Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 53
гр. Сливен, 25. 03. 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на седемнадесети март, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора
ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 14 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от А.А.С., подадена против Решение № 260115 от 11.11.2020 г.,
постановено по АНД № 373 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е
потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 19-0804-003078 от 29.11.2019 г., издадено
от Началника на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, с което на А.А.С., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, са наложени
глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца, и на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат 12 точки.
В жалбата касационният жалбоподател твърди, че обжалваното
решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила, а потвърденото с решението НП е
незаконосъобразно. Счита, че: са нарушени чл. 189, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП, с което
е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила; допуснато
е съществено процесуално нарушение – издаване на НП вместо електронен фиш;
налице е противоречие между санкциониращия акт и събраните по преписката
доказателства – несъответствие във времето, в което е извършено твърдяното
нарушение. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено с произнасяне по
същество с решение, с което да бъде отменено
процесното НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, касационният жалбоподател,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция
на МВР- Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В
представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва
жалбата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното
решение, моли да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно,
Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършил посоченото в
НП административно нарушение; изложил е обосновани съображения за
неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи; направил е извод, че са
спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата; счел е, че съставеният акт и издаденото
въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН; извел е
заключение, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя с налагане на наказания в предвидения от закона размер, които
отговарят в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение.
Решението на Районния съд е валидно,
допустимо и правилно. Установените от Районния съд факти
кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите на Районния съд
са съобразени с установените по делото факти и с приложимото право, поради
което Районният съд в съответствие със закона и обосновано е потвърдил
обжалваното НП. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на 26.08.2019 г. на път ІІ-66, в с. З. в., община Сливен, до пазар за плодове и
зеленчуци, в посока към гр. С. З., жалбоподателят, при разрешена максимална
скорост в населено място 50 км/ч, е управлявал лек автомобил с Рег. № *** с
измерена скорост 109 км/ч и наказуема такава – 105 км/ч (след приспаднат
толеранс от 3%), установена с автоматизирано техническо средство тип „ARN CAM
S1“ № 11743СС и фиксирана в снимка № 0073890. За констатираното нарушение -
превишаване на допустимата скорост от 50 км/ч в населено място, на
жалбоподателя е съставен АУАН от 05.11.2019 г., който му е връчен на същата
дата. Въз основа на съставения АУАН, на 29.11.2019 г. е издадено процесното НП.
Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, разрешената
максимална скорост на движение в населено място за управляваното от жалбоподателя
пътно превозно средство е 50 км/ч. За превишаване над 50 км/ч на разрешената
максимална скорост, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба
на чл. 182, ал. 1, т. 6, която в
разглеждания случай е приложена правилно от наказващия орган, както обосновано
е приел и Районният съд.
Съгласно специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и
съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Констатациите в съставения на 05.11.2019 г. АУАН не са оборени от установените
факти в хода на съдебното производство. Събраните в първоинстанционното
производство доказателства кореспондират с констатациите в съставения АУАН.
Следователно, процесният АУАН се ползва с предписаната му от закона
доказателствена сила.
С оглед на гореизложеното, Районният съд при правилно
приложение на материалния закон обосновано е приел, че жалбоподателят е
извършил административното нарушение, за което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
Противно на твърденията на жалбоподателя, в
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Съобразено е изискването на чл.
189, ал. 4 от ЗДВП, според което се издава електронен фиш при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на
контролни точки. В разглеждания случай, за установеното нарушение е предвидено,
освен наказание глоба, и лишаване от право да се управлява МПС, поради което
законосъобразно за административното нарушение е съставен АУАН и въз основа на
него е издадено НП. Изпълнени са и изискванията на чл. 188 от ЗДвП, като е
ангажирана отговорността на лицето, на което, съобразно приложената в
преписката декларация, е предоставено управлението на процесното МПС,
собственост на юридическо лице.
Не се споделя и възражението на жалбоподателя за
незаконосъобразност на НП, изразяващо се в несъответствие между санкциониращия
акт и събраните по преписката доказателства относно времето, в което е
извършено процесното нарушение. По отношение на това
възражение, настоящият съдебен състав счита, че не следва да излага мотиви, тъй
като отговор на възражението се намира в мотивите на първоинстанционното
решение, които касационната инстанция изцяло споделя като обективни и
обосновани, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.
По изложените съображения, Районният съд правилно е
потвърдил процесното наказателно постановление, издавайки валидно, допустимо и
в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 5
от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен, защитавана
от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. 2 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260115 от 11.11.2020 г.,
постановено по АНД № 373 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА А.А.С. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Сливен, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: