Р Е Ш Е Н И Е
№ ………../04.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на девети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9072
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от В.И.Б., ЕГН **********, адрес: *** срещу В.Р.Д., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД за отмяна
на извършеното дарение на недвижим имот, представляващ
Апартамент № 56, находящ се в *****, съставляващ имот
с идентификатор *****, находящ се в жилищна
сграда № 11, разположена в поземлен имот с идентификатор *****с площ на
апартамента 40.71 кв.м., състоящ се от стая, кухня, баня-тоалетна, коридор и
балкон, при съседи на апартамента: на същия етаж: *****и *****, под обекта: *****,
над обекта: *****, обективирано в НА № **, том ****, дело № *** от ****г. на нотариус при
Районен съд Варна.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 22.12.1993г. се
разпоредила безвъзмездно със собствения си недвижим имот, Апартамент № 56, находящ се в ***** в полза на внучка си В.Д., като си
запазила пожизнено правото на ползване върху апартамента. След извършеното
дарение, ответницата не е полагала грижи за нея, въпреки влошеното й
здравословно състояние, което довело и до престой в болнично заведение.
Множеството й установени заболявания са пречка да осъществява дейности, от
които да реализира допълнителни доходи извън получаваната от нея пенсия в
размер на 220.87 лева. Счита, че реализираните от нея доходи са недостатъчни,
за да посреща разходите, необходими за издръжката й. Поискала от ответницата да
и изплаща издръжка, тъй като същата имала финансова възможност да предоставя
такава без особени затруднения, но такава й била отказана. Получаваните
средства са недостатъчни, за да може да закупи лекарства и да посреща
елементарните си нужди от храна и медикаменти. До настоящия момент ответницата не й е предоставила
необходимата издръжка.
Предявява покана да и заплаща такава в размер на 450 лева месечно. По тези съображения обективира искане за разваляне на сключения между страните
договор.
В
депозирания по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, ответницата застъпва
становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва заложените в исковата
молба фактически твърдения. Твърди, че ищцата разполага с парични средства и
недвижими имоти, от които може да реализира доходи. Твърдят, че никога не е
обещавала на ищцата след извършване на дарението да й предоставя издръжка.
Ответницата не реализира доходи. Полага грижи за две малолетни деца, като
по-малкото от тях има здравословен проблем. Има задължение към кредитна
институция. Предоставянето на ежемесечна издръжка би я довело до невъзможност
да се грижи за семейството си. Моли за отхвърляне на иска.
В о.с.з., страните поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните са сключили договор за дарение на недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт № ***, том ***, дело ****г.,
по силата на който В.Б. дарява на внучката си В.Д. недвижим имот, представляващ
Апартамент № ***, находящ се в *****, като си е
запазила пожизненото право на ползване върху имота.
От представеното съобщение от Български пощи ЕАД, е видно, че
на 28.05.2019г. /по-малко от месец
преди депозиране на исковата молба – 11.06.2019г./, ищцата е поканила ответника да изплаща издръжка в размер на 380 лева.
Установява
се от Разпореждане № **********/***, че пенсията на ищцата за осигурителен стаж и възраст е в
размер на 220.87 лева.
От Експертно
решение № 00074/003/10.01.2018
год., издадено от МБАЛ Света Марина ЕАД, гр. Варна, се установява, че ищцата е
със степен на увреждане: 72%.
Водеща диагноза: Стенокардия, срок пожизнен.
Видно е от Удостоверение за раждане, издадено
въз основа на акт № ІV-423/23.09.2008г. и Удостоверение за раждане, издадено
въз основа на акт № 0431/25.09.2012г., че ответницата има две малолетни деца.
От Епикриза
ИЗ № 467/06.10.2018г. и Справка за пациент № 0008080/13.07.2017г. се
установява, че едното дете има здравословен проблем.
От Договор
за кредит за текущо потребление от 18.04.2012г. се установява, че ответницата
има задължение към кредитна институция - Банка ДСК ЕАД, със срок на издължаване
120 месеца.
От Договор
за кредит за текущо потребление от 03.08.2016г. се установява, че Т.Н.Н./мъжът с когото ответницата живее на семейни начала/ има
задължения към Банка ДСК ЕАД, със срок на издължаване 2026г..
Установява
се от Служебен бон от дата 28.08.2019г., че ответницата е изпратила на ищцата
паричен превод от 50 лева.
Видно
е от справка вх.№ 6890/27.01.2020г. от НАП-Варна, че Напредък Божко ООД няма
подадена декларация по чл.92 ЗКПО за 2018г., в което дружество Т.Н.Н.е съдружник.
Установява
се от Удостоверение изх.№ 3040-03.86/05.02.2020г., че пенсията на ищцата е в
размер на 233.46 лева.
Видно
е от Писмо изх.№ 03-948-00-0210/07.02.2020г. от Агенция за социално подпомагане,
че ищцата като лице с увреждане 72% трайно намалена работоспособност и срок
пожизнен, І Телк с ЕР № 0074/003 от 10.01.2018г. се подпомага от ДСП Варна с
месечна финансова подкрепа по реда на чл.70 от Закона за хората с увреждания в
размер на 54.45 лева месечно. През м.07.2019г. и е отпусната целева помощ за
отопление по реда на Наредба № РД – 07-5/2008г. за отоплителен сезон
2019/2020г. в размер на 465.90 лева.
Установява
се от Удостоверение № УРИ 365000-4962/02.02.2020г от ОД на МВР Варна, че за
периода 01.10.2018-01.09.2019г. В.Б. има регистрирани излизане от РБ ГКПП Малко
Търново на 02.12.2018г. и влизане на 20.01.2019г., както и излизане на 12.08.2019г..
От предсавената
медицинска документация и от заключението
по допуснатата СМЕ се установява, че ищцата страда от хипертонична
болест, исхемична болест на сърцето, намалена функция на щитовидната жлеза, мозъчносъдова болест, артроза на
тазобедрени и коленни стави, артроза на гръбначен
стълб, хронично възпаление на лигавицата на стомаха /гастрит/, състояние след
смяна на лявата колянна става, състояние след
оперативно отстраняване на жлъчния мехур. Всички тези заболявания са с хроничен прогресиращ ход,
като вещото лице счита, че няма вероятност за пълно възстановяване. Към
настоящия момент се предвижва с помощни средства, налице е тежка деформация на
гръбначния стълб и се налага извършване на оперативно лечение - смяна на дясна тазобедрена става. Във
връзка с установените заболявания приема следните медикаменти: Кавинтон форте, Коринфар с
удължено действие, Кардикет ретард
с удължнено действие, Л-Тироксин,
Празосин, Зофен плюс, Лексотан, Акутил, Алфалипомакс, Аритави, Улкопрол, Леспеорил, Прегабалин, Акард, Систейн ултра. Във връзка с установеният хроничен гастрит
се налага задължителен диетичен режим, изключващ храни съдържащи люто, кисело,
запържени храни; във връзка със сърдечните заболявания - храни богати на калий, бедни на сол. Установените
тежки артрозни изменения в областта на гръбначния
стълб, тазобедрените и коленните стави, налагат системни рехабилитационни
процедури.
От заключението по
допуснатата ССчЕ се установява, че общият месечен разход на
ищцата за медикаменти е 169.55 лв. Обичайните
разходи за живот, сведени до най-минималните и жизнено необходими възлизат на 200 лв. месечно. Ищцата получава месечен
доход в размер на
285.66 лв. Средномесечният разход за издръжка на
ищцата е
495 лв. Задължителните и минимални разходи за
месечна издръжка на ищцата са в размер на 370 лв.
От справка от НБД /л.104/ се установява,
че Р.Д.Р.е баща на ответницата. Същият е починал.
Представена е Справка по лице /л.140 -143/ за периода 20.01.1920г.-20.01.2020г. относно недвижимите имоти на Р.Д.Р..
Установява
се от Писмо вх.№ 14868/
От Писмо
вх.№ 13272/21.02.2020г. от НАП-Варна се установява, че ответницата няма
подадени декларации по чл.50 ЗДДФЛ, а Т.Н.Н.има. В
периода 01.01.2017г.-31.12.2019г. ответницата няма данни за осигуряване, а осигурителният
доход на Т.Н.Н.е 300-400 лева месечно.
Установява
се от Писмо вх.№ 17533/28.02.2020г. от Държавен фонд земеделие и справка за
изплатени супсидии, че ответницата не е кандидат по
схемите и мерките по директни плащания. Т.Н.е кандидат по схемите и мерките по
директни плащания от кампания 2012г. до кампания 2019г. вкл., като за този
период е получил общо 91340.84 лева или по 1087.39 лева средно на месец.
От Удостоверение
за раждане на ищцата, издадено въз основа на акт № 103/14.10.1947г. се
установява, че нейни родители са М.М.и И. А..
Установява
се от Удостоверение за наследници изх.№ 011/28.04.2020г. на Р.Д.Р., че е
оставил за наследници двама сина и дъщеря-ответницата.
От Удостоверение
изх.№ РД 9400-В-167/1//15.05.2020г. от Общинска администрация Вълчи дол се
установява, че Р.Р. не притежава недвижими имоти.
От Удостоверение
изх.№ ПО-15-206-1/15.05.2020г. от Министерство на земеделието, храните и горите,
ОД Земеделие Варна, ОСЗ Вълчи дол се установява, че Р.Р.
и ответницата не притежават земеделски земи.
Представено
е Удостоверение за родствени връзки изх.№ 11/02.03.2020г. на ищцата.
Видно
е от Съобщение изх.№ 1046/21.02.2020г.; Покана за доброволно изпълнение изх.№
1039/21.02.2020г.; Съобщение изх.№ 2384/05.02.2020г.; Изпълнителен лист №
123/16.02.2015г.; Запорно съобщение изх.№
956/13.03.2018г., че ответницата е конституирана като длъжник по изп. дело
20207120400100 на ЧСИ И.С.рег. № 712 за задължения на наследодателя Р.Р..
Установява
се от Справка вх.№ 35764/10.06.2020г. от ОД на МВР-Варна - Сектор „Пътна
полиция“, че считано от 31.08.2018г. ответницата е собственик на лек автомобил
Фолксваген голф рег. № В 5352 СА.
Представени са
ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за 2017г.-2020г. на Т.Н..
От Писмо
изх.№ 6367/08.06.2020г. от Еконт е
видно, че ответницата на 09.04.2020г. е изпратила на ищцата хранителни
продукти, като пратката е отказана.
Представени
са Удостоверение за декларирани данни изх.№ УД 000877/29.06.2020г. от А.Г.В.и
Удостоверение за декларирани данни изх.№ УД 000879/29.06.2020г. от Й.Г.В..
От Удостоверение
от дата 19.06.2020г., издадено от ОСЗ Петрич се установява, че на наследниците
на Г.Д.В. са възстановени поземлени имоти в землището на ****. На М.И.В.или на
нейните наследници не са възстановени поземлени имоти в землището на ****.
От Удостоверение
от дата 14.07.2020г., издадено от ОСЗ Петрич се установява, че на И. Б.В.или на
негови наследници не са възстановявани поземлени имоти на територията на общ
Петрич.
Установява
се от Писмо № 94-Б-135-1/17.08.2020г. от Български пощи, че за периода 01.01.2018г.-12.08.2020г.
има издаден един брой експресен паричен превод от ответницата до ищцата, приет
на 28.08.2019г.. Същият е неизплатен поради отказ. За периода 27.07.2019г.-04.08.2020г.
не са намерени постъпили препоръчани и колетни пратки от ответницата до ищцата.
Представени
са Данъчна декларация за притежавани недвижими имоти вх.№ 26081/29.03.1998г.;
Приложение №1 на имот от данъчната декларация за недвижим имот вх.№
00175/26.02.1998г.; Приложение №3 на имот от данъчната декларация за недвижим
имот вх.№ 26041/29.05.1998г.; Удостоверение за декларирани данни изх.№
УД000880/29.06.2020г.; Удостоверение за декларирани данни изх.№
УД000879/29.06.2020г.; Удостоверение за декларирани данни изх.№ УД
000878/29.06.2020г.; Удостоверение за
декларирани данни изх.№ УД 000877/29.06.2020г.;
Удостоверение за декларирани данни изх.№ УД 000876/29.06.2020г.;
Удостоверение за декларирани данни изх.№ УД
000875/29.06.2020г.; Нотариален акт за дарение №***, том ***, дело ***г.;
Нотариален акт № ***, том ***, дело ****г., от които се установява наличието
или липсата на притежавани недвижими имоти от еднокръвните и едноутробни сестри
и братя на ищцата, както и че майка й се е разпоредила в полза на братята й с
недвижими имоти.
В полза на двете страни са събрани гласни
доказателства.
За установяване,
че ищцата не е била в състояние да
осигури средства за съществуване, че същата е поискала финансова помощ от
внучка си, но тя въпреки, че има възможност е отказала са разпитани
свидетелите Е.Д.и А.К..
В показанията си св. Д. установява, че познава В. от 4-5 год., чрез снаха си, която живеела
в един вход с нея. Виждали се често, като помагали на В.. Здравословното
състояние на В. не било добро. Средствата не й достигали. Свидетелката не е
виждала внучка й да я посещава и да помага. Била е свидетел на разговор между
ищцата и ответницата, в който последната отказала да даде пари за поправка на
асансьора, с мотив, че В. живее там. В. е искала пари назаем от свидетелката.
Св. К. познава В. от 8-9 год., голямата й дъщеря е живяла в същия вход, в
които живее В.. Дъщеря й помагала на В.. След като дъщеря й се преместила,
свидетелката започнала да помага на В.. Не познава ответницата и не я е виждала
в дома на В.. В. не разполага със средства, пенсията й е много малка. Чувала е В.
да моли за помощ ответницата.
За
опровергаване твърденията, че ищцата е изпаднала в трайна нужда, за
установяване, че последната разполага със средства, че ответницата не работи,
издържа двете си деца, съответно как се издържа семейството, с какви доходи, са разпитани свидетелите Й.Н.и Й.К..
В показанията си св. Н. установява, че познава В. и мъжа, с
когото живее. Съседи са в гр. В. д. В. не ходи на работи, никога не е работила,
а Т. се занимава с животновъдство. Имат две момченца, малкият им син има
проблеми с очите, правили му операция. В. се грижи за децата и помага на Т.
Двамата имат по един кредит.
Св. К. познава В. и Т. Съседи са. В. е безработна,
грижи се за децата си, има кредит, мъжът и също има кредит. Малкото им дете има
здравословен проблем и В. никога не го оставя само. Правили му операция на
окото и тя непрекъснато била с него, тази година бил първи клас, трудно било да
усвоява всичко. Издържат се като гледат животни, имат двама работници, на които
плащат. На почивки не са ходили.
Въз основа на горната фактическа
установеност, СЪДЪТ формира
следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.227 ал.1 б.“в“ ЗЗД:
Дарението е двустранен и безвъзмезден договор, по
силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в
собственост на дарения подареното, като със стойността на последното
имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава. Срещу
полученото дареният има моралното задължение за признателност към дарителя,
което само при определени обстоятелства се трансформира в правно такова за
даване на издръжка. Изхождайки от
посочените основанията за отмяна на дарението в чл. 227, ал. 1 ЗЗД, се
установява волята на законодателя, правото на дарителя да иска тази отмяна да
възниква, когато е налице обществено укоримо
поведение от страна на дарения, съставляващо непризнателност – в различни форми
и с различен интензитет.
Съгласно разпоредбата на чл. 227,ал.1,б. “в“ ЗЗД, на
която се позовава ищеца в конкретния случай, предпоставките, които следва да са
налице в кумулативна даденост, обосноваващи основателност на претенцията са: 1.
трайна нужда от издръжка на дарителя; 2.искане, отправено от него до дарения и
3.отказ на последния (изричен или мълчалив) да дава издръжка. В случай, че
такава необходимост не възникне или не бъде поискана издръжка, задължението на
дарения към дарителя си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със
санкция (Тълкувателно решение № 1/2013 от 21.10.2013 г. на ОСГК по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС ).
Ответната страна следва да проведе насрещно доказване,
както и да установи възражението си за невъзможност поради липса на достатъчно
средства да предоставя издръжка.
С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 894/19.02.2010 г. по гр.д. №
3132/2008г. на ВКС, I г.о., ВКС е приел, че режимът по чл. 227, ал.1, б. „в“ ЗЗД е базиран на виновно отменително основание -
непризнателност, изразяваща се в отказ на дарения да даде издръжка на дарителя,
от която той се нуждае. Отказът на дарения да даде издръжка следва да бъде
положително установен, като се изяснят всички обстоятелства, които са във
връзка с него. Докато дарителят не поиска издръжка от надареното лице, макар
трайно и за продължителен период от време да се е нуждаел от такава, то
задължението на надарения остава морално и неизпълнението му не представлява
основание за отмяна на дарението по чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД.
Между страните няма спор относно родствените им
връзки, както и относно извършеното в полза на ответника дарение на процесния
недвижим имот от страна на ищеца.
Ищцата твърди да е отправила искания за предоставяне
на издръжка, които останали неудовлетворени. По делото са ангажирани
доказателства за отправена покана в тази насока, макар и по-малко от месец
преди исковата молба.
ВКС в трайната си и
непротиворечива съдебна практика приема, че при този иск е необходимо да бъде
изследвано и дали дарителят е изпаднал в трайна нужда, която може да е била
факт, както към датата на поканата, отправена преди исковата молба, така и към
датата на исковата молба, която сама по себе си също има значение на покана /в
т.см. Решение № 435/ 2.11.2011 г. по гр.
д. № 1370/2010 г., IV г. о., Решение № 473/ 20.01.2012 г. на ВКС гр. д. №
263/2011 г., IV г. о. ВКС и др./. Исковата молба има характер на покана, поради
което и следва да се приеме, че до приключване на устните състезания /арг. чл. 235, ал. 3 ГПК/, се е осъществил
факт с правно значение в хода на висящ исков процес, който съдът е длъжен да
съобрази.
От данните по делото е видно, че ищцата – дарител е
възрастен човек – родена през 1947г., която страда от сериозни заболявания.
В заключението по допуснатата ССчЕ, след извършване на съответните проверки и анализи,
експертът е посочил, че задължителните и минимални разходи за месечна издръжка на ищцата са в
размер на 370 лв.
Размерът на месечния доход от получаваната пенсия за осигурителен стаж и
възраст, с добавки е общо 285.66 лв. Сумата
за издръжка на ищеца се увеличава съответно с необходимите разходи за лекарства
за заболяванията му.
На ищцата се
отпуска и целева помощ за отопление по реда на Наредба № РД – 07-5/2008г. в
размер на 465.90 лева. Тази сума следва да се зачете като доход на страната.
Установи се, че ищцата
обитава процесния имот, т.е. липсват данни за битови неудобства.
С оглед изложеното
съдът приема, че ищецът се нуждае от издръжка, но приема, че ответницата не
само не е отказала да дава такава, но предоставя издръжка в натура.
Подпомагането може да се изрази и чрез ползване на собствено на надарения
жилище безвъзмездно. В този смисъл Решение №65/30.05.2018 по дело №1498/2017 на ВКС,
ГК, III г.о., в което е прието, че използвайки дарения имот, на дарителя
е дадена възможност да не заплаща средства за наем, което облекчава финансовото
му състояние.
Отмяната на
дарението е изключителна мярка, която се допуска от закона, само ако
непризнателността на надарения е приела драстична форма. В случая не се
установява подобна непризнателност, като по делото се установява, че малолетното
дете на ответника на свой ред страда от заболяване, което изисква допълнителни
средства за специфични нужди. Ответникът не получава месечен доход. В
тази връзка, според ТР № 1/2013 г. от 21.10.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГК на ВКС, правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква, когато е
налице обществено укоримо поведение на дарения, а
такова не се установява.
При иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал.1,
б."в" ЗЗД, не е налице проява на непризнателност,
когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, в размер на 450
лева, от която той се нуждае трайно, ако поради липса на достатъчно средства, с
даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които
е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.
Доказателства в тази насока са събрани.
Същевременно установено е, че запазвайки правото си на
ползване върху дарения имот, ищцата е с осигурен подслон и не разходва средства
за наем.
В мотивите на Тълкувателно решение № 1/21.10.2013 г.
по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГК на ВКС на РБ, е прието,
че систематичното тълкуване на чл. 227, ал. 1, б.
"в" ЗЗД, навежда на извода, че правото на дарителя да иска
отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на дарения във висока степен, сходна на
степента на укоримост на поведението му в другите,
уредени от закона основания за отмяна на дарението. Като съобрази
гореизложеното, Варненският районен съд приема, че в разглеждания случай се
касае за обективна невъзможност за престиране, а не
за виновно неизпълнение, каквото би било налице при недаване на издръжка в
пълния размер в който се претендира. Недаването на издръжка трябва да се прояви
в обществено укорима форма, когато дареният има
възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява
минималните свои нужди и въпреки това отказва да я даде. При подобни
обстоятелства отказването на издръжка ще бъде проява на непризнателност. Съдът
намира, че не е налице непризнателност от страна на дарения, който не дава
издръжка в претендирания размер на дарителя си /Решение по въззивно
гражданско дело № 2347 по описа за 2015 г. на ВОС/.
Когато дарителят изпадне в нужда и покани надарения да
дава издръжка, за надарения не възниква задължение да плаща издръжка, съответно
дарителят не разполага с осъдителен иск за плащане на издръжка. За надарения
възниква право на избор дали да дава издръжка. Когато надареният откаже да даде
издръжка, за дарителя възниква потестативното право
да отмени дарението, което право той е свободен да упражни. В случай, че
дарителят упражни потестативното си право, надареният
може да възрази, че ако даде издръжка би поставил себе си или лица, които
издържа в по-неблагоприятно положение. Това възражение има правопрепятстващ
ефект и се упражнява чрез позоваване пред съда на посочените факти. Правопрепятстващите факти се въвеждат от ответника и се
доказват от него, за тях съдът не следи служебно. Те са извън основанието на
иска и ищецът не е длъжен да ги отрича в исковата молба, респективно да доказва
отрицателните факти, при условията на пълно и главно доказване /Решение №82/24.06.2019 по дело
№2911/2018 на ВКС, ГК, III г.о./.
В разглеждания случай се касае
за обективна невъзможност за престиране, а не за
виновно неизпълнение, каквото би било налице при не даване на издръжка при
възможност за предоставянето й. Вън от това следва да се отбележи и фактът, че ответницата
е предоставила паричен превод, както и хранителни продукти, които ищцата е
отказала да приеме. Ответникът е предоставял на ищцата грижи и издръжка в
натура – осигурил и е подслон /ищцата живее в дарения апартамент/.
Предвид това, в разглеждания случай се касае за
обективна невъзможност за престиране, а не за виновно
неизпълнение, каквото би било налице при недаване на издръжка при възможност за
предоставянето й. В конкретния случай ако би се съгласил да заплаща месечна
издръжка в размер на 450 лв., то ответникът не би разполагал с никакви средства
за своето съществуване.
Предвид всичко това предявеният иск е неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.3 ГПК и направеното искане, на ответника следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски пред настоящата инстанция. Представени са доказателства за направени такива – 20 лева такса за съдебни
удостоверения и 1495 лева адвокатско възнаграждение. Направено е от ищеца възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, което съдът, с оглед фактическата и правна сложност на делото, и цената
на иска, приема за основателно. Минималният предвиден в чл.7, ал.2, т.4 и ал.9 от Наредба №1/04г. на ВАС размер
за иска възлиза на 1099.66 лева /830 лева+3% за горницата над
10 000 лева+200 лева за трето и четвърто с.з./.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.Б., ЕГН **********, адрес: *** срещу В.Р.Д., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД за отмяна
на извършеното дарение на недвижим имот, представляващ
Апартамент № ***, находящ се в *****, съставляващ
имот с идентификатор *****, находящ се в жилищна
сграда № 11, разположена в поземлен имот с идентификатор *****с площ на
апартамента 40.71 кв.м., състоящ се от стая, кухня, баня-тоалетна, коридор и
балкон, при съседи на апартамента: на същия етаж: *****и *****, под обекта: *****,
над обекта: *****, обективирано в НА № ***, том ***, дело № *** от ***г. на нотариус при Районен
съд Варна, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.И.Б., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Р.Д., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1119.66 лева /хиляда сто и деветнадесет лева и 0.66 ст./, представляваща
реализирани от ответника съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане
на делото под формата на заплатени държавни такси за съдебни удостоверения и
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание 78, ал.3
вр. ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящото решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: