Р Е Ш Е Н И Е
№ 197/27.04.2021г.
В името на народа
Административен
съд - Монтана,ІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април ,
през две хиляди двадесет и първа година в състав :
Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА
При секретаря Димитрана
Димитрова и с участие на прокурора Галя Александрова като…разгледа докладваното….от
съдията БОЙЧЕВА адм.д.№154/2021г. по описа на Административен съд Монтана и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.268,ал.1
и ал.2 от ДОПК във вр. с чл.267,ал.2,т.5 от ДОПК във вр. с чл. чл.160,ал. ДОПК.
Жалбата е подадена от „Б.к.“ЕООД ,със
седалище и адрес на управление:*** ,представлявано от управителя Б.А.Б. против
Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител №30/08.03.2021г.
,издадено от директора на ТД на НАП-Велико
Търново ,с което е потвърдено Разпореждане,изх.№С210012-137-0001130/
11.02.2021г.,издадено от Е*** П*** –старши публичен изпълнител при ТД на
НАП-Велико Търново ,офис Монтана ,във връзка с подадена молба за погасяване по
давност на публични задължения по
изп.дело№12120000719/ 2012г.,образувано пред ТД на НАП-Велико Търново
,офис Монтана.
В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на оспореното решение,поради
противоречие с материалния и процесуалния закон ,като се иска отмяната му и отписване
на погасените по давност задължения ,с изключение на тези към Община Монтана.В
съдебно заседание ,чрез процесуалния си представител адв.И*** И*** –АК-Габрово поддържа
жалбата и иска отмяна на решението на директора на ТД на НАП-Велико Търново .Претендира
разноски,за което представя списък и доказателства за заплащането им.Не
представя писмени бележки в определения от съда 3 -дневен срок,който изтича на
26.04.2021г. в 17,00ч.
Ответникът- директора на ТД на НАП-Велико
Търново представя административната
преписка с Писмо вх.№664/30.03.2021г.,като в съдебно заседание, чрез юрк.А*** М*** иска да се
потвърди обжалваното решение,като правилно и законосъобразно.Претендира
юрисконсултско възнаграждение,за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Представителят на
Окръжна прокуратура-Монтана прокурор Г*** А*** намира жалбата за неоснователна
,а обжалваното решение за правилно и законосъобразно.Подробни доводи излага в
писмено заключение.
По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в
срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.Решението на директора на ТД
на НАП-Велико Търново е връчено на
10.03.2021г. чрез съпругата на управителя С*** М*** ,редовно ,а жалбата срещу
него е подадена на 17.03.2021г.,видно от пощенско клеймо на л.3 от делото ,в 7
-дневния срок по чл.266,ал.1 ДОПК при което е допустима за разглеждане.По
същество същата е неоснователна.
От доказателствата по
делото съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Установено е по
делото , че
жалбоподателя „Б.к.“ ЕООД е длъжник по
изп. дело№12120000719/2012г.,образувано пред ТД на НАП-Велико Търново ,офис
Монтана.
С молба
вх.№ИТ-00-177/08.02.2021г. , адресирана до ТД на НАП-Велико Търново,офис Монтана/л.15/ ,жалбоподателя „Б.к.“ ЕООД , е поискал погасяване на всички публични задължения ,по
които е длъжник по изп. дело№12120000719/2012г.,образувано пред
ТД на НАП-Велико Търново ,офис Монтана ,с изключение на тези към Община
Монтана.
С Разпореждане , изх.№С210012-137-0001130/
11.02.2021г., издадено от Е*** П*** –старши
публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново ,офис Монтана/л.16-18/ е направен отказ за
погасяване на публичните задължения с конкретни аргументи за всяко от
разнородните публични задължения,произтичащи от РА№*********/31.05.2012г.-КД и
ДДС,както и по декларации, обр.6 здравно осигуряване от 24.04.2015г. ;
декларации , обр 6 здравно осигуряване от 15.05.2015г.и декларации обр 6
здравно осигуряване от 19.06.2015г.
С жалба ,вх.№ИТ-00-218/22.02.2021г./л.12/това
Разпореждане е обжалвано пред директора на ТД на НАП-Велико Търново ,който с
Решение№30/08.03.2021г. го е потвърдил.
С жалба,
вх.№ИТ-00-306/17.03.2021г. това решение е обжалвано от жалбоподателя пред
АС-Монтана и е предмет на настоящето съдебно производство.При тази фактическа
обстановка, съдът от правна страна установи следното.
Жалбата
е допустима ,но неоснователна.
При служебна проверка
на оспореното решение ,на основание
чл.160,ал.2 от ДОПК ,във вр. с чл.144 от ДОПК ,съдът намира следното.
Оспореното Решение №30/08.03.2021г. е издадено от
компетентен орган- директора на ТД на НАП-Велико Търново ,съгласно
чл.267,ал.2,т.5 от ДОПК,във вр. с чл.266,ал.1 от ДОПК и при спазване установената форма на акта , със съответни реквизити.
Спорът се свежда до правилното
приложение на материалния и процесуалния закон ,а именно до фактът погасени ли
са публичните задължения на жалбоподателя към настоящия момент към ТД на
НАП-Велико Търново,освен тези към община Монтана.Приложена е по делото справка
към 25.02.2021г. за общите публични задължения на жалбоподателя.
Съгласно
чл. 171, aл. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно чл.171,ал. 2 с изтичането на 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо
от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато
задължението е отсрочено или разсрочено.
По отношение на задълженията по Декларация
обр. 6 № 120021505480825/19.06.2015 г., същата е за месечен период 01.05.2015
г. - 31.05.2015 г. и задължението е трябвало да бъде платено през годината през
която е подадена декларацията, т.е. през 2015 г. Така за декларация за 2015 г. давностният
срок ще започне да тече от 01.01.2016 г. Издадено е Разпореждане за
присъединяване № С160012-105- 0014520/28.04.2016 г., връчено на 21.04.2017 г./л.31-33/,
с което давностният срок е прекъснат и е започнал да тече нов 5-годишен такъв,
който към момента не е изтекъл.
По
задълженията, установени с Декларация обр. 6 № 120021503769600/24.04.2015 г.,същата
е за месечен период 01.03.2015 г. - 31.03.2015 г. и задължението е трябвало да
бъде платено през годината през която е подадена декларацията, т.е. през 2015
г. Така за декларация за 2015 г. давностният срок ще започне да тече от
01.01.2016 г. Аналогично на предходното задължение ,издадено е Разпореждане за
присъединяване № С160012-105-0014520/28.04.2016 г., което е връчено на
21.04.2017 г, с което давностният срок е прекъснат и е започнал да тече нов
5-годишен такъв, който към момента не е изтекъл./л.31-33/.
По задължения,установени с Декларация, обр.6№ 120021504420437/ 15.05.2015 г.,
същата е за месечен период 01.04.2015 г. - 30.04.2015 г. ,като задължението е
трябвало да бъде платено през годината, през която е подадена декларацията,
т.е. през 2015 г. Така за декларация за 2015 г., давностният срок ще започне да
тече от 01.01.2016 г. Издадено е Разпореждане за присъединяване № С160012-105-
0014520/28.04.2016 г., което е връчено на 21.04.2017 г., с което давностният
срок е прекъснат и е започнал да тече нов 5-годишен такъв, който към момента не
е изтекъл.
За задълженията, установени с Ревизионен акт №
********* /31.05.2012 г. - по ЗКПО и ДДС
за периоди от 01.07.2010 г. до 15.12.2015 г. Поради това, че част от
установените задължения са за периоди по ДДС следва да се има предвид, че
давността се брои не от влизане в сила на ревизионния акт, а от момента на това
кога е следвало да бъде платено данъчното задължение. В конкретния случаи с
налагането на обезпечителни мерки с ПНОМ № ИТ-00- 1196/20.06.2012г. давността е
спряна и към момента не е изтекла 10г. давност по чл.171,ал.2 ДОПК/л.34/.
В отговор
на възражението в жалбата досежно реда и
началната дата ,от която следва да се погасяват публичните задължения, съдът
намира следното. Общото правило на чл.169,ал.1 от ДОПК гласи:публичните
вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски. Съгласно
чл.169, ал.8 ДОПК след образуване на изпълнителното дело ал.3, 3а, 4 и 5 не се
прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната последователност:
разноски, главница, лихви. В конкретния случай има образувано изпълнително дело
срещу длъжника и настоящ жалбоподател за разнородни задължения.Според чл.219 от ДОПК когато производството е за събиране на разнородни публични вземания и
имуществото на длъжника не е достатъчно за тяхното погасяване независимо от
прилаганите способи или от реда, по който се събират тези вземания,
постъпленията до изчерпването им се разпределят по следния ред: 1. за данъчните
и митническите задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски -
съразмерно; 2. за други публични задължения, които постъпват направо в
държавния и/или местния бюджет - съразмерно: 3. за други публични вземания -
съразмерно.Спазен е реда за погасяване на публичните задължения на
жалбоподателя от органа-съразмерно , като останалите дължими лихви по
разнородните задължения ,описани в разпореждането са дължими ,при неизтекла
давност по чл.171,ал.1 и ал.2 ДОПК за главното задължение,от което произтичат ,при
което не са налице основания за отмяна на акта.Лихвите са подробно описани в
разпореждането на публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново,в отговор на
възражението в жалбата ,че не са знае по кое задължение колко точно лихви са
дължими,при което съдът не споделя това възражение.При неизтекла погасителна
давност за главницата по задължението ,няма как да са погасени лихвите по това
задължение,които имат акцесорен характер и следват главното задължение.По реда
на погасяване ,съгласно чл.169,ал.8 ДОПК лихвите се дължат последни,и не са погасени по давност,при което решението е
съответно на процесуалния и материалния закон.
В заключение , Решение№30/08.03.2021г.на
директора на ТД на НАП-Велико Търново,като издадено от компетентен орган ,в
установената форма и при спазване на приложимия материален и процесуален закон
следва да се потвърди. Жалбата ,като неоснователна следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора
,на основание чл.161,ал.1,изр.2 от ДОПК и при заявено своевременно искане за
юрисконсултско възнаграждение от ответника ,чрез юрк.М***,същото му се дължи
на основание чл.8,ал.3 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възна-граждения в размер на 500лв.,за което е представен списък за
разноски по чл.80 ГПК.
По тези съображения и
на основание 268,ал.1 от ДОПК,АС-Монтана –ІІІ състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б.к.“ЕООД със седалище и
адрес на управление:*** ,представлявано от управителя Б.А.Б. против Решение по
жалба срещу действия на публичен изпълнител №30/08.03.2021г. ,издадено от директора на ТД на НАП-Велико Търново ,с
което е потвърдено Разпореждане,изх.№С210012-137-0001130/ 11.02.2021г.,издадено
от Е*** П*** –старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново ,офис
Монтана ,във връзка с подадена молба за погасяване на публични задължения по изп.дело№12120000719/
2012г.,образувано пред ТД на НАП-Велико Търново ,офис Монтана,КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „Б.к.“ЕООД със седалище и адрес на
управление:*** ,представлявано от управителя Б.А.Б. да заплати на ТД на
НАП-Велико Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 500/петстотин/лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване,на
основание чл.268,ал.2 ДОПК.
АДМ.СЪДИЯ: