ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
РАЗПОРЕЖДАНЕ
ДИАНА МИТЕВА – съдия – докладчик по т.д. № 1688/2018г. по
описа на Окръжен съд - Варна, като съобрази постъпила молба с искане по чл. 245, ал. 3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист,
съобрази следното:
С разпореждане № 10280/29.10.2018г. съдът е уважил молба на кредитор „С.И.Г“ООД ЕИК119676011с парично вземане, установен в
арбитражно решение от 11.06.2018г. на
постановено по арбитражно дело №3/2017г. на Арбитражен съд Велико Търново при СППМ
и е издал изпълнителен лист №444/29.10.2018г срещу длъжника „АГРОПОЛ С“ЕООД, ЕИК ********* за присъдени суми
86 937.10лв, ведно със законна лихва от 19.12.2017г и неолихвяема сума от
7829.52лв, като в титула допълнително са включени и присъдени в полза на
молителя разноски от 2531.33лв.
Постъпила е молба вх.№
260825/08.02.2022г., в която длъжникът „АГРОПОЛ С“ЕООД, чрез адв. С., сочи
че изпълнителното основание е било отменено след като длъжникът е понесъл
принудително изпълнение чрез запор на наличност по банкови сметки, която след
разпределение е била изплатена на взискателя до размер от 2399.80лв, а съдебен
изпълнител е задържал 525.70лв. за начислените за сметка на длъжника разноски
по изпълнението. Като счита, че неоснователно е бил лишен от паричните си
средства, моли да му бъде издаден обратен изпълнителен лист срещу взискателя за
възстановяване на събраните въз отмененото решение суми, ведно със законна
лихва, считано от 21.12.20019г. Допълнително, с вх.№260932/11.02.22г. молителят
е уточнил, че разпределението на събраните чрез запора суми е било извършено по
обединени изпълнителни производства, водени от различни взискатели, като
съдебният изпълнител е изпълнил разпределение, съставено от съд по реда на
съдебния контрол върху действията му по удовлетворение с привилегия на друг
кредитор, след определяне общо на разноските, направени за принудителното
изпълнение от всеки от присъединилите се взискатели и дължими по довършения за
това разпределение способ. Молителят е
представил с вх.№261554/10.03.2022г и допълнителни доказателства за действията
по проведеното принудително изпълнение.
Компетентността на настоящия съд в тази процедура произтича от спецификата на изпълняемостта на арбитражните решения. Изпълненият титул е бил издаден в производство по чл.403 ал.3 ГПК въз основа на акт, преценен от държавен съд от външна страна като изпълнително основание. Същевременно, макар и арбитражните актове да са незабавно изпълняеми, тъй като не подлежат на обжалване, защитата срещу тях се провежда също от държавен съд по специален ред, но без да се пререшава спора по същество. Видно от представеният от молителя заверен препис от решение № 60112 от 15.12.2021г. по т.д. 837/20г на ВКС, 2 т.о., осъдителното решение на арбитражния съд, послужило за изпълнително основание за издаване на изпълнителния лист на взискателя „С.И.Г“ООД е било отменено след като е отречена компетентност на арбитража поради липса на валидно арбитражно споразумение.
В тази хипотеза, макар и да не отречено съществуването на вземането на кредитора, окончателно е осуетено упражняването на правото на принудително изпълнение. Това е така, защото за разлика от другите хипотези, посочени в чл. 49 ЗМТА, в този случай лишеният от изпълнителното си основание взискател е длъжен да потърси отново защита на материалното си право по общия ред пред държавния съд, но едва при постановяване на ново осъдително решение ще може да събира принудително дълга. Затова и положението на длъжника по отменен незабавно изпълняем арбитражен акт е аналогично на преждевременно осъден ответник, който е понесъл принуда преди окончателно отричане на материалното право на взискателя. Съответно и такъв длъжник е надлежно легитимиран да търси обратно възстановяване на положението преди налагането на необоснованата принуда по облекчения ред, предвиден в чл. 245 ал. 3 ГПК, без да е необходимо да установява с иск неоснователното разместване на имуществените блага. Тъй като в тази хипотеза няма държавен съд, който да е разгледал спора по правото по същество, въпросът за последиците от принудителното изпълнение следва да се разгледа отново от съда, който го е допуснал. В тази връзка се утвърждава и практиката на съдилищата в страната(определение № 441 от 24.11.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2685/2020 г., IV г. о., ГК).
Съдът намира искането на молителя за отчасти основателно по следните съображения:
От представеното удостоверение
изх.№ 5070/09.03.2022г на съдебния изпълнител се установява, че по издадения
изпълнителен лист № 444/29.10.2018г по настоящото дело е било образувано изп.
дело 2019719040097, което е било прекратено в хипотеза на чл. 433 ал. 1 т. 4 ГПК поради обезсилване на изпълнителния лист. Макар, че съдебният изпълнител е
удостоверил като основание за прекратяване съдебен акт, различен от този,
представен от длъжника, съдът приема, че следва да зачете отпадането на
компетентност на органа по принудително изпълнение с настъпване на основание за
прекратяване по право, независимо дали съдебния изпълнител го е констатирал
правилно или не (мотиви към т. 10 от ТРОСГТК 2/2013 ВКС). Затова всички действия, които
са били приложени спрямо длъжника от образуване на изпълнителния процес до
прекратяването му с влизане в сила на отмяната на арбитражното решение на
15.12.21г. дори и да са били дължими по валидно издаден изпълнителен лист са извършени
в полза на привиден взискател.
Допълнително съдебният изпълнител е удостоверил с изх.№ 2199/26.01.22г,
че това изпълнително производство е било присъединено към друго дело, водено
срещу същия длъжник, като по обединените дела е съставено разпределение на
постъпила по сметка на съдебния изпълнител запорирана наличност от банкова
сметка ***, като за взискателя „С.И.Г“ООД е предназначена сума от 2399.80лв, а
за съдебния изпълнител сума от 525.70лв. Видно от представените копия от
решение от 04.03.20г по в.гр.д. № 625/20г на ВОС, потвърдено с решение
№110/29.09.20г по ЧГД №312/20 на АС- Варна, и двете суми са определени като
разноски по воденото изпълнение, като първата от тях съответства на внесени от
взискателя 136лв начални такси и разноски по прилагане на способ(24лв за
образуване на дело, 60лв за проучването на имуществото, 24лв за изпращане на
ПДИ и 18лв за налагане на запора и 10лв допълнителни разноски) и
2263.80лв признати разходи за адвокатската услуга по представителство на
този взискател. Така формираната сборна сума от 2399.80лв по стабилизираното
преди настъпване на прекратително основание разпределение обаче не е била
изплатена на взискателя. В удостоверението от 09.03.22г съдебният изпълнител
изрично посочва, че сумата още се съхранява от него. При това положение не може
да се приеме, че привидният взискател е получил облага в такъв размер въз
основа на отпадналото изпълнително основание. Напротив, след последвалото
прекратяване на изпълнителното дело са отпаднали и задълженията на съдебният изпълнител да
продължи разпределянето, а взискателят, чиито материални права са отречени губи
всички права, придобити в материално незаконосъобразния изпълнителен процес (мотиви
към т.6 от ТРОСГТК № 4/2017 на ВКС). Пазената от съдебният изпълнител сума,
олихвявана от момента на постъпването й по сметката по реда на НАРЕДБА № 6 от 30.05.2006 г. за начина на
изчисляване и плащане на лихвата върху паричните средства по специалните сметки
на частните съдебни изпълнители, принадлежи
на длъжника и молбата за издаване на обратен изпълнителен лист за
възстановяването й от взискателя, ведно с лихвите, е неоснователна.
Втората сума, посочена в разпределението като дължима на съдебния
изпълнител обаче е била ефективно събрана, според удостовереното от съдебния
изпълнител усвояване на дължими разноски по изпълнението в деня на влизане в
сила на разпределението. Макар, че ЧСИ е посочил, че сумата е формирана от 48лв
обикновени такси и 477.70лв. пропорционална такса, начислена за събрано привилегировано
вземане на друг кредитор, съдът констатира, че в съдебното решение, с което е
било изменено първоначално обявено от съдебния изпълнител разпределение, общия
сбор от 525.70лв е бил определен като общи разходи по способ, довършен с
превода на запорираната наличност от 13 370лв, в полза на всички
присъединени с изпълнителни листове или по право взискатели, участващи в
разпределението. Наред с кредитора по арбитражното решение, в обединеното
производство права са упражнявали още двама частни взискатели, служебно
присъединен публичен взискател и обезпечен кредитор, заявил противопоставимо
заложно право върху предадената за изпълнение сума. Това налага да се изследват
допълнително съвместните действия на присъединените взискатели, доколкото при
корекцията на разпределението съдът е отчел като направени в общ интерес
разноски, дължими на съдебния изпълнител с ред по чл. 136 ал.1 т.1 ЗЗД за 48 лв
(за изготвяне и предявяване на разпределението и банковите трансфери) и
477.70лв съразмерна на постъпилото с приложения способ плащане част от
пропорционална такса, която е била изчислена при прилагане на методика по т.26
б. „е“ вр. заб.1 от ТТР върху търсена сборна сума, включваща претенциите на
всички взискатели. Явно е, че изплатените на съдебния изпълнител такси и
разноски са определени за процесуално обоснованите с три различни изпълнителни
титула обединени производства и това налага съразмерното им отчитане спрямо
всеки от тримата присъединени взискатели.
Преизчисляване на пропорционалната такса не е възможно, доколкото при
приспадане на дълга на привидния взискател, ще се намали общия събирам дълг и
съответно промяната в пропорцията ще доведе до по-висок размер на дължимата
такса. Затова съдът разпределя общо възложените на длъжника разноски съразмерно
на съотношението на вземанията на всеки от взискателите, предприели
изпълнението, чийто титули са били съединени от съдебния изпълнител, тъй като
само техните действия са провокирали провеждане на способ и допълнителното
отчитане на права на кредиторите по право. Вземането на „С.И.Г“ООД формира 115 578.88/149
506.11лв и съответно този взискател следва да възстанови съразмерна част от
406.40лв. До този размер понесеното от длъжника неоснователно изпълнение в
частта за разноските е било провокирано от действия на привиден взискател и
затова няма основание за поемането на разноските по това изпълнение от длъжника
(вр. чл. 79 ал.1 т.1 ГПК). Молбата за
издаване на обратен изпълнителен лист е основателна само за тази част от сумата(т.
6 ТРОСГТК № 4/2017 на ВКС).
За горницата няма основание за легитимация по този ред, доколкото за нея
взискателят би носил отговорност само ако е солидарно отговорен за съвместно
причинен деликт. Така отговорност обаче може да се търси само по общ исков ред
въз основа на твърдения за общо планирана от всички взискатели злоупотреба с
процесуалните им права.
Събраната от съдебния изпълнител сума следва да се възстанови на длъжника ведно със законната лихва от момента на плащането й като възложени на длъжника разноски. Тази последица от материалната незаконосъобразност на изпълнението винаги е безспорна и затова не се налага установяването й в отделен исков процес (Решение № 60247 от 29.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3137/2020 г., IV г. о., ГК). Искането за добавяне на лихвите, изтекли след като наличността, разпределена за разноски е била пренасочена от банкова сметка ***, където е била олихвена и усвоена, следва да се уважи за поискан период, считано от 21.12.2019г. до окончателното й възстановяване на длъжника.
По тези съображения и на осн. чл. 245 ал. 3 ГПК съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСЪЖДА „С.И.Г“ООД ЕИК119676011, гр.Сливен, ул. Добри Чинтулов №16, представлявано от управител С.И.С.да заплати на „АГРОПОЛ С“ЕООД, ЕИК *********, гр.ВАРНА, ул. БАЧО КИРО No 1, ет. 8, ОФИС VIII-3, представлявано от управител П.Н.Н.сумата от 406.40лв.(четиристотин и шест лева и 40 стотинки), представляваща съразмерна на вземането на взискателя по изп. дело 2019719040097, част от общи разноски, определени в полза на ЧСИ в размер на 525.70лв по съединени дела 2019719040096, 2019719040097 и 2019719040098 в разпределение, съставено за сума от 13 370.31лв (с протокол от 14.01.2020г. на ЧСИ№719, изменено с решение от 04.03.20г по в.гр.д. № 625/20г на ВОС, потвърдено с решение №110/29.09.20г по ЧГД №312/20 на АС- Варна), възложена на отпаднало основание на длъжника по изпълнителен лист №444/29.10.2018г (издаден по отменено арбитражно решение от 11.06.2018г. на постановено по арбитражно дело №3/2017г. на Арбитражен съд Велико Търново при СППМ), ведно със законната лихва върху тази сума считано от 21.12.2019г. до окончателното й възстановяване на длъжника, на осн. чл. 55 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79 ал.1 т.1 ГПК.
Да се издаде обратен изпълнителен лист на молителя, след представяне на такса от 5лв по сметка на Варненски окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№
260825/08.02.2022г., в останалата част, с която длъжникът „АГРОПОЛ С“ЕООД, чрез
адв. С. търси издаване на обратен изпълнителен лист за принудително събрана от
сметката му сума от 2399.80лв, предназначена
за изплащане на „С.И.Г“ООД ЕИК119676011, като взискател по изп. дело
2019719040097 по изпълнителен лист №444/29.10.2018г (издаден по отменено
арбитражно решение от 11.06.2018г. на
постановено по арбитражно дело №3/2017г. на Арбитражен съд Велико Търново при
СППМ) и горница над 406.40лв
до 525.70лв общи разноски,
определени в полза на ЧСИ в разпределение, съставено за сума от 13 370.31лв (с
протокол от 14.01.2020г. на ЧСИ№719, изменено с решение от 04.03.20г по в.гр.д.
№ 625/20г на ВОС, потвърдено с решение №110/29.09.20г по ЧГД №312/20 на АС-
Варна) по съединени дела
2019719040096, 2019719040097 и 2019719040098.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд с частна жалба по реда на чл.407, ал.1 ГПК, в двуседмичен срок, който за
молителя тече от датата на връчване на
препис от настоящото разпореждане, а за ответника - от връчването на
поканата за доброволно изпълнение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на незабавно изпълнение, и
обжалването му не спира изпълнението на осн. чл. 407 ал.2 ГПК
14.03.2022
ДИАНА
МИТЕВА
Съдия
в Окръжен съд Варна