Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 25.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав, в публично съдебно заседание на десети юни двехиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при
секретаря, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 10256 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба на ищеца „С.в.“ АД срещу решение
от 23.07.2020г. на СРС, 27 състав по гр.д. 74006/2019г., с което са отхвърлени
предявените по реда на чл. 422 ГПК от дружеството – жалбоподател срещу Е.К.С. –
С. искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 198о,
ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на сумата
3 499. 12 лв. – потребена вода за периода 15.10.2013г. -15.08.2019г., ведно със
законната лихва от 25.09.2019г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в
размер на 1004. 18 лв. за периода от 15.11.2013г. до 15.08.2019г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 54417/2019г. на СРС, 27
с-в.
В срока
по чл.259, ал.1 ГПК решението е обжалвано с въззивна жалба изцяло от ищеца, с оплаквания
за неправилност и необоснованост. Въззивникът поддържа, че мотивите на
първоинстанционния съд за липса на доказано облигационно правоотношение между
страните са неправилни, тъй като представената по делото справка от публичния
имотен регистър по персоналната партида на ответницата е неоспорена от другата
страна и доказва правото на собственост на последната върху процесния
водоснабден апартамент. Сочи, че за целите на настоящото производство, което не
касае вещноправен спор, представеният документ представлява титул за
собственост досежно правото на собственост върху имота, до който ищецът доставя
ВиК услуги. Твърди, че вписването в имотния регистър относно правото на
собственост на ответницата върху процесния имот е достатъчно доказателство по смисъла
на чл.3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Отделно излага доводи, че съдът не му е указал по
реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства относно качеството
потребител на ВиК услуги по отношение на ответницата. С оглед изложеното въззивникът
моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи предявените
искове, с присъждане на разноски.
Въззиваемата – ответник оспорва жалбата по подробно
изложени в писмен отговор съображения.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. При преценка на обжалваното решение по същество по реда на чл. 269 ГПК и с оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК
установителни искове за парични притезания за незаплатени услуги по доставяне
на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води и мораторна лихва върху претендираната
главница, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 54417/2019г.
по описа на СРС, ГО, 27 състав.
СРС е приел, че по делото не е доказано, че
ответницата има качеството потребител на услугите водоснабдяване и/или
канализация и между страните не е налице договорно правоотношение по сключен неформален договор за предоставяне
на ВиК услуги – доставяне на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни
води, за имот – гр. София, ул. „*******, тъй като представената по делото
справка от ИКАР няма доказателствено значение за правото на собственост, с
оглед нормата на чл. 2, ал. 5 ЗКИР. Изложил е съображения, че наличието на
договорно правотношение между страните не е доказано и от заключенията на
приетите по делото СТЕ и ССчЕ.
Доводите на ищеца, поддържани в жалбата, за доказано
облигационно правоотношение между страните, са основателни досежно ½
част от претендираните суми.
Съгласно представената по делото справка от Агенция по
вписвания за притежаваните по персоналната партида на ответницата, е налице
вписан нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 28.11.2019г. върху
процесния недвижим имот от ответницата и трето за спора лице – С.И.С., в качеството
им на ипотекарни длъжници. Съгласно нормата на чл. 2, ал. 5 вр. ал. 2, т. 1 ЗКИР, ред. ДВ, бр. 41/2019г., на която се е позовал СРС, данните за правото на
собственост върху недвижимите имоти са доказателство за обстоятелствата, за
които се отнасят, до доказване на противното и доколкото източникът на тези
данни има доказателствено значение. Настоящият съдебен състав намира, че в
случая посочената норма е неприложима за целите на настоящия процес, при
преценка на представената справка от Имотния регистър, издадена от Служба по
вписванията. Налице е доказателство за вписан в имотния регистър нотариален акт
по персоналната партида на ответницата. Представената справка не удостоверява
данни от кадастъра, а вписани обстоятелства в имотния регистър по персоналната
партида на ответницата. Предвид изложеното, представената справка удостоверява правото на собственост на ответницата
за ½ ид. част от имота. Доколкото липсват твърдения и доказателства
процесния имот да е в режим на съпружеска имуществена общност с другия
ипотекарен длъжник, следва да се приеме наличие на обикновена съсобственост при
равни квоти. Предвид изложеното, ответницата има качеството потребител по
смисъла на § 1 ал.1 т. 2, б.“а“ от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните системи /ЗРВКУ/ и чл. 3, ал.1, т. 1 вр.
ал.2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи за
½ ид. част от имота. Съгласно легалната дефиниция на закона, потребители
на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, а съгласно
горецитираната подзаконова нормативна уредба -
собствениците и лицата, на които е учредено право на строеж на
водоснабдявани имоти или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води. С оглед
изложеното, въззивният съд намира, че въззиваемата–ответник, в качеството на
съсобственик, е потребител на ВиК услуги за процесния период, по неформален
договор за продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за битови нужди
с включените в него права и задължения, съгласно приложимите към съответния
период Общи условия. Не са налице твърдения и доказателства да е налице
ползване на целия имот само от ответницата, в качеството й на съсобственик на
имота, поради което съдът приема, че същата е пасивно легитимирана по исковете
за ½ от претендираните суми.
Съдът намира за основателни и
доводите в жалбата, че по делото е доказано доставката на вода за питейни нужди
в процесния имот. Съгласно заключението на приетата СТЕ, процесният имот е
водоснабден, като доставените в имота ВиК услуги са измервани от два водомера,
монтирани в имота през 2011г. Съгласно приложение № 1 към заключението, талонът
за пломбиране от 07.04.2011г. на
водомерите е подписан от ответницата. Вещото лице дава констатации, че отчитането
през процесния период е извършвано на всеки три месеца от проверител на
оператора или по самоотчети, а през останалото време са начислявани количества
на база предходна консумация и при следващ самоотчет са извършвани
изравнявания, съгласно нормата на чл. 35, ал.2 от Наредба № 4/2004г. Отчетите
са нанасяни в индивидуални карнети /хартиени и електронни след 2015г., които са
били предоставени на вещото лице. Общо
измереното и отчетено количество вода за целия период е 1825. 675 куб.м на обща
стойност 3 599. 20 лв., съгласно издадени общо 70 фактури от ищеца. Вещото лице
е представило в обобщена справка извлечение от партидата на ответницата с
отразените отчетени и отразени в карнетите суми, съгласно която в края на
процесния по делото период, последното отчитане и изравняване е въз основа на
самоотчет на потребителя от 08.07.2019г.
За процесния период редът и начинът на измерване, отчитане и
разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и
пречистени отпадни води, е уреден в разпоредбите
на глава ІІІ Общи условия /одобрени с решение на ДКЕВР от 17.07.2006г./ и на
Общи условия, приети с решение на КВЕР ОУ-2/13.07.2016г. в сила от
28.08.2016г.,както и на глава VІ от Наредба № 4/14.09.2004г.
Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от В и К оператора и по индивидуалните водомери,
поставени при сгради - етажна собственост
- чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2004г. Съгласно чл. 21, ал. 4 от Общите условия от
2006г., съответно чл. 22, ал. 4 от ОУ от 2016г., отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител. При
неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел. Съгласно ОУ от 2016г., този ред не се прилага в
случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет – чл. 22,
ал.4 пр. последно от ОУ. При водомери с дистанционно отчитане се извършва
физическа проверка и отчет поне един път годишно – чл. 22, ал. 9 от ОУ от
2016г. При така изложеното, съдът намира, че независимо от липсата на представени
по делото фактури, с оглед установения начин за отчитане от заключението на СТЕ
и извършената от него проверка на карнетите, е налице установено по делото изпълнение
на задължението на ищеца по предоставяне на питейни услуги до ответника.
Съгласно чл. 35, ал. 2 от Наредба № 4/2004г., когато периодът на отчитане на
водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява
служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен
разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година, като след отчитане на показанията на водомерите, количеството вода се изравнява в
съответствие с реалното потребление. В случая за процесния период са налице служебно начислени
количества за междинни период, както и извършени след това изравнявания въз
основа на отчети на реално потребление и на самоотчети. Извършеният от
потребителя самоотчет следва да бъде преценен аналогично на подписан от него
отчет за реално потребление, поради което, и с оглед извършен през м. юли
2019г. последен за процесния период самоотчет, е налице доказано отчетено количество
потребена вода съобразно заключението на СТЕ.
С оглед изложеното, следва да бъде разгледано
направеното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност. Вземанията на
доставчика на питейна вода представляват периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111, б. „в” от Закона за задълженията и
договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В конкретната
хипотеза плащанията са периодични, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, с предварително определен падеж. За
приложението на специалната погасителна давност съгласно разпоредбата на
чл.111, б.“в” ЗЗД, не е необходимо плащанията да са еднакви по
размер. Предвид гореизложеното,
вземанията се погасяват с изтичане на краткия тригодишен давностен срок.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016г., потребителите
са длъжни да заплащат ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата
на фактуриране. Ето защо, с оглед датата на предявяване на иска /заявлението по
чл. 410 ГПК/ – 25.09.2019г., погасителната давност по отношение на всички фактурирани
вземания за периода преди 25.08.2019г. е изтекла – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно
заключението на приетата ССчЕ, размерът на незаплатената главница за
непогасения по давност период 26.08.2016г. – 15.08.2019г. възлиза на сумата 1765.
54 лв., а на претендираната лихва за забава – сумата 230. 48 лв. , изчислена
съобразно чл. 33, ал. 2 от ОУ. С оглед изложеното, въззиваемото дружество
- оператор на В и К услуги е доказало в хода на производството при условията на
главно и пълно доказване, съобразно правилата на доказателствената тежест в
гражданския процес, изразходваното количество питейна вода и редовността на
нейното отчитане съответно за посочените
суми, както и настъпила забава в съответствие с ОУ, а ответницата, съобразно
гореизложеното, дължи заплащане на половината от тях – съответно сумата 882. 77
лв. – главница и сумата 115. 24 лв. – лихва за забава.
Предвид изложеното, жалбата е частично основателна и
решението следва да бъде отменено в частта за отхвърляне на исковете до размера
на сумите 882. 77 лв. – главница за периода 26.08.2016г. – 15.08.2019г. и
сумата 115. 24 лв. – лихва за забава за периода 18.10.2016г. – 15.08.2019г и
вместо него постановено друго за уважаването на исковете до посочените размери
и периоди, а в останалата част за отхвърлянето на исковете за разликата до
пълните предявени размери решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, решението следва да бъде
отменено и в частта за присъдените в полза на ответницата разноски общо над
сумата 880 лв. до пълния присъден размер от 1000 лв.
С оглед изхода на спора, на въззивника – ищец следва
да се присъдят разноски за настоящата инстанция в общ размер на сумата 41. 80 лв.
– държавна такса и юрисконсултско възнаграждение /определено в общ размер на
сумата 100 лв./, както и сумата 131. 98 лв. – допълнително разноски за СРС.
Въззиваемата –
ответник претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
за настоящата инстанция, но такива не следва да бъдат присъждани, тъй като не
са доказани. По делото липсва представен двустранно подписан договор за правна
защита и съдействие, в който да е уговорено възнаграждение за правна помощ за
въззивното производство.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 23.07.2020г.
на СРС, 27 състав по гр.д. 74006/2019г. в ЧАСТТА, с която са отхвърлени
предявените по реда на чл. 422 ГПК от „С.в.“ АД срещу Е.К.С. – С. иск с правно
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ за признаване
дължимостта на сумата 882. 77 лв. – главница за периода 26.08.2016г. –
15.08.2019г., ведно със законната лихва от 25.09.2019г. до изплащане на вземането
и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за дължимостта на сумата 115. 24 лв.
– лихва за забава за периода 18.10.2016г. – 15.08.2019г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 54417/2019г. на СРС, 27 с-в, както и
в частта, с която е осъден ответника „С.в.“ АД да заплати на Е.К.С. – С. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски над сумата 880 лв. до пълния присъден
размер от 1000 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422, ал.1 ГПК вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е.К.С. – С., ЕГН **********
дължи на „С.в.“ АД, ЕИК *******, сумата 882. 77 лв. – главница за потребена
вода за периода 26.08.2016г. – 15.08.2019г., ведно със законната лихва от
25.09.2019г. до изплащане на вземането, както и сумата 115. 24 лв. – лихва за
забава за периода 18.10.2016г. – 15.08.2019г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по гр.д. № 54417/2019г. на СРС, 27 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.07.2020г. на СРС, 27 състав по гр.д. 74006/2019г. в останалата част за отхвърляне
на исковете.
ОСЪЖДА Е.К.С. – С., ЕГН ********** да заплати на „С.в.“ АД,
ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 41. 80 лв. – разноски за
въззивното производство, както и сумата
131. 98 лв. – допълнително разноски за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.