Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2070
град Пловдив,
27.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ХII граждански
състав, в публично съдебно заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при участието на секретаря Катя Грудева , като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 8744 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл. 235 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „А1 България” ЕАД – гр.
София (с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД), ЕИК *********, седалище и адрес
на управление София, ул. Кукуш № 1, против Б.В.Р., ЕГН **********,*** , с
предявени обективно и кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите .
Ищцовото дружество черпи права
от два договора.
Между страните имало сключен
договор под №*** за доставка на
телекомуникационни услуги , като за
изпълнението по него, ищецът издал фактурите с № *********/10.10.2014 год. , на
стойност от 9.90 лева ( и фактурирани в същата стари задължения на стойност от
37.75 лева) и № *********/ 25.02.2015 год., на стойност от 132 лв., представляващи
неустойка за предсрочното прекратяване на договора. Неустойката се начислила ,
тъй като по фактура с №********* за отчетен период 07.09.2014 год. до
06.10.2014 год. сумата от 9,90лв. не била платена , при което и договорът се прекратил предсрочно.
Между страните имало и друг
договор, под номер *** за далекосъобщителни услуги, по силата на които ищецът
предоставил на ответника такива услуги, за което издал общо 11 броя фактури.
Останали незаплатени следните суми: 2.99 лева /два
лева и деветдесет и девет стотинки/ - мораторна
лихва върху главницата от 9.90 лева по фактура № *********/10.10.2014 г.,
за периода от 31.10.2014 г.– 25.09.2017 г.; сумата 367.90 лева /триста шестдесет и седем лева и деветдесет стотинки/ -
главница, представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги, дължима по Договор за далекосъобщителни услуги № ***,
за които са издадени следните фактури: № *********/12.01.2015 г., с падеж на
плащане 27.01.2015 г., за отчетен период от 09.12.2014 г. до 08.01.2015 г за
сумата в размер на 13.90 лева, фактура № *********/12.01.2015 г., с падеж на
плащане 27.01.2015 г., за отчетен период от 09.12.2014 г. до 08.01.2015 г. за
сумата в размер на 17.90 лева, фактура № *********/12.02.2015 г., с падеж на
плащане 27.02.2015 г., за отчетен период от 09.01.2015 г. до 08.02.2015 г. за
сумата в размер на 13.90 лева, фактура № *********/12.02.2015 г., с падеж на
плащане 27.02.2015 г., за отчетен период от 09.01.2015 г. до 08.02.2015 г. за
сумата в размер на 17.90 лева, фактура № *********/12.03.2015 г., с падеж на
плащане 27.03.2015 г., за отчетен период от 09.02.2015 г. до 08.03.2015 г. за
сумата в размер на 17.90 лева, , фактура № *********/14.04.2015 г., с падеж на
плащане 29.04.2015 г., за отчетен период от 09.03.2015 г. до 08.04.2015 г. за
сумата в размер на 17.90 лева, , фактура № *********/14.05.2015 г., с падеж на
плащане 29.05.2015 г., за отчетен период от 09.04.2015 г. до 08.05.2015 г. за
сумата в размер на 17.90 лева и фактура № *********/12.06.2015 г., с падеж на
плащане 27.06.2015 г., за отчетен период от 09.05.2015 г. до 08.06.2015 г. за
сумата в размер на 17.90 лева и фактура № *********/13.07.2015 г., с падеж на
плащане 28.07.2015 г., за отчетен период от 09.06.2015 г. до 08.07.2015 г. за
сумата в размер на 232.70 лева; сумата 80.79
лева /осемдесет лева и седемдесет и девет стотинки/ - мораторна лихва върху главницата от 232.70 лева по фактура №
*********/13.07.2015 г., за периода от 29.07.2015 г.– 25.09.2017 г. Поради
неплащането , договорът бил прекратен , и се начисила в тежест на ответника
и сумата 150.54 лева /сто и петдесет лева и петдесет и четири стотинки/ - главница, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за далекосъобщителни услуги № ***, за която е издадена фактура №
*********/17.06.2015 г., с падеж на плащане 17.06.2015 г., за отчетен период от
09.05.2015 г. до 08.06.2015 г.
За всички суми А1
България” ЕАД се снабдило със заповед за
плащане под номер 9891/17.10.2017г, издадена по частното дело 16371 по описа на
ПРС за 2017г., където била заповядана за плащане и законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда– 16.10.2017 г. до окончателното им погасяване, както и
разноските по делото: 25 лв.
/двадесет и пет лева/- държавна такса и 180
лв. /сто и осемдесет лева/ -
заплатено адвокатско възнаграждение. Заповедта била връчена на Р. по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Затова се иска
от съда вземането да се установи по реда на чл. 422 ГПК.
Ответникът оспорва иска чрез
назначения особен представител. Отговорът му е депозиран в срок. Искът се
приема за неоснователен, недоказан, възразява се, тъй щото за вземането е
изтекла и погасителната давност, а начислените в тежест на длъжника неустойки –
прекомерни по размера си. Моли се искът да бъде отхвърлен и да се присъдят
разноски, каквито претендира и ищеца.
В хода на делото , прекратено е
било производството по исковете в
частта, с която се иска установяване на вземания за сумата от 83.78 лева, представляваща
начислените мораторни лихви – тоест, в
частта с, която се иска установяване на вземане за сума от 2.99 лева /два лева и деветдесет и девет стотинки/ - мораторна лихва върху главницата от
9.90 лева по фактура № *********/10.10.2014 г., за периода от 31.10.2014 г.–
25.09.2017 г , и вземане за сума от 80.79
лева /осемдесет лева и седемдесет и девет стотинки/ - мораторна лихва върху главницата от 232.70 лева по фактура №
*********/13.07.2015 г., за периода от 29.07.2015 г.– 25.09.2017 г.,
Допустими субективно съединени общо четири иска с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
І. Съществуването
на договора под номер *** не еспорно между страните; същия, заедно с допълнителните споразумения и
приложения към него, е представени по делото в заверени от ищеца и
неоспорени от ответника копия ( л. 5 до
8 включително); възражения за неизпълнен договор (неосигурен достъп до телекомуникационни
услуги ) или плащане ответната страна не прави, тоест, възникнало е за
ответника задължение да плати доставеното.
Отсъстват обаче данни за едностранно
прекратяване на договора, няма по делото
документ, в който да е обективирана волеизява на кредитора в този смисъл –
доказателствата се изчерпват с договора, приложенията към него и копия от
фактурите. Право на кредитора е съобразно чл. 4.1 от договорите , да прекрати
облигационното правоотношение при неизпълнение от страна на длъжника, но това
му право не се реализира автоматично с факта на неизпълнението, след като
съставлява правомощие , а не задължение. Това е така включително и с оглед
факта , че дължимата за прекратяване неустойка се съразмерява със остатъка за
плащане от сумата на месечните абонаментни такси от датата на прекратяването до
датата на изтичането на договора. В случая обаче, в договора липсва уговорен
краен срок, т. 5.2 от договор № *** е останала непопълнена, а няма и в общите условия между страните
клаауза ,която да сочи на еднозначно определен срок . При липса на
волеизявление за прекратяването, то иска да се установи вземане за неустойка по
този договор е недоказан освен по основание, така и с оглед размера си.
ІІ. Договорът с номер *** отсъства по делото , въпреки че е било изрично
указано на ищеца , че носи негативните последици от непредставянето му. Той не
се откри и в кориците на частното дело. Затова съдът не може да формира извод
за основателност на исковете за реално изпълнение и неустойки по този договор,
доколкото само чрез представените копия от фактури – изходящи от ищеца частни
документи - не може да се проведе годно пълно главно доказване на
съществуването на този договор . Базираните на същия като източник на
задължение искове следва да се отхвърлят.
ІІІ. На
следващо място , прави се общо по двата
договора правопогасяващо възражение, че
задълженията на ответника са се погасили по давност.
Съдът споделя довода на ответника ,че се
касае за периодични плащания по смисъла на
Тълкувателно решение № 3/2011г , ОСГКТК , и чл. 111 буква В, предл. последно
от Закона за задълженията и договорите, тоест вземанията за доставени
телекомуникационни услуги са погасяват с изтичането на тригодишен срок на
бездействие на кредитора. Такъв обаче не е изтекъл: заявлението за издаване на
заповед за плащане е подадено в съда на дата 16.10.2017г., а първата в хронологичен
порядък падежирала фактура е с падеж на дата 30.10.2014г и от тази
дата до подаването на заявлението не са изтекли три години. Възражението не е
основателно.
ІV. Доколкото
неустоечно задължение на Р. не възниква , то съдът няма да се произнася по възражението за прекомерност на
неустойката.
Тоест,
исковете с основание в чл. 79 от Закона за задълженията и договорите по договор
*** следва да бъдат уважени , а останалите
- да се отхвърлят.
Разноските се присъждат в полза на ищеца
пропорционално на уважената част от исковете. Ответникът е бил представляван от
особен представител, разноски не е правил и не претендира присъждането на
такива. Общата сума на сторените от ищеца разноски е 760лева, което
включва и тези по частното дело; от тях , следва да се присъдят пропорционално на уважената част от
исковете 385.86 лева ( 760/744.12*9.90).
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.В.Р., ЕГН **********,***, дължи
на „А1 България” ЕАД – гр. София (с
предишно наименование Мобилтел” ЕАД), ЕИК *********, седалище и адрес на
управление София , ул. Кукуш № 1, плащане не следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение номер 9891/17.10.2017г. по частното дело 16371 по описа на ПРС за 2017г.: 9.90 лева
равностойност на телекомуникационни
услуги, за която е издадена по договор № *** год. фактура с № *********/10.10.2014 год. ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението –
16.10.2017г . до окончателното изплащане на вземането.
като ОТХВЪРЛЯ исковете да се установят вземанията за сумата от 132 лева /сто тридесет и два лева/ - главница, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на Договор за далекосъобщителни услуги № ***, за
която е издадена фактура № *********/25.02.2015 г., , и за сумата 150.54 лева /сто и петдесет лева и
петдесет и четири стотинки/ - главница,
представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за далекосъобщителни услуги № ***, за която
е издадена фактура № *********/17.06.2015 г., за сумата 367.90 лева /триста шестдесет и седем лева и деветдесет стотинки/ -
главница, представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги, дължима по Договор за далекосъобщителни услуги № ***,
за които са издадени следните фактури: № *********/12.01.2015 г., с падеж на
плащане 27.01.2015 г., за отчетен период от 09.12.2014 г. до 08.01.2015 г за
сумата в размер на 13.90 лева, фактура № *********/12.01.2015 г., с падеж на
плащане 27.01.2015 г., за отчетен период от 09.12.2014 г. до 08.01.2015 г. за
сумата в размер на 17.90 лева, фактура № *********/12.02.2015 г., с падеж на
плащане 27.02.2015 г., за отчетен период от 09.01.2015 г. до 08.02.2015 г. за
сумата в размер на 13.90 лева, фактура № *********/12.02.2015 г., с падеж на
плащане 27.02.2015 г., за отчетен период от 09.01.2015 г. до 08.02.2015 г. за
сумата в размер на 17.90 лева, фактура № *********/12.03.2015 г., с падеж на
плащане 27.03.2015 г., за отчетен период от 09.02.2015 г. до 08.03.2015 г. за
сумата в размер на 17.90 лева, , фактура № *********/14.04.2015 г., с падеж на
плащане 29.04.2015 г., за отчетен период от 09.03.2015 г. до 08.04.2015 г. за
сумата в размер на 17.90 лева, , фактура № *********/14.05.2015 г., с падеж на
плащане 29.05.2015 г., за отчетен период от 09.04.2015 г. до 08.05.2015 г. за
сумата в размер на 17.90 лева и фактура № *********/12.06.2015 г., с падеж на
плащане 27.06.2015 г., за отчетен период от 09.05.2015 г. до 08.06.2015 г. за
сумата в размер на 17.90 лева и фактура № *********/13.07.2015 г., с падеж на
плащане 28.07.2015 г., за отчетен период от 09.06.2015 г. до 08.07.2015 г. за
сумата в размер на 232.70 лева,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Осъжда Б.В.Р., ЕГН **********,***, да заплати
на „А1 България” ЕАД – гр. София (с предишно
наименование Мобилтел” ЕАД), ЕИК *********, седалище и адрес на управление
София , ул. Кукуш № 1, сумата от 10.11 лева
разноски по двете дела , включително частното дело 16371 по описа на ПРС за 2017г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала!ВГ