РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. София , 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20201110212311 по описа за 2020 година
В И М Е ТО Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 105-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МОМЧИЛОВА
при участието на секретар Ели Димандиева, след като разгледа докладваното от
съдията н. а. х. дело № 12311 по описа на СРС за 2020г., за да постанови решение, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Застрахователно дружество (ЗД) „Б. И.” АД срещу
Наказателно постановление (НП) № Р-10-466 от 26.08.2020г., издадено от заместник-
председателя на (КФН) и ръководител на Управление „Застрахователен
надзор” (Управление „ЗН”), с което на осн. чл.83, чл.53 и чл.27 от ЗАН, чл.16, ал.1, т.19 от
ЗКФН, вр. чл. 647, ал.2 и чл.644, ал.2, предл.2, вр. ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането (КЗ)
и § 1, т.51 от ДР на КЗ, вр. чл. 648, ал.1 от КЗ на дружеството – жалбоподател е наложено
1
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 (две хиляди) лева за
повторно административно нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
В жалбата се излагат съображения за липсата на повторност на процесното
административно нарушение, защото предходното влязло в сила НП било за нарушение на
чл. 107 от КЗ (отм.), като правоприлагането по аналогия било недопустимо. Сочи се, че
отговорността на дружеството била ангажирана по квалифициран състав на
административно нарушение (такъв по чл. 644, ал. 2 от КЗ), като обстоятелствата относно
квалифициращото обстоятелство (наличието на хипотеза на „повторност” по § 1, т.51 от ДР
на КЗ) не били описани в съставения Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), в който следвало да бъдат описани всички обстоятелства по нарушение,
които обуславяли съставомерността му, вкл. и квалифицирани такива, а липсата на елементи
от обективната страна на нарушението било съществено нарушение на процесуалните
правила на чл. 42, т. 4 от ЗАНН. Твърди се в жалбата, че разпоредбата на чл. 42, т. 4 и т. 5 от
ЗАНН изисква посочване на фактите и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, както и нарушените законови разпоредби, и описанието на нарушението
предпоставя отразяване на всички негови признаци, дефиниращи приложимия
състав (основен, привилегирован и квалифициран), като това не съставлявало определяне на
вида и размера на наказанието, а определяне на конкретния състав на нарушението, а в
АУАН имало само констатации за реализиран състав по чл. 108 от КЗ без изложени факти за
„повторност”. Сочи се и нарушаване на правилото за reformatio in peius, защото дружеството
било санкционирано за по-тежко наказуемо административно нарушение от първоначално
установеното, а с налагане на наказание за квалифициран състав на нарушение, което не му
било предявено с АУАН, дружеството било поставено в по-неблагоприятно положение от
извършители на престъпни деяния. Сочи се, че била неправилна правната квалификация на
твърдяното нарушение, защото разпоредбата на чл. 108 от КЗ имала характеристиките на
„общ закон” спрямо специалните разпоредби на Глава XXXIX – „Имуществено
застраховане” и Глава XLVII – „Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите” от КЗ, като в такива случаи предимство имал специалният закон, а в
разглеждания случай ставало въпрос именно за застраховка „Гражданска отговорност” и
били приложими разпоредбите на чл. 496 и сл. от КЗ, уреждащи именно хипотезата на
задълженията на застрахователя по такава застраховка, и с това било нарушено правилото
на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Твърди се също нарушаване на правилото на чл. 12 от ЗАНН,
защото била наложена санкция, която не съответствала на тежестта и характера на
нарушението, на липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй като при
отговорност на дружество –юридическо лице субективната страна не се изследвала. Според
жалбоподателя била налице хипотезата на „маловажен случай” по чл. 28 от ЗАНН и
административно-наказващият орган (АНО) не трябвало да налага наказание. Прави се
искане за отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, а в условията на
алтернативност – да се преквалифицира нарушението и да се наложи наказание по основния
състав на такова нарушение, уреден в чл. 644, ал. 1, т. 1 от КЗ.
2
В съдебното заседание дружеството-жалбоподател ЗД „Б. И.” АД, редовно призовано,
не изпраща свой процесуален представител.
Въззиваемата страна – КФН – Управление „ЗН”, редовно призована, се представлява
от юрк..К.С. (вж. л.20), който счита за неоснователна жалбата, като в хода на пренията
излага съображения за неоснователност на доводите в жалбата и представя и писмени
бележки по случая (л.21-22). Моли съда за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в полза на КФН в максимален размер.
Съдът, като изслуша становището на страните и прецени изложените в жалбата
доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди поотделно и в
съвкупност доказателствените материали по делото, съобрази законовите разпоредби,
намери за установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
Въз основа на документ за завеждане на претенция от адв. М.З.– представител на
З.Ж., подаден на 27.12.2019г., и на основание сключен с дружеството – жалбоподател
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
обективиран в застрахователна полица № BG/ 02/118002151926, с период на
застрахователно покритие от 29.07.2018г. до 28.07.2019г. включително, в ЗД „Б.И.” АД била
заведена претенция № **********, по повод настъпило застрахователно събитие –
пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 04.06.2020 в гр. София, причинено от
водач на лек автомобил „П. 206”, с рег. № ....., от което били причинени материални щети на
лек автомобил марка и модел „С”, с рег. № ...., собственост на З.Ж..
На 15.01.2020г. на ЗД „БУЛ ИНС” АД били представени следните документи:
заявление за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди на МПС,
свидетелство за регистрация на МПС, контролен талон към знак за технически преглед,
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, протокол за ПТП,
пълномощно от собственика на лекия автомобил. На същата дата бил извършен оглед на
увредения лек автомобил по предоставен снимков материал, като бил съставен документ
Опис на претенцията и застрахователното дружество изготвило калкулация на щетата и
определило застрахователно обезщетение за причинените щети на автомобила „С.”, с рег. №
..., собственост на З. Ж., в размер на 1 541.58 лева.
На 20.02.2020г. с писмо, изпратено по електронна поща, застрахователят изискал от
ползвателя на застрахователни услуги да представи пълни и точни данни за банковата
сметка, по която да бъде изплатено обезщетение по претенцията на собственика на лекия
автомобил. На същата дата с писмо, изпратено по електронна поща, адв. М. З. представила
на ЗД „Б.И.” АД пълномощно по чл. 338, ал. 1 от КЗ и пълни и точни данни за банковата
сметка, по която следвало да бъде изплатено обезщетението по претенцията. След датата
20.02.2020г. не са били изисквани и/или представяни документи по заведената преписка,
3
които да са от значение за решаването ѝ по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.
На 24.02.2020г. бил изготвен от застрахователното дружество Доклад по заведената
претенция.
На 20.05.2020г. ЗД „БУЛ ИНС” АД се произнесло по претенция № ********** и
изплатило на адв. З. застрахователно обезщетение в размер на 1 544.08 лева.
На 03.08.2020г. в КФН – Управление „ЗН” постъпила жалба с вх. № 91-02-
824/03.08.2020г., подадена от адв. М.З., представител на З.Ж.. Съгласно изложеното в
жалбата, в ЗД „БУЛ ИНС” АД била заведена претенция № ********** на основание договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В жалбата се
сочело, че дружеството не било предоставило на ползвателя на застрахователни услуги, при
поискване от страна на адвоката, фактическа и правна обстановка на определеното
обезщетение по претенцията.
С писмо с изх. № 91-02-824/06.08.2020г. КФН уведомила дружеството –
застраховател ЗД „Б.И.” АД за постъпилата жалба от адв. М.З. и било изискано
представянето на становище по случая, както и всички документи по претенция № ....
Жалбоподателят ЗД „Б.И.” АД с писмо с вх. № 91-02-824 от 13.08.2020г. представил
на КФН заверено копие от преписката по щета № **********/15.01.2020г. и всички
материали по преписката, както и копие от документ, удостоверяващ произнасянето на
застрахователя по образуваната щета – платежно нареждане от 20.05.2020г. за плащане на
адв. М.З. на сумата 1 544.08 лева, представляваща изчисленото обезщетение по щетата.
Въз основа на така събраните писмени доказателства, свидетелят В.Ш., заемащ
длъжност „старши експерт” в Отдел „Правоприлагане” на Дирекция „Застрахователен
надзор”, Управление „ЗН” при КФН, извършил проверка и анализ на документите по
преписката. Същият съобразил, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020г. (ЗМДВИП) (Обн. ДВ. бр.28 от 24 Март 2020г.) за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват
права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на
сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и
наказания; поради което приел, че в случая срокът по чл. 108, ал. 1 от КЗ спрял да тече на
13.03.2020г.
На 09.04.2020г. бил обнародван и влязъл в сила Закон за изменение и допълнение на
ЗМДВИП (ДВ, бр. 28 от 2020 г.), като съгл. § 11, т. 5 от същия в § 49 от ЗМДВИП
досегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2, съгласно която сроковете по Закона за
пазарите на финансови инструменти, Закона за публичното предлагане на ценни книжа,
4
Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за
колективно инвестиране, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона
за Комисията за финансов надзор, Кодекса за застраховането и част втора от Кодекса за
социално осигуряване не се променят, освен в случаите по § 8 и § 44 – 47. Поради това
свидетелят Ш. приел, че считано от 09.04.2020г. срокът по чл. 108, ал. 1 от КЗ продължил да
тече за неизтеклия период от този срок.
С оглед на това, свидетелят В.Ш. приел, че за ЗД „Б.И.” АД съгл. чл. 108, ал. 1 от КЗ
възникнало задължение в срок до 15 работни дни от представяне на всички доказателства по
чл. 106 от КЗ – 20.02.2020г. (на която дата е представен и последният документ), но не по-
късно от 09.04.2020г. да се произнесе, като определи и изплати размера на обезщетението
или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането, а в случая ЗД „Б.И.” АД се
произнесло по претенция № **********, като е изплатило застрахователното обезщетение
на 20.05.2020г., извън рамките на законоустановения срок.
Затова и свид. В.Ш. съставил АУАН № Р-06-569/18.08.2020г. против дружеството –
жалбоподател ЗД „Б.И.” АД за извършено на 10.04.2020г. административно нарушение по
чл. 108, ал. 1 от КЗ – за това, че в срок до 15 работни дни от представяне на всички
доказателства по чл.106 от КЗ – 20.02.2020г., но не по-късно от 09.04.2020г., не се е
произнесло по заведената претенция за обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност”, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната
сума, или мотивирано откаже плащането, а го е изплатило извън рамките на
законоустановения срок – на 20.05.2020г. Актът е съставен в присъствието на двама
свидетели по съставяне (А.Л. и Ц.В.) и на пълномощник Н.Г., като бил редовно връчен на
упълномощеното от представляващия дружеството лице, което го подписало без
възражение. Писмени възражения не били представени от застрахователното дружество.
Въз основа на така съставения АУАН, при идентично описание на обстоятелствата по
проверката, фактическото описание на нарушението и на неговата правна квалификация, на
26.08.2020г. заместник-председателят на КФН, ръководещ Управление „ЗН”, издал
обжалваното НП № № Р-10-466 от 26.08.2020г., с което на дружеството – жалбоподател
било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 (две
хиляди) лева, на осн. чл. 644, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ за нарушение на чл. 108, ал.
1 от КЗ, извършено при условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на
НП № Р-10-821/17.09.2019г. (влязло в сила на 16.03.2020г.), с което на ЗД „БУЛ ИНС” АД
било наложено административно наказание „имуществена санкция” за същото по вид
нарушение. НП било връчено на 02.09. 2020г., видно от известие за доставяне (л.13).
От Наказателно постановление № Р-10-821/17.09.2019г. на КФН, потвърдено с
Решение № 296299/09.12.2019г. на СРС по н. а. х. д. № 16280/2019г., оставено в сила с
Решение № 1920/16.03.2020г. на АССГ по к. а. н. д. № 602/2020г., влязло в сила на
16.03.2020г., се установява, че на 21.11.2018г. дружеството – жалбоподател е било
5
извършило същото по вид административно нарушение – не е изпълнило задължението си в
15-дневен срок от получаване на всички доказателства да се произнесе по заведената
претенция, като определи и изплати обезщетение по претенцията или мотивирано откаже,
съставляващо нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
Гореописаните фактически обстоятелства съдебният състав установи въз основа на
събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитания пред съда свидетел В.Р.Ш. (актосъставител), както и в
писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален реда на чл. 283 от
НПК: АУАН № Р-06-569/18.08.2020г., известие за доставяне за връчване на НП (л.13),
пълномощно за Г., жалба до КФН, писма от КФН, писмо с вх. № 91-02-824 от 13.08.2020г. до
КФН с приложения, Решение № 296299/09.12.2019г. на СРС по н. а. х. д. № 16280/2019г.,
Решение № 1920/16.03.2020г. на АССГ по к. а. н. д. № 602/2020г., Заповед № З-
157/28.07.2020г. на зам.-председателя на КФН.
Съдебният състав кредитира показанията на свидетеля В.Р.Ш., които са логични,
последователни и безпротиворечиви, в пълен синхрон с писмените документи по делото, в
които същият излага своите непосредствени впечатления във връзка с извършената от КФН
документална проверка по случая и установените при нея фактически обстоятелства по
преписката, респ. за процедурата по съставянето и връчването на АУАН.
Наред с това, допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото и
приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и
въз основа на тях. Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски
показания и позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на
доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни
изводи у съдебния състав относно изложената в съставения от свид. Ш. АУАН фактическа
обстановка. Няма оспорване на фактически обстоятелства от жалбоподателя, поради което е
ненужно подробното обсъждане на писмените доказателства.
С оглед на установените фактически обстоятелства, съдът прави следните изводи от
правна страна:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от наказаното юридическо лице, в
срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на 02.09.2020г., а жалбата е
изпратена чрез куриер на същата дата /вж. л.9/), и е насочена срещу обжалваем
административно-наказателен акт.
По съществото разгледана жалбата е неоснователна поради следните съображения:
След извършването на служебна проверка, съставът на настоящата инстанция приема,
че АУАН е съставен от надлежно овластено длъжностно лице съгл. чл. 647, ал.1, предл.1 от
6
КЗ и Заповед № З-157/28.07.2020г. на заместник-председателя на КФН и ръководител на
Управление „ЗН”, а процесното НП е издадено от компетентен орган съгл. чл. 647, ал. 2,
предл. 1 от КЗ – посочения заместник-председател на КФН.
Съдът не констатира нарушения на разпоредбите на чл. 36 – чл. 46 и на чл. 47 – чл. 58
от ЗАНН, доколкото съставеният АУАН, съотв. издаденото НП съдържат съответните
законови реквизити, вкл. описанието на административното нарушение и неговата правна
квалификация, както и обстоятелствата по извършването и установяването му. Не са налице
нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл.40, ал.1
и чл.43, ал.1 от ЗАНН, доколкото Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и на
упълномощен представител на дружеството – жалбоподател, на когото екземпляр от Акта е
бил връчен.
Спазени са и сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на Акта, респ. за
издаването на НП. Следва да се посочи, че съгл. цитираната разпоредба от ЗАНН АУАН се
съставя в срок не по-дълъг от три месеца от датата на откриване на нарушителя. В
случая АУАН е съставен на 18.08.2020г., след като материалите по заведената претенция са
били представени на 13.08.2020г. в КФН и именно от тази дата контролният орган се счита
за уведомен и въз основа на проверката на тези документи е било установено и
нарушението, и неговият извършител (автор), и е видимо при сравнението на двете дати,
че тримесечният срок по чл.34, ал.1, изр.2, предл.1 от ЗАНН се явява спазен. Спазен е и
двугодишният срок по чл.34, ал.1, изр.2, предл.2 от ЗАНН, защото нарушението е извършено
на 10.04.2020г., а АУАН е съставен на 18.08.2020г., а този срок тече именно от
извършването на нарушението. НП е издадено в рамките на шест месеца от датата на
съставяне на АУАН.
Съдът извърши преценка на изложените в жалбата доводи на ЗД „БУЛ ИНС” АД, и
ги прие за изцяло неоснователни, поради следните съображения:
Настоящият съдебен състав не счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.6
от ЗАНН и намира за несъстоятелни възраженията на ЗД „БУЛ ИНС” АД, че в конкретния
случай следвало да се приложи разпоредбата на чл. 496, ал.1 от КЗ, която се явявала
специална към общата разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ. В конкретния случай АНО
правилно не е приложил разпоредбата на чл. 496, ал.1 от КЗ, тъй като същата касае факта на
окончателно приключване на застрахователни претенции по застраховка „Гражданска
отговорност” в рамките на тримесечен срок от тяхното завеждане, който срок е
приложим и в хипотезата на чл. 108, ал. 3 от КЗ – когато не са изискани всички
доказателства, защото препращането е изрично. Такава хипотеза не се установява по
делото, доколкото към датата на нарушението за застрахователя, съгл. чл. 108, ал. 1 от КЗ,
е възникнало задължението да избере една от двете нормативно посочени възможности – да
определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или
мотивирано да откаже плащането, тъй като са били събрани всички доказателства.
7
Посочената разпоредба е формална и съставът на административното нарушение е
осъществен при самото непроизнасяне на застрахователя в определения срок от 15 работни
дни, без да е необходимо да са настъпили вредоносни последици от това. Застрахователят не
е имал задължението само да плати застрахователно обезщетение, а е можел и мотивирано
да откаже в посочения срок (ако „липсват документи” или са налице други причини), при
което няма да има нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ. В случая обаче, на 20.02.2020г.
застрахователното дружеството е изискало от ползвателя на застрахователни услуги да
представи пълни и точни данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено
обезщетението, като след тази дата не са били изисквани и/или представяни документи по
заведената преписка, които да са от значение за решаването по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.
В тази връзка актосъставителят и наказващият орган са преценили абсолютно обосновано и
правилно, че щом след тази дата дружеството не е поискало никакви други
доказателства, нито съдействие от други органи ( възможностите по чл. 106, ал. 3 и чл.
108 от КЗ), значи е приело, че представените пред него доказателства са напълно
достатъчни, за да направи окончателната си преценка – да определи и изплати размера на
обезщетението или мотивирано да откаже плащане.
В конкретния случай последният документ е бил представен на ЗД „БУЛ ИНС” АД
на 20.02.2020г. и от тази дата се е породило задължението за застрахователя да се произнесе
по претенцията в срок до 15 работни дни, като това е трябвало да стане до 13.03.2020г., но с
оглед въвеждането на извънредното положение на територията на Република България и
приемането на ЗМДВИП и впоследствие Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП,
срокът по чл. 108, ал. 1 от КЗ е спрял да тече на 13.03.2020г. и считано от 09.04.2020г. е
продължил да тече за неизтеклия период от срока, като на датата, следваща посочения ден,
т. е. на 10.04.2020г., бездействието на дружеството вече е представлявало административно
нарушение.
Съдебният състав намира, че от доказателствата по делото категорично се установява,
че от обективна страна дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ,
според която застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки
по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел II, буква "А" от
приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, като определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането. В
случая вместо в императивно определения от закона срок от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства (до 09.04.2020г. включително), ЗД „Б.И.” АД е
изплатило обезщетението на 20.05.2020г., т.е. с повече от месец закъснение.
В разглеждания от съда случай субект на административното нарушение е
юридическо лице – застраховател, чиято административно-наказателна отговорност е
обективна (т.нар. „безвиновна” отговорност), поради което и разглеждането на
субективната страна на нарушението е ирелевантен въпрос и не подлежи на разглеждане.
8
Напълно несъстоятелна е тезата на жалбоподателя ЗД „БУЛ ИНС” АД за наличието
на „маловажен случай” на административно нарушение. Преценката на наказващия орган
да санкционира дружеството се основава на обективен и всестранен анализ на всички
обстоятелства по преписката, в т. ч. и на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Настоящият съдебен състав счита, че законосъобразно АНО е приел, че
нарушението на императивната разпоредба на чл. 108, ал. 1 от КЗ сериозно засяга правата на
потребителите на застрахователни услуги, тъй като създава предпоставки за възникване на
недоверие в стабилността и ефективността на застрахователната система в България, както
и на предпоставки за недопустимо поведение на застрахователите спрямо техните клиенти.
В конкретния случай няма нито едно основание, което да налага извод, че извършеното
деяние, макар да съставлява административно нарушение, е без обществена опасност или с
явно незначителна такава – първо, във връзка с обстоятелството, че нарушението се явява
повторно, тъй като е извършено в едногодишния срок от 16.03.2020г., когато е влязло в сила
НП № Р-10-821/17.09.2019г. на КФН, с което същото дружество – застраховател е било
наказано за извършено отново повторно нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ, т. е. за същото
квалифицирано административно нарушение; второ, във връзка със срока на закъснение на
произнасянето, т. е. срокът на забавеното произнасяне не може да бъде определен като
незначителен, и трето – защото деянието на застрахователя не може да се характеризира
като маловажно, тъй като наказаното дружество е лицензиран застраховател, към който
законът вменява завишени изисквания и грижа значително по-голяма от грижата на
обикновения търговец.
Не следва да бъде пренебрегвано обстоятелството, че с оглед правилото на чл. 39,
ал.2 от ЗАНН, изискващо „съответният закон или указ” да предвиди възможността за
санкционирането на „маловажни нарушения”, прави впечатление, че законодателят в нито
една от санкционните разпоредби на КЗ (чл.635 – чл.646в от КЗ) не е предвидил въобще
състав на „маловажно нарушение”, което изразява еднозначната му оценка, че всяко от
уредените в посочените норми на КЗ нарушение се явява такова с достатъчна степен на
обществена опасност, която да изключи хипотезата на „маловажен случай”. Още по-малко
може да се говори за „маловажен случай”, при положение, че става въпрос за „рецидивно и
системно поведение” от страна на този застраховател, с оглед на факта, че процесното
административно нарушение се явява не само повторно, но и рецидивно на предходното, за
което е наказано същото застрахователно дружество. Очевидно е, че при наличието на
рецидив и системност в дейността на въпросния застраховател ЗД „Б.И.” АД, който
извършва административни нарушения едни и същи по вид, процесното нарушение на
чл. 108, ал. 1 от КЗ не може да се характеризира като маловажно, а то е с типичната за този
тип прояви степен на засягане на обекта на деянието, което обосновава използването на
санкционните средства на административно-наказателното производство и ги прави
обществено приемливи.
Неспазването на установен в закона с императивна норма срок, представлява
9
нарушение на законова разпоредба, и се санкционира като административно нарушение, ако
е предвидена съответната санкция за това. В случая за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ по
силата на общата санкционна разпоредба на чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ, за юридическо лице е
предвидена възможност за налагане на административно наказание „имуществена санкция”
от 1 000 (хиляда) до 20 000 (двадесет хиляди) лева, а за повторни нарушения по ал. 1 от
същия член – в разпоредбата на чл. 644, ал. 2, предл. 2 от КЗ се предвижда налагането на
„имуществена санкция” от 2 000 (две хиляди) до 40 000 (четиридесет хиляди) лева.
Наказващият орган е преценил напълно правилно и законосъобразно, че става въпрос за
„повторно” административно нарушение по смис. на § 1, т. 51 от ДР на КЗ, доколкото на
16.03.2020г. спрямо същото дружество и за същото по вид (отново повторно)
административно нарушение – това по чл. 108, ал. 1 от КЗ, е влязло в сила друго НП № Р-
10-821/17.09.2019г. на КФН, като нарушението по настоящото дело отговаря на критериите
за повторно нарушение – извършено е в едногодишен срок от влизане в сила на
наказателното постановление (т. е. до 16.03.2021г.), с което е наложено наказание за същия
вид административно нарушение. Затова и този съдебен състав намира за неоснователни
възраженията на дружеството-жалбоподател досежно липсата на повторност на
процесното административно нарушение и счита, че наказващият орган правилно е
наложил санкцията, съгласно разпоредбата на чл. 644, ал.2, предл.2, вр. ал. 1, т.2 от КЗ, а
именно – в минимален размер на 2 000 (две хиляди) лева, който не следва да се намалява
(арг. чл.27, ал.5 от ЗАНН).
За пълнота на изложението, а и доколкото дължи становище по всички конкретни
доводи, обосноваващи защитната теза на жалбоподателя, настоящият съдебен състав има
повод да посочи, че не приема да е в унисон с принципните правила на административно-
наказателното производство, едва при издаването на НП да се сочи за първи път нов
факт с правно значение, при това известен на актосъставителя и на надзорния орган още
при образуването на административно-наказателното производство, категорично явяващ се
квалифициращ на самото деяние, наред с което обуславящ и по-тежка наказуемост, от
гледна точка на осъществения състав на административно нарушение, а именно – наличието
на „повторно нарушение” по § 1, т. 51 от ДР на КЗ, но тъй като в съдебната практика, в
частност тази на Административния съд – София-град, преимуществено се застъпва
тезата, че „повторността” не е квалифициращ белег на деянието, а единствено има
отношение към определянето на санкцията за извършено административно нарушение
(вж. Реш. № 5921 от 30.09.2013г. по к.н.а.х.д. № 6779/2013г. на АССГ; Реш. № 5952 от
01.10.2013г. по к.н.а.х.д. № 6782/2013г. на АССГ; Реш. № 6012 от 07.10.2013г. по к.н.а.х.д.
№ 6781/2013г. на АССГ; Реш. № 4535 от 29.06.2015г. по к.н.а.х.д. № 4831/2015г. и др.),
настоящият съдебен състав преценява в крайна сметка да съобрази наложилото се в
съдебната практика разбиране, респ. на плоскостта на казуса да отхвърли и този довод на
жалбоподателя, застъпен в жалбата, според който незаконосъобразно, едва с издаването на
НП, отговорността на ЗД „БУЛ ИНС” АД е била ангажирана за извършено при условията на
повторност административно нарушение.
10
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 143, ал. 3 от
АПК, вр. с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (обн. ДВ бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г.) в
съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на
АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая,
тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на
разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от АПК предвижда, че в полза на юридически лица,
които са били защитавани от юрисконсулт, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съгласно разпоредбата на чл. 27е от същата наредба възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая се иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в максимален размер (120 лева), като съобр. правомощието си по чл. 63, ал.
5 от ЗАНН и с оглед сложността на делото и провеждането само на едно съдебно заседание,
настоящият съдебен състав определя възнаграждението за юрисконсулт по настоящото
производство на 100 (сто) лева.
При законосъобразно протекло административно-наказателно производство, без
допуснати процесуални нарушения и при правилно приложен материален закон, с
категорично установено нарушение с неговия автор, санкционирано със справедливо
наказание, съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло, и затова на
осн. чл.63, ал.1, изр.1, предл.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно и правилно Наказателно
постановление № Р-10-466 от 26.08.2020г., издадено от заместник-председателя на КФН и
ръководител на Управление „ЗН”, с което на осн. чл.83, чл.53 и чл.27 от ЗАН, чл.16, ал.1,
т.19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал.2 и чл.644, ал.2, предл.2, вр. ал.1, т.2 от Кодекса за
застраховането (КЗ) и § 1, т.51 от ДР на КЗ, вр. чл. 648, ал.1 от КЗ на дружеството –
жалбоподател ЗД „Б.И.” АД е наложено административно наказание „имуществена санкция”
в размер на 2 000 (две хиляди) лева за повторно административно нарушение на чл. 108, ал.
1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД да заплати по сметка на КФН сумата в размер на 100 (сто)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
11
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и на
основанията по НПК, пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12