Р Е Ш Е Н И Е
№ 222 07.10.2019
г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на десети септември 2019 година
в открито съдебно
заседание в следния състав:
Административен съдия:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Лидия Стоилова
като разгледа
докладваното от съдия Демиревски
административно
дело № 106 по описа на съда за 2019 г.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 215 и сл. от ЗУТ.
ЕТ „Р.Н. - Д.Р“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. З., обжалва Заповед
№ ДК-19-КН-1/12.02.2019 г. на Началника на РО “НСК”- Кюстендил при РДНСК
Югозападен район, с която е забранено ползването и експлоатацията на неприетия
по установения ред строеж „Бензиностанция“, находящ се в УПИ ХХХ, кв. 30, с административен адрес: гр. Бобов дол, ул. „Ю.Г.“ № **, предназначен за
обществено и делово обслужване по плана на гр. Бобов дол. Претендира се
материална незаконосъобразност на заповедта и несъответствие с целта на закона
и се моли за нейната отмяна.
В с.з. представителят на жалбоподателя поддържа жалбата и претендира
деловодни разноски.
В писмена защита от 16.09.2019 г. представителят на ответника оспорва
жалбата и претендира юк. възнаграждение.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по
спора:
Съгласно Заповед № 435/19.09.2007 г.
на Кмета на община Бобов дол е образуван нов УПИ – частна общинска собственост.
С договор № 31/24.10.2011 г. за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост, сключен между
Община Бобов дол и Емил Рангелов Николов е прехвърлено правото на собственост
върху недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ УПИ ХХХ, кв.
30, с площ 1554 кв.м., по плана на гр. Бобов дол.
Строеж „Бензиностанция“, находящ се
в УПИ ХХХ, кв. 30, с административен адрес: гр. Ббов дол, ул. „Ю.Г.“ № **, е
изграден от ЕТ „Р.Н.– Д.Р“, видно от
приемо – предавателен протокол от 09.04.2008 г., с който Р.П.като
представител на „Р.С.“ ООД гр. Д.град, предал на ЕТ „Р.Н.– Д.Р“ модулна
инсталация за светли горива с резервоар 10 м3, разделен на клетки по 5 м3, с
монтирана двойна бензиноколонка.
С уведомително писмо с вх. №
БД-203-00-582/01.06.2018 г., изпратено от РД „БПЗН“ гр Кюстендил е установено,
че посоченият по – горе строеж, се ползва без да е приет по реда на чл. 177 от ЗУТ, в нарушение на чл. 178 ал. 1 от ЗУТ.
По повод на писмото служители на РО „НСК“
Кюстендил, РД „ПБЗН“ Кюстендил и РС „ПБЗН“ Бобов дол, извършили проверка по
изнесеното в писмото и предприемане на необходимите действия за
законосъобразното решаване на случая. Резултатите от проверката са обективирани
в Констативен протокол № 117/ 18.07.2018
г. В съдържанието на протокола е записано, че за проверявания обект не са
представени строителни книжа и документи, като на възложителя ЕТ „Р.Н.Д.– Р“ е
указано да представи наличните книжа и документи за бензиностанцията в срок.
Със заявление с вх. №
БД-203-00-793/26.07.2018 г. в РО „НСК“ Кюстендил са представени копия на
Разрешение за поставяне № 1/06.01.2008 г., издадено от Кмета на община Бобов
дол;Приемо – предавателен протокол от 09.04.2008 г. за модулна инсталация за
светли горива с резервоар 10 м3, разделен на клетки по 5 м3, с монтирана двойна
бензиноколонка; Паспорт – заключение за годност за работа на монтираната
инсталация на фирма ЕТ „Б. Д.“ Х. за проведени изпитания от 01.02.2008 г.;
Протокол от 29.01.2008 г. за пневматично изпитване /риза/; Протокол от 28.01.2008
г. за водна проба /секция 5 м3/; Протокол от 28.01.2008 г. за валопенетрантна
проба /корпус/; Протокол от 28.01.2008 г. за водна проба /секция 5 м3/ и
Сертификат за качество на резервоара.
Установява се, че строежът представлява
бензиностанция, състояща се от надземен резервоар с обем 10 м3, разделен на две
клетки – за нафта и за бензин и подземен резервоар за нахта с обем около 15 м3
с монтирана бензиноколонка с шест пистолета. Надземният резервоар е разположен
върху метална шина , която е закрепена с метални шпилки върху излята бетонова
площадка с размери 8м/2.5 м. и дебелина 10 см. Монтирана е бензиноколонка –
тройна върху метална ниша. Подземният резервоар е вкопан в терена. Строежът е
извършен през 2008 г. като същият е захранен с ел. енергия.
Строежът е определен като такъв от І –ва
категория, съгласно чл. **7 ал. 1 т. 1 б. „г“ от ЗУТ, във вр. с чл. 2 ал. 4 и
Приложение № 1 към чл. 2 ал. **, класификатор на строежите по чл. 2 ал. 4 т.
144 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи,
издедена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Същият е в
завършен вид и се ползва за зареждане на служебни автомобили с бензин и дизел,
без да е въведен в експлоатация от съответния компетентен орган по чл. 177 ал.
2 от ЗУТ, в нарушение на чл. 178 ал. 1 от ЗУТ.
Въз
основа на резултатите от проверката, обективирана в Констативния протокол, са
издадени Констативни актове № 1, 2 и 3/29.01.2019 г. от служителите на РО “НСК”
Кюстендил, като последният – Констативен акт № 3/29.01.2019 г. е основание за
започване на административно
производство по реда на чл. 178 ал. 5 от ЗУТ за забрана ползването на строежа и
прекъсване на захранването му с електрическа и топлинна енергия, вода и пр.
Посочените Констативен протокол и Констативни актове от 29.01.2019 г. са
изготвени в присъствие на жалбоподателя и подписани от него. Същият, на 04.02.2019
г. е подал писмени възражения срещу Констативните актове, сочейки, че мобилната
инсталация е поставена въз основа на издадено от компетентния орган по смисъла
на чл. 56 от ЗУТ Разрешение за поставяне № 1/06.01.2008 г. и във връзка с чл. 9
от действащата към този момент Наредба за реда и условията за поставяне на
преместваеми съоръжения на територията на Община Бобов дол. Излагат се и мотиви
за това, че строежът не такъв по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ.
С процесната Заповед № ДК-19-КН-1/12.02.2019
г. Началникът на РО “НСК” Кюстендил при РДНСК Югозападен район, на основание
изложените по-горе фактически констатации, обективирани в Констативния акт, е
приел наличие на нарушение на чл. 178 ал. 1 от ЗУТ по отношение на бензиностанцията,
тъй като е налице строеж, ползван без да е въведен в експлоатация по
законоустановения ред като “Бензиностанция”, поради което на основание чл. 178
ал. 5 във вр. с правомощията му по чл. 222 ал. 1 т. 6 и т. 7 от ЗУТ във вр. със
Заповед № РД-**-180/11.08.2014 г. на Началника на ДНСК е забранил ползването и експлоатацията
на строежа, оправил е покана за доброволно изпълнение на разпоредената забрана
в 14 - дневен срок от получаване на заповедта, като при липса на доброволно
изпълнение е указал, че ще се предприеме принудително такова. Възражението на
жалбоподателя по отношение констатациите в акта е счетено от административния
орган за неоснователно, т.к. твърдението за извършване на ремонтни работи на
собствени автомобили потвърждава ползването на гаража не по предназначение.
Заповедта е връчена на Д. на 14.02.2019 г., а жалбата срещу нея е подадена чрез
административния орган на 01.03.2019 г.
Заповедта, от която административния
орган черпи материалната си компетентност по издаване на оспорената заповед, е
приложена на л. 308-310 от делото /вж. т. 6 от същата/.
По делото е приета като
доказателство съдебно – техническа експертиза изготвена от в. л. арх. А.А.,
която съдът ще цени като достоверно изготвена. В заключението по същата в.л.
изрично сочи, че строежът представлява строеж първа категория и представлява
„съоръжение на техническата инфраструктура“ по симисъла на т. 38 от § 5 от ДР
на ЗУТ и в този смисъл към 01.06.2008 г. е била изискуема проектна документация
за поставянето му. Представените документи са били необходима, но недостатъчна
част от изискуемия проект.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе
доказателства.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
допустима. Жалбоподателят има правен интерес от оспорването. Заповедта е
индивидуален административен акт със забраняващ за адресата й характер, от
където е налице нарушаване на правото на Д. да използва строежа, негова
собственост. Жалбата е подадена в срока по чл. 215 ал. 4 от ЗУТ пред местно и
родово компетентния съд по чл. 215 ал. 1 от ЗУТ.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Във връзка с предмета на съдебна
проверка по чл. 168 ал. 1 от АПК, оспорената заповед, преценена на всички
основания по чл. 146, е законосъобразен административен акт. Съображенията за
това са следните:
Заповедта е издадена от компетентен орган, тъй като Началникът на РО “НСК”
Кюстендил при РДНСК Югозападен район въз основа на Заповед № РД-**-180/11.08.2014
г. на Началника на ДНСК и на основание чл. 178 ал. 5 от ЗУТ /в редакцията на
нормата, обн. ДВ, бр. 82/2012 г./ по пътя на законовата делегация е
оправомощено длъжностно лице.
Заповедта е издадена при спазване на установената в чл. 178 ал. 5 от ЗУТ /в
посочената по-горе редакция на нормата/ писмена мотивирана форма и са изпълнени
общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59
ал. 2 от АПК. В заповедта е посочено фактическото и правно основание за нейното
издаване.
При издаване на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила. Заповедта е издадена въз основа на Констативен акт № 3/29.01.2019 г.,
който е задължителна нейна процесуална предпоставка.
Не е налице соченото от жалбоподателя нарушение на материалния закон.
Строежът описан в оспорената заповед представлява бензиностанция, състояща
се от надземен и подземен резервоар, всеки със своето функционално предназначение.
Строежът, така като е описан следва да бъде разглеждан в неговата цялост,
състоящ се от подземен и надземен резервоар. Надземният резервоар е разположен
върху метална шина, като подземният резервоар е вкопан в терена. Отразеното в
Констативен акт № 1/29.01.2019 г. относно начина на захващане на металната шина
върху бетоновата настилка е посредством метални шпилки, т.е. налице е трайно
съединяване към повърхността на земята, което се потвърждава и от вещото лице.
Подземният пък е изпълнен от бетон, което сочи, че не е налице преместваем
обект по смисъла на § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ /ДВ, бр. 82/2012 г./ Отделно от това
в.л. изрично сочи в заключението си по допуснатата експертиза, че обектът е
съоръжение на техническата инфраструктура, което е включено в категорията
„строеж“ по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ. В самата обяснителна записка
приложена по делото е посочено, че за конструкцията на мобилната инсталация за
светли горива, са спазени изискванията на българските и европейски норми и
стандарти, както и изискванията за строеж на бензиностанция.
Посоченият по – горе протокол е официален свидетелстващ документ, ползващ се с
материална доказателствена сила, която не е оборена в рамките на съдебното
производство по делото по реда и със средствата на чл. 193 - 194 от ГПК във вр.
с чл. 144 от АПК и чл. 219 ал. 1 от ЗУТ.
От една страна протоколът е подписан от жалбоподателя, което означава, че същият
се е съгласил с установената в него фактическа обстановка от проверката и
достоверността на отразените в протокола негови изявления пред проверяващите.
Както правилно е посочил административния орган във фактическите основания за
издаване на заповедта, възражението на жалбоподателя срещу Констативния акт от
29.01.2019 г. е неоснователно, т.к. не опровергава обстоятелството, че се касае
за строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, като същият следва да бъде
изграден в съответствие с одобрен и съгласуван проект и издадено разрешение за строеж и въведен в
експлоатация по предвидения в закона ред.
Отделно от гореизложеното, следва да се отбележи, че със Заповед №
435/19.09.2007 г. на Кмета на Община Бобов дол е образуван нов УПИ – частна
общинска собственост. С договор № 31/24.10.2011 г. за продажба на недвижим имот
– частна общинска собственост, представляващ УПИ ХХХ, кв. 30, с площ 1154
кв.м., по плана на гр. Бобов дол е прехвърлено правото на собственост на
цитирания имот. Съгласно чл. 56 ал. 2 от ЗУТ, за издаването на разрешение за
поставяне на обекти към момента на издаването на такова – 06.01.2008 г. е
следвало да бъде придружено със схема, одобрена от гл. архитект на общината.
Такава по делото не е представена, а и не се твърди, че съществува, дори и да
се приеме, че процесният обект може да се включи в категорията на търговските
обекти, изброени в чл. 3 от Наредбата за реда и условията за поставяне на
преместваеми съоръжения на територията на община Бобов дол, действаща към
момента на издаването на разрешението за поставяне на обект – „модулна
инсталация за светли горива“ . Такова преместваемо съоръжение не съществува в
категорията на търговските обекти.
Страните не спорят, че за строежа не е издадено удостоверение за въвеждане
в експлоатация по реда на чл. 177 ал.1 и ал. 3 от ЗУТ в редакцията на нормата,
обн. в ДВ, бр. 82/2012 г. Установява се, че строежът е първа категория съгласно
чл. **7 ал. 1 т. 1, б.”г” от ЗУТ, във вр. с чл. 2 ал. 4 и приложение № 1 към
чл. 2 ал. **, класификатор на строежите по чл. 2 ал. 4 т. 144 от Наредба №
1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, издадена от министъра на
регионалното развитие и балгоустройството и подлежи на въвеждане в експлоатация
по аргумент от чл. 178 ал. 2 от ЗУТ. Поради изложеното, заповедта е съответна
на материалния закон.
Заповедта е съответна с целта на закона за защита на обществените
отношения, свързани с ползване на строежите след надлежното им разрешаване от
компетентните за това административни органи.
С оглед на изложеното и на основание чл. 172 ал. 2 пр. последно от АПК във
вр. с чл. 219 ал. 1 от ЗУТ съдът ще отхвърли оспорването.
С оглед изхода от спора и във вр. със задължителните указания в ТР № 3/**.05.2010
г. на ВАС по т.д. № 5/2009 г. жалбоподателят дължи заплащане на юк. възнаграждение
в полза на юридическото лице ДНСК, в
чиято структура се намира издателя на процесната заповед, в размер на 100 /сто/
лева.
Поради неоснователност на оспорването, жалбоподателят няма право на
деловодни разноски.
Воден от горното, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването в жалбата на ЕТ „Р.Н.– Д.– Р“, със седалише и адрес на
управление:***, със съдебен адрес:***, чрез адв. З., срещу Заповед № ДК-19-КН-1/12.02.2019
г. на Началника на РО “НСК” Кюстендил при РДНСК Югозападен район.
ОСЪЖДА
ЕТ „Р.Н.– Д.– Р“ /с посочени адрес и лични данни/ да заплати на ДНСК - София
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването
му на страните.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: