Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
14.08.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 12532/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от Х.А.А., Ш.М.А.
и Е.М.А. срещу Г. Ф. искова молба за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на по 100 000 лева, частични искове от 300 000 лева, ведно
със законната лихва върху главницата от 14.05.2014 г. до окончателното
изплащане.
Ищците твърдят в исковата си молба, че на 14.05.2014 г.
при ПТП загинал М.Х.С., съпруг на Х.А. и баща на Ш.А. и Е.А.. При движение на
т.а. Мерцедес“, модел „1844 ЛС“ с рег. № *******и полуремарке марке „Шмиц“,
модел „СКО Л 13.4 ФП 45 КУУЛ“ с рег. № *******по автомагистрала „Люлин“ в
посока от гр. С. към гр. Перник със скорост 88 км/ч, управляван от П.И.С., в
крайна лява лента за движение превозното средство прегазило тялото на М.С..
Образуваното наказателно производство било прекратено по отношение на водача П.С.
и спряно срещу неизвестен извършител, тъй като при преминаване на товарния
автомобил през тялото на С., последният вече бил починал.
Тялото на М.С. било прегазено от неидентифицирано МПС.
С молбла от 10.03.2015 г. ищците сезирА. Г. ф. с молба да им заплати
обезщетение за претърпените от родствениците на починА.я неимуществени вреди,
но с решение на УС молбата била оставена без уважение.
Връзката между всички членове на семейството била
много сила и те безрезервно си помагА.. Ищците не могли да се примирят с
липсата на М.С.. Х.А. загубила своя съпруг и спътник в живота, с който мечтаели
да изживеят старините си и да радват на внуци и правнуци. Заедно засаждА. и отглеждА.
овощни дръвчета, прибирА. реколтата и се грижили за домашни животни. ПомагА. на
децата си и заедно се справяли с житейските трудности. Х.А. преживяла силен шок
от ненавременната смърт на съпруга си. М.С. бил добър, трудолюбив и отзивчив
човек, а със смъртта му загубила опората в живота си, чувствала се обезверена,
безпомощна и отчаяна.
М.С. оказвал огромна подкрепа, обич и грижи и за
децата си Ш. и Е.. Давал им мъдри съвети и напътствия. Липсата му довела до
радикална промяна в живота им, до непрекъсната напрегнатост, безпокойство и
чувство на празнота.
Считат, че претърпените от тях болки и страдания
следва да бъдат обезщетени от ответника, като ги оценяват на 300 000 лева.
Претендират частичното им заплащане от по 100 000 лева, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ответникът Г. Ф. оспорва иска с твърдения, че е нА.це
значителен принос от страна на М.С. за настъпване на вредоносния резултат, тъй
като сам се поставил риск: в тъмната част на денонощието се намирал на пътното
платно на магистрала в тежка степен на алкохолно опиване (2.5‰), в нарушение на
нормата на чл. 55, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП. Оспорва и претендираните размери на
обезщетенията като прекомерни, както и момента, от който се претендира
заплащане на законна лихва.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
С постановление от 09.02.2015 г. на прокурор при СРП по
пр.пр. № 9273/2014 г. е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ 11227/2014
г. срещу П.И.С. и е спряно срещу неизвестен извършител.
Въз основа на материА.те по изисканото ДП № ЗМ
11227/2014 г. е изготвена и приета комплексна авто-техническа и медицинска експертиза,
която сочи като основна причина за настъпване на произшествието нА.чието на
пешеходец върху платното за движение на скоростна автомагистрала извън населено
място. Неизвестният автомобил, ударил пешеходеца С. е имал по-добра възможност
да го възприеме в сравнение с водачите на следващите автомобили, когато пострадА.ят
вече се е намирал в легнало положение на пътното платно. Описан е механизмът на
ПТП: на 14.05.2014 г. около 02.40 часа на АМ „Люлин“ на около 1 700 м след
нейното начало, в платното за движение към гр. Перник в лявата активна пътна
лента се движил т.а. седлови влекач „Мерцедес“ с ДК № *******, теглещ
полуремарке „Шмиц“ с ДК № *******, управляван от П.И.С. със скорост 88 км/ч.
Преди да прегази тялото на С., то се е намирало на пътното платно безжизнено,
ударено от преминало преди това превозно средство. Когато т.а. „Мерцедес“ бил
на около 60 м преди тялото на пострадА.я, водачът го е възприел и реагирал с
аварийно спиране и завиване надясно, за да не премине през него. Въпреки това
товарният автомобил ударил с левия край на предната броня горната част на
тялото на пешеходеца.
При движение на къси светлини водачът на т.а.
„Мерцедес“ е имал възможност да види осветеното тяло на М.С. от разстояние
70-75 м., а при осветеност на дълги светлини – на разстояние от 140 м.
В момента на прегазването на М.С. от управлявания от П.С.
товарен автомобил, пострадА.ят е бил мъртъв, като по-голяма част от
травматичните уреждания, съответстващи на прегазване на тялото имали прижизнен
характер. Причина за смъртта на С. били множеството тежки увреди по тялото и
силно променени от травмите тъкани.
Относно отношенията между ищците и пострадалия М.С. са
събрани гласни доказателства. Установява се, че преди смъртта си М. е живеел в
едно домакинство със съпругата и децата си, че се е грижил за финансовото
обезпечаване на семейството и е имало стопанство от крави и овце. След смъртта
на М. ищците се затворили в себе си, престанали да се занимават със
стопанството и животът им станал труден, поради липса на средства. Докато
техния баща и съпруг бил жив работел в гр. София и осигурявал издръжката на
семейството. Ш. имал страхова невроза, а Е. получавал епилептични припадъци.
Единствено Х. работела като личен асистент на болната си майка, но и нейното
здравословно състояние не било добро.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лева, претърпени
от настъпилата при ПТП на 14.05.2014 г. ПТП на територията на РБ, причинено от
виновни действия на водач на неидентифицирано МПС.
Положителна
процесуална предпоставка за допустимостта на иска срещу Г. Ф. е провеждане на
извънсъдебна процедура, инициирана от пострадалото лице, предявило претенция
пред Ф.а за изплащане на обезщетението, като в тримесечния срок от завеждането
е липсвало произнасяне, или е отказано заплащане на обезщетение, или ищецът не
е съгласен с размера на определеното обезщетение.
Установява
се от събраните по делото доказателства, че извънсъдебна процедура е проведена,
като ответникът в настоящото производство е отказал да изплати обезщетение на ищците
Х.Али, Ш.Али и Е.Али.
Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), отговорността на Г. Ф. е
обективна, като ищецът следва да установи наличието на посочените в цитираната
норма предпоставки: ПТП да е настъпило на територията на Република България, да
е причинено от управление на неустановено моторно превозно средство и от него
да са настъпили имуществени или неимуществени вреди от телесни увреждания или
смърт. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Основният
спорен по делото въпрос е дали ПТП е причинено от неидентифицирано МПС, което е
нарушило правилата за движение по пътищата и по този начин е довело до
причиняване на травматични увреждания на пострадалия.
При съвкупна преценка на всички
доказателства по делото съдът намира за безспорно и категорично установен
механизма на процесното ПТП по начина, по който е описан в комплексната авто-техническа
и медицинска експертиза. Установяват се множество травми по тялото на С.,
довели до леталния изход. Характерът на прижизнените травми говори за удар от
неидентифицирано МПС, а уврежданията, причинени от управлявания от П.С.
автомобил са послесмъртни.
Ищците са съответно съпруга и деца на
починалия при ПТП на 14.05.2014 г. М.С.. В това си качество те имат право на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съгласно ППВС № 4/25.05.1961
г., в което са дадени задължителни указания относно активната материално правна
легитимация на лицата с право на този вид обезщетения. Те са сред най-близките
родственици – съпруга и низходящи на починалия при ПТП на 14.05.2014 г.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно,
а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и
социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят
обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.
От събраните по делото
доказателства се установи, Х.А. и М.С. са живели в едно домакинство с децата си
и всички те са разчитали на пострадалия на неговата финансова и морална
подкрепа. Отношенията в семейството са били основани на взаимна обич и
уважение. М.С. е полагал труд в гр. София, като средствата е влагал в издръжка
на семейството. Отделно от това, той е помагал в поддържане на стопанството.
След смъртта на С. ищците са се оказали лишени не само от финансова подкрепа,
но и от морална помощ, съвети и опора.
Внезапната и ненавременна смърт на М.С. се
е отразила тежко на всички ищци. Животът им се е променил в негативна посока.
Недостигът на финансови средства и непоносимата за членовете на семейството на
пострадалия мъка са изпитание, с което ищците трудно се справят. Х.А., Ш.Али и Е.А. са преживели и преживяват
изключително тежки страдания, които трудно могат да бъдат материално оценени.
Стресът от внезапната загуба на съпруг и родител е неизмерима. Към момента те
търпят страдания, които ще продължат и занапред.
Съобразявайки се с принципа на справедливост, съгласно
чл. 52 от ЗЗД и минималните лимити на застрахователните покрития към
релевантния за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди момент –
14.05.2014 г., съдът счита, че 100 000 лева е справедлив размер на
обезщетенията претърпени неимуществени вреди за всеки от ищците. В тези размер
ще бъдат репарирани в относително пълен обем претърпените и продължаващи
страдания на съпругата и низходящите на М.С. и неговата от смърт.
Ответникът е направил възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М.С..
Установява се от доказателствата по
делото, че в състояние на тежко алкохолно опиване – 2.5‰, С. е нарушил
забраната на чл. 55, ал. 1, изр. 2 вр. изр. 1 от ЗДвП - да се движи като
пешеходец по автомагистрала. Нарушението на тази забрана е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпването на смъртта на С.. Движението по автомагистрала като
пешеходец, в тъмната част на денонощието е поведение, с което С. се е поставил
в риск от участие в ПТП. Съдът приема, че решението на пострадалия да се движи
в забранен за него участък от пътя се дължи на високата концентрация на алкохол
в кръвта му, характеризираща поведението му като дезориентирано.
Като съобрази това обстоятелство и предвид доказаното
възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М.С.,
съдът счита, че определените обезщетения следва да бъдат редуцирани с ½,
или на всеки от ищците се дължи по 50 000 лева.
Съгласно чл. 288, ал. 7 от КЗ (отм.) Г. Ф. изплаща
обезщетения по реда, определен с Правилника за устройството и дейността на Ф.а
и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по
претенция, предявена от увреденото лице. Установява се, че ищците са сезирали
ответника с искане за изплащане на обезщетения на 10.03.2015 г. На 10.06.2015
г. е изтекъл тримесечния срок, а от 11.06.2015 г. ответникът е в забава за
изплащане на обезщетенията и мораторните лихви следва да бъдат присъдени от
тази дата.
Претенции за присъждане на разноски са
направени и от двете страни. Ищците са били освободени от държавни такси и
разноски, поради което Г. Ф. дължи да заплати по сметка на СГС 6 000 лева
държавна такса и 175 лева депозити за експертизи и свидетел по делото.
Ответникът има право на разноски съразмерно
на отхвърлената част от исковете. Същият е заплатил 300 лева депозит за
експертиза по делото. Съгласно чл. 25, ал. 2 вр. ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя размера на
дължимото юрисконсултско възнаграждение на 360 лева. От общия размер на
разноските 660 лева, на ответника се дължат 330 лева, платими от ищците по
равно.
На ищците е била оказана
безплатна правна помощ. Определените по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №
1/2004 г. адвокатски възнаграждения възлизат на посочените в списъка на
разноските по чл. 80 от ГПК размери от по 3 530 лева. Възражението на
ответника за прекомерност е неоснователно. Съразмерно на уважената част от
исковете, на адв. П. С. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на
5 295 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 и
ал. 7 от КЗ (отм.), Г. Ф., с адрес *** да заплати на Х.А.А., ЕГН **********, Ш.М.А.,
ЕГН ********** и Е.М.А., ЕГН **********, всички с адрес *** по 100 000
лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М.Х.С., ЕГН **********
при ПТП на 14.05.2014 г., ведно със законните лихви от 11.06.2015 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля исковете за горниците до пълните предявени размери от
100 000 лева, частични искове от сумите от 300 000 лева и за
заплащане на мораторни лихви за периода 4.05.2014 г. – 10.06.2015 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Х.А.А.,
ЕГН **********, Ш.М.А., ЕГН ********** и Е.М.А., ЕГН **********, всички с адрес
*** да заплатят на Г. Ф., с адрес *** сумите от по 110 лева разноски за
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Г.
Ф., с адрес *** да заплати по сметка на СГС сумата от 6 000 лева държавна
такса по делото и 175 лева депозити за експертизи.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал.
1, т. 2 от ЗАдв., Г. Ф., с адрес *** да заплати на адв. П. П. С., с адрес ***,
офис 9 сумата от 5 295 лева адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: