О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ІІ- 260777
Бургаският окръжен съд гражданска
колегия
в закрито заседание на девети ноември
през две хиляди и двадесета година
в
състав:
Председател: Росица
Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора
Кралева
при секретаря и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова частно
гражданско дело № 2486 по описа
за 2020 година.
Производството
по делото е образувано въз основа на депозирана частна жалба от Етажната
собственост на собствениците на самостоятелни обекти в сграда, находяща се в
гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 9, бл. 5, с идентификатор 51500.502.447.5,
представлявана от Управителя на Етажната собственост – „Виго Груп“ ООД, със
съдебен адрес гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, Бизнес център Корал Сити, ет.
4, офис С5 против Определение № 360 от 02.07.2020г., постановено по гр. дело № 301/2019г.
по описа на Районен съд – Несебър, по силата на което е спряно по предявения от
„Гранит Импорт Кина увоз-извоз ДООЕЛ Струмица“ (вписано в Търговския регистър
на Република Северна Македония) със седалище в гр. Струмица, Република Северна
Македония, представлявано от Управителя Илия Янков изпълнението на взетите на
21.06.2019г. и обективирани в Протокол решения на Етажната собственост на
сграда с идентификатор 51500.502.447.5, с административен адрес – гр. Несебър,
ул. Иван Вазов № 9, бл. 5, представлявана от Управителя „Виго груп“ ООД. В депозираната пред съда частна жалба се
претендира да бъде отменено атакуваното Определение № 360 от 02.07.2020г.,
постановено по гр. дело № 301/2020г. по описа на Районен съд – Несебър като
незаконосъобразно и неправилно и да бъде обезсилена издадената обезпечителна
заповед. В жалбата се оспорва истинността на представено по делото пълномощно с
молба от 23.06.2020г., като се посочва, че същото не е подписано от Управителя
на ищцовото дружество, както и се оспорва представителната власт на ищцовото
дружество. В депозираната пред съда частна жалба се прави и обстоен анализ на
предявения иск, като се твърди, че същият е неоснователен, а проведеното ОС на
ЕС, чиито решения се атакуват в настоящото производство е свикано законно,
налице е бил кворум за провеждането му и взетите решения са законосъобразни.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на
жалбоподателя – ищец в първоинстанционното производство и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск
от „Гранит Импорт Кина увоз-извоз ДООЕЛ Струмица“ (вписано в Търговския
регистър на Република Северна Македония) със седалище в гр. Струмица, Република
Северна Македония, представлявано от Управителя Илия Янков против Етажната
собственост в сграда с идентификатор 51500.502.447.5 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Несебър, с адрес – гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“
№ 9, бл. 5, представлявана от Управителя „Виго Груп“ ООД със седалище гр. Монтана,
с който се претендира да бъдат отменени решенията, взети на проведено на
21.06.2019г. Общо събрание на собствениците на обекти в сграда с идентификатор
51500.502.447.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър,
обективирани в Протокол от проведеното Общо събрание. С исковата молба е
отправено особено искане на основание чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС да бъде постановено
спиране на изпълнението на решенията, взети на проведеното на 21.06.2019г. Общо
събрание. По делото е приложено пълномощно (лист 24 от първоинстанционното
производство), от което е видно, че Управителят на ищцовото дружество е
упълномощил адвокат Ивайло Найденов да представлява дружеството по така
предявения иск, поради което и настоящата инстанция намира, че направените възражения
в частната жалба за недопустимост на производството са неоснователни. От друга
страна – въпросът за наличието на валидна представителна власт би могъл да бъде
повдигнат от ответната страна по време на цялото производство и съдът е длъжен
да го разгледа и при евентуални констатирани нередовности да ги отстрани.
С Определение №
360 от 02.07.2020г., постановено по гр. дело № 301/2020г. по описа на Районен
съд – Несебър е допуснато обезпечение на предявения иск чрез налагане на
обезпечителна мярка – спиране на изпълнението на взетите на 21.06.2019г. и
обективирани в Протокол решения на Общото събрание на Етажната собственост на
сграда с идентификатор 51500.502.447.5 с административен адрес – гр. Несебър,
ул. „Иван Вазов“ № 9, бл. 5, представлявана от Управителя „Виго Груп“ ООД. В
своето определение, съдът е посочил, че е налице вероятна основателност на
претенцията, което е приел, че е достатъчно основание да се приеме, че искането
за спиране на изпълнението на взетите решения на атакуваното общо събрание е
основателно.
На основание
чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост всеки собственик може да
иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, а на основание ал.
3 от цитираната разпоредба подаването на молбата не спира изпълнението на
решението, освен ако съдът не постанови друго.
Съгласно
Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2017г., постановено по тълкувателно дело №
5/2014г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ по своята цел искането за спиране на
изпълнението разкрива съществени сходства с целите и функциите на
обезпечителния процес – то защитава легитимния интерес на молителя да не
претърпи материално незаконосъобразно принудително изпълнение или да не се
приема за настъпило правното състояние, следващо от решението на общото
събрание. В тази връзка се приема, че определението, с което съдът се произнася
по молба за спиране на изпълнението, представлява по същество произнасяне по
искане за налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“, предвидена
в чл. 397, ал. 1, т. 3, предл. последно от ГПК – Част четвърта на ГПК „Обезпечително
производство“. Изрично съдът в цитираното тълкувателно решение приема, че по
своя характер спирането на изпълнението на решение е вид обезпечителна мярка,
която се предприема, за да се ограничат евентуалните вреди, които биха
настъпили от изпълнението му, докато трае исковият процес.
Безспорно е, че
обезпечението цели защитата на спорното материално право докато трае
висящността на процеса и предпоставя вероятна основателност на иска. На
основание чл. 391 от ГПК обезпечение на иска се допуска когато без него за
ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по
решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде
представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД.
В конкретния
случай – от представените по делото
писмени доказателства, БОС намира, че предвидените в чл. 391 от ГПК
предпоставки са налице – за молителя съществува обезпечителен интерес и
обезпечителна нужда, тъй като се твърди, че ищецът има интерес да не се приема
за настъпило правното състояние, следващо от решението на общото събрание при
положение, че е атакувал това решение. Исканата обезпечителна мярка е единствената
адекватна на възникналата обезпечителна нужда. Представените
доказателства обуславят допустимостта
на бъдещата претенция. При положение, че тепърва ответната страна ще следва да
заяви своето становище по претенциите на ищеца и да направи своите възражения
по тях и едва с постановяване на крайния си съдебен акт, съдът ще установи действителното
фактическо положение и ще се произнесе по заявените права и основателността на
претенцията, както и с цел да не бъдат увредени интересите на ищцовото
дружество в качеството му на етажен собственик, в чийто патримониум ще възникне
задължение за изпълнява взетите решения, БОС намира, че исканата обезпечителна
мярка следва да бъде допусната. При положение, че направените от страна на
настоящата инстанция правни и фактически изводи съвпадат с тези, които е
направил първинстанционния съд, за да допусне спиране изпълнението на взетите
решения на проведеното на 21.06.2019г. Общо събрание на етажната собственост,
Окръжен съд – Бургас намира, че атакуваното определение следва да бъде
потвърдено, а депозираната частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
По аргумент на
противното на основание чл. 396, ал. 2 от ГПК настоящото определение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната частна жалба с вх. №
5734/23.07.2020г. по описа на Районен съд – Несебър против Определение № 360/02.07.2020г.,
постановено по гр. дело № 301/2020г. по описа на Районен съд – Несебър, по
силата на което е спряно по предявения от „Гранит Импорт Кина увоз-извоз ДООЕЛ
Струмица“ (вписано в Търговския регистър на Република Северна Македония) със
седалище в гр. Струмица, Република Северна Македония, представлявано от
Управителя Илия Янков изпълнението на взетите на 21.06.2019г. и обективирани в
Протокол решения на Етажната собственост на сграда с идентификатор
51500.502.447.5, с административен адрес – гр. Несебър, ул. Иван Вазов № 9, бл.
5, представлявана от Управителя „Виго груп“ ООД.
Определението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.