№ 98
гр. В , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на двадесет и втори февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Лилия Ненова
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело №
20204100500858 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава ХХ от ГПК.
С Решение № 84 от 10.07.2020 г. по гр.дело № 71/2019 г. Павликенският районен съд
е отхвърлил иска на Г. Х. Я. против „О“ ООД за сумата 9 000 лв., платени без правно
основание поради неизвършването на договорени строително-монтажни работи по договор
за ремонт на покрив с площ от 150 кв.м. на къща, собственост на ищцата, находяща се в с. Д,
общ. С, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до
окончателното изплащане. С решението съдът е осъдил ищцата да заплати на ответното
дружество разноски по делото в размер на 700 лв.
С въззивна жалба Г.Я. атакува решението като постановено при нарушаване на
материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила (без да
конкретизира последните). Изтъква, че по сключения между страните договор ответникът
следвало да извърши ремонт на покрив, като заплатила сумата от 18 000 лв. Сочи, че след
консултация с експерт установила, че заплатената сума надвишава значително стойността на
извършените строителни работи, поради което поканила ответника да ù възстанови
доброволно недължимо платените от нея суми. Счита, че от свидетелските показания и
заключението на допуснатата по делото експертиза по безспорен начин се установявало и
доказвало неизпълнение на ответника по сключения договор и то по негова вина. Сочи
липсата на доказателства да е прекратила достъпа до строежа преди отправянето и
връчването на нотариалната покана и оспорва възприетото от първостепенния съд в тази
насока. Моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да бъде
уважена исковата претенция. Претендира разноски за две инстанции.
1
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна „О“ ООД, като в срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката се представлява от
адвокат И.И. от ВТАК, който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването ú по
изложените в същата доводи и съображения. Подновява претенцията за присъждане на
разноски.
Ответникът по жалба се представлява от адвокат М И. от ВТАК, който оспорва
жалбата и моли за оставянето ú без уважение. Претендира разноски и представя списък по
чл. 80 от ГПК.
Великотърновският окръжен съд, като съобрази доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в
съответствие с предметните предели на въззивното производство, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес и е насочена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
След извършена по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка, въззивният съд
намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Това обуславя
възможността за произнасяне по правилността на решението.
Производството пред Павликенския районен съд е образувано по искова молба на Г.
Х. Я. срещу „О“ ООД, в която ищцата твърди, че на 17.05.2018 г. между нея и ответното
дружество е сключен договор за ремонт на покрив – демонтаж и монтаж, на къща в с. Д,
общ. С, срещу цена 18 000 лв. Заявява, че платила уговореното възнаграждение, но
ответникът не изпълнил в пълен обем договорените строително-монтажни работи (СМР),
като конкретизира същите по вид, количество и стойност, а с уточняваща молба (стр. 102 от
първоинстанционно дело) оспорва стойността на вложените материали и положения труд,
която стойност ищцата намира за многократно завишена. Твърди, че на ответника били
предоставени разрешително за извършване на строителство и архитектурен проект, според
който височината на покрива в най-високата част следвало да бъде 2,40 м., но при замерване
с техническо лице установила, че изпълнената покривна конструкция в най-високата си част
е 1,60 м. Посочва, че изпратила нотариална покана до дружеството за възстановяване на
сумата 9 000 лв. като получена без правно основание, но плащане не постъпило, поради
което претендира ответникът да бъде осъждан да ú заплати тази сума като недължимо
платена за неизвършени строителни работи, ведно със законна лихва от датата на завеждане
на иска до окончателното изплащане.
Ответната страна е заела становище за допустимост, но неоснователност на исковата
претенция. Признава съществуването на договор за ремонтни дейности между дружеството
и ищцата, както и получаването на плащане по този договор, но твърди, че е изпълнил
точно задълженията си, съобразно предмета на договора, а за своя сметка и дейности, които
не били изрично договорени. Сочи, че дружеството се е съобразило с представен му
архитектурен проект, както и че е съставило анализи с подробно описание на извършените
дейностите. Позовава се на клауза от договора, предвиждаща авансово заплащане на 50% от
уговореното възнаграждение, 25% от възнаграждението след извършване на 50% от работата
2
и последните 25% от възнаграждението след пълно приключване на работата, от което прави
извод за изпълнение на възложената работа съобразно договореното. Изтъква, че в даден
момент ищцата не оказвала необходимото съдействие на строителя да изпълни своите
задължения и сама се поставила в забава.
Съобразно изложените от ищцата фактически твърдения и направените след указания
на съда уточнения, както и с оглед на заявеното в петитума на исковата молба искане за
защита (връщане на платеното без основание възнаграждение), въззивната инстанция
намира, че е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
След анализ на събраните в рамките на производството писмени и гласни
доказателства, въззивният съд намира от фактическа и правна страна следното:
Според разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД този, който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне. Твърденията на ищцата се свеждат до това, че е заплатила
сумата, чието присъждане претендира, при начална липса на основание, тъй като тя
представлява разликата между заплатеното от нея възнаграждение по сключен между
страните договор и количеството и стойността на действително извършените от ответното
дружество в изпълнение на същия договор СМР. По исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
хипотезите на „получаване без основание“ обикновено са обусловени от едно преюдициално
договорно правоотношение. Съответно фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Освен това основанието трябва да
липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на
претенцията за реституция на даденото. Разглежданата хипотеза е налице и при недължимо
платено и получено, като например: изпълнение на съществуващо задължение, но с
превишаване на действителния му размер, неправилно изпълнение на съществуващи
задължения, платена цена за услуги, които в действителност не са били осъществени,
несъответствие между изискванията на правно-релевантния факт (договора) относно
количеството на предметната престация (с оглед на която е извършено плащането) и
действително полученото количество стока или услуга и пр.
Страните по делото не спорят, че между тях е сключен договор за ремонтни дейности
(договор за изработка) с предмет демонтаж и монтаж на 150 кв.м. покрив на къща, находяща
се в с. Д, срещу възнаграждение 18 000 лв., формирано като стойност на цена на квадратен
метър площ (150 кв.м. по 120 лв.). Не спорят и че уговореното възнаграждение и било
заплатено от страна на ищцата в пълен размер. За тези обстоятелства са налице и писмени
доказателства – договор за ремонтни дейности от 17.05.2018 г., фактура № 6/21.05.2018 г.,
фактура № 13/26.06.2018 г., фактура № 20/17.07.2018 г. и платежни нареждания от
18.05.2018 г., 22.06.2018 г., 16.07.2018 г. В тази насока и са и показанията на свидетелката
Бонка Йорданова (майка на ищцата), която заявява, че е присъствала при сключването на
договора, както и при няколкократните посещенията на ищцата в имота по време на
изпълнение на договора, както и показанията на свидетеля Светлин И. – служител при
ответното дружество, работил на обекта. Т.е. в случая е налице валидно възникнала между
страните по делото облигационна връзка по договор за изработка, както и разместване на
блага от имуществената сфера на ищцата в имуществото на ответното дружество.
Спорен между страните е въпросът дължи ли ответникът връщане на част от
получената от него сума.
Ответното дружество представя по делото опис на извършените в изпълнение на
3
договора строително-монтажни работи. Изготвената в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза съдържа данни, че описаните от изпълнителя строително-
монтажни работи са изпълнени на място. Вярно е, че според заключението на вещото лице е
налице разлика в количествено отношение между видовете СМР, установени при
извършения оглед на процесния покрив, съпоставени с тези по представения от изпълнителя
опис. Следва да бъде отчетено обаче, че самото вещо лице сочи, че някои от работите не
могат да бъдат определени нито количествено, нито качествено, тъй като подлежат на
закриване от технологично следващите ги видове работи, но за целите на експертизата
експертът е остойностил същите в предполагаеми количества, а по отношение на цените е
работил със средни пазарни цени за страната към момента на извършване на работата.
Липсват обаче доказателства да са налице договорености между страните досежно
това какви строително-монтажни работи е следвало да бъдат конкретно извършени в имота,
като същите са общо уговорени като „ремонт на покрив - демонтаж и монтаж“. Не се
представят и твърдените за съществуващи строително разрешение и одобрен архитектурен
проект, а свидетелските показания съдържат данни само за осъществени от изпълнителя
отделни видове ремонтни дейности както по покрива, така и по къщата и двора, но не и за
конкретно уговорени между ищцата и ответното дружество СМР по покрива на имота.
При това положение ищцовата претенция се явява неоснователна и недоказана.
Липсата на уговорка за подлежащите на изпълнение СМР изначално изключва
възможността за неточно изпълнение, така както то е заявено от ищцата като вид и обем
конкретно изброени от същата СМР.
Процесната сума е получена от дружеството на годно правно основание - сключен
между страните договор за изработка, с който ищцата се е съгласила да заплати за
поисканата от нея услуга (ремонт на покрив) възнаграждение в размер на по 120 лв. на
квадратен метър при посочена площ 150 кв.м., като в изпълнение на договора ответното
дружество е извършило редица СМР, което обстоятелство се признава от ищцата. Вярно е,
че законът (чл. 265, ал. 1 от ЗЗД) позволява възнаграждението по договор за изработка да
бъде намалено ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката
или ако изпълнената работа има недостатъци (неточно изпълнение в качествено отношение).
Ищцата обаче не навежда подобни твърдения, а обосновава претенцията си с неизвършени
строителни работи (неточно изпълнение в количествено отношение), което твърдение се
явява неоснователно предвид отсъствието на конкретни уговорки между страните в тази
насока.
Изложеното обосновава липсата на правно основание за заплащане от ответника на
исканата от ищцата сума, което влече неоснователността и на акцесорната претенция по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на обезщетени за забава върху главницата. До същия краен
извод е достигнал и първостепенният съд.
Следва да бъде посочено, че доколкото възнаграждението е уговорено като цена на
квадратен метър, а не за отделни строително-монтажни работи, дали и с колко заплатената
от ищцата сума надвишава стойността на извършените работи е без значение. Ищцата –
жалбоподателка пред ВТОС, се е съгласила да сключи договора при уговорените параметри,
в това число и с начина на формиране на дължимото възнаграждение и неговия размер, като
в отношенията между нея и дружеството договорът има сила на закон (чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД).
Каква е стойността на вложените материали и труд от страна на изпълнителя е без значение,
след като заплатеното възнаграждение съответства на уговореното, с оглед на което
възражението на ищцата – жалбоподател пред ВТОС, че тези стойности са завишени
многократно се явява ирелевантно.
4
Извън горното, следва да бъде посочено, че в мотивите на обжалвания съдебен акт
липсват аргументи за неизпълнение по вина на ищцата и наведените в жалбата оспорвания в
тази насока са лишени от основание. Още повече, че обект на въззивната дейност е
решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на
акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. В случая обаче крайните
изводи на двете съдебни инстанции за неоснователност на исковата претенция съвпадат,
поради което обжалваното решение на Павликенския районен съд следва да бъде
потвърдено.
Поради неоснователността на подадената въззивна жалба право на разноски за
настоящото производство има въззиваемото дружество. Същото е сторило такива за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., която сума следва да бъде възложена в
тежест на жалбоподателката.
Мотивиран така и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Великотърновският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 84 от 10.07.2020 г. по гр. дело № 71/2019 г. по описа
на Павликенския районен съд.
ОСЪЖДА Г. Х. Я., ЕГН **********, адрес: гр. В, ул. „Су“ № ***, да плати на „О“
ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. П, обл. В, ул. „А“ № 40, сумата 400 лв.
(четиристотин лева) – разноски по делото за настоящото въззивно производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5