Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 16.11.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански
състав, в публично заседание на 19.10.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА
НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №
3400 по описа за 2017год. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от Х.И.К., ЕГН **********,
адрес: ***, ***против П.И.Х., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди
следното: ищецът се счита за владелец на 15 кв.м. от площта на вътрешен двор на
жилищно-търговска сграда, находяща се ***. Фактическата власт върху тази част
от имота, както и върху вещното право на ползване, осъществява лично или чрез
упълномощени от него лица. С цел ограничаване на достъпа на трети лица и
техните автомобили, на 25.07.2014 г. монтирал антипаркинг устройство и табела.
Датата на монтирането на антипаркинг устройството и табелата и тяхната стойност
са удостоверени с Фактура №********** на фирма „Светлини и реклами“ ООД,
издадена на 25.07.2014г. През периода от 25.07.2014г. до 01.04.2017г.
осъществявал владението си явно и несъмнено и то е било непрекъснато, спокойно
и постоянно. Чрез ограничаване на достъпа на трети лица до въпросната площ
афиширал открито намерението си да упражнява владение върху вещното право на
ползване и да държи вещта като своя собствена.
На 01.04.2017г. /събота/
ответникът П.И.Х. предприел самоволни действия по нарушаване на владението му и
отнемането му по скрит начин, като за целта наел срещу заплащане лицето Г.С.П.,
което да изкърти и премахне поставеното от ищеца антипаркинг устройство. Твърди
се, че с цел злоумишлените действия по отнемане на владението да останат
скрити, ответникът П.И.Х. извършил деянието в сутрешните часове на неработен ден, така че тези негови
действия да останат незабелязани поради това, че ползвателите на местата за
паркиране отсъстват в почивните дни. Тези груби действия на самоуправство били
забелязани от Н.Х.П., която сигнализирала органите на реда за тях. По повод на
подадения сигнал се отзовали дежурните служители на реда от 2-ро РПУ - гр.
Плевен, отговарящи за обществения ред в квартала – мл. инспектор П.Д.и полицай Х.С..
На основание констатираното от тях правонарушение и действия на самоуправство
била съставена докладна записка е рег.№3391р-2888/03.04.2017г., която
удостоверява факта на извършените от ответника и наетото от него лице
противоправни действия.
Ищецът излага, че правовият
ред забранява да се изменят самоуправно фактическите отношения, отнасящи се до
владението и постановява, че всяка такава промяна трябва да става по съдебен
ред, за да не се допуска личностен произвол, при който всеки да раздава
правосъдие по свое усмотрение, което представлява сериозна заплаха за
обществения ред в една държава.
Съдът е сезиран с искане да
постанови решение, с което:
- на основание чл.76 от ЗС да осъди ответника
П.И.Х. да му предаде владението върху отнетото по скрит начин владение на
паркомястото представляващо 15 кв.м. от площта на вътрешен двор на
жилищно-търговска сграда, находяща се в ***; при условията на алтернативност е предявен иск на основание
чл.75 от ЗС-по отношение същото паркомясто;
- на
основание чл.360 от ГПК да наложи глоба на
ответника;
- на основание чл.45 от ЗЗД да осъди
ответника да му заплати стойността на премахнатото антипаркинг устройство,
стойността на неговия монтаж, както и стойността иа заключващия го катинар по
цени, посочени в представените фактура и касова бележка, общата сума за които
възлиза на 94,99лв.
Претендират се и направените
по делото разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, чрез адв.Н., с който исковете се оспорват изцяло и са
наведени подробни доводи.
В о.с.з. ищецът
се явява и се представлява от адв.Т., която поддържа исковете, по същество
изразява становище ищецът, подкрепен от пълномощника си. Представена е писмена
защита от ищеца.
Ответникът
се явява и се представлява в о.с.з. от адв.Н., който поддържа изложеното в
отговора и по същество изразява становище в о.с.з. и в представена по делото
писмена защита.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно, че по силата на покупко-продажба на недвижим имот,
обективирана в Нотариален акт от 06.08.2001год./приложен на л.14 от
делото/ ищецът закупил от „КАРАТО-С“ ООД-Плевен:а/ ателие №4, с площ
42,80 кв.м., на втори етаж на
жилищно-търговска сграда, построена в урегулиран поземлен имот, целият на площ 385 кв.м., парцел IV №5182 в кв.391 по плана на гр.Плевен, заедно с 5.3374% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху горния
имот, както и б/място за паркиране №2 с площ от 15 кв.м., заедно с 25%
идеални части от правото на строеж върху 60 кв.м. от целия имот, върху който са отредени четири места за паркиране.
Не е спорно, че четирите паркоместа са
фактически ясно разграничими едно от друго.
Не е спорно, а това се установява и от
приложеното решение, постановено по
гр.д. №41/2012год. по описа на ПлРС, че съдът :
- е прогласил на основание чл.26 ал. 2,предл.1 от ЗЗД нищожността
на договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот ,
обективиран в нот.акт №163 ,том ІV , рег.№ 5657, дело №1200 от 1999 г. на нотариус В.П.в
частта му, с която Б.Р., със съгласието
на съпругата си Б.Р.,А.Р. , Ц.П.,Ц.М.,П.Х. и М.Х.са учредили в полза на
„Карато-С“ ООД / а сега „Карато –С“ ЕООД / право на строеж за изграждане на :
МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ №1, с площ от 15 кв.метра, в собствен парцел
–IV -5182, в кв.391 по плана на гр.Плевен, заедно с 25 % ид.ч. от правото на
строеж върху 60 кв.метра при съседи : изток-собствен парцел IV - 5182,
запад-парцел XV-5193, юг-парцел
ХIV-5192, север-място за паркиране №2;
МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ №2, с площ от
15 кв.метра, в собствен парцел –IV -5182, в кв.391 по плана на гр.Плевен,
заедно с 25 % ид.ч. от правото на строеж върху 60 кв.метра при съседи :
юг-място за паркиране №1 , север-място за паркиране №3, изток-собствен парцел
IV - 5182, запад-парцел XV - 5193, юг-парцел ХIV-5192, север-място за паркиране
№2.;
МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ № 3, с площ от 15 кв.метра, в собствен парцел –IV
-5182, в кв.391 по плана на гр.Плевен, заедно с 25 % ид.ч. от правото на строеж
върху 60 кв.метра , при съседи : юг-място за паркиране №2 , север-място за
паркиране №4, изток-собствен парцел IV-5182, запад-парцел ХV-5193 и
МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ №4 , с площ
от 15 кв.метра, в собствен парцел –IV -5182, в кв.391 по плана на гр.Плевен,
заедно с 25 % ид.ч. от правото на строеж върху 60 кв.метра при съседи :
юг-място за паркиране №3, изток- собствен парцел IV-5182, запад-парцел ХV -
5193, север - парцел III-5181, 5180.
-
признато е на
основание чл.124 от ГПК за установено, че
Х.И.к./ищец в процеса/ не е собственик на МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ №2, с площ от 15
кв.метра, в собствен парцел –IV -5182, в кв.391 по плана на гр.Плевен, заедно с
25 % ид.ч. от правото на строеж върху 60 кв.метра при съседи : юг-място за
паркиране № 1, север –място за паркиране № 3, изток – парцел ІV-5182 и от запад
– парцел ХV-5193.
Ищецът
счита себе си за владелец на посоченото по-горе паркомясто, под №2, като твърди,
че владението върху същото е отнето по
скрит начин от ответника на 01.04.2017год., както и че продължава да е в
невъзможност, той и членове на неговото семейство, да ползват същото поради
премахване на антипаркинг
устройството от паркомястото №2 и преместването му в тунел на сградата, на
място преди обособеното за четирите
паркоместа пространство.
По иска с правно основание чл.76
от ЗС:
Съгласно разпоредбата на чл.76 от ЗС
владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин
движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от
лицето, което я е отнело. Посоченият срок има преклузивен характер, течащ от
отнемане на владението, и за негово спазване съдът следва да следи служебно.
Исковата молба е подадена в рамките на този срок.
Основателността на предявения иск по
чл.76 ЗС предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1) ищецът
да е бил владелец или държател на движима или недвижима вещ, 2) владението или
държането да му е отнето от ответника чрез насилие или по скрит начин. Искът по
чл.76 ЗС защитава всяка фактическа власт върху вещта, без значение на нейния
вид /владение или държане/, без значение дали тя самата се упражнява правомерно
или неправомерно и без значение дали лицето, което я отнема, е действителният
собственик или носител на друго право върху вещта.
Съгласно правната теория, когато е разположено върху свободната част от
УПИ, паркомястото представлява негова необособена и несамостоятелна във
вещноправно отношение реална част. Поради
и това сделката с него е нищожна, т.к. има невъзможен предмет.
Съгласно чл.110 от ЗС недвижими вещи
са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по
естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или
към постройката. Всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи. Спрямо
условно приетата дефиниция за “паркомясто” - очертано място върху терен, следва
да се прецени доколко “паркомястото” притежава свойствата на вещ, за да се
третира от правото като самостоятелен обект, по повод на който могат да
възникват, да съществуват и да се прекратяват права. “Паркомястото” не е движима
вещ поради трайната си фактическа свързаност със земята, представляваща
пригоден за паркиране терен. Предвид нормата на чл.110 ал.1 от ЗС “паркомястото”
може да бъде само земя, понеже не е сграда, не е постройка, нито е нещо друго
субстантно самостоятелно, което да е трайно прикрепено към земя или постройка.
“Паркомястото” не може да се определи и като отделен “обект” според дефиницията
на §5 т. 39 ЗУТ - “самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено
наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и
идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър”. Земята всъщност е
земната повърхност и се подчинява на правен режим, според който земната
повърхност може да се поделя на много самостоятелни части, наречени общо от чл.
24 ЗКИР - поземлени имоти. В урбанизираните територии поземлените имоти биват
урегулирани поземлени имоти (УПИ), ако са в регулация, или просто неурегулирани
имоти. Законът за устройство на територията /ЗУТ/, Наредба № 7 от 22 декември
2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони (Наредба № 7) и Наредба №2 от 29.06.2004г. за планиране и
проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии
(Наредба № 2), а и др. нормативни актове, използват термина “места за гариране
и/или паркиране”. Мястото за паркиране, ако не е изградено като гараж, не може
да бъде самостоятелна част от земята, не може юридически да се отдели от
съседна земя съобразно вещното право на собственост. В разпоредбата на чл.43
ал.1 от ЗУТ е регламентирано, че за нови сгради необходимите места за гариране
и/или паркиране задължително се осигуряват в границите на урегулирания недвижим
имот. Това обосновава извод, че те не са
отделен имот, отделна вещ, следователно не са и самостоятелен обект на вещното
право. Ето защо следва и изводът, че едно място за паркиране не може
да бъде предмет на вещно-прехвърлителни сделки, нито - в конкретния случай обект
на владение. В правната доктрина този
извод се обосновава и с разпоредбата на чл. 200 от ЗУТ, съгласно който реално
определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните
образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако
са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 във вр. чл.85 ЗС. По
правило е възможно и допустимо едно лице да придобие собствеността върху
реална, а не идеална част от недвижим имот, дори имотът да е урегулиран, но
отново трябва да се спазят изискванията за минимална повърхност на частта (поне
240 кв.м). Направеният извод важи не само за “паркоместа” на открита площадка,
но и за очертани “паркоместа” в закрит паркинг, представляващ самостоятелна
сграда или част от сграда. Самият паркинг като една сграда, част, съответно
етаж от сграда или площадка може да е независим обект на вещното право, т.е. да
е самостоятелна недвижима вещ, но единичното “паркомясто” в него не е вещ,
колкото и ясно фактически да е индивидуализирано на терена като самостоятелно
място за паркиране. За да е обект на вещни права, “паркомястото” трябва да се
реализира като гараж (гаражна клетка), която или ще е самостоятелна постройка
на допълващото застрояване, ако е върху открит терен, или ще е самостоятелно
помещение, ако е в закрит паркинг - сграда.
С оглед абсолютния характер на вещните права и изчерпателното им
изброяване от законодателя“паркомястото”, съответно правата върху него, не
могат да се подведат и под юридическата конструкция - ограничено вещно право
върху реално обособена част от недвижима вещ. Заключава се,че спрямо местата за
паркиране са неприложими вещните права, което влече и неприложимост на
вещноправната защита, уредена общо в чл. 108, 109 и 109а ЗС; неприложима е и владелческата защита по чл.75, 76 ЗС т.к.
не е възможно да има владение върху
нещо, което не е вещ. В случая ищецът Х.К.
няма основание да претендира да ползва именно паркомясто под №2,при все че от
доказателствата по делото/разпита на свидетелите/ се установява, че същият
не лишен от възможността да ползва нито
това паркомясто, нито останалите три. За него остава открита възможността да потърси защита на една, вече, облигационна
претенция за това, че би бил лишен от възможността да паркира автомобила си на
едно от обособените, общо четири,
паркоместа. Друг начин на защита на правата на ищеца е да предяви
иск на основание чл.32 ал.2 от ЗС, т.к. съгласно тази разпоредба общата вещ се използва и
управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от общата вещ. Ако не може да се образува мнозинство или ако
решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на
който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако
е нужно, назначава управител на общата вещ.
Вещните права върху недвижим имот
подлежат на вписване в имотния регистър. Освен това те представляват основни
данни за имотите и като такива се отбелязват, поддържат и актуализират и в
кадастъра по реда на ЗКИР. Поземленият имот е основна единица на кадастъра и не
съществува по-малка единица от тази. Всеки имот, сграда в него и самостоятелен обект в сграда получават идентификатор. “Паркомястото”
не може да има идентификатор, но по силата на чл.32 ал.1 от ЗКИР то може да
бъде отбелязано в кадастъра като специализирани данни за недвижимите имоти,
различни от основните кадастрални данни, което не придава на паркомястото
характер на вещ по смисъла на ЗС. Следва
да се отбележи също така, че данъчна оценка се издава за имот, представляващ
паркинг, но не и за едно или няколко паркоместа. Съдът приема, че предвид
изложеното дотук, наличието на изменение в разпоредбата на чл.37 ал.4 от ЗУТ,
не внася промяна в направените изводи относно същността на паркомястото.
В мотивите на решението на ПлОС,
постановено по гр.д. № 686/14год. е посочено, че съгласно т. 38 и т.39 от §5 на ДР на ЗУТ, се
налага извод, че паркоместата в едни случаи могат да представляват и самостоятелен строеж / когато напр. се касае
за изграждане на открит паркинг с определен брой паркоместа в населеното место,
който паркинг може да има самостоятелно функционално предназначение, а в др.
случаи да представляват само реална част
от строеж, когато напр. се касае за паркоместа, разположени в приземен или др.
етаж от жилищна или търговска сграда или когато имат характера на посоченото
по-горе допълващо застрояване към основния строеж - жилищната сграда /да са разположени на прилежаща към сградата
площадка /, за която задължително следва да има предвидени паркоместа според
норматива за това, посочен в Наредба №2 от 29.06.2004г. за планиране и
проектиране на комуникационно – транспортните системи на урбанизираните
територии – чл.24 ал.1 от същата. В тази Наредба паркоместата се разглеждат
като части от комуникационно транспортната система на урбанизираните територии,
което косвено подкрепя извода, че се касае за вид строеж. Съдът е посочил, че
е важно да се отговори на въпроса дали паркоместата са „обект“ по смисъла на т. 39 на § 5 от ЗУТ , доколкото
чл.180 и чл.181 от ЗУТ, които уреждат въпроса за учредяване на право на строеж
в поземлен имот и за прехвърлянето на правото на строеж, са свързани именно с
понятието „обект “ по т.39 на §5 от ЗУТ
като самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование,
местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по
Закона за кадастъра и имотния регистър. Съдът е приел, че паркоместата са вид
допълващо застрояване към жилищно-търговската сграда, по смисъла на §5 т.
38 от ДР на ЗУТ във вр. с чл. 43 ал.1 от ЗУТ,
но заедно с това те нямат
характер на обект по смисъла на §5, т.39 от ДР на ЗУТ, за който да може да се
учредява право на строеж по реда на чл. 180 от ЗУТ, както и да се прехвърля
право на строеж по реда на чл. 181 от ЗУТ, поради и което е прогласил нищожността на сделката в
частта й, с която съсобствениците на дворното място в гр.Плевен, цялото от 385
кв.м. по техническа скица от 22.12.2199 г.
учредяват право на строеж за място за паркиране от №1 - №4.
В решението е посочено, че паркомястото не е годен обект на правото на
собственост, като това се отнася както до паркомястото, като част от един
подземен гараж напр., така и до паркомясто като част от дворното място, в което
е построена жилищната сграда - решение
№1159/ 30.12.2008г. на ВКС по гр.д.№ 3834/ 2007г. ІІІ г.о., решение № 53
/08.05.2009г. по гр.д.№ 5871/2007г. на Іг.о. на ВКС, решение №222/ 30.03.2010
г. по гр.д.№4076/2008 г. на ІV г.о. на ВКС, както и позоваващото се на тях
решение №171 / 08.08.2014 г. на ВКС по гр.д.№4175/ 2013г. на ІV г.о.
Ето защо и предвид изложеното,
съдът намира предявения иск за недопустим
и като такъв следва да го остави без
разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
По предявения алтернативно предявен иск на основание чл.75 от ЗС:
Съдът приема, че този иск е предявен при условията на евентуално
обективно съединяване на искове. Съгласно посочената разпоредба владението на
недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху
сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде
защищавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок.
С оглед изложеното по-горе в мотивите на
решението за това, че паркомястото не може да се разглежда като вещ по смисъла
на ЗС, то и този иск следва да бъде оставен без разглеждане
като недопустим, а производството по
делото - прекратено.
По предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД:
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
На основание чл.45 ал.1 от ЗЗД на обезщетяване
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, както имуществени, така и неимуществени. За да бъде ангажирана
отговорност е необходимо да бъде установено, че увреждането е причинено виновно
и е налице противоправно поведение, което да е в причинна връзка с вредоносния резултат. От доказателствата по делото и доводите
на страните се налага извод, че не е налице фактическият състав на чл.45 от ЗЗД
и не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника спрямо ищеца.
Ищецът
прави искане ответникът да бъде осъден да му заплати
стойността на премахнатото антипаркинг устройство, стойността на неговия монтаж
и стойността на заключващия го катинар - по цени, посочени в представена от
него с исковата молба фактура, като
претендира общо сумата 94,99лв. В
приложената на л.7 от делото фактура №241/ 25.07.2014год. е отразено, че същата
е издадена за сумата общо от 113лв.:
-
изработка на
антипаркинг устройство – 58лв.;
-
изработка
на табела - 35лв.;
-
монтаж на
антипаркинг устройство – 20лв.
Ищецът твърди, че ответникът, премахвайки
от паркомясто №2 антипаркинг устройство, го бил
изкъртил и нарушил целостта му, т.к. то било трайно прикрепено към
земята и демонтажът му не бил възможен без да се наруши целостта на тази вещ. Това твърдение на ищеца се
обосновава в известен смисъл от показанията само на свидетелката Н.П. /негова майка/, която твърди, че видяла
ответника и свидетеля Г.П. „с един чук и с лост“ да рушат антипаркинговото
устройство. Освен, че следва да се отчете заинтересоваността на тази свидетелка
от изхода на делото, следва да се посочи, че показанията й не обосновават с
категоричност извод ответникът в действителност да е нарушил целостта на
антипаркинговото устройство, да е
повредил същото по някакъв начин и в
някаква степен, когато го е преместил. Установява се, че и понастоящем това
антипаркинг устройство продължава да стои в дворното място към
жилищно-търговската сграда, като е преместено
пред тунел, през който се минава,
за да се достигне до четирите паркоместа. Същевременно се установява от показанията
на свидетелите, посочени от ответника,
че това антипаркинг устройство не е с
нарушена цялост и че е демонтирано само
с помощта на гаечен ключ, чрез които са развити болтовете му, без да се нарушава целостта на вещта.
Нещо повече, св. Г.П. заявява, че отвил
болтовете на устройството, извадил го
и го преместил. Заявява, че не е пипал
катинар на това устройство, че този катинар към онзи момент бил счупен и че въпреки преместването му от
паркомясто №2, устройството може да бъде преместено по всяко време, без особени затруднения, на
същото, старото място. Свидетелят твърди, че използвал за преместването гаечни ключове,
както и че антипаркинг устройството не е било заварено, нито е повредено в резултат
на преместването. Съдът намира, че показанията на този свидетел следва да се
кредитират, т.к. не се опровергават от други, безспорни доказателства, събрани
в хода на делото. Свидетелят е именно лицето, което фактически е демонтирало и преместило
антипаркинг устройството на ищеца, но същият е извършил това по
поръчение на ответника и в изпълнение на сключен между тях договор. Спрямо
свидетеля не е ангажирана отговорност за това му действие, а и същият, давайки показания пред съда не се възползва от
възможността по чл.166 ал.2 от ГПК – да не дава отговор на определен въпрос. Разяснена
е и наказателната отговорност, която
носи за лъжесвидетелстване. В този смисъл съдът приема, че свидетелят Г.П. не е
заинтересован от изхода на делото и дава правдиви и логически свързани
показания пред съда. За да направи този извод, съдът взе предвид и показанията
на другия разпитан свидетел – П.Г.. От показанията му се установява, че
антипаркинг устойството в момента на
последното негово възприятие е на самия вход към двора, в които са ситуирани
паркоместата. От показанията му се установява, че устройството не е заключено и всеки може да
го бутне и да премине с автомобил; че то е захваното с четири гайки към земята,
но по начин, че всеки може безпроблемнно
да го отвие и премести където поиска; че
антипаркинг устойството е цяло, т.е. с ненарушена цялост. От показанията на свидетеля се установява, че ползва понякога автомобила на ответника, като последното
ползване било на 17.10.2017год.; тогава бутнал
антипаркинг устройството, изкарал безпроблемно автомобила, като устройството /„скобата“, както се изразява
свидетелят/ била здрава, непокътната. От показанията му се установява, че всеки
може да отвие и да премести антипаркинг устройството; че когато е ползвал
автомобила на ответника, респ. когато е посещавал зоната, в която са разположени
паркоместата, не е имало катинар на
антипаркинг устойството.
В
заключение следва да се посочи, че
антипаркинг устройството се намира на входа на тунел към жилищно - търговската сграда
в ***; че това устройство не е с нарушена цялост, нито е повредено, функционира
съобразно предназначението си и не на
последно място - може да бъде преместено от всеки и на всяко друго място.
Установява се, че ищецът не е лишен от фактическа власт върху тази движима вещ,
негова собственост. По делото не се установи по
несъмнен начин антипаркинг устройството да е било така здраво прикрепено
към земята, че преместването му да
е било свързано с нарушаване на неговата цялост, с
повреждането му и т.н. Както беше посочено, от показанията на
свидетелите П. и Г. се установи, че то
не е било заварявано, така че демонтажът му да бъде невъзможен, без да се разкърти,
да се наруши целостта му и т.н./показания на св.Г./, както и че то е свободно
преместваемо, без да се нарушава целостта и функцията му - показания и на
двамата разпитани свидетели, посочени от ответника. Ето защо съдът намира
претенцията за заплащане на стойността на това устройство за недоказана и
неоснователна.
По
делото няма доказателства за това нито до кой момент антипаркинг устройството е
било с катинар, нито към кой момент този катинар е бил счупен, нито пък –кой го
е счупил, респ. няма доказателства
ответникът да е сторил това. При това положение претенцията на ищеца за заплащане на стойността на катинар,
монтиран на устройството също се явява неоснователна и недоказана.
Ищецът
претендира и заплащане на стойността на монтаж на антипаркинг устройството, като стойността на
претенцията му/съобразно цената,
отразена в посочената по-горе в мотивите фактура/ възлиза на сумата от 20лв.
Съдът приема от една страна, че по делото не е доказан определен вредоносен
резултат, за който ответникът да е отговорен и да следва да заплати. Нещо повече,
от съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът приема, че ищецът не
е имал право да поставя антипаркинг
устройство пред паркомясто №2, а и на което и да е друго място в двора към построената
сграда. При това положение, макар ответникът да е извършил фактическото преместване на
устройството, не е осъществил състава на непозволеното увреждане, което
разгледано във вр. със същността на това какво
представлява паркомястото от правна гл.т., обосновава извод, че не
дължи заплащане на стойност за монтиране на устройството.
С
оглед изложеното предявеният иск на основание чл.45 от ЗЗД е изцяло
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Ищецът не е правил изменение на размера на исковата си
претенция.
При този изход на делото ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в общ размер 300лв.,
за които е приложен списък – чл.64 от делото.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустим предявения от Х. И. К.,
ЕГН **********, адрес: ***, ***против П.И.Х.,
ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***.***, адв.Л.Н. от ПлАК, иск с правно основание чл.76 от ЗС за предаване владението върху паркомясто
№2, представляващо 15 кв.м. от площта на вътрешен двор на жилищно-търговска
сграда, находяща се в ***, което владение е отнето по скрит начин на
01.04.2017год., и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустим предявения при условията на евентуалност от Х.И.К., ЕГН **********, адрес: ***,
***против П.И.Х., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***.***, адв.Л.Н.
от ПлАК, иск с правно основание чл.75 от ЗС за предаване владението върху
паркомясто №2, представляващо 15 кв.м. от площта на вътрешен двор на
жилищно-търговска сграда, находяща се в ***, и
ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази част.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Х. И. К.,
ЕГН **********, адрес: ***, ***против П.И.Х., ЕГН **********, адрес: ***,
съдебен адрес:***.***, адв.Л.Н. от ПлАК иск на основание чл.45 от ЗЗД за сумата 94,99лв., претендирано имуществено обезщетение
за причинени на 01.04.2017год. имуществени вреди, изразяващи се в:
претендирана равностойност на антипаркинг устройство и стойност за неговия монтаж, стойност на заключващ го
катинар, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78
ал.3 от ГПК Х. И.К., ЕГН **********, адрес: ***, ***ДА ЗАПЛАТИ
на П.И.Х.,
ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***.***, адв.Л.Н. от ПлАК направените по делото разноски, а именно:
разноски за един адвокат - 300лв.
Решението може да бъде обжалвано
чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му, с въззивна
жалба. В частта, с която производството по делото е прекратено, решението е с
характер на определение и може да се обжалва
по същия ред в седмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: