РЕШЕНИЕ
№ 3556
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20241110167781 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „******“ АД, с която срещу
"******“ ЕАД е предявен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата 518,93
лева, представляваща остатък от регресно вземане за изплатено от ищеца по
застраховка „******“ застрахователно обезщетение за причинени на
правоимащото лице имуществени вреди от повреда на застрахованото имущество
автомобил „******“, рег. № ******, при настъпило на ****** г. в ******, ПТП с
участието на лек автомобил "******“, рег. № ******, за което между водачите на
автомобилите е бил съставен двустранен констативен протокол от същата дата.
Ищецът твърди, че на посочените дата и място, автомобил „******“ рег. №
******, управляван от Ж. И. С., е претърпял щети в резултат от поведението на
водача на лек автомобил "******“, рег. № ****** (Я. Й.), който при потегляне
ударил движещия се пред него автомобил. Поддържа, че за МПС "******" е била
сключена валидна имуществена застраховка с ищеца, поради което е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди (стойността на
ремонтните работи за отстраняване на щетите по автомобила). Към датата на
събитието отговорността на водача на лек автомобил "******“ е била застрахована
по застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Ищецът е отправил
извънсъдебно покана за изплащане на вземането, като ответникът частично
удовлетворил вземането, като е останал дължим остатъкът в размер на 518,93 лева.
Счита, че е легитимиран да претендира разликата, с оглед което и моли за решение,
с което претенцията му да бъде уважена.
Ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва, че е застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“, както и че е заплатил сума в размер на
1
1393,95 лева във връзка с искането на ищеца претенцията му да бъде
удовлетворена извънсъдебно. Оспорва механизма на настъпване на
произшествието, описан в съставения ДКП, както и причина за това да е
поведението на застрахования водач на л.а. „******“. Счита, че вината за неговото
настъпване е на другия водач. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка
между описаното в исковата молба събитие и уврежданията, за които ищецът е
изплатил обезщетение. Оспорва и стойността на действително причинените вреди,
като счита, че ищецът е изплатил обезщетение в завишен размер. Моли за
отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования,
произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има
правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато
последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу
застрахователя по същата иск за платеното.
Основателността на предявения иск по чл. 411, ал. 1 КЗ е предпоставена от
това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно
право, а именно това са обстоятелствата, че е бил сключен между застрахователя и
увреденото лице застрахователен договор по имуществена застраховка, валиден и
осигуряващ застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие,
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по този
застрахователен договор, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът
да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди, сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”
между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество, отправено
до ответника искане за изплащане на регресното вземане, като сумата е останала
непогасена в размер, възлизащ на претендираната с исковата молба.
В тежест на ответника по предявения иск е да докаже възраженията си
срещу основателността на претенцията, в това число, че за настъпване на
произшествието причина, респ. допринесло е поведението на управлявалия
застрахованото имущество по застраховка „Каско“ водач, т.ч. и тези негови
действия и бездействия, допринасящи се настъпване на вредите по застрахованото
имущество.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че автомобил "******" е бил
застрахован по застраховка "Каско" при ищеца, а гражданската отговорност на
водача на лек автомобил "******" е била застрахована при ответника към датата на
събитието; че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата
(1912,88 лева с включени ликвидационни разноски за определяне и изплащане на
обезщетението (15 лева); че погасена чрез прихващане извънсъдебно е част от
претенцията на ищеца в размер на сумата 1393,95 лева.
Следователно спорни между страните са обстоятелствата около настъпване
на механизма на събитието, дали всички увреждания, за които ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение, се намират в причинна връзка с процесното ПТП,
2
респ. каква е действителната стойност на вредите, възникнали в резултат от
застрахователното събитие, определена по средни пазарни цени към датата на
настъпването им, в причинна връзка с поведението на кой от водачите е
настъпването на вредите.
За установяване механизма на произшествието в производството е
представен съставен между водачите двустранен констативен протокол, съгласно
който на ****** г. ****** между лек автомобил „******“, рег. № ****** и лек
автомобил „******“, рег. № ****** е възникнало контактно ПТП, при което
водачът на лекия автомобил „******“ се е движил зад лекия автомобил „******“ в
една и съща лента с една и съща посока, а ударът е настъпил, когато и двата
автомобила са потегляли. За лекия автомобил „******“ видимите щети са
настъпили в областта на предна броня, а за лекия автомобил „******“ – в областта
на задната броня.
Представени са документите по застрахователната преписка, съгласно които
застрахователят е издал възлагателно писмо за извършване на ремонт на
застрахованото имущество от доверен сервиз. Между страните не е спорно, че
заплатената от ищеца стойност на обезщетението е в размер на 1897,88 лева, както
и че ищецът е признал извънсъдебно предявената от последния претенция до
сумата 1393,95 лева.
В производството пред първоинстанционния съд е изслушано и прието
заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. И. Н.. Същото съдът
кредитира, като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени от експерта с оглед притежаваните
от него специални знания от областта на авто-техническите науки. Въз основа на
заключението съдът приема за установено, че на ******г. лек автомобил „******“,
модел „******“ с рег. № ******, управляван от Ж. И. С., се е намирал в спряло
положение на кръстовище ******. По същото време и на същото място се е
движил лек автомобил „******“, модел „******“ с рег. № ****** с водач Я. Й.,
който не успява да спре навреме на червен светофар и удря с предната си част в
задната такава намиращия се пред него лек автомобил „******“, модел „******“ с
рег. № ******. Вещото лице е възприело, че щетите по лек автомобил „******“,
модел „******“ с рег. № ******, биха могли да се получат по описания механизъм
и могат да се намират в пряка и причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП
на ****** г. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил
„******“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП вещото лице
е посочило, че е в размер на 1716,17 лв., ако не се вземат предвид цените на
официалния за марката сервиз – 1609,37 лв., а по цени от алтернативни доставчици
на резервни части и без да се вземат предвид цените на официален сервиз - в
размер на 1244,34 лв. Ликвидационните разноски на застрахователите експертът е
посочил, че са между 15 лева и 25 лева.
Въз основа на събраните в производството писмени и гласни доказателства
и заключението на вещото лице по САТЕ съдът приема, че предявеният иск е
доказан по основание и размер до сумата 337,22 лева.
Причина за настъпване на произшествието съдът установява, че е
поведението на водача на лекия автомобил „******“, който не е спазил правилата
за дистанцията и не е успял да спре управляваното от него МПС, така че
последното да не осъществи контакт с намиращото се пред него превозно
средство. Нарушено е правилото на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, с оглед което и съдът
3
намира, че поведението на водача, чиято отговорност е застрахована при ответника
е причина за настъпване на произшествието, съответно на вредите за собственика
на застрахованото имущество.
Недоказани в производството са възраженията на ответника, че
поведението на другия водач е причина за настъпилото ПТП. Въз основа на
съвкупния анализ на материалите по делото и установените увреждания по
застрахования автомобил, не може да бъде обоснован извод последните да са
възникнали по друг механизъм. Следва да се посочи, че извънсъдебно ответникът
е заплатил по претенцията на ищеца значителна част от същата, с оглед което и
спорът се съсредоточава главно по размера на обезщетението. В тази връзка и като
съобразява разпоредбите на КЗ и съдебната практика по релевантните въпроси,
настоящият състав намира, че застрахователното обезщетение следва да бъде
определено, като се вземат предвид цените на оригиналните части и средната
пазарна цена на труда за отстраняване на увредата. От една страна, влагането на
алтернативни, а не на оригинални части не съответства на принципа за пълно и
справедливо обезщетяване на увредения. От друга страна, не е налице основание
при изчисляването на средната пазарна цена на труда да бъдат изключени цените
на официалния за марката сервиз. Вещото лице е направило изследването,
представяйки обоснована селекция от цените на 10 сервиза, сред които и
официалният за марката. Макар цената на труда в последния да е по-висока, този
сервиз съставлява пазарен аналог и има своето място, за да се даде отговор на
задачата коя е действителната средна пазарна цена на съответната услуга, при
изчисляването на която следва да бъде отчетена представителност както на по-
евтината, така и на по-скъпата услуга.
В обобщение на изложеното, съдът приема, че в срока на застрахователно
покритие по застраховка „Гражданска отговорност”, застраховател по която е
ответникът, застрахованият водач на лек автомобил „******“ с поведението си е
причинил вредоносния резултат, в причинна връзка с което са причинени вреди на
застрахования при ищеца по имуществена застраховка автомобил. Като се
съобрази извършеното от ответника плащане и заключението на САТОЕ, то и
предявеният иск следва да бъде уважен за сумата 337,22 лева и да се отхвърли за
разликата до сумата 518,93 лева.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни на основание
чл. 78, ал. 1, респ. ал. 3 ГПК.
На ищеца следва да се присъди сума в размер на 259,93 лева от общо
сторени разноски в размер на сумата 400 лева /държавна такса в размер на 50 лева,
депозит за вещо лице в размер на 250 и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева/.
На ответника се следват разноски в размер на сумата 105,05 лева от общо
сторени такива в размер на 300 лева / депозит за вещо лице в размер на 200 и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева/.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „******“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес: ****** да заплати на
„******“ АД, ЕИК ******, с адрес: ****** на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата
337,22 лева, представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено
от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат от ПТП,
настъпило на ****** г. ****** по договор за застраховка „******“, за която е
съставена застрахователна полица № ****** за лек автомобил „******“, рег. №
******, ******, причина за което произшествие е поведението на водача на лек
автомобил „******“ рег. № ******, чиято гражданска отговорност към датата на
събитието е била застрахована от ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва от предявяване на
иска /12.11.2024 г./ до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения до пълния предявен размер от 518,93 лева.
ОСЪЖДА „******“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес: ****** да заплати на
„******“ АД, ЕИК ******, с адрес: ****** на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК
сумата 259,93 лева – разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „******“ АД, ЕИК ******, с адрес: ****** да заплати на
„******“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес: ****** на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8
ГПК сумата 105,05 лева – разноски за първоинстанционното производство.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца:
IBAN: ******, „******“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5