№ 3747
гр. ..., 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Даниела П. Попова
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Даниела П. Попова Гражданско дело №
20231110158773 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр.чл.7 от
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 261/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети /Регламент (ЕО) 261/2004/ – за признаване за
установено задължението на ответника за плащане на суми, представляващи
обезщетение за закъснение на полет, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
въздушен превоз. Твърди, че в резултат от закъснението на полет ... е пристигнал
до крайната дестинация с огромно закъснение – повече от 3 часа. Претендира
разноските по делото.
Ответникът оспорва предявените искове. Не оспорва, че процесния полет е
пристигнал до крайната дестинация със закъснение повеме от три часа. Твърди
обаче, че самолетът, с който е планирано да се осъществи полета, - ..., е бил
планиран да изпълни предходен полет ..., за същия ден, който полет е отклонен
1
поради лоши метрологични условия да кацне на ... Отопени, което отклонение е
довело до закъснението на полет ... ..., и следващият - ... .... Ответното дружество
счита, че изложеното – лоши метрологични условия и ниска видимост на
предходния полет, съставлява „извънредно обстоятелство“, което не е могло да
бъде предвидено при планирането на полета, поради което и го освобождава от
отговорност.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл.410 от ГПК срещу ответника в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение за сума, представляваща обезщетение за закъснение на
полет.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, б. "в" от Регламент (ЕО) 261/2004, на
пътниците са осигурени минимални права, в случаите, в които техният полет е
закъснял. Съгласно разпоредбата на чл. 7, пар. 1, б. "б" от Регламент (ЕО)
261/2004, пътникът, сключил договор за превоз на пътници със самолет има право
на обезщетение и при закъснение на полет на територията на ЕС по маршрут над
1 500 км, което обезщетение възлиза на 400 евро. В случая не са спорни нито
закъснението от над 3 часа за полет по дестинация с дължина над 1 500 км., нито
размера и начина на определянена дължимото обезщетение - по чл. 7, параграф 1,
буква б от Регламент (ЕО) 261/2004.
Спорно е наличието на извънредно обстоятелство, на което се позовава
ответникът, твърдейки, че самолетът, с който е планирано да се осъществи полета
- ..., е бил планиран да изпълни предходен полет ..., за същия ден, който полет е
отклонен поради лоши метрологични условия да кацне на ... Отопени, което
отклонение е довело до закъснението на полет ..., и следващият - ... ....
Съгласно чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) 261/2004, опериращ въздушен
превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че
отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
Съгласно практиката на СЕС при отмяна на полет или при голямо
закъснение, тоест такова, което е от три или повече часа, за въздушните
превозвачи възникват задълженията по член 5, § 1 от Регламента (решение от 23
октомври 2012 г., ... и др., C-581/10 и C629/10, EU:C:2012:657, т. 40). На основание
съображения 14 и 15, както и член 5, § 3 от посочения регламент, като дерогация
от разпоредбите на § 1 от същия член въздушният превозвач се освобождава от
2
задължението си да плати обезщетение на пътниците по член 7 от Регламента, ако
може да докаже, че отмяната или закъснението от три или повече часа при
пристигане на полет се дължи на извънредни обстоятелства, които не е могло да
бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки (вж. в този
смисъл решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C - 402/ 07 и C - 432/ 07,
EU:C:2009:716, т. 69 и от 31 януари 2013 г., McDonagh, C-12/11, EU:C:2013:43, т.
38). В тази връзка съображение 14 от Регламента предвижда, че такива
обстоятелства могат да възникнат по-специално в случаи на политическа
нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с осъществяването на
съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за
безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач (вж. решение от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann, C-
549/07, EU:C:2008:771, т. 21). Като извънредни обстоятелства по смисъла на член
5, § 3 от Регламента могат да се квалифицират събития, които поради своето
естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността
на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол
(вж. в този смисъл решения от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann, C-549/07,
EU:C:2008:771, т. 23, от 31 януари 2013 г., McDonagh, C12/11, EU:C:2013:43, т. 29
и от 17 септември 2015 г., van der Lans, C-257/14, EU:C:2015:618, т. 36).
Според съображение 15 от преамбюла към Регламента, извънредни
обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за
управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден
води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна
на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите
мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или
отменени полети. Съгласно разпоредбата на чл. 5, § 3 вр. със съображение 14 от
Регламента, така и в Решение на дело С-315/2015 Marcela Peskova и Jin Peska
срещу Travel Service a.s., изрично е посочено, че не всички извънредни
обстоятелства освобождават от отговорност опериращия въздушен превозвач. За
да е налице изключване на отговорността, авиопревозвачът следва да докаже, че
настъпилите извънредни обстоятелства не са могли да бъдат избегнати чрез
предприемането на съобразени с конкретната ситуация необходими и разумни
мерки. Следователно, за да отпадне отговорността за заплащане на обезщетение
за закъснял/отменен полет, следва да бъде доказано освен наличие на извънредно
обстоятелство, също така, че са били взети всички необходими/разумни мерки.
С РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 22 април 2021 година(*) по дело
3
C‑826/19, 4) е прието, че „ Член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да
се тълкува в смисъл, че за да се освободи от задължението си да плати
обезщетение на пътниците при голямо закъснение на полет при пристигането,
опериращият въздушен превозвач може да се позове на извънредно обстоятелство,
което е засегнало не посочения закъснял полет, а предишен полет, опериран от
самия него със същото въздухоплавателно средство, в рамките на неговата
предпредпоследна ротация, при условие че е налице пряка причинно-следствена
връзка между настъпването на това обстоятелство и голямото закъснение на
следващия полет при пристигането, което запитващата юрисдикция трябва да
прецени, като има предвид по-специално начина на използване на разглежданото
въздухоплавателно средство от съответния опериращ въздушен превозвач.“ С т.2
от РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) от 11 юни 2020 година(*) по дело
C‑74/19 е прието, че : “ Извънредно обстоятелство, което възниква на борда на
самолет, използван в рамките на система за ротация, като в делото по главното
производство, по принцип обосновава освобождаване на въздушния превозвач от
задължението му за обезщетяване на основание отмяна или голямо закъснение,
настъпили вследствие на това, съгласно член 5, параграф 3 от Регламент №
261/2004. При все това въздушният превозвач ще трябва да докаже, че е
предприел всички икономически разумни мерки, за да избегне отмяната или
закъснението. Посочено е, че „Разумните мерки“, които въздушният превозвач е
длъжен да предприеме на основание член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004,
трябва да целят да се избегнат типичните последици от извънредните
обстоятелства, т.е. отмяната и голямото закъснение при пристигане. Мерките,
които в този контекст могат да се изискват конкретно от въздушния превозвач, за
да се избегнат последиците от извънредно обстоятелство, а именно в конкретния
случай, голямо закъснение, трябва да се преценяват във всеки отделен случай./…/
дали превозвачът своевременно е планирал ресурсите си, така че да разполага с
известен запас от време, за да е в състояние да предвиди алтернативни логистични
или технически разрешения, които биха могли да компенсират или поне да
намалят значително закъснението на полета, като използването на заместващо
въздухоплавателно средство, увеличаване на скоростта на въздухоплавателното
средство или пренасочването на пътника към други въздушни маршрути, със или
без междинно кацане, изпълнявани от самия него или от други въздушни
превозвачи. Запитващата юрисдикция трябва да основе преценката си на
подходящи доказателствени средства, по-специално на докладите за положението
и на други анализи, изготвени от въздушния превозвач, които ще позволят по-
4
добре да разбере съображенията, стоящи в основата на планирането на полетите“.
Според даденото от Съда тълкуване е допустимо извънредното
обстоятелство да се сочи за един от полетите в рамките на ротацията, като това
обстоятелство би довело до освобождаване на превозвача от отговорност, ако
ротацията е планирана по начин, че да се разполага с известен запас от време,
който да му дава възможност, дори при настъпване на извънредно обстоятелство,
да компенсира закъснението или да го намали, какъвто не е настоящия случай.
Видно от представените от ответното дружество документи, самолетът, с който е
следвало да бъде изпълнен процесния полет, за 26.05.2023г. е следвало да изпълни
няколко полета по дестинации, съответно – ... –..., ... – ... и ... .... Първият полет е
следвало да пристигне на ... ... в 1.00 часа местно време, а за двата полета – част от
ротацията, полет 21 е следвало да тръгне от ... ... в 3.50 часа местно време и да
пристигне на ... ... в 06.55 часа местно време/, а полет 22 – е следвало да тръгне от
... ... в 8.05 часа местно време Трите полета – част от ротацията са планирани от
ответника плътно и последователно, без необходимия и достатъчен запас от
време, за да е в състояние да предвиди алтернативни логистични или технически
разрешения, които биха могли да компенсират или поне да намалят значително
закъснението на полета , поради което и извънредното обстоятелство – лошото
време, и ниската видимост, са неотносимо обстоятелство към полета, с който е
излетял ищецът.
Предвид това в процесния случай не са налице предпоставките на
освобождаващата разпоредба на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004,
поради което предявените искове са основателни и ответникът дължи
обезщетение в размера по чл. 7, т. 1, б. “б“ от Регламента, а именно 400 евро.
Искът следва да се уважи в пълния му предявен размер. Ответникът дължи и
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане,
което е постановено с издадената заповед за изпълнение.
В издадената заповед за изпълнение е допусната очевидна фактическа
грешка в изписване номера на полета, за закъснението на който се претендира
обезщетение, която следва да бъде отстранена. В заповедното производство е
претендирана и присъдена лихва за забава върху претендираното обезщетение.
Такъв иск в производството по чл.422 от ГПК не е предявен, което налага
обезсилване на заповедта в тази й част.
При този изход на делото в тежест на ответника следва да се възложат
сторените от ищеца разноски.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ... - ... с ЕИК: ... и адрес: гр. ..., ... ..., ...,
общ. ..., обл. ... (столица) дължи на К. Д. Л. с ЕГН: ********** и адрес: ..., сумата
от 400 евро, представляваща обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004г.
за закъснение на полет ... ... на 26.05.2023 г., ведно със законна лихва за период от
24.07.2023 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 58733/2023г. на СРС, 138 състав.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена ч.гр.д. №
58733/2023г. на СРС, 138 състав, като навсякъде в заповедта, където е записано
„......” да се чете „ ... ...”.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, издадена ч.гр.д. № 58733/2023г. на СРС, 138 състав, в частта относно
дължимата лихва за забава в размер на 6.36 евро за период от 05.06.2023 г. до
24.07.2023 г.
ОСЪЖДА ... - ... с ЕИК: ... и адрес: гр. ..., ... ..., ..., да заплати на К. Д. Л. с
ЕГН: ********** и адрес: ...,, сумата от 425.40 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ молбата на ... - ... с ЕИК: ... и адрес: гр. ..., ... ..., ..., за
присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка не подлежи на обжалване.
В останалата част подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6