№ 402
гр. Б., 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Ц. П.
като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело
№ 20241810200405 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Наказателно постановление (НП) № *0/29.04.2024г., издадено от
Началник група към ОДМВР, РУ Б., упълномощен със Заповед №
*/02.12.2021 г. на МВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал.1, т.
1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя Й. С. А.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на
500 (петстотин) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
(шест) месеца, за извършено от нея нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Становищата на страните:
В подадената жалба от Й. А., чрез упълномощения й представител адв.
В. В. от САК е описано искане за отмяна на така издаденото Наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно, при допуснати
процесуални нарушения – на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН; неправилна правна
квалификация на инкриминираното административно нарушение, тъй
липсвала конкретизация на посочената в обжалвания акт санкционна
разпоредба, съдържаща няколко хипотези. Жалбоподателят обръща внимание
и на три допълнителни обстоятелства. На първо място, че така както е описано
в санкционния акт нарушението водело до извод, че концентрацията на
1
алкохол в кръвта на жалбоподателката е от 0.00054 промила. На второ място,
че законът не предвиждал измерванията на концентрацията на алкохол в
„издишвания в апарата въздух от водача“. На трето място, че неправилно са
били отнети контролните точки на жалбоподателя. Претендират се съдебни
разноски.
В с. з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за него се явява
процесуалният му представител – адв. В. В. от САК, които поддържа жалбата.
В хода по същество моли РС-Б. да отмени Наказателното постановление по
съображения изложени в жалбата и допълнително изложените в пренията, а
именно: в АУАН, в издадения непосредствено след него талон за изследване,
както и в НП е посочено, че същата е управлявала МПС, с концентрация на
алкохол в издишвания въздух от 0,54 промила на хиляда. Твърди, че в нито
един закон, наредба или друг нормативен акт в РБългария, не съществува
забрана, което и да е лице да управлява автомобил или друго превозно
средство, с каквато и да е концентрация на алкохол в издишвания въздух.
Извежда довод, че наказуемо е и е забранено да се управлява автомобил, с
концентрация на алкохол в кръвта, която се изчислява на 1000, съгласно чл.5
ал.3 от ЗДвП.
Въззиваемата страна – Началник група в РУ - Б., редовно уведомена, не
се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал.
2 от ЗАНН е изложил съображения за законосъобразност на НП и
прекомерност на разноските в съдебното производство.
Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните по делото
доказателства и направените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят Й. А., видно от справката и за нарушител/водач има
няколко осъществени нарушения по ЗДвП в периода 2017г. – 2024 година.
На 31.03.2024г., в 05.51 часа в гр. Б., по ул. „Б.” с посока на движение
към ул. „С.” жалбоподателят А. управлявала лек автомобил „С. Т.”, с рег. № *.
Пред номер 8 на ул. „Б.” свидетелите Г. Л. Б. и М. И. Н., и двамата служители
в РУ-Б., спрели за проверка жалбоподателя и й поискали документите. Тогава
установили, че водачът на МПС им лъха на алкохол и го изпробвали с
Алкотест Дрегер 7510, с фабричен № ARNA 0163. Били отчетени 0.54 промила
алкохол. Полицейските служители показали отчетеното от Дрегера на водача,
2
а тя не го изкоментирала. След това й издали талон за медицинско изследване,
без да я придружават до болницата.
За това нарушение на 31.03.2024г. св. Б. в присъствието на св. Н.
съставил срещу Й. С. А. Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия GA 4747, № 1185813, за нарушение по чл.5, ал.3, т. 1 от ЗДвП.
В съответствие с разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН актът бил предявен на
жалбоподателя за запознаване със съдържанието му и подписан от нея като е
отбелязано, че същата няма възражения.
В законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН са били
постъпили възражения срещу акта.
Въз основа на цитирания по-горе АУАН и при същата фактическа
обстановка като описаната в него, и съобразно събраните в хода на
административното производство допълнителни доказателства от
административно наказващия орган в изпълнение задълженията си по чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН на 29.04.2024г. било издадено обжалваното Наказателно
постановление № *0 от Началник група към ОДМВР, РУ Б., с което на
жалбоподателя Й. С. А. е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 500 (петстотин) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 (шест) месеца, за извършено от нея нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП.
От приложеното заверено копие на НП № *0 от 31.03.2024г., се
установява, че същото е връчено лично на нарушителя на 21.05.2024г., като
жалбата срещу него е депозирана в законоустановения срок – на 04.06.2024г.
/видно от справката-извлечение на Системата за сигурно електронно
връчване-л.3 от делото/.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства (АУАН, Заповед на министъра
на вътрешните работи от 02.12.2021г., талон за медицинско изследване;
справка за нарушенията на А. по ЗДвП), както и от показанията на
свидетелите Б. и Н.. При проведените непосредствени разпити на
актосъставителя Б. и свидетеля Н. /очевидци на нарушението/ показанията им
са информативни, вътрешно логични, житейски правдиви и кореспондират с
3
останалия писмен доказателствен материал. Същите са относими към
основния въпрос в настоящото производство по реализиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
От съвкупната преценка на тези относими и достоверни доказателства
съдът формира само един извод за случилите се на 31.03.2024г. в 05.51 ч., пред
номер 8 на ул. „Б.” в гр. Б. факти, а именно, че А. е управлявала МПС след
употреба на алкохол и с установено с Дрегер съдържание на алкохол - 0.54
промила.
Гореизложеният фактически извод не се оборва от нито едно
доказателство по делото. По същество и жалбоподателят не оспорва, че е
управлявал МПС след като е употребил алкохол. В този смисъл е и
възражението на нарушителя против АУАН.
Като официален документ с доказателствена сила, съдът кредитира и
приложената по делото Заповед на МВР от 02.12.2021г., съгласно която се
установява наличието на компетентност на лицата, издали конкретните
административни актове.
От приложената по делото справка от КАТ пък се установява колко и
какви предишни нарушения на ЗДвП е имал жалбоподателя.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима.
Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно
жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по
ЗДвП.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че АУАН и НП са съставени, респ.
издадени от компетентни за това лица (съгласно приложената по делото
Заповед на МВР от 02.12.2021г.). В хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до опорочаване на същото или до ограничаване на правото
на защита на нарушителя. Между АУАН и НП има тъждество на фактите и
съответствие на посочената правна норма, чието нарушение се твърди.
Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН и са налице всички законово
4
изискуеми реквизити в АУАН и в НП.
Относно направените възражения за допуснати процесуални
нарушения:
На първо място се твърди неправилна правна квалификация на
инкриминираното административно нарушение. Всъщност и в АУАН и НП са
посочени часа и начина на извършване на проверката, вида, модела,
фабричния номер и показанията на техническото средство, както и това, че
водачът управлява МПС след употреба на алкохол. Само по себе си
последното обстоятелство съдържа достатъчно красноречиви данни за
състоянието на водача, и което правилно е определено като нарушение на
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Вярно е, че в АУАН и НП в
обстоятелствените им части непрецизно е изписано „… 0.54 промила на
хиляда от издишания в апарата въздух от водача...“. Действително е допусната
тафтология с израза „промила на хиляда“, доколкото на латински: pro mille
означава „на хиляда“ и че действително „концентрация на алкохол в
издишвания въздух“ не е законово закрепено. Ноторно е че съгласно
разпоредбите НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, концентрацията на алкохол в кръвта се отчита, чрез
измерването в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в
горните дихателни пътища, но всичко това само по себе си не води до извод,
че е допуснато съществено нарушение на административно -
производствените правила, ограничаващи правото на защита на наказаното
лице, още повече, че нарушителят е подписал АУАН без никакви възражения,
разбрал е какво точно е извършил, както и мястото, на което е извършил
нарушението. За съществено нарушение на административно -
производствените правила би могло да се говори само и единствено ако нито в
АУАН, нито в НП не бе посочено мястото на извършване на нарушението и
какво нарушение е извършил - хипотеза, която в случая категорично не е
налице. Предвид това наведеното възражение за неправилна правна
квалификация на инкриминираното нарушение Съдът приема за
неоснователно.
На второ място се твърди, че при издаване на АУАН и НП са допуснати
съществени процесуални нарушения по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Никога не може
5
да бъде процесуално нарушение и издаването на НП, без да е спазен чл. 52, ал.
4 от ЗАНН, както се поддържа в жалбата до съда. За наказващия орган не
съществува задължение да обсъди изрично възраженията на жалбоподателя, а
само да прецени същите, когато са налице, както и събраните доказателства –
арг. от чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Фактът на издаване на НП означава, че
наказващият орган е приел направените възражения за неоснователни, а
описаното в АУАН нарушение – за установено въз основа на събраните по
делото доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че съществено
процесуално нарушение е само това, което ограничава с особена интензивност
правото на защита на нарушителя, разбирано най-общо като гарантирана от
закона възможност на наказаното лице за активно участие в процеса. Гаранция
на това право са например чл. 43, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, които
осигуряват възможност на нарушителя, след като се запознае с АУАН, да
изрази позицията си относно административнонаказателното обвинение,
каквато в конкретния случай е дадена на жалбоподателя. Член 52, ал. 4 от
ЗАНН обаче съдържа единствено правила относно начина на формиране на
решението от страна на наказващия орган, поради което въззивната инстанция
намира и това възражение за неоснователно.
Поради всичко това Съдът приема, че не са допуснати процесуални
нарушения и спорът следва да бъде решен по същество.
По приложението на материалния закон:
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Редът за установяване употребата на алкохол, наркотични
вещества или техни аналози при управление на ППС е разписан в Наредба №
1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози. Към 31.03.2021 г. действащата
Наредба (доколкото същата е допълнена и изменена с ДВ бр. 81 от 02.10.2018
г.) предвижда в чл. 3, ал. 1, че при извършване на проверка на място от
контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с
техническо средство. Същевременно съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата,
установяването на употребата на алкохол се извършва с доказателствен
анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
6
му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с химическо лабораторно
изследване, когато е налице една от следните предпоставки: 1. лицето отказва
извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема
показанията на техническото средство или теста; 3. извършената проба с
техническо средство или тест е некачествена или невалидна; 4. физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо
средство или тест.
В чл. 6 от Наредбата е разписан и редът за съставяне на акта и на талона
за изследване, като е предвидено, че при съставянето на акт за установяване на
административно нарушение за установена с техническо средство
концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, контролният орган попълва и
талон за изследване по чл. 4, ал. 3 в три екземпляра, като първият се
предоставя на водача, вторият се прилага към акта, съответно протокола, а
третият остава за отчет, като в акта за установяване на административно
нарушение се вписват часът и начинът на извършване на проверката, вида,
модела, фабричния номер и показанията на техническото средство.
Показанията на техническото средство се вписват в акта за установяване на
административното нарушение и в талона за изследване до втория знак след
десетичната запетая включително. Водачът има право да впише
собственоръчно в талона дали приема резултатите от теста, като, в случай че
приеме показанията, не се извършват допълнителни изследвания било то с
доказателствен анализатор или с химическо лабораторно изследване, като на
лицето не се връчва екземпляр от талона за изследване (арг. чл. 3, ал. 2 и чл. 6,
ал. 3 от Наредбата).
В настоящия случай жалбоподателят е бил изпробван с одобрен тип
средство за измерване „Алкотест Дрегер“ 7510, с фабричен номер ARNA 0163,
като при извършване на теста техническото средство е дало положителна
проба, а именно 0,54 на хиляда. На жалбоподателя е бил издаден талон за
медицинско изследване и е бил насочен към медицински център за
извършване на химическо изследване, респ. била е насочена към място, където
да й бъде извършено изследване с доказателствен анализатор.
Жалбоподателят, в случай че не е бил съгласен с резултата от теста, е
разполагал с правото да не приеме показанията, вследствие не което да му
бъде взета кръвна проба или да бъде насочен да бъде изпробван с
7
доказателствен анализатор, но той не е упражнил това си право, вероятно
съзнавайки виновността си. В този смисъл съдът намира, че жалбоподателят
сам се е съгласил с установената концентрация на алкохол в кръвта му, която е
била установена по надлежния ред - действащата към момента на
установяване на нарушението редакция на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози.
В този смисъл съдът намира, че от събраните по делото доказателства по
безспорен и категоричен начин се установи, че от обективна и субективна
страна Й. А. е осъществила на посочената в акта дата, час и място състава на
нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба на
административно наказване подлежи всеки водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Показанията на св.
Б., Н. и подкрепящите ги констатациите в АУАН и показанията на Алкотест
Дрегера, установяват, че на местото, където А. е била спряна, е измерено с
помощта на техническо средство Дрегер съдържанието на алкохол в кръвта й
чрез измерването му в издишания въздух и е установено, че е именно в
границите над 0.5 промила и под 1.2 промила (0.54 промила). Нарушението е
формално, на просто извършване. С управлението на моторно превозно
средство при употреба на алкохол в тези граници същото е довършено. При
това не е необходимо настъпването на съставомерни вредни последици.
Безспорно в настоящото производство се доказа, че на процесната дата
жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в издишания въздух 0.54 промила, установено по надлежния ред.
Конкретните промили алкохол у А. са безспорно доказани – 0.54 промила. Те
са надлежно установени - при съобразяване на изискванията на ЗДвП - с
техническо средство – Алкомер Дрегер.
Досежно субективната страна на нарушението безспорно се установява,
че деянието е извършено виновно. Тук следва да се отбележи, че макар и в
наказателното постановление да не е конкретизирана формата на вина, като
основен субективен елемент от състава на всяко нарушение, това не може да
се счита за съществено нарушение на процесуалните правила. Това е така,
защото съгласно разпоредбите на ЗАНН (за разлика от НК) по правило
8
непредпазливите деяния са наказуеми, като изключение се допуска само в
изрично предвидените случаи (чл.7, ал.2 от ЗАНН). В конкретния случай
виновното поведение на А. се извежда от фактите по делото – тя е привела в
движение МПС си след като е съзнавала, че е употребила алкохол и че не
следва да шофира в това състояние.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух
над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, се наказва с лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба в размер на 500,00 лв.
Наказанието е фиксирано, поради което съдът не разполага с правомощие да
го намали.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28
от ЗАНН, предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.
Мотивиран от всичко изложено до тук настоящият съдебен състав прие,
че обжалваното Наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата на Й. С. А.
съответно следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
За заплащане на разноски следва да бъде осъден жалбоподателя, но
такива не са били претендирани в настоящето производство и съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б.,
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *0/29.04.2024г.,
издадено от Началник група към ОДМВР, РУ Б., упълномощен със Заповед №
*/02.12.2021 г. на МВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал.1, т.
1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя Й. С. А.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на
500 (петстотин) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
9
(шест) месеца, за извършено от нея нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен
съд – София област в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
10