РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 239
гр. Пловдив, 29.01. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ състав, в публично съдебно
заседание на девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П. и участието на прокурора МАРИЯ
ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно
дело № 2744 по описа за 2019 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба, предявена от С.Ж.П., ЕГН **********,*** чрез
адвокат С.К.Н. ***, срещу Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните
работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз
Богориди“ № 7 за присъждане на
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени
вреди в размер на 5 000 лева, за периода от 24.02.2016г. до 04.07.2016г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 08.09.2016г. (датата на влизане в
сила на Решение № 92711.05.2016г., постановено по адм.дело
№ 677/2016г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменена Заповед
№ 317з-55/08.01.2016г. на Директор на ОД
на МВР-Пловдив), до
окончателното й изплащане, изразяващи се в уронване на доброто име
и човешкото достойнство, силен психо-емоционален стрес, чувство на унижение и срам
пред близки и познати, лишаване от правото да полага труд и доходи за периода
на действие на заповедта, претърпени от ищеца в резултат на незаконосъобразен
административен акт - Заповед №
317з-55/08.01.2016г. на Директор на ОД на МВР-Пловдив, с която временно е
отстранен от заеманата длъжност „младши разследващ полицай“ към отдел
„Разследване“ при ОД на МВР - Пловдив, отменена по съответния ред с Решение №
927/11.05.2016г., постановено по адм.дело №
677/2016г. на Административен съд – Пловдив.
Твърденията, на които се основава исковата молба са, че на 08.01.2016г.
Директор ОД МВР - Пловдив е издал Заповед № 317з-55/08.01.2016г., с която
временно е отстранил ищеца от заеманата длъжност „младши разследващ
полицай" към отдел „Разследване" при ОД МВР - Пловдив и със същата
заповед било разпредено да бъдат иззети
служебна карта, личен знак и служебното оръжие, считано от датата на запознаване
със заповедта, до отпадане на основанията за отстраняване или до назначаването
му на длъжност, която не изисква разрешение за достъп до класифицирана
информация, на основание чл.214 ал.1-т.З ЗМВР и чл.215 ал.З ЗМВР. Твърди се, че
в периода на издаването на заповедта бил в домашен отпуск по болест, но бил
информиран от колеги, че има издадена такава заповед. След като узнал от
колеги, че за цитираната Заповед № 317з-55 издадена от Директор ОД МВР - Пловдив,
е изготвено на 24.02.2016г. и поставено съобщение на таблото за съобщения в
сградата на ОД МВР - Пловдив и на таблото за съобщения в сградата на РУ -
Хисаря, предприел действия по обжалването й пред Административен съд - Пловдив.
С Решение № 927 от 11.05.2016 год., постановено по адм.д.
№ 677/2016 год. по описа на Административен съд - Пловдив, Заповед №
317з-55/08.01.2016г., издадена от Директор ОД МВР - Пловдив е отменена като
незаконосъобразна. Решението на Административен съд - Пловдив е влязло в
законна сила на 08.09.2016г. Административен съд - Пловдив е достигнал в
мотивите си до извода, че Заповед № 317з-55/08.01.2016г., издадена от Директор
ОД МВР - Пловдив е незаконосъобразна, тъй като влиза в нарушение на основни
лични права, гарантирани както от Конституцията на Република България, така и
на ЕКЗПЧОС в резултат на неопределено действие на заповедта, която я опорочава
до степен на незаконосъобразност. Също така в мотивите си Административен съд -
Пловдив е приел, че наложената временна мярка е в противоречие и с разпоредбата
на чл. 8 ЕКЗПЧОС, ратифицирана от Република България, поради което и с оглед
разпоредбата на чл. 5 ал. 4 от Конституцията има предимство пред норми на
вътрешното право, които й противоречат. Според съда чрез издадената Заповед за
налагане на мярката, правото на личен живот би могло да се засегне
несъразмерно. В резултат на отстраняването от заеманата длъжност ищецът останал
без работа и без доходи, като не можел да започне друга работа, тъй като
служебното му правоотношение не било прекратено. Твърди се, че вследствие на незаконното отстраняване от
длъжност ищецът е претърпял изключителни по своя характер и интензивност
неимуществени вреди. Затворил се в себе си и спрял да излиза с приятели, не се
хранел нормално, не можел да спи, сънувал кошмари,преживял силен психо-емоционален стрес.Бил дълбоко наскърбен и обезверен
от неправдата - да бъде незаконно отстранен от заеманата длъжност. Притеснявал
се за бъдещата си професионална реализация. На работното му място в РУ на МВР
Хисар и в ОДМВР - Пловдив започнали коментари по повод остраняването
му от длъжност. Изпитвал ужас от случващото се, силни психически страдания,
емоционално напрежение, силен постоянен стрес, дълбока депресия, силна
тревожност чувство на отчаяние и беззащитност. Това наложило да посети
психиатър - д-р Н.Б.на 15.01.2016г. и на 29.02.2016г., като му била поставена
диагноза „Депресивен епизод" с код по МКБ F 32.1 и му било предписано
лечение с медикаменти. Твърди се, че в резултат на незаконосъобразния акт ищецът
е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силни негативни емоции и стресови състояния, подробно описани по-горе за периода от 24.02.2016г., когато е узнал за
издадената Заповед № 317з-55/08.01.2016г., до възстановяването му на заеманата
длъжност- 04.07.2016г. (период
изрично уточнен съгласно уточняваща молба
на л 17 от делото). Претендират се сторените в производството разноски.
Ответникът Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалня си представител, оспорва
предявените срещу нея претенции. Счита същите за неоснователни и в този смисъл
моли исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху претендираната сума, да бъдат отхвърлени, алтернативно
размерът на претендираното обезщетение да бъде намален. Съображения в тази
насока са изложени в отговорът на исковата молба и в писмена защита вх. № 531/10.01.2020г. по описа на съда.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за доказаност на исковата молба по основание, като по
отношение на размера се предлага определяне
на справедливо обезщетение, в духа на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съдебната
практика в тази насока.
Пловдивският Административен Съд – дванадесети състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
По делото няма спор от фактическа страна.
Ищецът С.Ж.П. е бил назначен на длъжност „младши
разследващ полицай“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Пловдив.
Със Заповед № 317з-55/08.01.2016г., издадена от Директор на ОД на МВР-Пловдив ищецът
временно е отстранен от заеманата длъжност и със същата заповед е разпредено да
бъдат иззети служебна карта, личен знак и служебното оръжие, считано от датата
на запознаване със заповедта, до отпадане на основанията за отстраняване или до
назначаването на длъжност, която не изисква разрешение за достъп до
класифицирана информация, на основание чл.214 ал.1-т.З ЗМВР и чл.215 ал.З ЗМВР.
П. е обжалвал
Заповед № 317з-55/08.01.2016г., издадена от Директор на
ОД на МВР-Пловдив с жалба пред Административен съд - Пловдив, по която е образувано адм. дело № 677/2016г.
Това дело е приключило с постановяване на Решение № 927/11.05.2016г., с което Заповед № 317з-55/08.01.2016г.,издадена от Директор на ОД на МВР-Пловдив е отменена като незаконосъобразна.Решението е
обжалвано с касационна жалба от Директор на ОД на МВР-Пловдив пред Върховен
административен съд, по която е образувано адм.дело №
7195/2016г. По това дело е постановено Определение № 9512/17.08.2016г., с което
е оставена без разглеждане касационната жалба на Директор на ОД на МВР-Пловдив
и е прекратено производството по делото поради оттегляне на жалбата на
основание чл.215, т.5 от АПК. В резултат на това решението на Административен
съд –Пловдив е влязло в законна сила на 08.09.2016г.
Със Заповед № 317з- 2346/04.07.2016г. на Директор
на ОД на МВР-Пловдив С.Ж.П., е възстановен на длъжност младши разследващ
полицай в РУ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР- Пловдив с всички права,
считано от датата на отстраняване - 10.03.2016г.
По делото са приложени цитираните административни
дела, към исковата молба са приложени и са приобщени към доказателствения
материал по делото Заповед № 317з- 2346/04.07.2016г. на Директор на ОД на
МВР-Пловдив за възстановяване на длъжност на С.Ж.П., считано от датата на
отстраняване - 10.03.2016г., Медицинско направление с резултати от извършен
вторичен преглед от психиатър от 15.01.2016г., Медицинско направление с
резултати от извършен домашен преглед от психиатър от 29.02.2016г.Към доказателствения материал по делото са приобщени и представени
от пълномощника на ищеца Постановление за частично прекратяване на досъдебно
производство от 18.04.2016г. на Районна прокуратура-гр.Пазарджик,Постановление
за прекратяване на наказателното производство от 30.06.2016г. на Районна
прокуратура – Пазарджик, както и Решение № 2153-15-220/25.08.2016г. на Директор
на ТП на НОИ-гр.Пловдив, с което е потвърдено разпореждане №
О-15-000-00-00982217/02.08.2016г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Пловдив, с което е отказано отпускане на
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. Към доказателствения материал по делото е приобщена и поискана от пълномощника на
ответника Справка от ТП на НОИ- Пловдив за ползваните от С.Ж.П. болнични
листове за периода от 01.11.2015г. до 01.07.2016г., обективирана
в писмо изх.№ 1029-15-42938#1/19.11.2019г. на ТП на НОИ-
Пловдив.
Като свидетели
по делото са разпитани следните лица:
Д.Ц.Б., приятел на ищеца – който заявява,
че познава ищеца от 6-7 години, приятели са и всяка вечер се
виждали за кафе или чай. Знае, че ищецът
е бил отстранен от работа преди три години, някъде към края на месец януари.
Ищецът дошъл на кафето и бил в много лошо настроение,
гледал в една точка. Питал го какво е станало и той му обяснил, че колеги са му
казали, че е отстранен от работа. В първия момент си помислил, че може да
започне друга работа, но ищецът му обяснил, че няма възможност и че е
отстранен. Б.се обадил веднъж на ищеца
да го пита какво става, няма ли да дойде на кафето, ищецът казал, че е зле
финансово и няма да дойде. След месец ищецът дошъл на кафето и помолил Б.да му даде
150 лева назаем, защото имал разходи по издръжката на детето, тогава също
ищецът не бил в много добро настроение. Б.го попитал какво става, ищецът
отговорил, че не знае какво ще прави и се просълзил. След това, след няколко
месеца се чули с ищеца и той казал, че няма да излезе да се видят, защото е
получил обриви и дошъл чак накрая на месец юли във видимо по – добро
настроение, но бил отслабнал, костюмът му стоял като „на закачалка“. Бил изпит,
с подпухнали очи и тогава казал, че са го върнали на работа. Преди
отстраняването от работа ищецът идвал на кафето, бил жизнен, радостен, видимо
нямал здравословни проблеми. Други проблеми извън служебните имал със жена си и
заради това Б.му давал пари назаем да плаща издръжката на детето. Когато ищецът
имал проблеми със жена си, той се държал нормално, не бил забелязал нещо
различно, но когато го отстранили от работа бил съкрушен, много голяма промяна
имало в състоянието на ищеца. Проблемите с жена му били доста преди да го
отстранят от работа, може би година или две преди това, но тогава ищецът бил
нормален. Имало период, когато детето
било при ищеца, преди това го гледала съпругата му, ищеца вземал редовно детето, всяка събота и неделя, дори и
до сега. През периода на проблемите с жена си, ищецът не бил така съкрушен,
както когато го отстранили от работа, тогава
гледал в една точка.
Р.Р.П., майка на ищеца – същата заявява, че С.П. бил
отстранен от длъжност от ОД на МВР в
началото на месец 01.2016г., което продължило до края на юни 2016г. Бил
отстранен от длъжност неправомерно, по заповед на Областна дирекция на МВР
Пловдив. Това било голям шок както за него, така и за цялото семейство. По това
време ищецът бил в домашен отпуск,
научил за заповедта от негов приятел и тогава се почувствал много зле, затворил
се в себе си, по цял ден стоял затворен в къщи, със затворени щори, на тъмно и
не искал до контактува с никой,не излизал с приятели, не се хранел. Бил
изпаднал в някакво депресивно състояние, след което се наложило да потърсят
лекарска помощ и посетил на два пъти д-р Б., психиатър във ВМИ. Вследствие на
това ищецът получил най -напред болки в кръста, наложило се да лежи в болница
Св.“Иван Рилски“, след това получил кожни обриви и се лекувал с медикаменти.
Тази заповед била отменена в края на месец юни 2016г. Положението било много
лошо, получавал няколко месеца обезщетение по болнични листове, след което
спряло изплащане на обезщетение, останал без финансова помощ, нямало как да си
плаща издръжката на детето и тогава се наложило семейството да му помага. Тези
шест месеца ищецът не можел да започне работа другаде, защото бил временно
отстранен от длъжност и това траело докато приключи досъдебното производство, в
края на юни 2016г. Когато бил отстранен, ищецът казал, че е поради закана на
съпругата си и на детето си с убийство, но това не било вярно. Парова живеела
заедно с ищеца в едно домакинство, абсолютно наясно била с всички неща около ищеца. Знае, че срещу
ищеца се водели досъдебни производства. Състоянието му във връзка с тези
досъдебни производства се повлияло, тръгнало се е оттам, защото това било много тежък товар, който ищецът носил на
плещите си, да го обвинят в нещо, което не
било вярно. Не знае защо е отменена заповедта. В процесния
период били във фактическа раздяла със съпругата си. Преди отстраняването му от
работа, ищецът не бил болен, ходил си на работа. Преди този период не си спомня
ищецът да е имал проблеми, които да налагат посещение на психиатър. След като
получил заповедта за отстраняване, тогава положението станало много зле, било шок
както за него, така и за семейството. Когато със съпругата му били във
фактическа раздяла имали конфликти. Тези
конфликти били тежки за ищеца, тя го обвинявала в неща, които не били верни.
След
анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от
правна страна:
Съгласно
чл. 1, ал. 1 от държавата и общините
отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Регламентираната отговорност е специален вид отговорност за непозволено увреждане на граждани и
юридически лица от дейността на администрацията.
В случая исковете се разглеждат
по реда на
АПК, като се касае за специална подсъдност, регламентирана в разпоредбата на
чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, произтичаща от общата подведомственост на административните съдилища по
чл.128,ал.1, т.5 от АПК.
В разпоредбата
на чл.204 от АПК са въведени
специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Така, съгласно разпоредбата
на чл. 204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния
ред. Изключение от това
правило е предвидено в разпоредбите на ал.3 и 4 от
АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно
решение относно нищожността
на административния акт, респ.
незаконосъобразността на действието
или бездействието. Така, съгласно изричното правило на
чл.204, ал.3 и 4 от АПК нищожността на акта, респ. незаконосъобразността
на действието или бездействието
се установява пред съда,
пред който е предявен искът за обезщетение. В настоящият случай, съобразно твърденията в исковата молба се претендират вреди, произтичащи, от незаконосъобразен
административен акт, отменен по съответния
ред – с Решение №
92711.05.2016г., постановено по адм.дело
№ 677/2016г. на Административен съд
- Пловдив, с което е отменена Заповед
№ 317з-55/08.01.2016г. на Директор на ОД
на МВР-Пловдив.
Разпоредбата
на чл.205 от АПК сочи като ответник
по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая
такова юридическо лице, съгласно
чл.37, ал.2 от ЗМВР е Областна дирекция – Пловдив на
Министерство на вътрешните работи,
като правилно искът за обезщетение е предявен спрямо юридическото лице.
При така изложеното, настоящият състав на съда намира, че исковите претенции са процесуално ДОПУСТИМИ, като предявени от
активно легитимирано лице, притежаващо
правен интерес, с оглед фактическите твърдения в исковата молба, че като гражданин С.Ж.П. е претърпял
вреди от незаконосъобразен административен
акт, издадени от административен
орган по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разгледани по същество същите са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.
Съгласно чл. 203 АПК исковете за обезщетения за вреди,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по
реда на Глава единадесета, а за неуредените
въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за
отговорността на държавата и чобщините за вреди. Каза
се,че Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
За да възникне правото на
иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно
определени предпоставки, а именно: - незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или
неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и
да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване
наличието на всички предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, във
вр. с чл.144 от АПК за разпределение на доказателствената
тежест. И накрая, следва да се посочи, че за да бъде уважен искът за вреди, следва доказването на фактите от хипотезата на правната норма да е пълно, съобразно общото правило на
чл.154, ал.1 от ГПК, приложим в настоящото
производство във връзка с препращащата норма на чл.144 от АПК.
Каза се, че условие за
допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е
административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл предявените
от ищеца искови претенции се явяват допустими, доколкото няма спор, че Заповед № 317з-55/08.01.2016г.,издадена
от Директор на ОД на МВР-Пловдив, е отменена по съответния ред, а именно с Решение
№ 927/11.05.2016г., постановено по адм. дело № 677/2016г.
на Административен съд – Пловдив. При това положение следва да се приеме, че е налице
първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на Областна дирекция –
Пловдив на Министерство на вътрешните работи, изразяващо в издаването на незаконосъобразен
административен акт.
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства се доказа наличието и на останалите предвидени в закона
материални предпоставки за реализиране на отговорността. Твърдението на ищеца за
претърпени от него неимуществени вреди в резултат на отменения административен
акт се доказа по несъмнен начин от показанията на разпитаните по делото
свидетели Д.Ц.Б. – приятел на ищеца и Р.Р.П. – майка на ищеца, като показанията на посочените двама
свидетели се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се
има предвид възможната тяхна заинтересованост.
И двамата свидетели установяват, че в поведението
на ищеца е настъпила промяна в психологичното и емоционално му състояние след
издаване на Заповед № 317з-55/08.01.2016г., от Директор на ОД на
МВР-Пловдив (с която ищеца временно е отстранен от заеманата длъжност „младши
разследващ полицай в отдел „Разследване“ в ОД на МВР-Пловдив). Видно от
събраните по делото гласни доказателства С.Ж.П., е претърпял в исковия период трайно негативно засягане на психиката
си, резултат от незаконосъобразния административен акт - чувство на неудобство
и срам пред близки и познати от това, че е отстранен от длъжност, в резултат на
което променил отношението си към живота, изолирал се е от приятели и близки, претърпял прихо-емоционален стрес,уронено било доброто му име и
човешко достоинство. След узнаването за заповедта на 24.02.2016г.
до възстановяването му на заеманата длъжност на 04.07.2016г. ищецът бил лишен
от правото му да полага труд и от доходи. Появили се и
здравословни проблеми – загуба на апетит, обриви, болки в кръста, лекувал се с
медикаменти. От показанията на разпитаната по
делото свидетелка П.,се установява още, че през исковия период срещу ищеца са се водили
досъдебни производства, като те също така са повлияли на психологичното и емоционалното
му състояние, както и заповедта за отстраняване от длъжност.
Конкретните негативни преживявания на П.,
установени от обсъжданите показания на разпитаните по делото свидетели (подробно възпроизведени по-горе), които съдът възприема като обективни,
последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи със
събраните по делото доказателства, са с такъв интензитет и продължителност, че несъмнено
следва да бъдат квалифицирани като неимуществени вреди и съответно да бъде
определен справедливия размер за тяхното обезщетяване.
Не може да бъде споделен доводът на ищеца, че в
резултат на заповедта за отстраняване от длъжност и негативните изживявания,
свързани с нея се е наложило посещението при психиатър, където му била
поставена диагноза “Депресивен епизод“, съответно му било предписано
медикаментозно лечение. Видно от приложеното Медицинско направление с резултати
от извършен вторичен преглед от психиатър от 15.01.2016г., П. е бил на преглед
при психиатър, при това вторичен, много преди да узнае за процесната
заповед на 24.02.2016г., поради което и не може да се приеме за основателно
твърдението, му че именно процесната заповед и
негативните изживявания, свързани с нея, са наложили посещението при психиатър.
Вярно е, че съгласно Медицинско направление с резултати от извършен домашен
преглед от психиатър от 29.02.2016г., П. бил подложен на преглед и консултация
с психиатър и в периода след узнаване за заповедта - на 24.02.2016г, но по
делото не е установено посредством съдебно - медицинска експертиза дали и доколко
диагностицираното преди това психично състояние, се е
повлияло, вследствие на узнаването за издадената заповед. Изложеното разбира
се, в никаква степен не обуславя недоказаност на исковите претенции, и това е така защото ищеца при
завеждането на претенците в исковата молба не сочи
конкретно влошено здравословно състояние, а визира - негативни емоционални
състояния - тревожност, потиснатост, притеснения, поради оставане без работа и
доходи и др. По делото със свидетелските показания са доказани именно тези
негативни преживявания.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди -
както имуществени, така и неимуществени, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Цитираната правна норма сочи,
че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния
административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който
възниква обезщетителната отговорност на държавата. В
доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на причинна
връзка между претърпените неимуществени вреди и конкретния незаконосъобразен акт.
Причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по
повод и във връзка с него. За установяването на причинна връзка между
вредите и незаконосъобразния акт са допустими всякакви доказателствени
средства, вкл. и свидетелски показания. Отново следва да се подчертае, че с
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по категоричен
начин, че ищеца а е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в описаните
по-горе негативни преживявания, в резултат на издадения незаконосъобразен акт.
Вредите, които са му причинени са по повод и във връзка със Заповед № 317з-55/08.01.2016г.,издадена
от Директор на ОД на МВР-Пловдив. В случая свидетелските показания в достатъчна степен
установяват, както вида и интензитета на неимуществените вреди, така и че
същите са пряка и непосредствена последица от незаконния акт. Казано с други
думи, налице е пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт и настъпилите вреди.
В тази насока не следва да бъде
споделен доводът на представителя на ответника, че не е доказано, че описаните в
исковата молба негативни изживявания са причинени именно от незаконосъобразния
административен акт, доколкото през исковия период ищеца е имал проблеми с жена
си и е имало образувани и водени срещу него досъдебни производства. Както бе
казано с показанията
на разпитаните по делото свидетели се установява по категоричен начин, че ищеца
е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в описаните по-горе негативни
преживявания, именно в резултат на издадения незаконосъобразен акт. От показанията
на свидетелите се установява също така, че проблемите на ищеца, свързани с
раздялата с жена му датират в период, преди издаването на заповедта за временно
отстраняване от длъжност, така, че не са повлияли на психологичното
и емоционално му състояние през исковия период. Вярно е, че в исковия период срещу П.
са се водили и наказателни производства от общ характер, което се установява,
както от показанията на свидетелите, така и от приложените по делото Постановление
за частично прекратяване на досъдебно производство от 18.04.2016г. на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик и Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 30.06.2016г. на Районна прокуратура – Пазарджик. Неминуемо тези
производства са оказали негативно влияние върху психологичното и емоционално състояние
на ищеца, в какъвто смисъл са показанията на разпитаната свидетелка П.,но от
показанията на свидетелите категорично се установява, също така, че и заповедта
за временно отстраняване от длъжност е повлияла сама по себе си в негативен
план върху психологичното и емоционално състояние на ищеца. Безспорно е, че
промяната в емоционално отношение у ищеца се изразила в повишена тревожност,
неспокойство, напрежение, в промени в личната му самооценка, както и в
становището му за отношението на околните към него. Това безспорно са реакции,
които е допустимо и нормално да настъпят при коренна промяна в социалния и
трудовия статус на лицето. Фактът на отстраняване от длъжност сам по себе си е
стресиращ и води до промяна в емоционалния статус на всяко едно лице попаднало
в такава ситуация. При това положение обстоятелството, че срещу П. са водени наказателни производства от общ характер през процесния период, следва да се отчете при определяне на
размера на обезщетението. В
този смисъл е Решение № 10027 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 6949/2017 г., III о.
Ето защо, следва да се приеме, че описаните
неимуществени вреди на ищеца, са доказани по основание.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване
изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по
препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя
по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична
категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност размерът
на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди
следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и
времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в
страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство
за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице.
При определяне размера на претендираните
от П. неимуществени вреди, следва да се съобрази характера и интензитета на
претърпените вреди, продължителността на периода, през който са претърпени
вредите (от 24.02.2016г. до 04.07.2016г.), както и обстоятелството,
че психологичното и емоционално състояние на ищеца се дължи както на отменената
като незаконосъобразна заповед за отстраняване от
длъжност, така и на водените в този
период срещу П. и
наказателни
производства
от общ характер. В обсъжданата насока и по отношение на характера и интензитета на претърпените вреди следва да се
отбележи и това, че в конкретния случай не се установява в резултат на
издадената и отменена от съда заповед за отстраняване от длъжност, за П. да са
настъпили вреди в повече от допустимите като нормална и очаквана негативна
последица от подобен акт. Всяко едно такова събитие, свързано с отстраняване от работа, безспорно
е свързано с изживяването на душевен дискомфорт
и емоционален стрес. В случая обаче не
се установи същият да
е по интензитет и въздействие превишаващ в значима степен обичайният
дискомфорт, който изпитва едно лице,
по отношение на което са
предприети мерки за прекратяване на трудово правоотношение
или правоотношение свързано с държавна служба, в твърдяния от ищеца аспект.
Не може
да се сподели доводът
на представителя на ответника, че
ищецът е допринесъл за увреждането по смисъла на
чл.5 от ЗОДОВ, предвид обстоятелството, че не е могло да му се
предложи назначаването на друга длъжност (за което има издадени две заповеди), тъй
като в периода от 01.11.2015г. до 01.07.2016г. ицецът
е бил в законоустановен отпуск за временна
неработоспособност. Действително през посочения период, видно и от Справка, обективирана в писмо изх.№ 1029-15-42938#1/19.11.2019г. на ТП на НОИ- Пловдив ищецът е бил в
законоустановен отпуск за временна неработоспособност,
която обаче е обективно състояние, което не зависи от волята и желанието на лицето, и в този смисъл не може
да се приеме, че е налице виновно поведение по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ,
обуславящо освобождаване от отговорност, респ. намаляване размера на
обезщетението, в поддържания аспект.
При това положение, претенцията спрямо ответника
следва да се уважи, като на база изводите по-горе и съобразно съдебната
практика по аналогични казуси, следва да се присъди обезщетение по
справедливост в размер на 1 200 лева, който е най-справедлив и най-точно и
съответно ще овъзмезди претърпените неимуществени
вреди от незаконния акт на
административния орган, като искът до 5 000 лв. следва да бъде отхвърлен като
недоказан по размер. Така и в този
смисъл са Решение № 2610 от 28.02.2018 г.
на ВАС по адм. д. № 523/2017 г., III о., Решение № 7936 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д.
№ 3337/2016 г., III о., Решение № 7551 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11211/2014 г., III о.
Основателна при това положение се явява и претенцията
на ищеца обезщетението, да се присъди ведно със законната лихва, считано от 08.09.2016 г. (датата
на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразната Заповед №
317з-55/08.01.2016г., издадена от Директор на ОД на МВР-Пловдив ) до окончателното й изплащане. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г.
на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК, според което обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната
отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при
нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на
вредите. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от
момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния
административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от
момента на неговото издаване. От така
определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна
лихва.
При този изход на спора, на основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в производството
разноски и възнаграждение за един адвокат съразмерно с уважената част от
иска. Те се констатираха в размер на 130 лв. - съответната част от заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 120 лв. и държавна такса в размер на 10
лв.
Във връзка с възражението на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, е необходимо да се съобрази
следното:
Не е налице прекомерност на възнаграждението, нито
са налице основания да не бъде зачетен договореният между страните негов
размер, съгласно договора за правна защита и съдействие в искания от ответника
смисъл. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента.
Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. При 5 000 лв. материален интерес по делото, минималният размер на
адвокатското възнаграждение, изчислен съобразно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза на 580 лв., а договореното между страните адвокатско възнаграждение е в
размер на 500 лв. Очевидно в случая е,
че обсъжданото възнаграждение не е прекомерно.
Не следва да бъде уважена претенцията на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция, т. к. съгласно § 6 от Заключителните
разпоредби на Закона за допълнение на ЗОДОВ (обн. ДВ,
бр. 94/2019 г.) изменението в чл. 10 се прилага за искови молби, подадени след
влизането му в сила, а настоящият случай не попада в тази хипотеза. В
производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал.
2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по
отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ до влизането в сила на
допълнението обн. ДВ, бр. 94/2019 г. означава, че юрисконсултско възнаграждение не се дължи.
Така мотивиран, Пловдивският Административен съд,
ХІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на
вътрешните работи с адрес: град
Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7 да заплати на С.Ж.П., ЕГН **********,***, сумата от 1 200 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от него неимуществени
вреди, през периода
от 24.02.2016г. до 04.07.2016г.
ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 08.09.2016г. (датата на влизане в
сила на Решение № 927/11.05.2016г., постановено по адм.дело
№ 677/2016г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменена Заповед №
317з-55/08.01.2016г. на Директор на ОД на МВР-Пловдив), до окончателното й изплащане, изразяващи се в уронване на доброто име
и човешкото достойнство, силен психо-емоционален стрес, чувство на унижение и срам
пред близки и познати, лишаване от правото да полага труд и доходи за периода
на действие на заповедта, претърпени от ищеца в резултат на незаконосъобразен
административен акт - Заповед № 317з-55/08.01.2016г. на Директор на ОД на
МВР-Пловдив, с която временно е отстранен от заеманата длъжност „младши
разследващ полицай“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР - Пловдив, отменена
по съответния ред с Решение № 927/11.05.2016г., постановено по адм.дело № 677/2016г. на Административен съд – Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й размер
от 5 000 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на
вътрешните работи с адрес: град
Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7 да заплати на С.Ж.П., ЕГН **********,***, сумата в размер на 130 лв. - заплатената държавна такса и
съответната част от заплатеното адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: