№ 21
гр. Свиленград, 06.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Частно
наказателно дело № 20235620200040 по описа за 2023 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 243, ал. 4 от НПК.
Настоящото производство пред Районен съд – Свиленград е образувано
по Жалба на Т. Д. Д. с ЕГН ********** от град Свиленград,
**********************, област Хасково, срещу Постановление на Мария
Кирилова – Заместник Районен прокурор на Районна прокуратура – Хасково,
от дата 16.01.2023 година, за прекратяване на Досъдебно производство (ДП)
№ 322/2019 година по описа на РУ - Свиленград, представяващо прокурорска
преписка с вх.№ ТОС-1085/2018 година по описа на Районна прокуратура -
Хасково.
В Жалбата се сочи, че цитираният акт бил необоснован, тъй като били
налице пропуски в проведеното разследване, поради което изводите на
Прокурора противоречали на събраните по ДП доказателства и се явявали
неубедителни.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На основание чл. 212, ал. 1 от НПК с Постановление от дата 07.01.2013
година е образувано ДП за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, а именно: за
измама.
По ДП са извършени множество процесуално-следствени действия –
1
извършени са очни ставки, разпити на множество свидетели, включително
пред Съдия и по делегация, назначена е и е изготвена Техническа експертиза,
изискани са и са получени множество писмени документи и т.н.
На обвиняемия Д. И. Д. последно е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, вр.чл. 209, ал. 1 от НК, за това, че като
длъжностно лице – управител на „**********” ООД в кръга на неговата
длъжност, на 28.09.2012 година в град Свиленград, област Хасково, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Т. Д.
Д. от град Свиленград, област Хасково, че представляваното от него
дружество ще изработи и достави 24 тона пелети и с това му е причинил
имотна вреда в размер на 7 920 лв.
Обвиняемият Д. е собственик на част от капитала и управител на
„**********” ООД (видно от приложената Справка от Търговския регистър),
което се занимава с производство на пелети, като за целта обвиняемият наема
за срок от 6 месеца, считано от 07.04.2012 година, производствена база в село
Малък Чардак, област Пловдив оборудван, която е оборудвана с машини за
производство на пелети. Обвиняемият наема персонал и осигурява суровина
за производството.
Същевременно започва и рекламна кампания с популяризиране на
произвежданите от дружеството пелети. Отправената оферта по интернет
става достояние на различни лица, един от които е и свидетелят Т. Д. Д.,
който прочита обявата през месец септември 2012 година. Заинтригуван от
офертата свидетелят Д. се обажда лично на обвиняемия по телефона, като в
проведения разговор уточняват, че пелетите са цена по 330 лв. за тон, както и
че има възможност да приеме и изпълни поръчката в рамките на
едноседмичен срок, че при заплащане на пълния размер от дължимата за
заявените пелети сума, ще може да ползва отстъпка в размер на 15 лв. за тон.
Свидетелят Д. изразява желание да поръча и заплати 24 тона пелети на обща
стойност от 7 920 лв. Двамата се срещнат на 28.09.2012 година в град
Свиленград, където обвиняемият показва мостра на произведени пелети на Д.,
който ги харесва, поради което дава на обвиняемия в брой и на ръка пълния
размер на дължимата сума от 7 920 лв. за 24 тона пелети, което става в
присъствието и свидетеля ***********. Изговтени са необходимите
документи, според които срокът, в който следва да бъде изпълнена поръчката
2
е 10 дни.
Седмица по-късно Д. се информира от обвиняемия относно изпълнението
на поръчката, като последният го уверява, че в момента се изпълнявала
поръчката и до 2-3 дни ще бъде изпълнена. Договореният срок изтекъл, но
пелетите не са доставени.
Д. и Д. провеждат множество разговори, в които последният уверява, че
поръчката ще бъде изпълнена като всеки път изтъква различни причини за
неизпълнението й. Д. посещава цеха за пелети и след като се уверява относно
съществуването му дава отсрочка на Д..
Последват отново множество разговори между двамата като в крайна
сметка Д. спира да отговаря на обажданията на Д..
Д. се свързва с майката и с бащата на Д. и от тях научава, че сина им
прави всички възможно, за да изпълни поръчката му и в последствие научава,
че Д. има финансови проблеми като майката и бащата ще му помогнат да се
издължи за пелетите.
Пелети не са доставени на Д., но на 13.12.2022 година, Д. връща на
пострадалия Д. част от парите, а именно: сумата от 5 000 лв.
По ДП е назначена и изготвена Техническа експертиза, от Заключението,
на която става ясно, че за периода 28.09.2012 година до 07.10.2012 година в
производствената база в село Малък Чардак е било възможно да се
произведат 24 тона пелети. За посочения период при двама работещи
служители в цеха и редовен производствен процес, пелетите биха били
произведени за около 4 дни. Ако цехът е работил на пълен оборот, 24 тона
пелети биха били произведени за около 50 часа.
С обжалваното Постановление е прекратено ДП, образувано за
извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, вр.чл. 209, ал. 1 от НК поради
недоказаност на обвинението. За до го прекрати Прокурорът се позовава на
разпоредбата на чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, като е приел липсата на
субективния елемент от състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 3,
вр.чл. 209, ал. 1 от НК.
Препис от Постановлението е изпратен на Т. Д. Д. и е редовно връчен на
дата 16.01.2023 година, видно от Разписката, приложена в кориците на
делото, надлежно оформена - датирана и подписана, с отбелязване, че е
получена от *********** – съжителстваща с адресата.
3
На 23.01.2023 година в Регистратурата на Районен съд - Свиленград под
вх.рег.№ 714 е входирана Жалба, подадена Т. Д. Д. чрез процесуалния му
представител – адвокат Е. М., срещу процесното Постановление.
С Писмо № ТОС-1085/2018г. от 26.01.2023 година Жалбата, ведно с
Разписката за връчване на Т. Д. Д., обжалваното Постановление и ДП №
322/2019 година по описа на РУ - Свиленград са изпратени в Районен съд –
Свиленград.
Образувана е настоящото ЧНД.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срок видно от датата й на депозиране
в Регистратурата на в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от
надлежно легитимирано за това действие лице – пострадалото от
престъплението чрез процесуален представител с Пълномощно, приложено
по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното престъпление) и родово (по аргумент от чл.
35, ал. 1 от НПК) компетентния Свиленградски Районен съд и следва да
бъде разгледана по същество.
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство, поради
недоказаност на обвинението за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т.
3, вр.чл. 209, ал. 1 от НК, е правилно, поради следните съображения:
На преценка по смисъла на чл. 243, ал. 4 от НПК, подлежи правилността
на извода на Прокурора. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НПК,
регламентираща един основен принцип на наказателното производство,
Съдът, Прокурорът и Разследващите органи вземат своите решения по
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.
Постановлението съдържа изискващите се от чл. 199 от НПК
реквизити. То съдържа описание на възприетата фактическа обстановка,
която е правилно установена. Правните изводи за недоказаност на
обвинението, касателно липсата на субективния елемент по чл. 210, ал. 1, т. 3,
вр.чл. 209, ал. 1 от НК са обосновани и законосъобразни и съответстват на
4
събраните по делото доказателства. Т.е. събраните и описани доказателства
са в достатъчен обем, за да обосноват правния извод за несъставомерност на
обвинението (липсва един от изискуемите съставомерни признаци) в
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, вр.чл. 209, ал. 1 от НК. Съдът изцяло
споделя изводите на Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград.
Съдът намира, че Постановлението е издадено при съобразяване с
гласните и писмени доказателствени средства, събрани в хода на ДП.
Разследващите органи в пределите на своята компетентност са взели всички
мерки за разкриване на обективната истина. От събраните по делото
доказателства се установява, че липсва умисъл у обвиняемия Д. да въведе в
заблуждение клиента на дружеството – свидетеля Д., че ще осигури доставка
на договореното количество пелети. В потвърждение на изложеното е и
Заключението та техническата експертиза, от котео става ясно, че е било
възможно да се произведат поръчаните от Д. пелети за няколко дни, т.е.
преди да изтече 6-месечния срок на сключения Договор за наем на цеха за
пелети. Т.е. Д. на 28.09.2012 година в град Свиленград при договарянето си
със Д. и приемането на поръчка за производство на 24 тона пелети не е
възбудил заблуждение у последния, тъй като изпълнението на поръчката е
било практически възможно в този много кратък срок. Няма как да се приеме,
че Д. е съзнавал, че в следствие от поведението му възбужда и поддържа
заблуждение у Д. и че е целял получаването за представляваното от него
дружество на процесните парични суми, съзнавайки неизбежността от
настъпването на имотната вреда. В подкрепа на изложеното е и факта, че при
срещата между двамата в град Свиленград Д. се е представил с истинската си
самоличност. Към 28.09.2012 година, когато е получил парите от Димитров,
Д. не е имал намерение да не изпълни уговореното, касаещо производство и
доставка на 24 тона пелети, тъй като дружеството е развивало дейност по
производство и изработка на пелети в цеха в село Малък чардак. С оглед на
изложеното, установените факти и събраните доказателства, се стига до
извода, че Д. не е имал користна цел и измамливи намерения към момента на
договарянето и получаването на паричната сума – 28.09.2012 година , тъй като
не е проявил активност с цел установяване на една невярна представа.
Предвид изложеното Съдът счита, че по отношение на Д. И. Д. не е
налице субективният елемент от състава на престъплението на чл. 210, ал. 1,
5
т. 3, вр.чл. 209, ал. 1 от НК, тъй като умисълът като конкретно психическо
отношение на дееца към извършеното, изисква конкретни представи относно
общественоопасния характер на деянието, предвиждане на общественоопасни
последици и искане на тяхното настъпване, което в конкретния случай не е
налице. Липсата на субективната страна, като елемент от престъпния състав,
води до липсата въобще на състав на престъпление.
Съдът в настоящия си състав намира, че са извършени всички възможни
и допустими процесуално - следствени действия на фазата на ДП и че не са
допуснати процесуални нарушения на ДП, т.е. не е необходимо събиране на
други доказателства и при така събраните доказателства разследването е
проведено всестранно и пълно във връзка с деянието с правна квалификация
чл. 210, ал. 1, т. 3, вр.чл. 209, ал. 1 от НК. В този ред на мисли Съдът не
споделя изложеното в Жалбата, че крайният извод на Прокурора противоречи
на събраните по ДП доказателства и че следва да се извърши проверка,
касаеща дали получените пари са внесени в касата на дружеството и относно
наличието на квалифициран персонал в цеха.
При това положение Прокурорът се е възползвал законосъобразно от
правомощията си по чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК за прекратяване на
наказателното производство, което е сторил с цитираното Постановление.
Предвид изложеното, Съдът намира, че Постановлението на Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК,
Съдът в настоящия си състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно, обосновано и
законосъобразно Постановление на Мария Кирилова – Заместник Районен
прокурор на Районна прокуратура – Хасково, от дата 16.01.2023 година, за
прекратяване на ДП № 322/2019 година по описа на РУ - Свиленград, с
което на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, е прекратено наказателното
производство по ДП № 322/2019 година по описа на РУ - Свиленград за
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, вр.чл. 209, ал. 1 от НК.
6
Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд -
Хасково по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК в седемдневен срок от съобщаването
му на пострадалия и на Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград.
След влизане в сила на настоящото Определение – заверен препис от
него, ведно с ДП, да се изпрати Районна прокуратура – Хасково,
Териториално отделение - Свиленград.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
7