Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.04.2017
г. гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд гражданско отделение
На тринадесети март две хиляди и седемнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар В.Т.
Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 11781 по описа за
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава „Тринадесета”
от ГПК.
Делото е образувано
въз основа на искова молба, подадена от И.Я.А. с ЕГН ********** действаща чрез
своята майка и законен представител Х.И.С. с ЕГН ********** – двете с адрес: *** срещу Я.А.А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с която се претендира
увеличаване на присъдената в полза на ищцата с влязло в законна сила Решение по
гр.д. № 8500/2008 год. по описа
на ВРС издръжка, от 70 лева на 180 лева месечно, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.10.2016г. до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на
всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията.
В исковата
молба се сочи, че ответникът е баща на ищцата. От
определянето на дължимата от него издръжка по гр.д. № 8500/2008 год. по описа на ВРС е изминал значителен
период от време през който трайно и съществено се изменили нуждите на правоимащото му дете, което в момента е ученичка.
Понастоящем определената издръжка е под законоустановения
минимум. Бащата работи и получава доходи, но не изплаща определената му
издръжка и не проявява заинтересованост за контакти с детето. Майката има още
едно малолетно дете, от друг мъж, за което също полага грижи. Не разполага с
жилище и други доходи освен по трудовото си правоотношение, което е било
прекратено по време на настоящото производство. Моли за положително произнасяне
по предявения иск. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от ответника, с който оспорва иска частично над минималния
определен със закона размер. Оспорва твърденията, че не осигурява средства на
детето и няма желание да общува с него. Сочи, че няма данни нуждите на детето да са нараснали. Ответникът
има задължение и към друго малолетно дете, както и задължения за връщане на
парични заеми и живее под наем. Страда от хронични заболявания изискващи
значителни разходи. Претендира разноски.
Контролиращата страна Д „СП” - гр. В. не е осигурила лично явяване на свой
представител в производството, като е депозирала писмено становище за
основателност на иска.
Съдът, след преценка на представените по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приетите писмени доказателства - Копие
от Удостоверение за раждане на И.Я.А.; Копие от Удостоверение за раждане на Е.М.З.; Удостоверение
за семейно положение, съпруг/а и деца на Я.А.А.; Служебна
бележка № 244/27.09.201бг. изд. от Основно училище „Антон Страшимиров" гр.
В.; Копие от съдебно решение постановено по гр.д. 8500/2008г. по описа на ВРС; Трудов договор
№ 787/14.03.2016г. сключен между Я.А. и „Трейс-София"
ЕАД; Копие от вносна бележка за платена такса в ДГ; справки от
Община В., дирекция „Местни данъци и такси“ и Сектор ПП на МВР за притежавани
МПС от Х.С. *** за актуални трудови договори и декларирано движимо и недвижимо
имущество от Х.С.; удостоверение за семейно положение; писмо от Община В. изх.
№ **********/15.02.2017г., се установява, че: родители на
детето И.Я.А. с ЕГН ********** са Я.А.А. с ЕГН ********** и Х.И.С.
с ЕГН **********. И.Я.А. е записана за учебната 2015/2016година в V клас
в ОУ „Антон Страшимиров” – гр. В.. Х.И.С. има дете Е.М.З. /род.***г./
със записан баща М.Е.З., което дете посещава ЦДГ „Морска звездица”
- В.. Я.А.А. има дете А. Я. А. /род.***г./. С решение постановено по
гр.д. 8500/2008г. по описа на ВРС е бил изменен размера на
определената с Решение №319 от 29.01.2007г. постановено по гр.д.№8328/2006г. по
описа на ВРС, издръжка дължима от Я.А.А. с ЕГН **********,***,
в полза на детето И.Я.А. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Х.И.С. с ЕГН **********, като я увеличена от 50лв. на 70лв. месечно,
считано от датата на предявяване на иска - 10.11.2008г. В мотивите на това
решение е прието, че майката се намирала в трудово-правоотношение с „Пикадили” АД – гр. В. по силата на Трудов договор
№8551/19.06.2008г. с размер на основното й месечно възнаграждение 500лв.; детето
И. *** при такса според броя на
посещенията между 15.20лв. и 40лв.; в НАП-ТД В. нямало данни за регистрирани
трудови договори на името на ответника.
В периода от 20.03.2012г. до
26.11.2016г. Х.И.С. е работила по трудов договор в предприятие „Кауфланд България” ЕООД, от 28.11.2016г. до 3.12.2016г. във
„Вилислав” ООД, а след 21.12.2016г. до 13.08.2017г. й
е определено обезщетение за безработица в размер на 17,60 лева на ден. На нейно
име няма деклариран недвижим имот в Община В., като има регистриран един л.а.
„Рено клио”, произв.
18.02.2000г. Я.А.А. работи на постоянен трудов
договор от 14.03.2016г. с основно месечно трудово възнаграждение 750 лв.
Регистриран е по постоянен и настоящ адрес ***014г.
Другите приети писмени доказателства - Копие от
Удостоверение 003-00041254/08.09.2016г. издадено от НОИ за извършени плащания
за периода от 01.09.2015г. до 01.09.2016г.; Копие от
документ за притежавана бакова сметка; Копие от
банково извлечение издадено от Сосиете Женерал Експрес банк АД за
периода 01.09.2015г. до 01.09.2016г.; Копие от Договор за потребителски паричен
кредит 2164470/16.02.2016г. и Удостоверение за текущо задължение по кредит с
изх. № 10592/16.09.2016г.; Копие от Медицинско направление с амб. номер 4031/26.09.2016г.; Копие от рецепта за изписани
лекарства на И.Я.А. с фискален бон; Копие от Спецификация по поръчка
220607/15.09.2016г. с фискален бон; Копие от Фактури **********/27.09.2016г.;
**********/22.08.2016г.; **********/10.09.2016г.; **********/04.09.2016г.;
0800000/ 05.09.2016г.; **********/04.09.2016г.; **********/01.09.2016г.;
**********/09.08.2016г. с фискални бонове към тях; Препоръчани писма/Паричен
превод № 71880000686723/ 07.09.2016г.
и № 71880000446916/15.03.2016г. изпратени с куриерска фирма „Еконт"; Разпечатки от системата на куриерска фирма „Еконт" № ********* от 15.03.2016г., № ********* от
10.03.2016г., № ********* от 01.03.2016г., № ********* от 21.06.2016г.; Писмо от
куриерска фирма „Еконт" с изх. №
5427/25.11.16г.; Договор за наем на жилище от 01.11.2013г.; Съобщение към
фактура № ********** от 29.02.2016 г. от „Топлофикация София" АД;
Споразумение за разсрочване на парично задължение с изх. № 62080/25.05.2016г. към
„ЕОС Матрикс” ЕООД; Договор за кредит с „Провидент Файненшъл
България" ООД, с ЕИК *********; Платежни нареждания от 24.06.2016г.,
25.07.2016г., 26.08.2016г., 21.09.2016г.; 24.10.2016г., 24.11.2016г. издадени
от Райфайзен банк АД за
кредитни преводи от 100лв. извършени от Я.А. към Еос Матрикс ЕООД; Договор за кредит „Бяла карта" от
27.03.2015г., сключен с „Аксес Файнанс"
ООД, ведно с Приложение 1 към него; Ехотомография
извършена в Медицински център „Пансанус СД" от
21.05.2013г.; Абдоминална ехография, извършени на
11.10.2016г. и на 10.09.2016г.; Кардиограма от 10.01.2016г.; Листи за преглед
на пациент от 10.01.2016г., 22.05.2016г. и от 22.05.2016г, съдът не намира за
необходимо да обсъжда, тъй като преценени в съвкупност с гореустановените факти, са ирелевантни
за предмета на процесния спор – задълженията по договорите за заем са поети
след раждането на детето, поради което родителите му е следвало да се съобразят
с вмененото си по закон задължение да му осигуряват издръжка, като поемането на
дългове към трети лица е резултат единствено на субективния им избор и преценка
за възможностите им да ги погасяват, което е ирелевантно
при определянето на размера на издръжката. Документите за извършени прегледи в
болнични заведения на дължащия издръжка баща не удостоверяват диагноза на
конкретно хронично животозастрашаващо заболяване, респ.
необходимите разноски за лечението му и/или освидетелстване с процент нетрудоспособност. Частният
документ за сключен от ответника на 01.11.2013г. договор за наем в гр. София,
ж.к. „Свобода” (с фактура за задължения за него към „Топлофикация – София”) противоречи
на официалното удостоверяване в НБД ”Н” за деклариран от него друг постоянен и
настоящ адрес. Извършваните преводи на парични средства от бащата в полза на
майката на детето са ирелевантнти, доколкото в случая
не се търси издръжка за минал период. Ноторно е
известен факта, че децата на по-малка
възраст боледуват по-често от респираторни и др. остри заболявания свързани с
по-слабия им имунитет, респ. необходимостта от средства за лекарства за
лечение, които не са на значителна стойност. Ноторно
са известни и нуждите на децата във всяка една възраст от облекло, обувки, и
други пособия и вещи свързани със ежедневието им, както и стойността им.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 150 СК.
За наличието
на промяна в обстоятелствата по смисъла на този текст от кодекса е достатъчно
да се констатира трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за да
бъде уважено поисканото изменение на присъдената издръжка е достатъчно
алтернативното наличие на една от посочените предпоставки. Задължението за
издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта
на раждане на детето, като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат
- чл. 142 ал.1 СК. Правото на детето да получи издръжка от своите
родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило
пълнолетие дете". По това обстоятелство не са спори по делото, както и че ответникът
е баща на ищцата.
Задължението на
ответника за заплащане на месечна издръжка от 70 лева е било въз основа на
съдебно решение от 03.07.2007г, с което са
изследвани релевантните за настоящия спор обстоятелства свързани с податните му възможности и нуждите не детето, като към него
момент детето е било на 1г. 6 мес, дължащият
издръжката родител е бил безработен, а майката непосредствено упражняваща
родителските права е работела по трудово правоотношение. Родителите не са имали
алиментни задължения към други лица. Към него момент
и понастящем родителите на детето не разполагат със
собствени жилища.
По делото безспорно
е налице първата от двете хипотези представляващи трайно изменение на обстоятелствата по
смисъла на чл. 150 СК. За изминалия период от пет години безспорно са се
изменили социално-икономическите условия в страната с оглед на значителните
инфлационни процеси и финансова стагнация. С разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от
новия Семеен кодекс е предвидено, че минималния й размер следва да е равен на
1/4 от минималната работна заплата (след 01.01.2017г. определена на 460 лв.,
съобразно Постановление №
372 от 22.12.2016г. за определяне нов размер на минималната работна
заплата за страната) или 115 лв. Изменен е и обективния факт - възрастта на
детето и свързаните с това повишени разходи за облекло и ученически пособия, за
разширени социални контакти, създаване на подходяща битова среда за учение и
самоподготовка предвид възможността да продължи да се обучава за придобиване на
средно образование.
Налице е и
втората горецитирана предпоставка по чл. 150 СК, тъй
като към момента видно от доказателствата по делото бащата работи по постоянен
трудов договор като получава трудово възнаграждение около двойно над
минималното такова за страната. В трудоспособна възраст е, не е трудоустроен и
не страда от животозастрашаващо заболяване налагащо
скъпоструващо лечение. От изложеното се налага извода, че не са налице
обективни причини препятстващи го да полага труд и да реализира доход. Релевантно
обстоятелство за размера на издръжката, е наличието към момента на още едно алиментно задължение за дължащото я лице към негово дете на
6г. от друга жена. /по-ниска възраст от търсещото издръжка, като не се твърди,
че има специфични завишени потребности от средства/
От значение за
настоящия спор са и възможностите на другия родител – майка на детето,
доколкото той също е задължен за издръжката му, независимо, че на него е
предоставено непосредственото упражняване на родителските права. Видно от
доказателствата по делото, към момента тя е безработна и има задължения за
издръжка към друго непълнолетно лице /обстоятелства обосноваващи увеличаване на
размера на дължимата издръжа/. Следва да се вземе
предвид също така, че това дете е на по-малка възраст от ищцата, като общата им
майка съжителства на съпружески начала с баща му.
С оглед така
установените доходи на родителите, възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на правоимащото
дете, както и с оглед социално - икономическите условия в страната, ВРС счита,
че непълнолетната И. има нужда да получава, а двамата родители имат възможност
да й осигуряват обща месечна издръжка в размер на 300 лева. При разпределянето
на така определената издръжка между родителите, предвид установените по делото
доходи и имотно състояние на родителите, които обуславят възможността им да
дават издръжка, и с оглед предоставеното непосредствено упражняване на родителските
права на майката, съдът намира, че от общия й размер в тежест на бащата следва
да бъдат възложени 180 лв. По изложените съображения, съдът намира, че иска
следва да бъде уважен изцяло.
От ищеца е направено искане за присъждане на разноски, но не са представени
доказателства за стойността им или списък по чл. 80 ГПК, поради което не следва
да му присъждат такива. Съобразно с изхода на спора, на ответника разноски не
се следват. Ответникът следва да бъде осъден на осн.
чл. 78 ал. 6 ГПК да заплати в полза на държавата по сметката на ВРС дължимата
държавна такса съразмерно на увеличения размер на издръжката, в размер на 158,40 лева, определена съобразно чл. 1 от
Тарифа за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК и дадените с Тълкувателно
решение № 5 от 13.02.1992 г. по гр. д. № 5/91 г., ОСГК на ВС задължителни
указания относно цената на исковете за издръжка.
Мотивиран от горното, ВРС
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯ на
основание чл. 150 СК
размера на определената с решение № 2158/03.07.2009г. постановено по гр.д. № 8500/2008г. на ВРС издръжка,
дължима от Я.А.А. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: *** на непълнолетното му дете И.Я.А. с ЕГН **********
действаща чрез своята майка и законен представител Х.И.С. с ЕГН ********** –
двете с адрес: ***, като я УВЕЛИЧАВА
от 70 лева на 180 (сто и осемдесет) лева,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.10.2016г.
до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с
падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната
лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на
задълженията.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от
ТДТССГПК Я.А.А.
с ЕГН **********, с постоянен адрес:
*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ВРС
сумата от 158,40 лева, представляваща дължимата по
делото държавна такса за уважения иск за издръжка.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
искането на ищеца за присъждане на разноски.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението в частта, в която е уважен иска за
издръжка.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненският окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: