О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……...02.2021г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдията,
търговско дело №691 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба
подадена от ”Вършец Милк” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Красно село”, ул.”Пчела” №3А, ет.7, ап.43,
представлявано от Георги Димитров Гълъбов, със съдебен адрес:***, ст.1, чрез
адв.М.В. и адв.С.Г., против К.С.П., гражданин на Кралство Испания, със съдебен
адрес:***, чрез адв.С.Г.Д. и ”Мангле Инвестмънт” ООД /в несъстоятелност/, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Чайка“, бл.23,
вх.А, партер, представлявано от Алфонсо Матеос Камачо Силвестре и Хавиер Рамос
Морено, при участието на Синдика Г.П.С., с адрес *** предявен иск с правно
основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ, за установяване на несъществуването на
прието от Синдика вземане на кредитора К.С.П. в размер на 3515.80лв., което е
включено в т.7 от Списък на приетите вземания по чл.688 от ТЗ по
т.д.№848/2016г. на ОС Варна, който е одобрен с Определение №1436/12.04.2019г.
Съдът е счел, че исковата молба отговаря на
изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради
което е постановил връчване на преписи от същата на ответниците и синдика.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответното
дружество не е депозирало писмен отговор. Такъв е постъпил от синдика Г.П.С.,
която оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Ответника К.С.П., уведомен чрез адв.С.Г.Д.,
не е подал отговор. По отношение на призоваването на ответника Прадо на съдебен
адрес, чрез адв.Д., следва да се има предвид, че направеното от нея изявление,
не представлява отказ от пълномощие по смисъла на чл.36 от ГПК, тъй като в
производството по несъстоятелността на длъжника е налице учредена обща
представителна власт пред съдилищата в България /т.9 на приложеното
пълномощно/, като наред с това адвоката е посочен и като съдебен адрес в
страната съгласно чл.619 и чл.685 от ТЗ. Ето защо отказа, следва да бъде
обективиран в молба до съда, разглеждащ спора по чл.694 от ТЗ с изрично
изявление в този смисъл, а не като отказ от представителство, поради липса на
заплащане.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК не е
постъпила допълнителна искова молба.
С Определение №4418 от 13.12.2019г.
производството по делото е спряно до възобновяване на производството по
т.д.№848/2016г. на ОС Варна, което е станало с Решение №260370 от 03.12.2020г.
Ето защо пречките за движение на настоящото дело са отпаднали и то следва да
бъде възобновено, като се изготви проект за доклад и същото се насрочи за
разглеждане в о.с.з.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявеният иск е
процесуално допустим, тъй като са налице положителните предпоставки визирани в
чл.694, ал.1 от ТЗ, съответно не споделя развитите в обратна посока доводи от
синдика. В случая правният интерес от завеждане на иска се обуславя с
придобиване от ищеца по силата на договор за цесия от 27.11.2018г. на вземане
на П Г Дж.Б, което е включено в одобрения от съдът по несъстоятелност с
Определение №1436/12.04.2019г. списък на приетите вземания и неуспешно
проведено производство с правно основание чл.692, ал.3 от ТЗ по оспорване на
изготвените от синдика списъци относно приетото от синдика под №7 вземане на К.С.П..
Наред с това Исковата молба е подадена в предвиденият в чл.694, ал.6 от ТЗ 14
дневен срок от обявяване в ТРРЮЛНЦ на определението на съда за одобряване на
списъка по чл.692, ал.4 от ТЗ, като на основание чл.694, ал.2 от ТЗ държавна
такса не се внася предварително.
Във връзка с горното съображенията на
синдика за недопустимост на претенцията се явяват неоснователни, доколкото
както вече се посочи в случая се касае за частно правоприемство, основано на
прехвърлено вземане, чрез договор за цесия, което е настъпило след предявяване
на вземането на Патрик Бовижин и след съставяне на списъците на приети вземания
по чл.685 от ТЗ, но преди изтичане на срока за подаване на възражение по чл.692
от ТЗ, като именно цесионерът е подал такова възражение. Пасивната процесуална
легитимация по иска по чл.694 от ТЗ се определя според това кой е участвал в
производството по чл.692 от ТЗ, в който смисъл е разрешението дадено в т.10б от
ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2013г.
В заключение съдът приема, че е валидно
сезиран с иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ от кредитор, срещу
прието вземане на друг кредитор в производството по несъстоятелност на ”Мангле
Инвестмънт” ООД /в несъстоятелност/ по т.д.№848/2016г. на ОС Варна.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ
в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа
по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от ищецът писмени доказателства се явяват допустими, относими
и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва
да бъдат допуснати до събиране по делото.
Предвид бланкетното оспорване от страна на
ищеца на истинността, съдържанието, датата и автентичността на представени ответника
кредитор документи, съдът не е в състояние да прецени допустимостта и
основателността на оспорването, респективно не дължи произнасяне по същото.
Изложеното важи и по отношение искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи в оригинал всички представени с молбата за предявяване на вземания
документи, поради което същото следва да се остави без уважение.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по т.д.№691/2019г. на ОС Варна.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за
доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от ”Вършец Милк”
ЕООД, с ЕИК *********, против К.С.П., гражданин на Кралство Испания и ”Мангле
Инвестмънт” ООД /в несъстоятелност/, при участието на Синдика Г.П.С., с която е
предявен иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ, за установяване на
несъществуването на прието от Синдика вземане на кредитора К.С.П. в размер на
3515.80лв., което е включено в т.7 от Списък на приетите вземания по чл.688 от ТЗ по т.д.№848/2016г. на ОС Варна, който е одобрен с Определение №1436/12.04.2019г.
В исковата молба се твърди, че П Г Дж.Б, е
предявил своите вземания срещу ответното дружество в рамките на т.д.№848/2016г.
на ОС Варна, което е включено от временния синдик на дружеството в списъка на
приетите вземания, предявени в срока по чл.685 от ТЗ, който списък е одобрен от
съда с Определение №1436/12.04.2019г. по т.д.№848/2016г. на ОС Варна. Сочи се,
че по силата на Договор за цесия от 27.11.2018г., е придобил от П Г Дж.Б
вземане в размер на 760.20лв., представляващи съдебни разноски, сторени по
ч.гр.д.№3564/2014г. на РС Варна, за който са издадени влязла в законна сила
Заповед за изпълнение №1844/20.03.2014г. и издаден Изпълнителен лист от
07.05.2014. Сочи се, че ответното дружество и синдика са уведомени за
извършената цесия с уведомление от 28.11.2018г. Твърди се, че предвид
придобитото качеството на кредитор спрямо несъстоятелното дружество, ищецът е
предявил възражение срещу вземането на К.С.П., което е оставено без уважение от
съда по несъстоятелността. Поддържа се включването на вземането на ответника
физическо лице в одобрения от съда
списък по чл.685 от ТЗ и поставянето му в един и същи ред на удовлетворяване с
вземането на ищеца, накърнява имуществените права на последния. Поддържа се, че
оспореното вземане несъществува, тъй като молбата за предявяване на вземане не
отговаря на изискванията на закона и вземането е предявено след изтичане на
срока по чл.688 от ТЗ, а именно след 28.05.2018г., като наред с това
подписалият молбата пълномощник не е притежавал надлежна представителна власт.
Поддържа се още, че вземането е създадено за целите на производството по
несъстоятелност и страните, като свързани лица /близки, приятелски отношение с
представляващия длъжника/, не са се обвързвали с разписаните в предварителните
договори от 23.08.2007г. договора права и задължения. Твърди се, че въпросните
договори са нищожни защото противоречат на закона, заобикалят го и защото
накърняват добрите нрави, твърди се още, че
договорите имат невъзможен предмет, като при сключването им липсва
съгласие и не е спазена предписаната от закона форма,, както и че договорите
нямат основание и са привидни. На следващо място се поддържа, че вземането на
ответника П. не съществува, защото е погасено чрез плащане от длъжника или от
трето лице, чрез прихващане с насрещни задължения и/или чрез опрощаване.
Поддържа се, че е допусната е грешка в изчислението на размера на оспорените
вземания и те са изчислени в многократно по-голям размер. Прави се възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане, като се
сочи, че такова възражение е направено и от самия длъжник, чрез
представляващите го лица пред несъстоятелността и от синдика, след встъпването
му в длъжност, както и от негови кредитори по реда на чл.134 от ЗЗД.
С депозирания от синдика отговор на исковата
молба се поддържа, че иска е неоснователен, тъй като молбата за предявяване на
вземането е редовна, подадена е в срок и е придружена от доказателства,
удостоверяващи вземането. Поддържа се, че евентуалната свързаност на лицата не
е основание за неприемане на вземането и не се отразява на качеството на
кредитор на предявилото вземане лице, а е от значение за поредността на
вземането. По отношение на оплакванията на ищеца за недействителност на
процесните договори, се сочи, че същите не са конкретизирани, а обхващат всички
възможни правоизключващи и правопогасяващи възражения. Подобни са доводите и по
отношение на възражението за грешка в изчислението при предявяване на вземането
на кредитора ответник. По възражението за погасяване по давност на вземането се
поддържа, че възразилият кредитор не е активно легитимиран да упражни
възражението за погасителна давност доколкото то не представлява негово
имуществено право /а на длъжника/, включително и в хипотезата на чл.134 от ЗЗД.
Предявената претенция намира правното си
основание в чл.694, ал.,3, т.1 от ТЗ.
На основание чл.155 ГПК, съдът ОБЯВЯВА на страните за служебно известни и
ненуждаещи се от доказване факти, основание на вписванията и обявяванията,
налични по партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ при АВ, както и актовете
по несъстоятелност на ответното дружество по т.д.№848/2016г. на ОС Варна.
С оглед общия принцип за разпределение на
доказателствената тежест всяка от страните следва да установи твърдените от нея
факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, а именно ищеца
качеството си на кредитор на несъстоятелният длъжник, както и да докаже
правоизключващите и правопогасяващите си възражения, в това число, че
задължението е погасено поради изтичане на погасителна давност, и твърдяната свързаността на лицата по договорите от 23.08.2007г. Ответника следва да установи съществуването на оспореното вземане, неговото основание,
изискуемостта му и неговия размер.
Указва на ищеца, че
не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си свързаност на
лицата по договорите от
23.08.2007г.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от ищецът
писмени доказателства.
ОСТАВЯ
без уважение искането на ищецът за задължаване на
ответника кредитора да представи в оригинал всички представени с молбата за
предявяване на вземания документи.
НАСРОЧВА производството по т.д.№691/2019г. на ОС Варна за разглеждане в открито
съдебно заседание на 18.03.2021г. от 13.30
часа, за която дата и час да се призоват страните и синдика, като им се
връчи препис от настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: