Решение по адм. дело №1136/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето/33др. / във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от П. П. Х. от [населено място], [ЕГН], против Експертно решение на НЕЛК № 00071 от заседание №041 от 25.04.2024 г., с което е потвърдено Експертно решение на ТЕЛК № 00044 от заседание №006 от 15.01.2024 г. при МОБАЛ „Д-р С. Ч.“ – Велико Търново.

В жалбата и уточняваща молба се поддържа, че оспореният акт е незаконосъобразен, постановен при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навежда доводи, че необосновано НЕЛК е приел, че при наличната медицинска документация състоянието на пациента не било уточнено и дадената временна неработоспособност е немотивирана, поради липса на каквито и да е изследвания. Твърди, че в противоречие с този извод НЕЛК е цитирал приложената поетапна епикриза на МБАЛ „Бургасмед“ от 27.04.2023 г. с описание на същата диагноза, която потвърждава състоянието на Х.. Сочи, че поставената диагноза „увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“ по МКБ М51.1, съвпада с поставената по предходния болничен лист диагноза, като оплакванията не са отзвучали. Твърди, че са продължили оплакванията, описани в медицинските протоколи на ЛКК №202/20.03.2023 г. на МЦ „Невромедикс“, което е наложило издаването на оспорения пред ТЕЛК болничен лист. Навежда доводи, че не е било съобразено, че посочените симптоми и диагнозата датират от по-дълъг период, като на лицето са били извършени вече изследвания и операция в отделение по неврохирургия на „Бургас мед“, поради което не е било необходимо хоспитализирането му в НО и нова ЕМГ. Била е проведена медикаментозна терапия и физиотерапия, които са били разгледани при освидетелстването му с ЕР №91479/08.06.2023 г. на ТЕЛК ІІ състав към МБАЛ „Св. А.-Варна“ АД, което е приложено при обжалването пред ТЕЛК, но не е съобразено от НЕЛК при постановяване на обжалваното решение. Сочи, че не е била изискана административната преписка по това ЕР, ведно с приложените към нея медицински документи. Твърди, че при извършените прегледи, издаването на амбулаторните листи и протоколи на ЛКК са спазени всички задължения по чл.23, ал.1 и чл.24 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Излага съображения, че е бил освидетелстван от ЛКК след представянето на документи за самоличност, документи съдържащи данни за заболяването и работоспособността му и медицински преглед. В обхвата на преценката на ЛКК е дали е необходимо диагностично уточняване, нуждата от хоспитализация, ЕМГ, медикаментозна терапия и физиотерапия, като са спазени методичните указания. Сочи, че приетата с обжалвания болничен лист временна неработоспособност е напълно обоснована, включително и с оглед вида на заболяването и неговия стадий, като съответства на приетото в §1, т.34 от ДР на ЗЗДр и чл.6, ал.1 от НМЕ определение за временна неработоспособност. Твърди, че НЕЛК не е съобразила оплакванията в жалбата против ЕР на ТЕЛК. По изложените доводи моли да се уважи жалбата. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Национална експертна лекарска комисия [населено място], чрез процесуален представител – юрисконсулт Д., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. В становище от 28.06.2024 г., се поддържа, че специализиран състав по Неврохирургия, УНГ и сърдечно-съдови заболявания при НЕЛК, се е произнесъл по реда на чл.50, ал.1 и чл.45, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Сочи, че ЕР на НЕЛК е изготвено след обстоен и задълбочен преглед на приложената в МЕД медицинска документация, оспореното решение е издадено от компетентен орган, съобразно чл.103, ал.2 от ЗЗДр и чл. 3 от НМЕ, в рамките на неговите правомощия, съгласно чл.49 от ПУОРОМЕРКМЕ/ Правилника/ – неврологични, УНГ и сърдечно-съдови заболявания, определен с оглед диагнозата на лицето. Твърди, че е спазено изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари, един от които е председател на състава, съгласно чл.18, ал.3 от Правилника. Решението е издадено и в предписаната от закона писмена форма, като съдържа фактически и правни основания. От съдържанието на ЕР на НЕЛК се установява, че специализираният състав е описал и обсъдил медицинските документи, дали му основание да потвърди ЕР на ТЕЛК, с което не е потвърдена временна неработоспособност отразена в БЛ от 20.03.2023 г. Претендира присъждане в полза на ответника на направените в производството разноски. В условията на евентуалност е направено възражение да не се присъждат разноски на жалбоподателя, както и на заинтересованите страни в прекомерен размер. В съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Заинтересованите страни – ТЕЛК при "МОБАЛ д-р Ст. Ч." АД – [населено място], "Агенция за хора с увреждания" [населено място], МЦ "Невромедикс", РД "Социално подпомагане" [населено място], ТП на НОИ [населено място], ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“, не вземат становище по жалбата. В съдебно заседание, редовно призовани, не изпращат представители.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, изхожда от надлежно легитимирана страна с правен интерес /участник в административното производство, който е адресат на акта/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Видно от приложеното на лист 144 от делото известие за доставяне/връчване на решението, същото е съобщено на П. Х. на 13.05.2024 г., а жалбата срещу него е изпратена на електронната поща на Административен съд Варна на 27.05.2024 г., т.е. в рамките на установения в чл. 149, ал.1 АПК 14-дневен срок.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извличат от събраните по делото доказателства, както и с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 20.03.2023 г. на жалбоподателя П. П. Х. е издаден Болничен лист /БЛ/ № Е20230119811 от обща лекарска консултативна комисия /ОЛКК/, от МЦ „Невромедикс“ /л. 16 от адм. преписка/, с който са му определени 27 календарни дни отпуск при домашен режим от 13.03.2023 г. до 08.04.2023 г. Диагнозата на консултативната комисия е – М51.1, увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия/ общо заболяване/. Отразено е, че болничния лист е за продължение на такъв, както и че се издава за минало време. Болничния лист е оспорен с жалба вх.№5001-21-247/04.04.2023 г. / л.13-15 от адм. преписка/ от Генералния директор на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“, при което Болничният лист е оспорен с жалба № 08-152/20.04.2023 г. на ТП на НОИ София /л. 17 от адм. преписка/.

Жалбата е разгледана от ТЕЛК общи заболявания към МОБАЛ „Д-р Ст. Ч.“, която се произнася с Решение № 44 от заседание № 6 от 15.01.2024 г. /л. 27-28 от адм. преписка/. Посочено е, че на база приложената документация 1. в МЕД не потвърждава б.л. №Е20230119811 от 20.03.2023 г. – след неповлияване на симптоматиката е следвало да бъде хоспитализиран в НО или физиотерапия, няма описана терапия и няма ЕМГ. 2. ЕР забавено поради многократните обжалвания на ЕР на ТЕЛК към НЕЛК от лицето и работодателя. В Анамнеза е отразено, че експертната комисия предприема експертизата по повод жалба на Генералния директор инж. З. К. чрез Директора на ТП на НОИ София от 12.04.2023 г. За приложени документи са цитирани – мед. Протокол на ЛКК №202 от 20.03.2023 г. на МЦ „Невромедикс“ Велико Търново, АЛ на Д-р И. И. – невролог от 20.03.2023 г., д-р Л. Г. – неврохирург от 17.03.2023 г. Заключението на ТЕЛК е, че Х. е работоспособен.

С жалба вх. № 370/26.03.2024 г. от П. П. Х. решението на ТЕЛК е обжалвано. Изложени са аргументи за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Уточнява, че поставената диагноза съвпада с поставената по предходния болничен лист диагноза, като оплакванията не са отзвучали. Продължили са оплакванията, описани в мед. протокол на ЛКК №202 от 20.03.2023 г. на МЦ „Невромедикс“, което е наложило издаването на оспорения болничен лист. Изложил е доводи, че не е било съобразено обстоятелството, че посочените симптоми и диагноза реално датират от по-дълъг период, като на Х. са били извършени вече изследвания и операция в отделение по неврохирургия на „Бургас мед“, поради което не е било необходимо хоспитализирането му в НО и нова ЕМГ. Твърди, че ТЕЛК е нарушил чл.40, ал.1 и ал.3 от ПУОРОМЕРКМЕК.

Жалбата е разгледана от специализиран състав на НЕЛК /л. 59-60 от адм. преписка/, която се е произнесла с Експертно решение № 71 от заседание № 41 от 25.04.2024 г. Решението е постановено на осн. чл. 50, ал. 1 от /ПУОРОМЕРКМЕ/ по документи, съобразно изменението на цитираната разпоредба в ДВ бр.23 от 19.03.2024 г. Констатирано е, че е приложено ксерокопие от КТ на лумбален гръбнак от м.12.2022 г. с описана спондилолиза в ляво с данни за антеролистеза Л5 „дегенеративни промени и фораминална стеноза Л5-Ес1, костна анкилоза на СИС“. Посочена е Етапна епикриза на МБАЛ „Бургасмед“ с дата 27.04.2023 г. с описание на лумбален вертебрален синдром, двустранна перонеална и тибиална пареза, повече в дясно с радикулопатия Л5.Ес1. Констатирано е, че е цитирано старото КТ изследване. Установено е, че е приложен амб. лист №23076705С581 от 17.03.2023 г. от неврохирург, където е описано лумбален вертебрален синдром с радикулопатия Ес1 вдясно. Приложен е и амб. лист №2307930807D1 от 20.03.2023 г. с описание на същия неврологичен статус както в амб.лист №23076705С581, като същите данни са описани и в Протокол на ЛКК №0000202/20.03.2023 г. Въз основа на изложеното и при наличната медицинска документация с описание на обективно състояние в тях, НЕЛК е приела, че състоянието не е уточнено и дадената временна неработоспособност като продължителност в амбулаторни условия е немотивирана, поради липсата на каквито и да било изследвания, които да покажат описания тежък неврологичен дефицит в Етапна епикриза на Бургасмед от 27.04.2023 г., която се явява след изтичане на временната неработоспособност, а подобно състояние не би могло да се приеме като подостро. Проведеното КТ изследване е старо, предхождащо проявите, и въпреки описаните в него промени, не е видно от наличната медицинска документация да е уточнена причината за тези находки, и дали са свързан с оплакванията на пациента, които са доста хронични по приложената документация. НЕЛК е приела, че не е имало мотиви за временна неработоспособност в амбулаторни условия, при описаните хронични и неповлияващи се оплаквания и наличие на прогресия с влошаване в състоянието на лицето, поради което е отменила болничен лист №Е 202230119811 и е потвърдила ЕР на ТЕЛК.

На 27.05.2024 г. е депозирана жалба срещу решението на НЕЛК от П. Х..

По искане на жалбоподателя е назначена и приета СМЕ. Видно от заключението е, че обжалвания болничен лист №20230119811 за 27 дни е издаден въз основа на решение на ЛКК №202 от 20.03.2023 г. е от МЦ „Невромедикс“ Велико Търново, към който протокол са приложени два амбулаторни листа. Първият с №2307930807D1 от 20.03.2023 г. от д-р И. – невролог, в който са посочени данни от анамнезата и данни от обективното състояние на пациента, след извършения преглед. Вторият, с №23076705С581 от 17.03.2023 г. от д-р Л. Г. – неврохирург, в който също са отразени анамнестичните данни и обктивното състояние на пациента. Описаният статус на пациента е във връзка с конкретното заболяване. Вещото лице е установило, че в наличната медицинска документация в анамнезата са отразени оплакванията на болния и е описан неврологичния статус на същия. Не са посочени изследвания, които могат да обективизират състоянието на пациента, а именно – ЕМГ /електромиография/, соматосензорни потенциали, актуален скенер или ядрено магнитен резонанс. Посочено е от вещото лице, че не е уточнено лечението във връзка с оплакванията, не се откриват обективни критерии за състоянието на болния и неговата работоспособност за периода на оспорения болничен лист. Няма обективни изследвания, които установяват неврологичния дефицит. След анализ на приложената по делото медицинска документация вещото лице е установило, че е извършената оперативна интервенция на 08.12.2022 г. на Х., в отделение по неврохирургия в „Бургас мед“, като в следващи два болнични листа, в анамнезните данни се съобщава за продължаване на болките и изтръпванията, без намаляване на оплакванията. Препоръката за хоспитализация при продължаване на оплакванията е по преценка на лекуващия лекар, като в приложените амбулаторни листи не е упомената терапия и не са поставени изисквания за обективизиране на състоянието на пациента с инструментални изследвания посочени в отговора на предходния въпрос. В представената медицинска документация не е представена ЕМГ. За обективиране на състоянието на пациента от ЛКК назначава допълнителни изследвания и консултации, личен преглед. Описаното в документацията заболяване на жалбоподателя - увреждане на междупрешленните дискове в поясния отдел и по-конкретно след направения КТ на поясния прешлени е генеративно с наличие на спондилолиза и спондилолистеза. Тези заболявания са хронични с рецидивиращ характер /могат да се обострят и не могат да бъдат преценени като подостри/ приложения КТ на поясни прешлени е извършен преди оперативното лечение. Вещото лице е установило, че медицинската документация е изготвена съгласно изискванията на закона, но е непълна. Вещото лице е установило, че след установената диагноза /спондилолиза и спондилолистеза и дегенеративни изменения/ е извършена оперативна намеса на пациента на 8.12.2022 г., която се изразява в достигане до дисковото пространство на ниво L5-S1 вдясно, частична енуклеация на нуклеус пулпозус на същото ниво и декомпресия на S1 коренче вдясно, елиминиране на дисковата лезия. Посочено е, че поради неотзвучаване на оплакванията с Етапна епикриза от 27.04.2023 г. издадена от Бургасмед е предложена оперативна намеса с по-голям обем и сложност в смисъл на стабилизираща операция. Според вещото лице препоръката е направена вероятно след неповлияване на оплакванията, след проведената оперативна интервенция. ЛКК може да даде 6 месеца временна нетрудоспособност и три пъти по 2 месеца в условията на чл.73, т.6 , където ЛКК назначава допълнителни изследвания и консултации по реда на чл. 71, ал.4 и личен преглед. По Наредбата за временната нетрудоспособност чл.6, когато временната нетрудоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в 2 предходни години и в годината на боледуването, отпускът се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца при условие, че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца. В с.з. в.л. поддържа депозираното заключение, сочи, че за обективизиране състоянието на пациента, за установяване на неврологичния му статус следва да се направят изследвания, които са обективен критерии за състоянието. Д-р Т. сочи, че дегенеративните заболявания са хронични, което е различно от подострите заболявания. Счита, че не е необходимо в период през 2 месеца да бъде извършвана компютърна томография или ЯМР, като тези изследвания показват моментното състояние на пациента, ако има промяна в оплакванията на пациента може да се наложи назначаване на втори скенер, като в случая не е налице промяна в състоянието на Х.. В.л. сочи, че макар и съгласно МКБ заболяването на жалбоподателя да попада в раздел болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан М51 увреждания на междупрешненните дискове в други отдели, лечението се осъществява не от ортопед, а от неврохирурзи в България. Приетото заключение не е оспорено от страните и се кредитира от настоящия съдебен състав като обективно и компетентно дадено, с изключение на частите, в които в.л. е посочило текстове от нормативни актове. Медицинската експертиза е уредена в Закона за здравето. В чл. 101 от ЗЗ е посочено, че принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет. Действително Наредбата за временната неработоспособност е отменена, но тези правоотношенията са уредени в Наредбата за медицинската експертиза, поради което съдът кредитира заключението на в.л., с изключение на частите в които се позовава на текстове от нормативни актове.

От правна страна съдът съобрази следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена срещу акт, който подлежи на съдебно оспорване по аргумент от чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, от лице с правен интерес от оспорването /чл. 147, ал. 1 АПК/.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореното ЕР е постановено от компетентен орган - НЕЛК, специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ - арг. чл. 49, ал. 1 /ПУОРОМЕРКМЕ/, определен съобразно диагнозата по Част Първа, Раздел IV и Част Седма от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинските експертизи /НМЕ/, по аргумент от разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от (ПУОРОМЕРКМЕ), съгласно която НЕЛК се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. Консултациите на останалите специализирани състави се вписват в експертното решение и са неразделна част от мотивите му - чл. 49, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ.

Съгласно Част Първа – Заболявания на опорно-двигателния апарат от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинските експертизи /НМЕ/ степента на намалената работоспособност при мускулни и сухожилни наранявания се основава на функционалните нарушения и на оценката на съдовата и неврологичната симптоматика. Съгласно Част Първа, Раздел IV – Гръбначни и тазови увреди, в Забележка е посочено - уврежданията на междупрешленните дискове без ортопедичен функционален дефицит се оценяват според неврологичните усложнения по част 7. Съгласно Част Седма – Нервни болести, т.15 Дискогенни заболявания (дискова херния, дискова протрузия и състояния, водещи до хронично персистиращи радикулопатии) в зависимост от неврологичния дефицит. Изложеното категорично обосновава извода, че дори и в раздел на опорно-двигателния апарат заболяването на Х. – увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, в посочените случаи се оценяват според неврологичните усложнения. Изрично в Част Първа, Раздел IV – Гръбначни и тазови увреди, в Забележка е посочено - уврежданията на междупрешленните дискове без ортопедичен функционален дефицит се оценяват според неврологичните усложнения по част 7. Именно определящи са неврологичните усложнения, както е в случая.

В настоящото ЕР водещата диагноза е увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, което предопределя произнасянето на специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ и с оглед представените по делото доказателства за квалификацията на членовете на комисията – дипломи за завършено висше образование и за призната лекарска специалност (л. 275-277). Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че решението на НЕЛК е нищожно, защото предвид МКБ 10, диагнозата е М51.1 , то е следвало да бъде включен в състава и ортопед. На първо място видно от материалите по делото Х. е бил прегледан на 17.03.2023 г. от неврохирург, на 20.03.2023 г. от специалист вътрешни болести. Протокол №0000202/20.03.2023 г. на ЛКК е издаден от специалист вътрешни болести, ортопедия и травматология и неврология. На 12.12.2022 г. Х. е бил прегледан от специалист по неврохирургия – д-р Л. Г., който е специалист нервни болести. Видно от Епикриза /отделение по неврохирургия/ Х. е бил хоспитализиран за периода от 08.12.2022 г. до 12.12.2022 г. в отделение по неврохирургия, като лекуващия лекар – д-р Л. Г. е Началник отделение по Неврохирургия в Бургасмед. От изложеното се установява, че П. Х. не е бил прегледан от ортопед, съответно не е имало предпоставки да бъде извършен такъв преглед, както преди издаване на болничния лист от 20.03.2023 г. така и след него. В тази насока е и заявеното от в.л. в съдебно заседание, че заболяването, за което е диагностициран Х. се лекува от невролог/неврохирург. Установява се безспорно, че същият е бил прегледан от невролог, нервни болести и специалист неврохирургия, защото от такъв е имал нужда. От изложеното може да се направи обоснован извод, че липсата на специалист – ортопед в комисията на НЕЛК не води до нищожност на оспореното решение. Твърдението на жалбоподателя, че е със заболяване на опорно-двигателния апарат е вярно, но както се посочи радикулопатията предполага лечение от неврохирург.

Съгласно чл. 43, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, специализираните състави на НЕЛК се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение. В конкретната хипотеза специализираният състав на НЕЛК се е произнесъл въз основа на приложената медицинска документация. Решението е подписано от председателя и членовете на състава. Спазено е и изискването на чл. 18, ал. 3 от посочения правилник в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател. От изложеното е видно, че оспореното решение на/ НЕЛК се явява постановено при наличието на материална, териториална и предметна компетентност.

Редът и условията за извършване на експертиза са установени в чл. 101 и следващи от Закона за здравето, ПУОРОМЕРКМЕ и Наредбата за медицинската експертиза. Съгласно приложимата норма на чл. 45, ал. 5 от ПУОРОМЕРКМЕ при обжалване на експертни решения на ТЕЛК, при обжалване на решения на ТЕЛК по експертизата на временната неработоспособност НЕЛК се произнася по всички приложени от жалбоподателя болнични листове, които са обсъждани в решението на ТЕЛК.

Актовете на експертизата на работоспособността, включително и експертните решения на НЕЛК, имат двояк характер - от една страна те са експертно заключение за здравословното състояние, респ. за работоспособността на освидетелстваното лице, а от друга страна са индивидуални административни актове, въз основа на които за това лице възникват определени права (например за отпуск за временна неработоспособност, трудоустрояване, съответните обезщетения, пенсиониране и т. н.). Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания. Определящо за материалната законосъобразност на ЕР на НЕЛК в частта относно оценката на работоспособността, доколкото то има характер на медицинско заключение, е постановяването му при вярно отразяване здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването.

Експертното решение е постановено в установената в чл. 4 от НМЕ форма – по образеца, утвърден от министъра на здравеопазването.

Спорния въпрос по делото е дали при наличната медицинска документация в хода на административното производство, НЕЛК правилно е достигнал до заключение, че здравословното състояние на лицето към момента на издаване на болничния лист от страна на ЛКК е обосновано да бъде прието, че не съответства на изискванията състоянието да бъде квалифицирано като водещо до временна неработоспособност.

Легална дефиниция за "временна неработоспособност" се съдържа в § 1, т. 34 от ДР на Закона за здравето и чл. 6, ал. 1 от НМЕ, която предвижда, че временната неработоспособност е състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: остро, подостро или обострено хронично общо заболяване, злополука, професионална болест, лечение в чужбина, санитарно – курортно лечение, належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран човек от семейството, належащо придружаване на болен човек от семейството за медицински преглед, изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане, гледане на здраво дете до 12- годишна възраст, върнато от детско заведение или училище, поради карантина на заведението или училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето. Актът, с който се установява временната неработоспособност е болничният лист. Последният, по своя характер е административен акт и издаването му доказва установената от съответния орган на медицинската експертиза временна неработоспособност, причината за същата, нейната продължителност, а също и правото на отпуск за временна неработоспособност.

Съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, ЛКК взема решение по здравословното състояние на лицата след задължителен клиничен преглед и представен документ за самоличност. От медицинското досие на лицето се установява, че е издаден Амбулаторен лист от 17.03.2023 г., издаден от д-р Г. неврохирург, в който е посочена основна диагноза МКБ М51-1, анамнеза, обективно състояние, приложен е и Амбулаторен лист от 20.03.2023 г. от д-р И. - специалист вътрешни болести и нефролог, в който е описана анамнезата, диагнозата и обективното състояние. В текста на чл. 23, ал. 1, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ е предвидено, че при извършване на медицинската експертиза на временната неработоспособност, лекуващият лекар следва да прави преценка за здравословното състояние на болния и на неговата работоспособност, въз основа на клиничен преглед, резултатите от направените изследвания, заключенията на консултантите, характерът на работата и условията на труд на болния.

Съгласно чл. 24, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ лекарската консултативна комисия освидетелства лицата за продължаване на отпуск за временна неработоспособност над 14 дни за едно или повече заболявания без прекъсване, какъвто е настоящия случай.

Издадения болничен лист е отменен от ТЕЛК с мотиви, че Х. е работоспособен, прието е, че лицето е с увреждане на междупрешленните дискове в поясния и др. отдели на гръбначния стълб и радикулопатия. Преценено е, че след неповлияване на симптоматиката е следвало Х. да бъде хоспитализиран в неврологично отделение или физиотерапия, констатирано е, че пациента няма описана терапия, няма извършено ЕМГ.

Оспореното ЕР на НЕЛК не противоречи и на приложимите материалноправни норми, тъй като Законът за здравето (чл. 101 - чл. 113) очертава основните елементи на правната уредба на медицинската експертиза на работоспособността, докато принципите и критериите, както и редът за нейното извършване са определени в НМЕ.

Съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при постановяване на процесното ЕР на НЕЛК. Оспорваното решение на НЕЛК е постановено по документи. С него се проверява законосъобразност на ЕР на ТЕЛК в частта относно съществуването на предпоставки за издаването на болничен лист от 20.03.2023 г. Това кореспондира с регламентираното в чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ правило, според което Националната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация.

Определящо за материалната законосъобразност на ЕР на НЕЛК в частта относно оценката на работоспособността, доколкото то има характер на медицинско заключение, е постановяването му при вярно отразяване здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването. В случая се оспорва обективираното в обжалваното решение здравословно състояние на Х., като се твърди, че то не отговаря на действителното фактическо положение.

Оспореното ЕР на НЕЛК е издадено в съответствие с приложимите материалноправни норми. В случая предмет на изследване и преценка за материална законосъобразност на акта е съответствието на издадения болничен лист с нормативните изисквания за издаването му и съответствието на действителното здравословно състояние на жалбоподателя към момента на издаване на процесния болничен лист с констатираната и отразена в последния, временна неработоспособност от 13.03.2023 г. до 08.04.2023 г.

Съобразно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, при разглеждане на жалби против експертни решения на ТЕЛК Националната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация, както и въз основа на информацията в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система. Разпоредбата на чл. 43, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ предвижда специализираните състави на НЕЛК да разглеждат и се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение. Сведенията за фактите от значение за преценка процента на професионалното заболяване на освидетелствания се съдържат в наличната медицинска документация, въз основа на която ТЕЛК е постановила акта си.

В рамките на срока за произнасяне от НЕЛК не са били ангажирани други доказателства, които да установят наличие на обективни данни за обостряне на състоянието на жалбоподателя – ЕМГ, соматосензорни потенциали, актуален скенер или ядрено-магнитен резонанс, и съответно наличие на предпоставки за издаване на спорния болничен лист. Твърдението на П. Х. е за здравословно състояние, различно от описаното в мотивите на ЕР на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК за отмяна на болничен лист № Е20230229811 от 20.03.2023 г, за периода от 13.03.2023 г. до 08.04.2023 г., обуславящо временната му неработоспособност, което същият следва да докаже с допустимите доказателствени средства, такива не бяха ангажирани и в настоящото производство.

НЕЛК е описала и обсъдила медицинските документи, дали основание да се потвърди ЕР на ТЕЛК № 44 от заседание №6/15.01.2024 г., с което е отменен болничен лист № Е20230119811 от 20.03.2024 г. Болничният лист е издаден с решение на обща ЛКК „Невромедикс“ – [населено място] за минало време като продължение за 27 дни временна неработоспособност за периода от 13.03.2024 г. до 08.04.2024 г., вкл. при домашен – амбулаторен режим на лечение с диагноза: увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отделения на гръбначния стълб с радикулопатия. Според специализирания състав при НЕЛК състоянието не е уточнено и дадената временна неработоспособност като продължителност в амбулаторни условия е немотивирана, поради липсата на каквито и да било изследвания, които да покажат описания тежък неврологичен дефицит в Етапна епикриза на Бургасмед“ с дата 27.04.2023 г., която се явява след изтичане на временната неработоспособност, а подобно състояние не би могло да се приеме като подостро. Допълнително е изложено, че проведеното КТ изследване е старо, предхождащо проявите и въпреки описаните в него промени, не е видно от наличната медицинска документация да е уточнена причината за тези находки и дали са свързани с оплакванията на пациента, които са доста хронични по приложената документация. Предвид това, е прието, че не е имало мотиви за временна неработоспособност в амбулаторни условия, при описаните хронични и неповлияващи се оплаквания и наличие на прогресия с влошаване в състоянието на лицето, поради което медицинските специалисти от специализирания състав на НЕЛК правилно са стигнали до заключението да се потвърди обжалваното ЕР на ТЕЛК, отменящо болничен лист № Е20230119811 от 20.03.2023 г.

С процесното решение НЕЛК правилно е достигнала до извода, че не са налице обстоятелства, които да налагат продължаване на временната неработоспособност в периода на издадения и оспорен болничен, поради липсата на обективни данни/изследвания за реалното състояние на Х., които да покажат описания тежък неврологичен дефицит в Етапна епикриза на „Бургасмед“, в това число непредставени както пред НЕЛК, така и в настоящето съдебно производство писмени доказателства за здравословното състояние на жалбоподателя. Вещото лице изготвило заключението по СМЕ, в т.2 е установило, че не са посочени изследвания, които могат да обективизират състоянието на пациента – ЕМГ /електромиография/, соматосензорни потенциали, актуален скенер или ядрено магнитен резонанс. Установено е, че не е уточнено лечението във връзка с оплакванията, като не се откриват обективни критерии за състоянието на болния и неговата неработоспособност за периода на оспорвания болничен лист. Няма обективни изследвания, които установяват неврологичния дефицит. Според вещото лице описаното заболяване като увреждане на междупрешленните дискове в поясния отдел и по-конкретно след направения КТ на поясни прешлени е описано като дегенеративно с наличие на спондилолиза и спондилолистеза. Тези заболявания са хронични с рецидивиращ характер /могат да се обострят и не могат да бъдат преценени като подостри/ приложения КТ на поясни прешлени е извършен още преди оперативно лечение, поради което не може да е критерии при определяне на работоспособността на Х.. Вещото лице е посочило, че поради неотзвучаване на оплакванията с Етапна Епикриза от 27.04.2023 г. издадена от Бургасмед е предложена оперативна намеса с по-голям обем и сложност в смисъл на стабилизираща операция, но това не означава, че следва да се издава болничен лист при липса на предпоставки за това. На още по-голямо основание, е следвало да бъдат извършени изследвания, които могат да обективизират състоянието на пациента – ЕМГ /електромиография/, соматосензорни потенциали, актуален скенер или ядрено магнитен резонанс, първо, за да обосноват издаването на болничен лист. Второ, защото ще дадат възможност на лекуващия лекар – д-р Г. да добие ясна представа за състоянието на пациента и нуждата от оперативна намеса на Х.. При тези данни по делото и при кредитиране на заключението на СМЕ следва, че болничния лист е издаден без основание. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че при постановяване на оспорения акт не е съобразена наличната медицинска документация. Видно от самото решение на НЕЛК подробно са описани наличните документи, факта, че е налице поетапна епикриза от 27.04.2023 г. сам по себе си не налага извод, че лицето е било неработоспособно, предвид факта, че констатираното заболяване е хронично. Следва да се посочи, че макар и в поетапна епикриза от 27.04.2023 г. да е посочена същата диагноза, това не налага извод, че жалбоподателя е бил неработоспособен, както посочи и в.л. констатираното заболяване е хронично, като има етапи на обостряне.

По изложените съображения, съдът приема, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Постановеното Експертно Решение № 00071 от заседание № 041 от 25.04.2024 г. на НЕЛК е законосъобразен административен акт на всички основания по см. на чл. 146 АПК. Развитите твърдения и съображения на жалбоподателя не се подкрепят от събраните в процеса писмени доказателства.

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 /сто/ лв.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. ал.1 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. П. Х., [ЕГН], против Експертно решение на НЕЛК № 00071 от заседание №041 от 25.04.2024 г., с което е потвърдено Експертно решение на ТЕЛК № 00044 от заседание №006 от 15.01.2024 г. при МОБАЛ „Д-р С. Ч.“ – Велико Търново.

ОСЪЖДА П. П. Х. [ЕГН] да заплати на Национална експертна лекарска комисия, [населено място], разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.