Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 383
гр. Русе, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, II-ри състав, в открито
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година,
в състав:
СЪДИЯ:
Спас Спасов
при участието
на секретаря Галина Кунчева, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 723 по описа за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр.
чл. 38 от ЗДС.
Образувано е по жалба на Т.К.П.,
с адрес ***, чрез адв. П., против решение №
744/20.10.2023 г. на Министерския съвет на Република
България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна
собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала
"Русе-Велико Търново", участъци "Русе-Бяла" и обход на град
Бяла от км 0+500 до км 76+040“, в участъци от км
40+071 до км 49+497, от км 55+780 до км 56+372, от км 58+122 до км 59+657, от км 69+696 до км 70+788, от км 70+788 до км 72+379, от км 72+379 до км 74+741 и от км 74+741 до км
76+040, на територията на област Русе, в частта
относно определената
в приложението по т. 1 от същото решение стойност на
паричното обезщетение за отчужден поземлен
имот, собственост на жалбоподателя, а именно: поземлен имот с идентификатор по
КК № 55720.105.106 (позиция № 65), с площ 9, 149 дка, изцяло отчужден, находящ
се в землището на с. П., община Бяла, и определено обезщетение в размер на
6 404 лв.
В жалба и в с.з. се твърди, че обезщетението
е занижено, не е справедливо, не е в размера на актуалната пазарна стойност на
имота, решението е издадено в несъответствие с практиката на ЕСПЧ по идентични
случаи – делото „Костов и др. срещу България“. Иска се изменение на решението
досежно частта на определеното обезщетение като същото се увеличи. Претендират
се разноски.
Ответникът по жалбата – Министерски съвет на
Република България, чрез процесуалния си представител, в изразеното, на
основание чл. 38, ал. 4 от ЗДС становище в съпроводителното писмо с което
преписката е изпратена в съда, респ. и в допълнително становище, излага
подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че оспореното решение
е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма и съдържание
на акта и на административнопроизводствените правила. Поддържа, че е спазен и
материалният закон като моли съда да кредитира заключението на вещото лице –
оценител във варианта, в който при определяне размера на дължимото обезщетение
като аналози са използвани сделките със земеделски земи, извършени в период от
12 месеца преди датата на възлагане на оценката, т.е. за времето от 02.12.2021
г. до 02.12.2022 г.
Счита, че липсва основание да се кредитира
допълнително поставената задача на в.л. с оглед промяна на обхвата на
експертизата – 12 месеца преди издаването на административния акт, тъй като
според него съдът няма такива правомощия и цитира практика на ВАС. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли жалбата.
Заинтересованата страна – министърът на регионалното
развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител, е
депозирал молба с която изразява
становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Счита, че решението на
Министерския съвет, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно и моли
жалбата срещу същото да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна – министърът на финансите, чрез процесуалния си представител е депозирал
становище в което също счита подадената жалба неоснователна и недоказана. Поддържа,
че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, е постановено при
спазването на всички изисквания на закона като размерът на паричното
обезщетение е определен въз основа на правилна и законосъобразна експертна
оценка, отговаряща на изискванията на ЗДС.
Заинтересованата
страна - Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуален представител излага
съображения за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Сочи, че липсват
законови основания за приемане на допълнителната задача, възложена на в.л. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
досежно претендираните от жалбоподателя разноски.
Съдът намира, че жалбата е подадена в
срок, от процесуално легитимирана страна - адресат на акта, който е
неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима.
Оспореното решение е издадено от компетентен
орган. Според чл.34а, ал.1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна
собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с
решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното
развитие и благоустройството и министъра на финансите. Оспореното решение №
744/20.10.2023 г. на Министерския съвет е издадено от посочения колективен
орган на централната изпълнителна власт.
Решението е издадено в писмена форма и има
задължителното съдържание по чл. 34б, ал. 1 от ЗДС – в него е посочена
държавната нужда, за която се отчуждават имотите – за изграждане на обект
„Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ в посочените участъци, обявен за
национален такъв, като в приложение към т. 1 на административния акт са
подробно описани отчуждаваните имоти, техният вид, местонахождение, размер,
цена (размер на обезщетението) и собственици за всеки от имотите. По-конкретно
в приложението по т. 1 от оспореното решение за отчуждения в землището на с. П.
поземлен имот, собственост на жалбоподателя, е посочен под позиция № 65.
Съдът не констатира при издаване на
оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Според чл. 34, ал. 1, изр. първо от ЗДС, заинтересованото
ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до
министъра на регионалното развитие и благоустройството. Такова искане,
иницииращо административното производство, е направено с писмо с вх.№
90-03-637/08.09.2023 г. от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“
като то е постъпило в МРРБ. С решение № 660 на МС от 2022 г. обект
„Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ е обявен за обект с национално значение
по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1
от ДР на ЗДС. За посочения национален обект е налице влязъл в сила ПУП (парцеларен
план) в процесните участъци като същият бил одобрен със заповед № РД-02-15-110/10.10.2022
г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Следователно с влизане на сила на ПУП – ПП
посочената материална предпоставка за отчуждаването на имотите (държавната
нужда и невъзможността тя да бъде задоволена по друг начин), чието наличие не
се и оспорва от жалбоподателя, е категорично установена.
От представените с преписката доказателства
се установява, че е спазено изискването на чл.34, ал.2 от ЗДС като с искането
са представени и изискуемите приложения. По–конкретно представена е, съгласно
чл.34, ал.2, т.3 от ЗДС, и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти. Експертната
оценка била възложена с възлагателно писмо изх.№ 53-00-14574/02.12.2022 г. на
председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“. Няма спор, че
юридическото лице, на което е възложено оценката, има качеството на „оценител на
имоти“ съгласно легалната дефиниция по § 1а, т.3 от ДР на ЗДС. Датата на
възлагането на оценката фиксира края на периода от 12 месеца (от 02.12.2021 г.
до 02.12.2022 г.) по § 1а, т.2 от ДР на ЗДС, през който следва да са били
сключени сделките, които могат да бъдат използвани като аналози при
определянето на пазарните цени. Видно от придружително писмо с вх.№
55-00-10320/22.08.2023 г., подписано от управителя на „Бачовски консулт“ ООД
гр. Пловдив, докладът е представен в Агенция „Пътна инфраструктура“ на същата
дата – на 22.08.2023 г.
След проверка по чл. 34, ал.4 от ЗДС
министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на
финансите, на основание чл.34а, ал.1 от ЗДС, със съвместен доклад до
Министерския съвет, предложили на същия орган да разгледа и приеме проект на
решение за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за
държавна нужда – за изграждане на посочения национален обект по отношение на описаните
в проекта на решение участъци. Към предложението били приложени и документи по
чл.34а, ал.4 от ЗДС – всички документи по преписка вх.№ 90-03-637/2023 г.,
одобрена финансова обосновка, проект на съобщение за средствата за масово
осведомяване и проект на решение на МС. Започналата процедура по отчуждаване
била надлежно оповестена по реда на чл. 34а, ал. 3 вр. ал. 6 от ЗДС. С приемане
на оспореното решение размерът на паричното обезщетение, определено за всеки от
отчуждаваните имоти, е изцяло съобразен с оценителския доклад.
Съдът намира, че решението на Министерския
съвет, в оспорената му част, противоречи на материалния закон, което
обстоятелство води до неговата незаконосъобразност в тази част съгласно чл.146,
т.4 от АПК и е основание за изменението му.
При преценката за съответствие на
административния акт със закона следва да се държи сметка за йерархията на нормативните
актове по чл. 5 от АПК, респ. чл.15 от ЗНА, при която при противоречие се
прилага нормативният акт от по-висока степен.
Според чл. 5, ал. 4 от Конституцията на
Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред,
обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право
на страната. Те имат предимство пред тези
норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.5, ал.2
от АПК, която предвижда, че когато закон
или подзаконов нормативен акт противоречи на международен договор, ратифициран
по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България, прилага
се международният договор.
Именно такъв международен договор е и Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), ратифицирана със
закон, приет от НС на 31 юли 1992 г., ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ,
бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г. Смисълът на нейните разпоредби
следва да се разбира в светлината на тяхното тълкуване в практиката на ЕСПЧ,
независимо от това дали съответното решение е постановено по жалба срещу Република
България или срещу държава-членка на Съвета на Европа и страна по Конвенцията. По
отношение на решенията на ЕСПЧ по същество (judgements
англ. език; arrêts фр.език),
постановени по жалби срещу Република България, намира приложение и чл.46, § 1
от ЕКПЧ, който текст гласи следното: „Βисогодоговарящите
страни се задължават да изпълняват окончателните решения по същество на Съда по
всяко дело, по което те са страна“.
В чл. 1 от ЕКПЧ е регламентирано
задължението на държавите-страни по Конвенцията да зачитат прогласените в нея
права. Този текст гласи: „Βисокодоговарящите
страни осигуряват на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите,
определени в част I на тази Конвенция“. Част от ЕКПЧ са и протоколите към
нея. Чл.5 от Протокол № 1 към ЕКПЧ от 20.03.1952 г., в сила
от 18.05.1954 г., а по отношение на Република България в сила от 07.09.1992 г.,
гласи, че Βисокодоговарящите страни ще считат членове 1, 2, 3 и 4 на този Протокол
като допълнителни членове на Конвенцията и всички разпоредби на Конвенцията се
прилагат съответно.
Нормата на чл. 1 „Защита на собствеността“ от
Протокол № 1 към ЕКПЧ предвижда следното: „Βсяко
физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания.
Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото
и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното
право.
Предходните
разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива
закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху
ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на
плащането на данъци или други постъпления или глоби“.
От гледна точка на отчуждаването на имоти за
обществени (държавни) нужди в константната практика на ЕСПЧ се приема, че балансът
между общия интерес на общността и изискванията за защита на индивидуалните
основни права ще се счита постигнат тогава, когато
обезщетението, изплатено на лицето, чието имущество е отнето, е разумно
свързано с неговата „пазарна“ стойност, определена по време на отчуждаването
(вж. решенията на ЕСПЧ по делата Pincová
and Pinc v. Czech Republic, § 53,
Gashi v. Croatia, § 41; Vistiņš and Perepjolkins v. Latvia
[GC], § 111; Guiso-Gallisay v. Italy
(справедливо обезщетение) [GC], § 103; Moreno
Diaz Peñaand Others v. Portugal, § 76).
На съда е известно и решението от 14.05.2020
г. на ЕСПЧ по делото Костов и други срещу
България (жалби № №66581/12 и 25054/15) [1], в
което, в контекста на отчуждавания по реда на ЗДС за изграждане на кръстовище
на магистралата София – Варна, респ. на околовръстния път около гр.София, се
приема, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1, тъй като прилагането на правилата, предвидени в Наредбата за реда за
определяне на цени на земеделските земи, не е довело до присъждане на
обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на
жалбоподателите, както изисква член 1 от Протокол № 1 (§ 91). ЕСПЧ изрично
отбелязва, че Наредбата е приета отдавна
и се основава на обща информация за цялата страна, а не на информация,
специфична за пазарната стойност на конкретните парцели (§ 86).
В съответствие с константната си практика
ЕСПЧ припомня (§ 63 и § 74), че размерът
на обезщетението трябва да се изчисли въз
основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е
загубена.
В § 68 вр. § 28 и § 20 от същото решение
ЕСПЧ приема, че не е явно необоснован и произволен подходът, според който само
един сравнителен имот е недостатъчен за
установяване на пазарна стойност, в който смисъл е и нормата на § 1а, т.2, in fine от ДР на ЗДС. Според този текст осредняването се
извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Като достатъчни и
уместни причини за изключване на някои видове имоти от кръга на тези, които
могат да бъдат ползвани като аналози се приемат и обстоятелствата, свързани с
това, че някои от имотите са ипотекирани съвместно в един договор, без
посочване на техните индивидуални стойности. В § 80 от същото решение Съдът в
Страсбург сочи, че националните органи по принцип са в по-добра позиция
отколкото един международен съд за оценка на местните нужди и условия и че по
въпроси на общата социална и икономическа политика, включително градско и
регионално планиране, националната политическа власт трябва да получи особено широка граница на преценка (виж Вистинс и Перепьолкинс, § 98). Поради
това ЕСПЧ отбелязва, че не е готов да приеме, че фактори като определените
по-горе, ограничаващи правото на преценка на органите, включително съдилищата,
по принцип са в нарушение на член 1 от Протокол № 1. По-специално Съдът не
твърди, че такъв подход не би могъл, когато има достатъчно сравними имоти,
отговарящи на съответните критерии, да доведе до установяване на справедлива пазарна
цена и по този начин до присъждане на „равностойно“ обезщетение.
Получаването на предварително и равностойно обезщетение се изисква не
само от закона – чл.32, ал.1 от ЗДС, но и от конституционната норма на чл.17,
ал.5 от Конституцията на Република България. Както е посочено и в мотивите на решение
№ 6 от 4.07.2006 г. на КС на РБ по конст. д. № 5/2006 г., чисто пазарният
принцип за установяване равностойността на един имот би могло да бъде постигнат
само ако този имот бъде предложен за продажба на свободния пазар. В случаите на
принудително отчуждаване на частни имоти за държавни и общински нужди, т. е на отнемане
на частна собственост от държавата на съответно конкретно посочени законови
основания, предлагането на пазара по понятни причини не може да бъде
осъществено. Това налага адекватната обезщетителност (равностойното парично
обезщетение) да се определя по законов ред. КС приема, че тази уредба несъмнено
трябва да има предвид пазарната цена,
която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар.
При това положение съдът намира, че нормата
на чл.1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, тълкувана в светлината на решението по делото
Костов и други срещу България, респ.
на константната практика на ЕСПЧ по дела, свързани с отчуждаване на недвижими
имоти за държавни нужди, на основание чл.5, ал.4, изр.второ от Конституцията на
Република България и чл.5, ал.2 от АПК има предимство пред противоречащото му
национално законодателство и по-конкретно пред чл.32, ал.3, т.3 от ЗДС и механизма
за определяне на цените на земеделските земи по Наредбата за реда за определяне
на цени на земеделските земи, към която тази разпоредба от закона препраща в
случаите, в които не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни
характеристики поради липсата на сключени поне две сделки през релевантния
период по § 1а, т.2 от ДР на ЗДС - в рамките на 12 месеца преди датата на
възлагане на оценката.
На следващо място, както беше посочено
по-горе, според трайната практика на ЕСПЧ размерът на обезщетението трябва да
се изчислява въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността
върху него е загубена. С оглед изискването за предварително заплащане на
обезщетението, разпоредбата на чл.39, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДС предвижда, че решението
на Министерския съвет и заповедта на областния управител влизат в сила и имотът
се смята за отчужден в случаите на обжалване, когато е преведено обезщетението
по сметка на правоимащите лица въз основа на решението на съда по чл. 38, ал.
8. Следователно размерът на обезщетението следва да отразява пазарната стойност
на имота, определена максимално близо до датата на постановяване на оспорения
административен акт, задължителен реквизит на който, съгласно чл.34б, ал.1 от ЗДС, е и цената (размерът на обезщетението) на отчуждаваните имоти. Поради това
съдът намира, че крайната дата на 12 – месечния период, през който трябва да
бъде съобразявано евентуалното наличие на сделки-аналози, посочени в § 1а, т.2
от ДР на ЗДС (покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или
прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека –
обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и
частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други
възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по
които поне една от страните е търговец, вписани в службата по вписванията по
местонахождението на имота), следва да е не
датата на възлагане на оценката, а датата на издаване на оспорения акт –
20.10.2023 г., т.е. този период следва да обхваща времето от 20.10.2022 г. до
20.10.2023 г.
От втория вариант по заключението на вещото
е видно, че за периода от 20.10.2022 г. до 20.10.2023 г. по отношение на
землището на с. П., общ. Бяла, са налице сделки-аналози и това са следните вписани
в Служба по
вписванията – Бяла актове (постановления за възлагане или нотариални актове):
постановление за възлагане на имот с идентификатор 55720.53.76, вписано с акт №
29, т.5 от 10.05.2023 г., начин на трайно ползване - нива, площ 4,432 дка,
материален интерес 8528 лева и цена от 1924,19 лева/дка; нотариален акт за покупко-продажба
на имоти с идентификатори 55720.84.1,
55720.113.2 и 55720.46.34, вписан с акт № 2, т.8 от 01.08.2023 г., начин
на трайно ползване нива, площ съответно 2,700 дка, 3,106 дка и 4,500 дка,
материален интерес 19273 лева и цена от 1870,08 лева/дка; нотариален акт
за покупко -
продажба на имот с идентификатор 55720.53.69, вписан с акт № 184, т.8 от
14.08.2023 г., начин на трайно ползване - нива, площ 5,870 дка, материален
интерес 14675 лева и цена от 2500 лева/дка.
Вещото лице обосновано е изключило сделките,
удостоверени в актове с номера 2,5 и 6 от обхвата на тези, които могат да бъдат
ползвани като пазарни аналози, тъй като техен предмет са или идеални части от
имоти в землището на с.П., или са с начин на трайно ползване лозе, при положение,
че отчуждаваните имоти са ниви. Вещото лице е изчислило, че към 20.10.2023 г. осреднената пазарна цена за 1 дка земеделска земя – нива в землището на
с.П., общ.Бяла, обл.Русе, възлиза на 2098,09 лева.
Така, според вещото лице, паричното обезщетение,
дължимо за отчуждения имот, собственост на жалбоподателя, към посочената дата
(датата на издаване на оспореното решение) възлиза на 19 195 лв.
Съдът намира, че обезщетението за
отчуждавания имот, находящ се в землището на с. П., следва да се определи
именно според този вариант на заключението на вещото лице. Това е така, защото
той отразява оценката на имота към датата на постановяване на акта за
отчуждаване при налични пазарни аналози, каквито за същото землище (съгласно
легалното определение по § 1, т.8 от ДР на ЗАТУРБ) липсват за периода от
02.12.2021 г. до 02.12.2022 г. Всъщност именно това обстоятелство (липсата на
сделки-аналози през същия период) е мотивирало административният орган да
възприеме изготвения от оценителя вариант на оценка по чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС
– по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи,
който способ за оценка е подложен на критики в решението Костов и други срещу България.
Според нормата на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, в
случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни
характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната
служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на
наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ - за земеделски земи. В чл.1, т.5 от Наредбата
за реда за определяне на цени на земеделските земи е посочено, че с нея се
уреждат и условията и редът за установяване на цени на земеделските земи при
определяне на равностойното
парично обезщетение в случаите по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС. Както е отбелязал
и Съдът в Страсбург в коментираното решение, посочената наредба е приета през
1998 г. като не е била актуализирана при настъпилото през годините съществено
изменение на пазарните цени на земеделските земи.
По изложените съображения депозираната жалба
следва да бъде уважена като размерът на паричното обезщетение, определено на
жалбоподателя за процесния отчужден имот, след изменение на решението на
Министерския съвет в оспорената му част, следва да бъде увеличен съобразно
мотивите на настоящото решение.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените
разноски в размер на 10 лева – държавна такса, 800 лева – заплатено
възнаграждение на вещото лице и адвокатско възнаграждение – 800 лв., което не
се явява прекомерно с оглед на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004
на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
Настоящото решение е окончателно съгласно чл.38, ал.8, изр.второ от ЗДС.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалба на Т.К.П. решение № 744/20.10.2023 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за
държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала "Русе-Велико
Търново", участъци "Русе-Бяла" и обход на град Бяла от км 0+500
до км 76+040“, в участъци от км 40+071 до км 49+497, от км 55+780 до км 56+372,
от км 58+122 до км 59+657, от км 69+696 до км 70+788, от км 70+788 до км
72+379, от км 72+379 до км 74+741 и от км 74+741 до км 76+040, на територията
на община Борово, община Ценово и община Бяла, област Русе, в частта относно
определената в приложението по т. 1 от същото решение стойност на паричното
обезщетение за отчуждения поземлен имот с идентификатор по КК № 55720.105.106,
с площ 9, 149 дка, находящ се в землището на с. П., община Бяла,
собственост на Т.К.П., като
УВЕЛИЧАВА размера на
определеното парично обезщетение от 6 404 лв. на 19 195 (деветнадесет
хиляди сто деветдесет и пет) лева
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на
Т.К.П. с
адрес ***, сумата от 1610 лева –
деловодни разноски.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ:
[1] На разположение в
базата данни със съдебна практика на ЕСПЧ HUDOC:
https://hudoc.echr.coe.int/?i=001-202440