Присъда по дело №7595/2023 на Софийски районен съд

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА № 332/27.05.2024 г.
ПО НЧХД № 7585/2023 г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 135 СЪСТАВ

Софийският районен съд е сезиран с тъжба от В. С. Ч. чрез
пълномощника му –адв.Т. Ч. – АК - *** срещу В. В. М., с която е повдигнато
обвинение срещу последния за това, че:
На 25.09.2022 г. в предаване „*** по тема „Заплаха за живота“,
излъчено по Нова телевизия с водещ Л**** е разгласил позорно
обстоятелство за частния тъжител, с израза: „идва по линия на собственици,
които са изненадани от моето поведение, някакси са били свикнали, че всичко
е тяхно, че кметството е тяхно, че кметът е техен“ и му е приписал
престъпление с израза: „Да, да точно така“ …“първоначално заплахата беше
публикувана и можеше да бъде прочетена, тя се появи в 01 часа и 5 минути
през нощта; ситуацията е наистина особена и аз поисках да се извърши
проверка, тъй като не ми е приятно да чувам такива; всъщност беше изказано
съжаление, че не съм бил застрелян на място, там в *** онази същата нощ,
когато се появих в 10 часа вечерта, публикация от един сайт, който е
собственост на собственика на срутената сграда. Той впрочем е и почетен
консул на Молдова и аз ще искам обяснение от моя колега в Молдова, от
премиера, от външния министър каква е точно ролята му като почетен консул
на Молдова и какъв имунитет му е предложен тук като такъв“, като клеветата
е нанесена публично и разпространена по друг начин – чрез телевизионно
предаване, и е извършена от длъжностно лице - *** по повод изпълнение на
службата му - престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, т.2, предл.
2, т. 4, във вр. с чл. 147, ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител –адв.Ч.
поддържа обвинението. След собствен анализ на доказателствата, намира, че
обвинението е доказано от събрания в хода на производството
доказателствен материал, както от обективна, така и от субективна страна.
Сочи, че безспорно се доказало по делото, че подс.М. в качеството му на
длъжностно лице –*** в процесното телевизионно предаване по Нова
телевизия с водещ Л**** е изрекъл инкриминираните реплики по адрес на
частния тъжител, като изнесеното не отговаряло на истината. По този начин
било разгласено позорно обстоятелство за частния тъжител и му било
преписано престъпление, което не бил извършил – закана за убийство по
смисъла на чл.144, ал.1 от НК. Налице била и субективна състамерност на
деянието, тъй като подс.М. бил наясно, че статията публикувана в „***“ си
има автор, както и че постройките към онзи момент били премахнати законно
и че нямало оказано влияние от г-н Ч. по отношение на кметството на гр.***.

1

В заключение адв. Ч. пледира за постановяване на осъдителна присъда по
отношение на подсъдимия, като наложеното наказание за извършеното
престъпление следвало да се индивидуализира по реда на чл.78а от НК в
средния предвиден от законодателя размер на наказанието „глоба“.
Претендира присъждане на сторените от доверителя й разноски в
производството за адвокатско възнаграждение, за които представя списък.
Защитата на подсъдимия –адв. ***– САК изразява становище, че
подзащитния й не е извършил деянието, за което е привлечен към наказателна
отговорност, поради което пледира за постановяване на оправдателна
присъда. Излага съображения, че в основата на касуза били ***ите складове в
гр. ***, чийто собственик било търговското дружество „*** *** груп“
АДСИЦ. Процесната сграда някога била символ на индустриално
могъщество, а към настоящия момент собствениците й имали желание да я
съборят и на нейно място да построят голяма жилищна или административна
сграда. Тези планове не можело да бъдат осъществени докато НИНКН към
Министерство на културата не определи режимите за опазване на сградите и
не укаже какво можело да се променя в тях, вкл. и дали могат да бъдат
съборени. В средата на месец септември 2022 г. се очаквало НИНКН да
излезе с решение по въпроса дали сградите представляват културно
наследство.
Според защитата, за да изпреварят събитията собствениците на сградите
предприели незабавни действия по събарянето им. На 01.09.2022 г. проф. М. в
качеството си на служебен министър посетил гр.*** във връзка с
извършваните дейности по разрушаване на сградата. Отишъл там късно през
нощта заедно със св.Светослав ***, за да провери лично дали багерите
разрушават сградата. След като се прибрали в гр. София, около 01:30 часа
св.*** получил чрез електронната система на МК съобщение, че в интернет е
излязла публикация за министър М. в сайта „***“. Св.*** позвънил на
министър М. и му изпратил статията.
Двадесет и пет дни по-късно проф. М. бил гост в предаването на „*** с
водещ Л****, като съдържанието на проведения разговор между тях било
обективирано в заключението на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза. Защитата акцентира на обстоятелството, че на всички въпроси
проф. М. отговарял в множествено число, като никъде не фигурирало името
на г-н Ч., поради което счита, че в случая М. излагал собственото си мнение, а
не клеветнически твърдения относно личността на тъжителя Ч..
На следващо място, според защитата клеветата била умишлено
престъпление, като от събраните по делото доказателства не се установявало
наличието нито на пряк, нито на евентуален умисъл у подс. М.. В тази връзка
сочи, че проф.М. е споделил пред журналиста за подадения от него сигнал за
заплаха за живота му, поради което отговорите на зададените му въпроси
2

представлявали повторение на това, което е изложил в сигнала си до
разследващите органи. Постановлението на СРП за отказ да се образува
досъдебно производство било от 28.09.2022 г., а участието на проф. М. в
предаването било три дни преди това, т.е. към момента на провеждане на
интервюто той е знаел, че има заведена преписка по подадения от него
сигнал. Според защитата, след като подсъдимият е бил субективно уверен, че
посочените в сигнала му действия са извършени и е сезирал разследващите
органите, то при отговорите на журналистическите въпроси с конкретното му
инкриминираното изявление не би могло да се приеме, че е налице умисъл за
наклеветяване на тъжителя.
По изложените аргументи адв.*** отправя молба към съда да постанови
присъда, с която да признае подс.М. за невиновен по повдигнатото му с
частната тъжба обвинение. При такъв изход на делото претендира
присъждане на направените разноски по същото, за които представя списък и
доказателства за извършеното им плащане.
Подс.М. дава обяснения по обвинението, в които заявява, че цял живот е
работил за опазване на културното наследство на България. Предложил е
Проект за изменение и допълнение в Закона за културното наследство. Във
връзка с работата си многократно получавал заплахи – включително и такава
с нож пред дома му, едната му кола била запалена, а другата била отнета пред
очите му, поради което възприел написаното в „***“ като реална заплаха за
живота си и подал жалба до прокуратурата. Според него така отправената
закана и сравнението със закона в САЩ била изключително сериозна.
По повод на процесната сграда в гр.***, която била част от ансамбъл
***и складове проф.М. се срещнал с кмета на гр. ***, към когото отправил
критика, че общината не била създала комисия за опазване на културното
наследство в съответствие с разпоредбите на действащия ЗКН. Проф. М. се
срещнал и с човек, който се представил за архитект на собствениците на
***ите складове и който му показал готовия проект на сградата. В този
проект, обаче не били спазени изискванията за статута на обекта и той не
предвиждал възстановяване, консервация и реконструкция на сградата.
При първото посещение на проф.М. в гр. *** имало граждански протест
във връзка с ***ите складове. Проф.М. бил придружен от директора на ОД на
МВР – ***, на когото обяснил, че за извършващото се със сградата няма
поставена указателна табела с необходимия текст. Вечерта около 22:00 часа
проф.М. получил съобщение, че там се работи с багер, като му били
изпратени и снимки за това. Силно възмутен той тръгнал за гр.***. Когато
пристигнал там нямало никакви указателни табели и ограждения на имота.
Багерът вече не работил, като пред него имало залепена лепенка, която М.
скъсал и преминал. На другия ден получил предупреждения за
изключителния статут на собственика, който бил важен за гр.*** и бил
почетен консул на ***. Тогава проф.М. незабавно се свързал с посланика на
*** в България, на когото разказал всичко случило се, включително и
3

заплахата, която бил получил. Обяснил му, че ще продължи да работи по
същия начин и ще уведоми министерство на културата на ***.
В правото си на последна дума подс.М. заявява, че не се чувства виновен
за това, което е казал и отправя молба към съда да бъде оправдан.
Съдът, като обсъди доводите на страните и предвид разпоредбите на
чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В. В. М. е роден на 27.03.1959 г. в гр. София, българин,
български гражданин, неосъждан, женен, с висше образование, професор в
НХА, живущ в гр. София, бул. „***“ № 12, ет.5, ЕГН **********.
Към 25.09.2022 г. подс.М. бил *** в служебното правителство с
министър –председател ***
На същата дата - 25.09.2022 г. било излъчено телевизионното предаване
„*** по Нова телевизия с водещ журналист Л****, в което взел участие
подс.М.. Интервюто с проф.М. е с продължителност 12 мин. и 58 сек. и
започва с разговор за филма „В сърцето на машината“. Същото продължава с
обсъждане на работата му в двете служебни правителства и намирането и
спасяването на няколко олтарни икони от български граничар, които според
проф.М. напомняли стила на стражджанската икона.
След това Л**** се обръща към събеседника си с думите: „Вие сте
министъра, който буквално скочи срещу багерите съвсем наскоро. Занесохте
писмо в централата на ГЕРБ. И това го помним в близкото минало. Изобщо,
все нетрадиционни методи използвате като ***. Разбрах обаче, че сте
получили и заплахи. Ааа, и сте сезирали...заплахи за живота си, сте сезирали
МВР и прокуратурата. Колко сериозни, колко сериозни?“
Проф.М. отговаря: „Гледайте, едни получават заплахи, други получават
апартаментна дупка. Спомняте ли си колко апартаменти на дупка, както се
нарича на зелено иначе, бяха раздадени?
След няколко разменени реплики между събеседниците, водещата ***
задава въпрос на проф.М.: „Тук в случая тази заплаха от къде идва и успяха
ли да установят нещо службите?“. На този въпрос проф.М. отговаря: “ Ами тя
идва по линия на собственици, които са изненадани от моето поведение.
Някакси са били свикнали, че всичко е тяхно, че кметството е тяхно, че
кметът е техен....“
Следва реплика на водещата *** „Свързвате го с ааа бутането на сграда,
която е културно наследство в гр. ***, нали така?“ М. отговоря: „Да, да, точно
така“. Тогава водещата му задава въпроса: „С тази сграда го свързвате?
Сигналът, който подавате е вследствие на заплаха, която сте получили лично
или нещо което....по какъв начин дойде тази заплаха?“. Подс.М. отговаря:“
Ами, първоначално беше пубикувана...иии можеше да бъде прочетена“, след
което обяснява:“ Тя се появи в 01:05 часа през нощта. Ситуацията е наистина
особена. И аз поисках да се извърши проверка, тъй като не ми е приятно да
4

чувам такива...“. Водещата *** го прекъсва с думите: „Как? За да стане ясно
на зрителите“. Тогава проф.М. пояснява: “Всъщност беше изказано
съжаление, че не съм бил застрелян на място, там в *** онази същата нощ,
когато се появих в 10 часа“.
След това водещата задава въпроса:“ Публикация от кого?“, а М. й
отговаря:“ Публикация от един сайт, който е собственост на собственика на
срутената сграда“, след която пояснява:“ Той впрочем е и почетен консул на
Молдова и аз ще искам обяснение от моя колега в Молдова, от премиера, от
външния министър, каква е точно ролята му като почетен консул на Молдова
и какъв имунитет му е предложен тук като такъв“. След което водещата пита
събеседника си дали е взел мерки, а той отговоря, че не е взел такива и не е
поискал охрана. Заявява, че му остава още малко време като министър, през
което може да си свърши работата. Тогава Л**** му задава въпроса: „С
***ския, аа с бутането на тази сграда докъде ще стигнете? Имате ли реално
време да реагирате по някакъв начин?“. Проф.М. отговаря на въпроса с
думите: “ Има, да. Те нещата тръгнаха.“, след което водещата го пита:“
Защото тя избухна тая история и отшумя“. На тези реплики М. отговоря:“
Нещата се задвижиха с много неприятен характер, но г-жо ***, това е ставало
пред очите на мнозина. И така нещата там вървят от 2009 година. И това е
тъгата. И никой...“ .
Следва въпрос от водещия журналист: „Налага ли се министъра да бъде
на място в 12 през нощта, като...“, на който М. отговаря: “Налага се да бъде
по всяко време на деня, независимо дали е през нощта. И когато се разбра, че
тръгвам за ***, това се е разбрало някъде в мрежите, изведнъж посред нощ
този багер прекъснал работа си....А това е в противоречие с всички форми на
безопасност“.
Разговорът продължава с репликите на водещата: „Ваш коментар, че на
следващия ден общинския съвет е трябвало да забрани това бутане, така ли
е?“. Проф.М. й отговаря: Не, това трябваше да...очакваше се заседане на
специализирания съвет, който щеше да спре тези безобразия“ . След този
отговор следва въпрос на *** „Смятате ли, че е изтекла информация, заради
която се е случило?“, а събеседникът й отговаря:“ Най –вероятно, с един ден
предварение. Това се случи преди решението на специализирания съвет.“.
Следва въпрос на водещата:“ Очаквахте ли го или бяхте изненадан от тази
ситуация?“, на който подс.М. дава следния отговор:“ Ами такова нещо не съм
очаквал наистина, това е прекалено“. След това подс.Миков прави аналогия
със събарянето на т.нар. „двойна къща“ преди десет години и обяснява, че не
се опазва културното наследство на България, като сочи, че причините за това
са политически и икономически, тъй като се засягали интересите на големи
инвеститори. Изразява мнение, че тези проблеми следва да се разрешат по
законов път.
Интервюто продължава с обсъждане на предстоящата работа на
министър М. и пътуването му за Мексико на следващия ден, като приключва
5

с думите на водещата: „Благодаря Ви, Вие (към зрителите) останете с нас“.
Финалните думи на проф.М. са: „Благодаря и аз“.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните в
хода на производството гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите *** ***, обясненията на подс.М.; писмени доказателства,
приобщените по реда на чл.283 от НПК – статия, публикувана в banker.bg
със заглавие „Министерство на културата е вредно за *** град“; нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 43/29.12.2024 г.;
констативен протокол № 185, том II, рег. № 6170/01.09.2022 г.; статия от Миг
news.info със заглавие „М. погна почетния консул на Молдова заради заплахи
за убийство“; статия със същото заглавие, публикувана в 1CHAS.BG; статия,
публикувана в „Днес+“ със заглавие „В. М. ще иска обяснение от почетния ни
консул в Молдова за заплахите към себе си“; статия със заглавие „Културният
министър на среднощна проверка в *** заради ***ите складове“; справка от
Търговския регистър за „*** БГ“ ООД; писмо от ГД“НП“ изх. № 328600-
1376/08.01.2024 г.; справка –съдимост; постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 28.09.2022 г. по пр.преписка № 38844/2022 г. по
описа на СРП, резолюции по пр.преписка № 6230/11.11.2022 г. по описа на
ОП- ***; писмо от РП- *** изх.№ 2912/08.03.2024 г.; списък на почетните
консули в РБългария; документи от Национален институт за недвижимо
културно наследство относно сграда-*** склад, гр.***, ул. „*** № 51,
обособени в две отделни папки с № ПД -0-10282-1056 и с № ПД -1432-357;
както и способите за доказване – заключението на изготвената и приета по
делото СТЕ.
Фактическите си изводи относно съдържанието на процесното
предаване “***, излъчено по Нова телевизия на 25.09.2022 г., както и
конкретните въпроси на водещия журналист Л**** и отговорите на подс.В.
М. съдът обоснова с приложеното към материалите на делото експертно
заключение на изготвената СТЕ. Съдът намира експертното заключение за
безпристрастно, обективно и даващо обоснован отговор на поставените
задачи. От същото се установява, че предаването „***, излъчено на 25.09.2022
г. се съдържа в интернет страницата на Нова телевизия в „Nova play“, във
фейсбук страницата на проф.М. –„Facebook – В. М. 25.09.2022 г.“ и на
интернет страницата на „YouTube“.
Изводите си относно поведението на водещата *** и на нейния
събеседник –подс.М., както и показаните в предаването снимки съдът
изгради въз основа на заключението на изготвената СТЕ и приложените към
материалите на делото множество статии от различни медии. В тази връзка
следва да се има предвид, че репликите, изречени от подс.В. М. и
обективирани на хартиен носител в заключението на приетата по делото СТЕ,
напълно съвпадат с коментираните реплики на М. във всички статии,
приобщени по надлежния ред към материалите на делото. Същите изхождат
6

от различни автори, публикувани са в различни медии и цитират точно
казаното от подс.М. по време на процесното телевизионно предаване, като не
липсват и отделни коментарни моменти.
От писмените доказателства, приложени по делото, които съдът
кредитира с доверие, като издадени от компетентни органи се установява, че
съдружници в дружеството „*** БГ“ ООД са Бистра Георгиева Джаварова и
частният тъжител В. С. Ч..
„*** *** Груп“ АДСИЦ с изпълнителен директор тъжителят Ч. е
собственик на недвижим имот – ПИ с идентификатор 56784.522.764 по КККР
на гр. *** с площ от 1885 кв.м., находящ се в гр. ***, бул.“*** № 51-53, ведно
с намиращите се в него сгради и обекти (видно от приложения към
материалите на делото нот.акт за покупко –продажба на недвижими имоти №
43, том VII, рег. № 8914, дело № 1142/29.12.2021 г. по описа на нотариус
Светлана Запрянова).
Частният тъжител В. С. Ч. е почетен консул на *** в България –видно от
приобщения към материалите на делото списък на членовете на Асоциацията
на почетните консули в България.
На заседание на Специализиран експертен съвет за опазване на
недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ), проведено на 01.09.2022 г.
било прието и гласувано решение на основание чл.58, ал.1 от ЗКН и чл.3, ал.1,
т.1 от Правилника за устройството, организацията на работата и
финансирането на СЕСОНКЦ, с което експертният съвет предлага на
министъра на културата да издаде заповед за деклариране на сграда „***
склад на Кочо *** и Бр.К.П.***“, бул.“*** № 51, кв.170 (стар 308), пл.№ 764,
сграда с идентификатор 56784.522.764.2 по КККР на гр.***, общ.***,
обл.***, с класификация на единична архитектурно-строителна недвижима
културна ценност от Ново време, с категория „местно значение“. В тази
насока Специализираният експертен съвет изисква:
-Да се спрат всякакви действия и намеси върху сграда с идентификатор
56784.522.764.2 по КККР на гр.***, до приключване на процедурата за
деклариране на обекта по чл.58, ал.1 ЗКН.
- Собствениците да извършат укрепване на съществуващите към този
момент фасади. В тази връзка по реда на ЗУТ да се внесе в Община ***
проект за укрепването им.
Със Заповед № РД 9Д-2/18.10.2022 г. на зам.*** е декларирано, че
сграда „*** склад на Кочо *** и Бр.К.П.***“, бул.“*** № 51, кв.170 (стар
308), пл.№ 764, сграда с идентификатор 56784.522.764.2 по КККР на гр.***,
общ.***, обл.***, поподаща в обхвата на „Западна“ охранителна зона на
територия културно-историческо наследство със статут на групова
недвижима културна ценност – „Историческа зона Филипопол-Тримонциум-
***“, обявена с Протокол № 5 от 22.05.2000 г. на Националния съвет за
опазване паметниците на културата, утвърден от министъра на културата като
групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата,
7

паметник на урбанизма и културния пейзаж, както следва:
„*** склад на Кочо *** и Бр.К.П.***“, бул.“*** № 51, кв.170 (стар 308),
пл.№ 764, сграда с идентификатор 56784.522.764.2 по КККР на гр.***,
общ.***, обл.***, с класификация на единична архитектурно-строителна
недвижима културна ценност от Ново време, с категория „местно значение“.
С цитираната заповед са определени режимите на опазване на
недвижимата културна ценност и са обсъдени постъпилите възражения от
страна на „*** *** Груп“ АДСИЦ, които са приети за неоснователни.
Посочено е, че на заседанието на СЕСОНКЦ, проведено на 01.09.2022 г.
участие са взели представители на собственика „*** *** Груп“ АДСИЦ.
Допълнително е бил представен снимков материал, от който се установило, че
към момента на заседанието сградата е запазена повече от половината,
поради което било прието, че собственикът заблуждава съвета с невярна
информация.
Показанията на разпитаните по делото свидетели могат да се разделят
на две групи. В първата група попадат показанията на свидетелите Владислав
Димитров (охранител във фирмата на частния тъжител към инкриминираната
дата) и на Стоян Стоянов (мениджър в ***а на ЧТ Ч.). Втората група обхваща
показанията на св.Светослав *** (съветник в политическия кабинет на
министър М. към инкриминираната дата) и на св.Елена *** (член на
политическия кабинет на министър М. към инкриминираната дата). Напълно
резонно, показанията на двете групи свидетели са противоречиви, като
първата от тях акцентира на последиците от интервюто на министър М. върху
личността на частния тъжител Ч. и неговото широко обкръжение с оглед
обстоятелството, че последният е публична личност –почетен консул на ***.
В показанията си пък втората група свидетели обръщат внимание на
обстоятелството как министър М. е възприел текста на статията в изданието
„***ъ“ (banker.bg), публикувана ведната след посещението му в гр. ***.
Съдържанието на процесната статия се установява от приложените по делото
писмени доказателства и не е спорно между страните. Същата е със заглавие
„Министерство на културата е вредно за живота на *** град“.
Еднопосочно от показанията на разпитаните по делото свидетели, както
и от обясненията на подс.М. се установява, че през нощта на 01.09.2022 г.
подс.М. е посетил т.нар. „***и складове“ в гр. ***. Във връзка с този факт св.
Стоянов заяви в показанията си пред съда, че подс.М. противозаконно е
нахлул в чужд имот, който е бил ограден със съответните заградителни ленти,
без да предупреди собствениците за това, респ. без да е бил придружен от
полиция във връзка с извършването на някаква проверка. Св. Стоянов твърди,
че министър М. е скъсал заградителната лента и нахлул в имота, придружен
от журналисти с камери и микрофони. На следващия ден били излъчени
репортажи по всички телевизии, че на въпросното място се разрушава
паметник на културата. Св.Стоянов посочи пред съда, че процесът на
премахване на сградата от самото му начало до пълното й премахване и
8

извозване на отпадъците се осъществил в пълно съответствие с приложимите
законови разпоредби. На място били извършвани проверки от различни
институции – РДНСК- ***, Община ***, ОД на МВР – *** и други, като не
било констатирано нито едно нарушение. В подкрепа на изложеното от св.
Стоянов е приложената към материалите на делото резолюция на прокурор от
ОП- *** от 10.11.2022 г., видно от която материалите по пр.преписка №
6230/2022 г. по описа на ОП – *** са изпратени на Кмета на Община – *** по
компетентност, с оглед реализиране на административно-наказателната
отговорност на „Галакси Инвестмънт груп“ ООД за извършено нарушение по
чл.197, ал.1 от ЗУТ.
В показанията си дадени пред настоящия съдебен състав св. Светослав
*** обясни, че заедно с подс.М. една нощ е отпътувал за гр. ***, тъй като
министърът получил информация, че в момента се събаря един от ***ите
складове в гр. ***. Когато пристигнали на мястото вече имало представители
на различни медии. Министърът влязъл в имота, огледал багера, който в този
момент не работел, дал кратко изявление пред медиите, в което заявил, че
негово задължение е опазване на културното наследство на България, след
което си тръгнали за София.
След като се прибрал в дома си св. *** прочел публикуваната статия в
„***ъ“ за посещението на министър М. в гр. ***, обадил му се по телефона и
му изпратил статията по мейла. В статията се казвало, че министерство на
културата унищожава *** град, като се правел интересен паралел, че ако това
се случело в САЩ и министър си позволи такова нещо, щял да бъде
разстрелян на място.
Св.*** посочи пред съда, че именно този парелел, направен в
процесната статия министър М. е възприел като заплаха за живота си, за
която подал сигнал в ГД „НП“. В такава насока са и показанията на св. Елена
***. В потвърждение на факта на подадения сигнал от подс.М. следва да се
вземе предвид и изложеното в мотивите на постановлението на СРП за отказ
да се образува досъдебно производство от 28.09.2022 г. по пр.преписка №
38 844/2022 г. по описа на СРП.
Съдът възприема като достоверни показанията на всички разпитани по
делото свидетели, тъй като същите възпроизвеждат личните си възприятия
относно релевантите факти по делото.
На следващо място, съдът отчитайки двойствената природа на
обясненията на подсъдимия, като средство за защита и доказателствено
средство, следва да отбележи, че същите са логични и непротиворечиви, като
намират подкрепа в свидетелските показания на свидетелите Светослав *** и
Елена ***, поради което ги кредитира с доверие. Твърдяното от подсъдимия,
че процесната сграда е с класификация на единична архитектурно-строителна
недвижима културна ценност от Ново време, с категория „местно значение“
се потвърждава от приложените по делото писмени доказателства - Заповед
№ РД 9Д-2/18.10.2022 г. на зам.***. Действително, тази заповед е с дата,
9

следваща инкриминирата – 25.09.2022 г., но подс.М. е знаел за започната
процедура – за проведеното на 01.09.2022 г. заседание на Специализиран
експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности, както и за
приетото и гласувано решение, с което експертният съвет е предложил на
министъра на културата да издаде заповед за деклариране на сграда „***
склад на Кочо *** и Бр.К.П.***“, бул.“*** № 51, кв.170 (стар 308), пл.№ 764,
сграда с идентификатор 56784.522.764.2 по КККР на гр.***, общ.***, обл.***,
с класификация на единична архитектурно-строителна недвижима културна
ценност от Ново време, с категория „местно значение“.
Изводите си относно чистото съдебно минало на подсъдимия В. М.
съдът обоснова с приложената по делото справка съдимост. Съдът кредитира
с доверие и всички останали приобщени към материалите на делото писмени
доказателства, тъй като същите изхождат от компетентни органи и са
съставени за цели извън процеса.
Всички събрани по делото доказателства, обсъдени по –горе, както
поотделно, така и в своята съвкупност по един категоричен начин позволиха
на съда да приеме описаната по –горе фактическа обстановка, въз основа на
която бяха изградени изводите относно приложимото право.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От обективна страна съставът на престъплението клевета е свързан с
разгласяване на конкретни обстоятелства, определени факти, които са
неистински и са позорни (недостойни от гледище на общоприетите морални
разбирания и предизвикват еднозначната негативна оценка на обществото),
както и с приписване на неизвършено престъпление.
От субективна страна, клеветата е умишлено престъпление, което се
извършва с пряк или евентуален умисъл. Деецът трябва да съзнава, че
довежда до знанието на трето лице неистински позорни за другиго
обстоятелства или му приписва неизвършено от него престъпление.
Престъплението, уредено в цитирания законов текст е резултатно, като за
довършеността му се изисква твърденията на дееца в посочения по-горе
смисъл, да са доведени до знанието на поне едно трето лице, явяващо се в
случая предмет на посегателство. За съставомерността на деянието от
обективна страна не е необходимо същото да е извършено присъствено
спрямо пострадалия.
Авторството на подсъдимия по отношение на инкриминираните изрази и
качеството му, в което е взел участие в процесното телевизионно предаване –
*** в служебното правителство, се установяват безспорно от събраните по
делото доказателства. Основният въпрос, на който следва да даде отговор
съда по същество е, дали изявлението на подс.В. М. е клеветническо по своя
характер, или не.
За да е налице престъплението „клевета” чрез приписване на
престъпление, следва престъплението да е описано по време, място и начин
10

на извършване. Тези факти следва да се съдържат в конкретните твърдения, а
не да се извличат чрез тълкуване от страна на пострадалия или други лица на
направените изявления.
Според настоящия съдебен състав от съдържанието на инкриминираните
реплики не може да се изведе конкретно твърдение, че тъжителят В. Ч. е
извършил някакво престъпление, в частност такова по чл.144, ал.3 НК.
Всъщност инкриминираните изрази в тази връзка са следните: “първоначално
заплахата беше публикувана и можеше да бъде прочетена, тя се появи в 01
часа и 5 минути през нощта; ситуацията е наистина особена и аз поисках да се
извърши проверка, тъй като не ми е приятно да чувам такива; всъщност беше
изказано съжаление, че не съм бил застрелян на място, там в *** онази
същата нощ, когато се появих в 10 часа вечерта, публикация от един сайт,
който е собственост на собственика на срутената сграда. Той впрочем е и
почетен консул на Молдова“….
Очевидно се касае за заплаха, която е публикувана в конкретна медия и
не е отправена от дееца (частният тъжител) лично към подс.М., поради което
и в неговите думи липсват дори най-елементарно определени обективни и
субективни признаци на приписаното престъпление, като е посочено
единствено изпълнителното деяние –заплаха, за която М. вече е подал сигнал
до компетентните органи.
Според съда от инкриминираните изрази, разгледани по отделно и в
контекста на цялото съдържание на изявленията на подс.М. в процесното
интервю не може да се изведе конкретно твърдение, че тъжителят В. Ч. е
извършил някакво престъпление.
Съгласно константната практика на Върховната съдебна инстанция, при
решаване на спора по същество, съответно в мотивите към акта си, съдът е
длъжен да посочи кои от инкриминираните от тъжителя изрази
представляват твърдения за факти и кои – оценка на фактите. На проверка за
истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират
отговорността на подсъдимия, само ако позорят адресата и са неверни.
Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не
представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да
ангажират отговорността на подсъдимия само ако представляват обида. В
мотивите си съдът е длъжен да установи извършени ли са посочените в
тъжбата действия, да разграничи каква част от изнесеното съставлява
твърдение за факт и каква оценка, съответно дали фактите са позорни и
неверни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1
КРБ.
Разпоредбата на чл. 10, т. 1 КРБ прокламира свободата на изразяването
на мнения, включително разпространяването на информация и идеи без
намеса на държавните власти. Нормата не дава право да се разпространяват
неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява
свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до
11

които се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат
засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите.
Инкриминираният в тъжбата израз, че заплахата „идва по линия на
собственици, които са изненадани от моето поведение, някакси са били
свикнали, че всичко е тяхно, че кметството е тяхно, че кметът е техен“ е израз
на субективното възприятие на подс.М. и конкретното му лично отношение
към действителността.
Както съдебната практика, така и доктрината приемат, че предмет на
престъплението "клевета" могат да бъдат само твърдения с конкретно
съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство,
време, място и най-вече лице. Нещо повече, отнасящо се и до автора на
клеветата, подобно и за пострадалия от нея, законът изисква пълна и
детайлна индивидуализация /р. 87 от 24.02.1971 г. по н. д. № 78/1970 г., II н.
о., р. № 7 от 04.04.1996 г. к. д. № 1 от 1996 г. на КС на РБ /. В случая според
съда, инкриминираните изрази макар и с ясен контекст и съдържание, не
съдържат в достатъчна степен факти, за да бъдат обект на последваща
проверка дали са клеветнически, като дори не са насочени пряко към
личността на частния тъжител.
Изхождайки от посочения по-горе обект на защита, охраняван от
наказателната норма при престъпленията по Глава ІІ, Раздел VІІ, а именно
правото на лична чест и достойнство на отделния субект, пряко противостои
свободата на словото, правото на мнение, разпространявано чрез слово -
писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, провъзгласено
в КЗПЧОС (чл. 10) и конституционно гарантирано (чл. 39-41 от
Конституцията на РБ).
Така многократно националните съдилища са се произнасяли, че: "В една
демократична и правова държава всеки има правото, без страх от каквито и да
било санкции, публично да изразява своето становище по всякакъв вид
въпроси... след като това се извършва при спазване на установени със
законите правила, то не може да бъде квалифицирано като престъпление и да
ангажира наказателна отговорност на извършителя му. В тази насока
българските граждани се ползват със закрилата не само на своята
конституция, но и на ратифицираните международни спогодби и конвенции,
гарантиращи правата на човека... "(р. № 363 от 01.07.2002 г. по н. д. №
241/2002 г., II н. о. на ВКС). Многократно последното е било и предмет на
произнасяне и провъзгласяване и от страна на международните съдилища.
Така: Решение от 24.02.1997 г. "ДЕ ХАЙС и ГАЙСЕЛС срещу БЕЛГИЯ": -"...
свободата на изразяване на мнения е приложима не само по отношение на
"информация" или "идеи", които се възприемат благоприятно или се
разглеждат като безобидни или неутрални, но също така и за изявления,
които се възприемат като оскърбителни, шокиращи или смущаващи от
държавата или от част от обществото"; Решение от 07.12.1976 г. по Дело
ХЕНДИСАЙД срещу Обединеното Кралство: "Свободата на словото е една от
12

основите на демократичното общество, едно от най-важните условия за
неговото развитие и за развитието на всеки човек. Според чл. 10, т. 2 от
ЕКЗПЧОС, тя се прилага не само към "информация" или "идеи", които се
възприемат благосклонно или на които се гледа като на безвредни или с
безразличие, но също и към такива, които засягат, шокират или смущават
държавата или която и да е част от населението. Такива са изискванията на
плурализма, толерантността и широкомислието, без които няма
"демократично общество".
Законодателят е поставил и известни "граници" за упражняване на
правото да се разпространява информация с оглед общите правила, свързани
с реализирането на личните права и свободи на останалите граждани. Правото
на свободно изразяване на мнение граничи с правото на лична чест и
достойнство на другия, по отношение на когото се изказва мнението/фактите.
Изхождайки от тази принципна позиция следва да се анализира дали при
депозиране на определено мнение, респективно на определени факти,
свързани с личността на дадено лице сме в хипотеза на правото на свободно
изразяване и разпространение на информация или при упражняването на това
право, изказващият се, е прекрачил горепосочената граница и е нарушил
правата на насрещния, засягайки честта и достойнството му.
Изказванията, становищата, констатациите, вижданията и разсъжденията
са лични субективни оценки на определени обстоятелства, факти, резултат на
мисловно-логическа оценъчна дейност, поради което и имат значение на
индивидуално мнение, което пък от своя страна не съставлява информация,
винаги има субективен характер. Ето защо не подлежи на проверка за
достоверност и респективно не би могло да бъде обект на клевета.
Съдът намира, че в конкретиката на настоящия казус са налице
достатъчно доказателства, които да формират у подсъдимия М. увереност, че
изложеното от него е обективно вярно. По делото се събраха гласни
доказателствени средства и писмени доказателства (документите, от
Национален институт за недвижимо културно наследство относно сграда-***
склад, гр.***, ул. „*** № 51), които бяха коментирани при анализа на
доказателства и които обосновават категоричността в субективното виждане
на подс.М., че процесната сграда е недвижима културна ценност, поради
което и същата не следва да бъде разрушавана, както и субективно
изразеното му желание, че ще продължи да защитава културното наследство
на страната.
В заключение, този съдебен състав намира, че престъплението от частен
характер, вменено във вина на В. В. М. е несъставомерно и от субективна
страна, предвид следното:
Клеветата е умишлено престъпление, реализуемо при пряк или
евентуален умисъл, т. е деецът трябва да съзнава, че приписва престъпление
или разгласява позорни обстоятелства, които са неистински, или
престъпление, което не е извършено, предвид господстващото становище в
13

доктрината и съдебната практика, че неистинността е елемент от състава на
клеветата и с оглед на това, умисълът следва да обхваща и този
признак(Стойнов, Ал. Наказателно право. Особена част. Престъпления против
правата на човека, С. Сиела, 1997). Авторът на клевета следва обективно да
цели опозоряване и злепоставяне на обекта на клеветата. Вината на дееца при
престъплението "клевета" трябва да се определи въз основа на съзнанието,
което е имал за обективните елементи на деянието, когато е разгласил
неверните позорни обстоятелства или е приписано престъпление, за което
съзнава, знаел е, че не е извършено /р. № 237 от 1976 г. по н. д. № 208/1976 г.,
II н. о. на ВС, р. № 21 от 02.02.1995 г. по н. д. № 557/94 г., III н. о. на ВС/.
Съставът на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК по необходимост
изисква установяване наличието на умисъл у подсъдимия, съзнание за
неистиност на инкриминираните изрази /р. 1031-58-I н. о., р. 580-81- I н. о/.
Съдът в този му състав категорично не намира наличие на умисъл (само под
каквато форма на вината е възможно това престъпление), знание или поне
допускане у подсъдимия досежно несъществуването на изложените
обстоятелства. Увереността на дееца, че разгласените обстоятелства, или
приписаното престъпление са истински и отговарят на действителността,
основаваща се на обективни факти, изключва субективния елемент на
престъплението "клевета". Следва да се посочи, че законът не изисква
абсолютна несъмненост в истинността на разгласените обстоятелства,
каквато предвижда за съдебните органи чл. 303, ал. 2 от НПК, например. В
този смисъл увереността на подсъдимия се е подкрепяла и от факта, че в
случая е имало проведено заседание на Специализиран експертен съвет за
опазване на недвижимите културни ценности на 01.09.2022 г., на което е
било прието и гласувано решение, с което експертният съвет е предложил на
министъра на културата да издаде заповед за деклариране на сградата, като
единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност от Ново
време, с категория „местно значение“. Във връзка с това решение е следвало
да бъдат спрени всякакви действия и намеси върху сградата до приключване
на процедурата за деклариране на обекта по чл.58, ал.1 ЗКН. Дори
собствениците на сградата са били задължени да извършат укрепване на
съществуващите към този момент фасади. След публикуването на статията
със заглавие „Министерство на културата е вредно за живота на *** град“ в
„banker.bg“ още същата нощ след посещението му в гр. *** и предвид факта,
че частният тъжител В. С. Ч. е един от съдружниците в дружеството, чиято
собственост е медията и последният е изпълнителен директор на
дружеството, чиято собственост пък е недвижимият имот, находящ се в гр.
***, на бул.“*** № 51-53, подс.М. е бил субективно убеден, че в интервюто си
на 25.09.2022 г. съобщава интересни факти от обективната действителност в
страната към момента, а дали същите отговарят на истината, е следвало да
бъде установено впоследствие от съответните компетентни органи, до които е
подал сигнал.
Предвид изложеното, съдът приема, че подс. М., изричайки
14

инкриминираните в тъжбата изрази, не е целял да наклевети тъжителя Ч.,
респективно да разгласи позорно обстоятелство за тъжителя, именно поради
формираното му вътрешно субективно убеждение в истинността на
изложеното от него.
Липсата на съставомерност по основния състав на престъплението
„клевета” по чл. 147, ал. 1 НК прави безпредметно обсъждането на
квалифициращите признаци по смисъла на чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1,
т.2, предл. 2, т. 4 от НК.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав прие, че
инкриминираното с тъжбата деяние не изпълва състава на повдигнатото
обвинение, поради което и на основание чл. 304 НПК оправда подс. В. В. М.
по това обвинение.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на правния спор, на основание чл.190, ал.1 от НПК
съдът осъди частния тъжител В. С. Ч. да заплати на подс.В. В. М. сторените
от последния разноски в производството за адвокатско възнаграждение в
размер на 2000 (две хиляди) лева.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
15

Номер на акта:	332
Дата:	27 май 2024 г. (в сила от 27 май 2024 г.)
Съдия:	Танка Петрова Цонева

Дело:	20231110207595
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	7 юни 2023 г.

Присъда по дело №7595/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите