№ 134
гр. Враца, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело №
20251400500015 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от “Юробанк България“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. Ш. –
изпълнителен директор и М. В. – прокурист –правоприемник на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. клон България, с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Д. Д. – заместник управител против отхвърлителната
част на Решение № 254 от 14.10.2024 г. по гр.д. №1223/2022 г. по описа на Районен съд –
Бяла Слатина.
С обжалваното решение е признато за установено по отношение на А. Л. А., с ЕГН
**********, от ***, че същият дължи на от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. ,
Париж, рег. № *** чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. клон България, с ЕИК
***, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, сумата от 4087,20 лева, представляваща главница по договор за потребителски
кредит номер № PLUS-***/01.03.2019 г., представляваща сбор от месечни погасителни
вноски с настъпил падеж от 20.01.2021 г. до 07.10.2024 г., ведно със законна лихва върху нея
за периода от 04.05.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 291/09.05.2022 г. по ч. гр. д. № 533/2022 г. по описа на РС -
Бяла Слатина, като е отхвърлен предявеният иск за разликата над уважената сума от 4087,20
лева до пълния предявен размер на главницата от 10 438,54 лева, като неоснователен.
1
С решението е отхвърлен предявения от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“
С.А. , Париж, рег. № *** чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. клон България,
с ЕИК ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че А.
Л. А. дължи заплащането на сумата 3555,92 лева, представляваща договорна
лихва(възнаградителна лихва) за периода от 20.12.2020 г. до 20.11.2024 г. и сумата 912,95
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.01.2021 г. до 16.04.2022 г., като
неоснователни.
Със същото решение е осъден А. Л. А. да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ С.А. , Париж, рег. № *** чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А.
клон България, с ЕИК ***, направените разноски по исковото производство по гр. д. №
1223/2022 г. по описа на БСлРС в общ размер на 837,84 лева съобразно уважената част от
исковете, както и сторените от ищеца разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
533/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина в общ размер на 136,31 лева съобразно
уважената част от исковете.
Жалбоподателя твърди, че решението, в неговата отхвърлителна част, е
необосновано и неправилно. Счита за неправилни доводите на първоинстанционният съд, че
процесният договор е в разрез с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, поради размерът на
шрифта, с който е изготвен. За да се установи безспорно размера на шрифта е необходимо
компетентно мнение на специализирано лице в тази област, който да извърши необходимите
изследвания. По делото не са предприемани действия за събиране на необходимите
доказателства и не е извършена съдебно-техническа експертиза. Счита, че констатацията на
съда, че процесният договор е изготвен с размер на шрифта под 12 pt. e от една страна
неправилна, а от друга - необоснована, и не подкрепена с никакви доказателства.
За да се генерирал PDF шаблон-темплейт на договор за потребителски паричен
кредит, софруерната разработка-приложение (OCR софтуер) използвала XML и XSL
файлове. От електронният договор - оригинал е отпечатан аналогов еквивалент на хартиен
носител, след което аналоговият образ на документа бил сканиран, за да бъде приложен към
материалите по делото. При сканиране образа на документа бил записан като изображение
(картинка), а не като документ, в който да може информацията да се селектира/маркира или
копира. При генериране на PDF шаблон-темплейт на OCR софтуер документът се съставя с
шрифт Garamond с размерност 12pt.
Цитира се практика на ВКС по отношение на шрифта, заложен в
текстообработващата програма, на която е съставен процесния договор.В
първоинстанционното производство това обстоятелство не било изследвано от вещо лице-
специалист.
Счита, че процесният договор не нарушава чл. 10, ал. 1 ЗПК, поради факта, че вида на
шрифта, с който е изготвен е „Garamond", а размерът му е 12 pt. Следвало да бъде
отбелязано, че изискването за изготвяне на договора с шрифт изискуем от процесната
разпоредба било въведено с цел охраняване интересите на икономически по -слабата страна
2
- кредитополучателя от недобросъвестни практики, при които сключените договори
съдържат твърде малки букви, което затруднява кредитополучателят да осъзнае
съдържанието на отделните клаузи. В конкретния случай обаче правата и интересите на
кредитополучателя по никакъв начин не били нарушени, тъй като представените по делото
документи, вкл. и процесния договор бил читаеми, съществувала яснота относно съществени
елементи на договора, които били ясно и недвусмислено формулирани. Процесният договор
бил сключен в писмена форма, по разбираем и ясен начин, в два екземпляра - по един за
всяка от страните.
Следвало да се има предвид и обстоятелството, че българският законодател е
предвидил сериозна санкция за кредитодателя, който не е спазил изискването всички
елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-
малък от 12. На основание чл. 23 вр. чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК в този случай
кредитодателят губи правото да получи лихви и разноски по кредита. Член 23 от
Директивата, озаглавен „Санкции", предвиждал: „Държавите членки установяват система от
санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата
директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции.
Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи". От
съображение 47 от посочената директива следва, че докато изборът на санкции е по
усмотрение на държавите членки, то предвидените санкции следва да бъдат ефективни,
пропорционални и възпиращи. Съдът вече е приел, че строгостта на санкциите трябва да
бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално
възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност (§
63 от Решението и цитираната там съдебна практика). Все пак прилагането в съответствие с
тази правна уредба на подобна санкция, имаща сериозни последствия за кредитодателя, не
би могло да се смята за пропорционално, когато липсващите данни по член 10, параграф 2 от
Директива 2008/48 са от такова естество, че не могат да засегнат способността на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение (§ 72 от Решението). В решението по
дело С 42/15 Съдът на ЕС приема, че член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска държавата членка да предвиди в националната си правна уредба, че
когато не съдържа всички изисквани данни по член 10, параграф 2 от тази директива,
договорът за кредит се счита за сключен без лихви и без разноски само ако става въпрос за
данни, чиято липса би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение.
Неправилно първоинстанционният съд направил извод, че процесният договор е
недействителен на основание 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. За да стигне до това
заключение съдебният състав неправилно приел, че посоченият в договора за кредит ГПР не
отговаря на действителността, поради факта, че според съда дължимите от
кредитополучателя суми по застрахователна премия следва да бъдат отнесени към ГПР.
Въпросният договор за застраховка бил отделно съглашение, сключено между двете страни.
Годишният процент на разходите (ГПР) не следвало да включва застраховката по кредита
3
поради факта, че застраховката не е задължителна и сключването на договора за кредит не
зависел от нейното наличие, в този смисъл били и §1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Сключването
на договор за застраховка не било задължително условие за отпускане на кредита и не било
свързано с получаването на заема при определени условия. Същото било видно от глава III,
т. 3 от предоставения на ищеца Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
преддоговорна информация. Съгласно пap. 1, т. 1 ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Видно от цитирания текст на императивната норма, законодателят изрично подчертал
хипотезата, при която застраховката следва да се включва в ГПР, като безспорно настоящия
случай не е такъв, видно от посоченото по-горе обстоятелство. Друго доказателство, че
сключването на договора за застраховка не е задължително условие за получаване на
кредита е фактът, че потребителят имал възможност да прекрати договора за застраховка без
каквито и да било последици по кредитното правоотношение. Видно от съдържанието на
договор № PLUS-***/01.03.2019 г. в същия не били включени санкционни клаузи или такива
предвиждащи изменение в условията по кредита, в случай, че потребителят се откаже от
застраховката. На следващо място, в процесния договор били посочени годишният процент
на разходите и общата сума, дължима от потребителя, като в чл. 3 от договора били
обективирани и взетите предвид допускания - началната дата на изчисляване на ГПР - датата
на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали е
високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно
задълженията си по него, с което всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК били
изпълнени. /сочи съдебна практика в подкрепа на доводите си - решение № 106 от
03.06.2022 г. по гр. дело № 3253/2021 г. на ВКС, 3 Г.О./. Отделно както националният закон,
така и Директива 2008/48/ЕО не поставяли като изискване към съдържанието на договора
посочване на компонентите на годишния процент на разходите. Те били нормативно
определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ. Приложение № 1 към ЗПК (сочи съдебна практика в
подкрепа на доводите си). Претендира отмяна в обжалваната част на горното решение и
уважаване изцяло на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на така подадена въззивна жалба
от “Юробанк България“ АД, ЕИК ***.
По делото е постъпила и въззивна жалба от адв. И. Г. – особен представител на А. Л.
А.. В нея се излага, че при разглеждане на делото и постановяване на решението
първоинстанционният съд не спазил материалния закон и допуснал съществени нарушения
на процесуалните правила относно събирането и преценката на доказателства в тяхната
4
съвкупност. Тези нарушения довели до формулиране на необосновани и незаконосъобразни
изводи. По делото била претендирана цялата сума по кредита, който бил с краен срок на
погасяване 20.11.2024 г., но за да бъдело възможно това, кредитът следвало да бъде обявен
за предсрочно изискуем по предвидения в закона начин. Цитира се нормата на чл. 47, ал. 1
ГПК и посочва подробно съдържанието . Посочва, че липсва доказателство за надлежно
известяване от страна на кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. С оглед
констатираната недействителност на договора и на основание чл. 23 ЗПК потребителят
дължал само чистата стойност на кредита, която възлизала на 12 000 лв. От нея следвало да
се приспаднат 2835 лв. – застрахователна премия, 8001,60 лв. – платени суми по кредита и
420 лв. – такса ангажимент, като се получавала сума от 743,40 лв., която се дължала от А. Л.
А..
В останалата част решението било правилно и законосъобразно и следвало да бъде
потвърдено.
Иска се отмяна на обжалваното решение на Районен съд – Бяла Слатина в частта, в
която е признато за установено, че А. Л. А. дължи само сумата от 4087,20 лв.
Иска се ищцовото дружество да бъде осъдено да заплати всички съдебни и
деловодни разноски, извършени пред въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от “Юробанк
България“ АД, ЕИК ***. В отговора се счита за неправилно твърдението, че ответникът не
бил уведомен по надлежния ред за обявената от кредитора предсрочна изискуемост. Цитира
се практика на ВКС, съгласно която обявяването на кредита за предсрочно изискуем може
да бъде извършено и в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 415 ГПК и
чл. 422, ал. 1 ГПК. Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем било инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като
приложения към исковата молба, изявлението пораждало правни последици с връчването на
препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател. Излага
се твърдение, че особеният представител е овластен да приема изявления за ответника с
ефект по материалното правоотношение, предмет на спора. Следвало да се направи
обоснован извод, че назначеният особен представител с връчването на препис от исковата
молба и на уведомление за предсрочна изискуемост на особения представител, се считало,
че е налице надлежно уведомяване на длъжника ответник.
В случай, че не се приеме за доказано, че предсрочната изискуемост по кредита е
настъпила, то следвало да се вземе предвид, че съгласно Тълкувателно решение №8/2017 г.
от 02.04.2019 г. на ВКС при вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято
предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува
валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между
страните. Доколкото предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по отношение
на вече падежираните към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези, чиято
изискуемост не е настъпила, то и в настоящия случай длъжникът - ответник по иска, дължи
5
изпълнение, на онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен
от страните.
Иска се отхвърляне като неоснователна въззивната жалба, подадена от особения
представител и постановяване на решение, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск
по чл. 422 ГПК. Претендира се юрисконсулстко възнаграждение.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в
рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд
констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Пред Районен съд - Бяла Слатина ищецът „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”
С.А, Париж, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., клон България, с ЕИК ***
е предявил иск за признаване за установено по отношение на ответника А. Л. А., с ЕГН
**********, от ***, че същият дължи на ищеца: сумата от 10 438,54 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит № PLUS***/01.03.2019 г., представляваща
сбор от месечни погасителни вноски с настъпил падеж от 20.01.2021 г. до 20.11.2024 г.,
ведно със законна лихва върху нея за периода от 04.05.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 3555,92 лв., представляваща договорна лихва(възнаградителна лихва) за периода от
20.12.2021 г. до 16.04.2022 г. , както и сумата 912,95 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 20.01.2021 г. до 16.04.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК № 291/09.05.2022 г. по ч. гр. д. № 533/2022 г. по описа на РС - Бяла Слатина.
В срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор на исковата молба от ответника А. Л. А.,
чрез назначеният му особен представител, в който се оспорват предявените искове. Посочва
се, че договорните лихви са завишени и представляват неравноправни клаузи в ущърб на
потребителя. Не ставало ясно дали кредитополучателят е получил приложената покана за
доброволно изпълнение.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства. Пред въззивната
инстанция са назначени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
Районният съд е признал за установено по отношение на А. Л. А., че същият дължи
на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, Париж, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” С.А., клон България, с ЕИК ***, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, сумата от 4087,20 лева, представляваща
главница по договор за потребителски кредит номер № № PLUS***/01.03.2019 г.,
представляваща сбор от месечни погасителни вноски с настъпил падеж от 20.01.2021 г. до
07.10.2024 г., ведно със законна лихва върху нея за периода от 04.05.2022 г. до изплащане на
вземането, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 291/09.05.2022 г.
по ч. гр. д. № 533/2022 г. по описа на РС - Бяла Слатина. Отхвърлил е предявения иск за
разликата над уважената сума от 4087,20 лв. до пълния предявен размер на главницата от
6
10438,54 лв., като неоснователен. С решението са отхвърлени и предявените, искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че А. Л. А. дължи
заплащането на сумата 3555,92 лв., представляваща договорна лихва(възнаградителна
лихва) за периода от 20.12.2020 г. до 20.11.2024 г. и сумата 912,95 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 20.01.2021 г. до 16.04.2022 г., като неоснователни.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е приложен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-
***/01.03.2019 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и
А. Л. А., от който се установява, че кредиторът е отпуснал на ответника кредит в размер на
12 000,00 лв.. Договорено е заплащането на застрахователна премия в размер на 2835,00 лв.,
както и на такса ангажимент в размер на 420,00 лв.. В договора са посочени годишен
процент на разходите /ГПР/ от 16,82 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ от 14,08 % и обща
стойност на плащанията от 19 807,20 лв. Ответникът се е задължил да възстанови заетата
сума на 63 месечни вноски с краен срок до 20.05.2024., всяка от които в размер на 314,40
лева, съгласно обективираният в договора погасителен план.
Приложени са условията по договора за кредит, съгласно т. 2 от които страните са
договорили размерът на кредита за покупка на застраховка "Защита на плащанията" да бъде
платен директно на застрахователя. Застрахователната премия е разделена на равен брой
вноски, съответстващи на посочения брой погасителни вноски. Страните са уговорили и
заплащането на такса ангажимент, дължима от кредитополучателя поради обстоятелството,
че лихвеният процент е фиксиран, която такса е уговорено да се удържи от кредитора от
общия размер на кредита. В т. 3 от условията по договора за кредит страните са договорили,
че погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разходите и печалбата на кредитора, лихвеният процент е фиксиран, а началната
дата за изчисляване на годишния процент от разходите е датата на подписване на договора,
като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е
валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.
Приложено е споразумение за отсрочване на погасителни вноски между страните от
10.06.2020 г., с което същите са се споразумели заплащането на месечни вноски с № 15да
се,16,17,18,19 и 20 отложи за срок от 6 месеца. Вследствие на това срока на кредита се
удължил, за което е изготвен допълнителен погасителен план, като крайният срок на
договора е станал 20.11.2024 г., а месечната погасителна вноска от 20.11.2020 г. (15-та
погасителна вноска и следващите месечни вноски до края на договора) става 328,76 лв.,
като обща стойност на плащанията от 19 807,20 лева се променя на 20 510,84 лв., като ГПР
по договора останал непроменен.
От приложеното ч. гр. д. № 533/2022 г. на Бяла Слатина се установява, че ищеца е
7
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч.
гр. д. и е издадена срещу длъжника - ответник по делото, заповед № 291/09.05.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 10 438,54 лв., представляваща
главница дължима на основание сключен договор за потребителски кредит № PLUS-
***/01.03.2019 г., ведно със законна лихва върху нея за периода от 29.04.2022 г. до изплащане
на вземането, 3555,92 лв., представляваща договорна лихва(възнаградителна лихва) за
периода от 20.12.2020 г. до 20.11.2024 г. и 912,95 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 20.01.2021 г. до 16.04.2022 г. и направените съдебни разноски в размер на 298,15
лв. заплатена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени
съответните указания на заявителя, който в законният срок е подал исковата молба
инициирала настоящото производство.
От заключението на съдебно- счетоводната експертиза пред въззивната инстанция се
установява, че на 01.03.2019 г. кредиторът с платежно нареждане за кредитен превод е
превел сумата 11 580,00 лв. на А. Л. А.. От отпуснатия кредит по договора в размер на 12
000,00 лв., кредиторът автоматично е удържал такса ангажимент от 420,00 лв.. Длъжника А.
е извършил погасяване на дълга от 15 бр. месечни вноски с падежи за периода от 21.03.2019
г. – 20.11.2020 г. в общ размер на 4730,36 лв., частично 16- та погасителна вноска в общ
размер на 209,96 лв., частично 17-та погасителна вноска в общ размер на 91,06 лв. и
мораторна лихва в размер на 400,22 лв., на 13.10.2021 г., както и било получено последно
плащане от ответника в размер на 400 лв., с която сума била погасена част от мораторната
лихва или общият размер на извършените погасявания по кредита бил 5431,60 лв.
Вещото лице посочило остатъка на дълга на длъжника А. към кредитора, който към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е в размер на 14 907,41 лв., от който:
9808,54 лева – главница, обявена за предсрочно изискуема на 20.01.2021 г. с падежи за
периода 20.12.2020г. – 20.11.2024 г., 2881,00 лева - договорна лихва (възнаградителна лихва)
за периода от 20.01.2021 г. до 20.11.2024 г.,, 674,92 лв. – разсрочена възнаградителна лихва с
падежи за периода 20.01.2021 г. – 20.11.2024 г., 630 лв. – застрахователна премия с падежи за
периода от 20.05.2020 г. – 20.08.2021 г., 912,95 лв. – мораторна лихва за просрочие за
периода 20.01.2021 г. -16.04.2022 г.
Вещото лице посочва още, че при условие, че е настъпила предсрочната изискуемост
на кредита на 20.01.2021 г. общият размер на непогасената част по процесния договор е в
общ размер на 14 907, 41 лв., от които: 9 808, 54 лв. – главница с падежи за периода
20.12.2020 г. -20.11.2024 г., 2 881,00 лв. – възнаградителна лихва с падежи за периода от
20.01.2021 г. – 20.11.2024 г., 674,92 лв. – разсрочена възнаградителна лихва с падежи за
периода 20.01.2021 г.-20.11.2024 г., 630 лв. – застрахователна премия с падежи за периода
20.05.2020 г.-20.08.2021 г., 912,95 лв. – мораторна лихва за просрочие за периода 20.01.2021
г. -16.04.2022 г.
От направени изчисления в универсалния калкулатор за изчисляване на ГПР от
вещото лице установило, че ГПР е 16,7967 % и е почти равен на посочения в договора ГПР
8
в размер на 16,82 %, което означавало, че договореният ГПР в размер на 16,82 % не
включвал застрахователната премия в размер на 2835 лв., а включвал: главница – сума в
размер на 12 000 лв., срок на кредита – 63 месеца, договорен лихвен процент – 14,08 %,
такса ангажимент – 420 лв. Размерът на годишния лихвен процент на разходите с включена
застрахователна премия в размер на 2835 лв. би бил 25,1075 %.
От заключението на съдебно-техническата експертиза пред въззивната инстанция се
установява, че вещото лице е получило в електронен вид сканирано копие на договора за
кредит и извлечение от погасителен план с отразени по него плащания. В електронен вид
файлът бил с разширение „pdf””. В случая от електронния първоизточник – файл – типов
договор бил отпечатан аналогов еквивалент на хартиен носител. Същият бил разписан от
двете страни, след което хартиеният носител бил сканиран и преобразуван отново в
електронен вид чрез OCR софтуер, а в последствие и разпечатан отново и приобщен по
делото. Било извършено два пъти преобразуване от цифров в аналогов вид и обратно, което
неминуемо водело до загуба на качество и параметри, характеризиращи информацията.
Излага, че изследването е използвало OCR софтуер, за да се установи какъв е размерът на
шрифта на предоставения по делото договор. Използван бил ABBYY FineReader, който
разчел шрифт Times New Roman с размер 9,5, както и Adobe Acrobat Pro DC, който разчел
шрифт Minion Pro с размер 7,8, и 11 в различните параграфи на документа. Въз основа на
това не можело да се даде еднозначен отговор на въпроса какъв е бил размерът на шрифта,
тъй като не се работило с електронния първоизточник на документа и всяко преобразуване
от електронен в аналогов формат и обратно водело до загуба на основни показатели и
параметри. В обобщение и в резултат на направени основни и допълнителни изследвания,
вещото лице заключава, че размерът на шрифта на хартиеното копие на електронен
документ, преминал през двукратно преобразуване от цифров в аналогов вид не може да се
определи еднозначно.
При защитата на заключението в съдебно заседание, вещото лице посочва, че не е
работил с първоизточника на договора, а е работил с копие на копието. Разпечатката по
делото от електронен файл е направена от копие на първоизточника. Изследвано било и
електронното копие. Във файла, от който е разпечатан екземплярът от договора и който е
приложен по делото, шрифтът на места е 9, а на други места е 7. На вещото лице не е
представено договор на хартия с мастилените подписи на страните, тоест оригиналният
документ, който е подписан между страните. Екземплярът от договора, който е в делото
представлявал разпечатка на файл, който бил създаден като при снимане на хартиен
екземпляр от договор, върху който не е имало мастилените подписи, тоест този хартиен
екземпляр също бил копие. Подписите на страните в оригиналния договор били положени с
химикалка, а не чрез електронно устройство.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав направи
следните правни изводи:
Правната квалификация на предявените установителни искове е чл. 422 ГПК вр. чл.
9
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
За уважаването им ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на
правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си последици, а именно:
сключването на валиден договор за кредит между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. и
А. Л. А. чрез реално предоставяне на определена парична сума на ответника, в качеството
му на кредитополучател и поемане на задължение от кредитополучателя за връщане на
заетата сума, при договорените лихви в претендираните размери.
При извършено оспорване на предявените искове в тежест на ответника е да докаже
недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение на
задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
При установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че
ищецът, претендира вземане по договор, имащ правните характеристики на договор за
потребителски кредит, предвид качеството на ответника на потребител по смисъла на чл. 9,
ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. По отношение на този договор важат всички императивни
изисквания по Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са
задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
страните договор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи на страните,
въззивният съд констатира следното:
Според действащата към момента на сключване на договора разпоредба на чл. 10,
ал.1 ЗПК (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят в еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.
В конкретния случай, в договора е предвидено предоставяне на потребителски
кредит от една страна под формата на реално предоставяне на парична сума, а от друга
10
страна и под формата на финансиране на услуга - сключване на застраховка. В този смисъл е
т. 2 от условията по договора, в която се посочва, че размерът на кредита за покупка на
застраховка "Защита на плащанията" ще бъде платен директно на застрахователя, а
посочената сума, като "застрахователна премия" се разделя на равен брой вноски,
съответстващи на броя погасителни вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска.
При така постигнатите договорки, настоящият съдебен състав намира, че заплащането на
застрахователната премия е част от условията по договора за кредит.
Настоящият съдебен състав намира, че въведеното от българския законодател
изискване в чл. 10, ал. 1 ЗПК относно шрифта на договора и всички елементи и приложения
към него не е в противоречие с Директива 2008/48/ЕО, тъй като с него е въведен по-висок
стандарт за защита на потребителя. По този въпрос има и произнасяне на СЕС с
Определение от 14.04.2021 г. по дело С-535/2020 г., в което е посочено, че чл.10, ал.1 ЗПК
гарантира, че информацията по договора ще бъде представена прозрачно и четливо, както и
ще възпрепятства използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасността
важна информация към момента на сключване на договора и по време на неговото
изпълнение да бъде пропусната от съответния потребител. Посочено е също, че
националната правна уредба се ограничава да предвиди правила относно формата, в която
трябва да се предостави информацията, и не налага задължения за предоставяне на
допълнителна информация извън хармонизирано установената в чл.10, пар.2 от Директива
2008/48, поради което чл.10, пар.2 и чл.22, пар.1 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват
в смисъл, че се допуска национална правна уредба, която налага всички елементи на договор
за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт -
не по-малък от 12. Позовавайки се на тази практика на СЕС, касационната инстанция в РБ
също приема, че изискването за големина на шрифта не противоречи на Директива
2008/48/ЕО /вж Определение № 485 от 14.04.2022 г. на ВКС по гр.д.№ 2585/2021 г., IV г.о.,
ГК; Решение № 50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г. о., ГК; Решение
№ 50162 от 10.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 550/2022 г., II т. о., ТК/.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда сериозни последици при нарушение
изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, а именно - недействителност на целия договор. Тук следва
да бъде съобразено, че ключовата част от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е текстът да бъде
представен по ясен и разбираем начин. За да може потребителят да разбере текстът на
договора, той трябва да има възможност да го прочете без особени затруднения. Ето защо
българският законодател е въвел изискване за шрифта като гаранция, че потребителите ще
могат да прочетат и разберат съдържанието на договора, стига то да е написано на ясен и
разбираем език. Така се гарантира възможността им да осмислят съществените клаузи на
договора и да вземат информирано решение.
С решение № 50084 от 09.01.2024 г. по т. д. № 875 / 2022 г., Върховен касационен съд,
1-во т. о., се е произнесъл по въпроси, касаещи въведеното в чл. 10, ал. 1 ЗПК изискване за
размера на шрифта на договора за потребителски кредит. В цитираното решение ВКС е
приел, че изискването за размера на шрифта на договора следва да се преценява според
11
носителя, на който е сключен договорът. Възможните конверсии при изготвяне на договора
на електронен носител и при отпечатването му на хартия не следва да се преценяват като
обстоятелства, дерогиращи изискването за размер на шрифта на договора не по-малък от 12
съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК. При преценката за размера на шрифта на договор, сключен на
хартиен носител, изследването следва да се извърши върху хартиения документ, без
математическо закръгляне на резултата от измерването.
При съобразяване на тълкуванията в посоченото решение на ВКС, настоящият състав
намира, че следва да се кредитира назначената съдебно –техническа експертиза пред
въззивния съд. Излага, че изследването е използвало OCR софтуер, за да се установи какъв е
размерът на шрифта на предоставения по делото договор. Използван бил ABBYY
FineReader, който разчел, че шрифт Times New Roman с размер 9,5, както и Adobe Acrobat
Pro DC, който разчел шрифт Minion Pro с размер 7,8, и 11 в различните параграфи на
документа. Вещото лице посочва, че не е работил с първоизточника на договора, а е работил
с копие на копието. Изследвано било и електронното копие. Във файла, от който е
разпечатан екземплярът от договора и който е приложен по делото, шрифтът на места е 9, а
на други места е 7. На вещото лице не е представено договор на хартия с мастилените
подписи на страните, тоест оригиналният документ, който е подписан между страните.
Екземплярът от договора, който е в делото представлявал разпечатка на файл, който бил
създаден като при снимане на хартиен екземпляр от договор, върху който не е имало
мастилените подписи, тоест този хартиен екземпляр също бил копие. Подписите на страните
в оригиналния договор били положени с химикалка, а не чрез електронно устройство.
С оглед гореизложеното от изложеното от вещото лице пред въззивната инстанция
при изследване на приложения по делото хартиен документ, обективиращ процесния
договор се установи, че договорът е изготвен в шрифт, с размер по-малък от 12.
При това положение съдът намира, че е налице нарушение на изискването на чл. 10,
ал. 1 ЗПК за шрифт не по-малък от 12. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че при
сключването на договора е допуснато съществено нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, което води
до недействителност на целия договор, съобразно чл. 22 ЗПК.
При извършената служебна проверка относно спазването на останалите императивни
изисквания в защита на потребителите, посочени в чл. 11, ал. 1 ЗПК, се констатира, че в
договора са означени дата и място на сключването, вид на предоставения кредит,
индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на
усвояването му, размер на годишния лихвен процент, информация относно размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Посочен е годишният
процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена
към момента на сключване на договора за кредит. В договора е инкорпориран погасителен
план, посочени са параметрите на кредита - размер на кредита 12 000,00 лв., застрахователна
премия 2835,00 лв., такса ангажимент 420,00 лв., годишен процент на разходите /ГПР/ от
16,82 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ от 14,08 %, обща стойност на плащанията от 19
807,20 лева, възстановяване на заетата сума на 63 месечни вноски с краен срок до
12
20.05.2024., всяка от които в размер на 314,40 лева. От т. 2 на условията по договора става
ясно, че срещу плащане на такса ангажимент кредиторът фиксира лихвения процент за
срока на договора.
Следва да се даде отговор и на въпроса дали договорът отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и по-конкретно дали трябва да съдържа конкретните компоненти,
включени в ГПР. Съдебната практика по този въпрос е противоречива и не съдържа
еднозначен отговор. Посочената законова разпоредба предвижда, че в договора за
потребителски кредит следва да бъде посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, както и да се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
приложение № 1 начин. В чл.19, ал.2 ЗПК е посочено, че ГПР по кредита се изчислява по
формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания. В конкретния случай договорът съдържа посочване
на ГПР, общата дължима сума, както и допълнителните допускания по смисъла на т.3 от
Приложение № 1, а именно - в т. 3 от договора се пояснява, че погасителните вноски
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разходите и
печалбата на кредитора, лихвеният процент е фиксиран, а началната дата за изчисляване на
годишния процент от разходите е датата на подписване на договора, като се приема, че
годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок
като страните изпълняват точно задълженията си по него. Законът не поставя изискване за
посочване на конкретния начин на изчисляването на ГПР съобразно единната математическа
формула, а и такова посочване не би допринесло за способността на потребителя да прецени
обхвата на своето задължение, доколкото извършването, респ. проверката, на посочените в
приложението сложни математически изчисления изисква специфични познания. При това
положение с извършените посочвания договорът формално отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а определеният ГПР е в рамките на законовото ограничение, въведено в
чл.19, ал.4 ЗПК - до пет пъти размера на законната лихва.
От друга страна обаче разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК предвижда, че всяка клауза на
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
закона, е нищожна. Посочването на неверен годишен процент на разходите, който е по-
нисък от действителния, може да доведе не само до заобикаляне изискванията на чл.19, ал.4
ЗПК, но и да се окачестви като нарушаване правата на потребителя и нелоялна търговска
практика, тъй като е възможно да подтикне потребителя да вземе решение, което не би взел
при посочване действителния размер на ГПР. В разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК е
предвидено, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според § 1, т.1 от ДР на
ЗПК, в понятието "общ разход по кредита за потребителя" се включват всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
13
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В случая получаването на кредита при
предлаганите условия /т. 2 от условията по договора/ включва заплащането на
застрахователна премия за покупка на застраховка "Защита на плащанията". Следователно
застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и
липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /в този смисъл определение № 50685 от
30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., ГК/. В договора е предвидено и
заплащането на такса ангажимент като условие за фиксиране на лихвения процент за срока
на договора. От договора обаче не става ясно дали тези разходи са включени в посочения
ГПР.
От заключението на допуснатата пред въззивната инстанция съдебно-счетоводна
експертиза, което настоящият състав кредитира, се установява, че договореният с процесния
договор ГПР в размер на 16,82 % не включва застрахователната премия в размер на 2835 лв.
При това положение не може да бъде направен извод, че формално извършеното в
договора посочване на ГПР отговаря на действителните разходи по същия. В същият смисъл
е и т. 2 на Решение на СЕС (девети състав) от 21 март 2024 година по дело C714/22 (С.Р.Г.
срещу „Профи Кредит България" ЕООД), с което е разяснено, че Член 10, параграф 2, буква
ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
Настоящият съдебен състав намира, че при така констатираното несъответствие на
договора с императивни законови разпоредби следва да бъде прогласена неговата
недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита. В този случай
кредитополучателят дължи връщане само на остатъка от главницата, след приспадане на
заплатените от него на ищеца суми. С Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело №
3855/2021 г. на ВКС, IV г. о, Решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г. на
ВКС, I т. о., Решение № 50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г., III г. о., ГК е
прието, че при недействителност на договора за потребителски кредит, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
14
дължи лихва или други разходи по кредита, като ако тази недействителност се установи в
производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД, съдът следва да установи с решението си
дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото
ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита, без да е
необходимо да се води отделно производство по иск с правно основание чл. 55 ЗЗД.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза и пояснение от вещото
лице в съдебно заседание пред въззивната инстанция, се установява, че съгласно платежно
нареждане от 01.03.2019 г. на А. Л. А. е усвоил сумата от 11 580 лв., която представлява
разликата между предоставения заем от 12 000 лв. и сумата от 420 лв., представляваща такса
ангажимент. Същата експертиза установява, че ответникът е направил погашения по кредита
в размер на 5431,60 лв. - 15 бр. месечни вноски с падежи за периода от 21.03.2019 г. –
20.11.2020 г. в общ размер на 4730,36 лв., частично 16- та погасителна вноска в общ размер
на 209,96 лв., частично 17-та погасителна вноска в общ размер на 91,06 лв. и мораторна
лихва в размер на 400,22 лв., на 13.10.2021 г., както и било получено последно плащане от
ответника в размер на 400 лв., с която сума била погасена част от мораторната лихва.
С оглед констатираната недействителност на договора и произтичащата дължимост
само на чистата стойност на кредита, от чистия размер на кредита от 12 000 лв. следва да се
приспаднат следните суми: 420 лв. – такса ангажимент и сумата от 5431,60 лв. – платени
суми по кредита. След извършеното приспадане на посочените суми дължимата чиста
стойност на кредита възлиза в размер на 6148,40 лв., за която сума следва да бъде уважен
предявеният установителен иск.
За разликата над тази сума 6148,40 лв. до пълния претендиран размер на главница от
10 438,54 лв. предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Следва да се присъди и законната лихва върху тази сума от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.
Поради тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в
която е уважен предявеният установителен иск за главница по Договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и използване на кредитна карта №
PLUS- ***/01.03.2019 г. за сумата от 4087,20 лв., ведно със законната лихва върху нея от
04.05.2022 г. до изплащане на вземането, а вместо това да постанови друго, с което
установителният иск за главница бъде уважен до размера от 6148,40 лв., ведно със законната
лихва от 04.05.2022 г. до изплащане на вземането.
Съобразно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, при констатираната недействителност на
договора за кредит, ответникът не дължи заплащане и на претендираните лихви, поради
което предявените установителни искове за договорна и мораторна лихва следва да бъде
отхвърлени, като неоснователни, като обжалваното решение в тази му част е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Оплакванията във въззивната жалба от адв. И. Г. – особен представител на А. Л. А.,
15
че ищецът не е обявил предсрочна изискуемост на кредита, следва да се посочи, че
преценката за относно наличието на настъпила предсрочна изискуемост изисква да бъде
изследвано изпълнението на задълженията на страните по валидно сключен договор. В
конкретния случай е налице недействителен договор и спорът се разрешава при прилагането
на законоустановените последици от констатираната недействителност, поради което
въпросът за изпълнението на задълженията по този договор и настъпването на предсрочна
изискуемост не подлежи на обсъждане. Отделно следва да се посочи, че във въззивната
жалба от особения представител не е изразено несъгласие с изводите на районния съд за
недействителност на договора за револвиращ кредит, а напротив дори е отразено, че с оглед
констатираната недействителност на договора на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи
само чистата стойност на кредита.
Следва да бъде посочено, че след извършена служебна справка по реда на чл. 23, ал.6
от ЗТРРЮЛНЦ в Търговския регистър съдът установи, че считано от 4.12.2023 г. /вписване
№ 20231204154029/ „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, КЧТ, ЕИК
********* е заличен в Търговския регистър вследствие на подписан на 31.05.2023 г. договор
за прехвърляне на търговско предприятие, с който договор “Юробанк България“ АД, ЕИК
*** придобива търговското предприятие и дейността на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“, КЧТ, ЕИК ********* и “Юробанк България“ АД, ЕИК *** се явява
правоприемник на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. клон България, с ЕИК
*********.
По разноските:
Изходът на делото налага преразглеждане на разноските, присъдените в полза на
ищеца от първоинстанционния съд, направени в заповедното производство. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК такива му се дължат съобразно уважената част от исковете, или сумата от
143,59 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса.
Необходимо е да бъдат ревизирани и присъдените разноски на ищеца за
първоинстанционното производство. Същият пред първоинстанционния съд своевременно е
поискал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и
депозит за особен представител, като същевременно не е било направено възражение за
тяхната прекомерност. Юрисконсултското възнаграждение е претендирано в минимален
размер от 100,00 лева. По делото има доказателства и за реалното им извършване. По
изложените съображения и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и депозит
за особен представител пред първоинстанционния съд съобразно уважената част от иска в
размер на 882,55 лева.
По изложените съображения ответникът А. Л. А. следва да бъде осъден да заплати
допълнително на ищеца сумата от 7,28 лв. представляваща направени от него разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 533/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина,
за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса, съобразно на уважената част от
исковете, както и сумата от 44,71 лв., представляваща направени от ищеца разноски за
16
юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и депозит за особен представител пред
първоинстанционния съд съобразно уважената част от исковете.
За въззивната инстанция право на разноски има само “Юробанк България“ АД, ЕИК
*** – правоприемник на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. клон България, с
ЕИК ***, което е своевременно е поискало присъждането им и е представило доказателства
за реалното им заплащане, като същевременно не е било направено възражение за тяхната
прекомерност. Претендирани са разноски за държавна такса, депозит за особен представител,
депозити за вещи лица, както и юрисконсултско възнаграждение, съобразно писмена молба
вх. № 3838/20.05.2025 г. На дружеството му се дължат разноски в размер на 353,87 лв.,
съобразно уважената част от въззивната жалба.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 254 от 14.10.2024 г. по гр.д. №1223/2022 г. по описа на
Районен съд – Бяла Слатина В ЧАСТТА МУ, с която искът по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, Париж, рег.
№***, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, с ЕИК: *** със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Д. Д. - заместник управител – с правоприемник
“Юробанк България“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д. Ш. – изпълнителен директор и М. В. – прокурист против А. Л. А. с
ЕГН ********** от *** за признаване за установено, че последният дължи главница по
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № PLUS- ***/01.03.2019 г. е отхвърлен за горницата
над 4087,20 лв. до 6148,40 лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Л. А. с ЕГН ********** от
***, че същият дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, Париж, рег. №***,
чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, с ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Д. Д. - заместник управител – с правоприемник
“Юробанк България“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д. Ш. – изпълнителен директор и М. В. – прокурист и сумата от 2061,20
лв. – общо 6148,40 лв. – главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-
***/01.03.2019 г., ведно със законната лихва от 04.05.2022 г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по № 291/09.05.2022г.по ч.гр.д. № 533/2022г. по
описа на РС-Бяла Слатина.
ОСЪЖДА А. Л. А. с ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ допълнително на
“Юробанк България“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д. Ш. – изпълнителен директор и М. В. – прокурист - правоприемник на
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. клон България, с ЕИК *** сумата от 7,28 лв.,
17
представляваща направени от него разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
533/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, за юрисконсултско възнаграждение и
държавна такса, съобразно на уважената част от исковете, както и сумата от 44,71 лв.,
представляваща направени от него разноски за юрисконсултско възнаграждение, държавна
такса и депозит за особен представител пред първоинстанционния съд, съобразно уважената
част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 254 от 14.10.2024 г. по гр.д. №1223/2022 г. по описа на
Районен съд – Бяла Слатина в останалата му част.
ОСЪЖДА А. Л. А. с ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на “Юробанк България“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. Ш. –
изпълнителен директор и М. В. – прокурист - правоприемник на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. клон България, с ЕИК *** сумата от 353,87 лв.,
представляваща разноски пред въззивната инстанция, съобразно уважената част от
въззивната жалба на “Юробанк България“ АД, ЕИК ***.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18