№ 9
гр. Пазарджик, 05.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседА.е на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Снежана С.
при участието на секретаря Е. Пенова
и прокурора Е. Сп. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Снежана С. Наказателно дело от общ
характер № 20225220200812 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Подсъдимият А. Е. Ф. се явява и с адв. Р. К. от АК-Пазарджик,
надлежно упълномощен да го представлява от ДП.
Гражданският ищец и частен обвинител Н. Л. Р. се явява.
Явява се свидетелката А. К..
За РП-Пазарджик се явява прокурор Е. П..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЧО и Гр.ИЩЕЦ Р.: Да се даде ход на делото
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
Поради липса на процесуална пречка за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Свидетелят А. К. К., със снета по делото самоличност.
Свидетелката отново предупредена за наказателната отговорност по
чл.290 от НК. Обеща да говори истината.
СВИДЕТЕЛКАТА А. К.: - Във всеки един телефон има възможност да
се активира функция за следене на локацията. Аз съм си го активирала. Тази
функция се нарича Гугъл Мапс и запаметява в телефона местоположението,
1
времето. Прегледах телефона си за датата 24-ти февруари, тази година.
Установих, че в определените часове показва местоположението, че съм била
в КАТ, след това, че съм била пред РУ на МВР Пазарджик и аз съм
преснимала, за да ви ги покажа и представям по делото. Държа на това, което
вече съм казала пред Вас и на досъдебното производство, казала съм
истината.
ПРОКУРОРЪТ: - Да се приемат.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ: - Моля да не се
приемат.
АДВ. К.: - Да се приемат.
ПОДСЪДИМИЯТ : - Да се приемат.
Съдът намира, че следва да приеме като писмени доказателства по
делото представеното от свидетелката К. онагледяване на локацията й през
инкриминирА.я период в общо 2 листа, като относими по делото.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото горепосочените
такива.
АДВ. К.: - При това положение не държа на назначаването на
техническа експертиза. Отказвам се от това доказателствено искане.
Съдът е солидарен със становището на адв. К., че съдебно-техническа
експертиза, която да отговори на въпроса за местоположението на
свидетелката през инкриминирА.я период не е необходима, предвид приетите
писмени доказателства в този смисъл.
Освен това една такава експертиза не би допринесла за установяване на
обективната истина по делото, тъй като не би изяснила факти, отнасящи се
към главния факт на доказване по делото.
Ето защо съдебно-техническа експертиза, която да се произнесе по
местоположението на свидетелката К. през инкриминирА.я период не е
необходима.
СТРА.ТЕ /ПООТДЕЛНО/: – Нямаме доказателствени искА.я.
2
На основА.е 283 НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА И ПРИЕМА като писмени доказателства по делото събрА.те
на ДП, а именно: докладни записки на л.14-15, заповед за задържане на лице
на л.16 , декларация на л. 17 , протокол за обиск на лице на л. 18 , разписка на
л.19, лист за преглед на пациент на л. 32 -33у, рентгеново изследване на л. 34-
35, кадрова справка – л. 57, длъжностна характеристика от л. 58-61,
характеристична справка на л. 65, справка за съдимост – л. 67-68, СМУ №29
на л. 106-107, касаещо подсъдимия.
СТРА.ТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искА.я. Да се
приключи делото.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, поддържам внесения
обвинителен акт спрямо подсъдимия за престъпление по чл.131, ал.2 пр. 2 т. 4
вр. с чл.130 ал.2 от НК. От всички събрА. по делото доказателства се
установява, че е извършил инкриминираното деяние на 24.02.2022 в гр.
Пазарджик и е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
гръдния кош на полицейски орган – мл.инсп. Н. Р., в сектор „ОхрА.телна
полиция“ при изпълнение на службата му по осигуряване на обществения
ред. Обвинението се доказа от свидетелските показА.я на пострадалия и
очевидеца Г.. ПоказА.ята на двамата свидетели са последователни, логични и
непротиворечиви, описват подробно една фактическа обстановка на
извършване на деянието. След като се пристигнали в двора на КАТ там
подсъдимият започнал да се държи агресивно към тях, да псува, да обижда и
настоява да освободят сина му. Отправили са му предупреждение да изпълни
разпореждането им да престане с действията си, той не е изпълнил това
разпореждане и подсъдимият започнал да бяга. Свидетелят го настигнал и
при настигането подсъдимият се обърнал и му нанесъл удар в гърдите. Той
възползвайки се от това поведение подсъдимият повторно започнал бягството
си. След това Р. го настигнал и подсъдимият започнал да се съпротивлява,
3
удряйки го с лакти, Р. отново го изпуснал , след това успял да се промуши и
бил настигнат от Р.. Успял да го хване за ръката и с помощта на другия
пристигнал колега успели да го хванат. Тази обстановка се сочи и от двамата
свидетели. В подкрепа на техните показА.я са и показА.ята на останалите
свидетели, които са присъствали на мястото – Г. и П., които са станали
свидетели само на първоначалните прояви на подсъдимия. Категорични са, че
когато са пристигнали в двора на КАТ там е бил подсъдимият, който бил
агресивен към колегите му, отправял им обиди и псувни и въпреки, че му
разпоредили да преустанови действията си той не е изпълнил тези
разпореждА.я, което е наложило да упражнят действия спрямо него по
задържането му. Тези показА.я се потвърждават и от изготвената СМЕ, която
сочи мехА.зма на извършване на деянието, осъществено е чрез един или
повече удари в областта на гърдите. Тези наранявА.я на пострадалия са
причинени от подсъдимия когато са били опрени един в друг, тяло в тяло и
отхвърля това да е станало чрез съпротивата която е осъществил при
задържането си. Експертът е категоричен, че тези наранявА.я са получени,
когато са били един срещу друг и в хода на един динамичен процес.
Квалифицира телесната повреда като лека такава по смисъла на чл.130, ал.2
от НК. Обяснението, което е дадено от подсъдимия и е израз на неговата
защитна позиция, такива са показА.ята на неговия син, същите са опит да
оневини баща си. Нито се твърди от станалите свидетели на Е. Ф. да му е
причинен побой, нито се установява да са били отправяни някакви закА. от
полицейските служители към Ф., нито да му е бил осъществен побой.
ПоказА.ята на Е. Ф. звучат нелогично - бил вкаран в една стая, на изгА.а
лампа, нанесен му бил побой. Що се отнася до показА.ята на свидетелката К.
тя се е намирала в приятелски отношения с подсъдимия и сина му и с
показА.ята си е направила опит да му помогне. Не се установи да се е
намирала в двора на КАТ от показА.ята на свидетелите, нито полицейските
служители, нито Е. Ф. я е видял там. Опровергават се нейните показА.я от
разпита на четиримата полицаи. Нелогично е, че Ф. бил тръгнал спокойно
към автомобила си, а след това побягнал. Що се отнася до днес представените
доказателства същите не би следвало да бъдат ценени като доказателства, тъй
като не може да се направи заключение, че се е намирала на мястото, или, че
тези документи са направени от приложението на нейния телефон, възможно
е датите и часовете на тези документи да бъдат мА.пулирА.. Не може да се
4
каже с категоричност, че това е от телефона на свидетелката К.. Дори това да
е така както казва К., то няма доказателства, че този телефон е бил носен от
нея. Обвинението е доказано от събрА.те по делото доказателства и следва на
подсъдимия да бъде наложено наказА.е съобразно предвиденото. Като
смекчаващи обстоятелства следва да се отчете чистото му съдебно минало -
към момента на деянието е бил реабилитиран и добрите характеристични
данни. Като отегчаващи – липсата на критичност към извършеното. Следва да
се наложи наказА.е лишаване от свобода за десет месеца, което да се отложи
за изпитателен срок от три години. Сторените разноски следва да бъдат
възложени на подсъдимия. Гражданският иск е основателен и следва да бъде
уважен като размерът следва да се определи по справедливост.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ Р.: Уважаема г-жо
съдия, пледирам за осъдителна присъда спрямо подсъдимия. Гражданският
иск, който бях предявил за неимуществени вреди моля да го уважите в пълен
размер. По свидетелските показА.я, дадени от мен и колегата Г. стана ясно за
цялата ситуация. За приложението, което представи свидетелката К.,
доколкото ми стана ясно е била там в 20.40 часа, а лицето А. Ф. тогава вече
беше задържан и пред самата сграда на КАТ и това не доказва, че се е
намирала на указаното място пред КАТ, така както тя твърди. Не претендирам
разноски, защото не съм направил такива.
АДВ. К.: Уважаема госпожо съдия, моля за вашата присъда, която да
бъде оправдателна спрямо подзащитния ми. Не мога да се съглася с
твърденията на прокурора, които подробно са отразени в ОА базирайки се на
някакви доказателства, които бяха посочени от прокурора доста формално,
без да се направи подробен анализ на същите, за да може те да бъдат оценени
в индивидуална степен и в тяхната съвкупност, за да се стигне до основния
извод. Нанесени ли са удари от подсъдимия спрямо пострадалия Р., в каква
степен и по какъв начин, каква е формата на вина, която аз не чух в
пледоарията на прокурора? Тя е отразена в ОА. Отразено е в ОА, че става
въпрос за пряк умисъл, за което не съм съглА. и на базата на липсата на такъв
да се произнесете с оправдателна присъда. Затова искам да направя анализ на
доказателствата. Става въпрос за преките доказателства - показА.ята на
свидетеля Р., който е и пострадал, така и показА.ята на свидетеля Г., който
твърди, че е пряк свидетел на станалите събития в двора на КАТ на
24.02.2022 г. Единствено цялото производство, весения обвинителен акт се
5
изгражда само и въз основа на показА.ята на Р. за това, че на тази дата той е
получил два последователни удара в гърдите от страна на подсъдимия Ф.,
гонейки го, за да бъде арестуван и тъй като той е оказал съпротива,
настигайки го, е получил първо един удар в гърдите лице в лице и след като
го е изпуснал, настигнал го е пак и го е хванал през кръста в хватка, пак го е
изпуснал, защото подсъдимият силно се е съпротивлявал. Втори път го е
настигнал втори път е получил удар, обърнал се е лице в лице и пак му е
нанесъл удар в гърдите, след това вече е овладян и са му сложени белезници.
Това са твърденията единствено и само на Р.. Тук е въпросът – кое от двете
неща които свидетелят Г. казва е вярно? Това, което е казал пред оргА.те на
ДП или тук в съдебната зала, за което вие констатирахте противоречия.
Неговите показА.я на 15.03.2022 г. на л. 72 от делото / цитира показА.ята му/.
Казва, че мехА.змът е друг. Тук се твърди, че става въпрос за спиране и пряко
нанасяне удар лице в лице от страна на подсъдимия спрямо подсъдимия. В
съдебната зала, когато се констатирах тези противоречия Г. каза, че
следователят не е записал правилно и сега казвал истината и повтори цялата
теза на Р.. Останалите свидетелите – Г. и П. те не са свидетели на тези
ситуации – очевидци, те са свидетели само в началото, което потвърждава
тезата на Р. и Г. че са чули псувни. Как може да чуваш избирателно, защото
те двамата потвърдиха, че когато отишли в двора на КАТ чували псувни,
даже свидетелят Г. казваше „не си спомням“ на моите въпроси, но си спомня,
че подсъдимият е казал на сина си да не дава проба, но секунди преди това не
е чул какво е казал синът му, че са му ударили четири-пет туката. Тогава той
казва „Щом са те били, няма да даваш проба“. Всички тези неща говорят явно
и се показва за една т.нар. полицейска солидарност, за да се потвърди
твърдението на Р., че впоследствие, по време на изпълнение на служебните си
задължения е бил ударен умишлено, при пряк умисъл с юмрук в гърдите.
Нека се обърнем към СМЕ. Какво казва д-р П.? Той потвърждава ударите.
Ние не отричаме, че вероятно в хода на борбата при оказването на съпротива
е възможно да е нанесен такъв удар, но той не е целял умишлено да го нарА..
Това е станало по време на борбата както от страна на подсъдимия да се
отбрА., така и на пострадалия да го задържи. Как е възможно да стане това?
Казва д-р П. – може да се получи, но телата трябва да са раздалечени,
първоначално не е могло да бъде нанесено, защото гърдите са прилепени към
Ф. и когато се е освободил от тази хватка е възможно да го удари с лакът по
6
ръката. Това е станало едно много активно действие и няма начин да не се
получи такова нещо. Възможно е да е станало и втория път след като са го
повалили на земята, дошъл е Г. и преди да му сложат белезници той е бил
притиснат на земята по очи. Възможно е такава травма да се получи при Р. и
при тези активни действия за овладяването на подсъдимия. Това пряк умисъл
ли е ? или е естествена реакция на всеки нормален човек при такова
физическо въздействие върху него – не говоря колко е правомерно и колко
не, но това са рисковете, които носи всеки полицейски служител. Не на
последно място с всички тези данни, а и с показА.ята на свидетелката К.,
дадени и днес тя е била в КАТ в 20.40 часа и е тръгнала в 21.05 часа. Това са
около 20 минути. Тя е могла да види тези действия. След това е отишла пред
РУ МВР, за да изчака да види по нататъшните действия. Не знам защо
прокурорът не взе отношение по СМУ, приложено от мен и нанесеното
увреждане на подзащитния ми, подробно са описА. и той обяснява как са
получени от придвижването му до двора на КАТ. ОписА. са много подробно.
Няма да се спирам на другите наранявА.я на подсъдимия Ф., за което в
момента има образувА. две производства, висящи в следствието за
нанесените телесни увреждА.я както на подсъдимия Ф., така и на синът му,
преди да стане този инцидент. По този начин, а и не на последно място моля
да приемете обясненията на подсъдимия – „аз да не съм луд да скоча срещу
десет полицая“. Ако не бяха действията на Р. и Г. да тръгнат да го гонят,
защото агресията е тръгнала от тях, защото той ако имаше желА.ето да се
саморазправи е щял още там на място да го направи. Тръгнали са двамата
полицаи да го гонят и той е тръгнал да го бяга, естествено, че ще бяга, гонят
го, за да го малтретират – кой е тогава агресорът? Няма да поставям въпроса
за неизбежната отбрана защото липсва един елемент – полицаите имат
правото по ЗМВР да прилагат сила и то необходимата сила при ситуация,
когато се налага, но ако беше цивилно лице г-н Р. при всичките тези
обстоятелства аз считам, че ще бъдат тогава налице условията на неизбежната
отбрана, но тъй като липсва противоправността на това деяние не е налице
неизбежна отбрана и с оглед цялостното поведение от страна подсъдимия
изяснява въпроса за неговите обективни действия, които е извършил се
извлича и формата на вина – нито е евентуален умисъл, нито е пряк, а се касае
за евентуална самоотбрана и липсата на пряк умисъл за нанасяне на тази
телесна повреда. Считам, че след всички тези факти следва да приемете, че не
7
е налице пряк умисъл в действията му и да бъде оправдан, и ако постъпите по
този начин следва да отхвърлите и гражданският иск. Все пак, възприемайки
позицията на моя подзащитен и вие приемете, че се касае за едно умишлено
действие аз ви предлагам, след като няма минимум да преминете към друг
вид наказА.е, ако счетете, че има някаква вина, с оглед всички положителни
данни за него, а мнението му, че не се признава за виновен и не може да бъде
приемано като отрицателна характеристика за него. Това е негово право. С
оглед на горното моля за Вашата присъда.
ПРОКУРОРЪТ РЕПЛИКА: - Лично не намирам противоречия в
показА.ята на Г. в ДП и в съдебната фаза. В съдебно заседА.е е изяснил, че
става въпрос за неправилно записА. показА.я. Неправилно се твърди, че
полицаят Г. избирателно чувал едни неща, а други не чувал. Той е съобщил за
твърдения, на които е станал свидетел, значи другото не се е случило, щом не
е чул. За наранявА.ята на подсъдимия, че са при самоотбрана при
задържането му, това са едни свободни интерпретации на защитата, които
бяха опровергА. в миналото заседА.е от експерта и той каза, че няма как да е
самоотбрана когато е бил повален на земята, когато е бил хванат през кръста.
Що се отнася до това, че не съм взела отношение по наранявА.ята на
подсъдими той си води отделно дело за това, в случая по това дело нито е
пострадал, нито е свидетел, ще се коментира това СМУ на друго място.
Нелогично е твърдението спокойно да и е вървял, а полицаите да тръгнат да
го гонят.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Какъв мотив съм
имал? Придържам се към казаното от моя адвокат.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Аз искам да кажа, че нямам
мотив, искам да питам какъв ми е бил мотива, за да извърша това нещо.
Очаквам от съда да бъда оправдан.
Съдът се оттегли на съвещА.е, за да постанови присъдата си, след което
обяви същата на стрА.те и разясни сроковете за обжалване и протестиране.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 11.02 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8