Р Е Ш
Е Н И Е №
19.07.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно
заседание двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при
секретаря МАРИЙКА Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1560
по описа на съда за 2018 год., за да се
произнесе съобрази следното:
При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни
искове, които намират правното си основание в ЗМВР, ЗИНЗС и правилника за
приложението му и ЗЗД, както и установителен иск за прогласяване нищожността на
сключена между страните спогодба.
В исковата молба на ищцата се твърди, че работи като държавен служител в
ответната ГДИН към Министерството на правосъдието на длъжност „надзирател” в
Затвора гр. Сливен. Сочи се как
изпълнява служебните задължения и дежурства и се позовава на правни
норми относно отчитането и заплащането на труда. Изложена е подробна хронология
относно твърденията на ищцата за положен извънреден труд, за който счита, че й
се дължи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд. От съда се
иска да постанови решение, с което да
осъди ответната страна да заплати:
- сумата 1000 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
извънреден труд за общо 200 часа за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г.,
както и мораторна лихва в размер на 100 лева за периода до завеждане на
исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане;
Предявен е и установителен иск за прогласяване нищожността на сключена
спогодба като противоречаща на закона и добрите нрави. Претендират се
разноските по делото.
От страна на ответника е представен отговор на исковата молба, в който се
оспорва частично нейната допустимост, като съдът намира това възражение за
неоснователно. В останалата част исковата молба се оспорва като неоснователна,
а също така се прави и възражение за погасяване по давност на исковата
претенция за периода 01.01.2015 г. до 05.04.2015 г..
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник.
Поддържат се исковете по основание, а по отношение на размера на осъдителните
искове се прави изменение, както следва:- иска за заплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд да се счита предявен в размер на
1260,16 с приспаднат данък, а претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
него да се счита предявена в размер на 163,04 лева.
Ответната
страна, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от пълномощник,
който поддържа становището за неоснователност на исковете и прави възражение за
прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца. Претендират се разноските по делото,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Ищцата В.Д.
по служебно правоотношение като държавен служител в ответната Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” при Министерство на правосъдието, с място на работа Затвора
гр.Сливен.
За
периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г. ищцата е положила извънреден труд. Със спогодба от 14.11.2016г.
лично подписана и от ищцата са договорени отношенията за положения извънреден труд за
периода от 17.05.2013г. до 17.05.2016г., като определеното възнаграждение е
по-малко от действително дължимото и ищцата са отказва други претенции за
посочения период.
В
периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г. ищцата е положила извънреден труд, за
който не е изплатено полагащото се възнаграждение в общ размер на 1119,67 лева, като сумата е с приспадане на данък. За
периода от 01.03.2015г. до 31.12.2017г. размерът на неизплатеното
възнаграждение за извънреден труд е 1077,12 лева с приспаднат данък. Размерът
на мораторната лихва за забава върху неплатената нетна сума-1077,12 лева, за
периода от падежа на всяко едно вземане до завеждането на исковата молба е в
размер на 150,16 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства-писмени
документи и заключението на вещото лице.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената
искова претенция с правно основание чл.26 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
спогодбата от 14.11.2016г. е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съдът намира, че спогодбата в
частта относно отказа на ищцата от претенции е нищожна, поради противоречието й
с императивна правна норма. Основно право на служителя, полагащ труд, е да
получи възнаграждение за този положен труд, в т.ч. и за положения от него
извънреден труд.. Всички разпоредби, касаещи полагането и заплащането на
извънредния труд, както в КТ, приложим субсидиарно, така и в специалните
нормативни актове /ЗМВР и ЗИНЗС/ са уредени с императивни правни норми.
Страните по трудовото, респ. служебното правоотношение нямат право да ги
дерогират с каквито и да е споразумения помежду си. Подобни споразумения биха
били нищожни именно поради противоречието им с императивни правни норми /чл.26,
ал.1 от ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4, изр.2 от КТ, приложим
субсидиарно - отказът от трудови права,
каквото е процесното, е недействителен. От това следва, че подобен отказ на
работника, служителя от правото му на заплащане на надлежно положен извънреден
труд, е недействителен. В този смисъл решение на СлОС по въззивно гражданско
дело №175/2018г. Поради това спогодбата следва да бъде прогласена в частта
относно отказа на ищцата от претенции за уговорения период.
Предявената
искова претенция за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд е
допустима, а разгледана по същество е частично основателна в размер на сумата 1077,12
лева, като сумата е с приспаднат данък и представлява възнаграждение за
извънреден труд за периода от 01.03.2015г.
до 31.12.2017г., като вземането за този период не е погасено по давност. За
месеците януари и февруари 2015г. вземанията на ищцата са погасени с изтичането
на тригодишна давност и по тази причина претенцията за тези месеци следва да се
отхвърли като неоснователна. Безспорно ищцата работи в ответното юридическо
лице по служебно правоотношение като държавен служител и за отношенията между
страните са приложими разпоредбите на
ЗМВР, ЗИНЗС и съответните подзаконови нормативни актове. Несъмнено е
установено, че е полагала извънреден труд за горепосочения период и ответната страна не е заплатила
полагащото се възнаграждение. В работното време се включват и почивките съгласно
ТР № 8/2013 . от 14.11.2013 г. на ОСГК на ВКС РБ,
според което при непрекъсваем производствен процес – смени, дежурства
нормативно определеното време за хранене се включва в работното време, ако
работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място определено
от работодателя. Без значение е дали на
служителите по време на наряд е предвидено време за отдих и те ползват
специално обзаведени помещения с легла, спални принадлежности, маса, столове,
климатик и санитарни възли. Това възнаграждение е определено на база действително
отработеното време като извънреден труд и в съответствие с действащите
нормативни актове. Вътрешно служебните заповеди, инструкции, указания и т.н. са
правно ирелевантни, предвид противоречието им със законите и подзаконовите
нормативни актове, уреждащи въпросната материя. Поради това този иск следва да
се уважи в горепосочения размер от 1077,12 лева за периода от 01.03.2015г. до 31.12.2017г.,
ведно със законната лихва, считано
от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане, а в останалата
част претенцията за месеците януари и февруари 2015г. е неоснователна и следва да се отхвърли,
поради обстоятелството, че вземанията са погасени по давност и възражението на
ответната страна е основателно.
Акцесорната
претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху
неплатеното възнаграждение за извънреден труд за периода до завеждане на
исковата молба е допустима, а разгледана по същество е основателна в размер на 150,16 лева. С
неплащането в срок на полагащото се на ищцата възнаграждение ответникът е
изпаднал в забава и дължи обезщетение в горепосочения размер. Поради това иска
следва да се уважи в посочения размер, а в останалата част да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед
изхода на процеса следва на ищцата да се присъдят разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, като възражението на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от ищцовата
страна е основателно. Относно иска за заплащане на извънреден труд е заплатена
сумата 700 лева, която е прекомерна съобразно фактическата и правна сложност на
делото и следва да се намали на 300 лева. За установителния иск
възнаграждението е в минимален размер и не следва да се намаля. Съобразно
уважените искове на ищцовата страна следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 558,70 лева.
На ответната
страна с оглед изхода на процеса следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 41,30 лева съобразно отхвърлените искове.
По
правилата на процеса ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза
на съдебната власт държавна такса върху уважените искове в общ размер на 180 лева,
както и разноски за вещо лице в размер на 250 лева.
Ръководен
от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието,
със седалище и адрес гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ на В.Х.Д. с ЕГН-********** ***, както
следва:
-сумата 1077,12
лева /хиляда седемдесет и седем лева и 12 стотинки/, представляваща неплатено
възнаграждение с приспаднати удръжки /данък/ за положен извънреден труд в
периода от 01.03.2015г. до 31.12.2017г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от 05.04.2018г. до окончателното изплащане;
-сумата 150,16
лева /сто и петдесет лева и 16 стотинки/, представляваща мораторна лихва за
периода до завеждане на исковата молба;
-сумата 558,70
лева /петстотин петдесет и осем лева и 70 стотинки/, представляваща разноски по
делото.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от В.Х.Д. с ЕГН-********** *** против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес
гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21
искове за заплащане на възнаграждение за извънреден труд и мораторна
лихва в останалата им част за разликата над уважените до пълните претендирани
размери като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРОГЛАСЯВА
за нищожна на основание чл.26, ал.1, предл първо от ЗЗД спогодба от
14.11.2016г. в частта относно отказа на В.Х.Д. с ЕГН-********** от право на
претенции, като противоречаща на закона.
ОСЪЖДА В.Х.Д.
с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес гр.София,
бул.”Ген.Н.Столетов” №21 сумата 41,30 лева /четиридесет и един лева и 30
стотинки/, представляваща разноски по делото съобразно отхвърления размер на
исковете.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието,
със седалище и адрес гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ в полза на
съдебната власт по сметка на Районен съд-Сливен държавна такса в размер на 180 /сто
и осемдесет/ лева и разноски за вещо лице в размер на 250 /двеста и петдесет/
лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: