ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 51
гр. София , 18.08.2021 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на осемнадесети август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ
Членове:полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
полк. ГЕНКО ДР. ДРАГИЕВ
като разгледа докладваното от полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ Въззивно
частно наказателно дело № 20216000600043 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 1 от НПК, вр. чл. 396, ал. 1 от
ГПК.
С обжалваното определение Военен съд – П. е наложил обезпечителна
мярка възбрана върху ½ недвижим имот собственост на ...... А.. Й. Ч. от
военно формирование ...... – К. по постъпило искане от Военно-окръжна
прокуратура – П. по ДП № ...../2021 г. по описа на ВОП – П..
В жалбата пред настоящата инстанция се релевират доводи за
неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционният съдебен акт.
Твърди се, че не са налице предпоставките за налагане на обезпечителна
мярка, тъй като не може да се изведе обоснованото предположение, че е
налице вероятна основателност в тезата на обвинението досежно
извършителството на деянието.
На второ място се сочи, че деянието за което е повдигнато обвинението
предвижда само възможност за налагане на конфискация и с оглед ранната
фаза на производството не може да се обоснове извод, че спрямо личността
на дееца ще бъде наложено това допълнително „наказание“.
На трето място се сочи, че предвид размера на предвидената глоба дори
и в нейния максимум 10 000 лева, то налагането на възбрана на конкретния
имот се явява неадекватна обезпечителна мярка, при което е налице свръх
обезпечаване.
Иска се отмяна на атакуваното определение.
1
Военно-апелативният съд, като обсъди доводите в жалбата и като се
запозна с атакувания съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 396, ал. 1 от ГПК, от
лице, което разполага с право на жалба, но по съществото си е
неоснователна.
Досъдебното производство № ...../2021 г. по описа на ВОП - П. е
образувано срещу ...... А.. Й. Ч., от военно формирование ..... – К.. Срещу
военнослужещия е повдигнато обвинение от 28.06.2021 г. по чл. 252, ал. 2,
във вр. ал. 1 от НК (том 1, л. 29 от досъдебно производство) за това, че през
периода от м. януари 2013 г. до м. май 2021 г. включително, в гр. К. и с. Е.,
общ. К., обл. С.З. като физическо лице, без съответното разрешение - лиценз,
издаден от БНБ (Българска народна банка) е извършвал занятие банкови
сделки по смисъла на чл. 430, ал. 1 от ТЗ, за които се изисква разрешение по
закон - чл. 13, ал. 1 от Закона за кредитните институции, като предоставил
парични кредити за своя сметка и на собствен риск, както следва:
На Б.Н.Щ. от гр. К. - 20 000 лв.;
На М.Ю.А. от гр.К. - 60 000 лв. и
На Д.А.Я. и А.Н.Я. от с. Е., общ. К. - 30 000 лв., като от деянието са
получени значителни неправомерни доходи в размер на 70 950 лв.
За повдигнатото обвинение законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от 5000 до 10000 лева,
като може да се постанови и конфискация на част или на цялото имущество
на дееца.
При положение, че е предвидена възможност за налагане на наказание
глоба и конфискация на част или на цялото имущество на обвиняемия ...... Ч.,
ако той бъде признат за виновен и осъден, то прокуратурата е била длъжна да
вземе всички необходими мерки за обезпечаване на евентуалното бъдещо
вземане на държавата. В този смисъл е налице и обезпечителната нужда с
оглед разпоредбата на чл. 391, ал. 1 от ГПК, тъй като без обезпечението за
държавата ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на
евентуалните й бъдещи права. Такъв е и настоящият случай, при който с
оглед повдигнатото обвинение прокуратурата е поискала от съда да вземе
мерки за обезпечаване на глобата и конфискацията по реда на ГПК и
първоинстанционният съд е уважил искането, като е приел, че са налице
предпоставките за това.
Установено е от писмените доказателства, че обвиняемия А.. Й. Ч. и
Я.Й. Ч. са съсобственици на самостоятелен обект в сграда с предназначение –
жилище, апартамент, площ по док. 64 090 кв.м., обл. Б., общ. Н., гр. Н., ул. .....
№ ., бл. ., ет. ., ап. . п.к. ....... Обвиняемият ...... А.Ч. има ½ идеална част от
собственост от описания имот съгласно чл. 30 от Закона за собствеността.
2
При това положение доводите посочени в жалбата се явяват
неоснователни, тъй като спрямо обвиняемия ...... А.Ч. на когото е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 252, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК за
което се предвижда и наказание глоба са налице формалните изисквания за
налагане на обезпечителната мярка „Възбрана“ върху недвижения имот.
Настоящият състав на Военно-апелативният съд намира, че жалбата на
обвиняемия следва да бъде оставена без уважение, а определението на Военен
съд - П. като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, както
и издадената обезпечителна заповед за допускане обезпечение по реда на чл.
389 във вр. с чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК във вр. с чл. 72, ал. 1 от НПК.
По изложените съображения и на основание чл. 72 от НПК вр. с чл. 389-
403 от ГПК, Военно-апелативният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 12/28.07.2021 г. постановено по
ЧНД № 82/2021 г. по описа на Военен съд - Пловдив
Определението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3