Решение по дело №231/2009 на Окръжен съд - Плевен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ ………..

02.06.2009 година

гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски окръжен съд	втори възз. граждански състав
На ТРИНАДЕСЕТИ МАЙ                        две хиляди и девета година

В публично  съдебно заседание в следния състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

                                                               МЛ.С.ВЕРА НАЙДЕНОВА

 

СЕКРЕТАР: Р.И.

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

В.ГР.Д. № 231 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.196,  и сл. от ГПК /отм./ във връзка с Параграф 2, ал.І от ПЗР на ГПК /нов/.

 

         С решение № 513/19.12.2008 г. ПлРС по гр.бр.д. № 4184/2007 г. е прекратил с развод на основание чл.99, ал.І от СК, сключеният граждански брак на 29.101.2000 г. между  М.В.Л. и Е.М.Л.,***, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брака. Постановил е, че вина за разстройството в брака има изцяло жената, като е предоставил упражняването на родителските права на родените от брака деца – К., родена на *** г. и М., родена на *** г. на бащата, а на майката е определен режим на лични отношения с тях. Осъдил е М.В.Л. да заплаща на малолетните си деца ежемесечна издръжка чрез техния баща и законен представител Е.Л. в размер на 60 лева за детето К. и 50 лева за детето М., считано от влизане в сила на решението до настъпване на причини за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Със същото решение ПлРС е предоставил семейното жилище за ползване на бащата с децата, както и съпругата да носи предбрачното си фамилно име – Д.. Присъдил е допълнителна ДТ, която следва да заплати ищцата, както и е присъдил направените деловодни разноски в полза на ответника.

         Постъпила е въззивна жалба от М.В.Л. против горепосоченото решение на ПлРС в частта му, в която е прието, че вина за разстройството в брака има изцяло  съпругата, упражняването на родителските права  върху родените от брака деца е предоставено на бащата, като е определена съответна издръжка, която следва да заплаща въззивницата, както и относно присъдените съдебни и деловодни разноски поделото. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение, като въззивницата моли ОС да отмени обжалваният съдебен акт, като по съществото на спора приеме, че вина за разстройството на брачните отношения има само съпругът Е.Л., упражняването на родителските права се предостави на майката, като на бащата се определи подходящ режим на лични отношения с децата, както и същият бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка за всяко едно от децата чрез тяхната майка и законна представителка  в размер съгласно посочения в исковата молба  и по преценка на въззивната инстанция със законните от това последици.

         Постъпило е възражение в законовия срок от Е.Л. във връзка с подадената въззивна жалба, в което се излага становище, че решението на РС е правилно и следва да бъде оставено в сила.

         Окръжният съд като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е частично основателна по отношение вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните и основателна по отношение въпросите за упражняването на родителските права, личните отношения с децата, дължимата издръжка и съответните разноски и държавни такси.

Не се спори, че  страните са сключили граждански брак на 29.10.2000 г., като от брака си имат родени две деца – М., родена на *** г. и К., родена на *** г. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство в брака на страните, като от края на месец ноември 2007 г. когато ищцата и въззивница е напуснала семейното жилище в с.***, страните се намират във фактическа раздяла. Налице е дълъг период от време, в който са нарушени нормалните семейни взаимоотношения между съпрузите и бракът им е изпразнен от съдържание.

Спорен до делото е въпроса, както пред първата така и пред настоящата инстанция, чия е вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака, както и последващите основни моменти на кого от двамата родители да бъде възложено упражняването на родителските права върху малолетните деца, родени от брака, съответно в подходящ на режим на лични отношения с другия родители размера на дължимата издръжка по отношение на всяко едно от децата, която следва да заплаща родителят, върху когото не са възложени родителските права. В исковата молба, подадена от ищцата М.Л. се излагат обстоятелства относно поведението на съпруга Е.Л., постоянния тормоз и физически натиск върху съпругата, довели до разстройство в брака, като ищцата претендира предоставянето на родителските права по отношение на децата на нея, като майка със заплащането на месечна издръжка в размер на 50 лева за детето К. и 40 лева за детето М., считано от 04.12.2007 г. до настъпване на причини и условия на нейното изменяване или прекратяване с определяне на съответен режим на лични отношения на бащата с децата, като ищцата заявява, че няма претенции за ползване на семейното жилище. В хода на производството пред РС ответникът Е.Л. е предявил насрещен иск по реда на чл.99, ал.І от СК във връзка с чл.104 от ГПК /отм./, с който моли съда да приеме, че вина за разстройството на брака има единствено съпругата, като родителските права по отношение на родените от брака деца бъдат предоставени на бащата, като майката бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за всяко едно от децата си по 60 лева месечно, считано от месец декември 2007 година със законните от това последици. В хода на съдебното дирене пред РС е подадена молба от М.Л. за определяне на привременни мерки по реда на чл.261, ал.І, от ГПК /отм./ по отношение на упражняването на родителските права, като с определение от 17.06.2008 г. ПлРС по същото дело е допуснал на основание чл.261 от ГПК привременна мярка и е предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата К. и М. на майката М.Л., като е определил подходящ режим от лични отношения между бащата Е.Л. и децата.

Съдът е приел, че вина за настъпилото разстройство в брака има изцяло съпругата М.Л., като в мотивите към постановеното решение е посочил, че ищцата  е направила опит да внуши в хода на процеса своята теза за разрива в отношенията й със съпруга Е.Л., която теза не се подкрепя с никакви доказателства по делото, а именно за упражняван системен физически и психически тормоз от страна на ответника над семейството, като ищцата едностранно и без видима причина е създала условия за влошаване на отношенията, не е предприела действия за заздравяване на брака и е станала причина за настъпилото дълбоко разстройство, като е напуснала семейното жилище без всякакви обяснения. На базата на тези изводи РС е приел също така позовавайки се и на представения социален доклад от Дирекция „СП”, Отдел „Закрила на детето” при Община гр.Плевен, че бащата има по-добри родителски качества като е в интерес на децата той да продължи да упражнява родителските права над тях. Съответно е определен и режим на лични отношения между децата и майката, както и  месечна издръжка, която М.Л. следва да заплаща на всяко едно от децата си – на К. по 60 лева и за М. по 50 лева ежемесечни издръжки, ведно със законната лихва до настъпване на причини за изменението или прекратяването на издръжката.

         Тези изводи на първоинстанционния съд са неправилни и необосновани на събраните по делото доказателства. На първо място по отношение на вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака на страните са събрани доказателства относно виновно поведение и на съпруга – ответника и въззиваем в настоящия процес Е.Л.. Представени са  писмени доказателства – жалби от М.Л. до началника на РПУ гр.Д.Митрополия и до РП-гр.Плевен, относно поведението на Е.Л. към неговата съпруга М.Л., придружено с обидни изрази заплахи и удари на 06 и 07.12.2007 г.,  съдебно-медицинско удостоверение № 1160/2007 г. за наличието на травми, установени при прегледа на М.Л. – оток на носа, охлузвания и кръвонасядания по устните и шията, за които е съобщила, че са причинени на 07.12.2007 г от нейния съпруг Е.Л.. По делото са събрани и гласни доказателства – от показанията на свидетелите Ц. Д.-братовчедка на ищцата, В. Д.-майка на ищцата се установява, че е имало инцидент между двамата когато едно от децата е било в колата, като  Е.Л.  е пътувал със съпругата си от Плевен към с.***  като на язовира  е започнал да й нанася побой пред детето.  Майката на ищцата – свидетелката В. Д. посочва, че е разбрала за наличието на семейни проблеми когато нейната дъщеря е напуснала семейното жилище и се е оплакала, че ответникът постоянно я е тормозел, гонел я е и е нанасял побой, като също описва случая на язовира в гр.Плевен когато едно от децата е било болно и се е наложило да пътуват до гр.Плевен. На връщане към с.*** на язовира ответникът я е нанесъл побой и я изхвърлил сама на пътя. От друга страна са събрани гласни доказателства, като са разпитани друга група свидетели, сочени от ответника Е.Л. – свидетелят В.П., К. Л.-майка на Е.Л. и свидетелят  Г.В., които посочват, че причината в разстройството на брака между страните е поведението на ищцата, като ответникът не се е държал никога грубо с нея, а тя е предизвикала семейните проблеми и впоследствие е напуснала семейството си.

 Предвид изложеното  и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства ОС намира, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи, като е налице поведение и на двамата в разрез със семейните задължения съгласно морала и закона.

По отношение предоставянето на упражняването на родителските права върху родените от брака деца – К. и М., ОС намира за неправилни и незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че родителските права следва да бъдат предоставени на бащата, кой то да продължи да се грижи за тяхното отглеждане и възпитание непосредствено. При решаване на този въпрос съдът следва да изхожда единствено от интересите на децата при преценка на родителските качества на всеки един от съпрузите. В хода на съдебното дирене пред РС са събрани писмени и гласни доказателства, като са представени и доклади  от социалните работници към ДСП – Отдел „Закрила на детето”-гр.Д.Митрополия-на лист 54-57 и лист 66-68 от делото пред РС. От представените доклади е видно, че първоначално децата са живели в жилището на бащата в с.-***, а впоследствие на адрес в гр.Плевен където страните са имали апартамент, като за началото на учебната година детето К. е записано в първи клас в гр.Плевен, а по малкото дете М. в детска градина в района в жилището на Е.Л. ***. От началото на месец октомври 2008 г. децата живеят с майка си  и съгласно постановеното определение за привременни мерки от ПлРС по реда на чл.261 от ГПК /отм./. Становището на директора на ДСП към Община Долна Митрополия, област Плевен, децата  се възпитават в семейната среда на майката, която адекватно задоволява техните нужди и активно се подпомага в отглеждането от своите родители – баба и дядо на децата по майчина линия. Майката не възпрепятства контактите на бащата с децата, което е потвърдени от самите деца при разговор с тях. Първоначалният доклад, даден от ДСП Община Д.Митрополия пред РС отразява, че и двамата родители обичат децата си и притежават родителски качества да ги отглеждат, като имат изявена готовност за това. Възрастта на двете деца обаче е от голямо значение наред с другите обстоятелства, тъй като са необходими определени родителски грижи, т.е. непосредствена майчина грижа. С оглед запазване на психоемоционалното здраве на децата е необходимо насочване на двамата родители към консултация със семеен терапевт за подобряване на комуникацията помежду им и осигуряване нормални контакти на  деца с двамата родители. В хода на производството пред въззивната инстанция е представен нов актуален социален доклад от ДСП към Община гр.Д.Митрополия, тъй като в района на тази община се намират понастоящем децата,  отглеждани от майка си. От обстоятелствената част на този доклад е видно, че майката живее с децата в жилище, собственост на нейните роднини по майчина линия и заедно със своите родители. Жилището разполага с добри материални условия и се поддържа добра хигиена. Детето К. е на * години, с нормално развитие за възрастта си, като през учебната 2008/2009 г. е ученичка в първи клас в ОУ „***” с.***, област Плевен. Детето М. е на * години в нормално физическо и психическо състояние,като посещава ЦДГ „***” в същото село. Становището на  ДСП – Отдел „Закрила на детето” е, че понастоящем майката полага необходимите грижи да задоволява грижите на децата адекватно, като децата напълно са се адаптирали в семейната среда на майката. Същевременно майката не препятства контакт на бащата с децата при изявено желание от негова страна. Пред ОС като писмени доказателства са представени и два броя характеристики – на детето К. Л. от класния ръководител А. и за детето М. Л. от директора на ЦДГ „***” гр.*** – К. Й.. От тези доказателства е видно, че и в двете учебни заведения, които посещават децата, същите се чувстват отлично, изцяло са адаптирани към средата и изискванията на учебно възпитателния процес.

Представени са и писмени доказателства, от които е видно, че майката на децата има трудови доходи като работи и понастоящем към Търговски комплекс „Зора” в гр.Плевен, а от друга страна от обясненията на въззиваемия Е.Л. в  съдебно заседание пред ОС се установява, че той вече не работи във фирма „***”, а от три дена работи в друга фирма с наименование „Поли” в гр.Плевен. Въззиваемият не е представил съответен документ за доходите си и за получаваното от него трудово възнаграждение.

Предвид изложеното и при преценка на доказателствата по отношение предоставянето на родителските права на родените от брака деца, съдът намира, че същите следва да се предоставят на майката М. Л.. Децата се намират при нея от края на 2008 г.-месец октомври. Същата притежава необходимите материални и  финансови  възможности, както и родителски качества да се грижи и възпитава непосредствено децата, да ги отглежда в дома на родителите  си при нормална семейна среда с помощ от бабата и дядото, като с оглед ниската възраст на децата е в техен интерес да бъдат близо до тяхната майка с осъществяване на непосредствена майчина грижа. От друга страна от представените социални доклади е видно, че майката не препятства по никакъв начин отношенията на бащата с децата, като точно в обратния смисъл са събрани доказателства, че когато децата са били при бащата, последният е препятствал контактите им с майката. В съдебно заседание пред въззивната инстанция е изслушано и становището на представителя на ДСП, Отдел „Закрила на детето” към Община гр.Плевен – социален експерт Я.П.. Становището на представителя на ДСП е, че бащата също притежава родителски качества и добри битови условия за отглеждане на децата, но следва да се отбележи, че по-пълна информация се получава от представените социални доклади на ДСП към Община Д.Митрополия, тъй като понастоящем от месец октомври 2008 г. децата живеят заедно с майка си в с.***, Община Д.Митрополия. Следва да се определи подходящ режим на лични отношения между бащата и децата, а именно всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа сутринта в събота до 18:00 часа на следващия ден, както и да ги взима при себе си всяко лято за един месец когато това не съвпада с годишния платен отпуск на майката.

По отношение на издръжката, която бащата следва да заплаща на малолетните си деца, както се посочи по-горе същият е работил първоначално във фирма „***” със средно месечно трудово възнаграждение от около 314 лева, но за един предходен период през 2007 г., а понастоящем работи в друга фирма и няма задължения за издръжка към други лица, то следва да бъде осъден да  заплаща за детето К. месечна издръжка в размер на 50 лева, а за детето М. месечна издръжка в размер на 40 лева, считано от 04.12.2007 г. /както е посочено в исковата молба/, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини за изменението или прекратяването на издръжката. Следва да се до пусне предварително изпълнение на решението в частта му, относно определената издръжка. Върху определения размер на издръжката Е.М.Л. следва да бъде осъден да заплати ДТ по сметка на ПлОС в размер на 129,60 лева.

По отношение на семейното жилище ищцата М.Л. е заявила, че няма претенции, поради което  и семейното жилище правилно е предоставено на бащата, като в тази му част решението на ПлРС е влязло в сила като необжалвано.

Тъй като вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на двамата съпрузи, то разноските на страните следва да останат така, както са направени, включително и пред настоящата инстанция, като по отношение на дължимата ДТ по молбата за развод следва ищцата  и въззивница М.Л. да заплати допълнителна ДТ в размер на 15 лева, а въззиваемият Е.М.Л. – 25 лева ДТ по сметка на ПлОС.

Предвид изложеното следва да бъде отменено обжалваното решение на ПлРС в частта му, относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство в брака на страните, упражняването на родителските права, режима на лични отношения с децата и издръжката, която следва да заплаща другия родител, както и в частта му, досежно определените ДТ и присъдените разноски, като на основание чл.208 от ГПК / отм./ ОС се произнесе по съществото на спора в горепосочения смисъл.

Водим от горното, съдът

 

                                                  Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА решение № 513/19.12.2008 г. на ПлРС, постановено по гр.бр.д. № 4184/2007 г. на същия съд в частта му,  относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство в брака на страните, упражняването на родителските права по отношение на децата, родени от брака,  режима на лични отношения на другия родител с децата и издръжката, която следва да заплаща другия родител, както и в частта му, досежно определените ДТ и присъдените разноски, като на основание чл.208 от ГПК /отм./ ПОСТАНОВЯВА:

ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство в брака имат и двамата съпрузи.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху малолетните деца К., родена на *** г. и М., родена на *** г. на майката М.В.Л., като определя режим на лични отношения между  бащата Е.М.Л. и децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа сутринта в събота до 18:00 часа на следващия ден, както и да ги взима при себе си всяко лято за един месец когато това не съвпада с годишния платен отпуск на майката.

ОСЪЖДА Е.М.Л., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на малолетните си деца, чрез тяхната майка  и законен представител М.В.Л. месечна издръжка, както следва: на детето К. по 50 лева ежемесечно и на детето М. по 40 лева ежемесечно, считано от 04.12.2007 г. до настъпване на причини за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва  върху всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Е.М.Л. да заплати ДТ върху определената издръжка в размер на 129, 60 лева, както и допълнителна ДТ в размер на 25 лева.

ОСЪЖДА М.В.Л. да заплати допълнителна ДТ  в размер на 15 лева.

ДОПУСКА на основание чл.238 от ГПК /отм./ предварително изпълнение на решението в частта му, относно издръжката.

В останалата му необжалвана част, относно ползването на семейното жилище и предбрачното фамилно име  на ищцата и въззивница, решението на ПлРС е влязло в сила.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: