Решение по дело №921/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Кюстендил, срещу Решение № 341 от 08.10.2024г., постановено по АНД № 2132/ 2024г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 10 – 2400050 от 24.06.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Кюстендил.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че не е доказано извършеното от „ПЛАТЕНИК“ ЕООД, в качеството му на работодател, нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда КТ), като основание за налагане на административна санкция по чл.414, ал.3 от КТ. Поддържа, че неправилно и в противоречие с материалния закон съдът е направил извод, че правоотношението между „ПЛАТЕНИК“ ЕООД и Е. Т. Т., няма характер на трудово такова, а представлява гражданско правоотношение по сключен граждански договор по реда на ЗЗД, като твърди, че престирането на работна сила при упражняване на трудова функция, се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 10 – 2400050 от 24.06.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Кюстендил.

Ответникът по касационната жалба – „ПЛАТЕНИК“ ЕООД, [населено място], чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представения писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е отменил наказателното постановление, за което излага подробни съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „ПЛАТЕНИК“ ЕООД, [населено място], срещу Наказателно постановление № 10 – 2400050 от 24.06.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Кюстендил, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 10 – 2400050 от 22.04.2024г., на „ПЛАТЕНИК“ ЕООД, в качеството му на работодател, на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер 1 500лв., за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 09.04.2024г. по работни места и на 18.04.2024г. по представени документи в Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил, на „ПЛАТЕНИК“ ЕООД, извършващо строително-монтажни работи на обект „Многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи“ в [населено място], е установено, че „ПЛАТЕНИК“ ЕООД, в качеството му на работодател по см. на §1, т.1 от ДР на КТ, на 09.04.2024г. в 11.20 часа е приел на работа лицето Е. Т. Т., да изпълнява трудови задължения като „общ работник“ на строителния обект, като не е уредил като трудово правоотношение предоставянето на работна сила от страна на работника с определено работно време, работно място и трудово възнаграждение, като не е сключил трудов договор в писмена форма за изпълняваната от лицето длъжност. В обстоятелствената част на НП е посочено, че при проверката от „ПЛАТЕНИК“ ЕООД е представен граждански договор № 15 от 05.04.2024г. с лицето Е. Т. Т. за пробиване на 200 бр. дупки с перфоратор на строителния обект, на който дружеството изпълнява СМР, с уговорено възнаграждение в размер на 800 лева.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление, по съображения за неговата материална незаконосъобразност. Въз основа на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че не е доказано извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. В мотивите към решението са изложени съображения, че не се установява съществувало правоотношение с характеристиките на трудово такова между „ПЛАТЕНИК“ ЕООД, в качеството на работодател, и Е. Т. Т., в качеството на работник. С оглед на което е направен извод, че „ПЛАТЕНИК“ ЕООД не е допуснало вмененото му нарушение на трудовото законодателство, като основание за налагане на административна санкция по чл.414, ал.3 от КТ.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Както е посочено в обжалваното решение, един от основните принципи, регламентирани в Кодекса на труда, е отношенията по предоставянето на работна сила да се уреждат като трудови правоотношения - чл.1, ал.2 от КТ. Но не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила и основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношения по см. на чл.1, ал.2 от КТ. Въз основа на събраните във въззивното съдебно производство доказателства, обоснован, в съответствие и при правилно приложение на закона е направеният от Старозагорския районен съд извод, че съществувалото към момента на проверката от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил (09.04.2024г.) правоотношение между „ПЛАТЕНИК“ ЕООД, [населено място] и Е. Т. Т., не е имало за предмет предоставяне от лицето Е. Т. на работна сила за изпълнение на трудова дейност (трудови функции) при наличие на съществените елементи на трудовото правоотношение. Трудовият договор така, както е регламентиран в Кодекса на труда, има за предмет предоставяне от едно физическо лице на работната сила за изпълнение на даден вид работа при определени работен режим, трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина, а предмет на гражданския договор (за изработка/ услуга/поръчка и др.), съгласно разпоредбите на ЗЗД, е постигане на определен трудов резултат/извършване на определена дейност (също свързани с полагането на труд), за което да бъде заплатено предварително договорено възнаграждение. В случая, както обосновано е прието от въззивния съд, събраните по делото доказателства сочат за съществувало облигационно правоотношение между „ПЛАТЕНИК“ ЕООД, [населено място] (възложител) и Е. Т. Т. (изпълнител), по сключен договор за изработка – договорено извършване на конкретно определена по вид и обем работа и постигане на определен фактически (материален) резултат - пробиване на 200 дупки с перфоратор, срещу договорено възнаграждение от 800 лева, платимо при приемането от възложителя на извършената от изпълнителя работа/уговорения резултат. Липсата на доказателства за наличието на престация на труд, квалифицираща правоотношението като трудово, а не като облигационно, обуславя извод, че не е доказано съществуване на отношения по предоставяне на работна сила и полагане на труд при изпълнение на определена трайно осъществяваща се работа и трудови функции на определена длъжност, срещу договорено трудово възнаграждение, при установено работно време т.е формално липсва основание да се приеме че са налице отношения, които следва да бъдат квалифицирани и уредени като трудови правоотношения със сключването на писмен трудов договор. С оглед на което административнонаказателното обвинение за допуснато нарушение на трудовото законодателство от „ПЛАТЕНИК“ ЕООД, [населено място], се явява фактически, правно и доказателствено необосновано. Ето защо правилно Старозагорският районен съд е приел, че не е доказано по несъмнен начин извършването на вмененото на санкционираното лице в качеството му на работодател нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, като изложените в тази връзка подробни мотиви, основани на цялостна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни, при прилагането на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.

Предвид изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, гр. София следва да бъде осъдена да заплати на „ПЛАТЕНИК“ ЕООД сумата от 200 лева, представляваща договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 341 от 08.10.2024г., постановено по АНД № 2132/ 2024г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 10 – 2400050 от 24.06.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Кюстендил.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, гр. София, да заплати на „ПЛАТЕНИК“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], сумата от 200 (двеста) лева - разноски в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.