Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VI - ти състав, в публично заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА
адм. дело № 526 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „
Даником“ЕООД със седалище гр.Русе, представлявано от управителя Й.С.К. против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 251-ФК от 27.08.2020
г., издадена от К. А. А. – в.и.д. Началник на Отдел „Оперативни дейности“ -
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и
чл.187, ал.1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект“ – магазин за обувки, стопанисван от
жалбоподателя, находящ се в гр.Русе, ул.“Александровска“ № 98 и е забранен достъпът
до обекта за срок от 14 дни. В жалбата се развиват оплаквания за
незаконосъобразност на административния акт поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и
несъответствие с целта на закона – основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Твърди се, че в оспорената заповед са изложени бланкетни мотиви относно
продължителността на срока, което съставлявало нарушение на изискванията на
чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4 от АПК, че нарушението не е извършено и
ПАМ е наложена в противоречие със събраните писмени доказателства. Поддържа се,
че разпоредбата на чл.186 от ЗДДС предвижда само възможност, но не и
задължение, за административния орган да наложи оспорената принудителна
административна мярка. Твърди, че същата е наложена в противоречие с принципа
на съразмерност по чл.6 от АПК като не били взети предвид ниската стойност на
закупената стока, за която не е доказано,че не е била издадена фискална касова бележка.
Възразява, че с оглед своята непропорционалност мярката не съответства и на
целта на закона. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената
заповед. Претендира и направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – Началникът
на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена e от надлежна
страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена лично
от представляващия търговеца на 09.09.2020 г., видно от собственоръчно попълнена
и подписана от него разписка (л. 5 от преписката). Жалба до съда е подадена на 14.09.2020
г., с което е спазен законоустановения 14-дневен срок
за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
За да наложи ПАМ с посочената
заповед, административният орган е приел, че на 26.08.2020 г. в търговския
обект – магазин за обувки на ул.Александровска 98 при извършена контролна
покупка на 1бр. гъбичка за обувки и 1бр.дезодорант за обувки на обща стойност
7.00лв. , заплатени в брой в 11,39 ч, не е издадена фискална касова бележка от
наличния и работещ в обекта ЕКФП.
Констатираните при проверката
фактически обстоятелства са отразени в Протокол за извършена проверка сер. АА №
0387104 от 26.08.2020 г.
Съгласно
чл.
186, ал. 3 ЗДДС принудителната административна мярка по ал.
1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от
него длъжностно лице. От представената по делото заповед № 3ЦУ -
1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по
приходите; , издадена на основание чл.
10, ал. 1, т. 1 ЗНАП и чл.
186, ал. 3 ЗДДС е видно, че директорите на дирекции
"Контрол" в териториалните дирекции на НАП и началниците на отдели
"Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в
главна дирекция "Фискален контрол" в Централното управление на НАП са
определени да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.
186 ЗДДС. Съгласно чл.
7, ал. 1, т. 3 ЗНАП, органи по приходите са: директорите на
дирекции, началниците на отдели и сектори, а според чл.
6
"Структура" от Закона за националната агенция по приходите, Агенцията
се състои от централно управление и териториални дирекции, а според ал. 5 на
същия чл.
6,
в централното управление могат да се създават дирекции, в това число главни
дирекции, отдели и сектори. Съгласно чл.84 от ЗДСл органът по назначението издава заповед за
заместване въз основа на искане на непосредствения ръководител при
отсъствие на държавен служител и изпълнението на служебните задължения се
осъществява от непосредствения ръководител или от друг държавен служител от
състава на съответната администрация.
Съгласно чл. 10 ал.1 т.1 от ЗНАП
Изпълнителният директор организира,
ръководи и контролира цялостната дейност на агенцията
Съгласно чл.10 ал.2 ЗНАП Изпълнителният
директор може да възложи част от правомощията и дейностите по ал. 1 със заповед
на заместник изпълнителните директори, директорите на дирекция "Обжалване
и данъчно-осигурителна практика", главния секретар, директорите на
териториални дирекции в рамките на териториалната им компетентност или други
служители от централното управление.
По преписката е представена заповед № ЗДУ-806/ 08.07.2015г на
Изп.Директор на НАП, с която се възлага на Главния секретар да изпълнява
правомощия на органа по назначаването по служебните правоотношения с държавните
служители в ЦУ на НАП като съгласно т.4 при отсъствие на титуляр на длъжността,заета
от държавен служител, определя служител, който да изпълнява задълженията му,
т.е издаването на Заповед № ЗЦУ-982 от 05.07.2018 г. на Главен секретар на НАП
От
представената по делото заповед ЗЦУ-928/05.07.2018г. на Главен секретар на НАП е
видно ,че К.А.А. заема длъжността началник на сектор „Мобилни групи“-Варна в
отдел „Оперативни дейности“-Варна дирекция "Фискален контрол“ , Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. И именно в това си качество е
определен да изпълнява функциите началник отдел „Оперативни дейности“-Варна при отсъствие на Б.С.Г.,заемаща длъжността
началник на отдел „Оперативни дейности“ - Варна
Оспорената заповед е издадена от К.А. –в.и.д. началник
отдел“Оперативни дейности“ Варна в ТД „ Фискален контрол „ при ЦУ на НАП
съгласно Заповед № ЗЦУ-982 от 05.07.2018
г. на Главен секретар на НАП, оправомощен да изпълнява правомощия на органа по
назначаването по служебните правоотношения с държавните служители в ЦУ на НАП,с
изключение на служителите в Д“ОДОП“ въз основа на заповед № ЗДУ-806/
08.07.2015г на Изп.Директор на НАП, съгласно която при отсъствие на д.сл. Б.Г.,
заемаща длъжността началник в отдел „ Оперативни дейности“-Варна , длъжността й
ще се изпълнява от К.А. –началник сектор „Мобилни групи“ –Варна в същия отдел.
Посочената заповед е издадена на основание чл.84 от ЗДСл и чл.10 ал.1 т.1 от ЗНАП.
Трайната съдебна практика приема, че за да е изпълнен фактическия състав
на "заместването" следва да са налице кумулативно следните
предпоставки: 1. Изрична писмена заповед, издадена от съответния компетентен,
според спецификата на случая, административен орган, с която да е определено
лицето, което ще изпълнява функциите на отсъстващия титуляр на длъжността/
такава е представена/ и 2. Доказателства за отсъствие/обективна невъзможност за
изпълнение на възложените функции на титуляря на длъжността съобразно
Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., които в
този случая са представени/ болничен лист ,издаден на името на Б.Г. за отпуск
по болест считано от 26.08.2020г. до 24.09.2020г./
Изложеното
сочи ,че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Актът е издаден в предвидената от
закона писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 59,
ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. Напълно ясно е за какво нарушение, допуснато
от страна на търговеца, се налага процесната ПАМ, а именно – неиздаване на
фискална касова бележка от налично и работещо в обекта ФУ при извършена
контролна покупка, при която е била заплатена съответната стойност в брой, като
при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила.
Всички действия на органите по приходите по извършване на
проверката и установяване на нарушението са документирани в цитирания Протокол
за извършена проверка сер АА № 0387104 / 26.08.2020г., съставен в присъствието
на собственика и представляващ търговеца и лицето,в чието присъствие е
извършена контролната покупка, чиято доказателствена стойност се оспорва,
предвид извършените карекции под форма на удебеляване на часа на началото на
проверката, часа на извършената контролна покупка и несъответствието със
събраните по време на проверката доказателства, в която насока са и
възраженията по протокола. В протокола е констатирано касова наличност от 20лв,
фактическа наличност от 70лв. при въведени пари в касата 50лв. и опис на
касовата наличност в размер на 70лв., като в приложения служебен бон изведен в
1157лв. е отчетена една продажба на ст-ст 20лв.
В конкретния случай е констатирано нарушение на чл.
25, ал.
1, т. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, което се оспорва.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Според
разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата
по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.
3, ал. 1.
Съгласно чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006, фискалната касова бележка в
случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.
3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента
издадената фискална касова бележка.
Цитираните
разпоредби кореспондират на задълженията, регламентирани от нормата на чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС - всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
За нарушения на посочените разпоредби санкционната норма на чл.
185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция.
Отделно от налагането на глобата или имуществената санкция, разпоредбата на чл.
186, ал. 1 от ЗДДС предвижда и налагането на принудителна административна мярка
– „Запечатване на обект за срок до 30 дни“, като в конкретния случай е
установена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС – не е спазен
редът или начинът за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба.
Така дадената правна квалификация на нарушението съответства и на
посочената в издадения впоследствие АУАН № F 568967 от 09.09.2020 г., с
който е констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., а именно неиздаване на фискална касова бележка.
Оспорващият
твърди материална незаконосъобразност на оспореният индивидуален
административен акт, тъй като не е установен елемент от фактическия състав на
приложената разпоредба на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС –
установено нарушение със съставен АУАН и оспорва факта на неиздаване на ФКБ
поради липса на установено разминаване между касовата и фактическата наличност.
Действително, към датата на издаване на заповедта срещу дружеството не бил
съставен АУАН. Това е станало по-късно – с АУАН от 09.09.2020 г. за
гореописаното деяние на дружеството е вменено извършено административно
нарушение по чл.118, ал.1 ЗДДС вр. чл.25, ал.1, т.1 и ал.3 вр. чл.3,ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства .
Според показанията на свид. Н.К. –съпруг на управителя на
оспорващата страна и присъствал при извършване на проверката и по време на
контролната покупка,за която се твърди неиздаване на ФКБ, по време на
консултирането на влезли в магазина жени, разглеждащи обувки в дамския сектор
към 11,40ч. на входа на търговския обект се появили двама мъже, облечени в
червени тениски, които помислил за румънски граждани, тъй като не говорили,
влезли на метър от входната врата, постояли 3-4 минути и напуснали магазина.
Посочва ,че на рекламен стелаж във вътрешността на магазина, където бил сектора
за мъжки обувки, били поставени гъбички за обувки, дезодоранти, спрейове за
обувки и ,за да бъдат разгледани и закупени, следва да бъдат поискани и
подадени от него. Отрича извършването на такива действия . Свидетелят твърди,
че след като жените са напуснали магазина след 12ч. отново са влезли двамата
мъже,които се легитимирали като данъчни служители и заявили ,че ще извършат
проверка на документацията. Свидетелят обяснил, че замества управителя и
помолил съпругата му да бъде изчакана. Свидетелят А.К. започнал да изготвя
протокола от проверката, когато се завърнала управителката. К. се поинтересувал
дали всичко при проверката е наред и тогава св.К. му заявил, че за закупени и
заплатени в брой 1бр. гъбичка за обувки и 1бр.дезодорант за обувки на обща
стойност 7.00 лв не е издадена ФКБ в 11,39ч. По отношение на тази
констатация,отразена в протокола, св. К. написал възражения, че не е извършвал
такава продажба, за което и свидетелствала касовата наличност.
Според показанията на свид. К. при посещението в магазина е
възприел св.К. като консултиращ жена във връзка с обувки. Попитал го за
дезодорант за обувки и той му посочил къде се намират- на 5-6 метра от входа
във вътрешността на магазина, при което св.К. сам взел процесните стоки, като
провел разговор дали наличния спрей за обувки може да се ползва и като
дезодорант за освежаване от вътрешната страна. Подал банкнота от 10лв. на свид.К.,
който влязъл в помещение зад завеса и след това върнал сумата от 3.00лв.
Органите по приходите напуснали обекта и изчакали и жените да го напуснат, след
което отново влезли след около 10 минути, легитимирали се и започнали проверка
с изваждане на клен и съкратен отчет в 11:57. и 11: 58ч. Когато св.К. запитал
дали всичко е наред при проверката, св.К. извадил гъбичката и спрея и заявил,
че за покупката не му е издадена касова бележка и самата продажба не е
маркирана в ФУ. К. яростно започнал да възразява ,че тези аксесоари за обувки
не са закупени от магазина и заявил,че няма да подпише протокола. По-късно в
присъствието на управителката на дружеството бил извършен опис на касовата и
фактическата наличност, при което не е налична разлика. Св.К. посочва, че корекцията в началото на
часа на проверката и на часа на контролната покупка под форма на удебеляване е
извършена от него, поради техническа грешка при първоначалното изписване на
часа 12: 55, съответно 12: 39 ,вместо часа 11, както и сочи на продължителни
разговори относно подписването на протокола от св. К..
При съпоставката на показанията на двамата свидетели, единият
заинтересован пряко от изхода на делото с оглед семейните отношения с
управителя,собственика и представляващия оспорващото дружество, а другия с
оглед служебната зависимост от ответната страна , съдът отчита ,че единственото
разминаване и само относно факта извършена ли е покупка на процесните артикули.
По отношение на останалите косвени възприятия ,относими по казуса не е налице
разминаване, вкл. и относно местоположение на процесните стоки и липсата на
разлика между касовата и фактическата наличност и направения опис, часа на
проверката и часа на контролната покупка
ПАМ
от вида на процесната, по аргумент от разпоредбата на чл.
186, ал. 1 ЗДДС, не
съставлява административно наказание и няма санкционен характер. Производството
по прилагането й е различно и самостоятелно от това по ангажиране на
административно-наказателната отговорност на субекта по реда и условията на
ЗАНН за извършено административно нарушение по ЗДДС. Двете производства не са
обусловени едно от друго, респ. не са във връзка на преюдициалност. В този
смисъл, образуването на
административно-наказателно производство по ЗАНН със съставянето на АУАН не е
условие за налагане на мярката. За издаването на индивидуалния административен
акт по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е достатъчно да е
установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на
продажбите в търговския обект.Разпоредбите на чл.186-чл.188 от ЗДДС,
регламентиращи прилагането на ПАМ, не задължават административният орган да установи
нарушението единствено посредством съставен АУАН по чл.36,ал.1 ЗАНН.
Следователно, извършването на нарушението може да бъде доказано с всички
доказателствени средства, предвидени в закона- писмени доказателства и гласни
доказателства,допустими за опровергаване на съдържанието на официален документ
съгласно чл.164 ал.1 т.2 и т.3 ГПК вр.чл.144 АПК.
В
случая в Протокол за извършена проверка от 26.08.2020г. приходната администрация е
установила, че от дружеството-жалбоподател
не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на
стока в стопанисвания от него търговски обект, чрез издаване на касова бележка
от въведено и регистрирано фискално устройство. Протоколът, съставен по
установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се
ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите
действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл.
50, ал. 1 от ДОПК. Констатациите в протокола установяват
нарушението, което е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ.
Така описаната продажба не е отразена и в изведения на хартиен носител КЛЕН
(контролна лента на електронен носител) за деня, приложена по преписката.
Протоколът
от извършената проверка представлява доказателство за извършеното нарушение,
което не е опровергано от жалбоподателя. Съгласно чл.178 ал.2 ГПК съдът оценява
доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания,
добавки или други външни недостатъци с оглед на всички обстоятелства по делото.
С оглед отразеното и приложено към протокола
като доказателство- КЛЕН и дневен финансов отчет, проверката реално е започнала
малко преди 11: 57 часа, както е отразено в протокола като начало- 11: 55 ч. и
с оглед еднозначността в тази насока на гласните доказателства. С оглед
показанията на св.К. около 20 минути преди началото на проверката, според К.
около 10 минути след контролната покупка , органите по приходите отново са
влезли в магазина. Т.е. ретроспективно контролната покупка е извършена около
11: 39- 11: 40, като св. К. не отрича, че действително след 11: 30 е първото
посещение на данъчните органи. Т.е независимо от удебеляването на часа на
проверката и покупката в съвкупност гласните доказателства не опровергават
констатациите в протокола от проверката. Извършеното удебеляване на часа на
контролната покупка не е поправка на протокола, а изправяне на конститираната
при съставянето му грешка и самият в същността си по чл.50 ДОПК отразява всички
проверени документи,направени констатации и депозирани възражения. Неговата
доказателствена стойност относно вярното
отразяване на фактите не е оборена и защото неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че не било установено извършването на вмененото му нарушение
поради това, че не е липсвала разлика между фактическата касова наличност и
регистрираната от фискалното устройство сума по дневния отчет. Само по себе си
обстоятелството, че касовата наличност съответства на регистрираната от
фискалното устройство сума не е достатъчно, за да опровергае констатацията за
неиздадена касова бележка (в този смисъл решение № 5707 от 16.04.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 786/2019 г., VIII о., решение № 10648 от 9.07.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 2561/2019 г., VIII о. и др.). Възможно и житейски логично е, с цел
избягване на евентуална констатация за разминаване между двете стойности,
заплатената в брой цена на закупените артикули при контролната покупка да не е
била вложена в касата, с оглед на детайлните показания на св.К., а да се съхранява у самия касиер или на друго
място. Това обстоятелство няма как да бъде установено при проверката, тъй като
органите по приходите не разполагат с полицейски правомощия и не могат да
извършват лични обиски и претърсвания с цел нейното установяване (арг. от
чл.42, ал.1 от ДОПК и чл.13 от Инструкция № 39 от 12.12.2011 г. за
взаимодействие между МВР и НАП, които предвиждат, че за целите на ревизията или
проверката може да бъде извършено претърсване и изземване в подлежащ на контрол
обект, но не от органа по приходите, а от органите на МВР по реда на НПК).
С
неиздаване на фискална касова бележка, което безспорно се установява от доказателствата
по делото, е налице хипотезата на чл.
186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и ответникът, в условията на
обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ в
съответствие на материалния закон.
Оспорващият
твърди, че административния орган не е изложил конкретни мотиви относно
продължителността на срока на ПАМ, а наличните такива са общи, бланкетни и
неясно формулирани.
В
т.2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. е
прието, че в случаите, когато административният орган е овластен да реши
въпроса по свободна преценка, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано
едно от няколкото възможни законосъобразни решения съставлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и съответно е основание за
отмяна на административния акт. В случая такова нарушение не е допуснато и в
тази връзка е неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на мотиви
при определяне продължителността на ПАМ. Макар и по – общи като съдържание, в
заповедта са изложени мотиви относно избраната продължителност на мярката като
по този начин е удовлетворено изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59,
ал.2, т.4 от АПК. Към органите по приходите не следва да бъдат поставяни
неизпълними условия за мотивиране всеки път по различен начин на постановените
заповеди за налагане на ПАМ, тъй като те често касаят практически идентични
случаи, които съгласно закона следва да бъдат третирани еднакво – чл.8, ал.2 от АПК. Противното би означавало, по съображения за контрол за законосъобразност
върху определената продължителност на срока на мярката, на органа по приходите
да бъде отнета възможността да осъществява вменените му контролни правомощия.
Така е и в разглеждания случай, който по нищо не се отличава от типичното
нарушение по чл.25, ал.1 вр. ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,
представляващо неиздаване на фискална касова бележка, за което, съгласно
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, се налага оспорената мярка, нито като начин
на извършване, нито като правно и фактическо положение на санкционирания
търговец. Мотивите на административния орган почиват на конкретни фактически
основания, включително и посочените и представени от ответната страна и
неоспорени доказателства, че почти година и осем месеца по-рано на 16.01.2019г.
е констатирано същото нарушение, за което е издадена ЗНПАМ, потвърдена от съда
,вкл. и влязло в сила НП, което сочи че търговеца не е взел мерки за
организиране на дейността си съобразно ЗДДС
и съвпадат с целта на самата принудителна административна мярка, която е
с преустановителен и превантивен характер, т. е. цели осуетяване възможността
на дееца да извърши други подобни нарушения.
Съдът
приема, че срокът от 14 дни за запечатване на обекта, ориентиран към средата на
максималния предвиден в закона 30-дневен, отговаря на тежестта на
нарушението и е съобразен с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на
ПАМ. Не е нарушен и принципът на съразмерност по чл.6 от АПК. Както беше
посочено, при извършената проверка безспорно е установено нарушение на
данъчното законодателство, а обстоятелството, каква е стойността на покупката,
за която не е издадена фискална бележка, е неотносимо към факта на нарушението.
Срокът на мярката кореспондира на установените по делото обстоятелства, при които
то е извършено. Касае се за обект за търговия ,намиращ се в централната част на
града и съобразен с оборота .
Принудителната административна
мярка е принуда, която, съгласно чл. 22 от ЗАНН, се прилага само в четири
хипотези - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Цели,
различни от заложените в горецитираната разпоредба – например посоченото на
стр. втора от заповедта „Целта на настоящата ПАМ е да гарантира, че всички лица
ще спазват законовите норми и ще осигурят бюджетните приходи, както и
надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички
реализирани обороти“, очевидно е да се предотвратят и преустановят
адм.нарушения от този тип . Видно от мотивите на оспорената заповед, ПАМ е приложена,
за да се предотврати извършване на ново и поредно /очевидно от изложените
доводи - същото по вид/ нарушение, т.е. с определената продължителност на мярката
се цели да се даде възможност на търговеца да предприеме такива действия, че в
последващата му дейност да не се допуска отново неиздаване на фискална касова
бележка, при предходно констатиране на същото нарушение
Оспорената заповед е
постановена както в съответствие с приложимия материален закон, но така също и
в съответствие с неговата цел.
По
изложените съображения съдът намира жалбата неоснователна и като такава тя
следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.4 от АПК, чл.78, ал.8 от ГПК
вр.чл.144 от АПК и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, което,
предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя в
размер на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010
г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението се присъжда в полза на
юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта
едноличен административен орган, т.е. в полза на Националната агенция за
приходите съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Даником“ЕООД със седалище гр.Русе,
представлявано от управителя Й.С.К. против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗНПАМ) № 251-ФК от 27.08.2020 г., издадена от К.А.А. –
в.и.д. Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, с която на
основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е наложена
принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – магазин
за обувки, стопанисван от жалбоподателя, находящ се в гр.Русе,
ул.“Александровска“ № 98 и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни
ОСЪЖДА „Даником“ЕООД ЕИК ********* със
седалище гр.Русе да заплати на Националната агенция за
приходите сумата от 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
Съдия: