Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2022г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми
състав, в публичното заседание на двадесет и първи септември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
адм.дело № 1743/2021г. по описа на Административен съд Варна, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК.
Образувано е по жалба на
„Черноморска инвестиционна компания“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. „Г.“ № **,ет. *, офис *, представлявано от
управителя Е. С. И., чрез адв. М.М. против Решение № ВА-103/ПР/2021г. на
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Варна за
преценяване на необходимостта от извършване на преценка на въздействието върху
околната среда. Жалбоподателят счита решението за неправилно и
незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата; неправилно е
прието, че инвестиционното предложение попада в обхвата на т. 10 б. „б“ от
Приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС. Сочи се, че за сходни
инвестиционни предложения в района, където се предвижда да се реализира
настоящото ИП, са издадени решения да не се извършва оценка. Твърди се, че при
постановяване на процесното решение правомощията на органа са осъществени превратно.
Излагат се подробно развити доводи за това, че изложените в оспореното решение
мотиви са неясно формулирани и следва да се приеме, че такива липсват. С
допълнителна молба, депозирана от процесуалния представител на жалбоподателя –
адв. О., се излага становище, че сградата категорично не може да се определи
като инфраструктурен обект за урбанизирано развитие, в т.ч. не може да се
квалифицира и като търговски център и/или паркинг. Не се оспорва, че имотът по
ИП попада в обхвата на заповедта на МРРБ, с която е наложена строителна забрана
и именно поради тази причина е предвидено изпълнението на ИП да бъде на два
етапа. Излагат се подробни съображение за това, че ИП не само няма да създаде
предпоставки за възникване на свлачищни и ерозионни процеси, но е насочено към
преодоляване на потенциална възможност за такива. Посочено е, че реализиранията
на етап 2 – строителство на проектираната сграда ще започне единствено при
успешно провеждане на мероприятията, свързани с осъществяване на трайни
укрепителни и отводнителни мероприятия при отчитане на положителния им ефект,
което е и условие за отпадане на строителната забрана. Сочи се, че ако
административният орган, прецени в хода на производството, че по определени
релевантни за спора факти и обстоятелства не са представени достатъчно
информация, анализ и доказателства е следвало да ги изиска и едва след това да
постанови административния акт. Излагат се твърдения, че причинения от
строителството дискомфорт на околната среда, свързан със замърсяване на въздуха,
генериране на шум и отпадъци, ведно с предвидените мерки, свързани с
преодоляване на въздействието могат да го определят като незначителен и
временен. Като необосновано е преценено твърдението за причиняване на визуален
дискомфорт, вкл. и ефект на засенчване. Излагат се твърдения, че решение №
ВА-4/ЕО/2014 е дадено за този ПУП, които допуска изпълнение на сграда по
настоящото ИП. По отношение на т. I.4. и т. III от процесното решение е
посочено, че не представлява излагане на мотиви. В заключение твърдят, че
обемът, мащабността и етажността на сградата по ИП няма да доведат до
кумулативни въздействия с негативен ефект върху околната среда. Реализирането
на ИП няма да доведе до дискомфорт по смисъла на § 1, т. 30а от ДР на ЗООС.
Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение. В
съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа
жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение. По същество на спора сочи, че административният орган е взел под
внимание становищата от МРРБ и „Геозащита“ ЕООД при определяне на характера на
ИП. Твърди, че в хода на процедурата по ОВОС възложителят не е предоставил
доказателства относно геоложката среда. Сочи се, че от изслушаните заключения
по назначените експертизи се е установило, че информацията предоставена от
възложителя не е достатъчна за вземане на решение, което да докаже, че ИП няма
да окаже влияние върху околната среда. Твърди се, че възложителят не е спазил
указанията, дадени от компетентния орган на база уведомления и на база искания,
не е предложил достатъчно мерки, които да докажат, че ИП няма да окаже влияние
върху околната среда. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и
моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Административното производство е
започнало с депозирано уведомление от 29.01.2021г. от „Черноморска
инвестиционна компания“ ЕООД, за инвестиционно предложение „Укрепително
съоръжение и сграда със смесено предназначение, находящи се в УПУИ XXV –
170.542, кв. 6 по плана на ж.к. „Бриз – юг“, гр. Варна“.
С инвестиционното
предложение се предвижда изграждане на укрепително съоръжение и сграда със
смесено предназначение в УПИ XXV-170, 524, кв. 6, идентичен с ПИ
10135.2563.1885, урбанизирана територия, с площ 2220 кв.м., НТП „Незастроен
проект за жилищни нужди“, район „Приморски“, гр. Варна, с възложител
„Черноморска инвестиционна компания“ ЕООД.
Имотът предмет на
инвестиционното предложение попада в зона с наложена строителна забрана по чл.
96 от ЗУТ. В тази връзка се предвижда ИП да се предвижда в два етапа. Поради
свързаността на етапите в конструктивно – техническо отношение се разработва
цялостен идеен проект за укрепително съоръжение и сграда със смесено
предназначение във фаза идеен проект.
През I етап от
реализацията на ИП се предвижда изграждане на укрепително съоръжение по чл. 96,
ал. 4, т. 1 от ЗУТ, което ще включва: временно укрепване на изкопа;
стоманобетонна и пилотна конструкция до кота 72,5 м.; система за мониторинг на
ефекта от укрепителните мероприятия.
През II етап от
реализацията на ИП се предвижда изграждане на сграда със смесено
предназначение. Проектната сграда се предвижда на двадесет и седем етажа, от
които първите 10 етажа са нежилищни. На първи нежилищен етаж ще са разположен
три магазина, на втори нежилищен ще са разположени пет офиса, на трети до
девети нежилищен етаж ще бъдат разположени 35 бр. ателиета, и 90 бр.
апартамента, разположени от десети до двадесет и седми етаж. С идейния
инвестиционен проект в границите на УПИ са осигурени 142 бр. паркоместа, както
следва: в подземен етаж 49 бр., на първи етаж – 33 бр., в междинен етаж – 31
бр. и на втори етаж – 29 броя. Осигурени са също 283 бр. велосипедни
паркоместа. С проекта се предвижда жилище за хора с увреждане на първи жилищен
етаж, разположен на кота +29,70.
През строителния
период ще се използват следните суровини и материали: пясък, бетон, тухли,
арматурно желязо, мазилки, дърво и други. Генерираните строителни отпадъци ще
бъдат временно съхранявани на строителната площадка и транспортирани до депо
посочено от Община Варна. През периода на експлоатация ще се използват основно
електроенергия и вода.
Водоснабдяването
на имота ще се осъществи посредством съществуващ водопровод чрез изграждане на
сградно водопроводно отклонение. Електроснабдяването ще се осъществи
посредством съществуващата електроразпределителна мрежа. Предвижда се
изграждане на трафопост тип БТКП с мощност определена от електроснабдителното
дружество, обслужващо района. Във връзка с необходимостта на част от
консуматорите, налични в сградата и не прекъсване на ел. захранването ще се
монтира авариен дизел генератор с вграден резервоар за дизелово гориво с обем
617 литра. Битовите отпадъци ще бъдат съхранявани разделно и извозвани
съобразно схемата на сметоизвозване в района. Битово – фекалните отпадъчни води
ще постъпват в съществуваща канализационна система, чрез новопроектирано
канализационно отклонение.
С писмо изх. №
92-00505/22.06.2006г. на Министерство на регионалното развитие и
благоустройството е дадено предварително разрешение за извършване на
укрепителни отводнителни мероприятия в ПИ, предмет на настоящото ИО, при
стриктно спазване на Наредба № 12/03.07.2001г. за проектиране на геозащитни
строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони, изводите и препоръките, дадени
в становища на „Геозащита“ ЕООД, писма №№ ИГП-230/02.03.2005г. и ИГП
-401/18.04.2006г., заключенията в инженерно – геоложкото проучване на ЕТ
„НП-45-Н.П.“ от 2005 г. за имот № 2777 и при следните условия: да се извърши
ревизия на съществуващия дренаж под асфалтовата преходна алея на бул. „Васил
Левски“, както и на стоманения напорен водопровод Ф400; недопустимо е
отвеждането на повърхностни и битови води към съществуващи стари дренажни
съображения, укрепителните работи в имотите да бъдат съобразени с обща
укрепителна схема за инженерно-геоложки район III, съгласно
инженерно-геоложкото проучване от 1999 г. на „Геозащита“ ЕООД.
Съгласно
становище на министъра на регионалното развитие и благоустройството с изх. №
90-05-367/1/22.04.2021г. през 1999г. е извършено инженерно-геоложко проучване
за ж.к. „Бриз“ на „Геозащита“ ЕООД, и е посочено, че УПИ XVI-2776 и УПИ
XII-2777 се намират в инженерно-геоложки район (ИРГ) III – район, засегнат от
съвременно свлачище. В изводите към инженерно-геоложкото проучване за III ИРГ
„не се препоръчва застрояване преди извършването на трайни и надеждни
укрепителни мероприятия“. С решение по протокол № 20 от 08.06.1999г. на
Експертния консултативен съвет към МРРБ, за част от територията на ж.к. „Бриз“
строителната забрана е отменена, като изрично е указано забраната да остане в
сила за ИГР III (в който се намира настоящият ПИ 10135.2563.2113) до
осъществяване на трайни укрепителни мероприятия в него. Въз основа на ПУП – ПРЗ
за УПИ XXIX-2776 и УПИ XII-2777 и доклад на ЕТ „НП-42-Н. П.“ от 2006 г. от МРРБ
е издадено предварително разрешение за строеж изх. № 92-00-505/22.06.2006г.
само за изпълнение на геозащитни мерки и дейности (укрепителни и/или
отводнителни), при посочени условия. При инженерно-геоложките проучвания е
отчетено натоварване от бъдещо застрояване 5 kN/m2, съответстващо на
3 – етажна сграда (кота корниз 10 м.), несъответстващо на приложената „Схема
устройствена зона и отстояния между съществуващи и проектни сгради“ застрояване
(25 и 27 етажа).
Съгласно Общия
устройствен план на община Варна УПИ XXV-170, 542, кв. 6 попада в смесена
многофункционална устройствена зона с определено допустими показатели на
застрояване, както следва: плътност на застрояване – 60%; кинт – 5%; минимален
процент на озеленени площи – 30 %.
Бъдещите намерения
на възложителя се реализират въз основа на Заповед № Г-513/23.12.2014г. на Зам.
кмета на Община Варна, с която е одобрено изменението на ПУП-ПРЗ за УПИ
XXV-170, 542 и улична регулация между о.т. 120, о.т. 121, о.т. 122, о.т. 123,
кв. 6 по плана на ж.к. „Бриз – юг“, при следните градоустройствени показатели:
устройствена зона – смесена многофункционална зона; плътност на застрояване –
60%, кинт – 5%, озеленяване 30%; ¼ дървесна растителност.
На основание чл.
140 от ЗУТ и рег. № ВА4011841Вн/02.02.2021г. във връзка с инвестиционно
проучване и проектиране на укрепителни и отводнителни мероприятия в УПИ
XXV-170, 542 от издадената виза на гл. архитект на Община Варна.
Съгласно
представения доклад за извършена класификация на обект по чл. 103, ал. 1 от
ЗООС, обектът не се класифицира с нисък или висок рисков потенциал. Не са
приложими изискванията на чл. 99б от ЗООС. ИП не налага промяна на
съществуващата инфраструктура.
Територията,
предмет на ИП не попада в границите на защитени територии по смисъла на Закона
за защитените територии. Не попада и в границите на защитени зони по чл.1, ал.
2 от Наредбата за ОС, но ИП, което ще се реализира в нея попада в обхвата на
чл. 2, ал. 1, т. 1 от същата наредба, и подлежи на процедура по оценка за
съвместимостта му с предмета и целите на опазване на защитените зони, по реда
на чл. 31, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗБР.
Най – близко
разположената защитена зона е за опазване на дивите птици BG0002082 „Батова“,
определена съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗБР и обявена със
Заповед № РД-129/10.02.2012г. на
Министъра на околната среда и водите.
С искане от
19.02.2021г. жалбоподателят е депозирал искане за преценяване на ОВОС, във
връзка с инвестиционното предложение.
Изготвено е
уведомление от РИОСВ-Варна с изх. № 26-00-747/А3/09.02.2021г., с което
жалбоподателят е уведомен, че ИП попада в т. 10, б. „б“ от Приложение №2 от
ЗООС и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от с.з. подлежи на преценяване
необходимостта от извършване на ОВОС.
По преписката са
представени доказателства за обявяване на ИП на интернет страниците на РИОСВ и
Община Варна.
Представено е
също така и становище, което е депозирано на сайта на Район Приморски и РИОСВ
от М. К., с което изразява становище, че
с реализирането на ИП ще се влошат елементите от околната среда и човешкото
здраве.
От директора на
РИОСВ са изискани становища по компетенция и мотивирани заключения по отношение
на степента на значимост на въздействието и риска за човешкото здраве.
Видно от писмо
рег. № РД21002720ВН_005ВН/16.03.2021г. в Община Варна няма постъпили
становища/възражения/мнения и др. от заинтересовани лица/организации.
Депозирано е
становище изх. № 4ИКИ-П11/08.03.2021г. от „Черноморска инвестиционна компания“
ЕООД относно възражението срещу ИП от М. К..
Депозирано е
становище изх. № 10-64-1/26.02.2021г. от РЗИ – Варна, в което се сочи, че
здравен риск ще съществува само в периода на изграждането на ИП и ще касае само
работниците на обекта. С реализацията не се очаква въздействие върху хората и
тяхното здраве, ИП не е свързано с източници на емисии, застрашаващи и криещи
здравни рискове. По време на изграждането е възможно генериране на прахови
емисии и шум, не се очаква те да бъдат над допустимите норми за работна и
околна среда.
Депозирано е
становище от министъра на МРРБ вх. № 26-00-747/А17/22.04.2021г., е което е
посочено, че следва да се има предвид, че предварителното разрешение от 2006г.
е издадено при други условия, с параметри значително по – занижени спрямо
представеното с настоящата преписка ИП.
Депозирано е
становище от жалбоподателя вх. № 26-00-474/А19/20.05.2021г., с което се
представят допълните доказателства.
Депозирано е и
писмо вх. №26-00-747/А21/18.06.2021г. от „Геозащита“ ЕООД, с което сочат, че
произнасяне по искането за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС
е извън тяхната компетенция.
На 19.07.2021г. е
издадено процесното Решение № ВА-103/ПР/2021г. на директора на РИОСВ – Варна, с
което е взето решение да се из върши оценка на въздействието на околната среда
на инвестиционното предложение за „Изграждане на укрепително съоръжение и
сграда със смесено предназначение“ за УПИ XXV-170, 542, кв. 6, идентичен с ПИ
10135.2563.1885, урбанизирана територия с площ 2220 кв.м., НТП „Незастроен имот
за жилищни нужди“, район „Приморски“, гр. Варна. Решението е връчено на
жалбоподателя с писмо изх.№ 26-00-747/А22/19.07.2021г., получено на
21.07.2021г. /л. 14 от преписката/.
По искане на
жалбоподателя по делото е назначена съдебно – техническа експертиза, която дава
заключение, че територията, за която се отнася процесното ИП е урбанизирана
съгласно ОГТ/1982г. на гр. Варна. Вещото лице сочи, че ИП не попада в понятието
за урбанизирани развитие по смисъла на т. 10б от Приложение №2 към чл. 93, ал.
1, т. 1 и т. 2 от ЗООС, тъй като е в урбанизираната част на гр. Варна
/урегулирана територия със смесено предназначение/ и не е за обществено
ползване. Територията не е с първа регулация и като такава не попада в
понятието за урбанизирана територия за бъдещо развитие. Инвестиционното
предложение не попада в понятието инфраструктура по см. на § 5, т. 31 от ЗУТ,
тъй като укрепителното мероприятие е част само от бъдещата сграда. ИП не попада
в понятието за търговски център и/или паркинг, съгласно ДР към ЗООС, тъй като
не е обществена сграда, а паркингът е за задоволяване на нуждите на
собствениците на бъдещата сграда. Вещото лице дава заключение, че в района за
който се отнася ИП за други подобни ИП не е наложено разпореждане за извършване
на ОВОС по решения на Директора на РИОСВ – Варна.
В с.з. вещото
лице прави следните уточнения: Процесното ИП е предвидено за реализиране в ПИ
10135.2563.2113 по КК, за който имот има одобрен ПУП, т.е. територията не
представлява ново урбанизирана. По схемата за устройствена зона и отстоянието
между съществуващи и проектни сгради имот отразен с №1885, съответства на
процесния с № 10135.2563.2113. Вещото лице сочи, че обекта не попада в групата
на обществените обекти. Обекта не попада в инфраструктурно инвестиционно
предложение.
По искане на
жалбоподателя по делото е допусната съдебно – техническа експертиза, вещото
лице, по която дава заключение, че строителството на I етап от ИП засяга укрепването
на терена. Направените инженерно – геоложки проучвания от „Н. П.45“ ЕООД
показват, че имота е неустойчив в свлачищно отношение, получените коефициенти
на устойчивост в естествено състояние са по – ниски от нормативно изискваните.
Вещото лице сочи, че това е причината да се проектират силови укрепителни
съоражения – пилотна конструкция по границите на имота. Укрепването е
предписано в ИГ доклад от 2015 година. Вещото лице сочи, че след изпълнението
на укрепването се очаква склона в тази си част да премине в устойчиво състояние
и ще се предотврати възникването на свлачищни процеси. Експертизата дава
заключение, че след изпълнението на укрепителната пилотна конструкция се очаква
терена да бъде силово укрепен и вероятността за възникване на свлачищни и
ерозионни процеси значително да намалее, в сравнение с настоящия момент. Вещото
лице сочи, че укрепването ще достигне до дълбочина повече от 10 метра под
нивото на бул. „Васил Левски“. Възникналото в миналото свлачище е плитко и е
предизвикано от авария на водопреносната мрежа. Укрепителната пилотна колона ще
бъде закотвена в здрави несвлечени основни седименти. Очакваният резултат е
цялостно заздравяване на масива.
В съдебно
заседание вещото лице прави следните уточнения: Вещото лице сочи, че обекта е
определен от ОУП на гр. Варна като обект засегнат от съвременно свлачище и
съответно включване в тази зона, предназначена за строителство, т.е. процесният
имот попада в обхвата на Заповед № РД-02-14-300/1997 година. Предварителното
укрепително съоръжение като първи етап на ИП представлява укрепително
мероприятие с изпълнението, на което се свързва отпадането на строителната
забрана по посочената заповед. Не само укрепителното съоръжени, но и самата
сграда предвидена във втория етап ще допринесе за укрепване на свлачището.
Вещото лице твърди, че със сигурност този проект не може да активира свлачищна
дейност. Свлачището ще бъде елиминирано напълно.
Отново по искане
на жалбоподателя по делото е допусната съдебно – екологична експертиза, по
която вещото лице дава заключение, че ИП попада в зона със строителна забрана.
След изграждане на укрепително съоръжение, изпълнение на система за мониторинг
(КИС) и след отмяна на строителната забрана ще се пристъпи към 2-ри етап на
реализация на ИП. Предвидената 100 метрова сграда и то върху свлачищен район не
е характерна за строителството във Варна и неминуемо ще се повдигнат въпроси,
чийто отговор трябва да дадат компетентните инстанции преди изготвяне на
проекта и разрешението за строеж. По отношение на шума по време на
строителството — отрицателно, временно с 3-4 годишен срок на въздействие,
предвид двата етапа на строителство, кумулативно. Очаква се нивата на шум по
време на строителството да оказват по-изразено негативно въздействие предимно
върху работещите на строителната площадка и на водачите на строителните машини.
Тежките строителни машини генерират шум от порядъка на 80 -105 dB/А, което е
два пъти над допустимите норми за жилищни зони и територии и почти толкова за
територии, подложени на въздействието на интензивен автомобилен трафик. По
време на строителството ще се генерира шумово натоварване над санитарно
допустимите норми. Предвид спецификата на дейността шумовите нива ще са с
периодичен характер, (времето от 07 до 19 часа.)
Шум по време на
експлоатацията - от двигателите на колите в паркоместата (паркинга) постоянно,
пряко, кумулативно (ИП граничи с бул. „Васил Левски“). По време на
експлоатацията за живеещите в района шумовото въздействие конкретно от ИП-то не
се очаква да надвишава санитарните норми, но общо шумът и в момента е над
допустимите стойности. По време на експлоатацията на инвестиционното
предложение към въздействието на интензивния автомобилен трафик по бул. „Васил
Левски“ (над 68 dBA) кумулативен ефект ще окаже допълнителният шум, генериран от
маневрирането на автомобилите в паркинга на сградата (предвидени са 142 бр.
паркоместа). Наднорменият шум ще се отрази най-вече на населяващите сградата на
ИП-то.
Количеството на
прах и отпадъчни газове от неорганизираните източници ще имат временен и локален
характер в обхвата на строителните площадки и най-близките съществуващи сгради
(по границите на имота). Замърсяването на атмосферния въздух през периода на
строителство ще бъде върху приземния слой на атмосферния въздух. Емисиите на
прах ще са ограничени по време и количество, в рамките на работния ден и по
време на строителните работи.
Очакваните
въздействия върху компонентите на околната среда от различните видове отпадъци
и техните местонахождения са преки и временни до приключване на строителството
(в случая в продължение на 3-4г.), генерирани на площадката и тяхното
транспортиране за последващо третиране от лицензирани фирми съгласно договор.
За твърдите битови отпадъци по време на експлоатация с постоянна
продължителност на въздействие на площадката
Замърсяването на
въздуха с фини прахови частици (ФПЧ) оказва пряко влияние върху здравето на
хората. Прахът е основен атмосферен замърсител. Вредният му здравен ефект
зависи главно от размера и химичния състав на суспендираните прахови частици,
от абсорбираните на повърхността им други химични съединения, както и от
участъка на респираторната система, в която те се отлагат. Вредният ефект на
замърсяването с прах е по-силно изразен при едновременно присъствие на серен
диоксид в атмосферния въздух. Установено е тяхното синергично (съвместно)
действие по отношение на дихателните органи и откритите лигавици. По време на
експлоатация, от сградата не се предполага превишаване на ПДК за
средноденонощни и средногодишни.
Вещото лице дава
следните уточнения в съдебно заседание: Цитирала е § 1, т. 29в б. е от ДР на
ЗООС защото сградата е със смесено предназначение, предимно административно.
Вещото лице твърди, че трябва да се направи ОВОС за ИП. По отношение е на
цитираната Наредба № 7 за хигиенните изисквания и здравната защита вещото лице
сочи, че макар и отменена все още се прилага тъй като няма издаден друг акт на
нейно място. Вещото лице сочи, че не е специалист и не може да каже къде има
роза на ветровете, но според него следва да се направи изследване от специалист.
Твърди, че ОВОС се прави за всяко конкретно ИП, ако прецени компетентният
орган. Според вещото лице нивата на шум и тяхното въздействие на работещите на
строителната площадка са предмет на ОВОС. Със замервания от лаборатория ще се
анализира неблагоприятния микроклимат, както и със замервания ще се изчисли на
какво разстояние ще отиде праха, на каква височина, нива на шума, кои ще бъдат
най – силно засегнати. Според вещото лице трябва да се замери къде ще бъдат
горещите точки. Съгласно обясненията на вещото лице при строителството има
вибрации, шум, прах, които ще се отразят на хората работещи на смени и малките
деца. Вещото лице е установило, че прахът и газовете ще бъдат над нормата, тъй
като ИП е на булевард и нивата на шума и праха на булеварда са два пъти над
нормата. Сочи, че е определила наднормения шум въз основа миналогодишното
измерване на бул. „Васил Левски“.
Заключението по
назначената съдебно – екологична експертиза е оспорено от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя. Изложени са твърдения за липса на
необходимата компетентност за изпълнение на възложената задача. Счита, че
заключението е необосновано, не дава отговори на релевантни към спора въпроси,
поради което не следва да бъде прието.
С оглед
оспорването на заключението по назначената съдебно – екологична експертиза по
искане на жалбоподателя е допусната тройна съдебно – екологична експертиза,
вещите лица, по която дават заключение, че 1. Обемът,
мащабността и етажността на сградата по инвестиционното предложение (ИП) няма
да доведат до значими кумулативни въздействия по отношение на компонентите и
факторите на околната среда през строителния и през експлоатационния период.
2. Реализирането на инвестиционно предложение
няма потенциал да предизвика дискомфорт по смисъла на § 1, т. 30 а от ДР на
ЗООС нито по време на строителството, нито при експлоатацията. В тази връзка и
очакваното прогнозно замърсяване с емисии на прах и вредни вещества, отделяни
във въздуха с изгорели автомобилни газове в околната среда по време на реализация
на ИМ, имайки предвид минималните породени въздействия, не представляват
обективен риск за човешкото здраве с оглед неблагоприятно въздействие върху
факторите на жизнената среда (по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на Закона за
здравето).
3. Реализирането на инвестиционно предложение
може да бъде извършено при спазване на действащите норми по отношение на
излъчвания шум в околната среда, както по време на строителството, така също и
по време на експлоатацията, при изпълнение на условията изложени в проекта и
експертизата, и не се очаква да доведе до дискомфорт по смисъла на §1, т. 30а
от ДР на ЗООС - по време на строителството на експлоатация на сградата. По
време на експлоатацията, при спазване на правилата за обитаване на общите части
в сградата, отрицателно шумово въздействие конкретно от ИМ не се очаква, както
за обитателите, така също и за живеещите в района. Важно е да се отбележи, че
по отношение на въздействието на обекта върху човешкото здраве има положително
становище за реализацията му от компетентния орган РЗИ-Варна (изх. № 10-64-
1/26.02.2021 г.).
4. Предвидените мерки по управление на
отпадъците отговарят на изискванията на общинската нормативна уредба и на
националното и европейско законодателство. При спазване на основните изисквания
и осъществяване на контрол от страна на компетентните органи за изпълнение на
мерките може да се счита, че те са адекватни и достатъчни за ограничаване и
намаляване на въздействието породено от генерираните отпадъци.
В съдебно
заседание вещите лица правят следните уточнения: Сградата играе ролята на
шумоизолация за задните сгради. Вещите лица сочат, че реализирането на ИП би
довело до подобряване на жизнената среда по отношение на шума. Вещото лице М.
сочи, че в конкретния случай няма значение етажността на сградата и нейната
РЗП, тъй като от нея се определя продължителността на строителния период.
Същият експерт заявява, че с постановеното решение да се извърши ОВОС се
увеличава административната тежест, като твърди, че в случая е излишно да се
прави ОВОС, тъй като обектът не е притеснителен от гледна точка на
въздействието му върху околната среда и човешкото здраве. Вещите лица сочат, че
необходимата документация за преценка на ОВОС е представена от възложителя. В
съдебно заседание експертите правят следните уточнения: Сградата играе ролята
на шумоизолация за задните сгради. Вещите лица сочат, че реализирането на ИП би
довело до подобряване на жизнената среда по отношение на шума. Вещото лице М.
сочи, че в конкретния случай няма значение етажността на сградата и нейната
РЗП, тъй като от нея се определя продължителността на строителния период.
Вещото лице сочи също, че с постановеното решение да се извърши ОВОС се
увеличава административната тежест, като твърди че в случая е излишно да се
прави ОВОС, тъй като обекта не е притеснителен от гледна точка на въздействието
му върху околната среда и човешкото здраве. Вещите лица сочат, че необходимата
документация за преценка на ОВОС е представена от възложителя.
От процесуалния
представител на жалбоподателя е представена проектната документация по
изготвяне на Инвестиционния проект: Доклад относно инженерно-геоложко
проучване за имот пл. № 2777 по плана на
ж.к. „Бриз-юг“, гр. Варна; Обект
„Укрепително съоръжение и сграда със смесено предназначение, находящ се в УПИ
ХХV-170, 542, 190, кв. 6 по плана на ж.к. „Бриз-юг“, гр. Варна - Фаза:
Технически проект, Част Конструкции – укрепване на изкоп; Фаза: Идеен проект,
Част: Конструкции; Фаза: Технически проект; Фаза: Идеен проект, Част:
Архитектура и доклад от геотехническо изследване, с който се допълва ИП, с
които вещото лице е работило при изготвяне съдебно-техническа експертиза,
изслушана и приета по делото в съдебно заседание на 09.03.2022г.
Жалбата е
допустима, подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща
право и интерес да оспори административния акт. Съдът намира жалбата за
основателна, поради следното:
Оспореното
Решение е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия по
чл. 93, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от ЗООС - Директорът на РИОСВ-Варна, който е
компетентен да вземе решение за преценяване на необходимостта от извършване на
ОВОС по чл. 93, ал. 1, т. 1 - 3 и 5 от ЗООС.
Решението е
издадено при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 95, ал.
1 от ЗООС. Възложителят е уведомил компетентния орган за инвестиционното
предложение. Директорът на РИОСВ-Варна е обявил предложението на интернет
страницата си и е уведомил Кмета на Община Варна, кмета на район „Приморски“ и
Министъра на министерството на регионалното развитие и благоустройството, и РЗИ
- Варна. Инвестиционното предложение е обявено на интернет страницата на
общината. Съобразно характеристиките на инвестиционното предложение и в
съответствие с разпоредбите на чл. 95, ал. 3 от ЗООС и чл. 9, ал. 1 от Наредбата
за ОВОС, са проведени консултации с Районната здравна инспекция-Варна, Община
Варна, Министерство на регионалното развитие и благоустройството. След
представяне на допълнителна информация и документи, е дадено становище, че за
реализиране на ИП е необходимо извършване на ОВОС. След преценка, че
инвестиционното предложение попада в Приложение № 2 към ЗООС и след обсъждане
на представената документация и изпълнение на процедурата по глава шеста,
раздел трети на ЗООС, компетентният орган е счел, че ИП се намира в инженерно –
геоложки район, засегнат от съвременно свлачище и има вероятност да създаде
предпоставки за възникване на свлачищни и ерозионни процеси. Приел е също, че
по време на реализацията на ИП има вероятност да се създаде продължителен
дискомфорт на околната среда, свързан със замърсяване на атмосферния въздух,
генериране на шум и отпадъци. Овен това е приел, че за ИП не е извършена
цялостна оценка и анализ на въздействието по компоненти и фактори. Отчетено е,
че настоящото ИП има връзка с Решение № ВА-4/ЕО/2014 г. за преценяване
необходимостта от екологична оценка, с характер да не се извършва ЕО на проект
за ПУП-изменение на ПРЗ за УПИ XIX – 2776 и УПИ XX-2777 с цел на образуване на
нов УПИ XXV-170, 542 „за смесено многофункционално строителство“, с възложител
„Черноморска инвестиционна компания“ ЕООД и Борис Асенов Боянов. В оспореното
решение е посочено, че за ИП от 2014г. не са отчетени въздействията от всички
реализирани ИП и възможността конкретната територия да поеме бъдещето
въздействие от заявеното ИП.
Актът съдържа
предписаните в чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за ОВОС
реквизити, включително фактически и правни основания за издаването му. Както
самото решение за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието
върху околната среда, така и приложените към административната преписка писмени
доказателства представляват фактическите основания за издаването на
административния акт, като в тях се съдържат описанието на инвестиционното
предложение, доказателства за извършените действия по одобряването на
процедурата и изготвените становища и доклади в резултат на тях.
Спазена са и
административно-производствените правила при издаване на решението. Преди да
издаде акта, директорът на РИОСВ-Варна е провел надлежната административна
процедура, набавил е нужната информация по Приложение № 2 към чл. 6 от
Наредбата за ОВОС и е отчел въздействието на инвестиционното предложение по
посочените в закона критерии.
Съобразно разпоредбата на чл. 3, т. 2 и т. 3 от ЗООС,
едни от принципите, които следва да се съблюдават при опазване на околната
среда е предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве и предимство
на предотвратяването на замърсяване пред последващо отстраняване на вредите,
причинени от него.
Процесното решение е издадено на основание чл. 93, ал.
1, т. 1, ал. 3 и ал. 6 от ЗООС; чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от Наредбата за ОВОС; чл.
31, ал. 4 и ал. 6 от ЗБР; чл. 40, ал. 4 от Наредбата за ОС, въз основа на
представена писмена документация от възложителя и становища на Министерство на регионалното развитие и благоустройството,
Регионална здравна инспекция – Варна, „Геозащита“ ЕООД и резултати от проявения
обществен интерес.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата за ОВОС,
компетентният орган преценява необходимостта от извършване на ОВОС, като
определя степента на значимост на въздействието върху околната среда, въз
основа на: 1. представената от възложителя информация по чл. 6; 2. критериите
по чл. 93, ал. 4 ЗООС; 3. получени становища, констатации или резултати от
консултации, включително по чл. 6, ал. 8 – 10.
Съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС, необходимостта
от извършване на ОВОС се преценява за инвестиционни предложения съгласно
приложение № 2. В случая е налице спор относно
това попада ли процесното инвестиционно предложение в обхвата на т.10 б. „б“ от
Приложение № 2 от ЗООС. Цитираната точка
от Приложение № 2 към ЗООС касае инвестиционни предложение за урбанизирано развитие,
включително строителство на търговски центрове и паркинги. Съдът намира, че
територията, за която се отнася процесното инвестиционно предложение е
урбанизирана територия, съгласно Общия градоустройствен план на град Варна от
1982 г., което се потвърждава и от първото прието и неоспорено от страните,
заключение по допуснатата съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото
лице арх. К.. Съдът приема същото за обосновано и компетентно дадено. Видно от
заключението на вещото лице със заповед № РД -03-02/46/31.12.1982г. на КТСУ е
одобрен Общия градоустройствен план на гр. Варна, в който процесната територия
е предвидена като „Обслужващи терени“ – регулационните граници на гр. Варна.
През 1993г. Кмета на Община Варна е одобрил план за регулация на ж.к. „Бриз“, а
през 1998 г. с ТУП територията на процесния имот е предвидена като „жилищна
зона в границите на ОГП“. В последствие със заповед на МРРБ територията на
имота е определена като устройствена зона Т-54 /терени за обществени обслужващи
обекти/, а през 2001 г. е одобрен ПУП-ПРЗ на ж.к. „Бриз“. Съгласно заключението
на вещото лице К. към настоящият момент процесният имот 10135.2563.2113 е
записан в актуалната кадастрална карта като: ПИ 10135.2563.2113, област Варна,
Община Варна, гр. Варна, район „Приморски“, ж.к. „Бриз – юг“, вид на
собствеността частна, вид територия урбанизирана, НТП ниско застрояване до
/10м./, площ 2212 кв.м., стар номер 170, 542, квартал 6, парцел XXV.
Според последния ОУП на гр. Варна територията на процесният имот е в
устройствена зона „Смф“, с устройствени показатели, както следва: макс.
плътност 60%, макс. кинт 5,0, мин. озеленяване 30 %,макс. неогр. – Н. В
последствие през 2014г. със заповед на кмета на общината е одобрен ПУП -ИПРЗ в
обхват УПИ XXV-170,542 „за смесено предназначение“ и улична регулация между о.т.
120, о.т. 121, о.т. 122, о.т. 123, кв. 6 по плана на ж.к. „Бриз – юг“, същият
попада в устройствена зона „Смф“ с устройствени показатели, както следва: макс.
плътност 60%, макс. кинт 5,0, мин. озеленяване 30 %,макс. неогр. – Н.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗУТ според основното им предназначение,
определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите
устройствени планове, териториите в страната са: урбанизирани територии
(населени места, селищни образувания и индустриални паркове извън границите на
населените места и селищните образувания), земеделски територии, горски
територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии,
заети от води и водни обекти, и територии на транспорта. От всичко изложено до
тук съдът приема, че територията на процесният имот е урбанизирана, а не за
бъдеще развитие.
Съдът
приема също така, че процесното ИП не попада в обхвата на пар. 1, т. 29в от ДР
на ЗООС, тъй като предвидената сграда не попада, нито в понятието за търговски
център, нито за паркинг. ИП не попада и в понятието за техническа
инфраструктура по смисъла на пар. 5, т. 31 от ЗУТ , тъй като укрепителното
мероприятие е само част от бъдещата сграда. От събраните писмени доказателства
и изслушаното заключение на вещото лице К. настоящият съдебен състав, счита че
процесното ИП не попада в обхвата на т. 10, буква „б“ от Приложение №2 към
ЗООС, тъй като е в урбанизираната част на гр. Варна и не е с обществено
предназначение. Територията не е с първа регулация и като такава не попада в
понятието за урбанизирана територия за бъдещо развитие. С оглед изложеното за
процесното ИП не е задължително извършването на оценка на въздействие върху
околната среда.
В
допълнение следва да се посочи, че съдът не споделя изложеното от ответната
страна в писмо № 11876/10.08.2021г., че след като 3 етажа от сградата са
нежилищни и има предвидени 142 бр. паркоместа, то същата попада в обхвата на
Приложение № 2, т. 10, буква „б“. Предмет на инвестиционното предложение е
сграда със смесено предназначение, по – голямата част от която е жилищна и
според изискванията на закона са предвидени паркоместа. Тези места за паркиране
не са за задоволяване на обществени нужди, а са за собствениците на
самостоятелни обекти в сградата.
Според чл. 93, ал. 4 от ЗООС, необходимостта от
извършване на ОВОС се преценява въз основа на: 1. следните характеристики на
инвестиционното предложение: а) размер, засегната площ, параметри, мащабност,
обем, производителност, обхват, оформление на инвестиционното предложение в
неговата цялост; б) взаимовръзка и кумулиране с други съществуващи и/или
одобрени инвестиционни предложения; в) използване на природни ресурси, земните
недра, почвите, водите и на биологичното разнообразие; г) генериране на отпадъци;
д) замърсяване и вредно въздействие; е) риск от големи аварии и/или бедствия,
които са свързани с инвестиционното предложение, включително причинени от
изменението на климата, в съответствие с научните познания; ж) рисковете за
човешкото здраве поради неблагоприятно въздействие върху факторите на жизнената
среда по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за
здравето; 2. местоположението на инвестиционното предложение, което може да
окаже отрицателно въздействие върху нестабилните екологични характеристики на
географските райони, поради което тези характеристики трябва да се вземат под
внимание, и по-конкретно: а) съществуващо и одобрено земеползване; б)
относителното изобилие, достъпност, качество и възстановителна способност на
природните богатства (включително почва, земни недра, вода и биологично
разнообразие) в района и неговите подпочвени пластове; в) абсорбционен
капацитет на природната среда, като се вземат предвид: мочурища, крайречни
области, речни устия; крайбрежни зони и морска околна среда; планински и горски
райони; защитени със закон територии; засегнати елементи от Националната
екологична мрежа; територии, свързани с инвестиционното предложение, в които
нормите за качество на околната среда са нарушени или се смята, че съществува
такава вероятност; гъстонаселени райони; ландшафт и обекти с историческа,
културна или археологическа стойност; територии и/или зони и обекти със
специфичен санитарен статут или подлежащи на здравна защита; 3. типа и
характеристиките на потенциалното въздействие върху околната среда, като се
вземат предвид вероятните значителни последици за околната среда във връзка с
критериите по т. 1 и 2 по отношение на въздействието на инвестиционното
предложение върху елементите по чл. 95, ал. 4, предвид: а) степента и
пространствения обхват на въздействието (като географски район и брой на
населението, които е вероятно да бъдат засегнати); б) естеството на
въздействието; в) трансграничния характер на въздействието; г) интензивността и
комплексността на въздействието; д) вероятността за въздействие; е) очакваното
настъпване, продължителността, честотата и обратимостта на въздействието; ж)
комбинирането с въздействия на други съществуващи и/или одобрени инвестиционни
предложения; з) възможността за ефективно намаляване на въздействията; 4.
обществения интерес към инвестиционното предложение.
Въз основа на представената от възложителя
документация и становищетата на Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, Регионална здравна инспекция –
Варна, „Геозащита“ ЕООД и резултати от проявения обществен интерес, в оспореното решение е прието, че инвестиционното предложение ще се реализира в имот, който се
намира в инженерно – геоложки район, засегнат от временно свлачище и има
вероятност да се създадат предпоставки за възникване на свлачищни и ерозионни
процеси. Този извод на административният орган обаче се обори категорично от
приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата втора съдебно –
техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В., както и от двата
геоложки доклада, приложени по делото. Съдът приема заключението като
мотивирано, безпристрастно и компетентно дадено. Съгласно заключението на
вещото лице направените инженерно – геоложки изследвания от „Н. П.45“ ЕООД
показват недвусмислено, че имота е неустойчив в свлачищно отношение, което е и
причината в ИП да се проектират силови укрепителни съоръжения – пилотна
конструкция по границите на имота. Експертът сочи, че са направените изчисления
за укрепване на изкопа от „Р.“ ЕООД, като при изчисленията за укрепителните
пилотни конструкции са използвани данните от геоложкия доклад от 2015 година.
Вещото лице дава категорично заключение,
че след изпълнението на укрепването се очаква склона в тази си част да
премине в устойчиво състояние, и ще се предотврати възможността за възникване
на свлачищни процеси. Невъзможността за възникване на свлачищни процеси и
ерозионни процеси се обуславя и от това, че укрепяването ще достигне до
дълбочина повече от 10 метра под нивото на бул. „Левски“, а възникналото
свлачище в района на имота е на около 4-5 метра от повърхността. Вещото лице е
посочило, че свлачището е плитко, а свлачищният език е на нивото на булеварда,
поради което съдът приема, че след като укрепването ще достигне до 10 метра дълбочина,
в действителност ще се минимизира възможността от нови свлачищни процеси.
Експертът категорично заключва, че очакваният резултат е цялостно заздравяване
на масива, тъй като укрепването и сградата ще допринесат в тези свлачищни
отложения да влязат здрави материали, които никога не са се свличали. Според
обясненията, дадени в с.з. проекта попада изцяло в свлачище, но след
реализирането на ИП свлачището ще бъде отнето изцяло и ще се стабилизира целия
склон, защото е в най – ниската му част. С оглед даденото заключение, че ИП би
елиминирал свлачището изцяло и по този начин би отпаднала строителната забрана
в имота, съдът счита, че неправилно административният орган е приел в мотивите
на оспореното решение, че реализирането на ИП би предизвикало свлачищни и
ерозионни процеси. Този извод на съда се подкрепя, както от заключението на
вещото лице инженер, така и от представената проектна документация от
жалбоподателя.
Предвид доказателствата по делото и изводите на вещите лица по назначените две съдебно – технически експертизи, съдът счита, че изложените мотиви
на административния орган се явяват необосновани, недоказани и неподкрепени от доказателствата, приложение по делото, по отношение възможността реализирането на ИП да доведе до свлачищни и
ерозионни процеси.
Това прави решението издадено в нарушение на материалния закон и несъответствие
с целите на закона.
В
процесното решение е прието, че има вероятност инвестиционното предложение да създаде продължителен дискомфорт на околната среда, свързан
със замърсяване на атмосферния въздух, генериране на шум и отпадъци.
Тези мотиви на административния орган се опровергават
от заключението по назначената тройна съдебно-екологична експертиза, което
съдът възприема, като неоспорена от страните,
компетентна и обоснована. Обемът и мащабността на
сградата по ИП са аналогични на изгражданите в този район сгради, като етажността не е определящ показател, този
извод се подкрепя от заключението на вещите лица по тройната ССЕ. В заключението
на експертите е посочено, че по отношение на свлачищната зона се оказва дори
положителен ефект, защото чрез теглото на сградата се добавят допълнителни
противосвлачищни сили, тъй като е разположена под хлъзгателната повърхН. в
петата на т.н. свлачище. Определящ показател за обема, мащабността и
времетраенето на строителния период на една сграда е разгънатата застроена площ
/РЗП/.
Съгласно
заключението на тройната ССЕ по време на строителството очакваното въздействие
е допустимо, локално и временно. По време на експлоатацията – дълготрайно
допустимо, локално, без кумулативен характер. По време на строителството се
очаква отрицателно въздействие с временен характер, свързано със замърсяване на
въздуха с прах и създаване на шумов дискомфорт. По време на експлоатацията на
обекта не се очаква отрицателно въздействие върху атмосферния въздух и
наднормено шумово замърсяване. Вещите лица са посочили, че от здравно –
хигиенна гледна точка не се очаква възникване на риск за човешкото здраве в
резултат от реализацията на ИП. През строителния период рисковете са за
здравето на работещите на обекта от травматизъм и микроклимат. Няма кумулация
на здравен риск. Този извод на вещите лица се потвърждава и от представеното по
преписката становище на РЗИ – Варна, с оглед на което съдът приема, че с реализацията
на ИП не се очакват въздействия върху хората и тяхното здраве. Настоящия
съдебен състав не кредитира отговорът на въпрос 1 от за заключението на вещото
лице по назначената единична съдебно – екологична експертиза, тъй като
заключението на вещото лице инж. Д. се опроверга, както от заключението на
вещите лица по тройната СЕЕ, така и от събраните по делото доказателства.
Всички
дейности по време на строителството са традиционни за монолитното строителство,
което се прилага масово в това число и на вече изградените в съседство
аналогични обекти, които са минали с преценка „да не се извършва ОВОС“.
Съгласно заключението на вещите лица емисиите генерирани в атмосферния въздух
при извършването на строителните дейности ще се комбинират и ще въздействат
съвместно с емисиите на атмосферните замърсители, генерирани от автомобилният
трафик по бул. „Левски“. Влиянието на генерираните от обекта емисии ще е с
много малък принос към общите количества емисии, поради това че от извършения
мониторинг е видно, че отделяните от трафика емисии са съществени. Емисиите на
прах ще са ограничен по време и количество, в рамките на работния ден и по
време на строителните дейности. По време на експлоатацията на сградата не се
предполага превишаване на ПДК за средноденонощни и средногодишни количества на
фини прахови частици, нормите на въглероден оксид, серен диоксид и азотен
деоксид. Наличието на големи открити пространства по протежението на бул.
„Левски“ и постоянната бризова циркулация предполага бързо разсейване на емитираните
в атмосферата вредни вещества. С оглед на което експертите дават заключение, че
извършването на строителни дейности не е предпоставка за възникване на
дискомфорт по смисъла на пар. 1, т. 30 а от ДР на ЗООС, дължащ се на
замърсители в атмосферния въздух. Този извод на тройната съдебно – екологична
експертиза се подкрепа и от становището на РЗИ, в което е посочено, че по време
на строителството са възможни генериране на прахови частици и шум, но не се
очаква те да са над допустимите норми за работна и околна среда. С оглед
изложеното съдът, счита че напълно се опроверга заключението на вещото лице по
назначената единична съдебно – екологична експертиза, по въпрос 2, с оглед, на
което същото не следва да се кредитира.
Според тройната
СЕЕ реализирането на инвестиционно предложение може да бъде извършено при
спазване на действащите норми по отношение на излъчвания шум в околната среда,
както по време на строителството, така също и по време на експлоатацията, при
изпълнение на условията изложени в проекта и експертизата, и не се очаква да
доведе до дискомфорт по смисъла на §1, т. 30а от ДР на ЗООС - по време на
строителството на експлоатация на сградата. По време на експлоатацията, при
спазване на правилата за обитаване на общите части в сградата, отрицателно
шумово въздействие конкретно от ИМ не се очаква, както за обитателите, така
също и за живеещите в района. Важно е да се отбележи, че по отношение на
въздействието на обекта върху човешкото здраве има положително становище за
реализацията му от компетентния орган РЗИ-Варна (изх. № 10-64- 1/26.02.2021
г.).
Предвидените
мерки по управление на отпадъците отговарят на изискванията на общинската
нормативна уредба и на националното и европейско законодателство. При спазване
на основните изисквания и осъществяване на контрол от страна на компетентните
органи за изпълнение на мерките може да се счита, че те са адекватни и
достатъчни за ограничаване и намаляване на въздействието породено от
генерираните отпадъци, този извод на съда се подкрепя от заключението на вещите
лица по назначената тройна ССЕ.
Съгласно разясненията
на вещото лице И., дадени в о.с.з. възложителят е представил относимата
документация и е допълнил мерките, по искане на административният орган, това
се потвърждава от приложените по преписката становища от 09.03.2021 г. и от
19.05.2021 г. С оглед на изложеното съдът счита, че ако административният орган
е приел, че депозираните уточнения и мерки не са достатъчни, то е следвало да
изиска допълване от страна на възложителят, но не и да постановява решение за
ОВОС, което допълнително увеличава административната тежест, което според
настоящия съдебен състав е в нарушение на принципа на сързмерност.
На следващо
място, съдът счита за необосновано твърдението на ответната страна, изложено в
писмо от 10.08.2021г. за причиняване на визуален дискомфорт, включително и
засенчване. Сградата се изпълнява в силно урбанизирана среда, недалеч от
централната част на града, където са налице множество сгради и съоръжения, т.е.
от прозорците на жилищата се виждат сграда, намиращи се в същия или съседен
имот. По отношение на засенчването, правилно е посочено от жалбоподателя, че в
Закона за устройство на територията са предвидени множество правила, свързани с
преодоляването на този проблем, като за спазването е отговорен
административният орган, който ще одобрява инвестиционния проект, т.е.
преценката е в компетенциите на главния архитект на Община Варна, а не на
РИОСВ.
В случая, от приложеното по делото здравно становище
на компетентното ведомство, еднозначно се установява, че липсва здравен риск и
не е необходимо извършването на ОВОС. От друга страна процесното
инвестиционното предложение не е от категорията инвестиционни предложения, за
които задължително се извършва такава оценка.
Доколкото в ЗООС не се съдържа легална дефиниция на
понятието "значително въздействие", съдът намира, че такова ще бъде
налице, когато се установява обективна вероятност от реализирането на
инвестиционното предложение да възникнат отрицателни ефекти за екологичното
равновесие и качеството на живота, здравето на хората, културното и историческото
наследство. Наличието на значително въздействие може да се обоснове както от
умерено кумулативно засягане на всяка от охранените ценности, така и при
отделно, но явно изразено интензивно увреждане. Изводите направени от вещите лица по тройна съдебно – екологична експертиза предлагат един анализ на конкретните
характеристики на инвестиционното предложение, както и обосновка, че от
осъществяването му не се очаква настъпването на последици, които да засегнат
негативно компонентите на околната среда и/или човешкото здраве. Следва да се
отбележи, че доколкото процесното ИП не е от категорията, за която задължително
се извършва оценка, административният орган има право на собствена преценка
относно необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната
среда за всеки конкретен случай, като се ръководи от посочените нормативно
определени критерии, които обаче не са формулирани като задължителни условия,
установени от правната норма, а са насоки, които следва да бъдат обсъдени.
Предвид доказателствата по делото и изводите на вещите лица по назначената тройната съдебно - екологична
експертиза,
съдът счита, че изложените мотиви на административния орган се явяват
необосновани и недоказани по отношение влиянието на инвестиционното предложение
върху чистотата на атмосферния въздух, шума и здравето на хората. Това прави
решението издадено в нарушение на материалния закон и несъответствие с целите
на закона.
Неоснователно
се черпи довод за издадения административен акт от наличието на предходно
Решение № ВА-4/ЕО/2014г. на РИОСВ, с което е преценено, че не следва да се
извършва екологична оценка на проекта на ПУП – изменение на ПРЗ, с цел
образуване на процесния УПИ, поради това, че мащабът на ИП по него бил
значително по – малък от този по настоящото ИП. Процесното инвестиционно
предложение за сграда със смесено предназначение ще се реализира въз основа на
посочения план за изменение на ПРЗ за УПИ XXV-179, 542, във връзка с процедирането, на който е издадено решението от
2014г. Съдът счита, че веднъж издадено решение за същия имот, във връзка с план
за регулация и застрояване с предвиждане на неограничена височина и високи
параметри на застрояване в имота, с който е съобразена сградата в по настоящото
инвестиционно предложение, е предпоставка за идентичност, а не за различно
решение по ЗООС, в този смисъл е и заключението на вещото лице К.. Отразено
намерение за строителство на сграда на три етажа, цитирано в решението от
2014г., не води на извод, че същата непременно е била такава, а не в границите
на възможностите, които ПУП предоставя. Съдът намира, че решението от 2014г. е
дадено за този ПУП, който допуска изпълнение на сграда по настоящото ИП и
наличието на две противоположни решения, сочи за допуснато нарушение при
издаването на обжалвания административен акт, посочената връзка не мотивира
постановения с акта резултат.
Настоящия
съдебен състав споделя доводите, изложени от жалбоподателя в допълнителна молба
по отношение на т. I.4 и т. III от процесното решение.
Посоченото в тази точка от решението е разяснение какво следва да съдържа ОСОВ
и не представлява излагане на мотиви, свързани с преценка на характеристиките
на ИП, заложени в чл. 93, ал. 3, т. 1 от ЗООС.
В заключение следва да се посочи, че оспореният акт е издаден
в нарушение на принципа на равенство, регламентиран в чл. 8, ал. 2 от АПК.
Според изслушаната СТЕ, изготвена от в.л. Б. К., в съседство са изпълнени /или
се изпълняват в момента/ още четири инвестиционни предложения със сходни
характеристики на процесното. Това са: многофункционална жилищна сграда на 10
етажа в УПИ XXIX-168 за жил.стр., ПИ 10135.2563.168; жилищна сграда „МЕТАЛЕКС
ГАРДЪН" на 14 етажа в УПИ XXXI- 1795, 1796 за жил.стр., ПИ
10135.2563.1796; жилищна сграда на 20 етажа в УПИ XXIV- 179 за жил.стр., ПИ
10135.2563.179; жилищен комплекс „СИМФОНИЯ" на 15 етажа, реализирана в УПИ
XXVI-182 за жил.стр., ПИ 10135.2563.182. На скицата - приложение № 1 към
експертизата е отразено точното им местоположение спрямо процесното ИП. За
всички тези обекти, директорът на РИОСВ-Варна е издал актове по чл.93 от ЗООС-
Решение № ВА-82/ПР/2018г. / за сграда „Металекс Гардън" в ПИ
10135.2563.1796 и ПИ 10135.2563.1795/, Решение № ВА- 25/ПР/2021г. /за сграда в
ПИ 10135.2563.168/, Решение № ВА-6/ЕО/2014г. /за сграда в ПИ 10135.2563.182/,
писмо с изх.№ 2600-541/3 от 08.02.2013г. /за сграда в УПИ XXIV - 179/ , в които
е решено да не се извършва ОВОС. Решенията са изискани и представени по делото,
като видно от съдържанието им, директорът на РИОСВ-Варна е достигнал до
обратното заключение, а именно че ИП няма вероятност да окаже значително
въздействие върху околната среда, а позовавайки се изцяло на становището на
РЗИ-Варна е направен извод, че при тяхната реализация не се очаква отрицателно
въздействие върху здравето на населението.
В изслушаната тройна СЕЕ в табличен вид е направено сравнение
на показателите на ИП със сградата в съседен имот /сграда „Металекс
Гардън"/. Посочени са площите на всеки от имотите, застроената площ на
всяка от сградите, разгънатата им застроена площ, броя на етажите, броя на
паркоместата в тях, Кинт-а, максималната озеленена площ. При сравнителен анализ
се установява, че двата обекта са с изключително сходни характеристики досежно
техните размери, засегната площ, параметри, мащабност, обем и др., регламентирани
в чл.93, ал.4, т.1 от ЗООС, които са от пряко значение при преценката от чл.93
от с.з. Независимо от това, както бе посочено по-горе, за коментираната сграда
„Металекс Гардън" е взето решение /само три години преди процесното/, да
не се извършва ОВОС /Решение № ВА-81/ПР/2018г./. В него изрично е посочено, че
капацитетът, характеристиката и местоположението на ИП не предполага кумулиране
на планове, програми и ИП на територията на гр. Варна; че ИП няма да окаже
отрицателно въздействие върху човешкото здраве, свързано със създаване на
дискомфорт, промяна на изгледните характеристики на ландшафта, както и риск за
инциденти; при реализацията на ИП се очаква дискомфорт по отношение на околната
среда, който ще бъде само на етап строителство и то единствено ограничен в
рамките на изграждане на сградите в засегнатите имоти; през експлоатацията на
ИП не се очакват значителни въздействия върху околната среда и създаване на
дискомфорт на околната среда и хората. От изложеното се налага извод, че при
постановяване на процесното решение административният орган е осъществил
правомощията си превратно, противно на целта на закона, поставяйки при неравни
условия възложителите на сходни инвестиционни предложения.
Тъй като
естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, съдът следва
да върне преписката на административния орган за ново произнасяне при
съобразяване на мотивите в настоящото решение.
При този
изход на правния спор, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, за
които са налице доказателства за извършването им, в общ размер на 7226лв. както
следва: 50лв. държавна
такса, 500лв. депозит за СТЕ, 200 лв. депозит за СТЕ, 1000лв. за единична СЕЕ,
2476лв. за тройна СЕЕ и 3000лв. възнаграждение за адвокат.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
адвокатското възнаграждение е неоснователно. Последното, макар и надвишаващо неколкократно
минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изглежда
справедливо и не е прекомерно с оглед фактическата /казуса обхваща специфични
обществени отношения и са налични множество доказателства/ и правна сложност на
делото прилагане на разпоредби на няколко нормативни актове/, както и на
конкретно осъществената от наетия адвокат защита – в подадената жалба, в
проведените открити съдебни заседания по делото са изложени подробни аргументи,
сочещи на достатъчно задълбочено проучване на фактите по делото и приложимите
правни норми, и са формулирани въпроси за изготвяне на две съдебно –
технически, както и на две съдебно – екологични експертизи, чието заключение е
кредитирано от съда при излагането на мотивите към настоящото решение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Черноморска инвестиционна компания“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, ул. „Г.“ № **,ет. *, офис *,
представлявано от управителя Е. С. И. Решение № ВА-103/ПР/2021г. на Директора
на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Варна за преценяване на
необходимостта от извършване на преценка на въздействието върху околната среда.
Връща преписката на административния орган за произнасяне
съобразно мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА РИОСВ – Варна да заплати на Черноморска инвестиционна компания“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, ул. „Г.“ № **,ет. *, офис *, представлявано от управителя Е.
С. И. сумата от
7226 лв. /седем хиляди двеста двадесет и шест лева/, представляващи разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен
административен съд.
Административен съдия: