Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 14
гр. Перник, 13.01.2017 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на осми декември през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:
Людмила Пейчева
при
секретаря Златка Стоянова и в присъствието на прокурора, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 244 по описа за 2016 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.422 ал.1, във връзка с чл.415 ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По изложените в исковата молба
обстоятелства М. о., с адрес: *** моли да се постанови решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответника „М. П.“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** Е.Л.С., че дължи
на ищеца сумата в размер на 49 391,85 лева главница, представляваща
обезщетение за ползване на държавен недвижим имот – частна държавна
собственост, находящ се в ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, със застроена площ от 100,18 кв.метра, с предназначение за
търговска дейност, заедно с 1,131% идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото, без правно основание, за периода от
08.01.2009 год. до 08.01.2014 год., ведно
със законната лихва в размер на 4 011,29 лева за периода от 16.03.2012
год. до 16.03.2015 год.
Ищецът претендира и
присъждане на направените съдебни разноски и юристконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131,
ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника „М. П.“ ЕООД, с който оспорва изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани, и моли да бъдат отхвърлени.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Третото лице - помагач
Е. с. на ***, конституирано по делото на страната на ответника „М. П.“ ЕООД гр.
П., не е изпратило представител и не е подало отговор по предявените искове.
Пернишкият окръжен съд, като преценява
събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и
чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
Не се спори по
делото, че е подадено заявление от М. о., гр. С. за издаване на заповед на
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. Образувано е ч.гр.дело № 17141/2015 год. по
описа на С. районен съд. С разпореждане от 26.05.2015 год. съдът е разпоредил
да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК, с която длъжникът „М. П.“ ООД, ЕИК: *********, да заплати на
кредитора М. о., ЕИК: *********, представляван от Н. Н. Н., с адрес: ***,
сумата от 49 391,85 лева, представляваща обезщетение за неправомерно
ползване на недвижим имот за периода от м. януари 2009 год. до м. януари 2014
год., находящ се в ***, както и лихва в размер на 4 011,29 лева за периода
от 01.03.2012 год. до 16.03.2015 год.
Издаден е
изпълнителен лист в полза на М. о. и е образувано изп. дело № 2015111110400605/2015
год. по описа на Д. с. и. при С. районен съд, 3 отделение, 18 участък.
В
срока по чл. 414 ГПК ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за
изпълнение. На ищеца е връчено разпореждане от С. районен съд, с което е
указано, че може да предяви иск за установяване съществуването на вземането в
едномесечен срок от връчване на съобщението. Същото е получено от ищеца на ***
год. и в срок на *** год. е предявен настоящият иск.
По делото е
установено, че Д. е собственик на недвижим имот, находящ се в ***,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, и застроена
площ от 100,18 кв.метра, с предназначение за търговска дейност, заедно с 1,131%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Правото на строеж се установява от представения по делото Акт за частна
държавна собственост № *** год. В същия е отразен предходния акт за държавна
собственост № *** год. Актовете не са оспорени от ответното дружество. Съгласно
същите имотът е предоставен в управление на М. о.. В този смисъл е и
представеното по делото влязло в сила решение по чл. 290 ГПК, постановено по
гр. дело № 196/2010 год. на ВКС, I ГО.
Установено е също, че от *** год. до
датата на изземването – *** год. ответното дружество е ползвало посочения
държавен недвижим имот, което обстоятелство не оспорва, но твърди, че това
ползване е въз основа на договор, сключен с Е. с. на ***. Наред с това твърди,
че на *** год. е узнал, че М. о. е собственик на процесния имот.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че с писмо на И. а. „Д. с. на М. о.“ с изходящ № *** год. дружеството е уведомено, че следва да
освободи процесния имот, тъй като го държи без правно основание. Установено е,
че писмото е получено от *** на „М. П.“
ООД М. К.. Също така Е. с. на *** е била
ищец по гр. дело № 2157/2003 год. по описа на С. районен съд. Това решение е
отменено от ВКС по гр. дело № 196/2010 год. Със същото съдът е отхвърлил
предявените установителни искове от собствениците на апартаменти в *** срещу М.
о. за собственост на припадащи се идеални части от обектите в сградата,
съставляваща „Клуб за културни мероприятия“ със самостоятелен санитарен възел и
със застроена площ от 97 кв.метра, което е процесният имот.
Предвид изложеното следва да се
приеме, че ответникът е ползвал без
правно основание имота, предмет на иска. В този смисъл са и представените по
делото и неоспорени от ответника договори за наем, сключени от същия с Е. с. на
*** и с наследниците на „С.-в. д. – Т. а. д.“, гр. П.. Поради това съдът намира
за неоснователни твърденията на ответника, че искът на М. о. е следвало да се
предяви не срещу него, а срещу Е. с. на ***.
Относно твърденията на ответника, че
„С. – в. д. – Т. а. д.“, гр.П. има самостоятелни права върху процесния имот
съдът счита, че същото е неоснователно, тъй като в този смисъл не са ангажирани
доказателства.
По делото са представени заповеди на ***
на Област С. за определяне на квоти и обезщетяване по реда на ЗОСОИ на
наследниците на бившите акционери в „С. – в. д. – Т. а. д.“, гр. П.. От тях се
установява, че на същите е определена квота в размер на 17,77 % в обектите -
частна държавна собственост в *** и ***. По делото не са ангажирани
доказателства от ответника тази квота да е отписана от актовите книги за
държавна собственост на Област С.. От посочения Акт за частна държавна
собственост № *** год. се установява, че целият имот е предоставен на М. о..
Съгласно чл.114 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост
обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по
съответния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. Това
означава, че всеки който счита, че негов личен имот неправилно е бил вписан
като държавен или неправилно му е отказано отписването като такъв, може да
защити правото си по общия исков ред, което в случая не е направено от „С. – в.
д. – Т. а. д.“, гр. П..
Също така ответното дружество не
оспорва факта, че до *** год. е ползвало процесния имот. В този смисъл по
делото е представена заповед № *** год. на ***. В изпълнение на тази заповед на
*** год. комисия от представители на М. о. е иззела принудително от ответника „М.
П.“ ООД описания недвижим имот, видно от Протокол за принудително изземване от ***
год.
С писмо рег. № *** год., дружеството е
поканено в 14 дневен срок да заплати доброволно сумата от 49 392 лева,
представляваща обезщетение за ползване на процесния недвижим имот - частна
държавна собственост без правно основание за периода от 08.01.2009 год. до
08.01.2014 год. Същото е връчено по надлежния ред на служител на ответното
дружество.
В извлечението от счетоводна справка
за дължими суми е посочено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на
49 391,85 лева главница, представляваща обезщетение за ползване без правно
основание за процесния недвижим имот - частна държавна собственост за посочения
период от време, при подробно описани месечните обезщетения. При изготвяне на
счетоводната справка, която ищецът е представил по ч.гр.дело № 17141/2015 год.
по описа на С. районен съд, главницата е определена като обезщетение в размер
на месечната наемна цена по реда на Закона за държавната собственост и Глава 4
от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост.
Относно размера на лихвата претенцията
е в размер на 4 011,29 лева за дължима лихва за забава за плащане на всяко
едно от месечните обезщетения за периода от 16.03.2012 год. до 16.03.2015 год.
Този размер е изчислен на базата на законната лихва за посочения период от
време, върху размера на дължимото се за съответния месец обезщетение.
В този смисъл са и констатациите на вещото лице С.А.Д. по допуснатата и
изслушана по делото съдебно - икономическа експертиза.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че предявеният иск за главницата е основателен
и доказан в размер на 49 391,85 лева, представляваща обезщетение за
ползване на процесния недвижим имот - Частна държавна собственост, без правно
основание, за периода от 08.012009 год. до 08.01.2014 год. и следва да се уважи
в този размер.
Основателна е и претенцията по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, в размер на 4 011,04 лева, представляваща законна лихва за
забава върху всяко едно от посочените месечни обезщетения за периода от
16.03.2012 год. до 16.03.2015 год., която също следва да се уважи в посочения
размер.
С оглед изхода на делото ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на общата
сума от 4 568,12 лева, от която държавна такса 2 136,12 лева, депозит
за вещото лице 300 лева и възнаграждение за един юрисконсулт 2 132 лева.
Водим от гореизложеното и в същия
смисъл, съдът
Р Е Ш
И
:
ПРИЕМА
за установено, че „М.
П.“ ЕООД, ЕИК:*********, представлявано от *** Е.Л.С., със седалище и адрес на
управление: ***, дължи на М. о., ***, представлявано от *** Н. Н. сумата в
размер на 49 391,85 лева главница, представляваща обезщетение за ползване
на държавен недвижим имот – частна държавна собственост, находящ се в ***,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, със застроена
площ от 100,18 кв.метра, с предназначение за търговска дейност, заедно с 1,131%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
без правно основание, за периода от 08.01.2009 год. до 08.01.2014 год., ведно със лихвата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
в размер на 4 011,04 лева, представляваща размера на законната лихва за
забава върху всяко едно от посочените месечни обезщетения за периода от 16.03.2012 год. до 16.03.2015 год.
ОСЪЖДА „М. П.“ ЕООД, ЕИК:***, представлявано от *** Е.Л.С.,
със седалище и адрес на управление: *** да заплати на М. о. ***, представлявано
от *** Н. Н., направените по делото разноски в размер на 4 568,12 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: