Р Е Ш Е Н И Е
407/3.7.2020г.
гр. Шумен
Шуменският районен съд, в открито съдебно
заседание, на десети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д.
Христова, като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№1318 по описа за
2019 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен e осъдителен иск, с правно основание
чл.114, ал.1, т.1 от ЗЗП, вр. с чл.195, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
В исковата си молба
до съда ищецът М.В.И., ЕГН **********, адрес: ***, излага, че на 23.05.2017 г. е закупил от магазин на ответното
дружество “Технополис
България” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, телевизор, марка
„JVC”, модел „LT 49VF52K”, със сериен номер 7793506700664, на стойност 970,00 лева. Закупеният телевизор
имал 24 месеца гаранция. В молбата се сочи, че в началото на месец октомври
2018 г. телевизорът дефектирал, поради което, ищецът предявил пред ответното
дружество рекламация. Ищецът твърди, че устройството било предадено в
отлично състояние и прието без забележки от служителите на търговеца за сервиз.
В последствие, на
ищеца му било отказано гаранционно обслужване на вещта, тъй като в сервиза били
установени следи от течност по предната рамка на екрана и долната част на
дисплея, причинила разяждащи електрохимични процеси, какъвто
случай гаранцията не покривала. Сочи, че процесното устройство му е било
предадено в съответната опаковка, но при наличие на белези от неправилно
транспортиране и боравене с вещта. Ищецът излага и подробни правни доводи във
връзка с фактическите си твърдения, като счита, че в случая е налице
несъответствие на потребителската стока със сключения договор за продажба, като
не е удовлетворен от развилото се пред ответника рекламационно производство.
Поради изложеното заявява, че разваля сключения между страните договор за
продажба и моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде
осъден ответникът да му заплати сумата от 970.00 лева, представляваща платена
от ищеца продажна цена на закупен от ответника телевизор марка „JVC”, модел „ LT 49VF52K”, със
сериен номер 7793506700664, съгласно сключен между страните, на 23.05.2017г. договор за продажба. Ищецът претендира
и обещетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и
присъждане на извършените по делото разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата
на чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор, в който заявява, че счита иска за
неоснователен, излагайки правни и фактически доводи и възражения. Сочи, че
липсва изискуема предпоставка относно прилагане нормата, предвидена в
разпоредбата на чл.113 ЗЗП, тъй като ремонт не е отказан изобщо, а е предложен
такъв, макар и несъответстващ на гаранционните условия, поради тяхното
нарушаване от ищеца.
По отношение на откритото производство по чл.193 от ГПК, за да се
произнесе, съобрази следното:
Във връзка с представен от ответника документ, а именно: Протокол за
рекламация №********* от 19.10.2018 г. и при оспорване истинността му, по
отношение автентичността на документа, касателно подписа, поставен до името „И.“,
стоящ в графата „Фамилия и подпис на клиента“, съдът, с оглед обективираното
изявление на процесуалния представител на ответника, че желае да се ползва от
документа, е открил производство по чл.193 от ГПК по отношение на така
оспорения документ, досежно проверка автентичността на документа в оспорената
му част. Така оспореният документ представлява по същността си частен
удостоверителен документ и като такъв притежава т. нар. формална
доказателствена сила. Съобразно разпределянето на доказателствената тежест,
предвидена в разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК, тежестта за доказване
неистинността, /в настоящата хипотеза неавтентичността/ на документа пада върху
страната, която го оспорва, в настоящия случай- ищеца. От заключението по
извършената СГЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в
обективността и правилността му, се установи, че почеркът, с който е положен
подписът и е изписано ръкописно имено „И.“ срещу реквизита „Фамилия и подпис на
клиента“ в представения за изследване Протокол за рекламация №********* от
19.10.2018 г. и този, представен като сравнителен материал от името на лицето М.В.И.,
принадлежи на едно и също лице. Ето защо и доколкото ищецът не проведе главно и
пълно доказване на твърдения от него факт за неистинност на документа, съдът
стига до извода, че оспорването не е доказано и документът не следва да се
изключва от доказателствения материал по делото.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установи следното от фактическа и правна страна:
Няма спор между страните, че между тях са възникнали
валидни облигационни отношения, породени от сключен на 23.05.2017 г., договор
за покупко-продажба на телевизор марка „JVC”
модел „ LT 49VF52K”, със сериен номер 7793506700664, по силата
на който ответното дружество, в качеството му на продавач, продало на ищеца, в
качеството му на купувач гореописаната движима вещ при уговорена цена от 970.00
лева. Ответникът с отговора си не оспорва, че ищецът е заплатил изцяло цената
на телевизора. Не се спори и, че в гаранционния срок на вещта ищецът е предявил
рекламация, поради появил се дефект на устройството, но му е отказан безлатен
ремонт, тъй като сочената повреда била вследствие неправилна експлоатация. От представените по делото по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитания свидетел Х.Р., се установи, че рекламацията е редовно предявена от ищеца
пред представител на ответното дружество на 19.10.2018 г. В представения по делото документ
Протокол за рекламация №********* /стр.24 от делото/ са отразени констатации относно проблем
с дисплея, поради признаци на заливане, нараняване, прах и следи от употреба. По делото са извършени и две СТЕ,
заключенията по които са в противоречие с отразените в протокола състояние на
вещта. На първо място, при първоначалните огледи
и двете вещи
лица категорично не установяват драскотини и наранявания по дисплея на
устройството, каквито са описани в Протокол за рекламация № *********. На следващо място, и двете заключения не
констатират наличие на видими петна от течност по дисплея и долната рамка на
процесната вещ. Такива не са били установени от няколко последователни огледа
на двете вещи лица, но са описани в протокола за рекламация след кратък преглед на вещта от лица
без специални познания, каквито са служителите на ответното дружество. Представеният от ответника
документ- Сервизен протокол №15364/ 23.10.2018г., с
който се отказва гаранционно обслужване, сочи, че след един ден престой в централен сервиз на ответника, телевизорът е
изпратен за връщане на клиента, без извършване на ремонт, тъй като се установява, че ответното дружество няма вина за
повредата, а същата е причинена от течност с неприятна миризма, проникнала в
дисплея и довела до разяждащи
електрохимични процеси. И в двете заключения по изготвените по делото
съдебно-технически експертизи е заявено, че липсват
признаци на протичане на сочените от ищеца електрохимични процеси – „ ...При огледа с лупа не се забелязва промяна на
цвета на медните проводници на пистите на лентовия кабел, които да свидетелстват
за електрохимични разяждащи процеси, в следствие утечки между проводници,
прекъсвания и повреди на микроспопичните проводящи писти на дисплея.“ При
първоначален оглед на устройство от вещото лице, назначено по втората
съдебно-техническа експертиза не се установяват
някои от сочените в Сервизен протокол №
15364/ 23.10.2018г. белези и процеси, довели до повреда в процесното
устройство. При втория оглед същото вещо лице забелязва три миниатюрни точици,
като признава, че към тях е бил насочен от сервизния техник дал първоначално
заключение за отказ от гаранция. В съдебно заседание вещото лице сочи, че тези
точици е възможно да са от вещество
(течност), което да доведе до струпване власинки или до внасяне на паразитни
капацитети, но не може да установи с висока степен на вероятност, че именно
това е причината за настъпилата повреда. В този смисъл констатациите на
представените по делото Протокол за рекламация № ********* и Сервизен протокол № 15364, не се
подкрепят от заключенията на вещите лица по назначените по делото
съдебно-технически експертизи. Тези документи представляват по
същността си частни удостоверителни документи, съдържащи изгодни за страната
констатации на лица, които са в пряка връзка с ответното дружество, поради
което не притежават обвързваща съда материална доказателствена сила. Ето защо, съдът заключава, че не се установи по безспорен и
категоричен начин причината, поради която се е проявил дефектът и най-вече не се установи, че последният е възникнал по вина ищеца.
Не
се спори между страните, а се установява и от представения по делото частно
заверен препис от уведомление, получено от ответника през месец април 2019 г., че
ищецът е отправил до ответното дружество уведомление за разваляне на сключения
между страните договор за покупко- продажба, поради неудовлетворена рекламация.
Ето защо и предвид изнесената по- горе фактическа
обстановка, съдът стига до извода, че е налице виновно неизпълнение
задълженията на ответното дружество по договора, изразяващо се в неоснователен
отказ да извърши гаранционно обслужване на телевизора, предмет на
договора. Това неизпълнение от своя
страна обуславя и невъзможността на ищеца да използва телевизора съобразно
неговото предназначение. Няма спор, че договорът за продажба по своята правна
същност е двустранна сделка, т.е. сделка, при която насрещните права и
задължения на страните са във взаимна връзка. Виновното неизпълнение на основни
задължения на едната страна по договора, според общите правила за неизпълнение
на договорите, е основание за разваляне на сделката. Поради гореизложеното и
предвид направеното от ищеца извънсъдебно и изрично в исковата молба заявление,
че разваля сключения между страните договор за продажба /чл.87, ал.2 от ЗЗД/,
последният се счита за развален, поради виновно неизпълнение задълженията на
ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. В разглеждания казус, виновното неизпълнение
задължението на търговското дружество води до невъзможност ищецът да
осъществява основното си право по договора, а именно- да ползва вещта по
предназначение, като изплащането от негова страна на продажната цена на вещта
безспорно води до обогатяването на ответника, което е за сметка обедняването на
ищеца /намаляване на неговото имущество/. Гореизложеното води до
извода, че договорът се счита за развален, което обстоятелство обуславя
задължението на ответното дружество да върне заплатената му от ищеца цена на
вещта.
На следващо
място, при конкретния правен казус пряко
приложение намират и разпоредбите на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Съгласно нормата
на чл.105, ал.1 от ЗЗП продавачът е длъжен да предаде на потребителя стока,
която съответства на договора за продажба, като ал.2 от същата разпоредба
предвижда, че продавачът отговаря за всяка липса на съответствие на
потребителската стока с договора за продажба, която съществува при доставянето
на стоката и се прояви до две години след доставянето й, дори и да не е знаел
за несъответствието. При разглеждания казус
безспорно се установи, че между страните са налице валидни облигационни
отношения, породени от сключен на 23.05.2017 г. договор за покупко- продажба на
процесната движима вещ и ищецът, като купувач по двустранната сделка има
качеството на потребител съгласно легалната дефиниция, дадена в § 13, т.1 от
ЗЗП. В този смисъл приложение намират разпоредбите на специалния ЗЗП. В случая
в тежест на ищеца е да установи, освен, че е закупил стоката от ответника, а и
обстоятелството, че същата не съответства на договора за продажба, като това
несъответствие е съществено. Посоченото съдът намира за безспорно установено,
предвид непротиворечивите изявления на страните, както и събраните в този
смисъл по делото писмени и гласни доказателства, подкрепящи твърденията на
страните. В настоящия случай, предвид направените от ответника възражения, в
негова тежест е да установи, че несъответствието на вещта се дължи именно на
действия на ищеца, неправилно съхранение или експлоатация, извършени след
предаване на стоката. Безспорно е между страните, че на 19.10.2018 г., в
гаранционният срок на вещта, ищецът е упражнил правото си да предяви
рекламация, като вещта е приета от ответника за отстраняване на дефекта. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1, т.1
от ЗЗП, при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и
когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл.113
той има право да развали договора и да иска да му бъде възстановена заплатената
по договора сума. Съдът не кредитира твърденията на ответника, че предложението
за платен ремонт представлява изпълнение на задълженията му и води до отпадане
кумулативно изискуема предпоставка за упражняване правото на ищеца по смисъла на
чл.113 ЗЗП, тъй като по смисъла на императивното правило, уредено в разпоредбата на чл.113, ал.4 от ЗЗП, привеждането на потребителската стока в съответствие
с договора следва да бъде безплатно за потребителя. Поради изложеното съдът
стига до извода, че с оглед разпоредбата на чл.87, ал.2 от ЗЗД, след
направеното от ищеца изявление за разваляне на договора, последният се счита за
развален, поради наличие на предпоставките на разпоредбата на чл.114, ал.1 от
ЗЗП. С оглед на гореизложеното, съдът заключава, че развалянето на
договора за покупко- продажба, поради виновно неизпълнение от страна на
ответника, е основание за връщане на заплатената по сделката сума. Ето защо
счита предявеният иск за изцяло основателен, поради което следва да се
уважи.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца
следва да се присъдят направените от него деловодни разноски съразмерно на
уважената част от иска, в размер на 550.00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА “Технополис
България” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на М.В.И.,
ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 970.00
лева /деветстотин и седемдесет лева/, представляваща платена от ищеца продажна
цена на закупен от ответника телевизор, марка „JVC”, модел „ LT 49VF52K”, със сериен номер 7793506700664, съгласно сключен между
страните, на 23.05.2017г. договор за продажба, който, на основание
чл.114, ал.1 от ЗЗП, е развален, ведно с обезщетение за забава, в размер на
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 09.05.2019
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 550.00 лв. /петстотин и
петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с
уважената част от иска.
ПРИЗНАВА
ЗА НЕДОКАЗАНО извършеното от ищеца оспорване на документ, представляващ Протокол за рекламация №********* от 19.10.2018 г., по отношение
автентичността на документа, касателно подписа, поставен до името „И.“, стоящ в
графата „Фамилия и подпис на клиента“.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: