№ 104
гр. Бургас, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело №
20252000500130 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
По гражданско дело № 20242200100195/2024г. на Окръжен съд –
Сливен ищцата Д. О. Г., ЕГН **********, с адрес с. К. е предявила против
ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Студентски“, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А иск по чл. 432 от КЗ за заплащане на сумата от
26000 лева като част от сумата 45338 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди по лек автомобил „Мерцедес *“ с рег. № *, получени при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 02.01.2024г. в гр. Нова Загора,
предизвикано от водач на лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег.№ * със
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от 04.01.2024г. до
окончателното изплащане.
С Решение № 346 от 28.11.2024 г. по цитираното дело искът е бил
уважен частично - до размера на главницата от 24219,06 лева, която е
присъдена ведно с дирената лихва. В останалата част претенцията е била
отхвърлена
С Определение № 88 от 06.02.2025 г., постановено по реда на чл. 248
1
от ГПК, окръжният съд е отхвърлил молбата на процесуалния представител
на ищцата за изменение на решението в частта за разноските с присъждане на
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 3095,66 лева с ДДС.
Ищцата Д. Г. е подала въззивна жалба против решението в
отхвърлителната му част.
В жалбата са изложени доводи, че първоинстанционният съд
неправилно се е позовал на първия вариант на заключението по изслушаната
автотехническа експертиза, според който щетите по увредения автомобил
били оценени на 30086,33 лева - след приспадане на овехтяване. Трябвало да
се кредитира вторият вариант, според който стойността на ремонта на
автомобила със закупуване на нови части възлизала на 40978,77 лева.
От друга страна погрешно била определена степен на съпричиняване
от водачката на увредения автомобил в размер на 20 %. Нейният каузален
принос не надвишавал 15 % предвид конкретния механизъм на ПТП, изяснен
от свидетелските показания и допълнителната автотехническа експертиза.
Ответникът е оспорил въззивната жалба с нарочен писмен отговор.
Според него първата инстанция достигнала до коректни изводи относно
извършването на деликта и причинените имуществени вреди.
Процесуалният представител на ищцата е обжалвал и определението
по чл. 248 от ГПК, с което отказано изменение на решението в частта за
разноските. Полагало му се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА
според уважената част от иск, което следвало да бъди възложено в тежест на
другата страна. Безпредметно било изследването дали ищцата изпитва
материални затруднения.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбите с определение от 11.04.2025 г.
По същество съдът съобразява следното:
Механизмът на пътнотранспортното произшествие е изяснен от
изслушаната автотехническа експертиза (основно и допълнително
заключение):
На 02.01.2024 г. около 23:30 часа в гр. Нова Загора П.Е. управлявала
лек автомобил „Мерцедес AMG CLK53“, с рег. № *, собственост на ищцата Д.
Г., като се движела по ул. „Васил Левски“ със скорост около 78 км/ч. (при
ограничение от 50 км/ч). Пътната настилка била мокра. При навлизане в
кръстовището с ул. „Изворна“ колата била ударена отдясно от идващ от път
2
без предимство лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № * (за когото имало
сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“), управляван от С.Е.Д.. Той се движел със скорост от около
20 км/ч. В резултат на удара мерцедесът получил значителни деформации по
лявата челна част, в областта на предната броня и предния ляв калник. Преди
да навлезе в кръстовището водачът на шевролета С.Д. не изчакал достатъчно
време преди знак „Стоп“, за да пропусне мерцедеса. Не следва друго от
свидетелските показания на Д., според които той спрял през знака, но
потеглил, без да прецени дистанцията до другата кола. Деликтната
отговорност на Д. е покрита от отговорността на ответното дружество по чл.
432 от КЗ.
Според експертизата водачката на увредения автомобил П.Е. би
могла да избегне произшествието, ако не бе допуснала превишение на
скоростта (с 28 км/ч над ограничението). Налице е съпричиняване, което обаче
няма значение за разрешаването на настоящия спор, тъй като Е. не е
собственик на увредения автомобил. Намаляване на обезщетението се допуска
по реда на по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД само при съпричиняване от страна на
пострадалия. Ответникът „ЗК Лев Инс“ АД отговаря по чл. 432 от КЗ вместо
водача на лекия автомобил „Шевролет Авео“ за всички щети по
притежаваното от ищцата Д. Г. МПС – арг. от чл. 53 от ЗЗД. Степента на
съпричиняване би имала значение при евентуален регресен иск на
застрахователя.
По отношение на размера на имуществените вреди:
Първоинстанционният съд е възприел дадената от автотехническата
експертиза оценка от 30086,33 лева. Вещото лице е посочило, че за ремонта на
увреденото МПС следвало да бъдат вложени нови части, но не е зачело
тяхната действителна стойност, тъй като автомобилът не бил нов (той е с
първа регистрация от 2019 г.). При съобразяване на пазарните цени на тези
части към момента на увреждането стойността на ремонта щяла да възлиза на
40978,77 лева. Не са открити по-евтини пазарни аналози.
Въззивният съд намира, че редуцирането на стойността на новите
части е в отклонение от установената съдебна практика. Според т. 6, б. „б“ от
Постановление № 7/77 г. от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС когато трябва да се
вложат нови части и материали за отстраняване на повреди, при определяне
на обезщетението по застраховка „Гражданска отговорност“ не се взема
предвид изхабяването на увредената вещ. В същия смисъл е и Решение № 52
от 08.07.2010 г. на ВКС по търговско дело № 652/2009 г., I търг. отд.
3
След като няма как да се извърши ремонт със стари части,
стойността на новите трябва да е за сметка на делинквента респ. на
застрахователя, отговарящ вместо него.
Ето защо пълният размер на обезщетението за имуществени вреди
следва да се определи на 40978,77 лева. В съответствие с изложеното по-горе
не се дължи намаляване на този размер поради съпричиняване по реда на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД.
Искът по чл. 432 от КЗ е за част от обезщетението – 26000 лева и
следва да бъде уважен изцяло с присъждане на сумата ведно законната лихва
от уведомяването на застрахователя на 04.01.2024 г. съгласно чл. 429, ал.3 от
КЗ.
Възражението на ответника, че ищцата не била посочила банкова
сметка за превеждане на застрахователното обезщетение, е ирелевантно. В
този случай, за да се очисти от собствената си забава, застрахователят е
трябвало да депозира дължимата сума в банка съгл. чл. 97, ал. 1, изр. ІІ от
ЗЗД. Това обаче не е сторено. От друга страна следва да се подчертае, че
застрахователят отговаря на самостоятелно основание за забавата на
делинквента (със забележката, че дължи лихви не от увреждането, а от
уведомяването).
Изложеното налага отмяна на обжалваното решение в частта, с която
искът е отхвърлен - над присъдения размер на главницата от 24219,06 лева до
претендираната при условията на частичност горница от 26000 лева, ведно със
съответната лихва. Вместо това в полза на ищцата следва да се присъди
разликата от 1780,94 лева ведно със законната лихва от уведомяването на
застрахователя на 04.01.2024 г.
Настоящото решение не се ползва със сила на пресъдено нещо по
отношение на пълния размер на обезщетението от 40978,77 лева.
По частната жалба срещу отказа за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските с присъждане на
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на процесуалния представител
на ищцата:
Ищцата е сключила договор за безплатна правна защита по чл. 38 от
ЗА с Адвокатско дружество „Г. и Марков“ като го е упълномощила за
процесуално представителство по реда на чл. 71 от ЗА. От своя страна
дружеството е преупълномощило адвокатите - съдружници.
4
Съдът няма как да изследва мотивите за сключването на договора за
безплатна адвокатска защита по чл. 38 от ЗА и да преценява какво е било
конкретното имуществено състояние на ищцата. С оглед изхода от спора
адвокатското дружество има право на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за
сметка на ответната страна.
Размерът на възнаграждението следва да се определи по правилата
на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на ВАС, която продължава да е ориентир за
пазарната стойност на адвокатските услуги. Върху него се дължи и ДДС, с
оглед данъчната регистрация на адвокатското дружество. Такава е практиката
на ВКС (Определение № 306 от 06.06.2017г. пo ч.т.д.№2559/2016г. на ВКС, ІІ
търг. отд.; Определение №318 от 11.07.2018 г. по т.д. №1092/2018г. на ВКС, І
търг. отд.; Определение № 50161 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 1537/2022 г. на
ВКС, ІІІ гр. отд.).
При цена на иска от 26000 лева размерът на възнаграждението по чл.
38, ал. 2 от ЗА при цялостно уважаване на иска възлиза на 3276 лева с ДДС.
При постановения от първата инстанция резултат в полза на адвокатското
дружество е трябвало да се присъдят 3051,60 лева. Определението по чл. 248
от ГПК в частта, с която е отказано присъждането на тази сума (при
претендирани 3095,66 лева), следва да се отмени и вместо това да се
постанови съответно изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските. В останалата част определението следва да се потвърди.
Предвид постановеното от въззивния съд цялостно уважаване на
иска в полза на адвокатското дружество следва се присъди допълнително
възнаграждение за защита на ищцата пред първата инстанция в размер на
224,40 лева с ДДС.
В полза на ищцата следва да се присъдят допълнителни разноски
пред първата инстанция в размер на 111 лева.
Обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която в полза
на ответника са присъдени разноски.
По разноските пред въззивната инстанция:
Платената от ищцата държавна такса по въззивната й жалба от 35,62
лева следва да се възложи в тежест на ответника.
В полза на ангажираното от ищцата адвокатско дружество съдът
присъжда възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за участие във въззивното
производство в размер на 573,70 лева с ДДС.
5
Разноски за производството по чл. 248 от ГПК не се присъждат, тъй
то няма самостоятелен характер. Противното би довело до кумулиране на
разноски върху разноски. В същия смисъл е и практиката на ВКС (напр.:
Определение № 60345 от 11.10.2021 г. по ч. гр. д. № 3103 по описа за 2021 г. на
ВКС, ІІІ гр. отд.; Определение № 60297 от 26.07.2021 г. по ч. т. д. № 266/2021
г. на ВКС, ІІ търг. отд.).
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 346 от 28.11.2024 г. по гражданско дело №
20242200100195/2024г. на Окръжен съд – Сливен в следните части: (1) В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Д. О. Г., ЕГН **********, с адрес с. К.
против ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А за заплащане обезщетение по
чл. 432 от Кодекса за застраховането за имуществени вреди над размера от
24219,06 лева до горницата от 26000 лева ведно със законната лихва върху
тази част от главницата от 04.01.2024 г. до окончателно изплащане; (2) В
ЧАСТТА, с която ищцата Д. О. Г. е осъдена да заплати на ответника
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД деловодни разноски в размер на
76 лева.
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Д. О. Г., ЕГН
**********, с адрес с. К. допълнително сумата от 1780,94 лева (хиляда
седемстотин и осемдесет лева и деветдесет и четири стотинки),
представляваща разликата между присъдения с обжалваното решение размер
на обезщетението 24219,06 лева и дължимия му частичен размер от 26000
лева, ведно със законната лихва върху тази част от главницата, считано от
04.01.2024 г. до окончателно изплащане, както и допълнителни деловодни
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 111 (сто
и единадесет) лева.
ОТМЕНЯ Определение № 88 от 06.02.2025 г. по гражданско дело №
20242200100195/2024г. на Окръжен съд – Сливен В ЧАСТТА, с която е
отказано изменение на постановеното по същото дело решение от 28.11.2024
6
г. в частта за разноските с присъждане в полза на Адвокатско дружество „Г. и
Марков“ на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на
3051,60 лева с ДДС.
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 346 от 28.11.2024 г. по гражданско дело №
20242200100195/2024г. на Окръжен съд – Сливен В ЧАСТТА ЗА
РАЗНОСКИТЕ като ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Адвокатско
дружество „Г. и Марков“ с код по Булстат *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Възраждане“, ул. „Братя Миладинови“ № 16,
ет. 3, офис 5 сумата от 3051,60 лева (три хиляди петдесет и един лева и
шестдесет стотинки), представляваща възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата (с вкл. ДДС) за процесуално представителство на
ищцата Д. О. Г. при първоинстанционното разглеждане на делото.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 88 от 06.02.2025 г. по гражданско
дело № 20242200100195/2024г. на Окръжен съд – Сливен В ОСТАНАЛАТА
ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Адвокатско
дружество „Г. и Марков“ с код по БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Възраждане“, ул. „Братя Миладинови“
№ 16, ет. 3, офис 5 сумата от 224,40 лева (двеста двадесет и четири лева и
четиридесет стотинки), представляваща допълнително възнаграждение по чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (с вкл. ДДС) за процесуално
представителство на ищцата Д. О. Г. при първоинстанционното разглеждане
на делото, както и сумата от 573,70 лева (петстотин седемдесет и три лева и
седемдесет стотинки), представляваща допълнително възнаграждение по чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (с вкл. ДДС) за процесуално
представителство на ищцата Д. О. Г. при въззивното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Д. О. Г., ЕГН
**********, с адрес с. К. разноски пред въззивната инстанция в размер на
35,62 лева (тридесет и пет лева и шестдесет и две стотинки).
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8