Решение по дело №3579/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260525
Дата: 30 ноември 2020 г.
Съдия: Светла Илменова Замфирова
Дело: 20204430103579
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                                 Р Е Ш Е Н И Е

                                                          

                              гр.  Плевен,  30.    11.    2020  г.

                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

          Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание на девети  ноември  през две хиляди и двадесета година в състав:  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА,   при секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдията  ЗАМФИРОВА  гр.  д.  3579   по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

              

               Делото е образувано по подадена искова молба от  ***.  чрез ***К.,  против И. ***И., ЕГН **********, с  правно основание чл. 45   от  ЗЗД,  вр.  чл.  558,  ал.  7 от КЗ   и  цена на иска 2238, 56 лв.

          В  исковата  молба  се  посочва  следното:

          ***, на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. "а", от Кодекса за застраховане  (отм.), сега 557, ал.1 ,т. 2, б. "а"  от Кодекса за застраховане,  е  изплатил по щета № *** / ***г. обезщетение за имуществени вреди за в размер на 2238.56 лв. за увредения при ПТП, настъпило на ***г. в с. ***, л. а.   ***с ******, собственост на ***с. ***.

          Твърди се, че виновен за катастрофата е неправоспособният водач ***, който управлявайки собствения си ******с  ******- ***, в с. *** на нерегулирано кръстовище между ул.  ***и  ул.  ***, не  e пропуснал  движещият се по път с предимство л. а.  ***с ****** и го е блъснал, вследствие на което е настъпило  ПТП с материални щети по  автомобила.

          В нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) от КЗ,  ответникът е управлявал увреждащия автомобил без действаща към часа на ПТП задължителна застраховка  ***.

          Ищецът  е  поканил  И.   И.   да  възстанови изплатеното  от  ***, но и до днес ответникът не е погасил  задължението си.

          Съдът е сезиран с искане  да постанови   решение, с което  на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 558, ал. 7 от КЗ, да осъди   И.  ***И.  да заплати на ***исковата сума от 2238.56 лв,  представляваща изплатеното от ***по щета № *** / ***г. обезщетение,  ведно със законната лихва,  считано от дата на подаване  исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

          В срока по чл.131 от ГПК  не е депозиран писмен отговор от ответната страна.

               В   публичното  съдебно  заседание  за  ищеца не се явява представител. Ответникът се явява лично. Оспорва исковете по основание и размер. Моли да се отхвърлят така предявените искови претенции, ведно с произтичащите от това правни последици. Ответникът  оспорва  механизма  на  настъпване  на   ПТП  и причинноследствената  връзка  между  застрахователното  събитие и  настъпилите  щети  на  автомобила.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

           За доказване  исковата си претенция, ищецът е представил по делото  Протокол за ПТП, Справка ***;сл. Бележка; НП; писмо от ***;снимки; Уведомление   по щета  № *** / ***г, Опис и др.  Като причини за възникване на ПТП, контролният орган е посочил, че неправоспособният водач  И. ***И.,  управлявайки собствения си ******с  ******- ***, в с. *** на нерегулирано кръстовище между ул.  ***и  ул.  ***, не  e пропуснал  л. а  ***с ******,  движещ се по път с предимство и го е блъснал, от което са причинени материални щети по   следните части на пострадалия автомобил: БРОНЯ МАСКА ПРЕДНА, КАПАК ПРЕДЕН, КАЛНИК ПРЕДЕН, РАМКА РАДИАТОР, ФАР ЛЯВ, МИГАЧ,  ЧЕЛНО СТЪКЛО,           РАДИАТОР ВОДЕН, МИГАЧ.  

          Ответникът  отрича  наличието  на  причинноследствена  връзка между описаното в ИМ и протокола за ПТП събитие и степента на получените вследствие на него увреждания на  процесния  л.а, като твърди, че не могат да настъпят в такъв размер в резултат от соченото от ищеца застрахователно събитие.

          Доказателствената тежест  на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване вида, характера, размера на имуществените вреди, начина, времето и мястото  на настъпване    застрахователното  събитие, както и причинноследствената връзка между събитието и щетите на автомобила. Не са установени несъмнено както уврежданията по застрахования автомобил, така и че те са настъпили съобразно описания в исковата молба и протокол за ПТП механизъм. Видът и характерът на имуществените вреди по  застрахования автомобил не се установяват безспорно от протокола за ПТП, описа на щетите, съставени във връзка със заведената застрахователна щета.

          Съгласно установената съдебна практика, застрахователното обезщетение    при вреди на имущество се дължи в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица сума. При настъпване застрахователното събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на настъпване събитието и погиването на имуществото в този размер.

           Ищецът   не   е   направил    искане    по  делото  да се  назначи  съдебна автотехническа експертиза,  по която  вещото лице даде заключение, след като се запознае с доказателствата по делото, административно - наказателната преписка и наличната документация при ищеца и  да отговори на   въпроса:  Има ли причинно следствена връзка  между механизма на ПТП, описан в протокола за ПТП и щетите ?

          Основанията, от  които застрахователят черпи претенциите си против  ответника са, че същият е предизвикал пътно - транспортното произшествие като неправоспособен  водач на МПС.  С   изключение  на протокола  за  ПТП, ищецът не е ангажирал други писмени доказателства, респ. не е  направил доказателствени искания, за да обоснове вземането си, почиващо на горепосоченото основание. 

          Ето  защо,  от  анализа  на  доказателствения материал, съдът  намира, че не се доказа с нужната категоричност, че са налице предпоставките за ангажиране на регресната отговорност от ответника за изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение на увреденото от пътно - транспортното  произшествие  лице.

          Поради  недоказаност  по основание  и  размер на главницата на предявения иск, следва да се отхвърли както главния иск, така и акцесорния – за присъждане  мораторната лихва за забава, считано  от  увреждащото събитие, до завеждане на делото,  законната  лихва върху главницата  от предявяване на иска  до окончателното й изплащане, както и за направените по делото разноски. При този изход на делото, разноските по делото остават в тежест  на ищеца.

          Водим от горното,  Плевенският районен съд

                                                 Р     Е     Ш    И:

          ОХВЪРЛЯ като  неоснователен предявения  иск  с   правно  основание  чл.  45   от  ЗЗД,  вр.  чл.  558,  ал.  7 от КЗ   от  ***. ***,  представляван заедно от ******и ***, съдебен адрес:***, чрез *** К.,  против И.  ***И., ЕГН **********,***,    с  цена на иска сумата от  2238, 56 лв, представляваща изплатеното от ***по щета № *** / ***г. обезщетение,  ведно със законната лихва,  считано от дата на подаване  исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

          Решението може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от получаване обявлението до страните, че е изготвено.

                                                                                                                     

                                                                         

                                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: