Р Е Ш Е Н И Е №
1104
гр. Пловдив, 21.03.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми
февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 17621 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от П.Л.М., ЕГН **********,*** против ЗАД ДАЛ
БОГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ "АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: Област София, Община Столична, град София, район Изгрев, ж.к.
„Дианабад" ул. „Г. М. Димитров" № 1, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 405 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумите,
както следва: сумата от 12 000.00 лева -
главница, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по Договор за
имуществена застраховка „КАСКО" на МПС от 15.08.2018г., както и мораторна
лихва в размер на 96,86 лева за периода от
10.10.2018 г. -07.11.2018 г., както и законна лихва върху главницата от
12 000 лева, считано от датата на предявяване на настоящите искове – 07.11.2018
г. до окончателното изплащане на
дължимата сума. Претендират се и разноски.
Ищецът посочва, че с договор за покупко-продажба на МПС
от 23.08.2018г. ***, ЕГН **********,*** му е
прехвърлил възмездно собствеността върху лек автомобил ***. Посочва се,
че договорът е нотарилано заверен от ***.
На 24.09. 2018 г. в гр. Пловдив ищецът претърпял ПТП с
управлявания от него лек автомобил ***, при десен завой в следствие на загуба
на управление на автомобила, същият навлязъл в разделителната ивица и се ударил
в бордюра, след което се ударил в мантинела. На място е извикан екип на КАТ,
който съставил Протокол за ПТП № *** съставен от ***. В протокола е отраено, че на *** е установено
ПТП в ***. Посочени са и настьпилите щети Протоколът е подписан от съставителя
и участниците, като няма направени възражения. Въз основа на него е издаден ***.
Сочи се, че за автомобила има сключен Договор за имуществена застраховка „ КАСКО
" на МПС между ***, ЕГН **********,*** и „ЗАД Дал Бог: Живот и
Здраве" АД, обективиран в застрахователна полица № ***. Застрахователната
сума е 12 000.00 лв., на която стойност е оценено МПС при сключване на
застраховката. Застраховката е със срок на действие 12 месеца и влиза в сила от
00:00 часа на 16.08.2018 г. до 24:00 часа на 15.08.2019г. Договорено е
изллащане на застрахователна премия в размер на 841,26 лв, платима на четири
вноски, като първата е за сумата от 210,33 лв. е платена по време на сключване
на договора. Към договора липсват ОУ по застраховка на сухопътни превозни
средства без релсови превозни средства.
На 25.09.2018 г., на основание сключения Договор за
имуществена застраховка „КАСКО " на МПС, цитиран по - горе, ищецът
отправил писмено искане до клона в ***
на ответника за оценка на вреди и изплащане на обезщетение, с което го
уведомил за настьпилото ПТП и за
причинените на лекия автомобил вреди. Едновременно с това уведомим
застрахователя за промяна на собствеността, като представил копие от договора
за покупко-продажба на МПС. Въз основа на посоченото искане е образувана щета №
***. Впоследствие е направен опис-заключение за вреди на МПС от ***., като
стойността на щетите не е определена. На 05.10.2018г. са направени нови 5
опис-заключения за вреди на МПС, като стойността на щетите също не е
определена.
На 29.10.2018 г. ищецът получил отговор с изх. №***
от ответника относно Претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение по щета № ***, в който се твърди, че
застрахователят не може да се ангажира с изплащане на обезщетение по щета № ***.
Мотивите на застрахователя са, че „Съгласно т. 23.2 от раздел VI „Права и
задължения на застрахования" от общите условия по застраховка „Сухопътни
превозни средства, без релсови превозни средства", които са неразделна
част от сключения застрахователен договор, Застрахователят има право да
прехвърли правата и задълженията по полицата при промяна на собствеността на
застрахованото МПС след писмено уведомяване и със съгласието на Застрахователя,
като за целта се издава Анекс. В случай, че Застрахователят не даде съгласието
си за заместване на страната в 7 дневен срок от постъпилото уведомление,
застрахователният договор се прекратява, считано от датата на нотариалната
заверка на договора, с който е осъществено прехвърлянето на собствеността. Във
връзка с цитираната разпоредба е и т. 25 от същия раздел на Общите условия по
застраховка ***, който регламентира, че при неизпълнение на задълженията от т.
23.2 Застрахователят може да прекрати действието на застраховката, а при
настъпило застрахователно събитие - да откаже изцяло изплащането или намали
размера на застрахователното обезщетение, като не възстановява
застрахователната премия.
Съгласно чл. 415, ал. 1, ако не е извършено писмено
уведомяване на застрахователя в 7 - дневен срок от прехвърлянето на правото на
собственост, то същия не е длъжен да плати застрахователното обезщетение, в
случай, че застрахователното събитие е настъпило след изтичането на един месец
от датата на прехвърляне на правото на собственост и при условие, че той не би
сключил съществуващия договор с приобретателя поради съществено увеличение на риска.
Същественото увеличение на риска за застрахователя идва от факта, че има
осезаема разлика във възрастта и опита като водач на МПС между прехвърлител и
приобретател.
Ищецът сочи, че решението на застрахователя, че не дължи
обезщетение, тъй като не са налице всички предпоставки за ангажиране на
неговата отговорност по договора за имуществена застраховка „КАСКО" на МПС
е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от КЗ, при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, в случая 24.09.2018 г.
За възстановителна стойност съгласно чл.400, ал.2 от КЗ се смята стойността за
възстановяване на имущество с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, монтаж и друга, без прилагане на обезценка.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена
застраховка, е уговорено от страните в застрахователния договор. При
имущественото застраховане обема на отговорността на застрахователя е лимитиран
от застрахователната сума, която следва да съответства на актуалната стойност
на застрахованото имущество след съобразяване на овехтяването му при използването
му до този момент и да покрие обезщетението за всички вреди от загуба на
стойността на вещта. Сочи се, че в случая възстановителната стойност е в общ
размер на 12 000 лева - застрахователната сума, тъй като обезщетението следва
да се определи по възстановителна стойност. Твърди, че с настъпването на
застрахователното събитие застрахователят дължи заплащането на застрахователно
обезщетение в уговорения размер - действителният размер на увреденото
имущество, като действително претърпени вреди към деня на настъпване на
събитието, съответно на чл. 386, ал. 2, вр. чл. 400, ал. 2 от КЗ, и уговорките
по застрахователния договор с общите условия. Посочва се, че при имуществена
застраховка обезщетението е до размера на застрахователната сума, която в
случая е 12 000 лева и в нейните рамки се определя стойностния еквивалент на
вредите, подлежащи на обезщетяване. За този еквивалент се вземат предвид
уговорките между страните в застрахователната полица. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната стойността на имуществото към
момента на застрахователното събитие. Следователно стойността на обезщетението
се сочи, че трябва да бъде определена на база пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на настъпилата вреда. В този смисъл е и практиката на ВКС: Решение
от 30.01.2012 г. н по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, 2-ро т. о.; Решение №
109/14.1 2009 г. по т.д. № 870/2010г. на ВКС, 1-во т. о.; Решение №
115/09.07.2009г. по т.д. № 627/2008г. на ВКС, _2-ро т. о.; Решение №
79/02.07.2009г. по т.д. № 156/2009г. на ВКС, I-во т. о., всички постановени по
реда на чл. 290 от ГПК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 1 КЗ, ако по време
на действието на застрахователния договор застрахованото имущество бъде
прехвърлено, приобретателят встъпва в правата и задълженията на застрахования
по застрахователния договор. С нормата на чл. 415, ал. 1 КЗ е предвидено
задължението на прехвърлителя или приобретателя да уведомят писмено
застрахователя за прехвърлянето в 7-дневен срок. Съгласно чл. 414 КЗ
застрахователят има потестативно право да прекрати застрахователното
правоотношение с приобретателя на застрахованото имущество с едномесечно
писмено предизвестие, което може да бъде упражнено в рамките на един месец след
узнаване за промяната в правото на собственост на застрахованото имущество.
Едновременно със заявяването на щета на 25.09.2018 г. ищецът уведомил
застрахователя, че е придобил правото на собственост върху автомобила, което
уведомление се сочи, че е след изтичане
на 7 дневния срок, но дори и да се приеме обратното - че застрахователят не е
бил надлежно уведомен съгласно изискването на чл. 415, ал. 1 от КЗ за промяната
в собствеността на автомобила, то със заявяването на щетата на 25.09.2018 г. и
представянето на договора за покупко-
продажба на МПС, застрахователят е узнал, че ищецът е новият собственик на
лекия автомобил, като същият не е упражнил правото си по чл. 414 от КЗ да
прекрати действието на договора за имуществена застраховка с едномесечно
писмено предизвестие, като това право на прекратяване от страна на
застрахователя се погасява, когато не бъде упражнено от негова страна, в
рамките на един месец след узнаване за промяната в правото на собственост на
застрахованото имущество. В случая до 25.10.2018 г. ищецът не е получил
предизвестие за прекратяване на застрахователния договор от страна на
застрахователя, поради което е приложима нормата на чл. 415, ал. 2 от КЗ,
според която зстрахователят не може да се позовава на чл. 415, ал. 1 от КЗ,
изречение второ, когато към момента на настъпване на застрахователното събитие
е знаел за прехвърлянето на правото на собственост или е изтекъл срокът по чл.
414, ал. 1 за отправяне на предизвестие за прекратяване на застрахователния
договор от страна на застрахователя и той не го е прекратил.
Ищецът счита, че уведомяването на застрахователя след
настъпване на застрахователно събитие и след изтичане на законоопределения срок
за смяна на собствеността на застрахованото МПС по застраховка „Каско" не
е основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като това
обстоятелство не е значително с оглед интереса на застрахователя, независимо
дали е вписано като такова в застрахователния договор и/или общите условия към
същия, и не е налице причинна връзка между неуведомяването за смяна на
собствеността и настъпилото застрахователно събитие.
В исковата молба се сочи, че в постановената по реда на
чл. 290 от ГПК, постоянна съдебна практика -решение № 15 от 12.04.2012г. по
гр.д.№ 454/2011г. на ВКС, ТК, П т.о. и решение № 102 от 02.10.2012г. по т.д. №
615/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., както и Реш. №168/11.05..2016 г. по д. №
2284/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о. се приема, че неуведомяването на
застрахователя за промяната в собствеността на застрахования по имуществена
застраховка „Каско на МПС" автомобил, съгласно чл.212, ал.1, предл-2 КЗ
отм. , не предпоставя автоматично изгубване на право на застрахователно
обезщетение за приобретателя, тъй като същият встъпва в правата по
застрахователния договор и неуведомяването не е предвидено от закона като
условие за встъпването или за отпадане на настъпилите по силата на закона
правни последици, както и няма законово предвидено основание за отказ за изплащане
на застрахователно обезщетение
при неизпълнение на
задължението. Прието е също, че промяната на собственика на застрахования
автомобил не може да се определи като „застрахователен риск" по смисъла на
пар.1, т.2 ДР на КЗ отм. в аспект на уговарянето му като изключен риск в общите
условия.
Ищецът счита, че е изпълнил своите задължения - законови
и договорни, в качеството си на застрахован спрямо застрахователя към момента
на настъпване на застрахователното събитие и че е налице неправомерен отказ за
изпълнение на задължението от страна на застрахователя за изплащане на
дължимото застрахователно обезщетение. Сочи, че е налице действително сключен и
валидно действащ към момента на настъпването на застрахователното събитие
Договор за имуществена застраховка “Каско”, като първата вноска е погасена и
длъжникът по до договора е изряден. На основание изложените съображения, ищецът
счита, че искът му се явява основателен и доказан и следва да се уважи.
В срок е постъпил
отговор от ответника, който оспорва иска, като неоснователен по подробно
изложени съображения. Ответникът счита, че в настоящия случай липсват основания
за ангажиране на застрахователната отговорност на ответника по сключената
имуществена застраховка ***. Не спори, че на 16.08.2018 г. е сключил застраховка “Каско” със застрахован по
полицата *** и обект на застраховане лек автомобил марка ***. Не се спори и
относно прехвърлянето на собствеността върху автомобила от застрахования на
ищеца на 23.08.2018 г. Сочи се, че от този момент собственик на автомобила е
ищецът, но прехвърлянето на собствеността не води автоматично до прехвърляне на
правата по застрахователната полица. Посочва се, че съгласно КЗ новият титуляр на правото на
собственост е задължен в 7-дневен срок да уведоми застрахователя писмено за
промяната на собствеността на застрахованото имущество. Твърди се, че в
конкретния случай не е е спазена нито формата на уведомлението, нито
законоустановения 7-дневен срок. В тази връзка, застрахователят счита, че
липсват всички елементи на фактическия състав, а именно: прехвърляне на собственост
и писмено уведомление на застрахователя
в 7 - дневен срок от прехвърлянето.
Твърди се, че в случая разпоредбата на чл. 413 КЗ не е приложима и
ищецът не може да се третира, като страна по така сключения договор. В случай,
че се приеме, че дружеството е било уведомено за промяната, то за действителен
момент на уведомяването се счита 25.09.2018 г., когато ответникът е уведомен за
настъпилото застрахователно събитие.
Цитират се посочените в отказа за изплащане на застрахователно
обезщетения разпоредби на общите условия, съгласно които в случай, че
Застрахователят не даде съгласието си в 7-дневен срок от постъпилото
уведомление, застрахователният договор се прекратява, считано от датата на
нотариалната заверка на договора, с който е осъществено прехвърлянето. Ответникът сочи, че така предвиденото в
общите условия е с цел да се предотврати застрахователят да носи неопределен и
неоценен от него риск в продължение на един неопределен период от време.
Посочва се, че ответникът не само не е
дал съгласие за новия приобретател по сключената имуществена застраховка, но и е постановил мотивиран
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение с мотиви, че
застрахователното обезщетение е прекратено. Освен това посочва, че съгласно
т.22 от Общите условия , при неплащане на поредна вноска от разсроченапремия на
падежа Застрахователят има право да прекрати действието на застраховката, след
изтичане на 15 дни от датата на падежа без писмено предизвестие. В случая се
сочи, че падежът на плащане на втората вноска по процесната полица е настъпил
на 16.11.2018г., а петнадесетте дни са изтекли на 01.12.2018 г. и не е налице
плащане, поради което ответникът е прекратил едностранно процесния договор, считано от 02.12.2018 г.
Оспорва се исковата претенция и по размер, като се сочи, че същият е прекомерно
завишен и несъответстващ на средните
пазарни цени, по които е възможно да бъде отремонтиран. Ответникът счита, че следва да се отчете факта, че съгласно представения по делото
договор за покупко- продажба на МПС, ищецът е придобил процесното МПС за сумата
от 800 лв. На основание изложените
съображения ответникът счита, че искът следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
Съдът, въз основа на
доказателствата и фактите, които се установяват с тях, както и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и от приетата по делото, като
доказателство застрахователна полица от 15.08.2018 г. се установява, че между ответника в
качеството на застраховател и *** в качеството на застрахован е сключен договор
за имуществено застраховане на лек автомобил марка *** със срок на валидност на
застраховката от 16.08.2018 г. до 15.08.2019 г. Уговорена е застрахователна
сума в размер от 12 000 лв . и застрахователна
премия в размер от 841,26 лв., платима на
4 вноски от по 210,31 лв., както следва: на 15.08.2018 г., на 16.11.2018
г., на 16.02.2018 г. и на 16.05.2019 г. В договора е отразено „Известно ми е, че
застрахователният договор представлява комплект от документи, включващ
настоящата полица, декларацията за застраховане, общите условия, всички
добавъци и други придружаващи документи. Запознат съм със съдържанието на
изброените документи, получих екземпляр и ги приемам. “ От приложената сметка
от 15.08.2018 г. се установява, че първата дължима вноска е платена.
От приетите по делото като доказателства общи условия,
неподписани от страните по застрахователния договор се установява, че в т.
23.2. е предвидено, че застрахованият има право да прехвърли правата и
задълженията по полицата при промяна на собствеността на застрахованото
сухопътно превозно средство след писмено уведомяване и със съгласието на
застрахователя, като за целта се издава Анекс. В случай, че застрахователят не даде съгласието си за
заместване на страната в с 7 дневен срок от постъпилото уведомление,
застрахователният договор се прекратява, считано от датата на нотариалната
заверка на договора, с който е осъществено прехвърлянето. В т. 25 е предвидено, че при неизпълнение на
задълженията по т. 23.2. застрахователят може да прекрати действието на
застраховката, а при настъпило застрахователно събитие – да откаже изцяло
изплащането или намали размера на застрахователното обезщетение, като не
възстановява застрахователната премия.
Не се спори и от приетия като доказателство Договор за
покупко – продажба на МПС от 23.08.2018 г., нотариално заверен, се установява,
че застрахованият * * е прехвърлил на ищеца собствеността върху застрахованото
МПС. В договора е отразено, че
собствеността се прехвърля срещу сумата от 800 лв .
По делото са приети като доказателства описи –
заключение, изготвени от ответника от дати 26.09.2018 г. и 05.10.2018 г., в
които са отразени констатираните увредени части на гореописаното МПС.
В приетата по делото преписка, представена от
застрахователя освен гореописаните документи се съдържат и предложение за
сключване за застраховка от *** от ***, протокол за разглеждане на
застрахователно събитие щета № *** с мнение за отказ – липса на анкес,
застрахователно събите един месец след прехвърляне на собствеността, искане от
ищеца за смяна на начина на обезщетение от доверен сервиз в експертна оценка от
28.09.2018 г. с посочване на банкова сметка, *** от дата – *** ; декларация за
избор на сервиз, протокол за ПТП, АУАН, лична карта и свидетелство за
управление на МПС на ищеца, както и талон и талон за технически преглед на
автомобила, снимка на автомобила, опис
на представени документи и формуляр за информираност и съгласие за предоставяне
на лични данни във връзка със завеждане на щета. Видно от предложението за сключване на
застраховка от ***, то в него не са отразявани данни, касаещи опита на
застрахования, като водач на МПС.
На 26.10.2018 г. ответникът е изпратил до ищеца писмо, с
което го уведомява, че отказва да изплати застрахователно обезщетение, като се
позовава на клаузи от общите условия, уреждащи задължения при прехвърляне на
собственост на застраховано имущество и съответно последиците от неизпълнение
на тези задължения. Освен това се позовава на разпоредбата на чл. 415 КЗ, като
сочи, че уведомяването за прехвърляне на собствеността е извършено повече от
месец след дата на прехвърляне. Твърди се и съществено увеличение на риска за
застрахователя предвид разликата във възрастта и опита на водача на МПС между
прехвърлител и приобретател.
От приетия по делото като доказателство и неоспорен от
ответника Протокол за ПТП от *** се установява, че на тази дата в *** е
настъпило ***, при който управляваният от ищеца лек автомобил при движение с
несъобразена скорост с десен завой излиза в лявото платно за движение, като се
блъска в разделитените мантинели, като допуска ПТП са материални щети. На ищеца
е съставен АУАН, като му е взет контролният талон . Препис от акта му е връчен
на датата на съставяне 24.09.2018 г. На
25.10.2018 г. въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата и е наложена на
ищеца глоба в размер от 200 лв. В наказателното постановление е отразено, че на
***, ищецът не е съобразил скоростта на движение и се блъска в разделителната
мантинела, като допуска ПТП с материални щети, подробно описани. Наказателното
постановление е връчено на ищеца на 30.11.2018 г. Представят се доказателства,
че наложената глоба е платена, като видно от справка за нарушител/водач ищецът
има книжка от 12.03.2015 г. и няма други издадени актове и наказателни
постановления, освен процесните.
От приетото по делото заключение на САТЕ се установява
механизма на настъпване на ПТП, а именно: водачът П.М. е управлява процесното
МПС по платното за движение ***. При навлизане в кръстовището, образувано между
***, водачът предприема маневра завой надясно. В този момент той е загубил
контрол върху управлението на автомобила. След загубата на контрол върху
управлението, лекият автомобил е навлезнал на платното за движение на *** и се
е ударил в предпазната мантинела. Ударът е настъпил в предната част на лекия
автомобил. Следствие на удара са деформирани и увредени предната част на л.а. и
предпазната мантинела. Материалните щети по л.а. *** са подробно описани в
протокол за ПТП и Опис – заключение на щета по МПС, изготвен от експертите на
ответното застрахователно дружество. Посочените повреди на лекия автомобил
съответсват по характер и големина на механизма, описан в Протокола за ПТП и са
типични при удар между автомобили.
Вещото лице сочи, че е възможно наличие на причинно – следствена връзка между
ПТП и уврежданията по лекия автомобил. Установява, че действителната стойност
на лекия автомобил *** към датата на настъпване на застрахователното събитие
възлиза на сумата от 12 000 лв., а размерът на нанесените щети по средни
пазарни цени е 18585,22 лв. Посочва се, че стойността на ремонтно
възстановителните дейности, необходими за възстановяване на л.а. ***
надвишават 70 на сто от действителната му стойност към датата на
настъпване на застрахователното събитие, следователон е налице тотална щета.
Дадени са три стойности на увредени
части и цена на труда по ремонта на увреденото МПС в три различни сервиза,
както следва: 19 234, 26 лв., 19 161, 78 лв. и 18 585,22 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
За да се уважи предявеният иск,
ищецът следва да установи наличието на
застрахователно правоотношение към датата на настъпване на твърдяното
застрахователно събитие, което да се прилага по отношение на него, като
приобретател на застраховано имущество, настъпването на процесното
застрахователно събитие, вредите в претендирания размер, както и че същите са в
причинно следствена връзка със застрахователното събитие и са предвидени, като
подлежащи на възстановяване, съгласно сключения договор за застраховка и
приложимите общи условия.
В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване по тези факти вкл. и възраженията си за прекратяване
на застрахователното правоотношение, наличие на изключен риск, съгласно
цитираните разпоредби на общите условия, приемането на общите условия от
застрахования, а при установяване на горните елементи от фактическия състав на
вземането от ищеца – следва да докаже, че е заплатил претендираното
обезщетение.
Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ,
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок.
За да се ангажира отговорността
на застрахователя по реда на посочената разпоредба, трябва да се установи
наличието на следните предпоставки- съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по договор за иму-ществена застраховка; настъпване на
застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит
от застраховката риск, както и липсата на отрицателните предпоставки по чл. 408
от КЗ за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение.
В случая е безспорно, а и се
установи от представената застрахователна полица от 15.08.2018 г. наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка между ***,
със срок на действие от 16.08.2018 г. до
15.08.2019 г. Процесният автомобил е бил застрахован при ответното
дружество по застраховка "Каско ", по която, съгласно приетите по
делото Общи условия на застрахователя,
ПТП от сблъскване с неподвижни предмети е покрит риск. (раздел ІІІ,
клауза 1).
Съгласно чл. 351, ал. 3 от КЗ,
застрахователното покритие започва след плащане на застрахователната премия или
първата вноска от нея, в случай че премията е на разсрочено плащане. Установи
се, че *** е изпълнил задължението си да заплати първата от разсрочените вноски
от застрахователната премия по договора, както и че в срока на действие на този
договор е настъпило застрахователно събитие, което е покрит от застраховката
риск. Не се спори и от представения
договор за покупко – продажба се
установява, че след сключване на договора *** е прехвърлил собствеността върху
застрахованото МПС.
Доказа се още, че ищецът
своевременно е уведомил застрахователя за настъпване на събитието и е
представил необходимите документи, но е получил отказ за изплащане на
обезщетение, като отказът е депозиран повече от месец след подаване на
уведомление от ищеца.
За да откаже да заплати
застрахователно обезщетение, ответникът е посочил, че от страна на застрахования * * не е изпълнено задължението по чл. 23.2
от общите условия.
Съгласно чл. 413, ал. 1 КЗ ако по време на действието
на застрахователния договор застрахованото имущество бъде прехвърлено,
приобретателят встъпва в правата и задълженията на застрахования по
застрахователния договор. Приобретателят встъпва в правата на прехвърлителя от
момента на прехвърляне на собствеността, като за да настъпи този ефект не е
необходимо уведомяване на застрахователя. Този извод следва от нормите на чл.
414 КЗ, уреждащи прекратяването на застрахователния договор при извършено
прехвърляне на застрахованото имущество. В чл. 415, ал. 1, изр. 1 КЗ е
предвидено, че прехвърлителят или приобретателят уведомяват писмено
застрахователя за прехвърлянето на собствеността в 7-дневен срок от
прехвърлянето, като това е и срокът за уведомяване на застрахователя при
промяна на собствеността съгласно т. 51 от общите условия, приложими към
процесния договор за имуществена застраховка. Според изр. 2 на чл. 415, ал. 1 КЗ ако не е извършено уведомяването по изречение първо, застрахователят не е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, в случай че застрахователното
събитие е настъпило след изтичането на един месец от датата на прехвърляне на
правото на собственост и при условие че той не би сключил съществуващия договор
с приобретателя поради съществено увеличение на риска. В защита на купувача на
застрахованото имущество в чл. 416 КЗ законодателят е предвидил, че
застрахователят не може да се позовава във вреда на приобретателя на
застрахователни условия, които са различни от разпоредбите на чл. 413 – чл. 415 КЗ. В случая
цитираните от застрахователя разпоредби на общите условия се различават от
установеното в цитираните норми. Разпоредбата на чл. 23.2. от общите условия
урежда по- различен от законоустановения начин последците от прехвърлянето на
застрахованото имущество.
В настоящия случай между страните по делото е безспорно, че ответното
дружество не е уведомено за извършеното прехвърляне на правото на собственост
върху процесния автомобил в седемдневен срок от прехвърлянето, а едва на датата
на настъпване на застрахователното събитие, а именно на 24.09.2018 г., което е повече от месец след прехвърляне на
собствеността на застрахованото имущество.
Въпреки това съдът намира, че не
са налице останалите основания по чл. 415, ал. 1, изр. 2 КЗ, за да има право ответникът да откаже плащане на застрахователно
обезщетение, а именно: ответникът
да не би сключил съществуващия договор с приобретателя поради съществено увеличение
на риска. Действително от приетите по делото доказателства се
установява, че ищецът е значително по – млад от лицето, което е прехвърлило
собствеността върху застрахованото имущество и е сключило застрахователния
договор. Не се установява обаче, че същото е с по – малко опит от
застрахования, нито че опитът и съответната разлика във възрастта се отразява
върху размера на застрахователната премия и съответно е от значение за
сключване на застрахователния договор. Видно от предложение за сключване на застрахователен
договор в него липсват данни за опита, като шофьор на застрахованото лице, не е
представена и анкета, в която да е изследвано това обстоятелство и съответно то
да е взето предвид при сключване на договора и определяне на застрахователната
премия. В тази връзка следва да се посочи, че от приетата по делото справка от Отдел
*** се установява, че ищецът няма констатирани от проверяващите органи други
нарушения на Закона за движение по пътищата, освен процесното ПТП и съответно
не се установява да е налице съществено увеличение на риска.
Съдът счита за неоснователни и възраженията на ответника за прекратяване
на застрахователното правоотношение с
приобретателя. В Чл. 414. (1) КЗ е предвидено, че в случаите по чл. 413, ал. 1
(т.е. при прехвърляне на застрахованото имущество) застрахователят има право да
прекрати застрахователното правоотношение с приобретателя на застрахованото
имущество с едномесечно писмено предизвестие. Правото на прекратяване от страна
на застрахователя се погасява, когато не бъде упражнено от негова страна, в
рамките на един месец след узнаване за промяната в правото на собственост на
застрахованото имущество.
В случая ищецът е депозирал уведомление за
щета на 24.09.2018 г. и всички необходими документи, включително и тези
удостоверяващи прехвърляне на собствеността на застрахованото имущество на
25.09.2018 г. След изтичане на един
месец от уведомяването на 26.10.2018 г. ответникът е изпратил на ищеца писмо, с
което го уведомява, че отказва да изплати обезщетение, като се позовава на
разпоредбите на общите условия – т.23.2. от договора и на чл. 415, ал. 1 КЗ,
като не само, че писмото е изпратено след изтичане на законоустановения срок,
предвиден в чл. 414 КЗ, но и в същото не се съдържа изрично изявление от страна
на ответника за прекратяване на договора. Цитирани са законови и договорни
разпоредби, но не и изявление, с което да се упражни правото на застрахователя
да прекрати договорното правоотношение са приобретателя на застрахованото
имущество.
Не се отразяват на наличието на договорно
правоотношение към датата на настъпването на застрахователното събитие,
твърденията на ответника, че договорът е прекратен, считано от 22.12.2018 г.
поради неплащане на поредна вноска от разсрочена премия на падежа.
Поради горните съображения съдът
приема, че следва да бъде ангажирана имуществената отговорност на ответника да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение поради настъпване на
застрахователно събитие, което представлява покрит риск по силата на сключения
договор за застраховка „Каско“, действащ към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение възлиза в размер на
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. В настоящия случай
видно от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, действителната стойност на
процесния автомобил към 24.09.2018 г. е 12 000 лева. Неоснователно е
възражението на ответника, че ищецът има право да получи не повече от 800 лева,
тъй като това е цената, която е заплатил при придобиването на автомобила. При
закупуването на автомобила ищецът е встъпил в правата на праводателя му по
договора за имуществена застраховка, като е придобил и правото при настъпване
на застрахователно събитие да получи застрахователно обезщетение, чиито размер
се определя според уговорките в застрахователния договор и закона. Без значение
е обстоятелството каква сума е заплатена от него, за да придобие собствеността
върху автомобила, тъй като същата е предмет на друго правоотношение, различно
от процесното застрахователно отношение.
На основание изложените доводи,
съдът счита, че предявеният иск за главница в размер от 12 000 лв. е
основателен и доказан по размер и следва да се уважи.
Според чл. 409 КЗ
застрахователят дължи законна лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение след изтичане на срока по чл. 405, освен в случаите по чл. 380, ал.
3. Ответникът не е навел твърдения, че при предявяване на извънсъдебната
претенция ищецът не е предоставил информация за банковата си сметка, а освен
това видно от приложените документи същата е представена от ищеца. Поради това
се налага извод, че дружеството дължи на ищеца обезщетение за забава от деня на
изтичане на срока по чл. 405 КЗ. В чл. 405, ал. 1 е предвидено, че при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг
от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5. Съгласно т. 54 от общите условия
застрахователят изплаща застрахователно обезщетение до 15 работни дни след като
му бъдат предоставени всички изискани документи, който срок е съответен на този
по чл. 108, ал. 1 КЗ. От представените
по делото документи, съдържащи се в образуваната при застрахователя преписка се
установява, че до 28.09.2018 г. са представени всички необходими документи от
ищеца, включително и банкова сметка. ***, че ищецът не му предоставил
документи, които са били изискани от него. Поради това следва да се приеме, че
същият е бил задължен да заплати застрахователно обезщетение в рамките на
срока, предвиден в общите му условия. Ищецът претендира заплащане на
обезщетение за забава, считано от 10.10.2018 г., която дата обаче предхожда изтичането на срока,
предвиден в общите условия и закона, доколкото същият не е 15 календарни дни, както сочи ищецът, а 15
работни дни от представяне на документите. Така определеният срок изтича на 19.10.2018 г. т.е., считано от 20.10.2018
г. е моментът, от който следва да се определи и
обезщетението за забава в размер на законната лихва. На основание чл. 162 ГПК,
доколкото искът се явява доказан по основание за периода от 20.10.2018 г. до 06.11.2018
г., то чрез използване на онлайн калкулатор съдът определя размера от 60,00 лв. До този размер искът за
присъждане на обезщетение за забава следва да се уважи, а за разликата до
пълния претендиран размер от 96,86 лв. и за периода от 10.10.2018 г. до
19.10.2018 г. и за 07.11.2018 г., от
който момент се присъжда законна лихва, искът следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
Съдът счита за
основателно и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й заплащане.
Предвид изхода на спора
и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от страните по делото се
дължат разноски, съразмерно на уважена и отхвърлена част от исковите претенции.
Ищецът е представил доказателства и претендира разноски в размер от 732 лв. за
държавна такса и депозит за вещо лице, от които съразмерно на уважената част от
исковите претенции следва да се присъди сумата от 729,76 лв. От процесуалния
представител на ищеца се претендира адвокатско възнаграждение и са представени
доказателства за договорено представително по реда на чл.38 ЗА, като в случая
адвокатското възнаграждение съдът определя в размер от 891
лв., определен съгласно чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, поради и което възражението
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява
неоснователно. Разноските на ответника са в размер от 200 лв., от които 100 лв.
– юрисконсултско възнаграждение и 100 лв. –депозит за вещо лице, от които
основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлените искови претенции следва да му се присъди сумата от 0,60
лв. В случая с оглед ниският размер на
разноските в полза на ответника и обстоятелството, че ще бъдат направени повече
разноски за събиране на вземането чрез издаване на изпълнителен лист съдът
счита, че следва да бъде направено прихващане на разноските, като в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 729,16 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАД ДАллБОгг: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ
"АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
Област София, Община Столична, град София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад"
ул. „Г. М. Димитров" № 1 ДА ЗАПЛАТИ
НА П.Л.М., ЕГН **********,*** сумата
от 12 000, 00 лева - главница, представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение по Договор за имуществена застраховка „КАСКО"
на МПС от 15.08.2018г., както и мораторна лихва в размер на 60 лева за периода от 20.10.2018 г. -06.11.2018 г., както и
законна лихва върху главницата от 12 000 лева, считано от датата на предявяване
на настоящите искове – 07.11.2018 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума и сумата от 729,16 лв.- разноски по съразмерност и след прихващане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Л.М. против „ЗАД ДАллБОгг: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ "АД иск
за мораторна лихва в размер на разликата между сумата от 96,86 лв. –
претендирана и сумата от 60 лв. –установена от съда, както и за периода от
10.10.2018 г. до 19.10.2018 г. и за 07.11.2018 г.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАллБОгг: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ "АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: Област София, Община Столична, град София, район Изгрев,
ж.к. „Дианабад" ул. „Г. М. Димитров" № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА адв. К.Т.А.,***, офис 4 сумата от 891 лв.- адвокатско възнаграждение,
съгласно чл. 38, ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/ Дафина
Арабаджиева /
Вярно с оригинала.
ПМ