О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№…………23.02.2023 г.
Варненският административен
съд- ХХХІІІ състав, в закрито заседание
в състав:
Председател: М. Ганева
като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 1923 по описа
за 2022 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е образувано по жалба на О.Д.К. *** с искане за
прогласяване нищожност на акт за узаконяване № 145/29.05.1998 г , издаден от
районен архитект и началник
„ С и А“ при район „Приморски на
община Варна по узаконяване на гаражи на
Варненска университетска болница в
района на Медицински университет –
Варна.
С определение № 235/25.01.2023г. съдът задължи жалбоподателя в 7–дневен
срок от получаване на съобщението да представи актуална скица от кадастралната
карта и кадастрални регистри на гр. Варна за поземлен
имот с ид. 10135.2555.2677, в който се ситуират процесните гаражи, както и
титул за право на собственост или за негови ограничени вещни права в същия
поземлен имот, като указа, че при бездействие
жалбата ще бъде оставена без разглеждане. Съобщението е връчено на
07.02.2023г.
С молба от 16.02.2023г. жалбоподателят представи писмени
доказателства, подробно изброени в молба с.д. №2455/16.02.2023 г., но не и скица на поземлен имот с ид. 10135.2555.2677 по
КККР на Варна . Със същата молба се иска удължаване срока по съдебно определение от 25.01.2023г. с цел
депозиране на удостоверение от
Община Врна по негово заявление с вх. №
АУ13647ВН/09.02.2023г. Молбата е уважена и срокът е удължен до
21.02.2023г.
С молба от 20.02.2023г. О.К.
депозира по делото удостовение с рег. № АУ013647-001ВН/14.02.2023г. на н-ка отдел КР“ при Община Варна с данни ,
че в границите на поземлен имот с ид. 10135.2555.2677 по КККР на Варна
попада имот с пл. 2565, описан в нот. акт № 97/03.12.1993
г.
По изследване допустимост на жалбата, инициирала настоящото съдебно
производство, съдът констатира съществуване на процесуални пречки по нейното разглеждане поради следните
съображения:
Предмет на оспорване в процеса е
акт за узаконяване , който по правни
последици се приравнява на разрешение за строеж и поради тази причина при съдебното му обжалване са приложими правилата
на чл. 149, ал.2 от ЗУТ. Цитираната правна норма предписва , че заинтересовани
лица в подобно съдебно производство са възложителят,
собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето,
което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон.
За територията на гр. Варна има одобрена и действаща
кадастрална карта . В тази карта
предвид чл. 2, ал.2 т.1 от ЗКИР се
съдържат данни за право на собственост
върху недвижимите имоти . С определение
235/25.01.2023г. съдът предостави
възможност на жалбоподателя да представи
скица за поземлен имот с ид. 10135.2555.2677 с цел доказване
притежание на вещни права , но последният не прояви подобна активност .
Новелата на чл. 53, ал.2 от ЗКИР гласи, че при противопоставими права на собственост , на друго вещно право на повече от
едно лице за един и същ имот , в
кадастралния регистър на недвижимите
имоти се записват данните за всички лица и документи .
При подобна нормативна уредба няма пречки жалбоподателят да бъде вписан в
кад. карта дори и да притежава вещно право само върху част от поземлен имот с
ид. 10135.2555.2677, в чиито граници попада
имот с пл. 2565, описа в нот. акт
№ 97/03.12.1993 г. / арг. удостовение с
рег. № АУ013647-001ВН/14.02.2023г. на
н-ка отдел КР“ при Община Варна/ , но О.К. не ангажира доказателства , че е
вписан в споменатия кадастрален регистър, който е доказателство за вещни права предвид
чл. 2, ал.5 от ЗКИР.
На следващо място, оспорващото лице
обосновава правен интерес от обжалване на акта за узаконяване поради
придобито по наследство от неговия баща
Денчо Петков К. , чийто законен
наследник се явява според приложено към жалбата удостоверение за наследници № АУ25783ОД/16.03.2022г. , право
на собственост върху част от процесния имот. На неговия наследодател с оглед представен констативен нотариален акт № 97/03.12.1993 г. е възстановено право на
собственост върху дворно място с пл. № 2565 с площ от 845 кв.м. в местостта „Сотира“ , землище на гр. Варна на основание решение №
166/02.07.1992 г. на Община – Варна . Видно от съдържанието на това решение съобразно
чл. 1, ал.1 от ЗВСНОИ се възстановява право на собственост на Денчо К. върху лозе
от 1200 кв.м. в местността „ Сотира“
с пл. № 2565, като се отменя
негово предходно отчуждаване
по ЗПИНМ /л. 13/.
След издаване на това решение и на констативния
нотариален акт с решение № РД-1100-13 от
27.03.1995 г. областният управител на
област Варна е отменил решение № 166/02.07.1992 г. на кмета на на същата община
/ л. 16 / . Самият жалбоподател не твърди в своята жалба до съда отмяна на
решението на областния управител .
В обобщение жалбоподателят не притежава активна
процесуална легитимация по критериите на чл. 149, ал.2 от ЗУТ, за чието
съществуване съдът е длъжен да следи служебно и поради тази причина той няма
право на жалба срещу атакувания акт за
узаконяване. О.К. не ангажира
доказателства, че е вписан като носител на вещни права върху 10135.2555.2677 по КККР на
гр.Варна , а освен това според представените по негов почин писмени доказателствени източници той не притежава право на
собственост или ограничени вещни права върху този имот предвид
конститутивният ефект на влязло в законна сила решение № РД-1100-13 от 27.03.1995 г. областният управител на област Варна по
отмяна на възстановено право на
собственос на неговия наследодател.
Мотивиран от изложените съображения
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане жалбата на О.Д.К. *** с искане за прогласяване
нищожност на акт за узаконяване № 145/29.05.1998 г , издаден от районен архитект и
началник „ С и А“ при район „Приморски на община Варна .
Прекратява производство по административно дело №1923/2022 г. по описа
на Варненския административен съд.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от
уведомяването на страните.
Административен
съдия :