Решение по дело №12222/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17913
Дата: 1 ноември 2023 г.
Съдия: Неделина Димитрова Симова Митова
Дело: 20231110112222
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 17913
гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110112222 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от С. М. А. срещу „Н. Е. К.“ ЕАД
конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 1 КТ за отмяна
на Заповед № ЧР-01-16/03.02.2023 г., издадена от изпълнителния директор на „Н. Е.
К.“ ЕАД, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
Ищцата твърди, че е в трудово правоотношение с ответника, по силата на което
заема длъжността „ръководител сектор КЕБ и ОТ“ в сектор „КЕБ и ОТ“ при ответника.
Посочва, че с процесната заповед е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
Поддържа, че заповедта е незаконосъобразна поради липса на извършено нарушение,
неспазване на процедурата по чл. 193 КТ за искане на писмени обяснения преди
налагане на наказанието и липса на мотиви в заповедта, включително поради липса на
дата на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина. Навежда още довод за
неспазване на установения давностен срок по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на
дисциплинарното наказание, като същото било наложено след изтичане на установения
двумесечен срок за това – вместо на 09.02.2023 г. – на 10.02.2023 г. Твърди, че от
заповедта и исканите обяснения не става ясно за какво нарушение е наложено
наказанието. Поради изложеното поддържа искане за отмяна на наложеното
дисциплинарно наказание.
Ответникът твърди, че дисциплинарното наказание на ищцата е наложено за
три отделни дисциплинарни нарушения – за нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ
неизпълнение на възложената работа, поради несъобразяване с нормата на т. 5.3 от
„Правилника за вътрешния трудов ред на НЕК ЕАД“ и „Инструкция за временно
отстраняване от работа в случаите на явяване в нетрезво състояние и при употреба на
алкохол през работно време“, а именно поради занижен контрол, изразяващ се в
бездействие по отношение на прилагане на разпоредбите на цитираните два вътрешни
нормативни акта; за нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ – неизпълнение на законните
нареждания на работодателя, изложени в „Инструкция за временно отстраняване от
работа в случаите на явяване в нетрезво състояние и при употреба на алкохол през
работно време“, в която са посочени условията и реда за извършване на проверки за
употреба на алкохол, като нарушението се изразява в занижен контрол и липса на
1
инициатива, представляващи бездействие на ищцата, в качеството на ръководител
сектор „КЕБ и ОТ“, включително поради липса на предложения до работодателя –
проект на заповеди за внезапни проверки, инициатива за набавяне на технически
средства и присъщите консумативи за осъществяване на контролните функции;
нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения,
определени при възлагане на трудовото правоотношение с длъжностната
характеристика, а именно – тези по т. 3 от основните функции и задължения от
длъжностната характеристика – да разработва и внедрява мероприятия за създаване
на здравословни и безопасни условия на труд при производствената дейност; да
консултира и подпомага работодателя и други длъжностни лица по прилагане на
изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
организиране и осъществяване на трудовата дейност, както и тези по т. 6 от основните
функции и задължения от длъжностната характеристика – да отговаря за резултатите
от взетите от работодателя решение при организирането и контролирането на
здравословни и безопасни условия на труд в предприятието. Сочи още, че заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание е мотивирана, като в нея ясно били изложени
конкретните вменени нарушения, била спазена процедурата по чл. 193 КТ за изискване
на писмени обяснения преди налагане на наказанието и същото било наложено в
рамките на двумесечния давностен срок от откриване на нарушението, срокът за което
започвал да тече от деня следващ този на доклада до работодателя за установени
нарушения. Поддържа, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи
се от доказване са отделени следните обстоятелства: между страните по делото
съществува трудово правоотношение въз основа на трудов договор №
010518/01.09.2017 г., по силата на което ищцата заема длъжността „ръководител сектор
КЕБ и ОТ“ в сектор „КЕБ и ОТ“; на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“ на основание чл. 188, т. 1, вр. чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ със Заповед
№ ЧР-01-16/03.02.2023 г., връчена на 10.02.2023 г.; в периода от месец декември 2022
г. до налагане на дисциплинарното наказание ищцата е ползвала един ден платен
годишен отпуск.
Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени
доказателства, че с писмо изх. № ЧР-01-4/20.01.2023 г. от ищцата са искани писмени
обяснения на основание чл. 193, ал. 1 КТ. В същото е посочено, че обясненията се
искат във връзка с извършено престъпление от Димитър Ненков Косов, бивш служител
на язовир „Копринка“ в поделение „Язовири и каскади“ на „НЕК“ ЕАД и доклад от
08.12.2022 г., в който са установени обстоятелства по занижен контрол и констатирани
данни за системност в употребата на алкохол, в това число и по време на работа. В
искането за даване на обяснения се сочи още, че неизпълнението на контрол върху
дейността на служителите е нарушение на чл. 124 КТ, т. 5.3 от Правилника за
вътрешния трудов ред, Инструкция за временно отстраняване от работа в случаите на
явяване в нетрезво състояние и при употреба на алкохол през работното време с
идентификационен номер 00.БЗР.ИН.07, както и на т. 3 и 6 от раздел „Основни
функции и задължения“ и т. 2 от раздел „Задължения за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд“ от длъжностната характеристика на заеманата от ищцата
длъжност.
В предоставения тридневен срок са депозирани пред работодателя обяснения
от ищцата с вх. № ЧР-01-5/23.01.2023 г. В същите сочи, че не е запозната с цитирания
2
в искането за даване на обяснения доклад, поради което твърди да е в обективна
невъзможност да представи разширено становище. По същество твърди още, че
контролът по изпълнение на инструкцията е възложен на главния инженер на
съответното предприятие и директор на Дирекция „Административна“ за ЦУ на НЕК.
Със Заповед № ЧР-01-16/03.02.2023 г. на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“. Същата е мотивирана с констатация за занижен контрол и
констатирани данни за системност в употребата на алкохол, в това число по време на
работа, което представлява сериозно нарушение на трудовата дисциплина и
неизпълнение на трудови задължения, предвидени в Правилника за вътрешния трудов
ред на НЕК ЕАД, Инструкция за временно отстраняване от работа в случаите на
явяване в нетрезво състояние и при употреба на алкохол през работното време, както и
задължения, описани в т. 3 и т. 6 от раздел „Основни функции и задължения“, както и
т. 2 от раздел за „Задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд“ от длъжностната характеристика на служителя. От мотивите на заповедта става
ясно, че Димитър Ненков Косев, бивш служител на „НЕК“ ЕАД в язовирен район
„Копринка“ в поделение „Язовири и каскади“, е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, както и че
от деянието е причинена смърт на непълнолетно лице. По същество е посочено, че С.
М. А., заемаща ръководна длъжност в структурата на НЕК ЕАД не е спазила основните
си функции, задължения и отговорности по длъжностна характеристика: да разработва
и внедрява мероприятие за създаване на ЗБУТ при производствената дейност;
консултира и подпомага работодателя и други длъжностни лица по прилагане
изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
организиране и осъществяване на трудовата дейност; да отговаря за контролирането на
дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в
предприятието. Заповедта е връчена на ищцата на 10.02.2023 г. срещу подпис.
По делото е представен и доклад от Мариана Н., ръководител отдел
„Договорно-правен и правна защита“, управление „Правно“, от който се установява, че
привлеченото към наказателна отговорност за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр.
ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК лице Димитър Ненков Косев, бивш служител на
„НЕК“ ЕАД в язовирен район „Копринка“ в поделение „Язовири и каскади“, е
извършил посоченото престъпление през работно си време, като е бил в нетрезво
състояние и под влияние на наркотично вещество „мета-амфетамин“, като при разпита
на лицето се установила системност в употребата на алкохол от това лице по време на
работа. В тази връзка с доклада е направено предложение до ИК на НЕК ЕАД за
търсене на дисциплинарна отговорност от установените длъжностни лица в
структурата на П „ЯиК“ неупражнили необходимия контрол към работниците и
служителите като преки ръководители, както и други предписания, неотносими към
разрешаване на настоящия спор.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 1 КТ има
за предмет отмяна на наложено дисциплинарно наказание. Дисциплинарните
наказания се налагат, когато служителят е извършил виновно неизпълнение на
трудовите задължения. Дисциплинарната отговорност е лична - работникът отговаря за
допуснато лично виновно неизпълнение на задълженията. Законът предпоставя
изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи
изслушването на служителя преди връчване на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, издаване на мотивирана заповед, която да е връчена на
работника, спазване на преклузивни срокове, като за тях съдът не следи служебно, а
3
извършва проверката на база релевираните от ищеца доводи в тази насока (Решение №
167 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Светла Цачева; Решение № 23 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
4553/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев). Не на последно място,
съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на съответното на нарушението наказание
следва да се съобразяват тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено и поведението на служителя.
Следователно основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие
на следните предпоставки, чието установяване е в тежест на ответника:
дисциплинарното наказание на ищцата да е наложено при спазване на
процесуалноправните и материалноправните изисквания на закона за ангажиране на
дисциплинарната отговорност за вменено дисциплинарно нарушение, което включва
преди налагане на дисциплинарното наказание да е искано обяснение от работника
съобразно изискванията на чл. 193 КТ; заповедта да е мотивирана и да съдържа
реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ; ищецът да е извършил виновно твърдяното
нарушение на трудовата дисциплина, както и наложеното му наказание да е
съответно на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Поначало, макар и да е предвидено като задължителен реквизит, непосочването в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на конкретната разпоредба от КТ,
която е нарушена, съответно неточното позоваване, не обуславя само по себе си отмяна
на заповедта, като същественото за мотивирането на заповедта е индивидуализацията
на самото деяние (действие или бездействие) чрез неговите обективни и субективни
признаци. Липсата на посочването им нарушава правото на защита срещу уволнението
на работника, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността
на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Ето защо особено
съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с
всичките обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването
на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му.
Мотивите, свързани с осъществяване на посоченото в заповедта основание за
уволнение, трябва да бъдат изложени изчерпателно, тъй като само въз основа на тях
съдът може да провери осъществени ли са в обективната действителност релевантните
за спора факти, респективно правилно ли е прекратено трудовото правоотношение на
посоченото от работодателя основание. Това е така и с оглед принципа на
равнопоставеност на страните – необходимо е при самото предявяване на исковата
молба работникът да знае фактическите и правните основания за уволнението си, за да
може да осъществи надлежна защита на правата си. От друга страна, мотивите за
уволнението, относими към съответното правно основание, трябва да се съдържат в
самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение или в друг документ,
доведен до знанието на работника преди прекратяване на трудовото му
правоотношение, а не да се допълват или конкретизират от работодателя при
оспорване законността на уволнението.
В настоящия случай както в искането за даване на писмени обяснения, така и в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не се съдържа ясна формулировка
на извършено дисциплинарно нарушение. В Заповед № БР-01.16/03.02.2023 г. е
посочено, че същата се издава на основание „неизпълнение на основно задължение по
чл. 124 КТ и извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7
и т. 10 КТ и т.5.3 от Правилника за вътрешния трудов ред на НЕК ЕАД, Инструкция за
временно отстраняване от работа в случаите на явяване в нетрезво състояние и при
4
употреба на алкохол през работно време, както и на т. 3 и 6 от раздел „Основни
функции и задължения“, както и т. 2 от раздел за „Задължения за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд“ от длъжностната характеристика. На първо
място, едва в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са пръв път
работодателят се позовава на нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ, при това
без да е индивидуализирано самото деяние (действие или бездействие) чрез неговите
обективни и субективни признаци. Вменените нарушения по посочените законови
норми съставляват съответно неизпълнение на възложената работа, неспазване на
техническите и технологичните правила; неспазване на правилата за здравословни и
безопасни условия на труда; и неизпълнение на законните нареждания на
работодателя. Както в писмените обяснения, така и в заповедта обаче не става ясно кое
действие или бездействие точно изпълнява състава на някое от посочените нарушения.
Не е посочено също време на извършване на нарушението, нито период, в
който същото е осъществено. Времето на извършване, респ. периодът, през който е
осъществявано нарушението, несъмнено е един от неговите съществени обективни
признаци. Спрямо този период се преценява и дали моментът на „откриване на
нарушението“ по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, към който субектът на
дисциплинарната власт следва да е узнал всички съществени индивидуализиращи
признаци на деянието от обективна и субективна страна за целия период от време, през
който е осъществено нарушението, е в рамките на една година от осъществяването му.
Съответно този период е относим и за преценката дали дисциплинарнто наказание е
наложено в рамките на определения срок за това. В случая работодателят се позовава
на узнаване за нарушението с доклада, но нито в него, нито в заповедта за налагане на
дисциплирано наказание и предхождащото го искане за обяснения е посочен период на
извършване на самото нарушение.
Отделно от горните съображения, в заповедта са изложени твърдения за
системност в употребата на алкохол, като работодателят се позовава на „занижен
контрол и констатирани данни за системност в употребата на алкохол, в това число и
по време на работа“. От искането за даване на обяснения и от заповедта за налагане на
наказие не става ясно дали това нарушение се отнася за служителя, на когото е
наложено наказанието. От приложения по делото доклад, за който обаче няма данни да
е доведе до знанието на ищцата в своята цялост преди връчване на искането за писмени
обяснения и последващата заповед за налагане на дисциплинарно наказания, а и тя
изрично се позовава на обстоятелството, че същият не е бил представен, се
установява, че системност в употребата на алкохол на работното место е констатирана
по отношение на лицето Димитър Косев, а не на ищцата.
На следващо място, според мотивите на заповедта вмененото на ищцата
дисциплинарно нарушение се изразява в „занижен контрол“, както и „неизпълнение и
контрол върху дейността на служителите“. Изложени са твърдения същото да
съставлява „сериозно нарушение на трудовата дисциплина и неизпълнение на
трудовите задължения, предвидени в Правилника за вътрешния трудов ред на НЕК
ЕАД, Инструкция на временно отстраняване от работа в случаите на явяване в
нетрезво състояние и при употреба на алкохол през работното време, както и
задължения, описани в т. 3 и т. 6 от раздел „Основни функции и задължения“, както
и т. 2 от раздел за „Задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд“ от характеристика на длъжностната характеристика на служителя.“. От
конкретната формулировка в заповедта обаче отново не става ясно дали нарушенията
на посочените вътрешни актове се отнасят за употребата на алкохол (което очевидно
не е извършеното от ищцата нарушение) или за вменения „занижен контрол“.
Както бе посочено, в акта за налагане на дисциплинарно наказание не са
5
посочени също и конкретните задължения, които ищцата е имала по тези вътрешни
актове, по отношение на които се твърди да е констатиран „занижен контрол“.
По отношение на общото основание по чл. 124 КТ, за което се позовава
работодателят в заповедта – неизпълнение на работата, за която служителят се е
уговорил, виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата
дисциплина, за което работникът или служителят носи дисциплинарна отговорност.
Всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения на работника или служителя
съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 186 КТ. Обемът на трудовите
задължения произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово
правоотношение - това са задълженията, които работникът се е задължил да извършва
по трудов договор при спазване на трудовата дисциплина. Когато възложените
трудови задължения са предприемане на конкретни действия, всяко бездействие на
работника съставлява дисциплинарно нарушение. При нарушенията на трудовата
дисциплина и неизпълнението на трудовите задължения, изразяващо се в бездействие,
е необходимо да има яснота както по отношение на конкретните дължими действия,
така и по отношение на периода, в който е извършено нарушението, изразяващо се в
бездействие, а същите следва да са описани и в искането за даване на обяснения по
реда на чл. 193 КТ, и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
На следващо място, фактическият състав на нарушението „неизпълнение на
възложената работа“ може да бъде осъществен както с бездействие, когато работникът
или служителят не изпълнява задълженията, влизащи в трудовата му функция, така и с
действие, когато същият работи не това, което му е възложено или следва от характера
на определената работа. В случая соченото като нарушение „занижен контрол“
предполага същото да е осъществено под формата на бездействие. За да е едно
бездействие нарушение, в закона или вътрешните правила следва да има ясно и
конктретно предписани действия, които следва работникът да извършва. В случая
обаче това изискване не е удовлетворено.
От една страна, препращането към конкретни вътрешни правила е общо, което
е видно от формулировката на същите. Според т. 5.3 от Правилника за вътрешния
трудов ред на НЕК ЕАД, при изпълнение на работата, за която се е уговорил,
работникът или служителят е длъжен 1/ да спазва установените с настоящия правилник
работно време и почивки; 2/ да се явява на работа в състояние, което му позволява да
изпълнява възложените задачи и да не употребява през установеното работно време
алкохол или други упойващи вещества; 3/ да използва цялото работно време за
изпълнение на възложената му работа; 4/ да изпълнява работата си в изискуемото се
количество и качество в съответствие с длъжностната характеристика на работното
място и вътрешнодружествените актове, имащи отношение към оптималното
състояние на трудовите правоотношения; 5/ да спазва техническите и технологичните
правила, наредби, правилници, инструкции; 6/ да спазва правилата за здравословни и
безопасни условия на труд, противопожарната безопасност и съответните наредби,
правилници, инструкции; 7/ да изпълнява законните нареждания на работодателя; 8/ да
пази грижливо имуществото, да пести суровини, материали, енергия, парични и други
средства, които са му предоставени; 9/ да бъде лоялен към работодателя, като не
злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения,
както и да пази доброто име на дружеството; 10/ да спазва вътрешните правила, приети
в дружеството, и да не пречи на другите работници и служители да изпълняват
трудовите си задължения; 11/ да се придържа към етично, коректно и колегиално
поведение спрямо другите работници и служители; 12/ да съгласува работата си с
останалите работници и служители и да им оказва помощ в съответствие с указанията
на работодателя; 13/ да изпълнява всички други задължения, които произтичат от
нормативен акт, от колективен трудов договор, от индивидуалния трудов договор и от
6
характера на работата. Цитираната в искането за даване на обяснения и заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание точка от правилника за вътрешния трудов ред
съдържа широк спектър от задължения на работника, поради което без необходимата
конкретизация по отношение на точните задължения, които не са изпълнени с
бездействия в посочен период, не може да служи за основание за налагане на
дисциплинарно наказание по начина, по който е формулирана.
На следващо място, нито от представената по делото Инструкция за временно
отстраняване от работа в случаите на явяване в нетрезво състояние и при употреба на
алкохол през работно време, нито от изявленията на работодателя в рамките на
дисциплинарното производство, а и в производството пред настоящата инстанция, не
става ясно какви точно са задълженията на ищцата, следващи от тази инструкция,
съответно с бездействието при неизпълнение на които е осъществила дисциплинарно
нарушение. Инструкцията включва множество предписания, но нито едно от тях не е
конкретно посочено. Нещо повече, видно от вътрешния ведомствен акт отговорността
за недопускане до работа на служители във видимо нетрезво състояние или
употребяващи алкохол на работното място, е възложена на ръководителите на
структурните звена. Ищцата заема длъжността „ръководител сектор КЕБ и ОТ“ в
сектор „КЕБ и ОТ“, но видно от съдържанието на отделните предписания по
инструкцията, част от тях не могат да бъдат вменени в отговорност на ищцата пряко по
отношение на работници, осъществяващи своята трудова функция в друго населено
място – например установяване на алкохол в кръвта чрез използване на техническо
средство, преценка на видимото състояние на работниците.
Длъжностната характеристика за заеманата от ищцата длъжност в т. 3 от раздел
„Основни функции и задължения“, предвижда тя да е натоварена с разработване и
внедряване на мероприятия за създаване на ЗБУТ при производствената дейност,
консултиране и подпомагане работодателя и други длъжностни лица по прилагане
изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
организиране и осъществяване на трудовата дейност. Съгласно т. 6 от същата,
трудовите функции на ищцата включват още отговаряне за резултатите от взетите
решения при организирането и контролирането на дейността по осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, а съгласно т. 2 от раздел
за „Задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“ от
длъжностната характеристика на ищцата, тя следва да се грижи за собствената си
безопасност и безопасността на другите лица, които могат да пострадат от неговите
действия или бездействия. Както в заповедта, така и в искането за даване на обяснения
липсва яснота по отношение на нарушението и по вменените с длъжностната
характеристика задължения.
При формирания извод за неясно и неконкретно изложение на вменените на
ищцата дисциплинарни нарушения се обосновава извод за формалност на процедурата
по чл. 193 КТ, а при неспазването на същата дисциплинарното наказание подлежи на
отмяна само на това основание, без да се изследват предпоставките по същество.
Не на последно място, съдът намира за основателен доводът на ищцата за
налагане на наказанието извън предвидения давностен срок за това. Съгласно
разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно
от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването
му. Както беше посочено, в заповедта липсва отразяване на периода, в който се твърди
да е извършено нарушението, което прави невъзможна проверката за спазване на
едногодишния срок от извършването му. Съгласно чл. 194, ал. 3 КТ сроковете по ал. 1
не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск
или участва в стачка. Като безспорно в доклада по делото е отделено обстоятелството,
7
че в периода от м. декември 2022 г. до налагане на дисциплинарното наказание ищцата
е ползвала един ден отпуск. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 3 КТ
дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на
работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с
препоръчано писмо с обратна разписка. В случая като най-късна дата за узнаване от
работодателя за евентуално извършеното вменено нарушение от ищцата следва да се
приеме датата на доклада – 08.12.2022 г. На основание чл. 194, ал. 3 КТ и с оглед
ползвания един ден отпуск двумесечният срок изтича на 09.02.2023 г. Предвид
връчване на заповедта на 10.02.2023 г., към която дата се счита наложено
дисциплинарното наказание, срокът се явява изтекъл. В случай, че работодателят е
узнал на по-късна дата от посочената в доклада, той е следвало да твърди и да докаже
това. В настоящия процес работодателят единствено твърди, че денят, от който тече
срокът е 09.02.23 г. – деня, следващ този на доклада, въз основа на който са предприето
реализиране на дисциплинарната отговорност на работника, но без да твърди, че на
тази по-късна дата е узнал за заповедта. Предвид входиране на доклада при
работодателя на 08.02.2023 г., следва да се приеме, че именно това е и денят на
узнаване, съответно, че срокът по чл. 194, ал. 1 КТ е изтекъл към момента на налагане
на наказанието.
Предвид изложеното по-горе, предявеният конститутивен иск с правно
основание чл. 357, ал. 1 КТ във вр. с чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на Заповед № ЧР-
01-16/03.02.2023 г., издадена от изпълнителния директор на „Н. Е. К.“ ЕАД, с която на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, е основателен и следва да
се уважи.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1000 лв., представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС държавна такса в размер на 80 лв.
Воден от горното, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 1 КТ,
предявен от С. М. А., ЕИК ********** срещу „Н. Е. К.“ ЕАД, ЕИК ********* Заповед
№ ЧР-01-16/03.02.2023 г., връчена на ищцата на 10.02.2023 г., издадена от
изпълнителния директор на „Н. Е. К.“ ЕАД, с която на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ за извършено дисциплинарно нарушение по чл.
187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ.
ОСЪЖДА „Н. Е. К.“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на С. М. А., ЕИК
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1000 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Н. Е. К.“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на основание чл. 78, ал.
6 ГПК по сметка на СРС сумата от 80 лв., представляваща държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9