Решение по дело №1344/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на АДФИ - София, чрез гл. ю.к. Д. М., против Решение № 37/13.03.2025г. по АНД № 309/2024г. по описа на РС – Девня, с което е отменено НП № 11-01-155/17.07.2024г. на Директора на АДФИ, с което на П. П. П., на осн. чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на по 200 лева за всяко едно от констатирани две нарушения на чл.13, ал.3, т.3 вр. чл.3, ал.1 от ЗФУКПС.

Касаторът счита, че решението на съда е постановено при несъобразяване със събраните доказателства, и в противоречие с материалния и процесуалния закон, като е лишено от ясни и конкретни мотиви. По отношение на първото основание, мотивирало съда да отмени издаденото НП – неспазване на процедурата по чл.17 от ЗДФИ, намира, че ЗАНН се явява специален по отношение на ЗДФИ относно развитието на административнонаказателното производство по съставяне на АУАН, респективно - издаването на НП, поради което в процесния случай не намират приложение разпоредбите на чл. 17, ал. 1,2, 3, 4 и 5 от ЗДФИ. Счита за неправилен и вторият мотив за отмяна на НП, тъй като в обстоятелствената част на АУАН и НП конкретно е описано нарушението. Касаторът твърди, че в настоящия случай съдът превратно и неправилно тълкува Вътрешните правила по СФУК, тъй като не прави разлика между поемане на задължение и осъществяване на процедурата за предварителен контрол. Съгласно Вътрешните правила, предварителен контрол за законосъобразност се осъществява за нареждания за плащания, чиято стойност еднокатно не надвишава 500 лв. Съгласно описаното в АУАН и НП, конкретният случай, касае извършени плащания по сключени договори с №№ 244 и 245 от 27.06.2019 г. за възлагане на обществена поръчка по две обособени позиции, като водещото е стойността на всеки от сключените договори за доставка на стойност 1 555 000 лв. без ДДС за срок от 4 години. Установеното е в съответствие с т. 2 от основна процедура 02-02 „Поемане на задължение“ към утвърдените със Заповед №820/18.07.2018г. на Г. Т. Вътрешни правила по СФУК за поемане на задължение. Според т. 4 от същите, и процедурата на предварителния контрол при поемане на задължение се прилага при задължения над 500 лева, като със сключване на договора се поема цялата стойност на договора, а не отделните плащания по него. В този смисъл касаторът намира за неотносими мотивите за приложение на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, тъй като тази разпоредба е спазена, като за всяко отделно деяние е наложено и отделно наказание. Възразява срещу квалифицирането на деянието като маловажен случай, тъй като нарушението е формално, на просто извършване, и не е елемент от фактическия му състав настъпването на вредоносен резултат. Наред с това, в проверявания период са извършени множество други нарушения, свързани с финансовия контрол и доброто управление. Касаторът счита, че въззивният съд не е спазил процесуалното си задължение по чл. 339, ал. 3 HПК вр. чл. 84 ЗАНН да изложи ясни, точни, изчерпателни и законосъобразни мотиви по всички основни фактически и правни въпроси, поставени за разрешаване пред нея, като подчертава, че не е обсъдил, изследвал и коментирал допълнително предоставените в съдебно заседание доказателства от страна на АДФИ с изх. № 11-01-155/25.10.2024г., както и от Община Вълчи Дол с изх. №РД 08-01-11/03.01,2025г. Отправя искане за отмяна на решението на ДРС, като вместо него се постанови друго, с което да се потвърди издаденото НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител по пълномощие, жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.

Ответникът, чрез адв. Н., оспорва жалбата и моли решението на ДРС да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и пледира за негово оставяне в сила.

Производството пред Районен съд – Девня е образувано по жалба на П. П. П. против НП № 11-01-155/17.07.2024г. на Директора на АДФИ, с което, на осн. чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ, са й наложени административни наказания „глоба“ в размер на по 200 лева за всяко едно от констатирани две нарушения на чл.13, ал.3, т.3 вр. чл.3, ал.1 от ЗФУКПС.

От фактическа страна районният съд е установил, че за времето 24.10.2023 г. – 16.02.2024 г. служител при А – ДФИ извършил финансова инспекция на Община – Вълчи дол. След завършването й изготвил доклад, към който приложил доказателства. Приел за установено, че на 09.09.2022 г. и на 06.10.2022 г. в гр. Вълчи дол, обл. Варна, П. П. П., в качеството си на ВИД Кмет на Община – Вълчи дол, извършила плащания / разходи съответно на стойност 1 359. 88 лв. и 829. 96 лв./, без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност. Без да се изпълни процедурата по чл. 17 от ЗДФИ бил съставен АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на П..

За да отмени обжалваното НП, въззивният съд, приел, че в проведеното административно - наказателно производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно – при осъществяване на проверката са допуснати нарушения на изрично предвидена и разписана в закона процедура – чл. 17 от ЗДФИ, явяващ се специален. Намерил, че е опорочена конкретно предвидена от законодателя нарочна процедура, гарантираща освен право на защита на проверяваните, и възможност на органа, инициирал финансовата инспекция, да вземе обосновано решение какво да предприеме за всеки конкретен случай. ЗАНН урежда съставянето на АУАН, издаването на НП, съответно - тяхното атакуване, но този закон по никакъв начин не изключва спазването на специалните спрямо него закони, относими към различните нарушения, какъвто е ЗДФИ. На следващо място, съдът е отбелязал, че в обстоятелствените части на АУАН и НП е следвало да бъдат конкретизирани относимите към твърдяните нарушения фактури и нареждания, доколкото актосъставител и административно – наказващ орган са приели, че само за част от тези документи не е спазен законът, а за останалите - това не е налице. Счел, че за да се стигне до извод на съставомерност, актосъставител и административно – наказващ орган извършват събиране на сумите по 10 бр. и 8 бр. фактури / нареждания и обединяване на всяко едно действие по тях в едно такова. По този начин, при неналичие на сума над 500. 00 лв. за всеки отделен случай, когато няма да е налице съставомерност, след събирането им се получават суми съответно над посочения праг, когато вече изискванията са други и при няколко действия, се търси отговорност за едно общо. Доколкото на 09.09.2022 г. са налице 10 бр. нареждания, а за 06.10.2022 г. - 8 бр. такива /всяко едно от тях под прага от 500. 00 лв./, ДРС изразил съмнение налице ли е нарушаване на законови разпоредби, и ако да - колко са те. Съдът приел, че на всяка една от датите – на 09.09.2022 г. и 06.10.2022 г., санкционираното лице е извършило множество нареждания, респективно, за да се ангажира отговорността му, трябва някое от тях /а не сумарно/ да осъществява състава, по който то е подведено.

Касационната жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок по чл.211, ал.1 от АПК и при наличието на правен интерес от оспорване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Въззивният съд е постановил правилен и законосъобразен като краен резултат акт, макар и част от изложените от същия правни изводи да не се споделят от настоящия касационен състав.

По арг. от §1 т.5 ДР на Закона за публичните финанси /ЗПФ/, община Вълчи дол е бюджетна организация по см. на ЗПФ, респективно - организация от публичния сектор по чл.2 ал.2 т.1 ЗФУКПС. По делото не е спорно, че към датите на процесните нарушения - 09.09.2022г. и 06.10.2022г. санкционираното лице е имало качеството на ръководител на организация в публичния сектор по смисъла на пар. 1, т. 8 от ДР на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор ( ЗФУКПС), а именно - в. и. д. кмет на Община Вълчи дол. На основание чл. 3 ал. 1 ЗФУКПС, последният е отговорен за осъществяване на финансовото управление и контрол във всички ръководени от него структури, програми, дейности и процеси при спазване на принципите за законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност. Разпоредбата на чл.13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС регламентира задължение за ръководителите на организациите в публичния сектор да осигуряват и прилагат контролни дейности, които да включват най-малко процедури за предварителен контрол за законосъобразност. В този смисъл, в. и. д. кмет на Община Вълчи безспорно притежава качеството на субект на твърдените нарушения на 09.09.2022г. и 06.10.2022г., на осн. чл. 32 ал. 1 т. 1 ЗДФИ в действащата тогава редакция.

Правилно, обаче, въззивният съд е приел, че има неяснота в описанието на нарушението, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице, и представляващо формално, но съществено и неотстранимо нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, липсва пълно описание на фактическите обстоятелства в обхвата на обвинението, и в частност - данни, с които да се индивидуализират съставомерните за 09.09.2022г. 10 бр. фактури и съответни платежни нареждания с тяхната стойност, респективно – 8 бр. фактури и съответни платежни нареждания – за 06.10.2022г. Не става ясно за кои от съставените от П. П. нареждания и във връзка с кои фактури, и за какъв вид задължения /изпълнение на договори/, е ангажирана административно-наказателна й отговорност. В тази връзка, настоящият състав намира, че всяко платежно нареждане по отделна фактура представлява “извършване на разход” по смисъла на основна процедура № 02-04 “Извършване на разход” към утвърдените Вътрешни правила по СФУК на Община Вълчи дол. Т.е., конкретното им посочване, вкл. по стойност, е от съществено значение, както за гарантиране правото на защита на санкционираното лице, така и за преценката на съставомерността на деянието с оглед предвидения в правилата минимален праг за прилагане на процедурата от 500 лева. Извършването на отделни плащания по фактури на стойност по – малка от предвидения праг от 500 лева, очевидно не налага прилагане на процедура за предварителен контрол, т.е. неприлагането й не съставлява административно нарушение. В тази връзка, несподеляеми са аргументите на касатора, че водещо при преценката на съставомерността на деянията от 09.09.2022г. и 06.10.2022г. е не стойността на отделните плащания, а на сключените договори, във връзка с които те са направени. Подобен извод не почива върху правилата и термините, използвани в цитираната процедура № 02-04 “Извършване на разход”, чието заглавие недвусмислено сочи хипотезите, при които тя се прилага. Неправилно касатора аргументира тезата си с т.2 от основна процедура 02-02 “Поемане на задължение”, тъй като очевидно в настоящия казус не се касае за поемане на задължения, а за извършване на разходи по договори, при които, съгласно т.4 на процедура № 02-04, липсва процес на поемане на задължения, и се прилага само процедурата за предварителен контрол преди извършване на разход.

Дори да се приеме тезата на касатора, че водеща е стойността на договорите, във връзка с които са плащанията, и прагът от 500 лева е неотносим, то незаконосъобразно се явява извършеното групиране на отделните платежни нареждания в две деяния на 09.09.2022г. и 06.10.2022г. Всяка една фактура представлява самостоятелно финансово задължение и платеният разход по нея е обективиран в отделно платежно нареждане, поради което подлежи на отделен и самостоятелен предварителен контрол за законосъобразност по реда и начина, указан в процедура № 02-04 “Извършване на разход”. Съгласно чл.18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Съдебната практика по приложението на тази норма е категорична, че същата е императивна, не предвижда изключения и като процесуална административнонаказателна норма не подлежи на разширително или стеснително тълкуване. При извършването на няколко административни нарушения от един деец в условията на реална съвкупност, приложима е разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, и за всяко отделно административно нарушение следва да се наложи отделно административно наказание /в този смисъл Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021г. по т. д. № 1/2021 г. на Върховен административен съд/. Доколкото в.и.д. кмет на Община Вълчи дол е извършил осемнадесет отделни разпореждания за извършване на разходи, при наличие на останалите съставомерни признаци, ще са налице осъществени от негова страна съответния брой нарушения, поради което в случая е следвало да се наложи наказание за всяко от тях.

За пълнота на изложението, настоящият състав следва да отбележи, че не споделя доводите на първостепенния съд за допуснати нарушения на изрично предвидена и разписана в закона процедура – чл. 17 от ЗДФИ. Ангажирането на административнонаказателна отговорност следва процесуалните правила на ЗАНН, а не тези на ЗДФИ и ППЗДФИ, по аргумент от чл. 35, ал. 3 от ЗДФИ. ЗАНН определя реда и условията за установяване на административни нарушения, както и процедурите за налагане на административни наказания. Механичното привнасяне на изискванията по чл.17 от ЗДФИ във връзка с извършвана финансова инспекция към производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност по ЗАНН е неправилно и необосновано. Касае се за различни по своята правна природа, уредба и цели производства, като в настоящия казус изготвеният по чл.17, ал.1 от ЗДФИ доклад е приобщен единствено като допустимо и относимо писмено доказателство, обосноваващо според проверяващите основанията за ангажиране на административнонаказателна отговорност на лицето. Нещо повече, ЗАНН дава допълнителни и самостоятелни гаранции за правото на защита на санкционираното лице, включително за запознаване с приобщените доказателства и изразяване на становище по тях.

В обобщение, настоящият касационен състав намира, че Районен съд - Девня е достигнал до правилен и обоснован извод за незаконосъобразност на издаденото НП. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първостепенния съд решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателно. Ответникът претендира и представя доказателства за сторени такива в размер на 400 лв., съгласно представен договор за правна помощ и съдействие серия Б № ********** от 02.07.2025г. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като възнаграждението е претендирано в минималния размер съгл. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, и е съобразено с правната и фактическа сложност на делото.

Воден от изложеното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Варна, Трети касационен състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 37/13.03.2025г. по АНД № 309/2024г. по описа на РС – Девня.

ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция да заплати на П. П. П., [ЕГН], сторените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева.

Решението не подлежи на обжалване.