РЕШЕНИЕ
№260498/2.12.2020г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
девети ноември
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 3967 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т.С.М.–
ЕГН ********** против Наказателно
Постановление № 20-0460-000690/ 09.09.2020г.
на Началника на група в V РУ при ОД-МВР -Варна, с което му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20лв. на основание чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДП.
В жалбата не се оспорва
обстоятелството, че въз.М. е спрял личният си автомобил в зоната на пътен знак
„В -27”, но счита, че тъй като е инвалид, разпоредбата на чл.50 т.3 от ППЗДП му
дава право да спира в такъв пътен участък. Въззивникът
обяснява, че в посочения в постановлението ден е следвало да разтовари
строителни материали, както и че след като му е бил съставен фиш, го е
обжалвал. В заключение въз.М. иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание , въз. М., редовно призован, явява се лично и поддържа жалбата на
посочените в нея основания. По същество той обяснява, че е спрял на посоченото място,
тъй като стопанисва два намиращи се там обекта. Въззивникът
сочи още, че колата е била спряна пред единия обект, а той отишъл в другия да
провери касовия апарат.През това време, докато в автомобила нямало никой,
пристигнали полицейски служители и му написали фиш, който той обжалвал. В
заключение отново иска постановлението да бъде отменено.
Въззиваемата
страна, редовно призована не се явява представител.Постъпили са писмени
бележки, с които депозираната жалба сес оспорва ,
твърди се, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила и се иска постановлението да бъде потвърдено.Прави се
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение , а в условията на
евентуалност- присъждане на адвокатско възнаграждение в минималния предвиден размер
от 100лв.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 20.05.2020г. около 11.05 часа
въз.М., който притежавал карта за паркиране на хора с трайни увреждания,
паркирал собственият си лек автомобил в КК „Св.Св.Константин
и Елена”, срещу хотел „Адмирал” в зоната на действие на пътен знак В -27. По
същото време, на този пътен участък се намирали служители на V РУ-Варна, един
от които Г.Г.. Той видял неправилно паркирания
автомобил и съставил против собственика му фиш серия Х, с бланков № 0248956/20.05.2020г. за допуснато
нарушение на чл.6 от ЗДП, с който на основание чл. 183 ал.2 т.1 т ЗДП му било наложено
наказание „Глоба” в размер на 20лв.
Още същият ден въз.М. депозирал
възражения срещу фиша.Те били разгледани и приети за неоснователни. В становище
от 24.06.2020г. на Началника на V РУ-Варна било посочено, че служителят на V
РУ-Варна е действал правомерно и законосъобразно, както и че липсва правно
основание за анулирането му.
Въпреки това, на 20.08.2020г. против
въз.М. бил съставен акт за установяване
на административно нарушение за това, че на 20.05.2020г., около 11.05ч. е
паркирал собственият си л.а. „Ауди” с рег. № В 77 47 РХ, срещу хотел „Адмирал”
в КК „Св.Св.Константин и Елена”, в зоната на действие
на пътен знак „В-27”. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 6 ал.1
от ЗДП. При личното предявяване на акта въз.М. посочил, че има възражения ,
които ще представи пред съда. Други възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не
били депозирани.
След съставяне на акта, на
24.08.2020г. била извършена проверка по депозираното срещу фиша възражение,
служител на V РУ-Варна дал становище, че
макар фишът да бил правилен и
законосъобразен, след като срещу въз.М. бил съставен акт за установяване на
нарушение, то той следвало да бъде анулиран.
Въз основа на съставения
акт против въз. М. било издадено и атакуваното наказателно
постановление , в което наказващият орган възприел изцяло
описаните в него фактически констатации и
правната квалификация на нарушението по чл.6 т.1 от ЗДП.За него на въззивника на основание
чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП била наложена „Глоба“ в размер на 20лв.
Съдът служебно изиска и приобщи
справка от Община-Варна, от която е видно, че на въз.М. е била издадена карта
за паркиране на хора с трайни увреждания № 279, валидна до 31.12.2022г., която
кредитира като относима към спора.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление 20-0460-000690/
09.09.2020г. е издадено от компетентен орган -
от Началника на група в V РУ-Варна при ОД-МВР - Варна, съгласно заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. То е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок и е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В същото се съдържат всички
минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Нарушението, вменено във
вина на въз. М. е конкретизирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.От фактическа страна са посочени всички обстоятелства, при които е
допуснато нарушението , като наложеното
наказание е индивидуализирано. При предявяване на акта, а и в последствие, не
са били депозирани възражения, които да са
съдържали конкретни спорни обстоятелства, които да се нуждаят от
проверка и разследване. Съдът установи,
че първоначално издадения против въз.М. фиш за налагане на глоба е бил анулиран
едва след съставяне на акта за административно нарушение, а не преди това, като
в определен период от време отговорността на въззивника е била ангажирана
двукратно за едно и също
нарушение.Доколкото обаче фишът все пак е бил анулиран, съдът намира, че в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване правото на защита на
въззивника
Съдът намира, че правилно
административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл.6 т.1 от ЗДП,
като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. От събраните по
делото гласни и писмени доказателства
безспорно се установява, че въз.М. е бил паркирал собственият си лек автомобил
в зоната на действие на пътен знак „В -27”, като това обстоятелство не се и оспорва.Разпоредбата на чл.6 т.1 от
ЗДП задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение с
пътните знаци. С пътния знак „В -27” пък се въвежда забрана за престой и
паркиране. В конкретния случай , от събраните по делото доказателства,
включително и от обясненията на въз.М. и възраженията му, депозирани по
преписката, може да се направи извод, че той е паркирал собствения си автомобил
в зоната на този пътен знак. Съгласно чл.93 ал.1 от ЗДП едно превозно средство
е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и
слизане на пътници или за извършване на товаро-разтоварни
работи в присъствието на водача.Според чл.93 ал.2 от ЗДП превозното средство е
паркирано, ако е спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като
престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре,
за да се избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво
препятствие или в подчинение на правилата за движение.При съпоставка с
посочените законови дефиниции и установените по делото фактически констатации
съдът намира, че след като въз.М. не е бил до и във автомобила когато на място
са пристигнали полицейските служители, то очевидно същият е бил паркиран, а не
в престой. С оглед на това и правилно е бил санкциониран за нарушение на чл.6
т.1 от ЗДП. Безспорно е, че въззивникът притежава
карта за паркиране на хора с трайни увреждания, както и че в ППЗДП са
предвидени изключения именно за такива лица. Правилникът обаче сочи, че пътния
знак В - 27 не се отнася единствено до престоя на превозни средства, обслужващи
лица, притежаващи документ за инвалидност, но не и за паркирането. От друга
страна това изключение е предвидено с оглед облекчаване придвижването на такива
лица, а не за създаване на улеснения при осъществяване на търговска дейност.Поради
изложеното до тук съдът намира, че описаното в акта и постановлението нарушение
на чл.6 т.1 от ЗДП е било осъществено от въз.М. от обективна и субективна
страна.
Правилно е била определена и
санкционната норма, тъй като именно в чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП е предвидено
наказание за водач на МПС , който е паркирал неправилно, каквото виновно поведение в случая е налице.
Правилно е било наложено наказание „Глоба” в размер на 20лв., като същият е
императивно предвиден в закона.
Съдът намира, че в случая не следва
да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото обществената опасност на
нарушението не се отличава от тази на останалите от този вид. Данните за
влошеното здравословно състояние на въз.М. може да бъде прието за смекчаващо
отговорността обстоятелство, но не и за такова, водещо до отпадане на
административно-наказателната му отговорност.
С оглед изхода на делото и съобразно
направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК,
съдът намира, че следва на ОД-МВР
-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе
предвид, че за защита по дела по ЗАНН,
чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение
от 80 лв. до 120лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и
неговата сложност, съдът прецени, че следва да присъди на
ОД-МВР- Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №
20-0460-000690/ 09.09.2020г. на Началника на
група в V РУ при ОД-МВР -Варна, с което
на Т.С.М. е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 20лв. на основание чл. 183 ал.2 т.1 от
ЗДП.
ОСЪЖДА Т.С.М.– ЕГН **********
*** , юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 / осемдесет/ лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне
на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: