№134
гр.
Силистра, 06.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание
проведено на шести декември
през
две хиляди и
осемнадесетата година ,
като
разгледа докладваното
в. гр. д. №213/2017 г. по
описа
на
СОС и за
да се произнесе, взе
в предвид следното:
Делото е
образувано по въззивна жалба, предявена от прокурор в Районна прокуратура , гр.
Силистра, против С.Д.А., чрез
процесуален представител , против решение № 276 /25.07.2018г. по гр.д.
№387/2018г. на Тутраканския районен
съд, в частта, с която СА ОТХВЪРЛЕНИ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ в останалата им част за разликата от 24 000 лева до
10 000 лева по главния иск и за разликата от 7200 лева до 5 075.97 лева по
акцесорния, по предявените от него искове против Прокуратурата на РБългария, за
заплащане обезщетение за причинени
неимуществени вреди, следствие от повдигнатото срещу него незаконно обвинение
по чл.313,ал.1, във връзка с чл.26,ал.1 от НК, по чл.316,ал.1, във връзка с
чл.309,ал.1 от НК и чл.26,ал.1 от НК, както и по чл.143,ал.1 от НК, във връзка
с чл.18,ал.1, предл. 2 и чл.26,ал.1 от НК, по което е образувано НОХД№
68/2012г. по описа на Районен съд-Дулово, заедно със законната лихва считано от
13.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за
забава, дължимо за периода 13.03.2013 г.-10.03.2018 г. Жалбоподателят
счита, че в тази част решението на ТРС е неправилно, необосновано и постановено
в нарушение на закона, поради което моли да бъде отменено и уважени изцяло
исковите му претенции. Същото становище се поддържа и в съдебно заседание пред тази инстанция
чрез процесуален представител.
Ответникът
по жалбата и по предявените по делото в първоинстанционния съд искове – Прокуратурата на РБългария, П.Д. не
е депозирал писмен отговор по реда на
чл. 263 ГПК, въпреки предоставената му от първоинстанционния съд възможност. В
с.з. пред тази инстанция, прокурорът И. Чафаланов от ОП гр. Силистра, счита
жалбата за неоснователна, моли да бъде намалено присъденото на ищеца
обезщетение, въпреки липсата на протест.
ОС, като
съобрази доводите на страните, както и данните по делото, прие за установено
следното: Въззивната жалба е предявена
от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е съобразена с
процесуалните изисквания на чл.258 и сл.
ГПК , поради което е допустима.
Делото е
образувано пред районния съд по искова молба, предявена от настоящия въззивник С.А.,
чрез процесуален представител, който претендира съдът, на основание Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, да осъди ПРОКУРАТУРАТА
на Република България, в качеството й на правозащитен орган, да му заплати
парично обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 24 000 лева,
като пряка и непосредствена последица от повдигнатото срещу него незаконно
обвинение за извършено престъпление, и сумата от 700 лева- имуществени
вреди-заплатено адвокатско възнаграждение по наказателното дело, ведно със
законната лихва, върху претендирани суми, считано от 10.03.2015г.- 10-03.2018г
в размер на 7410 лева /7200 лева върху претендираните неимуществени вреди и 210
лева върху размера на претендираните имуществени вреди/.
От
приложените пред първата инстанция писмени доказателства е установено, че
с Присъда №13/06.07.2012г.
постановена по НОХД№ 68/2012г. по описа на Районен съд- Дулово /ДРС/,
подсъдимият А. е признат за невинен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.311,ал.1, във
връзка с чл.26 и чл.20,ал.3 и 4 от НК, чл.316,ал.1,във връзка с чл.309,ал.1 и
чл.20,ал.2 и чл.26 от НК и чл.143,ал.1във връзка с чл.18, ал.1,предл. 2 и чл.26
от НК.. Присъдата е протестирана, но протестът е върнат на основание чл.323,
ал.1,т.1 от НК. Разпореждането, с което
протестът е върнат е потвърдено с Решение № 70/11.03.2013г. постановено по ВЧНД
№ 296/2012г. по описа на СОС. Присъда № 13/2012г. постановена по НОХД
№68/2012г. по описа на РС-Дулово и е влязла в сила на 11.03.2013. Настоящата искова претенция е предявена а
10.03. 2018 г., поради което и направеното от ответника възражение за погасено
по давност право на иск още пред първата инстанция, е неоснователно, тъй като
такова е възникнало именно с влизане на присъдата в сила.
Обсъждайки
събраните гласни и писмени доказателства по делото , първоинстанционният съд е
направил обоснования извод, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за възмездяване на
вредите, претърпени в резултат на неоснователно повдигнатите спрямо ищеца
обвинения, тъй като е доказано по
делото, че по тези обвинения той е оправдан с влязла в сила присъда, както и че
в резултат на проведеното наказателно
преследване срещу него, е претърпял неблагоприятни последици, които се отразили
на психиката му, причинили са му емоционален дискомфорт и неудобства, които са
дали отражение както на служебното му положение, авторитета му сред хората, с
които е работил и взаимоотношенията с тях, така и на взаимоотношенията му с
близки, познати, засегнали са семейството му.
Доводите на
ищеца, че упражняваната спрямо него репресия е със значителен интензитет
намират подкрепа в приложеното
наказателно дело, от което се установява, че действително спрямо него са
осъществени множество процесуални действия- претърсване на дома му, иницииране
на производство за отстраняването му от длъжност, експертизи и множество др.
изброени в исковата молба. В тази насока
са и показанията на свидетелите П.Д. и М.Й., според които той е бил известна в обществото личност,
познат в град Дулово. Бил е учител и директор на училище и за тази дейност е
награждаван от Министерство на образованието. Дълги години е Председател на РПК
“Наркоп“ в гр.Дулово, уважаван от колегите, служителите и съгражданите.
Свидетелите твърдят, че наказателното производство се е отразило неблагоприятно
на семейната връзка на ищеца, който в определен момент, поради влошени
отношения в семейството е живял на
квартира.
Съдът
счита, че първоинстанционният съд правилно е преценил интензитета на
преживените болки и страдания от страна на
ищеца и присъдената сума адекватно покрива нанесените му неимуществени
вреди, поради което и не са налице основания за уважаване на жалбата. С
уговорката, че случаите по чл.2 от ЗОДОВ трудно могат да се съотнасят, при
хипотезата на настоящия казус, определеното обезщетение от районен съд Силистра
е напълно съобразено с данните по делото.Същевременно, не е допустимо искането
за намаляване на размера на присъдената
сума, направено от представителя на Прокуратурата на РБългария.
По
изложените по горе съображения ОС счита, че жалбата е неоснователна, а
решението на ТРС – правилно в обжалваната част, поради което следва да бъде
потвърдено. Разноски не следва да се присъждат поради неоснователността на
жалбата.
Водим от
горното ОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 276 /25.07.2018г. по гр.д. №387/2018г. на Тутраканския районен съд, в частта, с която СА ОТХВЪРЛЕНИ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ в останалата им част за разликата от 24 000 лева до 10
000 лева по главния иск и за разликата от 7200 лева до 5 075.97 лева по
акцесорния, по предявените от С.Д.А., чрез процесуален представител, искове против
Прокуратурата на РБългария, за заплащане
обезщетение за причинени неимуществени вреди, следствие от повдигнатото
срещу него незаконно обвинение по чл.313,ал.1, във връзка с чл.26,ал.1 от НК,
по чл.316,ал.1, във връзка с чл.309,ал.1 от НК и чл.26,ал.1 от НК, както и по
чл.143,ал.1 от НК, във връзка с чл.18,ал.1, предл. 2 и чл.26,ал.1 от НК, по
което е образувано НОХД№ 68/2012г. по описа на Районен съд-Дулово, заедно със
законната лихва считано от 13.03.2018г. до окончателното изплащане на
задължението и обезщетение за забава, дължимо за периода 13.03.2013
г.-10.03.2018 г.
Решението може да се обжалва пред Върховния
касационен съд на РБългария в едномесечен срок от получаването му от страните
по делото по реда на чл.280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.