Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №136
гр. ВРАЦА, 02.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение ,в
публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски-мл.с.
в присъствието на секретаря Виолета Вълкова
като разгледа докладваното от съдия
Мишонова- Хальова
въз. гр.дело N`144 по
описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид:
А.П.Ц. ***, чрез особения си
представител адв.М. Д. от ВрАК, е подал въззивна
жалба против решение№61/30.01.2020 г по
гр.д.№ 2675/19 г по описа на ВРСъд, с
което
е осъден да заплати на "АСВ"ЕАД гр.София сумата от 594 лв, представляваща
незаплатена главница по договор за кредит ведно със законната лихва върху нея
считано от 02.04.2019 г както и разноски по делото.
В жалбата се навеждат доводи ,че решението на
ВРС е незаконосъобразно и неправилно, тъй като не било съобразено с
доказателствата по делото.
Твърди се ,че не били събрани доказателства
и безспорни данни, че претендираната сума като потребителски кредит да е
влязла в патримониума на АСВ ЕАД и да е постъпила по негова сметка. Уговорката,
че подписването на договора за кредит има сила на разписка за получаване на
сумата не било доказателство ,че същата сума е
била получена от жалбоподателя.
Моли се решението на ВРС да бъде
отменено и постановено друго ,с което се признае за установено,че А.Ц. не дължи
процесната сума- главница поради недоказаност на иска с всички законни
последици.
С жалбата не се правят нови
доказателствени искания.
В срока
за отговор на възивната жалба "АСВ" ЕАД гр. София е представила
такъв ,с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена . Твърди се ,че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, тъй като на осн. чл.3
от договора за заем с подписването му Ц.
е удостоверил, че е получил посочената
сума , което не налагало подписване на други документи.
Моли се решението на ВРС в
обжалваната част да бъде потвърдено като се претендират разноски- 200 лв за
особ. представител и 350 лв юрисконсултско възнаграждение.
С отговора не се правят нови
доказателствени искания.
Съд. състав приема ,че въззивната
жалба е процесуално допустима, тъй като
е подадена в законния срок от страна с право на обжалване ,срещу акт от
категорията на обжалваемите.
Разгледана по същество същата е н е о с н о в а т е л н а.
Пред ВРСъд са предявени за разглеждане обективно кумулативно
съединени искове с правно основание по:
1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 600,00 лв. главница;
2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 61,30 лв. договорна лихва за периода от
07.02.2018 г. до 07.06.2018 г.;
3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК за
сумата от 45,00 лв., представляваща
такса разходи;
4/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 358,00 лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 07.02.2018 г. до 07.06.2018 г. и
5/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 56,72 лв. лихва за забава
за периода от 08.02.2018 г. до 02.04.2019 г.
Горепосочените искове са
предявени от АСВ ЕАД, след подадено от
тях заявление до ВРС и издадена Заповед за изпълнение , която е била връчена на длъжника чрез залепване на
уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до ищеца, последният е
предявил горепосочените 5 иска за установяване на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
В ИМ се твърди,че на 08.01.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт“
АД /заемодател/ и ответника /заемател/ бил сключен договор за паричен заем №
3122219 за сумата в размер на 600,00 лв. Между страните била уговорена
договорна лихва в размер на 61,30 лв. Заемателят поел задължение да върне
заемната сума в срок до 07.06.2018 г. на 5 равни месечни погасителни вноски в
размер на 132,26 лв. всяка от тях. В договора било предвидено още, че ако
заемателят забави плащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 дни,
дължи на заемодателя и такса разходи за събирането на просрочените вземания в
размер на 9,00 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, заемателят се задължил в
тридневен срок от подписването на договора да предостави обезпечение на
заемодателя. Поради неизпълнение на това му задължение, за последния възникнало
задължение да заплати неустойка в размер на 364,00 лв., която следвало да бъде
платена на 5 равни вноски, всяка в размер на 72,80 лв. Ответникът не заплатил
дължимия паричен заем към дружеството. Срокът на договора изтекъл с
настъпването на падежа на последната погасителна вноска, а именно на 07.06.2018
г. На 01.08.2018 г. било подписано приложение 1 към рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и “Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на което
процесното вземане било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ООД.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва основателността на
предявения иск. Счита, че клаузата за уговорената от страните договорна лихва е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради уговорения годишен лихвен
процент от 40 %, който надвишава
трикратния размер на законната лихва. Счита, че клаузата е нищожна поради
противоречието й с добрите нрави. Излага съображения и за недействителност на
договора за потребителски кредит поради неспазването на императивните
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Намира, че процесният договор е
бланков, не е бил предмет на предварително договаряне между страните и
ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Оспорва и факта
на реално предаване на процесната сума. Поради тези и останалите подробно
изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
С оглед събраните по делото
доказателства въз. състав приема за
установено следното:
По делото е приложено ч. гр. д. № 1380/2019 г. по описа на РС – гр.
Враца, ГО, VI състав, от което се
установява, че по депозирано от ищцовото дружество „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против А.П.Ц. е издадена Заповед от
05.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от 600,00
лв. - главница дължима по договор за паричен заем, сключен на 08.01.2018 г. с
номер 3122219 между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжника; сумата от 61,30 лв.-
договорна лихва за периода от 07.02.2018 г. до 07.06.2018 г.; сумата от 45,00
лв. – такса разходи, сумата от 358,00 лв. – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 07.02.2018 г. до 07.06.2018 г.; 56,72 лв.-
обезщетение за забава за периода от 08.02.2018 г. до 02.04.2019 г., законната
лихва върху главницата, считано от 02.04.2019 г. до окончателното й изплащане,
както и разноски по делото в размер на 25,00
лв. – държавна такса и сумата от 50,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
По делото е представени договор за
паричен заем № 3122219/08.01.2018 г., сключен между А.П.Ц. /заемател/ и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД /заемодател/ . По силата на договора заемодателят предал в
собственост на заемателя сумата от 600,00 лв., която последният се задължил да
върне на 5 вноски, всяка от които в размер на 132,26 лв. Бил уговорен фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 40,00 %. Общата сума, която Ц. следвало да
върне била в размер на 661,30 лв.
Приет като доказателство по делото е и рамков договор за прехвърляне на
паричен заем /цесия/ от 16.11.2010 г. и Приложение № 1 към него от същата дата,
по силата на който договор заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството
му на цедент, прехвърля на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /понастоящем
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, в качеството му на цесионер, процесното
вземане към ответника А.Ц. в общ размер от 1082,65 лв.
По делото е представено и
пълномощно от цедента, по силата на което цесионерът е упълномощен да уведомява
на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които са предмет
на договора за цесия.
Приложени са още по делото и две
уведомителни писма, адресирани до ответника по делото, с които последният е
следвало да бъде уведомен за извършената цесия. Видно от обратните разписки към
първото изпратено писмо, адресатът не е открит на адреса, но второто изпратено
уведомление е връчено лично на А.П.Ц., като същият е положил подпис върху
обратната разписка.
Съдът е приел заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза. От нея
се установява, че във връзка с процесния договор, ответникът е погасила сума в
общ размер от 6,00 лв. Вещото лице е посочило, че с направената вноска е
погасено част от задължението за неустойка. Видно от експертизата е, че
съгласно погасителния план по договора, крайният срок за издължаване на
заемната сума е 07.06.2018 г. Посочено
е, че непогасената главница е в размер на 600 лв., непогасеният размер на
договорна лихва за процесния период е в размер на 61,30 лв., а непогасеният
размер на дължима неустойка – в размер на сумата от 358,00 лв. Съгласно
експертното заключение, ищцовото дружество е начислило на ответника и сумата от
45,00 лв., представляваща 5 броя такси разходи за събиране на вземането
съгласно приложимата между страните тарифа, по 9 лв. всяка от тях, дължими
поради неизплащане на заемната сума.
С оглед гореизложеното се налагат следните
правни изводи:
1.За да бъде основателен
предявения установителен иск следва да
се докаже , че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника е възникнало
облигационно отношение по процесния договор за паричен заем, по силата на който
за заемателя е възникнало задължение за връщане на заетата сума в претендирания
размер, както и че е настъпилата цесия
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за
процесното вземане и извършено уведомяване за това на ответника. След служебна
справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а ЗКИ се установява, че дружеството-кредитор е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.
2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на
чл. 9, ал. 4 ЗПК. От друга страна, отпуснатия на ответника като физическо лице
заем представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от
ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Освен това съгласно чл.3 от
приложения договор за заем с подписа си А.Ц. е удостоверил като заемател ,че е
получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът служи за
разписка. Следователно следва да се приеме ,че процесния договор за заем е договор за потребителски кредит регулиран в
ЗПК,а според чл. 24 от същия и от ЗЗП.
2.Според чл. 9 ал.1 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
като са въведени императивни изисквания
относно формата и съдържанието на този вид договори, посочени в разпоредбите на
чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също,
че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143-148 ЗЗП. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В случая законосъобразно решаващият съдия е
отбелязъл че не е спазено императивното
изискване на чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗПК. Видно е от приетия по делото договор, в
него не е посочен размерът на годишния процент на разходите/ГПР/. Същият е останал
непопълнен в разпоредбата на чл. 2, т. 8 от договора. При тази констатация
съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 22 ЗПК за прогласяване
недействителността на целия Договор за паричен заем № 3122219, сключен на
08.01.2018 г.
3.Поради недействителност на
договора за кредит по силата на чл. 23 ЗПК подлежаща на връщане е чистата
стойност на кредита, без обаче да се дължат лихва или други разходи по него.
Установи се, че ответникът е погасил сумата от 6,00 лв., която следва да бъде
приспадната от дължимата главница от 600,00 лв. Предявеният иск за главница
следва да бъде уважен за сумата от 594,00 лв. и отхвърлен за горницата до
пълния предявен размер.
Поради недействителността на
договора за заем и с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК, неоснователни се явяват
предявените искове за договорна лихва, такси разходи, неустойка и лихва за
забава, поради което законосъобразно
първоинстанционният съд ги е отхвърлил.
При съвпадение изводите на
въззивния съд с тези на ВРСъд решението
следва да бъде потвърдено с
всички законни последици , а въззивната
жалба отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
При този изход на делото
жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски пред въззивната
инстанция в размер на 200 лв за особения представител адв.Д. и 100лв
юрисконсултско възнаграждение- общо 300 лв
Водим от горното съд. състав при Врач. Окр.
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение№61/30.01.2020 г по гр.д.№ 2675/19 г по
описа на ВрРСъд.
ОСЪЖДА А.П.Ц. *** с ЕГН ********** да заплати на Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, гр. София ЕИК ********* сумата от 300/триста/ лева разноски пред
въззивната инстанция.
На осн.чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК
решението е окончателно.
Председател :
Членове: 1/ 2/