№ 37
гр. гр.Несебър, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20232150100030 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от
„К.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с.А., общ.С., ул.„П.“ № **,
представлявано от управителя М.К.К., със съдебен адрес: гр. Б., ул. „К.Б.*” № **, вх. *,
ет. * – Адвокатско съдружие „А.Б.с.“ против „В.Г.“ ООД - в ликвидация, с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.„Б.“ № *, ет. *, представлявано от
ликвидатора М. Д. Х., с адрес: гр.Б., ул.„Т.К.“ № **, ет. *, офис № *.
В исковата молба се твърди, че на 22.07.2009г. между ищцовото дружество и
„Е.*“ ЕООД бил сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот ,
съгласно който „Е.*“ ЕООД, като собственик на право на строеж върху дворно
място, представляващо поземлен имот III-404 в квартал 3704 по плана на к.к. Слънчев
бряг - запад, с находяща се в него СЕДЕМЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА С
МАГАЗИНИ - „С.д.“ б-*, с идентификатор *****.3, състояща се от шест жилищни и
един мансардни етажи, изградена в дворно място на площ от 5972 кв.м. по документ за
собственост и 5967 кв.м. по скица № 16635/17.05.2007г. на СГКК Б., представляващо
урегулиран поземлен имот с идентификатор ***** и при съседи: 51500.507.159,
51500.507.177, 51500.507.149 и пешеходна алея, се задължило да продаде на „К.“
ЕООД - помещение № ** във вилно селище „С.д.“, със застроена площ 27 кв.м.,
състоящ се от помещение и баня със санитарен възел, намиращ се на първи етаж, при
граници: *****.3.7, *****.3.5, над обекта: *****.3.23, *****.3.22, както и
съответстващите на обекта – 3.15 кв.м. идеални части от общите части на сградата.
Горепосоченото помещение № ** съобразно нотариален акт за прехвърляне на идеални
части от УПИ и право на строеж № ******г. на Нотариус Мария Бакърджиева с рег. №
110 на НК, с район на действие Районен съд - Несебър, вписан в Служба по
вписванията Несебър в Акт № *******г., представлява МАГАЗИН В5 , с
идентификатор *****.3.6, със застроена площ от 26.99 кв.м., находящ се на първи
етаж, кота +0,00 м., при граници: изток - рецепция и управител, запад - фризьорски
1
салон В4 и двор, север - двор, юг - общ коридор и фризьорски салон В4, отгоре - ап. В8,
както и 0,46 % идеални части от общите части на сградата. Страните се уговорили
продажбата да се извърши за сумата от 67107 лева с ДДС, като вместо плащане на
цената ищцовото дружество щяло да направи прихващане на тази сума със
задължението на дружеството - продавач съгласно издадени вече фактури за СМР.
Акцентира се, че ответното дружество „В.Г.“ ООД е правоприемник на „Е.*“ ЕООД.
Изтъква се, че уговореният между дружествата начин на плащане касаел договорни
отношения между тях преди сключване на предварителния договор за това ищцовото
дружество да извърши строителни услуги на ответното дружество, за които ответника
извършил строителство в периода от 2006г. до 2009г. За възложените строителни
услуги от ответното дружество на ищцовото дружество бил сключен договор за
строителномонтажни работи от 08.05.2006г. За извършените от ищцовото дружество
строителни услуги в размер на 67107 лв. с ДДС били издадени фактура
№**********/02.06.2008г. за сумата от 9032.40 лева с ДДС, фактура
№**********/02.06.2008г. за сумата от 17940 лева с ДДС, фактура
№**********/11.07.2008г. за сумата от 30000 лева с ДДС, фактура
№**********/01.08.2008г. за сумата от 17507.94 лева с ДДС и фактура
№**********/01.08.2008г. за сумата от 4110 лева с ДДС. Навежда се, че съобразно
раздел III от договора, ответното дружество, в качеството си на продавач, се задължило
да прехвърли собствеността върху обекта до 31.12.2009г., като съгласно раздел III, т.
3.1. продавачът бил задължен да предаде обекта на купувача в деня на на нотариалното
изповядване, необременен с вещни тежести, възбрани или вписани искови молби. В
раздел IV, т.4.1. страните се уговорили, че ако ответното дружество не изпълни
поетите задължения, дължи на купувача обезщетение в размер на 10 % от стойността
на продавания обект. Твърди се, че към момента на сключване на процесния договор
ищцовото дружество вместо плащане е извършило прихващане. Излагат се
съображения, че ищцовото дружество владее имота явно и спокойно от 22.07.2009г.,
без да има спорове за него от страна на ответното дружество и от трети лица. Твърди
се, че в имота са извършени подобрения от ищцовото дружество. С тези доводи се
моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено спрямо ответното
дружество, че ищцовото дружество е собственик на процесния недвижим имот.
Представят се писмени доказателства. Прави се искане за допускане до разпит на
трима свидетели при режим на довеждане. Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество „В.Г.“ ООД - в ликвидация, с който се оспорва исковата молба като
неоснователна. Не се спори, че „В.Г.“ ООД е обявено в ликвидация и е правоприемник
на „Е.*“ ЕООД. Оспорват се твърденията на ищеца за валидно сключен предварителен
договор, за платена цена на имота, както и за предадено владение. Твърди се, че
предварителния договор не е подписан от управителя на дружеството собственик на
имота, поради което липсва валиден договор, който да е породил задължения за
дружеството продавач. Сочи се, че облигационните отношения на двете дружества
относно извършени СМР не са относими към настоящия спор. Счита, че прихващане на
цената на имота не е извършено и, че предвидената в чл. 2.2. от предварителния
договор клауза е само бъдеща възможност/обещание, което не е изпълнено. Твърди се,
че липсва плащане на цената на процесния недвижим имот. Изтъква се, че
задължението на „Е.*“ ЕООД за заплащане на сумата от 67107 лева по посочените
фактури е погасено по давност. Развиват се доводи, че владението върху имота не е
предавано. Навежда се, че дори да се приеме за валидно сключен, към настоящия
момент договора е загубил правното си значение, тъй като правата по него са погасени,
2
поради изтичане на давностни срокове. Посочва, че за ищеца към момента на
договоряне било известно, че процесния имот бил обременен с възбрана от НАП,
поради което нотариалното прехвърляне на имота не е било възможно преди вдигане
на възбраната. Заявява се, че към настоящия момент възбраната върху имота все още
не е вдигната, като впоследствие са били наложени и други възбрани от кредитори на
дружеството. Сочи се, че ищцовото дружество е държател на чужд имот по
облигационно правоотношение, което изключва намерението да свои за себе си.
Предвид изложеното се моли съда да отхвърли иска, като неоснователен. Прави се
искане за изискване и прилагане по делото на изп. дело № ********** на публичен
изпълнител към НАП. Моли се да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при
режим на довеждане. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, пълномощника на ищцовото дружество поддържа исковата
молба и моли същата да бъде изцяло уважена. Представя писмени и ангажира гласни
доказателства. Представят списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Процесуалният представител на ответното дружество оспорва исковата молба и
поддържа отговора на исковата молба. Също представя писмени доказателства.
Пледира за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан на основанията,
изложени в отговора на исковата молба.
Съдът намира, че исковата молба е допустима – подадена е от лице, което има
правен интерес от решаване на казуса пред надлежната инстанция и съдържа
необходимите по закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между
ищцовото дружество и „Е.*“ ЕООД с ЕИК ***** е бил сключен Договор за
строително-монтажни работи на 08.05.2006г. /л.17 по гр.д. № 8045/2022г. по описа
на РС-Б.- том 1/. Твърди се от страна на ищцовото дружество, че за извършените
от него строителни услуги в размер на 67107 лева с ДДС е издал пет броя фактури,
подробно описани в исковата молба, копия от които са приложени по делото
/л.12-16 вкл. по гр.д. № 8045/2022г. по описа на РС-Б.- том 1/. Поради неплащане
на сумите за извършените от ищеца СМР, между „Е.*“ ЕООД с ЕИК ***** и „К.“
ЕООД бил сключен предварителен договор от 22.07.2009г. за продажба на
недвижим имот - Помещение № ** в комплекс „С.д.“ в КК Слънчев бряг /л.11 по
гр.д. № 8045/2022г. по описа на РС-Б.- том 1/. От страна на дружеството-продавач,
договорът бил подписан от Р. С., дъщеря на управителя на „Е.*“ ЕООД, която
потвърждава това обстоятелство в показанията си по делото /л.640 по настоящото
дело - т.3/.
Независимо, че в т.3.1.1 от предварителния договор за продажба на
процесното помещение № **, е посочено, че продавачът се задължава да предаде
на купувача обекта в деня на нотариалното изповядване необременено с вещни
тежести, възбрани или вписани искови молби, ищцовото дружество твърди, че
владението върху процесния имот му е предадено в деня на подписване на
договора – на 22.07.2009г., така както е отразено в последното изречение на т.3.2 в
предварителния договор. Твърди се също, че от тази дата – 22.07.2009г. до
настоящият момент, ищецът владее явно и необезспокоявано процесния имот, без
3
да е имало спорове относно него от страна на ответника или трети лица. В
подкрепа на твърденията си представя Пълномощно за разпореждане с недвижим
имот, видно от което управителят на „Е.*“ ЕООД – И.Р.С. е упълномощил бившия
управител на ищцовото дружество – А. К. да го представлява от негово име и за
негова сметка, като подаде заявления за включване на ел.енергия относно
недвижим имот, находящ се в КК Слънчев бряг – запад, ВС „С.д.“, партер,
представляващ: Помещение № ** /л.24 по гр.д. № 8045/2022г. по описа на РС-Б.-
том 1/. Представен е също Приемо-предавателен протокол от 19.08.2009г.,
свидетелстващ за проведена среща между ел.техник от „Е.*“ ЕООД и А. К., на
която техническото лице е замерило показанията на дневната и нощната
електроенергия, както и на индивидуалния водомер в имот № В-5 /л.20 по гр.д. №
8045/2022г. по описа на РС-Б.- том 1/. В подкрепа на твърденията за
необезпокоявано владеене на имота от страна на ищеца е представен и договор за
наем, сключен между ищцовото дружество и „В.М.“ ЕООД на 04.12.2014г. /л.21-
23 вкл. по гр.д. № 8045/2022г. по описа на РС-Б.- том 1/. Представените писмени
доказателства не са оспорени от ответника и са приети по делото. В хода на
съдебното производството са разпитани трима свидетели, водени от ищцовата
страна.
От представената по делото справка от Търговския регистър по партидата на
„Е.*“ ЕООД /л.25-26 вкл. по гр.д. № 8045/2022г. по описа на РС-Б.- том 1/ се
установява, че дружеството е заличено и негов правоприемник е „В.Г.“ ООД - в
ликвидация, с ЕИК ***** – ответник по иска.
Ответното дружество, чрез процесуалния си представител, оспорва твърденията
на ищеца за придобИ.е на процесния имот в резултат на изтекла в негова полза
давност, като твърди, че имота е ползван неустановено време от ищеца като държател,
но не и като владелец. В подкрепа на това заявява, че на ищеца е било известно, че
ответното дружество е имало и има задължения към НАП, заради които процесният
имот е бил възбранен, което е било и причина да не се стигне до сключването на
окончателен договор за покупко-продажба.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на
чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявен е положителен установителен иск за собственост, основан на изтекла
в полза на ищеца придобивна давност, считано от 22.07.2009г., с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК вр.чл.79 ЗС.
В тежест на ищеца в качеството на страна, заявяваща право на собственост
върху имота, е да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на
предпоставките за възникване на въведеното от него придобивно основание. За да
произведе ефект придобивната давност е необходимо да бъде доказано от ищеца
намерението за своене на имота да е демонстрирано по отношение на действителния
собственик, както и да е налице позоваване на придобИ.ето, тъй като съгласно
действащите правила - чл. 120 ЗЗД, българското право не признава служебното
зачитане на давността. В негова тежест е да установи по делото при условията на
главно и пълно доказване две кумулативно дадени предпоставки - претендиращият
несобственик следва да е упражнявал фактическата власт по отношение на имота, без
противопоставяне от страна на собственика, както и да е демонстрирал по отношение
на невладеещия собственик поведение, което сочи, че упражнява собственическите
4
правомощия в пълен обем и това поведение е известно на собственика. При
доказването на тези факти, в тежест на ответника е да докаже съществуването на
отричаното от ищеца право на собственост върху процесния имот. Тежестта на
доказване е указана на страните с Определение № 658 от 30.05.2023г., постановено по
настоящото дело /л.32-34, том.1/.
От показанията на разпитания в хода на съдебното производство свидетел П.Й.-
Б. се установява, че пребивава в комплекс „С.д.“ от 2012г., откогато е собственик на
жилище и заявява, че познава А. К. и И. С.. Сочи, че с К. са съседи. Заявява, че от
2012г. до настоящия момент процесното помещение е обитавано единствено от А. К. и
семейството му, и никой не е имал претенции към него. Свид.Б. установява, че К. е
извършвал строително-ремонтни дейности при построяването на комплекса, но поради
невъзможност на И. С. да му заплати, му е дал процесния имот.
Показанията на свид.Б. се потвърждават и от показанията на свид.М.М., който
сочи, че за първи път видял А. К. през 2007г. пред офиса на И. С., където К. чакал
наред с други хора да му бъдат заплатени извършените на С. услуги – боядисване и
шпакловане. Тъй като С. нямал възможност да заплати положения от К. труд, същият
му казал, че ще му даде жилище. Свид.М. сочи, че К. не е имал намерение да си купува
жилище от С.. Същото му било дадено като възмездие за неговия труд. Пред съда,
свид.М. установява, че откакто му е дадено жилището, вижда А. К. в него всяка годна
до настоящия момент. Заявява, че не е имало други спорове за процесното жилище с
други хора.
Съдът намира за неотносимо по делото наведенито от пълномощника на
ответната страна възражение за невалидност на процесния предварителен договор за
продажба на недвижим имот от 22.07.2009г., поради неподписването му от управителя
на дружеството-продавач, а от неговата дъщеря Р. С.. Това е така, тъй като предмет на
делото не е иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, а по чл.79 от ЗС. Видно от
показанията на свид.Р. С. – дъщеря на управителят на „Е.*“ ЕООД, баща й е наемал
фирмата на А. К. /бившия управител на ищцовото дружество/ да извършва
строителни дейности. Същата потвърждава, че между „Е.*“ ЕООД и „К.“ ЕООД е бил
сключен предварителен договор за продажба на помещение в комплекс „С.д.“,
съдържанието на които потвърждава, както и че се е подписала под израза „За
продавача:“ в договора. Свид.С. сочи, че и е известно ползването на процесното
помещение от страна на А. К., като изразява предложение, че К. владее имота
повече от 10 години. Заявява, че не й е известно други лица да са имали претенции
към процесното помещение. Сочи, че към момента собственик на имота се води
ответното дружество.
Недоказано остана по делото възражението на ответната страна, че
ищцовото дружество е държател, а не владелец на имота, тъй като управителят на
същата е бил наясно, че имота е възбранен, заради задължения на продавача към
НАП. Видно от представената и приета като доказателство по делото преписка от
ТД на НАП по изпълнително дело № **********/2003г. образувано срещу „В.Г.“
ООД – в ликвидация, на 20.07.2009г., Мария Добрева - публичен изпълнител при
ТД на НАП-Б. е издала постановление за налагане на обезпечителни мерки за
обезпечаване на публично вземане на „Е.*“ ЕООД, с което е била наложена
възбрана върху няколко имота на дружеството-длъжник, включително и върху
процесния имот /вж.стр.407-408, т.2 по настоящото дело/. Соченото
постановление е било вписано в Службата по вписвания при РС-Несебър на
5
22.07.2009г. На същата дата е бил сключен и предварителния договор между „Е.*“
ЕООД и „К.“ ЕООД. В показанията си пред съда, свид.Р. С. заявява, че не и е
известно дали К. е знаел, че всички имоти на фирмата на баща й са били дадени
като обезпечение на задължения към НАП. С оглед гореизложеното, съдът
приема, че при сключването на предварителния договор, ищецът не е бил наясно
нито със задълженията на „Е.*“ ЕООД, нито с наложените върху имотите му
обезпечителни мерки. Нещо повече, от показанията на свид.М.М. се установява,
че е присъствал на разговори между управителя на „Е.*“ ЕООД И. С. и негови
контрахенти, при които С. е казвал, че ще се оправят, като им даде жилище,
апартамент, както се случило и с ищеца.
Неотносимо по делото е и възражението на пълномощника на ответната
страна, че задължението на „Е.*“ ЕООД за заплащане на сумата от 67 107 лева по
посочените фактури е погасено по давност. Това е така, тъй като предмет на
настоящия спор не е претенция за заплащане на сочената сума в размер на 67107 лева
по издадените от ищеца фактури.
Недоказано остана и възражението на ответника, че владението върху
процесния имот не е било предавано. Както свидетелите, така и от представените
доказателства се установи, че от 2007г. до настоящият момент бившият управител на
ищцовото дружество А. К. владее имота явно и необезпокоявано.
Видно от партидата на ищцовото дружество в Търговския регистър, на
13.04.2010г., управител на ищцовото дружество е станала М.К.К., която е управител на
същото и към настоящия момент.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години.
От събраните по делото доказателства се установява, че А. К. е владял
процесния имот в качеството му на управител на ищцовото дружество за периода от
2007г. до 2010г., като след това е продължил да го владее явно и необезпокоявано с
намерение за своене, но вече в качеството му на физическо лице. Искът обаче е
предявен не от физическото лице А. К., а от „К.“ ЕООД и по делото остана
недоказано, че именно ищцовото дружество е владяло процесния имот повече от
10 години явно и необезпокоявано. С оглед на това предявения иск следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
С оглед на този резултат, и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на
ответната страна следва да се присъдят направените по делото разноски. Поради
липсата на заявено искане за това и липсата на представени доказателства, такива
не се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: с.А., общ.С., ул.„П.“ № **, представлявано от управителя М.К.К., със
съдебен адрес: гр. Б., ул. „К.Б.*” № **, вх. *, ет. * – Адвокатско съдружие „А.Б.с.“
против „В.Г.“ ООД - в ликвидация, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
6
гр.Б., ул.„Б.“ № *, ет. *, представлявано от ликвидатора М. Д. Х., с адрес: гр.Б., ул.
„Т.К.“ № **, ет. *, офис № *, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка
с чл.79 от ЗС, за признаване за установено спрямо ответното дружество, че „К.“
ЕООД е собственик на следния недвижим имот: Помещение № ** във вилно селище
„С.д.“, със застроена площ 27 кв.м., състоящ се от помещение и баня със санитарен
възел, намиращ се на първи етаж, при граници: *****.3.7, *****.3.5, над обекта:
*****.3.23, *****.3.22, както и съответстващите на обекта – 3.15 кв.м. идеални части от
общите части на сградата, представляващо МАГАЗИН В5, с идентификатор
*****.3.6, със застроена площ от 26.99 кв.м., находящ се на първи етаж, кота +0,00 м.,
при граници: изток - рецепция и управител, запад - фризьорски салон В4 и двор, север -
двор, юг - общ коридор и фризьорски салон В4, отгоре - ап. В8, както и 0,46 % идеални
части от общите части на сградата, съгласно нотариален акт за прехвърляне на
идеални части от УПИ и право на строеж № ******г. на Нотариус Мария Бакърджиева
с рег. № 110 на НК, с район на действие Районен съд – Несебър, на основание
давностно владение, продължило от 22.07.2009г. до настоящия момент.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Б..
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7