Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 1020 /
09.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на десети
юни, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ГАНЕВА
ГАЛЯ
РУСЕВА
при секретар С.А., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 973/2020г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът „Кларима“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.Пловдив, ул.“Раковска“ № 31, представлявано от управителя Г.С.Г.,
е оспорил решение № 260036/15.02.2021г. по АНД № 1132/2020г. по описа на
Районен съд Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 498235-F502406/23.01.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ –
Бургас в ЦУ на НАП. С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл.42,
ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от Закон за
данък върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл.185, ал.2, изречение 2 от ЗДДС във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500
лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Счита,
че процесното деяние следва да се квалифицира като маловажно. Иска обжалваното
решение да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът, чрез законния си представител Г.Г.
поддържа жалбата и иска отмяна на обжалваното решение.
Ответникът по касация ТД на НАП - Бургас, редовно уведомен, не
изпраща представител. Излага становище по същество на спора в отговор на
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Христо
Колев, счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение
предлага да бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
„Кларима“ ЕООД е наказано за това, че на 28.07.2019г. в 13:50
часа при извършена проверка на магазин, находящ се в к.к.“Слънчев бряг“ и
стопанисван от дрежеството-касатор е установено, че в качеството му на
задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ не е изпълнил
задължението си да съхранява в търговския обект свидетелство за регистрация на
монтираното и въведено в експлоатация за обекта фискално устройство с ИН на ФУ
DT673560 и ИН на ФП № 02673560. Посочено е, че същото е било поискано и не е
било представено до края на проверката.
Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена
нормата на чл.42, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с
чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Съгласно чл.42, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ
(в приложимата редакция) лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект
съхранява в търговския обект свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД.
Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по
ал. 1.
Съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС на лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства е приел,
че не са налице съществени нарушения на процедурата при установяване на
административното нарушение и при налагане на наказанието и е потвърдил
наказателното постановление.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо и правилно.
Наведените
в касационната жалба възражения са неоснователни. Обстоятелството, че
управителят на наказаното дружество преди съставяне на АУАН за констатираното
нарушение лично е занесъл на проверяващите органи свидетелството за регистрация
на фискалното устройство, не е от значение за квалифициране на деянието, защото
субектът е наказан за това, че не съхранява в търговския си обект
свидетелството за регистрация, а не защото няма свидетелство за регистрация.
Фактът, че въпросното свидетелство за регистрация на фискалното устройство
действително по време на проверката, извършена на 28.07.2019г. не се е намирало
в търговския обект, е установен по несъмнен начин и не се оспорва от касатора.
Следващите действия, като подчертаното – предоставяне на проверяващия орган в
кратък срок на свидетелството за регистрация на фискалното устройство, могат да
се възприемат само като смекчаващи обстоятелства при определяне размера на
наказанието. В процесния случай те очевидно са отчетени, тъй като наложеното
наказание е в минимален размер.
На
следва място неоснователно е възражението, че отсъствието на щета за фиска,
изразяваща се в неплащане или укриване на данъците, има значение за
квалифициране на процесното деяние. Нарушението, за което касаторът е
санкциониран е на простото извършване. То няма съставомерен вредоносен
резултат, т.е. наличието или отсъствието на щета не е сред обективните елементи
на деянието и не участва при квалифицирането му, както и при определяне на
наказанието. С други думи законодателят не се интересува при осъществяване на
такова деяние дали има или няма щета. Отделно от това наличието на щета често
води до друга правна квалификация, т.е. до извършване на друго нарушение, наред
с процесното. По делото не е изследвано обстоятелството, свързано с плащане или
укриване на данъци именно по изложените съображения.
Въз
основа на посочените до тук аргументи следва да се направи извод, че деянието
не е маловажно. Нарушението е типично и не се отличава по своята обществена
опасност от други сходни нарушения на тази норма. Доколкото е формално (на
простото извършване), не се изисква то да е довело до настъпване на вреди,
както за бюджета, така и да влияе върху извършването на процесуални действия от
страна на проверяващи, т.е. самото деяние по своето съдържание няма как да
препятства извършване на проверка по отношение на спазването на други
задължения, регламентирани в Наредба № Н-18/2006г.
Поради
неоснователност на касационните възражения, обжалваното решение на Районен съд
Несебър следва да бъде оставено в сила.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260036 от 15.02.2021г. постановено по
АНД № 1132/2020г. на Районен съд – Несебър, с което потвърждава наказателно
постановление № 498235-F502406/23.01.2020г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на „Кларима“ ЕООД за нарушение на
чл.42, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от
Закон за данък върху добавената стойност, на основание чл.185, ал.2, изречение
2 от ЗДДС във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: