Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 287
град Плевен,01.06.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесети и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Даниела
Дилова ЧЛЕНОВЕ: Цветелина Кънева
Любомира Кръстева
при секретаря Милена Кръстева и в присъствието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 305
по описа на Плевенски административен съд за 2023 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С
Решение №
136/15.03.2023 г., постановено по НАХД №189/2023г., Плевенски районен съд е отменил като незаконосъобразно
Наказателно постановление № 84/20.12.2022 г. издадено от Кмет на
Община Плевен, с което на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Плевен,
представлявано от управител К.Т.
, на основание чл.21, т.3 от Наредба №32 / 2016 г. на Общински съвет Плевен е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за извършено
нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 32/2016 г. на Общински съвет Плевен.
Така
постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от Кмет
на Община Плевен чрез юрисконсулт З..
В
касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно. Сочат
се обстоятелствата, довели до незаконосъобразност на съдебното решение – съдът
неправилно е приел, че при издаването на НП са допуснати процесуални нарушения.
Твърди се, че санкционираното юридическо лице е било надлежно поканено за
съставяне на АУАН, както и че нарушението чрез бездействие е описано с всички
съществени белези от обективна страна в АУАН и в НП, а дори и да е бил налице
пропуск в описанието в АУАН, то той е бил отстранен по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН.
Касаторът
иска да бъде отменено решението на ПлРС и да се постанови ново решение, с което
да се потвърди НП.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна,
допустима е и следва да бъде разгледана.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт З.,
поддържа жалбата и претендира присъждане на
юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лв.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. В.,
оспорва касационната жалба, моли да бъде оставено в сила съдебното решение и претендира
присъждане на разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен взема становище за основателност на касационната
жалба.
Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът
определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Плевенски административен съд, втори касационен
състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с
оглед посочените в жалбата касационни основания, намира, че жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗУТ при повреди на подземните
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, които трябва да бъдат
отстранени незабавно, възложителят или експлоатационното дружество може да
започне работите веднага, като уведоми за това съответната общинска
администрация и собствениците на засегнатите поземлени имоти.
В чл.74, ал.1, т. 8 и т. 9 от ЗУТ е предвидено
задължение за строителя на съоръжения на техническата инфраструктура да извърши
за своя сметка необходими възстановителни работи в срокове, определени от
общинската администрация и да отстрани нанесените повреди, констатирани от
общинската администрация и отразени в констативен протокол, в срокове,
определени от общинската администрация.
За неизпълнение на посоченото задължение по чл. 74,
ал. 1, т. 8 и т. 9 от ЗУТ в чл. 232, ал. 5, т. 6 от ЗУТ е предвидено
административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лв. за лице, което не
извърши възстановителните работи и не отстрани за своя сметка нанесените
повреди на чужд недвижим имот във връзка с осъществяван от него строеж в срока,
определен от органите на общината или от органите на ДНСК.
А за юридическите лица и едноличните търговци е
предвидено изрично по чл. 237а от ЗУТ за други нарушения на този закон, на приетите
от МС, съответно издадените от министрите актове по неговото прилагане и
другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на
решенията и предписанията, основани на тях, да се налага имуществена санкция в
размер от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко
наказание.
Общински съвет Плевен е приел с Решение
№424/22.12.2016 г. Наредба № 32 за изграждане на елементите на техническата
инфраструктура на територията на Община Плевен, публикувана на официалната
електронна страница на Общински съвет Плевен (Наредба №32/2016 г.).
Съгласно чл.7, ал. 3 от Наредба № 32/2016 г. на Общински
съвет Плевен, в приложимата към 2022 г. редакция, след приключване на аварийния
ремонт, засегнатите от него общински пътища и улици, пътна инфраструктура и
озеленени площи се възстановяват в срок от 10 (десет) дни от лицата, извършили
аварийния ремонт до състояние, съответстващо на това, преди извършването на
ремонта. Ако възстановяването е невъзможно поради обективни причини, лицата,
извършили прокопаването, възстановяват повредите по пътното платно и
тротоарите, за да осигурят проходимостта им. Качеството на извършените
възстановителни работи се удостоверява с протокол, съставен от длъжностно лице,
определено от Кмета на Община Плевен
За нарушение на задължението по чл. 7, ал. 3 от
Наредбата в чл. 21, ал. 3 от Наредба 32/2016 г. е предвидено налагане на
административно наказание имуществена санкция в размери от 500 до 5000 лв. на възложител,
който не извърши възстановителните работи и не отстрани за своя сметка
нанесените повреди на общинско имущество във връзка с осъществявани от него СМР
по тази наредба в срока, определен от органите на Общината.
При сравнение на разпоредбите на чл. 74, ал. 1, т. 8 и
т. 9 от ЗУТ и чл. 237а от ЗУТ от една страна, и разпоредбите на чл. 7, ал. 3 и
чл. 21, ал. 3 от Наредба 32/2016 г. на Общински съвет Плевен от друга страна,
се установява, че имат за предмет на регулация едни и същи обществени отношения,
т.е. в противоречие с чл. 8 ЗНА разпоредбите на Наредба 32/2016 г. на Общински
съвет Плевен преурежда отношения, които вече са уредени с нормативен акт от
по-висока степен.
По делото пред първата инстанция са събрани писмени и
гласни доказателства. От анализа им се установява следното от фактическа страна:
На 26.09.2022 г. инж. В.Г. и инж. Й.П., служители на община
Плевен, извършили проверка в гр.Плевен за наличие на невъзстановени настилки от
отстранени аварии, при която установили, че на пет улици в гр.Плевен не са
възстановени настилките (лист 11 от първоинстанционното дело).
На 30.09.2022 г. е изпратена покана до „Водоснабдяване
и канализация Плевен“ ЕООД по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за явяване в
7-дневен срок от поканата за съставяне на АУАН за установени две нарушения при
извършен авариен ремонт на ул.Берковица №30 в гр.Плевен: не е заплатена
гаранционна сума по чл. 9, ал. 3 от Наредба № 32 за изграждане на елементите на
техническата инфраструктура на територията на Община Плевен и не е възстановена
настилка от 2 кв.м. в 10-дневен срок от извършване на аварийния ремонт съгласно
чл. 7, ал. 3 от същата Наредба №32/2016 г.
Поканата е връчена на лицето Диана Чоканова (лист 16
от първоинстанционното дело). Лицето е упълномощено с пълномощно от 17.12.2021
г. от управителя на „Водоснабдяване и канализация Плевен“ ЕООД да получава
препоръчаната кореспонденция на дружеството (лист 5 от делото).
На 13.10.2022 г. е съставен АУАН № СК-16, в отсъствие
на представител на нарушителя, за две нарушения: „при възстановяване на възникнала авария на водопровод на ул. *** в
гр.Плевен не е заплатена гаранционната сума по чл. 9, ал. 3 от Наредба №32/2016
г. на Община Плевен“ и „не е
възстановена настилка от 2 кв.м. в 10-дневен срок от извършване на аварийния
ремонт съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредба №32/2016 г.“.
В АУАН е посочено, че нарушението е установено при
извършена проверка на 26.09.2022 г. АУАН е подписан от актосъставителя и двама
свидетели, за които не е посочено дали са свидетели на извършване на
нарушението, на установяването на нарушението или на съставяне на АУАН.
АУАН е изпратен по пощата на дружеството. Няма данни
представител на дружеството да е канен за предявяване и връчване на акта.
Актът е получен на 17.10.2022 г. от Ралица Шарбанска, упълномощено с пълномощно от 17.12.2021 г. от
управителя на „Водоснабдяване и канализация Плевен“ ЕООД да получава препоръчаната
кореспонденция на дружеството (лист 5 от делото).
На 21.10.2022 г. дружеството е подало възражение по
съставения АУАН, като се твърди, че настилката на ул. *** в гр. Плевен е
възстановена. Посочва се, че в АУАН липсват съществени реквизити – няма
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Оспорва се и
редовността на връчване на АУАН.
На 28.11.2022 г. на дружеството е изпратено
предложение за сключване на споразумение (лист 23 от първоинстанционното дело).
Предложението е връчено по пощата на Н.П., упълномощена с пълномощното от
17.12.2021 г. Няма данни по делото предложението да е прието и да е постигнато
споразумение между страните.
На 20.12.2022 г. е издадено процесното НП № 84, с
което на основание чл. 21, ал. 3 от Наредба №32/2016 г. на Общински съвет
Плевен на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за
нарушение по чл. 7, ал. 3 от Наредба №32/2016 г. на Общински съвет Плевен,
което е описано както следва: след като
е отстранена авария на адрес гр. Плевен, ул. Берковица № 30, не е възстановил в
10-дневен срок засегнатата от ремонта пътна инфраструктура в състоянието, в
което е била преди него. Посочено е, че датата на нарушението е 26.09.2022 г.,
като аварията е била отстранена на 20.06.2022 г. и пътната настилка е следвало
да бъде възстановена в 10-дневен срок до 30.06.2022 г., нарушението е извършено
чрез бездействие, продължено до датата на извършване на проверката 26.09.2022
г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели безспорно
се установява, че на 26.09.2022 г. служители на Община Плевен са извършили
проверка на различни места в града, включително и на ул. ***, за да установят
възстановена ли е настилката след отстраняване на аварии на водопроводната и
канализационната мрежа. При проверката са констатирали, че на място не е
възстановена асфалтова настилка след отстранена авария. Свидетелите не са измервали
площта на мястото.
Районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са
ограничили правото на защита, поради което водят до незаконосъобразност на
издаденото НП.
Съдът е посочил, че поканата за съставяне на АУАН е
връчена на лице, за което няма доказателства, че е упълномощено да представлява
дружеството в административно-наказателни производства и при връчването не е
отбелязано качеството на лицето, получило пратката.
На следващо място РС посочва, че и процедурата по чл.
43 от ЗАНН предявяване и връчване на АУАН не е спазена. АУАН е връчен на лице,
за което не са представени
доказателства, че е било упълномощено да представлява дружеството в
административно-наказателното производство.
Съдът е установил, че в съставения АУАН нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, не са описани съгласно изискванията на
чл. 42 от ЗАНН. В АУАН липсва дата на извършване на нарушението, а е посочена
само датата на извършване на проверката. По този начин, според РС, се нарушава
правото на защита на дружеството. В НП нарушението е описано подробно, с
посочена дата на извършване, но според РС допуснатото в този случай нарушение
при съставяне на АУАН, не може да се санира с описание в НП. Налице е изискване
за правно единство между текстовото описание на нарушението в АУАН и в НП,
защото с АУАН се формулира фактическото и правно обвинение, което се повдига на
нарушителя, и срещу което той се защитава. Разминаването между АУАН и НП според
съда нарушава правото на защита на санкционираното лице и представлява
съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъбразност на издаденото
НП. Според съда административно-наказващият орган не е изпълнил задължението си
по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да провери акта и да го върне на актосъставителя.
Вместо това той е включил нови факти и обстоятелства при издаването на НП в
опит да допълни и прецизира обвинението. По този начин според съда
санкционираното лице е било поставено в невъзможност да разбере за какво нарушение
е привлечено към отговорност и е наказано да деяние, за което не му е предявено
обвинение със съставения АУАН.
Въз основа на тези изводи, РС Плевен е отменил като
незаконосъобразно оспореното пред него наказателно постановление и е присъдил
на „Водоснабдяване и канализация Плевен“ ЕООД сторените деловодни разноски.
Пред касационната инстанция при обжалване на
постановеното от РС Плевен решение се навеждат доводи, че поканата за съставяне
на АУАН и съставеният АУАН са връчени на надлежно упълномощени лица. Представено
е пълномощното, издадено от управител на „Водоснабдяване и канализация Плевен“
ЕООД. Възразява се на направения извод, че в АУАН не се посочва дата на
извършване на нарушението. Според касатора нарушението е извършено чрез
бездействие, поради което към датата на проверката същото е продължено и затова
за дата на нарушението е приета датата на проверката 26.09.2022 г. Твърди се,
че допълването на описанието на нарушението в НП не представлява въвеждане на
нови факти и обстоятелства, които да изменят основните елементи на нарушението,
а в случая е налице хипотезата на чл.53, ал. 2 от ЗАНН, позволяваща при
безспорно установено извършване на нарушението, нарушителя и неговата вина,
административно-наказващият орган да отстрани допусната в АУАН нередовност,
като прецизира описанието на нарушението.
В отговора по касационната молба „Водоснабдяване и
канализация Плевен“ ЕООД посочва, че в случая неправилно е приложена норма от
подзаконовия нормативен акт Наредба № 32/2016 г. на Общински съвет Плевен.
Твърди се, че разпоредбите, които са приложени, противоречат на Закон за
устройство на територията, че в случая, ако е налице нарушение, то това е
нарушение по ЗУТ, и предвиждането на санкции в наредба, приета от общински
съвет, за нарушения, за които са предвидени изрично санкции в специалния закон,
противоречи на закона и налагането на санкции на основание наредбата е
недопустимо. Отново се правят възражения за липса на посочена дата на
извършване на нарушението в АУАН, липса на описание на обстоятелствата – какъв
вид настилка не е възстановен, каква е площта, която не е възстановена – което пречи и на изчисляването на сроковете
по ЗАНН и на нарушителя да разбере, какво нарушение му се вменява.
Касационният състав, при така установената фактическа
обстановка и приложими правни норми стигна до следните изводи от правна страна:
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗНА наредбата е нормативен
акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на
нормативен акт от по-висока степен.
Чл. 8 от ЗНА предвижда възможност всеки общински съвет
да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока
степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.
Съгласно чл. 12 от ЗНА актът по прилагане на закон
може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден. Т.е.
изисква се изрична законова делегация за издаване на подзаконовия нормативен
акт за доуреждане на конкретна материя.
Според императивната норма на чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от
ЗНА нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите
нормативни актове от по-висока степен и ако постановление, правилник, наредба
или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен,
правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.
Чл. 5, ал. 1 от АПК регламентира основния принцип в
административното производство, че, когато постановление, правилник, наредба,
инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от
по-висока степен, се прилага по-високият по степен акт.
Съгласно чл. 2,
ал. 3 от ЗАНН общинските съвети при издаване на наредби определят съставите на
административните нарушения и съответстващите на тях наказания, предвидени в ЗМСМА.
Т.е. в компетентността на общинските съвети е да определят административни
нарушения за обществени отношения, които не са в изключителната компетентност
на друг орган.
Обществените
отношения свързани със строителството са уредени със специален Закон за
устройство на територията. В ЗУТ са налице изрични разпоредби, уреждащи
задълженията на строителя на съоръжения на техническата инфраструктура (какъвто
безспорно се явява „Водоснабдяване и канализация Плевен“ ЕООД в случаите,
когато извършва отстраняване на повреди на подземната водопроводна мрежа) да
извърши за своя сметка необходими възстановителни работи в срокове, определени
от общинската администрация и да отстрани нанесените повреди. Както и
разпоредба, уреждаща изрично административно-наказателната отговорност на
юридическите лица в случай, че това задължение по закон не бъде изпълнено – чл.
237а от ЗУТ.
Общинската наредба представлява подзаконов нормативен
акт (нормативен административен акт съгласно чл. 75 от АПК) от местно значение,
който следва да детайлизира или доурегулира отделни разпоредби или
подразделения на закон (нормативен акт от по-висока степен), поради което
нейните разпоредби следва да са съобразени със закона, въз основа на който се
издава, като стриктно се придържа към неговата рамка и е в съответствие с
неговото съдържание. Т.е. уредбата, която може да се дава с общинска наредба,
след изрична законова делегация, следва да уточнява и конкретизира определена законова
уредба съобразно местните условия, без обаче да установява положения, които да
са в противоречие със закона, или да преурежда по различен начин вече уредени
от закон обществени отношения.
В случая е налице изрична уредба в ЗУТ на задължението
строителят да извърши възстановителни работи в срокове, определени от
общинската администрация по реда на чл. 74 от ЗУТ, и да отстрани нанесените повреди
на чужди имоти, в случая на настилката на общинската улица, както и изрични
разпоредби, регламентиращи административно-наказателната отговорност при
неизпълнение на това задължение – за физическите лица по чл. 232, ал.5, т.6 от ЗУТ и за юридически лица по чл. 237а от ЗУТ.
С оглед разпоредбите на ЗНА и изричната разпоредба на чл.
5, ал. 1 от АПК, изискващи, когато наредба или друг подзаконов нормативен акт
противоречат на нормативен акт от по-висока степен, да се прилага по-високият
по степен акт, при квалификацията на процесното нарушение и определянето на
санкцията е следвало да се приложат нормите на ЗУТ, а не дублиращите ги норми
на Наредба № 32/2016 г. на Общински съвет Плевен, която преурежда същата
материя по различен начин.
Касационният състав счита, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП административно-наказващият орган неправилно е приложил разпоредбите
на Наредба №32/2016 г. на Общински съвет Плевен, вместо изричните разпоредби на
ЗУТ, които са приложими в случая и уреждат процесните обществени отношения
изчерпателно и не предвиждат законова делегация за уреждането им с наредба от
общинските съвети, което е довело до неправилна квалификация на установеното
нарушение и налагане на санкция по неприложима в случая санкционна норма. Това
води до незаконосъобразност на издаденото НП и същото правилно е отменено от
първоинстанционния съд.
С оглед изложеното оспореното решение на РС Плевен, с
което е отменено като незаконосъобразно процесното НП, се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
По делото е направено искане от страна на ответника за
присъждане на сторените деловодни разноски и са представени доказателства за
заплатени 480 лв. възнаграждение за адвокат. Следва да се уважи претенцията и
да се осъди Община Плевен да заплати на „Водоснабдяване и канализация Плевен“
ЕООД сторените разноски в доказания размер.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2
от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Плевенски административен съд, втори касационен
състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 136/15.03.2023 г., постановено
по НАХД №189/2023г. по описа на Плевенски районен съд, като законосъобразно.
ОСЪЖДА Община Плевен, гр.Плевен, пл.Възраждане № 2,
представлявана от кмет на община, да заплати на „Водоснабдяване и канализация
Плевен“ ЕООД гр.Плевен ул.Сан Стефано № 25, представлявано от управител, сумата
от 480 лв. (четиристотин и осемдесет лв.), представляваща сторени деловодни
разноски.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: