Р
Е Ш Е Н И Е
№ 107/08.01.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14682 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от „К.“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:*** срещу „Т. *“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес *** иск с правно основание чл. 422,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 15000,00 лв., представляваща главница по
джиросан на ищеца запис на заповед, издаден от „Т. *“ ЕООД на 26.08.2009 г. с
падеж 26.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
увреждането – 11.06.2018 г. до окончателното им изплащане, за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № * г. по ч.гр. дело № * г. по описа на ВРС.
В
исковата молба ищцовото дружество, чрез адв. Кр.Т., твърди, че в негова полза е
издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, срещу която
в срок е подадено възражение по чл. 414 от ГПК. Последното обосновало правният
интерес на ищеца да предяви настоящия иск за установяване съществуването на
вземането си по запис на заповед от 26.08.2009 г. издаден от „Т. *“ ЕООД, с
който дружеството се задължило безусловно и неотменимо да заплати в полза на В.
Н.И., ЕГН ********** сумата от 15000,00 лв. с падеж на определен ден –
26.08.2016 г., без протест и без предявяване. Ищецът поддържа, че на падежа
длъжникът не заплатил сумата по записа на заповед, който впоследствие му бил
джиросан на 05.05.2017 г. По изложените съображения моли за увжаване на
предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника „Т. *“ ЕООД, чрез управителя Кр.Г.М., с който искът се оспорва
като недопустим и неоснователен. Поддържа се, че на 10.09.2009 г. настоящият
едноличен собственик и управител придобил дяловете в неразвиващото тогава
дейност дружество от бившата си съпругата си Т.В.М., като бракът на съпрузите бил
прекратен с развод по взаимно съгласие считано от 25.01.2013 г. Сочи, че Т. М. е дъщеря на поемателя В.Н. Ив.. Твърди, че записът на заповед е антидатиран, тъй като документът
не е съставен на посочената в него дата на издаване - 26.08.2009 г. Твърди се също, че записът на заповед
е нищожен, поради липса на форма, тъй като не съдържа изискуемите реквизити по
чл. 535 от ТЗ. Поддържа се нищожност и поради абсолютна симулация, с оглед
липсата на съгласие за съставянето на записа от Кр. М., който бил управител към
датата на издаване документа. Излага, че Т. В.а - бившата съпруга на
настоящия управител, в качеството си на управител е подписала процесния запис
на заповед, както и още три, с които задължила ответника за сумата от общо
125000,00 лв. Излага, че предмет на т.д. № * г. на ВОС бил установителен
иск за сумата от 30000,00 лв. по запис на заповед подписан от същите лица, в
същия ден. Сочи, че настоящият управител на ответното дружество узнал за записът
на заповед едва с получаване на призовките за доброволно изпълнение, но
задължения в такъв размер към трети лица не били осчетоводявани, нито отразени
в баланса при продажбата на дружествените дялове или в годишните отчети на
дружеството, като последното се потвърждава от положените подписи на тогавашния
управител Т.М. Ответникът посочва, че чрез
издадените антидатирани записи на заповед Т. М.компенсира невъзможността да
придобие дивидент от фирмата, както и се опитва да получи заедно с баща си
равностойността на частта от имоти, които последните загубили по делото за
делба между бившите съпрузи по гр.д. № * г на ВРС. На следващо място
се излага, че процесният запис на заповед е безпаричен. Твърди се, че договорът
за придобиване на дялове е нищожен поради накърняване на добрите нрави и
нееквивалентност на престациите. Оспорва се и джирото, като ответникът релевира
възражение за неговата нищожност както поради липса на форма, така и на
основание, с оглед липсата на реална сделка. Прави възражение и за погасяване
по давност на задължението по записа на заповед. По изложените съображения моли
за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат
изразените позиции по спора чрез процесуалните си представители. Доразвиват
доводите си и в писмени бележки.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ.
По настоящото дело е приобщено ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, от което е
видно, че срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК съдържаща сумата предмет на предявения установителен иск, както и че длъжникът е възразил срещу заповедта в срока по чл. 414
от ГПК. Исковата
молба с претенцията по чл. 422 от ГПК е постъпила в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.
За успешното провеждане на предявения иск ищецът следва да докаже пълно и главно само редовен от външна страна
запис на заповед,
съставен според изискванията на ТЗ, както и настъпил
падеж на задължението по него.
В тази връзка ищецът е представил и като доказателтство по делото е приет запис
на заповед от 26.08.2009 г. (л.4), с който „Т. - *“ ЕООД чрез управителя Т. В.М. се задължава в качеството на издател безусловно и
неотменимо да заплати в полза на В.Н.Ив., ЕГН ********** сумата от 15000,00 лв. с падеж на
26.08.2016 г. На гърба на записът е обективирано джиро от 15.05.2017г., с което
вземането към „Т. - *“ ЕООД е прехвърлено от поемателя Ив. на ищеца „К.“ ООД.
От анализа на съдържанието на процесния запис на заповед се установява, че
той формално е редовен от външна страна и обективира съобразно закона
действителна абстрактна сделка. Документът съдържа изискуемите реквизити по
чл.535 от ТЗ, а именно, наименование запис на заповед, безусловното обещание на
издателя да заплати на поемателя сумата от 15000,00 лв., с падеж на определен
ден, дата на издаване и място на издаване – гр. В., място на плащане – гр. В., подпис на издателя.
Доколкото минимално изискуемите реквизити на записа на заповед са
установени, а същевременно никоя от страните не е въвела теза за обезпечителна функция на записа на заповед
спрямо каузално правоотношение, то на следващо място следва да бъдат разгледани
възраженията на ответника срещу менителничния ефект, първото от които е, че записът
на заповед е антидатиран и към момента на съставянето му Т. М.не е била
управител на дружеството, противно на поддържаното от ищеца.
За установяване на горното възражение ответникът е ангажирал специални познания
по делото посредством допуснатата съдебно-графическа експертиза изготвена от
вещото лице Е.А., чието заключение съдът кредитира като пълно, обективно и
компетентно дадено. Съгласно изводите на експерта текста и подписите в записът
са изпълнени от Т. В. М. Установено е различие в овехтяването на лицевата част
и гърба на записа, както и в почерка на М. през 2009 г. и през 2019 г., което е навело вещото лице
на извода, че вероятно изследваният документ не е съставен през 2009 г., а
по-късно. Така даденото заключение не е оспорено от ищеца, който не е ангажирал
допълнителни доказателства (напр. тройна експертиза) за установяване на
твърдените от него факти във връзка с действителността на записа на заповед, в
частност, че е съставен на посочената в него дата. Същевременно от извършена
служебна справка в Търговския регистър по партидата на „Т.– *“ ЕООД се установява, че на 10.09.2009 г. е заличено обстоятелството, че управител
на дружеството е Т.В.М., а за нов управител е вписан Кр.Г.М. Следователно записът на заповед съставен
и подписан след 2009 г. се явява издаден от лице без представителна власт да
задължава ответното дружество, а релевираното в този смисъл правоизключващо
възражение на ответника се явява основателно. Действително нормата на чл. 301
от ТЗ сочи, че когато едно лице действа от името на търговец без представителна
власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави
веднага след узнаването. Респективно сделката поражда облигационното си
действие между страните по нея, който обаче отпада с обратна сила, ако търговецът
се противопостави веднага след узнаването за сключване на договора. Доколкото в
случая обаче липсват доказателства, а и твърдения, търговецът изобщо да е знаел
за издадения запис на заповед към момента на получаването на екземпляр от
заповедта за незабавно изпълнение, едновременно с което същият е подал
възражение по чл.414 от ГПК (т.е. изрично му се е противопоставил в първия
възможен момент) то презумпцията по чл. 301 от ТЗ се явява оборена и записът не
може да обвърже надлежно ответника като издател и платец по него.
С оглед формирания правен извод, останалите възражения за нищожност на
записа на заповед – за абсолютна симулация и нищожност на джирото поради
персонална симулация, се явяват второстепенни и подробният им анализ не би
довел до промяна в правния резултат, поради което и тяхната отделна преценка не
е необходима.
В обобщение съдът намира, че предявеният иск следва да се отхвърли като
недоказан, следователно неоснователен.
За пълнота следва да се посочи, че с оглед установеното от фактическа
страна обстоятелство, че записът е подписан от лицето Т. М.то същата се явява и
издател и платец по процесния менителничен ефект на основание чл. 462 от ТЗ,
която норма сочи, че който подпише менителница като представител, без да има
представителна власт, или като превиши властта си, се задължава лично по
менителницата и ако плати, има същите права, каквито би имал представляваният.
С оглед изхода на спора на ответника се дължат разноски в общ размер от
1610,00 лв., включващи внесен депозит от 600,00 лв. за вещо лице, 10,00 лв.
държавни такси за издаване на съдебни удостоверения и 1200,00 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение. Размерът на последното съдът намира, че не е
прекомерен преценен в съвкупност както с относимия минимум от 980,00 лв., изчислен по реда на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004
г., така и с фактическата и правна сложност на делото и извършения обем от
процесуални действия в полза на страната, поради което релевираното от
ответника възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК се явява неоснователно.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „К.“ ЕООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление:*** срещу „Т. *“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес *** иск с правно основание
чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от
15000,00 лв., представляваща главница по джиросан на ищеца запис на заповед,
издаден от „Т. *“ ЕООД на 26.08.2009 г. с падеж 26.08.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на исковата молна – 28.09.2018
г. до окончателното ѝ изплащане, за които
суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК № * г. по ч.гр. дело № * г. по описа на
ВРС.
ОСЪЖДА „К.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Т. *“
ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес ***, сумата
1610,00 лв., представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: