№ 27
гр. Враца, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Търговско дело №
20241400900050 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.
Предявена е искова молба от Ц. Д. Т., ЕГН **********, чрез пълномощника му
Адвокатско дружество "Д. и партньори", БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя си адвокат М. С. Д. от САК, чрез
адвокат Й. Д. от САК против ЗАД "ДаллБогг: ЖИ.т и здраве" АД, вписано в
Търговския Регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 25 500,00
(двадесет и пет хиляди и петстотин) лева - главница, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие на ПТП от 25.11.2023 г.,
ведно със законната лихва върху присъдената сума от 01.05.2024 г. - датата на изтичане
на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция от страна на
застрахователя до окончателното изплащане на обезщетението, както и за сумата
170,00 (сто и седемдесет) лева - главница, представляващи застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, търпени вследствие на ПТП от 25.11.2023 г., ведно
със законната лихва върху присъдената сума от 01.05.2024 г.- датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция от страна на
застрахователя до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба ищецът твърди, че на 25.11.2023 г. около 11:55 часа на път ІІІ-
503 в област Враца, община Мизия, лицето Н. П. Г. е управлявал л.а."БМВ Х3" с рег.
№ ВР *** СМ. Твърди се, че по същото време и по същия път, ищецът Ц. Т.
управлявал л.а."Опел Комбо", с рег. № ВР *** ВА, като заедно с него в автомобила, на
предна дясна седалка, пътувал А. Г. В.. В района на км. 1+500, л.а."Опел Комбо"
спукал гума, което принудило ищецът да включи аварийните светлини, да намали
скоростта и да спре плътно вдясно, като дясната част от лекия автомобил се намирала
на банкета, а левите колела се намирали на пътното платно. Водачът на л.а."БМВ ХЗ"
при наближаване на авариралия лек автомобил, поради невнимание и движение със
1
скорост, несъответстваща на атмосферните и пътни условия - мокра пътна настилка,
наличие на мъгла и валежи от дъжд, както и със собствените си възможности, не
възприел спрелия л.а."Опел Комбо", не намалил скоростта си на движение и го
блъснал в задната му част.
Настъпилото пътнотранспортно произшествие било посетено от екип на РУП -
Оряхово и екип на спешна медицинска помощ, за което полицейски служители
съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1045-742/25.11.2023 г.
По случая на основание чл. 212, ал. 2 от НПК било образувано ДП № 12/2024 г. по
описа на РУП - Оряхово и пр. пр. № 275/2024 г. по описа на РП-Враца, ТО-Оряхово,
производството по което е прекратено с Постановление на прокурора от 20.03.2024г.,
поради несъставомерност на извършеното деяние, тъй като липсвало причинена
средна телесна повреда.
Твърди се, че вследствие от гореописаното ПТП е пострадал като е получил
следните травматични увреждания: 1/ контузия на гръден кош - разстройство на
здравето, причинило физически болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни и 2/
увреждане на коренчета и плексуси в шиен и лумбален сегменти, придружено от
двустранен полирадикуларен синдром по С3-С4-С5 и по L4-L5-S1 вдясно
продължително разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и
ограничения в движенията за период по-дълъг от 30 дни.
Сочи, че след настъпване на инцидента е откаран във ФСМП - Оряхово, а
впоследствие пренасочен за лечение във ФСМП-Враца. Постъпил в лечебното
заведение във видимо увредено общо състояние, без ясен спомен за случилото се, с
оплаквани от болки в гърба, гърдите и в областта на корема, като първоначално са
били извършени образни изследвания и прегледи, вследствие на което е назначена
медикаментозна терапия. По- късно на същия ден, когато е транспортиран в МБАЛ
"Христо Ботев" АД - Враца, с оплаквания от остри болки в областта на корема, с болки
в областта на долната част на гръдния кош и в областта на гърба, с цел установяване
на налични травматични увреждания, са били извършени обстоен медицински преглед,
както и рентгенография на гръден кош. След извършването на всичко необходимо,
медиците констатирали, че е налице контузия на гръден кош, като веднага било
приложено и медикаментозно лечение. Въпреки приложеното консервативно лечение,
продължавал да не се чувства добре. Предвид обстоятелството, че болките му не
отшумявали и наличието на нововъзникнали оплаквания - изпитвал непоносими,
нетърпими и режещи болки в областта на врата, ирадиращи към дясната половина на
шията и дясното рамо, а пръстите на дясна му ръка били изтръпнали, същият провел
консултация с невролог и с оглед резултатите от проведения преглед, на 27.11.2023 г.
ищецът постъпил за лечение в Неврологично отделение към "МБАЛ-Бяла Слатина"
ЕООД. При извършването на необходимите параклинични и образни изследвания от
лекарския екип, се констатирало наличие на увреждане на коренчета и плексуси в
шиен и лумбален сегменти, придружено от полирадикуларен синдром на нИ.то на С3-
С4-С5 двустранно, както и L4-L5-S1 вдясно, за което веднага било назначена
медикаментозна терапия. На 02.12.2023 г., ищецът бил изписан от лечебното
заведение, с дадени препоръки за лечение в амбулаторни условия - прием на
медикаменти и спазване режим покой - избягване на всякакви физически
2
натоварвания, които биха могли да забавят оздравителния процес.
Поддържа се, че вследствие на ПТП и получените от него травматични
увреждания ищецът е търпял и продължава да търпи силни по интезитет физически
болки и страдания, като въпреки проведеното консервативно лечение той не е
изпитвал подобрение в здравословното си състояние, а болките му така и
неотшумявали. Поради контузията в областта на гръдния кош, е изпитвал силни болки
при вдишване и издишване, а движенията, които се осъществяват с помощта на
торакса му били силно ограничени и болезнени. Също така, ищецът изпитвал остри до
непоносими болки в областта на врата, ирадиращи към дясната половина на шията,
рамото и дясната си ръка, както и в областта на кръста. Движенията му били
затруднени и болезнени. Ищецът чувствал и изтръпване на пръстите на дясната си
ръка. Нуждаел се от подкрепата и съдействието на своите близки за осъществяването
на обичайните си и ежедневни нужди от битов и хигиенен характер. Освен това, той
дълго време чувствал непрестанна умора, липса на енергия и физическа нестабилност.
Налагало се ежедневно да приема редица болкоуспокояващи и други медикаменти, за
да подобри жизнения си тонус. В допълнение се сочи, че ищецът се чувства и
емоционално сринат, тъй като все още не може да преживее случилото се. Острите
болки, чувството за скованост и силно ограничените движения създали чувство на
безполезност у ищеца.
Твърди се, че и към настоящия момент все още не е напълно възстановен от
получените травматични увреждания, като продължава да изпитва дискомфорт в
травмираните зони и с цел овладяване на болковия синдром, продължава да приема
обезболяващи и протИ.възпалителни медикаменти.
С оглед гореизложено, ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на
иск за претърпени неимуществени вреди, които се явявали като пряка и
непосредствена последица от ПТП на 25.11.2023 г.
Освен това се сочи, че ищецът е претърпял и имуществени вреди, вследствие на
ПТП, изразяващи се в извършени разходи за компютърна томография на гръден кош, в
размер на 170, 00 лв.
Сочи, че към датата на ПТП по отношение на увреждащия л.а."БМВ ХЗ" с рег. №
ВР *** СМ е била налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, полица № BG/30/122003687178, със срок на действие от 21.12.2022
г. до 21.12.2023 г., сключена със ЗАД "ДаллБогг: ЖИ.т и здраве" АД, поради което
ответното дружество се явява пасивно легитимиран да отговаря по така предявената
претенция.
Сочи, че е отправил писмена доброволна претенция до застрахователя за
заплащане на застрахователни обезщетение за претърпените вследствие на процесното
ПТП имуществени и неимуществени вреди с искане от 31.01.2024 г., за което от
застрахователя е била образувана щета № 0801-000851/2024-02. С писмо от
застрахователя ЗАД "ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД, изх. № 938/16.02.2024 г. е
изискано представяне на допълнителни документи от образуваното и водено
досъдебно производство, с които и към настоящия момент не разполагал, поради което
било невъзможно тяхното представяне, а в законоустановения тримесечен срок,
застрахователя нито е платил, нито е отказал да заплати застрахователно обезщетение
на ищеца, поради което за него е налице правен интерес от иницииране на настоящото
3
производство.
Ищецът счита, че сума в размер на 25 500,00 лв. би успяла до някаква степен да
обезщети търпените от него, вследствие на ПТП неимуществени вреди, както и сума в
размер на 170,00 лв. за търпените имуществени вреди.
Ищецът счита, че застрахователят по "ЗЗГОА" дължи и лихва за забава от датата
на постановения отказ/изтичането на 3 - месечен срок от предявяване на доброволната
претенция, до датата на плащането на обезщетение, на основание чл. 496 от КЗ, във
връзка с чл. 409 от КЗ във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, поради което предявява
исковата си претенция по съдебен ред.
Ответникът ЗАД "ДаллБогг: ЖИ.т и здраве" АД, ЕИК ***, чрез пълномощника
си адв.И. Ц. в срока по чл.367, ал.1 от ГПК, в отговора на исковата молба оспорва
предявените искове, като неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени
изцяло, а в условията на евентуалност да се намали техния размер.
Сочи, че исковете са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а."БМВ ХЗ" с рег. №
ВР *** СМ по силата на Застрахователна полица за риск за "ГО" сключена със ЗАД
"ДаллБогг: ЖИ.т и здраве" АД, валидна към процесното произшествие.
Ответникът оспорва основанието на исковата претенция.
Ответникът оспорва претендирания от ищеца размер на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, поради необосновано прекомерно
завишен, предвид понятието "справедлИ.ст" по смисъла на чл.52 от ЗЗД, цитирайки
Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС.
На следващо място твърди, че предявеният иск е неоснователен в предявеният
му размер, тъй като не е съобразен с реално понесените от ищеца болки и страдания в
резултат на процесното ПТП, както и не е съобразен с приноса на пострадалия за
настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП.
Ответникът твърди, че представените с исковата молба медицински документи са
недостатъчни и не могат да обосноват твърдените неимуществени вреди, респ. техния
размер. Същите са издадени непосредствено след настъпилото ПТП, липсват
документи проследяващи здравословното състояние на ищеца, относно
възстановителните му процеси, контролни прегледи при невролог и травматолог, които
са необходими при твърдените увреждания на пострадалия.
На следващо място твърди, че ищецът страда от други дегенеративни
патологични състояния, които са били налични към момента на ПТП и са допринесли
за по-бавния възстановителен процес.
Счита още, че ищецът сам се е поставил в неблагоприятно състояние спрямо
здравето си, тъй като след като е бил откаран и прегледан в МБАЛ - Враца, същият е
отказал лечение и е бил освободен.
Ответникът прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение
като несъответстващо на реално претърпените от ищеца болки и страдания
Ответникът прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца. Поддържа се, че за настъпването на ПТП ищецът има принос, тъй като е
бил на предна дясна седалка без поставен, респ. правилно поставен обезопасителен
4
колан и поради тази причина същият е бил наранен вследствие на ударът между двете
МПС. Сочи , че именно това нарушение на ищеца се намира в пряка причинно -
следствена връзка с настъпилите вредоносни последици, поради което и при
евентуална доказаност на исковата му претенция, същата следва да бъде намалена на
половина, заради наличието на посочения принос на ищеца.
Ответникът оспорва и механизма на процесното ПТП по описания в исковата
молба начин, както и протИ.правния характер на пътното поведение на сочения за
деликвент водач, респ. неговата изключителна вина за настъпилия пътен инцидент.
Ответникът оспорва и претендирания от ищеца размер на обезщетението за
претърпени имуществени вреди, поради необосновано прекомерно завишен по своя
размер, както и поради липса на каузалност между твърдените увреждания и
направеното лечение, за което се твърди, че са извършени разходи.
Желае да му се присъдят на направените по делото съдебни разноски,
включително и за юрисконсултско/адвокатско възнаграждение.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата молба.
Счита, че размерът на претендираното обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, не прекомерен или завишен, тъй като кореспондира с
претърпените от него болки и страдания, затрудненията в ежедневието му, периода на
лечение и възстановяване, както и принципа на справедлИ.ст по смисъла на чл.52 от
ЗЗД, със съдебната практика по сходни дела и присъжданите по тях обезщетения.
Счита, че съгласно ангажираните от него доказателства и направените
доказателствени искания, ще бъдат доказани получените травматични увреждания,
причинно - следствената връзка между тях и настъпилото ПТП, тяхната
продължителност, както и ще бъде установено дали и към настоящия момент е
възстановен от получените травматични увреждания и налице ли са остатъчни
явления от същите.
Счита, че предявеният иск за имуществени вреди не е прекомерен или завишен,
тъй като видно от приложените с исковата молба фискални документи, всички
извършени разходи се намират изцяло във връзка с твърдените травматични
увреждания и тяхното лечение. Ищецът сочи, че не съществува задължение за водач на
лек автомобил да поставя обезопасителен колан, който е преустановил движението си
и спрял вдясно на пътното платно, поради авария и направеното възражение за
съпричиняване е неоснователно.
По отношение на всички останали оспорвания на ответника, ищецът посочва, че
са ангажирани доказателствени искания, посочени в исковата молба.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника на
ДИМ, в който същият заявява, че изцяло поддържа всички изложени фактически
твърдения, направени възражения и искания по доказателствата в отговора на
исковата молба.
По отношение на обстоятелствената част, изложена в допълнителната искова
молба, ответника сочи, че ще вземе становище по нея по същество на спора, след
установяване на действителната фактическа обстановка със способите и средствата за
доказване, регламентирани в процесуалния закон.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е ДП №
12/2024 г. по описа на РУ - Оряхово. Назначени са и са изслушани автотехническа
5
експертиза и съдебно-медицинска експертиза.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият
съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:
С определение № 347/25.10.2024 г. съдът е приел за безспорни между страните
следните обстоятелства: 1/ настъпило на 25.11.2023 г., около 11:55 часа, на път ІІІ-
1503, при км.1+500, в област Враца, община Мизия ПТП между лек автомобил марка
"БМВ Х3" с рег.№ ВР *** СМ, управляван от Н. П. Г. и лек автомобил марка "Опел
Комбо" с рег. № ВР *** ВА с пострадало лице Ц. Д. Т.; 2/ съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, сключена с ответното застрахователно дружество
ЗАД "ДаллБогг: ЖИ.т и здраве" АД, с която се покрива отговорността на водача на лек
автомобил марка "БМВ Х3" с рег.№ ВР *** СМ - Н. П. Г.; 3/ направена от ищеца Ц. Д.
Т. пред застрахователя извънсъдебна претенция на 31.03.2024 г. за изплащането на
застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП и образувана преписка по
щета № 0801-000851/2024-02.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. №
2023-1045-742/25.11.2023 г., съставен от мл.автоконтрольор в група "ОП" при РУ-
Оряхово, от който се установява, че на 25.11.2023 г. около 11:55 ч. в област Враца,
общ.Мизия път 3-1503 при км 1+500 е настъпило ПТП с участието на МПС - 1/лек
автомобил марка "БМВ", модел "ХЗ", с рег. № ВР *** СМ, собственост на Л. Ю. Г.,
ЕГН ********** и управляван от Н. П. Г., ЕГН **********, и 2/ лек автомобил марка
"Опел", модел "Комбо" с рег. № ВР *** ВА, управляван от Ц. Д. Т.. Видно от КП за
ПТП, вследствие на настъпилото произшествие са пострадалите водачите на МПС - Н.
П. Г., който е обслужен във ФСМП-Козлодуй като е прегледан и освободен за домашно
лечение с охлузвания по двете ръце, и Ц. Д. Т., който е транспортиран със
специализиран превоз до МБАЛ-Враца, където е прегледан и е установена контузия на
гръдния кош, но е отказал лечение и е освободен без опасност за жИ.та. От ПТП-та е
пострадал и пътникът седящ на предна дясна седалка в л.а."Опел Комбо" с рег. № ВР
*** ВА - А. Г. В., ЕГН **********, който е транспортиран със специализиран превоз
до МБАЛ - Враца, където е прегледан и е с комоцио, отказва лечение и е освободен без
опасност за жИ.та. Като обстоятелства и причини за настъпване на ПТП в протокола
се сочи, че Участник 1 при движение с несъобразена скорост с атмосферните и
пътните условия/мъгла и валеж от дъжд /блъска в задната част Участник 2, който
неправилно престоява на пътното платно. Отразено е, че са били съставени 2 бр. АУАН
- АУАН сер.GA1005180 на Участник 1 (Н. П. Г.) и АУАН сер.АД107600 на Участник
2(Ц. Д. Т.) находящи се на л.19 и л.20 от ДП № 12/2024 г. по описа на РУ – Оряхово.
Видно от приложените по делото писмени доказателства във връзка с
настъпилото ПТП е образувано ДП № 12/2024 г. по описа на РУ - Оряхово /пр.пр.№
275/2024 г. по описа на РП - Враца/, което с постановление от 18.03.2024 г. на
мл.прокурор при РП - Враца, ТО - Оряхово, е прекратено наказателното производство
по ДП № 12/2024 г. водено за престъпление по чл.343, ал.1, б."б", пр.2 във вр. с чл.342,
ал.1 от НК, поради липса на извършено престъпление от общ характер.
При така представените писмени доказателства, касаещи настъпването на
6
процесното пътнотранспортно произшествие, за изясняване на механизма на същото,
по делото е назначена и изслушана автотехническа експертиза. Изследвайки
материалите по делото и изпратеното от РС-Козлодуй ДП № 12/2024 г. по описа на РУ
- Оряхово и показанията на разпитаните по делото свидетели, в заключението си
вещото лице посочва, че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм:
"ПТП-то е настъпило на 25.11.2023 г., около 11:55 часа, на път III-1503 в посока
от с.Софрониево към с.Крушовица на км 1+500 на прав участък от платното за
движение с дължина около 400 метра, след десен завой с надлъжен наклон 1 % на
спускане в светлата част от денонощието, при валеж на мокър сняг, мокро пътно
платно и нормална видимост. Т.а."Опел Комбо" с рег. № ВР *** ВА, управляван от Ц.
Д. Т. от с.Бързина и пътникът А. Г. В. от с.Бързина, седящ на предната дясна
седалка се е движил по път II-1503 в посока от с.Софрониево към с.Крушовица. В
определен момент, излизайки от десен завой и навлизане в прав участък при движение
в дясна лента на платното за движение, поради внезапно възникнала техническа
неизправност - спадане на задна дясна гума на автомобилът е спрял с десните колела
на около 0,8 метра вляво от десния ръб на платното за движение.В процес на
установяване на повредата, преди да са излезли от кабината водачът и пътникът,
за да предприемат обезопасяване на автомобила и отстраняване на повредата,
товарният автомобил "Опел Комбо“ е бил блъснат в задна част от лекия автомобил
"БМВ ХЗ" с рег. № ВР *** СМ. Лекият автомобил "БМВ ХЗ" с рег. № ВР *** СМ,
управляван от Н. П. Г. от с.Гложене се е движил по път III-1503 в посока от
с.Софрониево към с.Крушовица със скорост от около 81 км/ч. Лекият автомобил
"БМВ ХЗ" след излизане от десен завой и навлизане в прав участък от платното за
движение, достигайки спрелия в дясната лента на пътното платно пред него
товарен автомобил "Опел Комбо" го блъснал в задната част. В резултат на удара и
наличната остатъчна скорост от него, л.а."БМВ ХЗ" е продължил движение по
платното за движение постъпателно, плъзгащо се и след завъртане на ъгъл от около
270° в посоката на въртене на часовата стрелка, след което се установил в покой в
лентата за насрещно движение с предната си част насочена към левия банкет на
платното за движение в посока с.Крушовица. Вследствие на настъпилият удар
между двете МПС и получения ударен импулс т.а."Опел Комбо", следвайки
направлението на ударния импулс и придобитата скорост от л.а."БМВ ХЗ" е тръгнал
напред в посока десния банкет, с предната челна част се е ударил във външната
стена на отводнителната канавка и се завъртял в посоката на часовниковата
стрелка, след което се обърнал и установил в покой на лявата си страна с предната
си част насочена към с.Софрониево".
В заключението е отразено, че от техническа гледна точка причина за
настъпилото ПТП е закъсняла реакция на водача на лекия автомобил "БМВ ХЗ" с рег.
№ ВР *** СМ на аварийно спиране или изпълнение на маневра "Заобикаляне" на
спрелия неправилно товарен автомобил "Опел Комбо" с рег. № ВР *** ВА на платното
за движение в коридора му на движение, като мястото на инициалния удар между
двете МПС по дължината на платното за движение е била около 16 м от линията на
ориентира (железобетонен стълб) в посока към с.Крушовица и около 2 м вляво от
десния ръб по ширината на платното за движение в посока към с.Крушовица.
Отразено е в заключението, че товарният автомобил "Опел Комбо" с рег. № ВР
7
*** ВА с първа регистрация 17.06.1998 г., съгласно база данни за автомобили е
оборудван с две места - водач и пътник, оборудвани с фабрично заводски монтирани
триточкови обезопасителни колани за водача и пътника на предната дясна седалка.
Предпазните триточкови, инерционни колани сработват при удар. Според вещото лице
правилно поставени предпазни колани в условията на ПТП - удар отзад на автомобил,
при рязко приложено усилие от тялото на водача и пътника върху колана, блокиращата
му система се задейства и спира неговото свободно освобождаване, което от своя
страна възпира движението на тялото в посока напред и настрани, като го задържа
върху облегалката на седалката, но пострадалият водач на товарния автомобил "Опел
Комбо" е бил без предпазен колан в условията на ПТП - удар отзад на автомобила,
тялото му е описало свободно движение в купето на пред, първоначално е било
насочено от седалката към волана, арматурното табло и предното челно стъкло, след
което се отклонило наляво към лявата врата на автомобила. Тялото на пострадалия
водач след удара е било ситуирано легнал върху лявата врата на товарния автомобил
"Опел Комбо" между лявата седалка и арматурното табло и пътник А. Г. В. върху него.
В момента на удара между МПС-та, тялото на пострадалия Ц. Т. при свободното си
инерционно движение напред е контактувало първоначално с волана, арматурното
табло и предното челно стъкло, след което се отклонило на ляво към лявата врата на
автомобила. При контакта на посочените части на МПС-то са нанесени травмите на
тялото на ищеца.
Заключението по изпълнената съдебна - автотехническа експертиза не е оспорено
от страните и съдът възприема изцяло доказателствените (фактически) изводи на
вещото лице, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като то
е изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства, вкл. и
фактите, удостоверени в Протокола за оглед на процесното местопроизшествие и
изготвените снимки, като е отговорило изцяло на поставените задачи, предмет на
допуснатата САТЕ.
За изясняване на факти и обстоятелства относно процесното ПТП и неговият
механизъм допринасят и показанията на свидетеля А. Г. В. - втори братовчед с ищеца.
От показанията на свидетеля В. се установява, че на 25.11.2023 г. около 12/12:30
ч. тръгнали заедно с ищеца от пазара в с.Бутан, с л.а."Опел Комби", който е
собственост на Ц.. Пътували за с.Бързина и след посока с.Софрониево - с.Крушовица
/между двете села/ спукали задна дясна гума. Спрели автомобила вдясно колкото
позволявал пътя, защото имало канавка и нямало възможност да вдигнат колата на
крик. Сочи, че шофирал ищецът Ц., който не бил употребил алкохол. Заявява, че се
возел отдясно до ищеца и бил с колан, но като спрели и двамата участници свалили
коланите. Когато спрели колата, свидетелят отворил вратата си, за да погледне какво е
станало, двигателят работил и били пуснали аварийни светлини и фарове. Времето
било дъждовно, нямало мъгла, видимостта била нормална. Движели се със скорост
около 50-60 км/ч, тъй като били натоварени с риба. Свидетелят сочи, че се занимават с
търговия на риба. Поради лошото време, нямало много хора на пазара и затова
връщали рибата обратно. Когато погледнал гумите на колата, казал на ищеца, че дясна
задна гума е спукана. Ищецът му казал да слезе от колата и да сложи триъгълник отзад
на шосето, като оборудването на колата се намира зад предна дясна седалка и има
8
определено място, тъй като е двуместна и представлява лекотоварен автомобил.
Свидетелят взел оборудването, опитвайки се да запали цигара, но все още не бил
слязъл от колата, когато били ударени и вече не помнил нищо, тъй като бил в
безсъзнание. Впоследствие като дошъл на себе си, чул ищецът да казва: "Събуди се бе
А., защото не мога да дишам". Отваряйки очите си, свидетелят видял, че лежи върху
Ц., защото при удара колата била обърната на лявата страна и ищецът лежал отдолу,
под него.
На местопроизшествието имало около 10-15 души, които спрели заради ПТП-то и
ги помолил за помощ. Сочи, че ищеца бил много зле, не могъл да диша и на моменти
изпадал в безсъзнание, поради което го пръскал с вода. Свидетелят освен дребни
стъкла по ръцете, не видял други видими наранявания по тялото на ищеца. Когато
отишъл при него, той се опитал да стане, но паднал отново. Впоследствие пристигнала
линейката и ги транспортирала и двамата до Бърза помощ в гр.Козлодуй, където им
поставили инжекции, системи и им направили снимки. Поради липса на лекар, който
да разчете рентгеновите снимки, ги транспортирали до ФСМП - гр.Враца, където
отново им направили снимки на рентген и скенер. Лекарите им казали да останат в
болница, но те отказали, като се подписали и тръгнали, тъй като имали язовир и
искали да продадат рибата, тъй като било една седмица преди Никулден. Въобще не
си давали сметка, че състоянието им е тежко. Тръгнали си за вкъщи с техни познати.
Свидетелят сочи, че на следващата сутрин не могъл да стане от леглото, защото
всичко го боляло. Имал главоболие, отпадналост, болки в коремната област от лявата
страна, но не бил споделил с докторите за тези свои болки. С ищеца отишли във
ФСМП - гр.Бяла Слатина, тъй като е на по - близко разстояние, където ги прегледали,
направили снимки и в ден понеделник ги настанили на лечение, но не си спомня в кое
отделение. Свидетелят лежал болницата три дни, а ищецът - пет дни. Били заедно в
една болнична стая, като им поставили системи, инжекции и им давали хапчета.
Лекарите казали на св.В., че има "комоцио" и след изписването му от болницата
приемал обезболяващи лекарства. Сочи, че ищецът приемал лекарства и продължил да
ходи по доктори, дори и на частно, като си плащал за скенери. Ищецът не могъл да
диша, като споменавал, че има някаква течност в дроба. Към настоящият момент Ц. се
чувства по-добре физически, но с гръбнака и с врата не е добре, просто не може да ги
движи рязко, завърта се целия. Преди ПТП-то и двамата се занимавали с риба в
язовира, има фирма и си помагали. Преди инцидента ищецът бил разговорчив, ходели
по пазари, но след това и двамата имали страх да се возят в кола и да шофират. Сочи,
че след ПТП ищецът се възстановявал за около 3 - 4 месеца, а към настоящия момент
не е възстановен напълно физически, но психически е добре. През периода на
възстановяване за ищеца се грижела съпругата му. Ходел на прегледи, но не знае какви
медикаменти е употребявал той след инцидента.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, непротИ.речиви и
преки, доколкото кореспондират помежду си и с останалия доказателствен материал,
при което следва да бъдат ценени при постановяването на решението.
За установяване на останалите спорни обстоятелства по делото, свързани с вида
на причинените травматични и психически увреждания, техния интензитет и
продължителност на лечение, по делото са събрани писмени доказателства и е
допусната СМЕ.
9
От приложеното по делото с писмо вх. № 526/22.01.2025 г. от РС- Козлодуй, ДП
№ 12/2024 г. по описа на РУ - Оряхово, и съдържащите се в него медицински
документи, в т.ч. и приложените с исковата молба фиш за СМП от 25.11.2023 г. - 2 бр.;
искане за рентгенологично изследване от 25.11.2023 г., придружено с 4 бр. снимков
материал; лист за преглед на пациент в КДБ/СО, № 015287/25.11.2023г.; резултати от
рентгенологично изследване от 25.11.2023 г. - 2 бр.; фиш за СМП от 26.11.2023 г.;
епикриза И.З. № 3566/2023 г. при МБАЛ "Бяла Слатина" ЕООД; резултати от
рентгенологично изследване от 27.11.2023 г.; направление/искане за компютърно -
томографско изследване от 05.12.2023 г., придружено с резултати и касов бон за
заплатено образно изследване от 05.12.2023 г., се установява, че ищецът е пострадал
при ПТП.
На 25.11.2023 г. ищецът е прегледан във ФСМП - Оряхово с работна диагноза:
Контузия на гръдния кош. Отразено е, че пациентът е бил с нормален неврологичен
статус. ГКС 15 т. АН 130/80. Пулс 88/мин. Нормален соматичен статус. Транспортиран
в МБАЛ - Козлодуй.
На 25.11.2023 г. е прегледан и във ФСМП - Козлодуй с работна диагноза:
Контузия на тялото. Отразено е, че е пострадал при ПТП, като е бил на мястото на
шофьора. Оплаквал се от болки в гърба при дишане. Бил с нормален неврологичен
статус. ГКС 15 т. След консулт с невролог е транспортиран в ЦСМП - Враца за консулт
с хирург и хоспитализация. Направено е искане за рентгенография на гръден кош,
шийни поясни прешлени от 25.11.2023 г. с приложени снимки на плаки - б.о.
На същата дата, ищецът е прегледан и в МБАЛ "Христо Ботев" АД - гр.Враца,
като му е поставена диагноза: Контузия на гръдния кош. Отразено е, че пациентът е
пострадал при ПТП. Имал оплаквания в областта на гръдния кош в долната част.
Нормален соматичен статус. От направената рьо графия на гръден кош и бял дроб -
б.о.
На 26.11.2023 г. ищецът е прегледан във ФСМП-гр.Бяла Слатина от с работна
диагноза: Хроничен бронхит. Отразено е, че пациентът е имал стягане в гърдите, но е
бил в съзнание, с нормален соматичен и неврологичен статус.
Видно от Епикриза на НО при МБАЛ "Бяла Слатина" ЕООД, (ИЗ №3566),
ищецът е бил приет за лечение в периода от 27.11.2023 г. до 02.12.2023 г. с диагноза по
МКБ:"Увреждане на шийните коренчета неквалифицирани другаде. Увреждане на
коренчета и плексуси в шиен и лумбален сегменти, полирадикулерен по С3-4-5
двустранно, както и по L4 L5 и S1 вдясно, възбудна сетивна симптоматика. " В
анамнезата е отразено, че постъпва по повод силна режеща болка във врата, дясната
половина на шията, дясно рамо с изтръпване на пръстите на дясна ръка, като
оплакванията са се проявили след преживяно ПТП. Посочено е, че е лекуван
амбулаторно без ефект. Приет е за обезболяване и лечение. Отрича заболявания и
алергии. При приемането е бил в задоволително общо състояние, с нормален
соматичен статус. Неврологичен статус - без ОНС и МРД. Сочи се болка в точките на
Вале на нИ. С3-4-5, тежък шиен вертебрален синдром, аналгетична поза, болка при
шийна флексия и ротация. Без латентни парези и патологични рефлекси. Координация
и сила в норма. Наличие на болка около гръбначния стълб на нИ. ТХ 6-7-8, където
също има вертебрален синдром. Контролира ТР. От направената рьо графия на шийни
10
прешлени - остеохондроза. Параклиника в норма. Направено ЕМГ - ЕМГ данни за лека
степен на карпал тунел синдром в ляво. Периферно стволова лека миелинна увреда на
лакътния нерв в дясно в областта на проксималния канал. Предно коренчеви увреди на
С5 до С8 и ТХ1 в дясно. На ищеца е поставена диагноза "цервико - брахиален
плексит", като от направената рьо графия е установена левостранна остеохондроза. По
време на престоя в лечебното заведение е проведено медикаментозно лечение по
схема с обезболяващи, НСПВС, антиацидно, натриев хлорид и седатив. Изписан е с
дадени указания.
На 05.12.2023 г. на ищеца е направена компютърна томография /КТ/ на гръден
отдел на гръбначен стълб в "Първа частна МБАЛ – Враца“ ЕООД, при която е
установено малко локално стеснение външно в ляво на нИ. Тн2 - ТнЗ на фона на
остеохондрозни промени; малки интраспонгиозни дискови пролапси по дискалните
повърхности на някои от обхванатите гръдни прешлени; данни за реактивен плеврален
излив и данни за атхезии вдясно.
По делото е назначена и е изслушана и съдебно - медицинска експертиза по
писмени данни и при личен преглед на ищеца, вещото лице по която е представило
заключение, че вследствие на ПТП ищецът Ц. Т. е получил контузия в шийния отдел
на гръбначния стълб и гръдния кош, като е налице причинно - следствена връзка
между същото и механизма на процесното ПТП. Лечението, което е било приложено е
било медикаментозно, адекватно и е било с продължителност от 5 дни. Сочи се, че към
момента на прегледа не се установяват остатъчни явления вследствие на получените
при ПТП травми и ищецът е възстановен. Болковият синдром, установен при прегледа
се дължи на развитие на остеофитни процеси и наличие на остеохондроза. Прогнозата
за развитие според вещото лице на здравословното състояние е сравнително
неблагоприятна на фона на наличните дегенеративни ставни заболявания. Така
получените от ищеца наранявания са при индиректен механизъм, т.нар."камшичест"
удар, който е реализиран вследствие на блъскане на превозното средство отзад, при
което се е получило прекомерно огъване на гръбначния стълб и от удар в интериорните
части на лекия автомобил. Към момента на процесното ПТП няма данни ищеца да е
бил с поставен обезопасителен колан, като същият не е бил длъжен да има такъв при
аварийно спрял автомобил, още повече, че колана има превантивна функция при челен
сблъсък със скорост 55 - 60 км.ч. Няма данни ищецът да е провеждал
рехабилитационни процедури, като същите са необходими за облекчаване на болковия
синдром на фона на дегенеративните ставни заболявания. Налице са данни, че ищеца е
извършил контролен преглед - КТ на гръден кош на 15.12.2023 г. Налице са
медицински данни, че страда от дегенеративни ставни заболявания, които са оказали
значение при този механизъм на получаване на травмите за развитие на по-силен
болков синдром.
В съдебно заседание вещото лице поддържа изготвеното от него експертно
заключение. Пояснява, че при изследването на ищеца на втория ден след травмата,
когато е постъпил в Неврологично отделение, при рентгенографията са установени
дегенеративни изменения - ошипяване в областта на шийните прешлени. При
направения скенер-компютърно томографско изследване в гръдния отдел са намерени
такива остеофитни разраствания - ошипяване и това е състояние, което го е имал от
преди ПТП - то. То не се получава за един ден, а за години. Това е допринесло за по-
11
силния болков синдром. Към момента ищеца е възстановен напълно. Неговата работа е
с тежък физически труд и е свързана с дегенеративни изменения. Прогнозата, която
описал е неблагоприятна относно неговите дегенеративни заболявания, а не относно
процесната травма. Те са с прогресиращ характер с времето. От травмата ищеца е
напълно възстановен. Не е представил документи, че е ходил на контролни прегледи и
е провеждал лечение.
В тази връзка е представена от ответника по делото справка от НЗОК за ищеца
Ц. Д. Т. за периода от 25.11.2018г. до датата на изготвяне на справката/л.141 от делото/
от която е видно, че Т. преди ПТП-то реализирано на 25.11.2023г. е имал увреждания
на лумбосакралния плексус, хипертонично сърце, без сърдечна недостатъчност.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите
близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след спазване на изискванията
на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава лицето, което иска да получи
застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване
на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1
от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. / опр. №
332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. №
859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че
ищеца е отправил писмена претенция към застрахователя - ответник на
31.01.2024г.,като предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на депозиране на
исковата молба в съда и в рамките на същия е лисва произнасяне за изплащане на
застрахователно обезщетение, поради което настоящият съдебен състав намира
предявеният иск за допустим. Това обуславя активната материалноправна и
процесуалноправна легитимация на ищеца да претендира обезщетение за
претърпените от него вреди срещу застрахователя на деликвента.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по
смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер
отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие, в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума,
отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
С определение № 347/25.10.2024 г. съдът е приел за безспорни между страните
следните обстоятелства: 1/ настъпило на 25.11.2023 г., около 11:55 часа, на път ІІІ-
1503, при км.1+500, в област Враца, община Мизия ПТП между лек автомобил марка
"БМВ Х3" с рег.№ ВР *** СМ, управляван от Н. П. Г. и лек автомобил марка "Опел
12
Комбо" с рег. № ВР *** ВА с пострадало лице Ц. Д. Т.; 2/ съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, сключена с ответното застрахователно дружество
ЗАД "ДаллБогг: ЖИ.т и здраве" АД, с която се покрива отговорността на водача на лек
автомобил марка "БМВ Х3" с рег.№ ВР *** СМ - Н. П. Г.; 3/ направена от ищеца Ц. Д.
Т. пред застрахователя извънсъдебна претенция на 31.03.2024 г. за изплащането на
застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП и образувана преписка по
щета № 0801-000851/2024-02.
Както бе посочено, спорен между страните е въпросът, касаещ механизма на
настъпване на ПТП, в т.ч. наличието на деликт: протИ.правността на деянието, вината
на водача на МПС Н. П. Г., причинна връзка между ПТП и уврежданията на здравето
на ищеца; относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалия с оглед
въведеното възражение на застрахователя, както и относно размера и основателността
на предявения иск за присъждане на обезщетение и дължимостта на лихвата за забава.
Настоящият съдебен състав намира, че механизмът на настъпване на процесното ПТП
категорично се установява от събраните по делото доказателства - Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, Протокол за оглед на ПТП, ведно с приложен към
него фотоалбум и назначената по делото съдебно - автотехническа експертиза. От тези
доказателства се установи настъпването на процесното ПТП на 25.11.2023 г., около
11:55 ч., на път ІІІ-1503, при км.1+500 в област Враца, община Мизия ПТП между лек
автомобил марка "БМВ", модел "Х3" с рег. № ВР *** СМ, управляван от Н. П. Г. и лек
автомобил марка "Опел Комбо" с рег. № ВР *** ВА с пострадало лице Ц. Д. Т.. Според
заключението на вещото лице по САТЕ от техническа гл.т. причина за настъпилото
ПТП е закъсняла реакция на водача на лекия автомобил "БМВ ХЗ" с рег. № ВР *** СМ
на аварийно спиране или изпълнение на маневра "Заобикаляне" на спрелия
неправилно товарен автомобил "Опел Комбо" с рег. № ВР *** ВА на платното за
движение в коридора му на движение. В тази връзка е съставения АУАН
сер.GA1005180/25.11.2023г. на Н. П. Г. за нарушение разпоредбата на чл.20,ал.2 от
ЗДвП, съгласно който: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. В случая нарушавайки горепосочената разпоредба на ЗДвП, водачът Н.
П. Г. управлявайки с несъобразена с атмосферните условия, релефа и условията на
видимост, скорост от 81 км/час е станал причина за процесното ПТП.
Вината на делинквента съобразно уредената в чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима
презумпция се предполага, но по делото не е проведено насрещно доказване от страна
на ответното дружество, в чиято доказателствена тежест е било оборването на
презумпцията.
Настъпилите неимуществени вреди за ищеца, както и причинна връзка между
деянието и неимуществените вреди се установява от приложените по делото
медицински документи и изслушаната по делото съдебно - медицинска експертиза по
писмени данни, които настоящият съдебен състав кредитира като напълно обективни,
13
логически последователни, кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства води до извод за доказаност
на причинна връзка.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че са налице всички посочени
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за така причинените на
ищеца неимуществени вреди вследствие виновното и неправомерно поведение на
застрахованото лице.
По иска за неимуществени вреди:
Спорен е размерът на справедлИ.то обезщетение за неимуществените вреди от
ПТП, като в тази връзка се поддържа направено от ответника възражение за
съпричиняване на вредите от страна на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедлИ.ст. Според приетото в ППВС
№ 4/1968 г. и решения по чл.290 ГПК - решение по т.д. № 486/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС;
решение по т.д. № 2979/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по т.д. № 669/2012 г. на ІІ
т.о. на ВКС, решение по т.д. № 795/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по гр.д. №
3802/2008 г. на І г.о. на ВКС, решение по гр.д. № 1553/2010 г. на ІV г.о. на ВКС;
решение по гр.д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение по т.д. № 2663/2015 г. на І
т. о. на ВКС; решение по т.д. № 1015/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по т.д. №
1398/2014 г. на І т.о. на ВКС; решение по т.д. № 2766/2014 г. на І т о. на ВКС; решение
по т.д. № 72/2016 г. на І т.о. на ВКС; решение по т.д. № 2960/2015 г. на І т.о. на ВКС;
решение по гр.д. № 348/23 г. на І г. о. на ВКС; решение по т.д. № 1893/2022 г. на І т.о.
на ВКС и др., понятието "справедлИ.ст" по смисъла на посочената разпоредба не е
абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на конкретния
размер на обезщетението, като такива обстоятелства при телесните увреди са
характерът и степента на уврежданията, интензитетът и продължителността на
претърпените физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на
оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения,
извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински
интервенции, период на оздравителния процес (срок на лечение), възможност за пълно
възстановяване от травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на
уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни
последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от
спазване на специален режим на жИ.т и др., общо физическо състояние на
пострадалия към момента на увреждането и установените предходни заболявания,
наличие и процент на временна или трайна загуба на работоспособност, инвалидност,
възможност на пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта от
такава, професия на пострадалото лице и възможност след събитието отново да работи
по професията си, начина на жИ.т на пострадалия преди и след ПТП, причинените
морални и психически страдания, съдебната практика при подобни случаи. При
определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането и общественото възприемане на
критерия за "справедлИ.ст" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
14
и във връзка с нормативно определените лимити по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При събраните доказателства, съдът намира, че размерът на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен при
съобразяване на следното:
От процесното ПТП ищецът е получил телесни увреждания, изразяващи се в
контузия в шийния отдел на гръбначния стълб и гръдния кош. От така събраните
писмени доказателства и заключението на СМЕ се установи, че лечението, което е
приложено е било медикаментозно, адекватно и е било с продължителност от 5 дни.
Установи се още, че към момента на прегледа на ищеца от експерта-медик, не се
установяват остатъчни явления вследствие на получените при процесното ПТП
травми. Според заключението на вещото лице при извършения личен преглед на
ищеца, същият е възстановен, като болковият синдром, който е установен при него се
дължи на развитие на остеофитни процеси и наличие на остеохондроза. Прогнозата за
развитието на здравословното състояние на ищеца е сравнително неблагоприятна на
фона на наличните дегенеративни ставни заболявания.
В съдебно заседание експерта медик е посочил, че при направения скенер-
компютърно томографско изследване в гръдния отдел на ищеца са намерени
остеофитни разраствания – ошипяване, което състояние го е имал от преди инцидента
и това е допринесло за по-силния болков синдром. От травмата ищеца е напълно
възстановен. В подкрепа на този извод на съда е и приложената по делото справка от
НЗОК удостоверяваща, че за периода от 25.11.2018г. до датата на изготвяне на
справката/л.141 от делото/ ищеца Ц. Д. Т. преди ПТП-то реализирано на 25.11.2023г. е
имал увреждания на лумбосакралния плексус, хипертонично сърце, без сърдечна
недостатъчност.
Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които
пострадалият да бъде морално удовлетворен. При определяне на обезщетението съдът
взема предвид брой телесни повреди, а именно - контузия в шийния отдел на
гръбначния стълб и гръдния кош, които са лека телесна повреда по см. на чл.130 от
НК. Съдът отчита, че лечебният период в болнично заведение на ищеца е бил около 5
дни, като е било приложено медикаментозно лечение. От СМЕ няма данни за
продължителността на оздравителния период на ищеца, но св.А. В., който е бил
спътник на ищеца при ПТП-то свидетелства за възстановяването му около 3-4 месеца.
Съдът отчете и факта, че към настоящия момент ищецът е напълно възстановен от
претърпените увреждания, вследствие на процесното ПТП. Видно и от заключението
на СМЕ по писмени данни и при личен преглед, ищецът има болков синдром, но той
се дължи на развитие на остеофитни процеси и наличие на остеохондроза, а не е
вследствие на претърпените увреждания от ПТП. При преценката следва да бъдат
отчетени и претърпените негативни психически изживявания, изразяващи се в
промяна на бита на ищеца. При определянето на справедлив размер за заплащане на
заместващо обезщетение следва да се съобрази също, че ищецът е получил обичайното
емоционално състояние на пострадали при пътни инциденти, че стресът, който е
изпитал, не е бил по-голям от обичайния при такива събития, както и че в момента
няма клинични данни за психично заболяване и ищеца е възстановен в обичайното си
15
физиологично функциониране.
Като взе тези доказани от ищеца Ц. Т. вреди, кратката му хоспитализация,
естеството на проведеното лечение - не са извършвани оперативни интервенции и
няма данни за провеждана рехабилитация на ищеца и липса на клинични данни за
усложнения или негативни последици от получените увреждания и на такива за в
бъдеще, възрастта му - 42 години към момента на настъпване на ПТП, както и
претърпените от него неудобства и затруднения при извършването на обичайни
ежедневни действия през възстановителния период; не на последно място преживения
стрес от травмиращото събитие и последвалото психическото въздействие -
притеснения, останал лек страх от шофиране на лек автомобил, при съобразяване и на
икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите-
25.11.2023г., а като ориентир съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетение момент, индиция за икономическите
условия в страната, съдът намира, че справедлИ.то в случая обезщетение по смисъла
на чл.52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства следва да бъде определено в размер
6000,00 лв.
За да определи този размер на обезщетението съдът взе предвид и
обстоятелството, че негативните последици от причинените на ищеца при ПТП
травми е сведен до минимум, като се установи по делото, че процесът на лечение и
възстановяване е протекъл благоприятно, контузиите на ищеца в шийния отдел на
гръбначния стълб и гръдния кош са преминали и не се констатирани настъпили
усложнения за здравето му. Този размер на обезщетението би репарирал в пълна
степен причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на деликта, без да
води до неоснователно обогатяване за сметка на застрахователя. Определеното
обезщетение е съответно на жизнения стандарт на страната към правнорелевантния
момент. При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид също и
практиката на касационната инстанция по сходни казуси (Опр.№ 422/31.01.2024г. на
ВКС по гр.д.№ 1775/2023г., Опр.№ 1302/17.05.2024 г. на ВКС по т.д.№ 1860/2023 г.)
като съобразява и обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие - 2023 г., както и инфлационните
процеси до настоящия момент. Размерът на застрахователните лимити не може да бъде
водещ и самостоятелен критерий за съда при справедлИ.то репариране на
неимуществените вреди. /В този смисъл Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о
на ВКС, Р № 60090/29.07.2021 г. по т.д. № 1472/20 г. на ВКС, I т.о./. Обезщетението
отразява степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както
и други обективни факти, които са доказани в хода на съдебното дирене.
Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт на страната към
правнорелевантния момент.
За да не уважи претенцията в пълния предявен размер от 25 500,00 лв. съдът взе
предвид, че по делото не е установено в бъдеще да се налага ново лечение на
настъпилите увреждания; както и оперативни интервенции, да съществува риск от
влошаване на състоянието на ищеца; да е налице зависимост от помощта на други
лица; да са останали белези, загрозявания или осакатявания; да му е призната
инвалидност вследствие тези увреждания. По делото не са установени данни за
16
огнищна симптоматика, както и данни за патология в неврологичното състояние на
пострадалия, нито за травми на костите на гръдния кош, които да обуславят реална
опасност за жИ.та му. Съдът взе предвид и обстоятелството, че по време на болничния
престой на ищеца не е имало данни за настъпили усложнения в здравословното му
състояние. Отчете и факта, че той е бил изписан в подобрено общо състояние и не е
дал съществени субективни оплаквания и най-същественото - негативен неврологичен
статус. Съобрази, че оздравителният и възстановителен период са напълно завършени,
като не е налице неблагоприятна бъдеща прогноза. Не са доказани обстоятелствата, че
ищецът ще търпи болки и за в бъдеще свързани с промяна на времето,физически
пренатоварвания и т.н. От събраните писмени доказателства и от заключението на
експерта-медик се установи, че ищеца преди процесното ПТП е имал дегенеративни
ставни заболявания - ошипяване в областта на шийните прешлени, които спомагат за
засилване на болковия синдром и не са в причинно-следствена връзка с инцидента.
По възражението за съпричиняване:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения
законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадал, без който не би
се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и
непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане
на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с
поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
Приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез
защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД е
допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем. Съдът следва да прецени доколко
действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да
определи обективния му принос. Намаляването на размера на обезщетението следва да
се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на
действията на делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна
вредоносност, като самото намаляване следва да отразява размера на участието на
увреденото лице в причиняването на общата вреда, т. е. подлежи на съпоставка
тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, с цел установяване на
действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на
пътното произшествие.
В настоящия случай в отговора на исковата молба е наведено възражение за
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като
17
пътник в товарния автомобил с твърдения, че е пътувал без поставен предпазен колан
по време на настъпването на ПТП, в нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП,
което е допринесло за настъпване на телесните увреждания.
Непоставянето на обезопасителен колан е рисково поведение на пострадалия
пътник в МПС. Ако бъде установено, че механизмът на ПТП и/или получените
увреждания са такива, че нямат отношение към ползването на колан, то в този случай
редукцията по чл.51, ал.2 от ЗЗД няма да намери приложение. В практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 205/30.05.2015 г. по т.д. № 2976/2013 г. на ВКС, ІІ т.о.;
Решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение №
98/24.06.2013 г. по т.д. № 596/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 151/12.11.2010 г. по
т.д. № 1140/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 169/02.10.2013 г. по т.д. № 1643/2012г. на
ВКС, ІІ т.о.; Решение № 16/04.02.2014 г. по т.д. № 1858/2013г. на ВКС, І т.о. и Решение
№ 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012г. на ВКС, І т.о., постановени по реда на чл.290
ГПК, се прима, че за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред съда и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Само обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек
автомобил без поставен предпазен колан, не е достатъчно, за да се приеме за доказано
наличието на съпричиняване на увреждането. В тези случаи намаляване на
обезщетението за вреди на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък
обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
Съгласно нормата на чл.137а ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Безспорно от приетата САТЕ се установи, че към момента на настъпване на ПТП
товарният автомобил "Опел Комбо" с рег. № ВР *** ВА, управляван от ищеца е бил в
покой, т.е. въпросното МПС не е било в движение, тъй като в определен времеви
момент, излизайки от десен завой и навлизане в прав участък при движение в дясната
лента на платното за движение, поради внезапно възникнала техническа неизправност
- спадане на задна дясна гума, товарният автомобил е спрял вдясно на платното за
движение, като в процеса на установяване на повредата, преди още да са излезли от
кабината на товарния автомобил водачът на МПС и спътникът му, за да предприемат
обезопасяването му и отстраняване на повредата, т.а."Опел Комбо" е бил блъснат в
задна част от лекия автомобил "БМВ ХЗ" с рег. № ВР *** СМ. Според вещото лице
пострадалият водач на т.а."Опел Комбо" е бил без предпазен колан в условията на
ПТП - удар отзад на автомобила, тялото му е описало свободно движение в купето
напред, първоначално е било насочено от седалката към волана, но от техническа
гледна точка единствена причина за настъпването на ПТП е закъснялата реакция на
18
водача на л.а."БМВ ХЗ" на аварийно спиране или изпълнение на маневра
"Заобикаляне" на т.а."Опел Комбо" - спрял неправилно на платното за движение в
коридора му на движение.
При това положение и при липса на други доказателства, съдът прие, че липсва
принос от пострадалия на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД,
поради което и релевираното от ответника възражение за съпричиняване, основано на
нарушение на чл.137а от ЗДвП, е недоказано и неоснователно.
По иска за имуществени вреди:
Основен принцип при репариране на имуществените вреди е за интегрално
обезщетение на вредите. При имуществените вреди под формата на претърпени
загуби, пропуснати ползи или сторени разноски, приложението му изисква да се
установи, че имуществения патримониум на едно лице е бил действително засегнат,
тоест, че е намалял активът му, увеличил се е пасивът му, респ. са сторени разноски,
или е пропуснато едно сигурно негово увеличаване. В случая, съдът намира, че
безспорно по делото е установено от представения касов бон, че ищецът е заплатил
сумата от 170,00 лв. за образно изследване/скенер/ предмет на компютърна
томография от 05.12.2023г./л.21 от делото/ във връзка с претърпените от него телесни
увреди от процесното ПТП, поради което предявеният от ищеца иск за неимуществени
вреди се явява основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
По претенцията за лихва за забава:
С оглед частичната основателност на главния иск предявен от Ц. Д. Т. следва да
бъде разгледан и акцесорната му претенция за присъждане на законна лихва върху
определеното обезщетение.
Ищеца претендира присъждане на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 01.05.2024г./датата на изтичане на 3-месечния срок
от предявяване на доброволната претенция на 31.01.2024г./ до датата на окончателното
изплащане на обезщетението.
Ответникът в писмения отговор, счита, че акцесолните искове за лихви са
неоснователни, предвид неоснователността на главния иск.
Съгласно действащия КЗ застрахователят дължи законна лихва, за която отговаря
делинквентът, считано 1) от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие или 2) на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна - чл. 429, ал. 3 от КЗ.
При уважаване на иск за обезщетение за вреди от деликт законната лихва върху
главницата се дължи без да има отправена покана от датата на деликта, ако е поискана
от ищеца /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. В съдебната практика на ВКС обективирана в решение №
128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на I т. о., решение № 50043/06.06.2023 г. по т. д.
№ 53/2022 г. на I т. о. и решение № 50001/03.02.2023 г. по т. д. № 2530/2021 г. на I т. о.
и др. е разяснено, че в хипотезата на пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за обезщетение за
вредите, причинени от застрахования деликвент, в застрахователната сума по чл. 429
КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за
забава за периода от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не от увреждането. Изложени са аргументи, че разликата в
19
периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава
от делинквента на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от застрахователя по
застрахователния договор следва както от разпоредбите на чл. 429, ал. 1-ал. 3 КЗ, така
и от въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на
прекия иск срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите съгласно чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ
отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на
чл. 380 КЗ.
След предявяване на тази претенция за застрахователя тече нормативно
установеният срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неплащането
на застрахователно обезщетение в срока е свързано, от една страна, с изпадане на
самия застраховател в забава, за която дължи лихва, а от друга страна, с възможността
увреденото лице да предяви иск на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Следователно на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за
плащане на обезщетение за вреди от датата на предявяване на претенцията от
увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на
произнасяне или плащане на обезщетение дължи законната лихва върху
обезщетението за собствената си забава.
Не е спорно между страните, а и от представената застрахователна претенция по
смисъла на чл.106, ал.1 във вр. чл.380 от КЗ, адресирана от пълномощника на ищеца
до ответника, се установява, че ищецът е уведомил застрахователното дружество,
което обезпечава деликтната отговорност на водача на МПС, причинил процесното
застрахователно събитие на 31.01.2024 г., поради което и от този момент ответното
застрахователно дружество отговаря за причинените неимуществени и имуществени
вреди на пострадалия поради неизпълнение в темпорално отношение на
извъндоговорното задължение на застрахования-делинквент за заплащане заместващо
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди.
Следователно, искането за заплащане на законна лихва върху дължимото от
ответника главно парично вземане следва да се присъди от посочената дата-
01.05.2024г. до окончателното й заплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
С определение № 241/26.07.2024 г. на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищеца е
освободен от заплащане на държавни такси, но не и от разноски, поради което му се
дължат такива, съразмерно с уважената част от искове.
Ищеца е направил разноски за СМЕ-250,00 лв. и за САТЕ-300,00 лв. или общо
550,00 лв. Предвид уважения размер на предявените искове, ответното
застрахователно дружество следва да му заплати сумата от 129,41 лв. по съразмерност.
От пълномощника на ищеца своевременно е поискано присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата вр. чл.7, ал.2 от
НМРАВ, за оказана безплатна правна помощ на ищеца.
Видно от приложеното пълномощно от 23.11.2023г. (л.33 от делото) на
Адвокатско дружество "Д. и партньори", БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
20
управление: ***, представлявано от управителя си адвокат М. С. Д. от САК
удостоверяващо представителна власт на адв.Й. Д. от САК. Впоследствие е
представен от 24.02.2025 г. (л.214 по делото) договор за правна защита и съдействие
№ 000531 от същата дата, сключен между Адвокатско дружество "Д. и партньори",
БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя си адвокат Й. Д. от САК и ищеца Ц. Д. Т. и втори адвокат П. З. П., с който
е договорено безплатно процесуално представителство и защита по настоящото дело
на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата /ЗА/, т.е. осъществяване на
безплатна адвокатска защита на лице, което е в материално затруднение. На гърба на
договора се намира пълномощно от ищеца Ц. Д. Т., чрез пълномощника си Адвокатско
дружество "Д. и партньори", БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя си адвокат Й. Д. от САК, с което преупълномощава
адв.П. З. П. от САК по настоящето дело.
С приложения по списък с разноските по чл.80 от ГПК адв.П. З. П. е поискала да
й се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА лично на нея изчислено
по Наредба № 1/2004г. за МРАВ.
В конкретния случай хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА е налице, тъй като
ищецът е освободен по силата на закона, а именно по реда на чл.83, ал.2 от ГПК.
В случая, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 6170,00 лв.,
възнаграждението следва да бъде определено по чл.7, ал.2, т.2 вр. с §2а от ДР от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която служи за ориентир на съда, като изчислено съобразно
посочената разпоредба възлиза на сумата 917,00 лв.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2014 г. в случая не намира
приложение, тъй като предявените искове се основават на един правопораждащ факт –
обезщетение за вреди произтичащи от застрахователен договор. Касае се за едно и
също правоотношение и по двата иска при обективно съединяване на искове
материалния интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове.
Следователно размерът на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА
следва да се определи съобразно уважения размер на исковете, а не съобразно
материалния интерес на всеки от исковете поотделно. В тази връзка е съдебната
практика на ВКС обективирана в определение № 89 от 02.03.2012 г. по ч. гр. д. №
46/2012 г. на II г. о., определение № 162 от 18.07.2017 г. по гр. д. № 3818/2016 г. на I г.
о., определение № 219 от 26.06.2018 г. по т. д. № 1875/2017 г. на II т. о., определение №
24 от 10.02.2022 г. по гр. д. № 614/2021 г., определение № 416 от 20.06.2019 г. по ч. т. д.
№ 1124/2019 г. на II т. о., Опр.№ 50015/16.02.2024 год. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС
първо т.о., Определение № 191/16.01.2024 г. по ч.гр.д. № 2447/2023 г. на ВКС, II г.о.
Определение № 376 от 06.02.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2613/2024 г. , Определение
№ 374 от 06.02.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2606/2024 г., Определение № 381 от
06.02.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2834/2024 г., Определение № 206 от 22.01.2025 г.
на ВКС по ч. т. д. № 2650/2024 г., I т. о., ТК, Определение № 191 от 21.01.2025 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2688/2024 г., II т. о., ТК и в практиката на СЕС обективирана в
Решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015 Съдът на ЕС.
С оглед изхода на делото и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати сумата от 917,00 лв. на пълномощника на ищеца
21
адв. П. З. П. от САК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответника следва да се присъди и сумата от
428,24 лв. платима от ищеца от общо направените разноски в размер на 560,00 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете. Същият е освободен по силата на закона
от заплащане на държавна такса към съда, но не и от разноски направени от ответното
дружество на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Процесуалният представител на ответното дружество в последното съдебно
заседание е заявил, че не претендира адвокатско възнаграждение и следователно
такова не следва да му се присъжда.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от
разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда - чл.78, ал.6 от ГПК.
Съдебната практика приема, че и в случаите по чл.78, ал.6 от ГПК осъденото
лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с
уважената част от исковете (така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1144/2018 г., ІV г. о., Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г.
о.).
Поради освобождаване на ищеца Ц. Д. Т. от заплащане на държавна такса по
делото на основание чл.83, ал.2 от ГПК, дължимата за производството такса следва да
бъде събрана от ответника върху размера на уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, вр.чл.83, ал.1 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Враца,
общата сума от 290,00 лв., от която: 240,00 лв. за иска за неимуществени вреди от
6000,00 лв. и 50,00 лв. за иска за имуществени вреди от 170,00 лв., съгласно чл.1 от
ТДТССГПК, съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД "ДаллБогг: ЖИ.т и здраве" АД, вписано в Търговския Регистър с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Д. Т., ЕГН
**********, чрез пълномощника му Адвокатско дружество "Д. и партньори",
БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя си адвокат Й. Д. от САК, сумата от 6000,00 (Шест хиляди) лева -
главница, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
търпени в следствие на ПТП от 25.11.2023 г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума от 01.05.2024 г. - датата на изтичане на тримесечния срок за
произнасяне по доброволната претенция от страна на застрахователя до окончателното
изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 25
500,00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
22
ОСЪЖДА ЗАД "ДаллБогг: ЖИ.т и здраве" АД, вписано в Търговския Регистър с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Д. Т., ЕГН **********,
чрез пълномощника му Адвокатско дружество "Д. и партньори", БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя си адвокат Й. Д. от
САК, сумата от 170,00 (сто и седемдесет) лева - главница, представляващи застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, търпени вследствие на ПТП от 25.11.2023 г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума от 01.05.2024 г. - датата на изтичане на тримесечния
срок за произнасяне по доброволната претенция от страна на застрахователя до
окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА ЗАД "ДаллБогг: ЖИ.т и здраве" АД, вписано в Търговския Регистър с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Д. Т., ЕГН **********,
чрез пълномощника му Адвокатско дружество "Д. и партньори", БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя си адвокат Й. Д. от
САК, разноски в общ размер от 129,41 (Сто двадесет и четири лева и четиридесет и една
стотинки) лева за възнаграждение на вещите лица, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, ЗАД
"ДаллБогг: ЖИ.т и здраве" АД, вписано в Търговския Регистър с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв.П. З. П. от САК, сумата от 917,00
(Деветстотин и седемнадесет) лева, от ***, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на Ц. Д. Т., ЕГН **********-ищец по
т.д. № 50/2024г. на Окръжен съд - Враца, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Ц. Д. Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на ЗАД "ДаллБогг: ЖИ.т и здраве" АД, вписано в Търговския Регистър с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, сумата от 428,24 (Четиристотин двадесет и осем лева
и двадесет и четири стотинки) лв., представляваща направени разноски по делото,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗАД "ДаллБогг: ЖИ.т и здраве" АД, вписано
в Търговския Регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Враца, държавна такса в
общ размер на 290,00 (Двеста и деветдесет) лева, съразмерно на уважената част от
исковете и 5,00 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на
сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
23