№ 172
гр. Кюстендил, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20211520101635 по описа за 2021 година
ХР. Г. ХР., ЕГН: **********, с адрес: ***************** е предявил
против ЗД „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец“, бул. „Цариградско
шосе“ № 47А, бл. В, ет.3 иск да бъде осъдено последното да заплати на ищеца
сумата в размер на 20000,00 (двадесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпениете от ищеца неимуществени вреди – болки и
страдания, причинени в резултат на ПТП от 02.09.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото ПТП (21.09.2018г.) до окончателното й
изплащане.Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока за отговор на ИМ ответното ТД изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове,прави възражения в
посока възражението,както и такова за евентуално прекомерно претендирано
обезщетение за вреди,за съпричиняване на вредоносния резултат,прави
доказателствени искания.
КРС,след като обсъди събраните по делото доказателства при условията на
чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:
1
На 02.09.2018 год.на път ПП I-6,км.33+700 ищецът се возел като пътник в
лек автомобил марка „Фиат“,модел „Дукато“ с
*****************,собственост и управляван от свидетелят Д.С.,при което
св.Ол. Л. Г.,управлявайки лек автомобил марка „Рено“,модел „Лагуна“ с
рег.*****************,изгубил управлението му,навлязъл в насрещната
лента и предизвикал ПТП. На място пристигнали служители на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Кюстендил,които изготвили Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица,в които отразили констатацията си,че автомобилът
управляван от св.Лалов е застрахован със задължителна застраховка „ГО“ в
ответното дружество по полица № BG 2611000678587,валидна до 04.03.2019
год.По това обстоятелство няма спор между страните.
Ищецът бил откаран в МБАЛ „Д-р Н.Василиев“АД-Кюстендил за оказване
на медицинска помощ,поради силни болки в лявото рамо,като след
проведеното лечение и оперативна интервенция резулатите били отразени в
епикриза /л.35/,съгласно която на ищеца били причинени „луксацио
артикулацио хумери синистра кум фрактура туберколи майорис хумери
синистра“.Била изготвена съответната медицинска документация /л.75-
95/,вкл. и болничен лист № Е20182052155/ с предписано домашно лечение за
срок от един месец.Според показанията на св.С. след завръщането си след
няколко месеца от болничен на работа ищецът се оплаквал от болки в лявото
рамо,а скоро след това напуснал работа.От показанията на св.П. Х.-брат на
ищеца, се установявява това,че ищецът му се е обадил веднага след
произшествието и същият веднага го посетил в болницата, където след
медицинската интервенция на ищеца била поставена и превръзка.Докато
носел превръзка ищецът имал силни болки,бил затруднен в ежедневното си
обслужване,вкл. и на хигиенните си нужди,поради което свидетелят му
помагал в тези дейности.След свалянето на превръзката ищецът продължил
да търпи силни болки,имал ограничение в движението на ръката,това му
пречело да упражнява нормално професията си, отделно от това нанесло и
вреда на психиката му,защото станал по-затворен.
От съдебно-медицинска експертиза № 4698/12.11.2021 год./л.69-71/,изп. от
в.л. д-р Е.Л.,се установява че установените по ищеца след ПТП контузии са
причинили на ищеца силни болки и трайно затрудняване на движението на
ляв горен крайник,като в началото след травмата до извършване на
2
репозицията /наместването/ищецът е изпитвал силни болки,след което
оплакванията са намалели значително,но за период от около десетина дни
болките са били с чувствителен интензитет,след което са намалявали до
пълното им изчезване,като след свалянето на ортезата за един период от още
около две три седмици при раздвижването отново е изпитвал болки и
страдания за период от 2-3 седмици до един месец,през които му е било
изключително трудно да се обслужва сам с една ръка във всяко отношение
,примерно като хранене,обличане,събличане,бръснене и физиологични
нужди.Според експерта контузиите са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП,болката от тях отшумява напълно,но винаги ще се чувства
при по-голямо натоварване и промяна във времето.Вещото лице заключава
още и това /л.114/,че независимо от това дали ищецът е бил или не с поставен
обезопасителен колан е съществувала възможност да получи описаните
травматични увреждания.В показанията си св.С. поддържа,че ищецът е
пътувал с поставен обезопасителен колан.
На 21.09.2018 год. ищецът депозирал пред ответното дружество като
застраховател на отговорността на виновният за ПТП водач молба с вх.№ С-
2876/21.09.2018 год. за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лв.,към
което приложил документите, посочени в молбата като приложение.По
молбата била образувана от ответното дужество щета № 66001800914-2,по
която му било изплатено обезщетение в размер на 10 000 лв.,по което
обстоятелство страните не спорят.
Пристигналите на място следствени органи изготвили огледен протокол
/л.15-31/,в които отразили констатацията си,че виновен за ПТП е св.О.Г.,като
по образуваното наказателно производство същият бил признат с Решение №
2894/09.09.2019 год. на КРС по НАХД № 919/2019 год./л.12/за виновен в
извършване на престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“,пр.2 НК във вр. с
чл.342,ал.1,пр.3 НК за това,че поради нарушаване на чл.16,ал.1,т.1 от
ЗДвП,чл.20,ал.1 ЗДвп и чл.20,ал.2 ЗДвП причинил на ищеца средна телесна
повреда,изразяваща се в трайно затрудняване движенията на ляв горен
крайник за срок от около 2-3 месеца в следствие на луксация /изсълчване/ на
лява раменна става с фрактура на големия туберкул на лява раменна кост в
областта на раменната става.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от обсъдените
3
доказателства.
Съобразявайки установеното съдът счете,че предявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е допустим и
основателен за сумата от пет хиляди лева, за която ще се уважи,а за разликата
ще се отхвъли. Мотивите на съда са следните.
ПО ИСКА ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ
С оглед представените доказателства за спазена процедура по чл.380 КЗ
искът е процесуално допустим.Застрахователните дружества,издатели на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ дължат обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди,причинени от застрахованият,спрямо
когото са отговорни,на увреденият,когато последният предяви иск пряко
срещу застрахователя-чл.432,ал.1 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.
493,ал.1,т.1 КЗ „Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други
участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването
или използването на моторно превозно средство по време на движение или
престой. В тези случаи застрахователят покрива:1. неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт“. 2.
вредите, причинени на чуждо имущество; 3. пропуснатите ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането.
За да бъде успешно проведен предявеният по делото иск с
пр.осн.чл.432,ал.1 КЗ във вр. с чл.493,ал.1,т.1 КЗ ищеца следваше да установи
и докаже фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на института
на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1.
деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда,
реално претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда
и деянието, 5. вина на дееца, както и наличието на действително
застрахователно правоотношение по договор за застраховка по риска
"гражданска отговорност", сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество,без значение дали
управляващият ПТП и негов причинител е собственика на автомобила или
4
друго лице.
Събраните по делото и обсъдени доказателства установиха това,че като
резултат на ПТП,причинено виновно от водач на автомобил,за който е имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“,с издател
ответника, на ищеца са причинени телесни повреди и травматични
увреждания в резултат на които той е търпял интензивно болки и страдания
за срок приблизително два месеца,след което търпи такива при физически
натоварвания и промяна във времето.
Констативният протокол за ПТП с пострадали лица,Решението на КРС по
НАХД № 919/2019 год.КРС,което е задължително за настоящият състав на
осн.чл.300 ГПК, дават основание на съда да приеме,че пътнотранспортното
произшествие е причинено от св.Ол. Л. Г.. Възраженията за съпричиняване
на ПТП от страна на ищецът останаха недоказани. Безспорно бе установено,с
оглед медицинското свидетелство,изг.от д-р Е.Л. и приетата като
доказателстнво медицинска документация по болничният престой и лечение
на ищецът в МБАЛ „Д-р Н.Василиев“АД-Кюстендил, че в резултат на ПТП на
ищеца са нанесени констатираните в съдебното решение и експ.з-ние телесни
повреди,причинили му болки и страдания,от което причинно-следствената
връзка между деянието на св.Г. и вредоносния резултат е доказана.
Наличието на валидна застраховка гражданска отговорност на
автомобила,управляван от св.О.Г. е безспорна и доказана от самата полица.
Ответното дружество като издател на застрахователната полица“Гражданска
отговорност“ за управлявания от причинителя на ПТП автомобил носи
отговорност за причинените от последния имуществени и неимуществени
вреди.Размера на вредите следваше да се установи и докаже от ищеца,а
възражението за съпричиняване от ответното дружество,за което вече бе
отбелязано по-горе че е неоснователно с оглед обсъдените доказателства.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбите на чл.51 и чл.52 от ЗЗД., които съдът приема за
приложими в случая за размера на обезщетението, на такова подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното
поведение на прекият причинител на вредите. Съгласно разпоредбата на чл.45
вр.с чл.51 и 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането. В случая на ищеца са причинени
5
травматични увреждания,свързани с болки и страдания,т.е неимуществени
вреди,което поражда правото му да търси обезщетение за неимуществени
вреди.
В случаите на неимуществени вреди от телесни увреди, претърпени при птп,
основни за тази преценка са тежестта, естеството и броя на понесените телесни увреди,
довели ли са те до необходимост от оперативна интервенция и какво е естеството и, колко
време е продължил и как е протекъл лечебният и възстановителен процес, каква е силата,
интензивността и продължителността на понесените от пострадалия болки и страдания и
други свързани с телесните увреди неудобства, довели ли са понесените телесни увреди до
трайно засягане на двигателни и/или други функции на пострадалия. Извън тях, съобразяват
се още и личността и възрастта на пострадалия, социално- икономическата обстановка в
страната и други обстоятелства, които имат отношение към тази преценка.
В този конкретен случай, следва да се съобрази това,че ответникът по
застрахователната претенция на ищецът е определил и изплатил застрахователно
обезщетение от 10 000 лв.,което съдът следва да съобрази дали е справедлив с оглед общата
претенция на ищеца,която на практика е за 30 000 лв.,т.е с исковата сума от 20 000 лв.
ищецът претендира общо обезщетение в посоченият размер.
Ищецът е понесъл една телесна увреда луксация /изкълчване/ с фрактура на лява
раменна кост, които не могат да се определят като състояние на политравма от птп, със
засягане на множество основни жизнени органи и/или системи, поставящо в опасност не
само здравето, но и живота на пострадалия.
Горната е довела до оперативна намеса, но е било по естеството си закрито, което
е по-благоприятно от откритите счупвания, съставляващи вход за различни инфекции към
организма. Болничният престой е продължил само един ден.
Счупването не е довело да загуба на инервация и циркулация в крайника и така на
практика най-голяма тежест по отношение на негативните последици от тази телесна увреда
е останала необходимостта от пълно обездвижване на крайника,поради поставената
имобилизация за срок от един месец с голяма зависимост от чужда грижа в същия период,
за който, както свидетелят П. Х.,брат на ищеца,за достоверността на показанията по-
долу,сочи че на ищеца е било невъзможно да се обслужва сам цялостно.
Според заключението на вещото лице д-р Л. такъв вид травматична увреда болките
в раментата става отшумяват напълно,но след свалянето на имобилизацията ищецът отново
за срок от около един месец е търпял дискомфорт в ежедневнието си.Вещото лице е
уточнило,че при такава трама е възможно по-раншно ошипяване,доказателства за каквото
към настоящият момент няма, както и възможност да търпи периодични болки при по-
голямо натоварване и промяна на времето,които с възрастта ще се увеличават.Заключението
на вещото лице в тази част и показанията на свидетелят П. Х. се подкрепят взаимно.
Така установеният като продължителност и ход възстановителен период на ищеца, който
6
е и обичаен за такива счупвания, съдът не намира за изключително бавен, труден и
продължителен, както се изтъква в исковата му молба.
Що се отнася до останалите твърдени с исковата молба неимуществени вреди-
психическият дискомфорт от произшествието и травмата,то показанията на св.Х.
установяват наличието на такива.Ищецът,според показанията на този свидетел,след птп е
станал по-затворен човек,ограничил е контактите си с колегите си.Няма медицинска
документация подкрепяща твърденията на този свидетел,за да се направи извод,че това е
само и единствено в резултат на претърпяното.Няма доказателства за това,че ищецът е
търпял срам от външни белези, като такива не се установяват и от експертното заключение и
изисканата медицинска документация за леченето на ищеца от причинената травматична
увреда.Няма основание да се приеме,че у ищеца е бил налице страх и безпокойство от хода
и резултата на процеса на възстановяване, тъй като последното е несигурно, с неясен изход
и/или с наличие на реална опасност от настъпване на трайни или продължителни
увреждания, както и безпокойство от това, че може да остане на легло,без работа
продължително време,при което ще е необходимо полагане на грижи за него от близките му,
като това би го травмирало допълнително психически, за тях не се събраха никакви
доказателства да са реално претърпени, а и предвид медицинската документация,са нямали
и никаква обективна опора. Показанията на св.П. Х.-брат на ищецът съдът
преценява с приложението на чл. 172 ГПК и кредитира, като подкрепени
частично от останалите събрани доказателства – медицинската документация
и експертно становище на в.л.д-р Л. и същевременно като отчита, че факти и
обстоятелства, досежно претърпени физически и психически болки и
страдания са достъпни на лица от най – близкия на увредения кръг, в т. ч. и на
неговият брат.
При това съдът счита,че действително ищецът е претърпял психически
дискомфорт,съгласно показанията на този свидетел,който следва да се вземе в предвид при
определяне на размерът на обезщетението.
Затова и съдът счете, че обезщетение в размер на 10000 лв., каквото ответникът е
определил и изплатил на ищеца в случая, не отговаря изцяло и на неговите представи за
справедливост, а соченото от ищеца такова в размер на допълнителни още 20000 лв. счита за
прекомерно.
При тези мотиви, съдът намери, че претенцията на ищеца да бъде осъден да му
заплати сумата от 20 000 лв.,представляваща практически разликата между определеното и
изплатено му от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лв. и
считаното от него за справедливо в случая такова от 30000 лв. е частично основателна за
сумата от 5 000 лв.,за която ще се уважи.
С посочения размер, според настоящия състав на съда, ще се постигне
целта на института за репарация на търпените от ищеца неимуществени
7
вреди, като се съобразят икономическите условия в страната към момента на
настъпване на ПТП-то и същевременно се спази общественото разбиране за
справедливост, ориентир за което са нормативно определените лимити по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
По претенцията за присъждане на законна лихва върху
обезщетението
Съгласно съгласно чл. 429, ал. 3, във вр. с ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 493, ал. 1,
т. 5 от КЗ,застрахователят покрива лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2. от КЗ -
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал. 3 - само в рамките на застрахователната
сума (лимита на отговорност), дължими, считано от датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл. 430, ал. 1, т. 2, или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В конкретния казус са налице доказателства за това,че застрахованият е
уведомил застрахователя, а датата на предявената от пострадалия претенция е
21.09.2018 год. Към документите по заявлението за обезвреда ищецът е бил
представил и констативният протокол за ПТП,който по аргумент от чл. 496,
ал. 3, т. 1 КЗ е задължавал ответното ЗД да произнесе по претенцията,това е
сторено но за сумата от 10 000 лв.,по което страните не спорят.
Лихвата се дължи върху сумата от 2000.00 лв. считано от датата на
увредата-21.09.2018 год.
По разноските
Исковата претенция е основателна за сумата от 5000.00 лв.,представляваща
25% от общо предявената за неимуществените вреди,поради което такъв
процент от съответните разноски ще се присъдят на ищеца.Конкретно във
връзка с исковото производство няма доказателства за конкретно платено
възнаграждение от ищецът на процесуалните си представители,поради което
разноски за такова няма да му се присъждат,такива не се и претендират.
Ищецът е освободен от плащането на държавни такси, като дължимата за
8
настоящото производство по тази претенция държавна такса е в размер на
200.00 лв.-двеста лева,която ответното ТД следва да бъде осъдено да заплати
по сметките на КРС,както и сумата от 40.00-четиредесет лева,представляваща
съответната на уважената част от исковата претениця сума платена от
бюджета на съда за възнаграждение на вещото лице д-р Е.Л.,чието експертно
заключение е свързано с иска за обезщетение за неимуществени вреди.
Ответното ЗД е представлявано от юрисконсулт,чието участие в процеса е
свързано с изготвяне на отговор на ИМ,явяване в съдебни заседания и
ангажиране на доказателства,поради което съдът на осн.чл.78,ал.8 ГПК му
определя възнаграждение в размер на 200.00-двеста лева, от което с оглед
отхвърлената част от претенцията ищецът му дължи сума в размер на 150.00
лв.За платеното от ответното дружество за негова сметка възнаграждение за
горното вещо лице д-р Л. възнаграждение в размер на 150.00-сто и петдесет
лева ,свързано основно с възражението му за съпричиняване на вредоносният
резултат от ищеца, което е отхвърлено като неоснователно, разноски не му се
следват.
Водим от горното и на осн. чл.432,ал.1 КЗ във вр. с чл.493,ал.1,т.1,пр.1 КЗ
и чл.чл. 429, ал. 3 КЗ, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец“, бул. „Цариградско
шосе“ № 47А, бл. В, ет.3,ДА ЗАПЛАТИ на ХР. Г. ХР., ЕГН: **********, с
адрес: *****************, сумата от 5000.00 /пет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
– болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от 02.09.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото ПТП (21.09.2018 г.) до окончателното й
изплащане, и ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният иск за
сумата от 15000/петнадесет хиляди/лева,представляваща разликата между
уважената част от исковата претенция до пълният претендиран размер за
сумата от 20 000.00 /двадесет хиляди/лева.
ОСЪЖДА ЗД „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец“, бул. „Цариградско
9
шосе“ № 47А, бл. В, ет.3,ДА ЗАПЛАТИ по сметките на РС-Кюстендил сумата
от 200.00 /двеста лева/,представляваща дължима държавна такса по делото и
сумата от 40.00-четиредесет лева ,представляваща платеното за сметка на
бюджета на съда възнаграждние на в.л. д-р Е.Л.,съобразно уважената част от
исковата претенция.
ОСЪЖДА Р. Й.Е., ЕГН ********** от гр.Кюстендил, кв.“Герена“, бл.186 ,
ет.7, ап.22, ДА ЗАПЛАТИ,на осн.чл.78,ал.8 ГПК,на ЗД „ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Средец“, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл. В,
ет.3,сумата от 150.00 /сто и петдесет/лева,представляваща юрисконсултско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване
на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10