№ 763
гр. Варна, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20233100500315 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх.№ 84065/05.12.2022г., подадена от "БИЛДРИНГ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, чрез пълномощник адв. Т. Б., против
Решение № 3484/15.11.2022г., постановено по гр.д. № 10317/2021г. по описа
на ВРС, с което са отхвърлени предявените от "БИЛДРИНГ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, против "БАДИМЕКС - ДИМОВ И С-ИЕ"
ООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, предявени в условията на
евентуалност инцидентни установителни искове за прогласяване на
сключения между страните договор от 20.03.2008г. за поддръжка и
обслужване на общи части на комплекс „Д. парк“, к.к. „Златни пясъци“ за
нищожен поради противоречие със закона, по чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, за
прогласяване на сключения между страните договор от 20.03.2008г. за
поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д. парк“, к.к. „Златни
пясъци“ за нищожен поради заобикаляне на закона, по чл.26, ал.1, предл. 2 от
ЗЗД, за прогласяване на сключения между страните договор от 20.03.2008г. за
поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д. парк“, к.к. „Златни
пясъци“ за нищожен поради противоречие с добрите нрави, по чл.26, ал.1,
1
предл. 3 от ЗЗД, за прогласяване на сключения между страните договор от
20.03.2008г. за поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д.
парк“, к.к. „Златни пясъци“ за нищожен поради невъзможен предмет, по
чл.26, ал.2, предл. 1 от ЗЗД; осъдено е "БИЛДРИНГ" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, да заплати на "БАДИМЕКС - ДИМОВ И С-ИЕ" ООД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата от 3161.40 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 20.03.2008г. за
поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д. парк“, находящ се в
поземлен имот III-214,253, в кв.36 по плана на к.к. „Златни пясъци“, гр. Варна
във връзка с апартамент № 36 в комплекса с идентификатор
53045.513.214.15.35, от която сума 1053.80 лева, дължими за периода от
01.07.2019г. до 31.12.2019г. и 2107.60 лева, дължими за периода от
01.01.2020г. до 31.12.2020г., ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба – 13.07.2021г. до окончателното плащане, на
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
недопустимо, неправилно, постановено в нарушение на материалноправните
норми и съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди се, че
надлежен ищец по главния иск е общото събрание на етажната собственост, а
не ищеца "БАДИМЕКС - ДИМОВ И С-ИЕ" ООД, поради което решението е
недопустимо. Въззивникът излага, че ВРС необосновано е отхвърлил
предявените от него инцидентни установителни искове против ищеца за
прогласяване нищожността на сключения между страните договор от
20.03.2008г. за поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д.
парк“, к.к. „Златни пясъци“. Поддържа доводите си за нищожност на
договора. Сочи, че е предявил и инцидентен установителен иск за приемане
за установено в отношенията между страните, че между тях не съществува
облигационно правоотношение по договор от 20.03.2008г. за поддръжка и
обслужване на общи части на комплекс „Д. парк“, к.к. „Златни пясъци“,
поради надлежното му прекратяване от "БИЛДРИНГ" ЕООД на 10.07.2017г. с
уведомление изх. № 5/07.07.2017г., който ВРС не е разгледал.
Твърди се, че ВРС необосновано е приел, че искът на "БАДИМЕКС -
ДИМОВ И С-ИЕ" ООД е доказан по основание и размер. Според въззивника
ВРС превратно е тълкувал свидетелските показания и представените по
делото писмени доказателства и е достигнал до необоснован извод, че ищецът
2
"БАДИМЕКС - ДИМОВ И С-ИЕ" ООД е изпълнявал задълженията си по
договора от 20.03.2008г. за поддръжка и обслужване на общи части на
комплекс „Д. парк“, к.к. „Златни пясъци“. Сочи, че искът недопустимо е
заявен в левовата равностойност, т.к. в договора е уговорено заплащането да
бъде извършено в евро. Моли за отмяна на решението и присъждане на
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемото дружество "БАДИМЕКС -
ДИМОВ И С-ИЕ" ООД, чрез пълномощник адв. С. С., е подало отговор, с
който оспорва жалбата. Счита, че постановеното първоинстанционно
решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на
производството доказателства и при правилно приложение на материалните и
процесуални правни норми. Излага, че въпросът за валидността на договора
от 20.03.2008г. за поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д.
парк“, к.к. „Златни пясъци“ е разрешен с влязлото в сила решение по гр. дело
10994/2019г. на ВРС. По същество счита решението на ВРС досежно
осъдителния иск за правилно и законосъобразно, поради което отправя
искане за потвърждаването му, ведно с присъждане на разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззивникът се представлява от адв. Т. Б., който моли за отмяна на
обжалваното решение, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В представената писмена защита вх. № 15250/19.06.2023г. по същество се
излагат доводи за основателност на въззивната жалба.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззиваемото дружество се представлява от адв. С. С., който моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение. В представената писмена
защита вх. № 15573/21.06.2023 г. по същество се излагат доводи за
неоснователност на въззивната жалба.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът
взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по иск на
"БАДИМЕКС - ДИМОВ И С-ИЕ" ООД, ЕИК ********* против "БИЛДРИНГ"
ЕООД, ЕИК ********* за заплащане на сумата от 3161.40 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 20.03.2008г. за
поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д. парк“, находящ се в
3
поземлен имот III-214, 253, в кв.36 по плана на к.к. „Златни пясъци“, гр.
Варна във връзка с апартамент № 36 в комплекса с идентификатор
53045.513.214.15.35, от която сума 1053.46 лева, дължими за периода от
01.07.2019г. до 31.12.2019г. и 2106.93 лева, дължими за периода от
01.01.2020г. до 31.12.2020г., ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Твърди се, че между страните е сключен договор на 20.03.2008г. за
поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д. парк“, находящ се в
поземлен имот III-214, 253, в кв.36 по плана на к.к. „Златни пясъци“, гр.
Варна, тъй като ответникът е собственик на апартамент № 36 в комплекса.
Уговореното възнаграждение е в размер на 8 евро на кв.м. без ДДС за
календарна година, или 898 евро без ДДС, дължимо в срок до 30.01 на
текущата година. Ответникът не заплатил дължимото възнаграждение за
периода от 01.07.2019г. до 31.12.2020г.
С писмен отговор ответникът оспорва иска като недопустим,
евентуално неоснователен. Излага, че правен интерес от такъв иск има
Общото събрание на етажната собственост, а не ищцовото дружество. Сочи
се, че процесният договор е сключен през 2008г., а от 01.05.2009г. е в сила
ЗУЕС, съгласно разпоредбите на който паричните вноски за управление и
поддръжка на общите части се определят от ОС. Твърди, че ЕС се явява
носител на правото да определя и събира необходимите средства за разходите
за поддръжка и управление на тяло А от комплекса. Прави се и възражение за
нищожност на процесния договор от 20.03.2008г. поради противоречието му
със ЗУЕС. Ответникът не оспорва, че е сключил с ищеца договор за покупко-
продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 36, на трети етаж,
тяло С от комплекс „Д. парк“. Съгласно нотариалния акт имотът имал
предназначение на „жилище“, но в действителност не отговарял на
изискването за „жилище“ по Наредба № 7 от ДР на ЗУТ, поради което се
прави възражение за нищожност на договора нотариалния акт за покупко-
продажба поради невъзможен предмет на договора. Предвид нищожността на
договора за покупко-продажба ответникът счита, че нищожен се явява и
последващия договор от 20.03.2008г. за управление и поддръжка, предвид че
ответникът не е придобил собствеността върху апартамента. Ответникът
твърди още, че при подписване на договора е въведен в заблуждение от
представителя на ищеца, че на собствениците на апартаменти в тяло А ще
4
бъдат осигурени спокойствие и безпрепятствена възможност да ползват
изброените в договора места за общо ползване. Въпреки това през летния
сезон същите се ползвали приоритетно от гостите на хотела, собственост на
ищеца. Твърди че комплекс „Д. парк“ не е жилищен комплекс от затворен тип
по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗУЕС. Оспорват се твърденията на ищеца,
че е изпълнявал задълженията си по организиране поддръжката и
обслужването на общата инфраструктура и на общите части. Оспорва се и
твърдението, че за процесния период от 01.07.2019г. до 31.12.2020г.
ответникът дължи на ищеца суми в обща размер от 3161.40 лева.
Ответникът счита, че т.4 от нотариалния акт е нищожна, тъй като е
неопределяема по отношение на размера на годишните такси, както и
уговорката в т. IV.2, тъй като е неопределяема по отношение на
правоприемниците на страните. Твърди се, че достъпът до тяло А е през вход
на сградата от улицата, поради което за собствениците там не съществува
задължение да поддържат прилежаща територия. Твърди се, че ищецът и
свързани с него лица притежават множество обекти в Тяло А и в хотела,
поради което не заплащат пари за разходите по управление и поддръжка.
Твърди се още, че през процесния период ищецът или други обитатели на
апартамента му не са ползвали изброените в договора места за общо
ползване, поради ползването им от трети лица гости на хотела без съгласие на
Общото събрание за ползване на общите части за търговски цели. Доколкото
комплексът не е от затворен тип се сочи, че за ищеца не е налице задължение
да сключи договор за управление на общите части. Твърди се, че на
07.07.2017г. ответникът е изпратил на ищеца уведомление, че прекратява
процесния договор от 20.03.2008г., което е получено на 10.07.2017г.
В срока за отговор "БИЛДРИНГ" ЕООД е предявило срещу
"БАДИМЕКС - ДИМОВ И С-ИЕ" ООД инцидентен установителен иск по
чл.26, ал.2, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване на сключения между страните
договор от 20.03.2008г. за поддръжка и обслужване на общи части на
комплекс „Д. парк“ за нищожен поради невъзможен предмет, а в условията на
евентуалност договорът да бъде обявен за нищожен на основание чл.26, ал.1,
предл.1 - поради противоречие със закона, на основание чл.26, ал.1, предл.2 –
поради заобикаляне на закона и на основание чл.26,ал.1, предл.3 – поради
противоречие с добрите нрави.
5
В срока по чл.131 от ГПК ищецът - ответник по инцидентните
установителни искове с писмен отговор оспорва същите като неоснователни.
Оспорва твърдението за прекратяване на договора с едностранно
уведомление.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно, но частично
недопустимо.
Въззивният съд намира, че предявения от "БАДИМЕКС - ДИМОВ И С-
ИЕ" ООД против "БИЛДРИНГ" ЕООД иск за заплащане на сумата от 3161.40
лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 20.03.2008г.
за поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д. парк“, находящ се
в поземлен имот III-214,253, в кв.36 по плана на к.к. „Златни пясъци“, гр.
Варна във връзка с апартамент № 36 в комплекса, е допустим. Доводите на
въззивника, че надлежен ищец по главния иск е общото събрание на етажната
собственост, а не ищеца "БАДИМЕКС - ДИМОВ И С-ИЕ" ООД, са
необосновани. Ищецът основава осъдителния си иск на сключен с ответника
договор, т.е. претенцията му е допустима.
Въззивният съд намира, че предявените от "БИЛДРИНГ" ЕООД
инцидентни установителни искове за прогласяване на сключения между
страните договор от 20.03.2008г. за поддръжка и обслужване на общи части
на комплекс „Д. парк“, к.к. „Златни пясъци“ за нищожен поради
противоречие със закона, по чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, за прогласяване на
сключения между страните договор от 20.03.2008г. за поддръжка и
обслужване на общи части на комплекс „Д. парк“, к.к. „Златни пясъци“ за
нищожен поради заобикаляне на закона, по чл.26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД, за
6
прогласяване на сключения между страните договор от 20.03.2008г. за
поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д. парк“, к.к. „Златни
пясъци“ за нищожен поради противоречие с добрите нрави, по чл.26, ал.1,
предл. 3 от ЗЗД, за прогласяване на сключения между страните договор от
20.03.2008г. за поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д.
парк“, к.к. „Златни пясъци“ за нищожен поради невъзможен предмет, по
чл.26, ал.2, предл. 1 от ЗЗД, са недопустими. С влязло в сила решение по гр.
дело №10994/2019 г. на ВРС, частично потвърдено с решение
№1092/18.06.2021 г. по в.гр.д. №3363/2020 г. на ВОС, "БИЛДРИНГ" ЕООД е
осъдено да заплати на "БАДИМЕКС - ДИМОВ И С-ИЕ" ООД сумата от
4390.85 лева, представляваща дължима цена по Договор от 20.03.2008 год. за
поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д. парк“, находящ се в
ПИ ІІІ – 214, 253, кв. 36 по плана на КК „Златни пясъци“, гр. Варна, за
периода 01.01.2017 год. – 30.06.2019 г., формирана както следва: 1756.34 лв.
за 2017 г.; 1756.34 лв. за 2018 г.; 878.17 лв. за 2019 г. С влязлото в сила
решение е решен въпроса относно валидността на договора от 20.03.2008г. за
поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д. парк“. Предвид
правоустановяващото и преклудиращото действие на силата на пресъдено
нещо е недопустимо в последващия исков процес да се спори относно
основанието на вземането и правната му квалификация, след като с влязло в
сила решение са установени фактите, релевантни за съществуването на
претендираното право, то позоваването в последващ процес на
правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича
спорното право, са преклудирани, а именно такива са и предявените
инцидентни установителни искове. В конкретния случай установените с
влязлото в сила решение общи правопораждащи факти на спорното право, са
сключения договор между страните и наличието на действителна договорна
клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение по договор от
20.03.2008г. за поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д. парк“
в размер на 898 евро без ДДС годишно, с левова равностойност 1756.34 лева
без ДДС. Поради това последващи искове за установяване нищожността на
договора са недопустими. Ето защо, решението следва да бъде обезсилено в
частта, в която ВРС се е произнесъл по предявените от ответника
7
недопустими инцидентни установителни искове и производството по тях
следва да бъде прекратено, на основание чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК.
Въззивният съд намира за необосновано оплакването във въззивната
жалба, че ВРС не е разгледал предявения от "БИЛДРИНГ" ЕООД инцидентен
установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните,
че между тях не съществува облигационно правоотношение по договор от
20.03.2008г. за поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д.
парк“, к.к. „Златни пясъци“, поради надлежното му прекратяване от ответника
на 10.07.2017г. с уведомление изх. № 5/07.07.2017г. Това писмо е било
изпратено от ответника, съответно получено от ищеца, преди образуването на
гр. дело №10994/2019 г. на ВРС. Същото е обсъдено от ВОС в решение
№1092/18.06.2021 г. по в.гр.д. №3363/2020 г., като в мотивите е прието, че с
това уведомление договорът не е прекратен. След влизане в сила на
решението, всички възражения и искове на ответника досежно
прекратяването/развалянето на договора с уведомление изх. №
5/07.07.2017г., са недопустими. Това е така, защото със сила на присъдено
нещо е установено, че договорът не е нито прекратен, нито развален и че
валидно обвързва страните. Поради това, инцидентен установителен иск за
установяване на това обстоятелството е недопустим и не подлежи на
разглеждане.
Предвид горните факти съдът пристъпва към разглеждане на спорният
въпрос по делото, поставен и с въззивната жалба, налице ли е задължение на
ответника да заплаща на ищеца възнаграждение по договор от 20.03.2008г. за
поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д. парк“, находящ се в
поземлен имот III-214,253, в кв.36 по плана на к.к. „Златни пясъци“, гр. Варна
във връзка с апартамент № 36 в комплекса.
На 20.03.2008 год. между "БАДИМЕКС - ДИМОВ И С-ИЕ" ООД и
"БИЛДРИНГ" ЕООД е сключен процесния договор за поддръжка и
обслужване на общите части на комплекс „Д. парк“. Съгласно раздел II, чл.1
от договора, "БАДИМЕКС - ДИМОВ И С-ИЕ" ООД е поело задължението
лично или чрез трети лица да организира поддръжката и обслужването на
общата инфраструктура на комплекса и всички общи част по смисъла на чл.38
от ЗС, което включва: плащане на разходите за осветление и вода на общи
части; поддържане и почистване на общите части на сградата; асансьор;
8
поддържане на местата за общо ползване – тревни площи, алеи, паркингова
зона, басейн; екологични и хигиено – санитарни мероприятия. Уговорено е,
че изброените услуги не са изчерпателно изброени и могат да бъдат
разширявани с оглед промяната на техническата и социална инфраструктура,
което следва да бъде документирано с анекс. За посочените услуги е
уговорено възнаграждение – годишна такса в размер на 8 евро/кв. м., или
общо 898 евро, без вкл. ДДС, платима в срок до тридесети януари на текущата
година, по банков път. Съгласно раздел III, чл.1 от договора вноската се
определя в евро и се плаща по централния курс на БНБ в деня на плащането.
За установяване изпълнението на задълженията си по поддръжка и
управление на общите части, предмет на договора, ищецът е ангажирал
гласни доказателства посредством разпита на свидетелите С.А. и Д.Й..
Въззивният съд намира, че не са налице основания да не се даде вяра на
показанията на свидетелките А. и Й., доколкото същите са непротиворечиви,
обективни и безпристрастни, еднопосочни са и не опровергават от
показанията на свидетелите С. Й. и М.М., разпитани по искане на ответника.
Свидетелките А. и Й. са посещавали комплекса през процесния период 2019г.
- 2020г., като впечатленията и на двете са, че винаги е било чисто и
поддържано. От показанията на свид. С. Й. е видно, че през летния период
комплекса се поддържа, чисто е, но е шумно. Същият дава показания, че през
зимата комплекса не се поддържа, като конкретните обстоятелства, които
сочи са липсата на охрана, както и изпразването на басейна и че е пълен с
бутилки. Съдът намира, че показанията му не противоречат на показанията на
свидетелките А. и Й.. Обстоятелството, че през зимата басейнът се изпразва и
в него се поставят бутилки не може да се приема за неизпълнение
задълженията на ищеца по договора от 20.03.2008г. С договора ищецът не е
поел задължение да отоплява басейна през зимните месеци, поради което
зазимяването му чрез източване на водата и поставянето на бутилки, които да
предотвратят напукването му поради замръзване на вода, следва да се
квалифицират като дейности по изпълнението на договора. Осигуряването на
охрана не е част от задълженията на изпълнителя по процесния договор за
поддръжка и управление, нито ищецът е поел задължение за предприемане на
действия по намаляване нивото на шума. Въззивният съд не кредитира
показанията на свид. М., защото същите са изолирани и не се подкрепят от
събраните по делото доказателства. В началото на показанията си същият
9
заявява, че „горе-долу“ познава комплекс „Д.“. След това продължава, че през
зимата не е поддържано, а лятото не знае как е. Показанията му, че през
зимата не е чистено са неконкретни, а освен това са и в явно противоречие с
изложеното от свидетелките А. и Й.. Изложените от него твърдения за
неработещи лампи и непочистени места около саксии също са неконкретни –
не е посочено за кой етаж се отнасят.
Назначената от ВРС съдебно-техническа експертиза е във връзка с
недопустимия инцидентен установителен иск по чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД,
поради което въззивният съд не я обсъжда.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че ищецът е изпълнил
задълженията си по договора от 20.03.2008г., поради което ответникът му
дължи уговореното възнаграждение от 898 евро, без вкл. ДДС, 1077.60 евро с
ДДС. Съгласно раздел III, чл.1 от договора вноската се определя в евро и се
плаща по централния курс на БНБ в деня на плащането, т.е. левовата
равностойност на годишната вноска възлиза на 2107.60 лева с ДДС (1053.80
лева за 6 месеца). Възражението на ответника, че е присъдена левовата
равностойност на уговореното в евро парично задължение са неоснователни.
Такава възможност е изрично уговорена в договора - раздел III, чл.1.
Въззивният съд споделя мотивите на ВРС относно основателността на
иска за заплащане на възнаграждение по договор от 20.03.2008г. за
поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д. парк“ в размер на
сума 1053.80 лева, дължими за периода от 01.07.2019г. до 31.12.2019г. и
сумата от 2107.60 лева, дължими за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г.,
като препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции за
основателност на осъдителния иск, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в тази част.
На основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК и предвид направеното искане,
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество
сумата от 2040 лева, представляваща направените пред въззивната инстанция
разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
10
ОБЕЗСИЛВА решение № 3484/15.11.2022г., постановено по гр.д. №
10317/2021г. по описа на ВРС, в частта, в която са отхвърлени предявените от
"БИЛДРИНГ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, против
"БАДИМЕКС - ДИМОВ И С-ИЕ" ООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, инцидентни установителни искове за прогласяване на сключения
между страните договор от 20.03.2008г. за поддръжка и обслужване на общи
части на комплекс „Д. парк“, к.к. „Златни пясъци“ за нищожен поради
противоречие със закона, по чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, за прогласяване на
сключения между страните договор от 20.03.2008г. за поддръжка и
обслужване на общи части на комплекс „Д. парк“, к.к. „Златни пясъци“ за
нищожен поради заобикаляне на закона, по чл.26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД, за
прогласяване на сключения между страните договор от 20.03.2008г. за
поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д. парк“, к.к. „Златни
пясъци“ за нищожен поради противоречие с добрите нрави, по чл.26, ал.1,
предл. 3 от ЗЗД, за прогласяване на сключения между страните договор от
20.03.2008г. за поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д.
парк“, к.к. „Златни пясъци“ за нищожен поради невъзможен предмет, по
чл.26, ал.2, предл. 1 от ЗЗД, като недопустимо и ПРЕКРАТЯВА
производството по предявените от "БИЛДРИНГ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, против "БАДИМЕКС - ДИМОВ И С-ИЕ" ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, инцидентни установителни искове, на
основание чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3484/15.11.2022г., постановено по гр.д.
№ 10317/2021г. по описа на ВРС, в частта, в която "БИЛДРИНГ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, е осъдено да заплати на "БАДИМЕКС -
ДИМОВ И С-ИЕ" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата от
3161.40 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор от
20.03.2008г. за поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Д.
парк“, находящ се в поземлен имот III-214,253, в кв.36 по плана на к.к.
„Златни пясъци“, гр. Варна във връзка с апартамент № 36 в комплекса с
идентификатор 53045.513.214.15.35, от която сума 1053.80 лева, дължими за
периода от 01.07.2019г. до 31.12.2019г. и 2107.60 лева, дължими за периода
от 01.01.2020г. до 31.12.2020г., ведно със законната лихва върху нея от датата
на подаване на исковата молба – 13.07.2021г. до окончателното плащане, на
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.
11
ОСЪЖДА "БИЛДРИНГ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, да заплати на "БАДИМЕКС - ДИМОВ И С-ИЕ" ООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, сумата от 2040 лева (две хиляди и четиридесет
лева), представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12