Р Е
Ш Е Н И Е №
Гр. Казанлък,06.06.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия в публично заседание на 28.05.2013г в състав : Председател : Дориана Минчева
При
секретаря Е.Д. ,като разгледа гр.д.№ 661
по описа за
Предявен е иск с правно основание в чл. 127 ал.2 от СК,съединен с иск за издръжка с правно основание в чл.144 от СК..
В исковата си молба ищцата твърди,че от съвместното й съжителство с ответника се родило детето Б.. На съпружески начала живели до месец февруари 2013г,след което се разделили. Ответникът живеел при родителите си в с. Кънчево, а тя с детето - при родителите си в с. Бузовград. Детето посещавало детска градина в селото,като било записано за предстоящата учебна година в СОУ „Екзарх Антим І” в гр. Казанлък. Ответникът работел в гр.Мъглиж и получавал доходи. Тя била безработна.През 2012г двамата решили тя да замине на работа в чужбина .По време на престоя й там ответникът й се обаждал,като я обиждал и отношенията им се обтегнали. От баща си узнала,че ответника и родителите му говорели лоши неща по неин адрес и поради това през месец февруари 2013г се върнала в България. Взела детето и заживяла в с. Бузовград в жилище на родители й. От раздялата им ответникът не заплащал издръжка на детето.И двамата нямали задължения за издръжка към други деца. Моли съда да постанови решение,с което да предостави на нея упражняването на родителските права по отношение на детето,да постанови то да живее при нея, да определи на ответника режима на контакти с детето- два пъти в месеца с преспиване и го осъди да заплаща по 150 лв месечна издръжка,считано от подаване на исковата молба.Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът не признава иска. Твърди,че двамата живеели при родителите му в с. Кънчево,където отглеждали детето си до 11-месечна възраст. Помощ им оказвали неговите родители,в чието жилище живеели. Тогава двамата с ищцата заминали за Словения,откъдето се завърнали през пролетта на 2008г. По време на престоя им за детето се грижели неговите родители.През 2012г ищцата без негово съгласие отново заминала за Словения и се върнала през февруари 2013г. По време на престоя си там не била изпращала средства за издръжката на детето.След завръщането си ищцата не отишла в с. Кънчево, а се прибрала при баща си, а по-късно брат й взел детето и го завел при нея.Оттогава живеело при нея и тя не разрешавала контакти с него.Без негово знание и съгласие ищцата отписала от детската градина в с. Кънчево детето,която то посещавало от 2009г,таксата за която заплащал той. В жилището,където живеел имало достатъчно добри условия за живот на детето.Между него и дъщеря му имало изградена силна емоционална връзка и забраната на ищцата за осъществяване на контакти се отразявала неблагоприятно на неговото психическо и емоционално развитие. В същото време ищцата живеела в къща,в която нямало достатъчно условия за детето- била с по-малко стаи и с повече обитатели.. Отсъствията на ищцата се отразявали зле на детето,което било свикнало със средата в с. Кънчево,с другарчетата си в детската градина.Промяната се отразявала негативно върху него.Моли съда да отхвърли искането на ищцата, като предостави на него упражняването на род. права,определи детето да живее при него, да определи на майката режим на контакти и я осъди да заплаща по 80 лв месечна издръжка,считано от датата на постановяване на решението.Алтернативно моли ако бъде уважен иска на ищцата,то на него да бъде определен разширен режим на лични отношения с детето – всяка събота и неделя от месеца с преспиване,по Коледните,Новогодишните и Великденските празници и няколко часа на рождения ден на детето.Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
ДСП-Казанлък не изпраща представител.В изготвения социален доклад не е взето становище по иска.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:
Страните по делото са родители на детето Б. О.С.,родено на ***г. Двамата нямат сключен граждански брак.
Не се спори от страните,че родителите живеят разделени от месец февруари 2013г и сега детето живее при майка си.
Безспорно е и това,че тримата преди раздялата са живели в с. Кънчево в жилище,собственост на родителите на ответника и че детето е посещавало детската градина в селото от 17.09.2009г до 26.02.2013г. Не се спори и че докато са били заедно двамата родители са обгрижвали детето и са получавали при необходимост помощ от майката на ответника.
От показанията на св. Ф. /без родство със страните/ се установява,че страните живеят отделно един от друг от месец февруари т.г. и детето живее при майка си. Ответникът не бил давал средства за издръжка на детето откакто са разделени,но не бил срещал пречки да го вижда от страна на ищцата.Когато ищцата ходила в чужбина,за детето се грижел баща му. Откакто е родено детето било живяло в с. Кънчево,винаги било добре облечено,ходело на детска градина.Сега живеело при майка си в с. Бузовград.Къщата имала коридор и четири стаи и в нея живеели ищцата, нейния баща и детето.Майка й и брат били в чужбина.Бабата по бащина линия била ходила да вижда детето и то й се радвало при срещата. Св. П. /брат на ищцата/ твърди,че двете страни ходили в Словения заедно, а след това ищцата ходила сама. През това време на отсъствието й за детето се грижел баща му.Твърди,че ищцата напуснала общия на страните дом,тъй като й вземали парите, а докато била в Словения родителите на ответника говорели на детето лоши неща за майка му.Докато живеело в с. Кънчево детето било винаги добре облечено,хигиената му била добра.Сега ищцата не работела,но й помагал той.Когато ищцата започнела работа,майка й щяла да се върне,за да й помага ако е нужно.В къщата им имало достатъчно място.Св. С./майка на ответника/ твърди ,че когато детето било на 11 месеца тя се върнала от Турция да го гледа,за да заминат сина и снахата в чужбина.Стояли 6 месеца и се върнали.Тя гледала детето до 7-годишната му възраст и то било много привързано към нея.На 3-годишна възраст тръгнало на детска градина и тя била тази,която го водела и вземала оттам.Детето имало приятелчета в градината.След като заминала сама втори път за Словения,ищцата се върнала и отишла направо в с. Бузовград, а брат й отишъл в с. Кънчево и под предлог,че тя иска да види детето го взел.Оттогава то живеело при майка си.Два пъти ходила да вижда детето, а ответникът бил ходил, но ищцата му казала да не ходят родителите му.Св. Петров/без родство със страните/ установява също,че детето докато било в с. Кънчево било гледано много добре,ходело на детска градина,като в повечето случаи го водела и вземала бабата.Св. Ф. установява,че детето било отглеждано и от двамата си родители преди раздялата им,било привързано към баща си и баба си.
От така събраните доказателства е видно,че до раздялата и двамата родители са се грижили за отглеждането и възпитанието на детето си.При отсъствието на ищцата ,докато е била в чужбина за детето се е грижила бабата. От показанията и на двете групи свидетели е видно,че именно майката на ответника е била човекът,който основно се е грижил за детето,докато е живяло в нейния дом.Водела го е и го прибирала от детската градина,занимавала се е с него и в къщи. Родителите са работели и са разчитали на нея. И двамата са привързани емоционално към детето си и притежават необходимите родителски качества,за да може да им бъде поверено отглеждането на детето.Като се изключи факта,че след раздялата ответникът не е давал средства за издръжка на детето/искал ищцата да се върне при него/не се събраха доказателства някой от тях да е препятствал контактите с Б. И двамата са загрижени за психическото здраве на детето си.Майката е предупредила в детската градина за ситуацията,в която се намират и от страна на учителките била изразена готовност да помагат за по-лесното адаптиране на детето в новата среда.То живее при майка си от 3 месеца и при проведената среща с него от страна на социалните работници е показало нормално за възрастта си емоционално и поведенческо развитие.
По делото се установява,че битовите условия при бащата са по-добри – по-голямо жилище с повече удобства и по-малко обитатели,докато жилището в което живее майката е по-малко и с по-малко удобства.
С оглед на събраните доказателства съдът намира,че местоживеенето на детето следва да бъде определено при майката. Б. е на 6 години.С изключението на времето,през което родителите й са били в чужбина/два пъти по няколко месеца/ детето е живяло с майката и тя е полагала грижи за него. От три месеца детето е при нея и се отглежда само от нея в жилище,в което детето е посещавало много често/ св. С.:” всяка седмица в събота и неделя тя си ходеше при нейните родители с детето”/ Следователно не може да се говори за рязка промяна в обстановката,в която живее детето сега. То е преодоляло до известна степен и стреса от новата обстановка в детската градина, установило е определен начин на живот,а му предстои и тръгване на училище т.е. навлизане в друга среда. Поради това съдът намира че не е в негов интерес да настъпва промяна в съществуващата ситуация.Детето обича и двамата си родители и баба си по бащина линия,но желае да живее с майка си,с която емоционалната връзка не е била прекъсвана.Ниската му възраст и неукрепналата му психика,привързаността към майката,която се е доказала като добър и грижовен родител и изразеното желание да е с нея са фактори,които следва да се имат предвид при решаването на този въпрос.Майката е подпомагана парично от своите близки.
Бащата от своя страна също има изградена емоционална връзка с детето,но той реално никога не е поемал изцяло грижите за него. Всички гласни доказателства сочат на това,че освен майката/ищцата/ за детето се е грижила бабата по бащина линия. Освен това ответникът работи извън населеното място,в което живее,което предполага два пъти дневно пътуване.
След като местоживеенето на детето Б. е определено при майката, на нея следва да се предостави упражняването на родителските права,а на бащата да се определи режим на лични отношения с детето и да бъде осъден да заплаща месечна издръжка.
Като родител ответникът има право да контактува с детето си,независимо от това какви са отношенията с майката . Неговите права са равни на тези на майката/ чл. 122 ал2 от СК/В интерес на Б. е да контактува редовно с баща си. За нея е важно да познава и този си родител,като по този начин се осигурява и възможност той да изпълнява задълженията си спрямо нея.В процеса следва да вземе участие и майката,тъй като нейно задължение е да направи необходимото да не се прекъсва връзката на детето с другия родител. Обратното поведение би могло да се приеме като липса на родителски качества в това отношение.
Раздялата между страните е сравнително от кратко време и няма настъпило отчуждение между бащата и детето. В интерес на последното е да му бъде дадена възможност да контактува с баща си при един по-разширен режим – всяка първа и трета седмица от месеца от 10 ч в събота до 18 ч в неделя с препспиване , Коледните ,Новогодишните и Великденските празници през четните години и по 30 дни през лятото,по време ,което не съвпада с платен годишен отпуск на майката.
За издръжката на детето следва да се грижат и двамата родители. Б. е на 6 години. Ищцата получава средно месечно трудово възнаграждение 87.50 лв,/удост. № 448/11.03.2013г/ а за последните месеци – по 330 лв./ удост. № 74/09.05.2013г/ Ответникът получава по 358 лв средно месечно трудово възнаграждение удост.№ 135/20.05.2013г/ За нуждите на детето Б. ежемесечно са необходими по 162 лв. От тях според възможностите си ответникът ще следва да заплаща по 92 лв, а останалите с непосредствените грижи следва да осигурява майката. Издръжката се дължи от подаване на исковата молба до настъпване на основание за промяна или прекратяване. В останалата част до 150 лв искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Ответникът следва да заплати по сметка на КРС 132.58 лв държавна такса. Той следва да заплати на ищцата направените от нея съдебни и деловодни разноски в размер на 440 лв/ 80 лв държавна такса и 360 лв адвокатски хонорар/
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
Постановява детето Б. О.С. ЕГН ********** да живее при майката З.Ю.П. ЕГН ********** на адреса й в с. Б., Община К., ул.”Слава.№.. Предоставя упражняването на родителските права спрямо детето Б. О.С. на майката З.Ю.П..
Дава възможност на бащата О.О.С. ЕГН ********** да вижда и взема детето Б. всяка първа и трета седмица от месеца от 10 ч в събота до 18 ч в неделя с преспиване,Коледните, Новогодишните и Великденските празници през четните години и по 30 дни през лятото,когато това време не съвпада с платен годишен отпуск на майката.
Осъжда О.О.С. ЕГН ********** да заплаща чрез З.Ю. П. месечна издръжка на детето Б. О.С. ЕГН ********** в размер на 92 лв,считано от 15.03.2013г до настъпване на основания за изменение или прекратяване,в едно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Осъжда О. Орахн С. да заплати на З.Ю.П. 440 лв съдебни и деловодни разноски.
Осъжда О.О.С. да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд 132.58 лв държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: