РЕШЕНИЕ
№ 2235
гр. Бургас, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20222120104293 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявени от Д. В. Д. срещу ГД „Гранична полиция“ при МВР – гр.
С., искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 700 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер от 82
часа за периода от 12.06.2019 г. до 09.07.2020 г., дължимо по силата на служебно
правоотношение за длъжност „****/*****“, ведно със законна лихва от депозиране на
исковата молба в съда – 04.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, както
и сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на всяко
вземане за периода от 31.07.2019 г. до 03.07.2022 г., на основание чл. 179 ал. 1 ЗМВР вр. чл.
178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Твърди се, че за периода от 12.06.2019 г. до 09.07.2020 г. ищецът е полагал труд на
длъжността „****/*****“ в ГКПП „А.Б.“ при ГПУ – „Л.Б.“ по служебно правоотношение.
Сочи се, че за посочения период е положил общо 560 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициента 1.143 възлиза на 640,08 часа. Поддържа се, че преизчисляването на нощния
към дневен труд води до извънреден труд от 82 часа, който следва да бъде допълнително
заплатен от ответника.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.
Твърди се, че трудът е заплатен по действащите тогава правила, като НСОРЗ, на която се
позовава ищецът, се прилага само за работниците по трудово правоотношение, докато
ищецът е държавен служител и неговото положение е уредено в ЗМВР. Сочи се, че за
преизчисляването на нощния труд към дневен труд важат Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
и Наредба № 8121з36/07.01.2020г., поради което не е налице празнота в закона. Поддържа
1
се, че приложимият за преизчисляване коефициент е 1. Излага се, че в случая липсва
положен извънреден труд, тъй като служителят е работил 8 часа по график на дежурство,
поради което няма допълнителни часове за заплащане.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковете. Допуснато е изменение на предявените искове, като главницата е намалена от 700
лева на 639,87 лева за 75,50 часа, а мораторната лихва – от 100 лева на 148,88 лева.
В съдебното заседание ответникът не се представлява. По делото е депозирана
писмена защита от 30.09.2022 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени от ищеца са искове с правно основание на основание чл. 179 ал. 1 ЗМВР
вр. чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи, че е в
служебно правоотношение с ответника, като в периода от 12.06.2019 г. до 09.07.2020 г. е
полагал нощен труд, размера на претендираното възнаграждение за положения извънреден
труд, забавата на ответника, както и размера на обезщетението за забава. В тежест на
ответника е да установи направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
Между страните не се спори, а това се установява и от представените от ответника
писмени доказателства, че през процесния период страните са били в служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд на посочената в исковата молба
длъжност, като съшият е работил на 24-часови смени по график, при сумирано отчитане на
работното време на тримесечие.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, през периода 12.06.2019 г. до 09.07.2020 г. ищецът е положил общо 528 часа
нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 възлизат на 603,50 часа дневен труд.
Установява се, че разликата между преизчисления и реално положения от ищеца нощен
труд възлиза на 75,50 часа, за които се полага допълнително трудово възнаграждение,
изчислено като извънреден труд, в размер на 639,87 лв. Видно е също така от експертизата,
че сборът на лихвите за забава върху дължимите от ответника суми за допълнително
възнаграждение за извънреден труд, дължими за периодите от изпадането в забава за
отделните вземания до предявяването на иска, е в размер на 148,88 лв. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като обективно, безпристрастно и неоспорено от страните.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.) , брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и
допълнителни такива. Съгласно чл. 179, ал. 1 от същия закон, на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение,
като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният
размер – с негова заповед. Същевременно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща
допълнително възнаграждение за извънреден труд.
До 10.07.2020 г. (преди изменението й с ДВ, бр. 60 от 2020 г.) разпоредбата на чл.
187, ал. 1 от ЗМВР е предвиждала, че нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна
седмица, а ал. 3 е предвиждала, че работното време на държавните служители се изчислява в
2
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., през което време работните часове не е следвало да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 на същия член до 10.07.2020 г. е било
предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време
- до 280 часа годишно, е следвало да се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е било предвидено, че
извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл . 187, ал. 9 от ЗМВР (в редакцията й до 10.07.2020 г.), редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба
№ 8121з-36/07.01.2020 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да
полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби обаче не е предвидено,
че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се
преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до
01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в наредбите от
29.07.2016 г. и от 07.01.2020 г. представлява празнота в правната уредба, касаеща
служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез правоприлагане по аналогия на
Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това тълкуване се налага
поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно
правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово
правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано
изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в понеблагоприятно
положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
Горният извод на съда не се променя и от постановеното Решение на СЕС от
24.02.2022 г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване на РС-Луковит,
съгласно което чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88 ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния
труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда
през деня, тъй като до 10.07.2020 г. (включително през процесния период) в националното
ни законодателство не е съществувала норма, която да определя каква е нормалната
продължителност на работното време на полагания от държавните служители в системата на
МВР нощен труд. В горното решение също така е прието, че във всички случаи в
националното законодателство следва да има предвидени други мерки за защита на тези
работници под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения
или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния
труд, а в нашето законодателство такива мерки не са предвидени (посочените в становището
на ответника компенсаторни механизми не представляват мерки, конкретно компенсиращи
тежестта на полагания от служителите в МВР нощен труд), поради което се налага
извършване на процесното преизчисляване на полагания от служителите в МВР нощен труд
с горепосочения коефициент и заплащането на възнаграждение за получената разлика.
Съгласно чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който коефициент възлиза на 1,143, изчислен като съотношение
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7
3
часа). В случая от заключението на назначената по делото експертиза се установи, че при
преизчисляване на положения от ищеца през процесния период нощен труд с коефициент
1,143 се получава разлика от 75,50 часа, за които му се дължи допълнително възнаграждение
в размер на 639,87 лв.
По делото липсват твърдения и доказателства това допълнително възнаграждение да
е било платено от ответника на ищеца, което налага извода за основателност на предявения
иск за главницата.
При извод за основателност на главния иск, основателен се явява и съединения с
него акцесорен иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, считано от датите на изпадане в забава до
предявяването на исковата молба.
По изложените съображения, съдът приема, че предявените претенции следва да
бъдат уважени, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 639,87 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер от
75,50 часа за периода от 12.06.2019 г. до 09.07.2020 г., дължимо по силата на служебно
правоотношение за длъжност „****/****“, ведно със законна лихва от депозиране на
исковата молба в съда – 04.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, както
и сумата от 148,88 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на всяко
вземане за периода от 31.07.2019 г. до 03.07.2022 г.
С оглед уважаването на исковете и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер на 400 лева –
платено адвокатско възнаграждение. Предвид факта, че са предявени два съединени иска,
съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на платеното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
РС - Бургас дължимата държавна такса за разглеждането на исковете в общ размер от 100
лева, както и платеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице - 200 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция“ при МВР – гр. С. с адрес гр. С., бул.**** да
заплати на Д. В. Д., ЕГН ********** с адрес гр. Бургас, ******, следните суми: сумата от
639,87 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер от 75,50 часа за периода от 12.06.2019 г. до 09.07.2020 г., дължимо по силата на
служебно правоотношение за длъжност „****/****“, ведно със законна лихва от
депозиране на исковата молба в съда – 04.07.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 148,88 лева, представляваща обезщетение за забава,
считано от падежа на всяко вземане за периода от 31.07.2019 г. до 03.07.2022 г., на
основание чл. 179 ал. 1 ЗМВР вр. чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция“ при МВР – гр. С. да заплати на Д. В. Д., ЕГН
********** с адрес гр. Бургас, ****** сумата от 400 лева /четиристотин лева/,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция“ при МВР – гр. С. да заплати по сметка на РС –
Бургас сумата от 300 лева /триста лева/, от които 100 лева за държавна такса и 200 лева за
заплатен от сметка на съда депозит за вещо лице, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
4
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5